четвъртък, 27 декември 2012 г.

Каква жена си според месеца, в който си родена? (част 2)

"Красивата жена" Джулия Робъртс е родена на 28 октомври 1967 г.


Мила, потайна, свръх чаровна или пък фатална жена… Казват, че основните черти на характера при дамите зависят от месеца, в който са родени. Вижте какво разкрива вашият за личността ви.

Юли


Юлските мацки са много потайни. Малцина са тези, които реално допускат до себе си. Освен това са и много честолюбиви, рядко ще ги видите да потъпчат гордостта си в името на нещо друго, освен любовта. Не обичат конфликтите, затова и се държат любезно с хората. Често страдат по миналото си. Ако такава жена се влюби във вас, трябва да знаете, че най-голямата ви грешка ще е да я пренебрегнете или пък да й дадете повод за ревност.

Август


Уникална комбинация от щедрост и… егоизъм! Не си играйте с тези мадами, защото рано или късно ще ви излезе през носа. Въпреки че са ведри и с невероятно чувство за хумор, те не позволяват на никой да им се качи на главата. Ако пък това се случи, рано или късно така ще се сгромоляса от там така, че ще се чуди какво става. Обичат да са център на внимание. Никога не страдат от липса на мъжко внимание, но си падат малко неверни.

Септември


Те са кротки, дисциплинирани, обичат да спортуват и гледат на живота откъм практичната му страна. Никога не прощават предателството. Така че гледайте да не ги подведете, защото ще ви отмъстят. И то по най-гадния начин. Септемврийските момичета си падат по дългите връзки. Трудно ще си легнат с мъж само заради секса. Но пък от друга страна са страшно критични към партньора си. Имат големи изисквания и държат той да ги покрива.

Една от най-харесваните жени Моника Белучи е родена на 30 септември 1964 г.


Октомври


Жените, родени през октомври, обичат да се правят на „мъжки момичета“. Демонстрират силна независимост и решителност. Истината обаче е, че са страшно емоционално раними. Рядко плачат пред други хора, но пък редовно го правят, когато са сами. Те са много високо интелигентни и могат да намерят общ език и с най-трудните характери. Обичат да дават съвети и най-добре се вслушвайте в тях. Защото имат уникалната способност винаги да се оказват прави.

Ноември


Ноемврийските мацки винаги са един ход напред. Прозорливи, смели, усещат лъжата от километри. Искат всичко да става по техния начин, може би и затова са по-избухливи. Както са мили и усмихнати, така могат да ви залеят със злобни обиди. Покорят ли сърцето на някой мъж, завинаги си запазват място в него. Едно трябва да знаете за момичетата, родени през ноември – ако не сте готови да чуете истината, никога не ги питайте за мнението им!

Декември


Нетърпеливи, прибързани, но пък родени с много късмет. Тези момичета винаги намират начин да излязат от всяка ситуация. С тях е много забавно. Знаят как да ви разсмеят и предразположат. По принцип са нужни само няколко минути, за да останете очаровани от тях. Най-хубавото е, че изобщо не са егоистични. Но пък понякога дразнят с наивните си планове и схващания за живота.
Източник: beu.bg

петък, 21 декември 2012 г.

Каква жена си според месеца, в който си родена? (част 1)

Анджелина Джоли е родена на 4 юни 1975 г.

Има десетки фактори, които определят характера на една жена. Излиза, че и месецът, в който е родена, е един от тях. Чети по-надолу, може пък и да научиш нещо ново за себе си…

Януари

Януарските дами са сериозни и консервативни, но и много амбициозни. Много обичат да критикуват. Рядко излизат от кожата си, но случи ли се, гледайге да не сте им пред очите. Не си падат по проявата на чувства, така че не чакайте да ви се умилкват като котета. Те допускат до себе си само хора, за които смятат, че са на тяхното интелектуално ниво и които споделят техните виждания.

Февруари

Тези жени са с по-абстрактно мислене. Не всеки е способен да ги разбере. Често сменят настроенията си, което значи, че ще трябва да подхождате към тях с търпение. Но пък са страшно романтични. За любимия човек са способни на абсолютно всичко. Стига обаче той да не ограничава свободата и. Направи ли го, няма да ги види повече.

Март

Те са много симпатични, докато не ги ядосаш с нещо. Тогава ще те разбият на пух и прах. Иначе са всеотдайни и грижовни. Да си в компанията им е истинско удоволствие. Типично за тях е едно особено излъчване, което те грабва само като ги погледнеш. Само че трудно се влюбват. При тях не минават номерцата, които впечатляват останалите жени.


Шарън Стоун е родена на 10 март 1958 г.


Април

Тези жени са дипломатични. С тях лесно се общува, но понякога са склонни към самосъжаление. Затова ще е добре да им обръщате по-специално внимание. В повечето от тях се крие страшно силна ревност, която, щом избухне, опустошава всичко около себе си. Но пък спечелите ли уважението на априлско момиче, тя винаги ще е на линия да ви помогне.

Май

Много упорити, понякога коравосърдечни, но верни до край на своята кауза. Дамите, родени през май, като цяло са с много красив външен вид. Но, в комбинация с тежкия си характер, стават опасни за всеки мъж, дръзнал да се влюби в тях. Имат склонност към прахосничество. Което пък не е голям проблем, защото винаги намират начин да излязат от финансовите затруднения.

Юни

Страшно любознателни и умни момичета. Много креативни и общителни. Само че са крайни в изказванията си и често засягат околните. Но смятат, че така е редно – по-добре истината в очите, отколкото зад гърба. Друга лоша черта е склонността им да притискат хората. Няма да е зле да се опитат първо да помислят, а след това да говорят.
Източник: beu.bg

вторник, 18 декември 2012 г.

"Ню Йорк таймс": Българката Мария Попова е начело на литературна империя в Интернет!


Сн. New York Times

28-годишната госпожица е основател на смайващия магазин за идеи "Брейн Пикингс" с 500 000 посетители и 150 000 абонати, пише авторитетното издание

Тя е човекът зад успеха на една от най-бързо растящите литературни империи в Интернет. Въпреки това е в общи линии неизвестна. Твърд почитател на старомодните идеи, макар че е на едва 28 години. Свиреп защитник на книгите, но е категорична, че никога няма да напише своя, пише "Ню Йорк Таймс".

В точно 9,30 часа в една съботна сутрин Мария Попова се измъква от своя апартамент в Бруклин и слиза в малък подземен фитнес. Бившата бодибилдърка е българка и за изненада на мнозина е основател на все по-популярния магазин за идеи, известен като "Брейн Пикингс".

Нейният изчерпателен набор от любопитни факти, забравени снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки захранва блог с 500 хиляди посетители месечно, изпраща писма до 150 хиляди абонати и забавлява 263 хиляди души в Туитър.

Производството, което постига с помощта на "захранения от човека двигател за откриване на интересното", привлича еклектична група от поклонници, включително писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фарлоу и създателите на Туитър Биз Стоун и Еван Уилямс.

"Тя е щастливка", споделя Ан-Мари Слотър – професор от Принстън и бивш служител на държавния департамент. "Човек може да почувства огромното количество удоволствие, което тя изпитва, намирайки тези неща и споделяйки ги с околните. Като да се разхождаш из музей на съвременното изкуство е, само че получаваш персонализирана обиколка с гид".

За разлика от повечето знаменитости с блогове, г-ца Попова желае да остане анонимна, което означава, че нейните последователи не знаят почти нищо за нея. Във времена, когато хората споделят в Туитър дори количеството захар, което слагат в кафето си, тя рядко използва думата "аз".

Нейната лична история почти отсъства. В сайта си няма собствена снимка. "Не чувствам необходимост да бъда в очите на обществото по този начин", подчертава тя, след като приема с неохота да даде интервю за "Ню Йорк Таймс". "Има известна сигурност в това да караш хората да чувстват, че си организация, а не човек".

Тя е истинско дете на навиците. Започва всеки ден с тренировки. Тази сутрин прави 20 набирания и 50 лицеви опори. По-късно акцентира върху почти непозната книга от 1976 - "The Creativity Question", и проверява своя "Айпад".

Точно 70 минути по-късно се връща в своя скромен едностаен апартамент, за да напише кратко есе за Фройд и мечтите. Публикува материал в блога си, който обновява три пъти дневно. И всичко това, докато балансира върху уобълборд.

"Опитвам се да стоя мирно, докато работя. Но умът ми се разпилява навсякъде", разкрива тя с мек славянски акцент, напомнящ за момичетата на Бонд от 70-те. "А когато тялото ми се движи, се чувствам сякаш отвява всичките ми странични мисли и успявам да се концентрирам". Наскоро българката се натъкнала на книга от 1942 г., която обръща внимание на хората с подобни навици: "Марк Твен ходел, докато диктувал. Бетовен пък се разхождал край реката. Може би има психо-биологичен елемент".

Мария смята, че дисциплината се корени в детските й години, прекарани зад "Желязната завеса", коментират от “Ню Йорк Таймс”. Родителите й се запознали като тийнейджъри, когато били на студентски обмен в Русия. Родила се малко по-късно. Баща й бил инженер, който по-късно станал служител на световноизвестния гигант “Епъл”. Майка й изучавала библиотекознание. "Не поддържаме много връзка, но наскоро се чухме в Скайп и цялото това нещо с библиотекознанието просто изскочи. Осъзнах, че много от нещата, които правя, са организационни. Нещо като Десетичната система Дюи за Мрежата. Майка ми се развълнува. Беше много смешно и трогателно", разказва Мария пред вестника.

Баба й по майчина линия била библиограф и имала собствена колекция от енциклопедии. Голяма част от знанията й днес се дължат на факта, че просто отваряла томовете от страст за нови знания. "Интернет предразполага към това всичко да се представя пред очите ни", посочи българката, чиито новини във Фейсбук и Туитър винаги са подредени по дата и най-нови. "А разгръщането на енциклопедията е интересен модел да научаваш за света от самосебе си".

След като завършила американска гимназия в България, кандидатствала в Пенсилванския университет, където се отегчила набързо от "индустриалния модел" на образование. Докато била студентка, работела почасово в рекламна фирма. Един ден колега й изпратил имейл с прикачени файлове. Съдържали работата на конкурентите. Целта му била да вдъхнови нейния екип.

Но според Мария това бил погрешният начин. Обадила се на шефа си и му казала, че ще започне да изпраща собствени имейли всекидневно. Щели да съдържат всичко – от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Без да му мисли много, го кръстила "Брейн Пикингс". "Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития", спомня си Мария.

"Брейн Пикингс" е нейният опит да създаде библиотеката на XXI век, както би я подредила тя. "Искам да построя нова рамка за информацията, която има значение", обяснява българката. Една от целите й е да пресъздаде вратите, през които гледала на света като дете – научната библиотека на майка й и енциклопедиите на баба й. И ако има силите да го стори? "Ще се чувствам стимулирана", признава Мария. "Все едно се уча.”
Източник: Blitz.bg

неделя, 16 декември 2012 г.

Касиел Ноа Ашер: Хвърлям заровете на съдбата като за последно





 Боряна АНТИМОВА

Касиел Ноа Ашер е родена в София. Дъщеря е на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Една от най-провокативните ни актриси се доказва с успех и като режисьор, продуцент, ментор, сценарист, писател. Има по две номинации за главна женска роля за Аскеер и Филмовата академия, наградата “Актриса на Европа” от фестивала за монодрама в Македония за спектакъла “Нищо по-хубаво”.

Напоследък се снима във филмите “Цахес” и “Зад кадър”, през 2013-а са премиерите на “Джулай“, “Цветът на хамелеона“ и “Малка хроника”. Приключва 2012-а с проекти с “Ангелите на Касиел”: акустични концерти TOXIC и спектакъла “Клер Мадам Соланж“, с представления на 17 и 21 декември в Червената къща.





Касиел твърди, че разголването под прожекторите никога не е било за нея самоцелен рекламен трик или просто демонстрация на освободена от скрупули жена. “Голото тяло е един от езиците, които използвам, за да бъда разбрана”, казва тя с вид на човек, “прегазващ” с презрение клюките. От време на време царствено подхвърля късче скандал на феновете на сензации. Прави го, без да съжалява за нищо. Обезверява я  единствено превесът на пошлостта и посредствеността на сцената и екрана.

През 2012-ра Касиел живя изгарящо: снима се в три филма, излязоха премиери на още два, създаде проект акустични концерти – TOXIC, режисира спектакъл, подготвя снимките на първия си филм като кино режисьор – “Рокля луна”, написа поредица от запомнящи се статии в сп. “Биограф”, сценарии…





-Касиел, ако предсказанието за края на света се окажеше истина, за какво би съжалявала?
- Краят на света отдавна е настъпил… но сърцето ми се пълни с неподарена любов, главата – с велики дела, душата - с неизследвани територии. И така отлагам края.

-Има ли някаква цена, която не би платила, за да си такава, каквато искаш, 365 дни годишно, 24 часа дневно?
-Обществото прекалено много се е вторачило в празния си хладилник ...В акъла му витаят само мисли, как да притъпи глада в стомаха си. Всяка сутрин се заглеждам в "ходещите кюфтета и кебапчета". Никой не търси свобода, а подобие на свобода. Хората тук открай време са се блъскали за заместители. А и свободата, както твърдят, е само усещане. Тогава каква е разликата дали си, или мислиш, че си свободен? Не бих продала усещането за свобода.

-Казвала си, че често се влюбваш. Има ли “любов единствена”, която не си преболедувала?
-Дългосрочната памет вреди на оптимизма. Хвърлям лошото зад гърба и след като любовта свърши, оставам най-добрият приятел на бившите ми любовници. Те завинаги си остават Моите Момчета.




-Предпочиташ мъжът до теб да е “с черно чувство за хумор и с големи ръце, за да се почувстваш слаба”…?
-В мъжа първо гледам ръцете, след това обувките и накрая се оставям влюбването да ме превърне в най-голямата глупачка, пръквала се на тая земя.

-Моногамна ли си?
-Аз обожавам груповия секс – стига групата да се състои от двама души (усмивка).

-Как гледа синът ти Зуи, вече тийнейджър, на твоята публична разголеност?
-Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това е важно за професията ми. И ме сближава със Зуи без проблем.

-Какво от твоите преживелици не искаш да му се случи?
-Искам да е здрав… И ако го нападне вдъхновение, да не се съпротивлява. Ако ще то да е за обир на банка или за строеж на космически кораб. Окрилен ли си от вдъхновението - победата ти е в кърпа вързана. Няма опасност да пропуснеш живота си.

Касиел в прословутата Рокля Луна, влязла в основата на първия й филм като кинорежисьор,
фотосесия на сп. Eva

-Еврейският ти род по майчина линия е с интересна история, с прабаба - придворна дама. По него написа и сценария за първия си филм като кинорежисьор - “Рокля луна”. За какво най-много си благодарна на майка си?
-Мама ме научи на две неща: да не излизам по тъмно с непознати, и че в живота… не винаги е нужно да казвам истината. Но на сцената истината е като филмов кадър 24 пъти в секунда. Така се опитах и да разкажа историята на три жени от моето семейство, оцелели по ръба на бръснача в тежки времена за тях  - нацизма, комунистическа България и в настоящето, което е не по-малко предизвикателно и страшно в дефицита на идеи, оригиналност, душа ако щете.

Разказах тази история без излишен тортаджийски сантимент и спекулации. От друга страна - за делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи. Така че каквото и да правя, гледам да го върша така, че да не се срамувам нито аз, нито моите сънародници.

Касиел със сина си Зуи на червения килим на актьорското риалити "Стар машин"


-Ти постави спектакъл със скандален сюжет. В “Клер Мадам Соланж” дама е в любовна връзка с двамата си млади слуги - мъж и жена…
-В нашето общество убийството е престъпление. Изобразяването му не е. Сексът не е престъпление. Изобразяването му е. В “Клер Мадам Соланж“ ме занимава обратната гледна точка. Как сексуалната обсесия към един недостижим обект те превръща в убиец. Как престъплението  от страст е единственият възможен път към абсолютната невинност.

Може ли един от най-кратките пътища към ореола на светец да бъде животът на безпътен човек? Какво се случва, когато върху златото плиснеш катран? Какво означава да омърсиш “цялата звездна вселена“?! Да се превърнеш от на пръв поглед “обикновен“ персонаж, или слуга, в свръх човек - господар.

С Иво Желев в спектакъла "Клер Мадам Соланж"


-Все тежки задачи за един актьор…
-Професията на актьора го лишава от идентичност. Големите драматургии не се пишат за хорица, които просто се раждат, живеят, умират… Винаги има контрапункт, събитие, което довежда до изстъпление – героично, съдбовно, подсъдно… каквото искате. Такъв е и актьорът – той не притежава свой собствен фейс - непрестанно си сменя кожата като змия… непрестанно е в гранични състояния пред зрителя. Така му  слугува, и едновременно медиаторства.

За тези неща разказваме в обявения вече за скандален наш спектакъл… Един мой учител беше казал: “Който не живее скандално –умира!” Така че нека “Клер Мадам Соланж“ бъде скандален. Това е доказателство, че сме живи!

-Злите езици те спрягат не само като ментор, но и като любима ту на младия Иво Желев, ту на Силвия Станоева… Как отговаряш на това?
-Приела съм сексуалната любов за основна мистерия и основна реалност в живота. Колкото и да е разочароващо обаче за булевардните журналисти, Иво, Силви и Касиел един за друг са любими. Ни повече, ни по-малко от всеки един Паднал Ангел. Останалото оставям на вашето въображение.

Със Силвия Станоева в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Ти единствена остана ментор на своите млади колеги след актьорското риалити “Стар машин”, като продължи да работиш с “Ангелите на Касиел”. С какво те вдъхновяват?
-Респектират ме с дързостта си да атакуват. Иво и Силви не пилеят времето си в чакане на “идеалната възможност“. Като изключителни хора, те казват “не“ на пошличкото, безпардонно халтураджийстване, с което разочароват определени кръгове от гилдията ни, но очароват публиката, дошла в залата да просвети и освети душата си. Приемат, че ще има поражения, загуби – но не им оставят “последната дума“. Разбрали са, че това са само неравности по пътя на големия актьор.

Опитвам се да заслужа ролята на ментор пред тях: да поддържам баланс между натиск и насърчение; уча ги, че ваксината срещу грешки не е в предпазливостта, а в риска. Не бъркам менторството със стремеж за популярност. Когато работиш с извънредно даровити личности, като двете ми “деца”, ти имаш мисия: да им дадеш смелост и сила да те надскочат в мечтите. Съжалявам само, че в едногодишното ни, почти денонощно съжителство допуснах малко повече агресивна, емоционална атмосфера…но какво да се прави. Така е в големите любови …

С Яна Титова (вдясно) във филма “Джулай”, чиято премиера предстои през 2013 г.

-Ако след години се заговори за стил “Театърът на Касиел”, по какво ще се отличава той от другите?
-Театърът се дели на добър и лош. Добрият театър не се стреми да стане част от определена конюктура… тогава престава да е добър. Не е покорен, не се съобразява с манипулации. Добрият театър е уникален и нов. Винаги предизвиква установеното статукво и канони. Той не е декорация, а нещо, което предизвиква промяна, катарзис в живота на зрителя. Той не е лоялен към евтината, стандартна гледна точка – предназначена за ширпотреба. Той копнее за неочакваното, забележителното, човешкото.

Тривиалното, полуфабрикатното изкуство не си струва усилията за създаването му. То е ампутирало страстта. Стремя се да правя театър на Страстта. Тази, която нарушава привидното благоприличие, демагогския морал и панаирджийския умствен ексхибиционизъм.

В моноспектакъла "Нищо по-хубаво"

-Годината беше повече от успешна за теб. Кой от всичките ти проекти най-много те въодушевява?
-Някой беше казал: “Домът е там, където са нашите сърца“… През тази година срещах и работих с хора, които създадоха за мен дом - уютен, изпълнен с аромат на обич и доверие… караха сърцето ми да бие лудо от вълнение. Продуцентите от Гала филм, които стоят зад филма “Джулай“, ме научиха да виждам и най-незначителните бурмички в огромната машина, наречена кино. Да бързам с песен на уста още по тъмно - всяка божа сутрин към снимачния терен - като за любовна среща. Те бяха и подстрекателите за авантюрата “Рокля Луна“ – първия ми киносценарий.

“Ангелите на Касиел“ се превърнаха от ученици в учители - покрай тях разбрах, че постоянството е вълшебен талисман, пред който трудностите изчезват и препятствията се изпаряват яко дим. Хората от “Биограф“ ми подариха възможност да пиша в проектите си за творци, които обичам до побъркване: Среброто, Венци Занков, Симон Варсано, Мариус – достойни личности - далече от чалга прожекторите и мазната жълтина, но ужасно важни за културния ни контекст. Приключвам 2012-а като щастлива стопанка на една голяма къща, изпълнена със сърдечни срещи.

Емоции зад кулисите на актьорското риалити "Стар машин": Касиел със сина си Зуи и водещия Иво Аръков

-Всекидневно си изправена пред труден избор - сцена, кино, писане, режисура, менажиране… И все пак, кое е на първо място?
-Проблемът е, че нашата култура е обвързана във Фаустовска сделка, в която продаваш твоята гениалност и таланти за привидна стабилност. В този смисъл всячески се опитвам да изключа битовото ниво, а именно - че трябва и да се яде. И така съм свободна да дам най-съкровеното от себе си в неща, които не мога да не случа. Всичко: кино, театър, писане… цакам заровете на съдбата като за последно.

-Твоята любима и мечтана зимна ваканция?
-Отдавна си мечтая за филм, който се снима в преспи до кръста. На минус 20 градуса. Любовен трилър. Там ще си почина.

-За какво най-много се ядосваш, че не ти стига време?
-Здрава ли съм, за това, което ми е писано, лично Господ ще ми подари време.

ОЩЕ ЗА КАСИЕЛ
ОЩЕ ЗА ПРОЕКТ TOXIC
ОЩЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ВРЪЗКА НА TOXIC
КОМЕНТАР ЗА АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ
ЗА ФИЛМА ДЖУЛАЙ
ЗА ПРЕМИЕРАТА В МОСКВА НА ДЖУЛАЙ
ФИЛМЪТ ДЖУЛАЙ С ПОКАНИ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ ИГРАХА СЯКАШ НА ЖИВОТ И СМЪРТ
ФБ ЕТЮДИТЕ НА КАСИЕЛ
ПЪРВИ СИНГЪЛ НА АНГЕЛА НА КАСИЕЛ ИВО ЖЕЛЕВ

Публикувано във в. "Преса", 16 декември 2012 г.
Снимки: Александър Нишков и Нели Томова

събота, 15 декември 2012 г.

Какъв си според деня на раждане



Ако човек прочете публикуваните по-долу характеристики, ще си каже, че хора с лоши качества няма. Голямата ни трагедия е в това, че не познаваме добре силните си страни, а се стремим да правим неща, в които не сме толкова добри. Тези оценки могат да ни помогнат да откроим добрите си качества и да ги използваме по-ефективно.

1 Емоционален, жизнен и амбициозен човек с много интереси. Практичен идеалист, който разчита на себе си и на своите достойнства. Обича сам да си върши работата. Отличава се с творческа  и изобретателна мисъл, индивидуализъм, воля, решителност, с голям запас от неизразходвани сили, чувства и енергия.

2 Тази рождена дата е типична за човек идеалист, привързан към традиционните стойности. Той е с вродено чувство за справедливост, методичност и дисциплинираност в работата. Социално мотивиран, ангажиран и общителен, с развито въображение и интуиция. Той е чувствителен и възприемчив, с развити инстинкти и силна привързаност към семейството.

3 Добронамерен и общителен човек с развито въображение, с изострено чувство за чест и лично достойнство. Стреми се към хармония и равновесие в личния и деловия живот. Надарен е с жизнена енергия, младежки дух, спонтанност, реализъм и комуникативни способности.

4 Скромен, дискретен и обективен човек, пораждащ доверие. Отличава се с упоритост и сила на духа, с наблюдателност, аналитизъм и умение за точна преценка. Той е личност, вярна на чувствата и традициите. Подвластен е на своя рационализъм и високи амбиции.

