събота, 28 април 2012 г.

В Кения зебрите ходят с червени пижами


Магдалена ГИГОВА

Снимки Авторката
Откъс от книгата "Новите пътешествия на Маги, от Магелан"

Керемидено розови слонове, зебри с червени пижами, пръст с цвят на доматена супа. И всичко това в контраст с искрящата зеленина на дърветата и небето, синьо като  младоженски юрган. Не, това не е психеделичен сън на отчаян далтонист, а нормален пейзаж от резервата Цаво в Кения.

Със своите 21 000 кв.км националният парк е втори по големина в света и първи в Африка.  Той  е разделен на две части,  всяка със свой чар и фауна.  На Изток (площ от 11 000 кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но също така на дребни и по-едрички хищници.

 



В джиповете с туристи радиостанциите  жужат на суахили и водачите се уведомяват един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от дърветата.  Цаво-Запад (9 000 кв.км чак до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози.

Тук сред вулканичните планини се гушат непоносимо  райски кътчета  като изворите Мзимиа, в които се плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги наблюдават и под водата. Сафарито с пушки в цяла Кения е забранено, но всички „стрелят” с фотоапарати наволя.


Обветрен, в откритата кола  разбираш какво е усещането за свобода. Само дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В по-влажните части на Цаво виреят не само храсти, а и древни баобаби, чадърообразни акации, пустинни рози... Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и над 400 разновидности пернати.

Но световната известност на резервата идва от огромните стада "червени" слонове (повече от 10 000) и често срещащите се носорози (над 8 хиляди). Е, невинаги ентусиастите успяват да заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам), но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а  "обагрянето" им се дължи  на тяхната чистоплътност.
 Грамадните животни обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се "пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на древните баобаби, до които преди не са се докосвали.


Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка. "Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс  и импала се придържа в близост до реките, защото не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа притичва или прелита нещо екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...

Националният природен парк Цаво е на 290 км от столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век. Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове човекоядци да нападат строителите.

Митът гласи, че през 1898 два лъва за 9 месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет през 50-те години на ХХ век с римейк през 90-те с Вал Килмър и Майкъл Дъглас.

 

Масайските войни, които наричат себе си лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за "бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не "бутафорно".

Полуномадският им начин на живот кара масайските родове да търсят паша за стадата си. Щом я намерят,  жените иззиждат от пръст и кал колиби без прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно. Семействата спят върху тънки като пергамент, изсушени кравешки кожи. А основната им храна е кръв, варена с мляко.

Месо си позволяват при специални случаи,  кокошките, които отглеждат и яйцата им са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки. Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината - за лечение.


Откъсът, който прочетохте, е от новата книга на една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова. Книгата със заглавие "Новите пътешествия на Маги, от Магелан" е по книжарниците от края на месец март.

Тя е четвърта по ред и втора от приключенската й поредица. В нея, на 424 страници, заедно с над 200 авторски снимки Маги разказва за 12 екзотични пътешествия - до Мартиника, Антигуа, Тортола, Гуджарат, Теотиуакан, Оман, Сингапур, Бирма, Рио де Жанейро, Малайзия, Макао и Хонгконг… Представени са дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в Панамския канал, земите от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, масаите в кенийския резерват Цаво и берберите край Дуз…  Прочетох я на един дъх... Вълшебна е!

Още за Маги и новата й книга - ТУК

1 коментар: