сряда, 27 февруари 2013 г.

Добрата новина: Как се ражда стихосбирка онлайн




Боряна АНТИМОВА

Ето какво се случи, след като на 26 февруари вечерта направих "топла връзка" между голямата Маргарита Петкова и големия Добромир Банев. Първо той й посвети стихове, написани на прима виста. Беше предизвикано от едно нейно стихотворение, което му пратих, като илюстрация на коментара ми, че пише за забранената любов, и което е апотеоз на скандалната любов към женен мъж:

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

Маргарита Петкова

Междувременно Добромир ми сподели, че би било прекрасно, ако направят една обща стихосбирка, нещо като поетичен диалог между двамата, в който ще се редува мъжкото и женското начало. Идеята страхотно ме въодушеви и казах, че ще направя каквото мога да провокирам Маргарита. Та ето какво написа на прима виста той, като продължение на нейното стихотворение “Обратната страна на луната”:

ПРИЛЕЖЕН СЪМ И АЗ
На Маргарита Петкова

Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки.
Целувам – теб. Обичам – само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш –
омразата е част от любовта –
оставям ти се - цял – да ме опазиш
за себе си – до края на света…

Добромир Банев

Когато Добромир публикува това в мрежата, за нула време събра над 130 харесвания. А Маргарита му отвърна с елегантно четиристишие:

Щом обещаваш толкова неща -
навярно ще е хубава история...
Омразата е част от любовта -
неизвоюваната територия.

“Сега мога да кажа, че денят ми бе пълен! Наистина.”, коментира отдолу той. “И с моя така се получи!”, отговори тя.

Вчера, 27 февруари, творческият диалог продължи с прекрасно нейно стихотворение, посветено на него...




ДЪЛГА ЦЕЛУВКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На Добромир Банев

Горчив е залъкът несподелен.
И глътка вино не лекува тягост.
Защо се закачи така за мен?
Щом ме познаваш - по-добре да бягаш!
Държиш се мъжки. Как да отрека -
вечерята е хубава. И филмът.
Случайно се докосваме с ръка
и самотата става по-интимна.
По-непосилна става. Всеки сам
от себе си се мъчи да избяга.
Какво да споделим? С теб грам по грам
раздали сме се. Шапки на тояга.
Сипи си още вино. И мълчи.
Щом свърши филмът по роман на Гришам,
ме целуни за лека нощ. С очи!
Останалото - утре ще напишеш.

Маргарита Петкова

“Щастлива съм! – написах във Фейсбук. - Ето, това е! Увлечени в отразяване на злободневието или в писането на интервюто на живота ни, ние, журналистите забравяме основната и най-ценна функция на Медиата - да посредничи между хората. за добро.”. Публикувах историята на моята “топла връзка", заедно със снимките на двамата и прекрасния поетичен отговор на Маргарита. И на стената в моя профил буквално закипя от възторжени коментари, а аз се радвах като дете… Ето ги коментарите (публикувам ги, защото са знаменателни – да се говори за красива любовна лирика във времена, когато по улиците тече мръсна пяна…):

Dobromir Banev: Много мило!

Таня Каменова: ..Банеев...!!! Адмирирам го искрено... ОБИЧАМ ГО!!! Голям и невероятен творец… Неговото творчество е творчеството, в което се потапям и забравям … реалността..!!! Благодаряяяя, че го ИМАА...!!!

Boryana Antimova: а пък аз съм влюбена и в двамата, Таня

Таня Каменова: ... Радвам ти се , Бо.... чудесно... но аз не мога да съм лицемер - типично за Водолея... и не познавам толкова добре творчеството на Маргарита Петкова... което не означава, че аз може да съм коректив... за което и творчество да е ... но за МЕН лично - Банеев е... Голяям, истински, винаги докосващ.... душата.... това е ..!!!

Valia Bradshaw: Чудесна идея, Боряна!!! Влюбена съм и в двамата и аз!!!

Vida Von Piron: Шапки долу - и за двамата ми любими!

Boryana Antimova: Таня, скъпа, ти просто ще се влюбиш в Марго само като започнеш да я четеш. представи си, порядъчни домакини предлагаха да я пребият с камъни на площада, защото е скандална и освободена, защото говори за забранената любов с женен мъж, хахахах.

Регина Алекс: Боряна, идеята ти е прекрасна! Големи творци! И аз имам щастието да се докосна до творчеството им!!!! Радвам се, че доста отдавна ги чета. Адмирации за трима ви!

Vida Von Piron: хахаха...това звучи като по Казандзакис.......пребитата с камъни различна!!!

Boryana Antimova: ма ти не знаеш ли, скъпа? щот не си ми чела интервюто с Марги. истина е.

Dobromir Banev: Червен съм като вътрешността на диня. Страхотни сте! И ви обичам!

Регина Алекс: Аз съм го чела и стихотворението й в отговор.

Boryana Antimova: Ето какво ми е казала Марги в интервюто: “-И всичко – заради стихове, които звучат така: “Не се любел само с мене. Браво!/Скитал по кръчмите. Ами ще скита!/Важното е, че аз му вярвам,/щом ме погледне в очите.”
-Да, посипаха се упреци, как такива като мен отнемат мъжете на почтените жени-домакини, как аз нямам никакво достойнство, като приемам един мъж по този начин, и как просто трябва да ме убият с камъни на площада. Много беше забавно... Обади ми се сестра ми, защото аз не се разхождам по разни сайтове и форуми. Видях го след 2-3 дни и естествено не отговорих, но птичият двор беше в пълния си крясък. Имаше безумни писания... Помислих си, че дори през тоталитарната 1977-ма, когато е писано, тези неща се приемаха много по-нормално. Което е парадокс на демокрацията.”

Boryana Antimova: Добромире, не се изчервявай, ти още не знаеш какви последствия ще има твоят жест да дадеш интервю на Боряна, хахахах.

Vida Von Piron: ще му тръгне по вино!!!!

Boryana Antimova: скъпа, ще те чакам да си дойдеш, за да пием тримата вино

Dobromir Banev: Вида определено знае да пие, затова толкова добре й се удава изкуството

Boryana Antimova: който го може, го може във всяко отношение  и Вида е живото доказателство за това, сладката тя!

Регина Алекс: Банев, прочетох твое стихотворение за Вида, сега чакам нейния отговор.

Dobromir Banev: Тя сигурно ми посвещава реквием, затова се бави

Vida Von Piron: не ме предизвиквайте!!!! Ще падат глави!

Dobromir Banev: Ами да падат! И без това дрехите и задръжките паднаха отдавна, хахаха

Boryana Antimova: ех, Видо, пустата римска следа... действаш като Цезарина!

Vida Von Piron: (пуска линк от клип)...за Вас!

Erik Truffaz - Je t'm moi non plus
www.youtube.com

Регина Алекс: Най ги обичам такива!!!

Boryana Antimova: какви?

Vida Von Piron: изчакайте 5 минути

Пепи Аминкова: Поезията му е прекрасна. Успех и занапред!

Dobromir Banev: И на мен ми дайте пет...

Регина Алекс: Май ще присъстваме на нещо прекрасно!!!!

Boryana Antimova: аз от снощи съм така - обзета от телешки безсловесен възторг...

Регина Алекс: Аз пък с някакъв пресантиман от няколко дни следя поетичните красоти

Dobromir Banev:
АБСУРДНИ ВРЕМЕНА

Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд.
От обич даже да ми се повдига.

Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.

Добромир Банев

Регина Алекс: Уау!

Boryana Antimova: ееееее.... еееееее... тук просто се мълчи и се пие... може и без пиене.

Dobromir Banev: Наздраве!

Регина Алекс: Наздраве!За мъжете, паднали на колене от любов!

Boryana Antimova: о, това е само началото, почакайте, не се е появила Кралицата...

Регина Алекс: Ще ни хвръкнат главите, то е ясно

Boryana Antimova: Внимание, Кралицата идваааа

Регина Алекс: ....обявиха херолдите

Boryana Antimova: Добромире, това отговор на Марго ли е? "Абсурдни времена"? или просто ново стихотворение, написано за 5 минути на прима виста?

Vida Von Piron:

ИНДИГОВИ ОЧИ
на Добри Банев

Събличам се.
По-бавно от това не мога.
Повличаш ме.
В индиговите твои дълбини.
Жестоко.
Не е привличане, а власт.
Не е любов.
Мисловна страст.
Кожата започвам да си свалям.
Наливам ти в бокал, кръвта ми да изпиеш.
В твоята се къпя аз.
Думите разпръсквам – морски капки,
По загорялото ти в битки тяло.
С косите си наплитам мрежа,
В която като птица да те уловя.
Магия ти направих.
В нея съм и аз.
Сега сме само двама.
Усещаш ме, нали?
Телата ни ги няма.
Едно сме.
Дух.

Вида Пиронкова

Vida Von Piron: на стената ми е!!!! С песен

Boryana Antimova: ееее... ееее... скъпа, днес съм пияна без вино!

И тук прекъсвам за малко чата, защото следва нещо знаменателно… Обърнете внимание какво казва моята любима поетеса! Нали си спомняте, писах ви за какво си говорихме вечерта с Добромир  той ми сподели, че би било чудесно да напишат двамата с Маргарита една съвместна стихосбирка, поетичен диалог между двамата. And the winner is (И победителят е…)


Марго - такава, каквато я познавам и обичам


Margarita Petkova: Ако си пишем така стихотворения, провокирани един от друг с Добромир - да вземем да спретнем една обща стихосбирка :)))

Регина Алекс: Тук има толкова красота и страст!!!! Виде, Кралица си, достойна за своя Крал.

Регина не е в течение, не е разбрала, че става дума за тандем между Маргарита и Добромир. Не че поетичният диалог между Вида и Добромир не ми харесва... Но тук става дума за желанието му, споделено пред мен вечерта, и реализиращо се светкавично! Аз вече крещя, но ми е трудно да изразя бурната си радост в чата от раждането на новата стихосбирка пред очите ми:

Boryana Antimova: ами хайде, дееее, именно, за това става дума!!!!! аз от снощи се пъна да ви провокирам двамата да направите това, Марго!!!!

Boryana Antimova: Добромирееее, чуваш ли какво каза Кралицата? съвместна стихосбирка!!!

Dobromir Banev: Извинявайте, щях да получа инфаркт, та взех един хап! Решено е! Да запомним датата 27ми февруари, защото ще е паметна!

Boryana Antimova: е, стигат ни инфаркти в таз държава, ще се лее стих!

Регина Алекс: И вино - за наздравиците. Нали ще се опияняваме от поезия и вино

Boryana Antimova: ти само гледай да не те разкъсат фенките, преди да стане книгата, Добромире... засега положението е овладяно. в държавата и тук.

Vida Von Piron: а аз пък се възбудих, докато го писах и сега ще ме почакате да ми спадне....после говорим за стихосбирки, че ми треперят краката

Boryana Antimova: всички сме леееко дрогирани, скъпа. без дрога пияни.

Boryana Antimova: знаменателно: поздравява ни самата Нери Терзиева...

Margarita Petkova: Абе защо не ми излиза Нери?

Boryana Antimova: тя само лайкна този пост, но това е достатъчно. а аз се радвам, че досега 40 човека показаха отношение към един разговор за... поезия, скъпа  не сме се предали още хората на духа, това е.

Vida Von Piron: бе....става ли дума за любов... всичко друго отпада!

Boryana Antimova: ами да. днес цял ден търкалят новини и някакви вицове за кръвното на премиера в оставка. баста! тук ще търкаляме стихове  и ще говорим за любов

Vida Von Piron: Наздраве, Добри, Боряна и компания!!!! Напих се от любов и поезия!

Boryana Antimova: просто предчувствам как ще се натряскаме като си дойдеш, скъпа... наистина. с червено вино.

Добромир... без думи


Тук прекъсвам отново за малко чата, за да ви кажа, че след подозрително дълго мълчание на Маргарита и Добромир в чата – около час, той ми писа: “Преди сън само те информирам, че първите 5 страници от съвместния проект са факт! Благодарение и на теб! Целувки!”. Знаех си, знаех си, просто някакво много силно шесто чувство ми подсказваше как сега двамата са се оттеглили временно от разговора, за да “се замерят” със стихове в чата!

“Ето, това е, Боряно”, казах си и изпитах такова неимоверно щастие… И какво значение има колко добри ще бъдат трите интервюта, върху които работя в момента, ето, в това има много повече смисъл! Съвместна стихосбирка... Поетичен диалог между един мъж и една жена, между двама поети, които обожавам... Желанието на Добромир от вечерта се сбъдна по-бързо, отколкото съм очаквала – “кралица Марго” пое по кралски, с достойнство ръкавицата, хвърлена от него и сама предложи съвсем сериозно да се заемат с общата бъдеща книга! Реших да споделя това с компанията в чата:

Boryana Antimova: за ваша информация: ако се чудите, защо двамата герои на днешния ми репортаж подозрително изчезнаха, сега ще ви кажа причината: до момента са се замеряли със стихове и вече са готови първите няколко страници от съвместния им проект... не, аз просто съм безсловесна... страхотен темп на писане на поезия...

Galja Ivanov: Чудесна дискусия, прекрасни поети....радост за душата сте!!!

Margarita Petkova: И продължаваме - нощта е наша :)))

Boryana Antimova: страхотни сте, на фона на мръсната пяна, която се излива по улиците, тук е като извор с чиста вода...

Boryana Antimova: а мен отново ме тормозят в чата... добре че е тази поезия, да изкъпя душата си в нея...

Branimira Antonova: Стана ми хубаво на душата! Успех на новата съвместна стихосбирка!


Данаил Парнаров: изкефих се наистина - в цялата тази публично- бирена гръмогласница двама души галят българското слово

Boryana Antimova: Данаиле, оценката от уважаван колега като теб ми е дваж по-сладка

Данаил Парнаров: а аз наистина се удивих,. учудих, и прехалосах дори, че някой днес може да си признае, че се е напил от Любов и Поезия

Boryana Antimova: Данаиле, а ти видя ли "репортажа от репортажа"? -

ИКАР - блогът на Боряна Антимова: Добрата новина: Как се ражда стихосбирка онлайн

Данаил Парнаров: даааааааааааааааааааааааа, затова се изкефих и веднага реагирах

Данаил Парнаров: и се чудя защо не го даде в някоя тлв

Данаил Парнаров: Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки.
Целувам – теб. Обичам – само теб.

Boryana Antimova: честно казано, телевизиите не ме въодушевяват, нали знаеш какви "колеги" работят там... съжалявам да изрека на глас доколко гол е царят всъщност...

Алис Крайчева: Трогателно, но без да е сълзливо, елеганция!

Мира Радева: Прекрасно стихотворение!



А ето и отзивите от този “репортаж в репортажа”

във Фейсбук:


Dobromir Banev:  Боряна, май не си спала

Boryana Antimova: о, не, това ми е за сутрешна загрявка. започвам да пиша интервюта...

Boryana Antimova: не се сдържах да не напиша тази новина, не е ли страхотно?

Galja Ivanov: изобщо цялото написано "нещо" за снощната вечер е супер!
Маргарита е силна и директна, а той е и луд, но и нежен и фин - а е такъв сладур на снимката с тоя чист поглед!!!
Успех, хора!

Margarita Petkova: Пилците се броят наесен :)))

Boryana Antimova: това "нещо", Галя, може да се нарече репортаж в репортажа - висока топка в журналистиката.

Galja Ivanov: изобщо се радвам, че ПАК се срещнахме и с теб, Боряна!

Boryana Antimova: о, аз нямам никакви съмнения в резултата от есенното броене, Марги

Margarita Petkova: Бубе, направо висша математика ще ти трябва за това броене  И есента тук е метафора, мисля, че за пролетния панаир на книгата можем да имаме новинаааааааааа :)))))

Dobromir Banev: Съгласен съм с Маргарита, но не посмях да го кажа, хахахаха

Boryana Antimova: Йессс! Новина в развитие! Ше го отразим, нямай грижа.

Margarita Petkova: Ти като репортер от точката на събитието, Бубе

Boryana Antimova: чувствам се като Гъртруд Стайн. само салонът ми е виртуален, а не реален...

Atanas Konstantinov Hristov: Това е нова форма! Нов начин за творене в общуването! Така се раждат много истински неща! Неочаквано....

Boryana Antimova: какво е животът без тези красиви провокации? простотии и виртуален тормоз от тъпи селски пръчки в 4.30 през нощта...

Георги Георгиев: Много хубави неща са се случили, скрито от широката публика. От започналия дуел паднала ще е цялата публика, а дуелиращите се ще се изправят като победители в целия си блясък.

Boryana Antimova: не е скрито, Георги, както виждаш, бием барабаните

Георги Георгиев: Боряна, поздравления за чудесната идея и успешното и реализиране! Удоволствието ще е и наше!

Iva Viktorova Koleva: Поздравления, Боряна, и благодаря!

Boryana Antimova: Аз ви благодаря, приятели. Медиата следва Победителите, а също и Големите. Но понякога провокира ей такива събития, които после сама си отразява. Е какво, няма да пишем за разни Златки и Николетки, я, известни само с това, че са известни? За хора като Маргарита и Добромир трябва да пишем, които ще оставят ярка следа в историята... Леко съм патетична, но това - вследствие на събитията по улиците...

Atanas Konstantinov Hristov: Да, това са реалните стойности! Трябва да бъдат отразявани! Нетът е най-великата медия!!

Даниела Райчевска: Четох в " ход", Добри!...и с Вида - също! ...Щастие за душата ми!

Регина Алекс: ЧБМ, Боряна! Идеите ти са прекрасни. Нека вдъхновението не те напуска, виждай само доброто и красивото у хората и го провокирай! Ти го умееш. Бъди здрава!

Boryana Antimova: Докладвам: днес, 1 март, 21.30 часа, стихотворенията от бъдещата обща стихосбирка са общо 20! Страхотен темп, пишат се по три на ден!

Dobromir Banev: О, към 4 март са около 50

Boryana Antimova: 50?????? хора, тук пред очите ни се случва чудо!!!

Georgi Popov: Много добре познавам единия. На него любовта му е в кръвта.

Boryana Antimova: Попов, ревност ли долавям тук към Маргарита? хайде стига, бе... пред очите ни се ражда нещо страхотно, не правено досега в този му вид, а ти...

Georgi Popov: Не, това чувство отдавна вече съм го изтрил от съзнанието си. Но гарантирам за ВЕЛИКИЯ поет и майстор на прозата БАНЕВ, че ако не излее любовта си върху белият лист огромното му СЪРЦЕ ще се пръсне. Познавам творчеството му из основи. Обичам поезията. Тя ме прави по-добър, щастлив и жизнен.

Атанаска-Таня Пеева: Страхотен диалог се е получил!

Регина Алекс: Това е прекрасно!! Сега и интервю с Банев очакваме :)  Успех, Боряна! Идеите ти са интересни и това,което създаваш се чете с удоволствие!

Boryana Antimova: момичета, съвсем скоро вашият любимец ще излезе в Преса... ще ви предупредя от вечерта да си купите вестника, освен това ще кача интервюто в блога си, разбира се.



Междувременно, в разгара на тази красива трескава борба между мъжкото и женското начало, на 5 март Добромир пусна в нета едно стихотворение, което моментално беше споделено от стотици негови почитателки - истински апотеоз на любовта на един съвременен мъж към една жена... Образът на тази дама толкова се хареса на момичетата в нета, че предизвика пламенни дискусии. Мъжете ни пък - типично по балкански - се подразниха и изревнуваха от този нов, модерен образ на мъж, представен в стихотворението. Жените, разбира се, бяха готови да разкъсат дрехите си от обожание. А ето го и стихотворението, което аз определям като програмно:


НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,

обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!

Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!

Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

Добромир Банев

А ето и дискусията, която се разгоря веднага след като публикувах стихотворението на моята стена:

Boryana Antimova: Ей тука вечеее... оркестърът свири "Т.У.Ш."...

Добринка Гецова: .........ТОВА ПРОСТО Е ЧУДЕСНО! ..И КАТО СТИХ И КАТО ...НАЧИН НА МИСЛЕНЕ !..

Boryana Antimova:
"Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!" - тук вече обезумели почитателки разкъсват дрехите си от възторг, хахахах.

Данаил Парнаров: а бееееееееееее - като стих не е съвършено, но като сугестия за застаряващи лелки е повече от великолепно.

Добринка Гецова: Да ,абсолютно ..и се увеличават в геометрична прогресия

Boryana Antimova: Данаиле!

Данаил Парнаров: истината....

Данаил Парнаров: само истината

Boryana Antimova: къде пък видя застаряващи лелки? аз виждам само застаряващи мърморещи чичковци... въпрос на гледна точка и на... манталитет.

Olya Obreikova: искам той да ми е мъж......

Boryana Antimova: сърцето на Добромир в момента е свободно, Оля...

Добринка Гецова: ........../забелЕзала съм, че мъжете са по-завистливи от жените/

Boryana Antimova: така е, Доби. освен това Данаил не се издига, за съжаление, над просташкия балкански манталитет. само по наште ширини дамите на средна възраст се наричат "застаряващи лелки". и знаеш ли кои ги наричат така? мъже със застаряващи пениси, неспособни вече на геройски подвизи... сори, ама е така.

Добринка Гецова: .....всъщност - проблема е НЕГОВ,Боряна...

Данаил Парнаров: лееееееееелеееееееееееееееееее - защо ми трябваше да се обаждам

Данаил Парнаров: защооооооооооооооооооооооооооооооооо

Boryana Antimova: аз познавам страшно много мъже интелектуалци, които наистина не искат от нежните си половинки да прекарват часове в кухнята, защото така нямат време да ги видят вечер след работа, а предпочитат интелектуалните разговори. така че напълно разбирам и вярвам на Добромир в това послание!

Добринка Гецова: наистина - защо..

Yoko Zaharieff:  ЕЕЕЕЕЕееее направо е "Т.У.Ш."!

Данаил Парнаров: а бееееееееееееее, девойки ненагледни - вие забравихте ли , че аз съм от Джебел

Черната Далия: Странно е, че... 18 дами са харесали това /за сега/ и само един господин /но, то е разбираемо  Дано наистина г-н Банев мислите по този начин!/ Аплодисменти, за което!

Boryana Antimova: Далия, мисля, че е искрен. за мъже от неговата класа има просто други ценности в отношенията. и дано този път попадне на дама от неговата класа, от сърце му го желая!

Boryana Antimova: познавам го от едно интервю време и от малко разговори в чата, но обикновено не се лъжа в хората

Черната Далия: Навярно си права! Аз не го познавам, но чета редовно това, което пише. Харесва ми! И... тоя луд, луд свят има нужда от повече такива хора, като него!

Boryana Antimova: но да знаете, че около Добромир е пълно с ревниви жени, просто ужас!

Черната Далия: Ревноста е присъща на слабите! Но това е мое мнение.

Yoko Zaharieff: Ами Да,защото принадлежи само на Мен!!!

Boryana Antimova: Далия, чета го от една година, но едва преди няколко дни нещо в мен се взриви и поисках да направя интервю с него... страхотен е, на мен лично ми напомня незабравимия Дамян Дамянов - по чистия и културен стих, по богатството от образи и чувства и по... многото ревниви жени наоколо, разбира се. Добромир е прекрасен и по душа, дано голямата истерия около него не го развали!

Черната Далия: Не е редно да ги сравняваш. Всеки е уникален по своему!

Boryana Antimova: да, разбира се, Далия, но тук не става дума за сравнение. просто казах, че много ми НАПОМНЯ Дамянов, който отдавна не е сред живите. освен това всеки си има свои любими поети, а знам, че неговите са именно Дамянов и Валери Петров. това не означава копиране, а СХОДЕН светоглед и усет за поезия.

Черната Далия: Поезията на Дамян Дамянов... горчива болка.

Maria Minkova: СТРАХОТНО ...НАЛИИИИИИИИИ

Daniela Tsenova: Ехааа



Междувременно в чата обменяхме мисли и с Марго, и с Добомир. На 5 март ми хрумна нещо и му написах:

Boryana Antimova
току-що стигнах до страхотно прозрение - че в знак на протест срещу омразата, която се лее по улиците, публикувам в профила си твоята любовна лирика. написах го по повод протеста на една колега, че почва да пуска любовна поезия и котенца в знак на протест, заради омразата.

Dobromir Banev
хахаха, сега ще видя, че досега ми беше лудница

Boryana Antimova
но това е страхотна идея! вече й пуснах едно стихотворение в профила, като видиш предишния й пост, ще разбереш защо

Dobromir Banev
видях, да - чудно! аз започвам да действам по графичния дизайн...

Boryana Antimova
браво за дизайна! та да си продължа идеята - всъщност твоите любовни стихове са като нежно цвете, подарено на полицаи с щитове от нежно момиче  - стопяват ледовете между омразата (настръхналите сили на реда, които бият с палки) и любовта в лицето на момичето.
като си помислиш само... тази красива "война" между мъжкото и женското начало, между грубата сила и нежността, се роди в такива паметни дни - когато навън улицата крещи и кипи... а някъде вътре, зад пердетата и щорите, влюбени продължиха да се целуват и обичат... контрапункти, както обичам да казвам.

Boryana Antimova
най-красивата любов в лицето на тази книга се роди в дни на омраза и насилие... еййй, страаашна съм!

Dobromir Banev
Е ТОВА ТИ Е!

Boryana Antimova
пиша ти всичко това, да те вдъхнови за дизайна... нали съм провокаторка )

Boryana Antimova
стихотворението ти-химн "направо си жестока" вече се шерва и разпраща като предварителен осмомартенски поздрав към жените и най-вече - към мъжете, хахахах.

Dobromir Banev
Хаха
Вече над 400 пъти е шервано



17 дни – 17 мига от пролетта


Днес е 13 март – 17-ият ден от началото на онзи невероятен експеримент. Разбрах, че стихотворенията вече са над сто. Снощи си говорих с Марги – каза, че двамата ще продължат да пишат, докато им омръзне. Всъщност стиховете вече са достатъчни, за да се направи едно красиво томче… Тази вечер в 20 ч. Добромир написа статус във Фейсбук:

Dobromir Banev
Съдбата е благосклонна към мен. Срещна ме с Margarita Petkova. Станахме зависими един от друг. После написахме книга. За любовта. Том първи. Coming soon!

ДОБРАТА НОВИНА В РАЗВИТИЕ

Съдбата обаче винаги си има пратеници, които тика да правят разни неочаквани неща. Както беше с мен - посредничих за срещата на Добромир с моята любима поетеса Маргарита Петкова и страшно съм щастлива от това. Защото за 17 дни се роди една прекрасна стихосбирка - поетичен диалог между един мъж и една жена.

Като двамата не са се виждали нито веднъж наживо, всичко се случва в чата на Фейсбук! Всъщност реално дните, в които двамата са работили, са само 14 - в останалите 3 Маргарита беше на литературни четения и дуетът спря работа за малко. Така че 116 стихотворения за 14 дни - това си е направо за книгата Гинес!

Последваха развълнувани коментари:

Валери Дилчовски: кога?

Dobromir Banev: Пролетно! Иде

Anel Doych: УСПЕХ!!!!!!

Елена Валентинова: Айде чакаме :)))

Margarita Petkova: Фортуна ме засипа с див възторг! Нали ви казах вече, че си намерих еша  Добромире!!! Добро направихме, добро да ни се връща

Eli Ilieva: ...наистина трябва да сте щастлив човек...уважавам творчеството и,макар на малко от произведенията да съм попадала...успех!

Таня Калакунова: Радостно събитие е книгата....но още по-радостно е срещата между два колоса ,два характера и две вселени....но най-радостно е нежната всеотдаваща прямост на един мъж,който смело може да извика"ОБИЧАМ"....

Таня Желева: Чакаме с нетърпение, успех!

Гергана Чернева: Обичам ви и двамата!Очаквам я с нетърпение!

Регина Алекс: Честити да сте! Сега, в тези времена имаме нужда от поезия, от изкуство, което в рима създава красота. Обичам ви!

Radost Daskalova: поети с поети такива - няма да му пийнете по едно, ами поезии ще пишат)))))))

Eli Ilieva: ...да, но когато се четат?! Необходими са ни... да са ни здрави и да творят!!!!!!

Margarita Petkova: Радост, аз трета седмица не изтрезнявам

Radost Daskalova: венсеремос!!!)))))))))

Eli Ilieva: Банев-Вие сте душата,онова, което малко хора имат...поне в поезията, това усещам,а за другото си е ваша работа:-))) Важното е-да оправдава труда и да си струва!!!!!

Eli Ilieva: ...вижте колко ЧОВЕЦИ уважаваме това...малко, но истински!!!!!

Eli Ilieva: ...да,така е...но недостатъчно...успех на творците!

Eli Ilieva: ...дадено Ви е от Бога, за радост на нас!!!!!!

Eli Ilieva: ...благодаря,че ви има!!!!

Boryana Antimova: Съдбата винаги има по един пратеник на земята, когото тика да прави разни неща...

Dobromir Banev: Боряна, ти си пратеникът - факт! 17 дни - 17 мига от пролетта!

Boryana Antimova: хехеее, докарала съм ранна пролет... колко хубаво! двама мои любими поети създават нещо приказно пред очите ми - това е такова щастие! и аз като Марги съм в едно нонстоп дуенде...

Георги Георгиев: Eeeee! Браво! Ще четем!

Nevena Atanassova: Да добавя, че освен очакваните от тях неверояни стихове, те ще счупят всички рекорди по скорост на творене в синхрон! )))

Vida Von Piron: BRAVOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO

Karmina Raeva: Страхотно! Ще бъде вулкан от страстни и чувствени стихове!

Dobromir Banev: Ето, днес избраха и новия Папа! Няма случайни неща, казвам ви. Белият дим прави чудеса!

Vida Von Piron: ся и нов Президент като изберете и ще ни върви на пълно!

Диди Стойкова: Браво!

Цветослава Николаева: "Том първи"- това звучи обнадеждаващо! А "любовта" вероятно ще бъде облъчващата стихия, разголваща и обладаваща сетивата ни? Жадни сме!

Petya Valchanova: ОБИЧАМ ВИ И ДВАМАТА!!!

Vera Dukova: Успех! Това е прекрасно! И ДВАМАТА СТЕ МНОГО ТАЛАНТЛИВИ!


На час по лъжичка - за поддържане на огъня


От време на време двамата пускаха “на час по лъжичка” – по едно стихотворение от бъдещата стихосбирка, за да подгряват многобройната си възторжена публика. Както на 16 март, когато Добромир постна във Фейсбук едно свое стихотворение, Марго му отвърна, а приятелите реагираха с възторг:

РЪЦЕТЕ ТИ ЕДИНСТВЕНО ВИНОВНИ

Не се сърди. Такъв съм – влюбен, луд.
Ту плача, ту като дете се смея.
Умея идиотщини на шут,
на верен мъж - целувките умея.

Понякога съм истински глупак –
наивен, неуверен и тревожен…
Но твоите прегръдки знаят как
страха ми да направят невъзможен.

Притихна ли в игривата ти гръд,
предавам се изцяло ръцете –
те знаят как да галят всеки път
косата ми, очите и лицето.

Ръцете ти – убежище за мъж!
Не се сърди. Без тях не съществувам.
Гали ме бавно, здраво в тях ме дръж!
Прегръщай!
Аз пък зная да целувам!

Добромир Банев

И отговора на Марго:

РЪЦЕТЕ МИ ЕДИНСТВЕНО ВИНОВНИ

Непрекъснато иска това -
да го милват ръцете ми, да му бъдат убежище...
Да склони натежала глава
върху моето рамо - небрежно и нежно.
Непрекъснато иска това -
да целува очите ми, рамото, пръстите,
да реди върху мене слова -
със задъхани, жадни и парещи устни.
Да целува - умее. И как!
Разлюлява сърцето ми, стаята, къщата...
И насън търси мойта ръка -
аз съм слаба, но силно прегръщам!

Маргарита Петкова

Dobromir Banev: А казват, думите били излишни...

Margarita Petkova: Не са...

Милева Ст.: Красив диалог се получи! Между двама обичани поети

Кармен Трифонова: Продължавайтеее ! МОЛЯЯЯ!!!

Кармен Трифонова:  ...Има ли надежда???

Margarita Petkova: Огромна!

Кармен Трифонова: Да ! Да ! Да !

Dobromir Banev: Нали надеждите ни крепят...

Мак Сим: Надеждата, вярно, умира последна. Но внимавайте да не я задушите в прегръдките си :)) Взе да ме обзема лееееека бяла завист...

Dobromir Banev: Ние сме орисани да даваме надежди, няма как да ги задушим в прегръдка...

Мак Сим: Отдъхнах си. Само не спирайте!

Dobromir Banev: Спиране няма!!!

Margarita Petkova: Спира, който може...

Dobromir Banev: Толкова съм вдъхновен, че ми идва предварително сам да си ЛАЙКНА онова, което предстои да напиша. Маргарита ЛАЙКВАМ по презумпция за вечни времена!

Margarita Petkova: Аз те ЛАЙКВАМ и оттатък! По прецедентност!

Кармен Трифонова: Е хайде деееееее ! Ще Ви падне вдъхновението ...после , не знам как ще ни добрите !!!

Margarita Petkova: Вдъхновението не пада  Но трябва да се вдигне градуса!

Ivanka Lilova: Прекрасно и силно!

Irena Pavlova: Като двоен монолог. Различно еднакви в това, което носят в себе си. И ни дават.

Проектът за корица на бъдещата книга

13 - магическо число!


А ето, че на Сирни заговезни беше готова и корицата!
“Това е положението! – написа Добромир Банев на 17 март под снимката на корицата. - 13 безсънни нощи с Margarita Petkova! С нея имаме 13 години разлика във възрастта. На 13-ти март избраха нов Папа, а ние завършихме любовните си безсъници. Днес, на Сирни заговезни, корицата на АБСУРДНИ ВРЕМЕНА готова. 13 е прекрасно число! По Великден ще се убедите, че това е самата истина :)))”

Написах, че по-добро заглавие просто няма накъде! Абсурдно е всичко - че само за 13 безсънни нощи двамата сътвориха това чудо; че имат 13 години разлика във възрастта; че на 13-и март избраха нов Папа, а те завършиха любовните си безсъници; че на Сирни заговезни корицата на АБСУРДНИ ВРЕМЕНА е готова  и да не забравим най-важното - че цялата тази любовна феерия беше сътворена онлайн, без да са си виждали очите!
А в страницата на Маргарита новината за готовия дизайн на корицата, с която книгата вече придобиваше плътност и реалност, почитателите написаха:

наталия асенова семенова: Uspehut e garantiran!

Margarita Petkova: Абсурдът е най-нормалното нещо, както се оказва...

Antoaneta Kissiova: Марги, ще има ли представяне в Пловдив? На кое издателство и в кои книжарници ще е?

Kamen Lisichki-Radivenski: Страхотни сте! Как готино сте се надушили! Комплименти!

Margarita Petkova: Представяне ще има навсякъде, където имат желание да се представим

Мина Карагьозова: Браво! Чакаме книгата!

Dobromir Banev: Нали знаеш, краставите кучета...

Розалия Лефеджийска: Успех!!!

Kamen Lisichki-Radivenski: Хайде, бе, кучета! Направо сте си чисти магарета и двамата

Margarita Petkova: Краставите магарета... през 13 неща

Antoaneta Kissiova: Надявам се и двамата да оповестите навреме посещенията си,че да можем да дойдем на тизе срещи..

Margarita Petkova: След Великите пости ще бием барабаните

Antoaneta Kissiova: Супер!

Dobromir Banev: Ще ми се да не знаех какво има в съдържанието  Завиждам, че всички тепърва ще прочетат!

Yoko Zaharieff: Сложете като подзаглавие "ХИМИЯ"!

Мина Карагьозова: Пожелавам щастлива съдба на духовната ви рожба!

Margarita Petkova: То си е за завиждане!  Аз определено си самозавиждам с най-бялата си завист!

Dobromir Banev: Бялата завист си е за чиста прошка!

Margarita Petkova: Химия за напреднали

Марияна Гръблева: Вашата рожба ........Прекрасни сте !!!

Margarita Petkova: За 20 дни книгата беше написана, предадена в издателство "Лъчезар Минчев" и тръгва към читателите - към ВАС!

Марияна Гръблева: Благодарим Ви !

Dobromir Banev: Ние сме за ГИНЕС!

Margarita Petkova: Отвсякъде!

Жозефина Иванова: Чакаме духовното ви преливане в хартиено тяло. Чудесна новина.

Ivanka Lilova: Работохолици с любовни безсъници!

Dessi Markova: да живее "абсурда"!

Todorka Vasileva: Хайде, открехнете корицата да се насладим на съдържанието!

Dobromir Banev: Само да излезе от печатницата, ваша е!

Radka Rasheva: Ще бъде представена в Ловеч, нали?

Dobromir Banev: Това е положението, факт!

Mina Krasteva: Поздравления !

Tatiana Parzulova: УСПЕХ!

Lubomir Zanev: Красива е, нежна и чиста... Поздравления!

Магдалена Сръндашка: Че какво е поезията без прошка в абсурдни времена? Че 13 е поличба за красива поезия? Че какво му има на положението? Там горе и до дъно!

Kirilka Paskaleva: Честито на "Абсурдни времена"!!! Успехи по пътя към читателите!

Margarita Petkova: Благодаря ви на всички! Аз съм в еуфория  Определено. За 20 дни книгата беше написана, предадена в издателство "Лъчезар Минчев" и тръгва към читателите - към ВАС!

Irena Pavlova: Ех,че хубаво!

Nelly Goranova: na dobur chas

Maria Radusheva: Честито и на двамата! Радвам се, бъдете!

Даниела Минчева: Поздравления!

Margarita Petkova: Мими, ще пребъдем :)))

Maria Radusheva: Без съмнения съм, Кралице!

Maxim Velkov: Как бих могъл с автограф да се сдобия?:)))

Eli Ilieva: ...ЧЕСТИТО!!!!!!!НОВИ УСПЕХИ И МНОГО ЗДРАВЕ!!!!

Margarita Petkova: Максим! Щом излезе книгата, първият автограф ще е за теб! :)))

Petya Valchanova: ЧЕСТИТО И НА ДВАМАТА!!! ПРЕКРАСНИ СТЕЕЕЕ!!!! БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!!!! ОБИЧАМ И ДВАМА ВИ !!!!!

Eva Baur: Uspeh, na dobar chas!

Maxim Velkov: Уоу бих рекъл по типейджърски, ама човек с такова уверение може да си го позволи!!!:):))И да знаеш ЧАКАМ!!!:):)

Margarita Petkova: Ще дочакаш! Обещано!

Velika Videva: ТОВА Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ МЕСЕЦА - *АБСУРДНИ ВРЕМЕНА* И МАРГАРИТА ПЕТКОВА!!!!!


"Няма те повече от 10 минути и се вбесих!"


Междувременно на 17 март вечерта Добромир публикува на стената на Маргарита стихотворение, чрез което искаше да й каже какво означава за него да я няма 10 минути в чата и той да я чака…:

УДИВИТЕЛНИ
(Няма те повече от 10 минути и се вбесих!)

Пречи ми! Моля те! Не спирай! Не!
Ти можеш! Трябва! Нека се ядосам!
Или спретни един скандал поне!
Бъди императивна! Без въпроси!

На всяко мое действие пречи!
Не давай да говоря! Прекъсни ме!
Хвърли по мен тигана! Да личи,
че още ме обичаш! Зашлеви ме!

Не спирай! Умолявам те! Ела!
Вържи ме! Съблечи ме и докосвай!
Бъди каквато вечно си била –
целувай много, много се ядосвай!

Бъди безмилостна към мен до кръв!
Животът ни и без това е трилър!
По обич и любов към теб съм пръв!
Пречи ми!
Моля те!
Пречи ми, мила!

Добромир Банев

Margarita Petkova: Ей сега започвам! Прибери чупливите предмети! И по-добре си разкопчай ризата, че не шия копчета...

Милева Ст.: В трепетно очакване съм! Върнахте се

Георги Георгиев: Почна се! Гася телевизора и съм готов!

Скоро след това, буквално пред очите на приятелите им, Маргарита публикува своя отговор:

ДВОЙНИ УДИВИТЕЛНИ!!!

Нетърпелив си - драпаш за скандал,
не можеш да живееш без ръцете ми,
на себе си дори си завидял,
не ти е жал за счупени предмети.
Познаваш нрава ми. Предимно - лош.
Особено към кухи самодиви,
които се напъхват в твойта нощ,
в куплетите ти, в глътките горчиви...
Скандал да искаш - ето ти скандал.
Хем грандиозен, хем по светски бляскав.
Ще чупя, ще крещя, нахал с нахал!
Сдобряването после е прекрасно...
Но миг преди да почна - съблечи
сам ризата си. За да бъда точна,
веднъж завинаги се научи -
омръзна ми все да ти шия копчетата.

Маргарита Петкова

Dobromir Banev: Ето, това чаках! Сега мога да кажа по-спокойно едно Наздраве 

Margarita Petkova: Докато имаш здрава чаша 

Dobromir Banev: Нямам. Ти изпочупи всичко. Пия от бутилката

Георги Георгиев: Пече се втора стихосбиркаааа....

Dobromir Banev: E да, АБСУРДНИ ВРЕМЕНА е само Том първи

Eli Ilieva: ...ЕХЕ... НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!!!!!!

Eli Ilieva: ...ХА СЕГА, НАЗДРАВЕ!!!

Raina Vl: лелееее!

Petya Valchanova: Н Е В Е Р О Я Т Н И С Т Е !!!! О Б И Ч А М В И !!!!

Eli Ilieva: ...И ДОБРЕ,ЧЕ СТЕ ДАЛЕЧЕ...КВО ЛИ ЩЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ БИДЕЙКИ БЛИЗО?!

Eli Ilieva ...НЕВЕРОЯТНА ПОЕЗИЯ МОЖЕ БИ?!

Dobromir Banev: Ели, ние не сме казвали къде сме! Ела да видиш, само тиганите и тенджерите оцеляха...

Eli Ilieva: ...ОХХХХХ КАК МИ СЕ ЩЕ ДА ПОЛИТНА, НО СЪМ НА КРАЯ НА ГЕОГРАФИЯТА...

Eli Ilieva: ...А И ИМАМ САМО ЕДИН ГОЛФ ТРОЙКА, ХОДИ ДО 600 КМ. САМО

Margarita Petkova: Бавим се, защото забравих да си взема лаптопа и пишем на един...

Eli Ilieva: ..ЛИСТ ЛИ?!

Margarita Petkova: Тефтер.

Dobromir Banev: Не лъжи хората! Пишем на салфетки. Ти и тефтерите изхвърли 

Eli Ilieva: ...ХА, ХА,ХА... ГОТИНИ СТЕ, ДА СТЕ НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ!!!

Eli Ilieva: ...КВО ЗНАЧЕНИЕ НА КАКВО СЛЕД КАТО НИЕ КЪЛВЕМ, И ТО ЯКО..

Eli Ilieva: ...ЗА ДРУГИТЕ НЕ ЗНАМ, НО АЗ ДА...

Didi Angel: Радост за душата ми са вашите стихове...

Maria Ra:dusheva: Вие сте невероятен творчески тандем! Удивена съм и се радвам, Прекрасници!!!!!!!

Eli Ilieva: ...А СЕГА ПРЕКАЛЕНИТЕ СВЕТЦИ И БОГУ НЕ СА УГОДНИ...НО ТАЛАНТИТЕ ЦЕНЕНИ ТРЯБВА!!!

Irena Pavlova: Наздраве! Аз не съм удивена. Неизбежно стана.

Dobromir Banev: Наздраве! Да пием за любовта!

Maria Radusheva: С удивителни, наздраве!!!

Милева Ст.: Кога се открихте? Това, което се случва тук, на тази стена, е уникално прекрасно!Продължавайте! Нуждаем се от вас

Dobromir Banev: Открихме се ние, не смеехме да започнем. Сега става страшно!

Милева Ст.: Обичам страшните истории! Не можеш да ме стреснеш

Irena Pavlova: Представям си чакането между вас. Почти знаейки какво ще бъде създадено. Но все пак почти. И после удивлението. Едно такова щастливо.

Angelina Tzontcheva: Удивителни, наистина !!:))

Margarita Petkova: Ангелино, тройни удивителни станахме с тебе! :))

Добрина Костадинова: ах, как ви обичам и двамата!!!

Margarita Petkova: За обичане сме :)))

Добрина Костадинова: направо ми изпадна клавиша от харесвания!!! хубав ден Ви пожелавам

Margarita Petkova: Още по-хубав - от сърце!

Георги Бербенков: Не ме бива да млатя,...затуй Бойко ще пратя!

Pavlina Daskalova: всяко село си имало по един луд - тук са двама - те това е богатство

Margarita Petkova: Наа теб все на две ти върви!

Milena Nikolova: Отново прочетох "дуела" и е все така хубав.

Margarita Petkova: Това не е дуел, това е любов! (цит. Д.Б.)

Nia Stoyanova: Удивителни стихове в удивителни "любовни двубои" от удивителни поети!!! Карате ни да се удивляваме ежедневно от вас,Марго и Добри!!!

Milena Nikolova: И все пак, нещо красиво сред морето от отрицание, Марго! Вълшебница си ти, а поетът-близнак ми беше непознат до момента, съжалявам, но съм само мързелив ценител на поезия  Ще има книга или вече има?

Margarita Petkova: Ще има книга! И не само една Milena Nikolova, Добромир Банев е великолепен поет - от първа ръка гарантирам!

Milena Nikolova: при такава гаранция, как да не повярвам

Двамата, набрали инерция, която не бяха в състояние да спрат, продължиха да пишат втория том от своята книга, която, по всичко личи, скоро няма да бъде завършена... Мислил съм си, какво ли би ги накарало някога да спрат? Скандал? Неее, те вече са минали през това. Омръзване? Знам ли... Но засега творческият подем продължава. На 26 март Добромир написа на стената на Маргарита:

“А аз съм тук. Не съм разхайтен. Не.
Поръча ме. Дойдох. Това е. Ето.
Обичаме да бъдем насаме -
Маргото с Добри!
Слънцето с небето!
(Понеже ми изчезна два дни и направи времената още по-абсурдни!)!”

Кралица Марго веднага се отзова подобаващо:

Два дни и вече полудя съвсем!
Е, то си е почти за кротка лудост...
Дори и отдалеч, сме насаме -
не времената, ние сме абсурдни!

Уау, този, последния ред, така ми пасва и на  мен... Напоследък се шегувам, че открих нов жанр в журналистиката и на моменти се чувствам съвсем като Гъртруд Стайн, с нейния литературен кръг и салон… Само дето моят салон е виртуален, а не реален. Но, като се замисли човек – защо пък да не е реален… Мрежата – не е ли това другият наш живот, понякога – по-красив от този, който водим офлайн?

С две думи, в ремюме, ако е рекъл Господ, на Пролетния панаир на книгата ще държим и “новороденото”, заченато тия дни, в красива “дрешка” – и двамата “родители” ще изпипат и дизайна, знам… За качеството на книгата просто е излишно да говорим. То е ясно… Такива ми ти работи… От два дни животът ми изглежда по-красив…


още за МАРГАРИТА
и за последната й стихосбирка ПОДСВИРКВАЙКИ - КЪМ ГОЛГОТА
както и ДОБРОМИР - в едно изключително интервю

неделя, 24 февруари 2013 г.

Любо Киров: Да си цивилизован означава да обичаш



Боряна АНТИМОВА

Любо пристига на срещата точен, приветлив и дружелюбен. Приятелите му твърдят, че е човек, на когото може да разчиташ за всичко. Той е и като мерило за професионализъм – участва ли някъде, значи летвата е висока. За 12-те години от създаването на група ТЕ и големия успех обаче Любо успя да остане нормален, винаги отворен за нови проекти и любезен с пресата. Не се оплаква, работи здраво и мечтае с размах.

Роден е на 26 октомври 1972 г. в Плевен, завършва училището по керамика в Троян и “Керамика и стъкло” в Художествената академия, но още от детските години е потопен в музиката. С група ТЕ (2000 – 2007) създава два албума и хитове като „Има ли Цветя“, „Ще те намеря“, All Right“ (с Мария Илиева). Автор е на много хитове в поп-музиката и над 150 текстове за песни. През пролетта на 2007 г. Любо напуска група ТЕ и започва солова кариера. През 2010 г. излиза и първият му самостоятелен албум - „Любо 2010“, като три от песните влизат в МТV класацията Europe’s World Chart Express. Изпълнител на 2012-а на БГ Радио.




-Любо, спомена, че след интервюто отиваш на запис?
-Да, заедно с мои приятели подготвяме благотворителна кампания – “Дано“ на фондация “Нашите деца”, подкрепяща борбата с изоставянето на бебета. Близо 5000 деца все още живеят по домове, и защото нито едно дете не заслужава да прекара и ден от живота си там. Мотото на кампанията е, че “когато сме много, и малкото е много”. Заедно с Графа, Орлин, Криста и още около десет колеги сме посланици на кампанията и ще запишем песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Дано“ с модерен кавър.

-Извинявай, но не се ли включваш прекалено често в подобни кампании?
-Длъжни сме като хора да използваме популярността си, за да бъдат чути идеите, които носят добро. Смисълът на кампанията “Дано” например е средствата да не се даряват кампанийно и еднократно, а редовно, всеки месец със суми по възможностите на всеки. Това става, като се уведомиш банката, в която е сметката ти, всеки месец да отчислява по сметката на фондацията определена сума. Ако една година всеки месец даряваш по 2 лв. – ще осигуриш адаптирано мляко за 2 седмици за 1 бебе; по 5 лв. – памперси за цял месец за 1 бебе; по 10 лв. – козметиката за 1 месец за 1 бебе; по 20 лв. - издръжката на едно приемно дете; по 30 лв. – лекарствата на 5 бебета за 1 месец; по 50 лв. – плодовите пюрета на 5 бебета за 3 месеца. Аз реших да дарявам всеки месец по 30 лв.


-Твоята любима кауза?
-Тази, която възпитава, не само да се помогне финансово на някого, а да караш хората да се замислят, да се променят. Най-добрата помощ е да научиш някого как сам да си помогне.

-Участва напоследък и в новото риалити “Шатра” по Нова телевизия, започнало на 5 февруари. Защо?
-Не бих участвал в друго риалити, но това беше с много силен социален заряд и го приех като предизвикателство – какво е да поживееш сред роми. Експериментът ми хареса. Видях в ромската общност патриархални ценности, които у нас са позабравени. Вече почти всяко семейство у нас има някакви проблеми – или са разведени, или брат и сестра са скарани и не си говорят. А в това ромско семейство видях как всяка вечер 25 човека се събират на масата, говорят си, държат един на друг, бранят се, обичат се.

-Може само да вземем пример от тях…
-Да, упрекваме ги, че не били цивилизовани. Да си цивилизован за мен означава да запазиш всички онези човешки неща, като семейните ценности и любовта. Да си цивилизован означава да обичаш! Повярвай ми, наистина ме вълнуват тези неща. Обвиняват ромите, че крадат ток, но има много по-големи крадци – на коли например. Да не говорим за кражбите на държавно ниво от хора с власт. Аз нямам предубеждения към ромите. Не може да слагаш етикет на нещо, което не си опитал и на цял етнос, без да си го опознал.

-Прави впечатление, че вие, поколението на вече утвърдените музиканти между 30 и 40 години, непрекъснато сте заедно…
-О, да, постоянно ме търсят за различни проекти. Но по-важното е, че останахме приятели. Ето, с Мария Илиева се познаваме сигурно от близо 20 години, и до ден днешен работим заедно. Оня ден писахме текст за нов неин сингъл.

-Ти май за всички колеги от жанра си писал текстове?
-Да, почти за всички от последните десетина години – за “Каффе”, за Дони, Мария, Ирина Флорин… Над 150 текста, включително и тези, които аз съм изпял.

Тримата големи в попа днес - Орлин, Графа и Любо са приятели и извън сцената


-А композирането?
-Не съм от изпълнителите, които вземат една песен и я записват такава, каквато е. Съавтор съм във всичко и смятам, че така трябва да бъде, артистът трябва да е вложил част от себе си в това, което изпълнява и записва. Другото е обикновено занаятчийство, а аз не съм занаятчия.

-Интересното е, че не се е чуло някой от твоя кръг колеги да каже “аз съм по-велик от еди-кого си”...
-И да има ревност и завист, тя не се показва, не се усеща. Човешкият фактор си съществува, независимо от всичко. Просто трябва да акцентираш на важните неща. За мен например е важно да се случат добрите неща, а не просто да успееш в кариерата.

-Не си ли забелязал, че истински големите презират звездната суета, че колкото по-високо се изкачват по стълбицата на успеха, толкова по-скромни и земни стават?
-И слава Богу, това прави човека мъдър. Да останеш скромен – това е мъдростта. Когато падаш ниско долу, осъзнаваш кои са важните неща. При мен падането се случи и в буквалния смисъл - счупих си крака и четири месеца бях изолиран вкъщи. От година единият ми крак е с пирони…

Любо в “романтичния” период през 90-те, когато свири с банди по клубове


-Как се случи това?
-Сцената във Варна беше недобре направена. Бях с Акага и подскочих на място, където нямаше практикабъл. Потънах и счупих крака си. И в тия четири месеца какво става? Кариерата спира. Седя си вкъщи и кой е до мен според теб? Телевизии, репортери или някакви звезди от шоубизнеса? Не, разбира се.

-И кой беше до теб, за да ти подаде чаша чай?
-Майка ми, естествено. И приятелите. Голямата всенародна любов в такива моменти е много далече от теб... Хората често ни ползват като аксесоари, като нещо, което може да изпиеш, и никой не се интересува от личните ти проблеми. Смятат, че животът на артиста тече в едно безкрайно безгрижие. Та ако няма кой да ти донесе чаша чай, както ти спомена, целият ти успех се обезсмисля.

-Има ли такава закономерност - колкото повече успяваш, толкова по не ти върви в любовта, в личния живот?
-Не смятам. Зависи от човека и в какво е успял. Някои успяват с любовта например.

-Как върви любовта при теб?
-Нямам статут на семеен човек, но сега голямата ми мисъл е за дете, сватбата се оставя на заден план. И забелязвам, че хората около мен също са избрали да имат деца, без да сключват брак. Детето осмисля живота ти. Макар да нямам усещането дали бих се справил като баща…

Многогодишно приятелство свързва Любо с Мария Илиева, с Криста
също е близък и извън сцената


-Сигурно си даваш сметка, че тогава бурният клубен живот ще отстъпи мястото на смяна на памперси и среднощни разходки с плачещо бебе?
-О, при мен нещата с клубния живот отдавна не стоят така. Навикът да висиш по заведенията, все едно дали си на работа, или просто така, е присъщ на 20-те години от живота. Сега гледам като си свърша работата, бързо да се измъкна, докато преди се купонясваше след участие.

-Какво е това – умора, или просто желание да ти остане повече време за любимите неща?
-По-скоро второто, но и умора от несъстоятелни занимания, от излишни натоварвания. Вече не виждам смисъл в това, да седя до 5 сутринта.

-Имал ли си “бърнаут” – професионалната депресия, при която бушонът ти просто изключва?
-О, да, имало го е. Това са тия мигове на “горе” и “долу”. Случва се при нас през цялото време. Важното е тази парабола с редуване на “най-горе” и “най-долу” като цяло да има наклон нагоре, да има възход. На следващия свой хоризонт си малко по-мъдър и малко по-отгоре виждаш нещата, които си правил преди. А не да се обърнеш и да се окаже, че всичко преди това е било само една равнина…


Като ученик в Художественото училище
в Троян
-Завършил си Художествената академия, но винаги си твърдял, че музиката е голямата ти любов?
-От малък съм ходил на пиано и съм свирил в ученически банди в художественото училище в Троян, което завърших. Почти винаги в мазетата се правят рокендрол банди. Никога не съм учил пеене, но поработих доста по клубове с групи в средата на 90-те. Не се изкарваха много пари, но работехме много, пеехме кавъри на известни банди. Това си е една предимно занаятчийска школа, но все пак школа. Налучкваш в себе си къде да останеш като стил.


Любо с наградата за изпълнител на 2012-а на БГ Радио
-Ти държиш да наложиш марката “Любо Киров”, но за много хора си оставаш “Любо от ТЕ”. В какво се прояви при теб синдромът на “излезлия от бандата”?
-Имаше го, няма как, все пак осем години бях с “ТЕ”. В началото е малко кофти, това си е едно ново начало. Отстрани погледнато, все едно почваш всичко отначало. Даже може би е по-сложно, отколкото, ако си с чисто “досие”. Разбира се, горд съм с работата си с “ТЕ” и за нищо не съжалявам, правили сме супер неща. “Любо от “ТЕ” си остава като нарицателно, защото начинът, по който са започнали да те разпознават, е този, в което няма нищо странно. Не ми пречи и не ми е проблем.

-Написал си над 150 текста, а пробвал ли си поезия, проза?
-Интересен въпрос. Не се смятам нито за поет, нито за писател. Текстовете се подчиняват на вече готовата мелодия и не биха представлявали поетическа ценност, ако се издадат в книга. Макар че се получават и добри неща. Например парчето на Тони “Както преди”: “Колко още трябва да говоря/ да рисувам себе си по памет/ колко още трябва да се моля/ - мисли за мен както преди”… Но не ме привлича писането на проза например.

-А рисуването съвсем ли го заряза?
-Използвам го в чисто естетска насока, да си оформям обложките на албумите, грижа се сам за стайлинга си.

-Издаде самостоятелен албум през 2010-а, сега на какъв етап си?
-Миналата година имах супер успешно обикаляне на страната с музиканти. Събрах плофесионалисти като Живко Петров, Калин Вельов и Ангел Дюлгеров. Имахме супер успешно турне в десет града за месец, но всъщност то продължи цялата година, защото последваха покани по морето и къде ли не. И до днес тази формация продължава да действа, обикаляме клубове в София и страната.

-Правите качествена музика, без да се включвате в оплюване на чалгата, на пошлото…
-Мразя да поставям етикети, както вече споменах. Музиката не може да бъде разделяна на добра и лоша. Тя е форма на изказ, нищо повече. Зад всеки вид музика стоят определени хора, сред тях има добри и лоши...

Срещите с Камелия Тодорова се винаги изпълнени с емоции


-Възможно ли е да се промени музикалният ни фон като цяло, да зазвучи по-качествената музика?
-Може, като излязат продуценти, които вложат 2-3 милиона, например пари в това. Ние в момента се самопродуцираме. Аз се занимавам сам със себе си, Мария Илиева също, Графа направи самостоятелна компания. Щом толкова много крещят против пошлото, да спонсорират качествената музика. И телевизиите и радиата да започнат да пускат по-често наша музика!

Като пионерче, 1982 г.
-Какво подготвяш?
-Част от турнето съм го заснел на DVD и ще излезе скоро със списание MAXX, в сериозен тираж. Концертът ще бъде излъчен и по БНТ. Сега съм си наумил да направя цял албум, но с голям биг бенд, от типа на този на радиото. Да има в него джаз и соул, с част от моите неща, с нови и част от много известните български мега популярни за всички времена парчета. И това ми е мечтата за 2013-а. Това не означава, че ще спра с ходенето по клубове. Искам да направя концерти за тези хора, които не искат да чакат в клубовете до полунощ, за да ме чуят, а искат да отидат на концерт в нормалното време – 7 вечерта.

-Записваш ли нови парчета?
-Непрекъснато. Направих например нови парчета в диджейски стил с Mr. Moon, които продавам чрез интернет канал в целия свят. С Живко Петров правим оригинален саундтрак, ремиксатори правят още осем ремикса и това се продава като албум в интернет. Това се случва в един съвсем друг свят – света на електронната музика… Имаме договор за дигитално разпространене на музиката ни по интернет в Италия, сега ще подписваме такъв в Германия... Менажирам се сам и не смятам, че съм най-добрият, но се справям доста по-добре от някои хора с агент.

С Васил Найденов го свързва взаимно уважение и възхищение


-Не си от артистите, които мрънкат, че не се продават навън, защото са имали нещастието да се родят в България…
-Оттам такива добри рецензии идват! Предубедени хора има тук. Истината у нас е, че много хора не разбират от музика, дори и работещите в музикалните телевизии. Такъв малоумен вкус! Аз ги разбирам, те не са там, за да образоват населението, а да имат рейтинг…

-За какво ти се иска да ти остава повече време, извън музицирането?
-Не се оплаквам. Но си мечтая да имам повече време да пътувам. Ходил съм на много места, но има още много, които искам да посетя.

"Обичам да се събираме тримата с Графа и Орлин на записи и на сцената"

Публикувано във в. "Преса", 24 февруари 2013 г.


неделя, 10 февруари 2013 г.

Мариана Попова: Животът ми е пълен, вярвам в доброто




Боряна АНТИМОВА

Тя цялата е като една обтегната струна – нежна, ранима, чувствителна, страстна. Не се бои да “въвлича” топлия си богат глас във всякакви музикални авантюри – поп, джаз, салса, етно, данс, латино, фадо… Смело прави дуети и с най-силните мъжки гласове на поп и джаз сцената. Преживя порои от злословия след участието си в “Евровизия” и “Вип Брадър”, но излезе от изпитанията още по-силна и уверена. С любимия си Ханес готви сватба през юни, радва се на тригодишната си дъщеря Мария Магдалена и е пълна с планове за нови песни, концерти и албум.

Мариана Попова е родена на 6 юни в София. Учи поп и джаз пеене в НБУ. От 1996 до 2000 г. е вокал на групата “Кокомания”. Една година е водеща в БГ Радио. Представи България на конкурса “Евровизия” 2006 г. и беше треньор в предаването “Гласът на България”. Изпълнител на годината на БГ Радио за 2008 г. и с награда за текст за абсолютния хит с Орлин Горанов – “Чуй ме”.

През 2008 г. излезе дебютният й албум New religion, включващ 11 песни на английски, испански, потугалски, иврит и български. В него има етно, денс, латино, фадо и чист поп. Според критиците личи, че музиката е създадена от хора, които не просто познават и харесват Мариана, а я обичат и вярват в таланта и да пресъздава по свой начин всяка идея.




-Мариана, след култовата балада “Чуй ме” разбрахме, че сте направили нова песен с Орлин Горанов, и то в стил салса? Разкажи за нея.

-Нещо съвсем импровизирано, тоест отново от сърце. Сашо Кипров ми предложи музиката, така я чух аз - като салса и се обадих на Калин Вельов, той направи аранжимента, а Долорес де Ла Каридат написа испанския текст със заглавие Tu Mi Estrella (“ти си моята звезда” – бел.ред.)… Тук може би е излишно да разказвам колко леко и приятно се работи с Орлин Горанов. Щастлива съм, че българската версия по мой текст със заглавие “На мен ми стига любовта” ще прозвучи в радиоефира в Деня на влюбените – 14 февруари. Силен екип, красива песен (усмихва се).

-„Предай нататък” – твоят споделен албум с Орлин Горанов, Васил Найденов, Дони, Миро, Искрен Пецов и Васил Петров показва, че не се боиш да пееш с най-големите на поп и джаз сцената. Каква по-различна тръпка и емоция ти дават дуетите – като музициране и съпреживяване?

- Дуетите са нещо много специално за мен, не всеки притежава толерантноста да дели сцената с друг. Аз мога да кажа за себе си, че това е едно съвсем друго споделяне на музиката и енергията, зарежда ме, допълва ме, радва ме… Аз съм свикнала около мен винаги да има много хора, затова държа на музикантите и винаги съм държала…Чест е за мен всеки един дует, който съм изпяла.

-И твоят соло албум “Нова религия” показва, че не те плашат никакви опити в нови стилове – в него освен поп, има и етно, и денс, и латино, и фадо… Какво още ти се пее, като стил?

-Всичко. В музиката не бива да има ограничения. Аз се доверявам изцяло на интуицията си, усещам бързо дали една песен ще се получи или не, зная кое е за мен и кое не. Напоследък съм още по категорична, много зависи поне при мен в какъв период съм, какво ме вълнува, какво ме тревожи, какво ме радва… За мен това, което се случва наоколо, намира отражение върху това, което ще изпея.

-Какво от момичето Мариана от група “Кокомания”, чиято солистка беше в края на миналия век, още живее в теб като усещане и нагласа към музиката?

- Не забравих да съм себе си и да държа на музиката, да я уважавам, като нещо специално и да не омаловажавам това, с което други сили разполагат. Остана обичта ми към музикантите, все още се чувствам най-истинска и завършена с банда на сцената. Остана ми една страхотна школа по музика и по общуване с хората от сцената… Остана ми и носталгията по прекрасните клубове и невероятните вечери там.

-С композитора и певец Дани Милев бяхте много силен тандем, планирате ли пак да правите нещо заедно?

- Разбира се, цял албум готвим, свирим заедно отново и стъпка по стъпка вървим към едни наистина красиви песни, които съвсем скоро ще започнат да звучат наоколо…

-Разкажи ни за детството си в столичния квартал “Овча купел”. Какво дете беше, мечтаеше ли за пеенето и сцената от малка?

- Аз бях по-лудото дете на мама и тати, вечно с плановете, вечно по дискотеките. Беше лудо детство, с много от приятелите ми от този период все още се виждаме. Винаги съм мечтала да бъда точно това, което съм в момента… Определям се като нормален, човек, който определено живее за сцената и за публиката, без излишна суета и без излишни претенции и клишета… Това исках, това съм и това ще бъда.




-Учила си народно пеене, народни танци, модерен и джаз балет? Какви емоции останаха от теб от тези години?

- (Усмихва се) Пропуснах само художествената гимнастика (смях)… Разбира се, прекрасни колективни занимания, които ме научиха на уважение. Танците ми липсват много, все ми се иска някога да ги комбинирам с пеенето, но досега не съм го постигнала, а обожавам да танцувам.

-Покрай раздухания наново скандал между попфолка и останалите стилове музика, във връзка с евросубсидиите на “Планета Пайнер”, (които в крайна сметка бяха отказани) се заговори отново за меценатството в музиката. Ти си близка с Азис и дори включи вокала му в песента си за “Евровизия” – Let me cry, по музика на Дани Милев. Какво би казала на тези, които продължават яростно да се възмущават, че не трябва да се наливат пари в чалгата?

- Не бих могла да взема страна, защото всеки може да представи проект и да бъде финансиран, просто някои хора са по-находчиви и креативни и това по някакъв начин подразни интелектуалците….Аз вярвам , че е време да се събудим от зимния сън и да спрем да мислим, че мрънкайки вкъщи, някой ще ни донесе евросубсидия у дома. Хората работят и никой никому не е длъжен. Апропо, Азис не е в “Пайнер”, не зная защо е намесен… Той си е от друга планета и си е самостоятелен електрон.


-Ти си човек с много богата обща култура и стил, мислила ли си, как може да се преборим с пошлите текстове и крадените музикални теми от региона?

-Е, не чак да ги борим, чалга си има във всяка държава, ето, този хит “Носа Носа” например е уникална бразилска чалга… нещо като “Радка пиратка”. Има си музика за всички, единственото, което аз не одобрявам, е че не създават авторска музика, а взимат наготово песни от съседите ни.

-Близо две години беше водеща в БГ Радио. Защо се отказа, и би ли се пробвала и в тв ефир?

-Много красив период от живота ми (смее се)… Просто реших да пробвам и горе-долу се получи. Беше един период, в който бях спряла за малко с музиката и станах водеща… Еех, мили моменти… Отказах се, защото започнах активно с музиката и не можех да ги съчетавам успешно, не исках да преча на никого. Но още си обичам екипа и колегите. Телевизия? По-скоро - не… може би да… кой знае…животът е шарен (смее се).

-Ти беше една много емоционална треньорка в “Гласът на България”. Предстои ново издание, ще се ангажираш ли с нещо?

-Не, това вече е ясно, аз участвах във формат на Нова телевизия , а двете медии са конкурентни. Разбира се, че няма да съм първата, която е едновременно в двете най конкурентни медии… Аз направих своя избор, сега си партнираме с Нова телевизия и съм наистина впечатлена от отношението им.

-Във връзка с участието ти в “Гласът…”, мислила ли си за по-сериозно менторство на млади таланти, или още ти е рано за това?

-Рано ми е, а и не мисля. Някой ден, ако стана милионер, бих направила малка група и бих ги направила истински артисти, но за това трябват средства… Сега аз работя за себе си, има какво още да довършвам да шлифовам, рано ми е за учителка, рано ми е и за пенсия (смях).


На Годишните музикални награди на БГ Радио през 2008 г.
Мариана Попова получи наградата “Изпълнител на годината”
-Ти не се побоя да влезеш и във “ВИП Брадър”, с какви чувства остана, и би ли участвала отново?

-Добре съм, нищо не ме изненада особено… Бих влязла отново, да, само че бих била една идея по-конкретна и по-директна - спестих много думи, които трябваше да кажа на висок глас (смях). Беше интересно и не съжалявам за нищо.

-Пишеш текстове на песни, би ли пробвала с композиране и аранжименти?

-Засега още не съм се пробвала в композиране, но с текстовете определено набирам сили… Надявам се третият ми албум да е само с мои текстове и дано…




-С какво още обичаш да се занимаваш, когато не си заета с музика?

-С малката Мими, обожавам и водата, морето, безгрижието… да седя и да не правя нищо, загледана в морето, океана… тишина, природа любим човек…


С любимия Ханес


-С Ханес сте заедно, напук на клюките. Възможно ли е човек да опази една любов от външни посегателства?

-Само ако и двамата го искат. Любовта се пази индивидуално във всеки един от нас. Ако аз тръгна да пазя любовта на Ханес, ще се превърна в досадна жена и обратното. Не пускаме никого у дома, те напират, ние затискаме и така, няма удържане (смях).




-Какво промени малката Мария Магдалена у теб?

-Всичко. Направи ме красиво уморена и организирана, търпелива, осмислена, доволна, гневна, щастливо недоспала, но горда и усмихната… Детето е всичко… Животът ми е пълен и категоричен, мотивирана съм и вярвам в доброто.

-Душата ти е като струна, деликатна и чувствителна. Какво от живота наоколо те разплаква най-често?

- Болката на хората, тъгата в очите им, грижите, мисълта, че не мога да помогна и не зависи само от мен, несправедливото, невъзможното… Искам щастливи хора… но ме боли за хората…


-Как да останем човеци, въпреки кризата, обедняването, нищетата?

-Трудно е и доста често не оставаме човеци, изгубваме се в дребни детайли и изгубваме пътя, по който сме тръгнали. Виждам хора които са изоставили мечтите си, целите си, обезсмислили са се… Трудно е, но винаги трябва време да се спрем и да си спомним за нас, самите нас, да се огледаме в себе си и да намерим отново пътеката…

-Определяш ли се по-скоро като оптимистка, отколкото реалистка? Наскоро излязоха изследвания, че прекаленият позитивизъм вредял на здравето, изнервял и те откъсвал от земята…

-Позитивна реалистка, оптимистка, но не за всичко и всеки… Нека го кажем така: вярвам в доброто начало, вярвам и в доброто бъдеще, гледам с трезви очи наоколо и зная, че това е реалността, в която активно живеем… Умереният позитивизъм не вреди, но винаги съм здраво стъпила на земята.

-Наскоро сподели с надежда, че ти предстои силна година, изпълнена с “много работа и положителни емоции”. Какво предстои?

-Албум, сватба, голям концерт (смее се).

Мариана заедно с Амалия на снимките на клипа към песента Wild

-Името на албума ти – “Нова религия”, много ти отива. Вярваш ли, че след несъстоялия се “край на света” на 21 декември 2012-а идва нова ера на по-духивни отношения между хората?

- Иска ми се много, всичко зависи от нас, хората…Знае ли човек, познавам хора, които за ходили доста пъти при Далай Лама, но не са ми много духовни, напротив, опитват се да рушат създадено добро…Не зная… Дано... Да си го пожелаем.

Вълнуващи кадри от клипа на култовата балада "Чуй ме" в дует с Орлин Горанов, фотосесия на Краси Танев








С Орлин Горанов на снимки на последния клип Lejos






Публикувано във в. Преса, 10 февруари 2013 г.