5 Енергична, инициативна и адаптивна личност с магнетично излъчване. Родените на този ден се отличават с активност, високи изисквания и максимализъм. Обичат движението и разнообразието.

6 Благороден, честен и прецизен човек, убеден, че съдбата го води във вярната посока. Отличава се с лоялност, справедливост, всеотдайност и естетически усет. Стреми се към успешна кариера.

7 Аналитичен, с лидерски заложби, независим човек. Отличава се с критичен усет, взискателност и селективност по отношение на средата и обкръжението. Всеотдаен е обаче към семейството и любимите хора.

8 Решителна и градивна личност със силен, своеобразен, магнетичен и целеустремен характер. Отличава се с креативност, оригиналност, спонтанност, ярко изявени амбиции и умение за отстояване на личните интереси. Рационален е, притежава лидерски, организаторски качества и развит интелект.

9 Енергичен, амбициозен и упорит човек, отличаващ се с обаяние, дързост, общителност и идеализъм. Съзидателна личност със съзнание и интуиция, отворени към света. Присъщи са му умението да общува и да убеждава околните при комуникация.

10 Енергичен, оригинален и всеотдаен човек, която залага много за успеха на своите начинания. Не се страхува да губи и обикновено постига целите и реализира желанията си. Отличава се с ярко изразена добронамереност във взаимоотношенията с другите.



11 Градивна и взискателна личност с развито въображение, често привличана от риска. По природа е жизнен, спонтанен, дързък, любознателен, изобретателен и романтичен. Отличава се с чувствителност, възприемчивост, умение за изразяване и бързи реакции.

12 Спокоен, земен, градивен и приспособим човек, който цени дребните радости в живота. По природа е комуникативен, жизнен и спонтанен. Стреми се към оригиналност и равновесие. Отличава се съ силен характер и запомнящо се присъствие.

13 Човек със силен, инициативен характер и ярко изразен авторитет. Отличава се с последователност, практицизъм и обективност. Той е убедителен и изразителен, с което поражда доверие. Умее да използва ефективно качествата и влиянието си над другите.

14 Жизнена, темпераментна, решителна личност, с целенасочен, независим и разкрепостен характер. Бързо възприема, изпълнява и обича да експериментира. Притежава собствен стил и методи на работа. Постига добра съвместимост с хора с идентични на неговия интелект и идеи.

15 Човек на енергичните действия, стремящ се към бързи успехи. Инстинктивна, чувствителна и емоционална натура, податлива на моментни впечатления и оценки. Използва живият си интелект в служба на толерантния си и целенасочен характер.

16 Предпазлив и взискателен човек, но и жив, независим и услужлив. В същото време е решителен, предвидлив, уверен в себе си, целенасочен в действията и решенията си. Притежава ярко изразена чувствителност, идеализъм, стремеж към открояване в тълпата и търсене на изключителното в живота.

17 Действен и обаятелен човек със силен, доминиращ характер. Умее да отстоява личните си цели и интереси. Притежава жив интелект, спонтанна мисъл и умение за бързо реагиране. Практичен, съобразителен реалист, упорит и амбициозен. Надарен е с голям запас от творческа енергия и оригиналност.

18 Смел, прям и борбен човек с отворено съзнание, стремеж към победа и познания. Притежава силна воля и е артист по душа. Отличава се със силно развито въображение и творчески способности и идеи. Интуитивен и емоционален.

19 Жизнен и независим човек с доминиращо лично присъствие. Стреми се към налагане, надмощие и повече свобода в действията. Обикновено е подвластен на своето усърдие, страсти, импулсивност и амбиции.

20 Общителна и романтична личност, стремяща се към справедливост и красота. Притежава градивно въображение и интелект. Родените на тази дата са чувствителни и спонтанни хора с логически и аналитични способности.



21 Човекът, роден на тази дата, е добър стратег и обича да се налага. Надарен е с богато въображение, естетизъм и силно развит интелект. Естет с развити артистични заложби, много любознателен, стреми се към непрекъснато повишаване на квалификацията си.

22 Човек със силен, интуитивен и импулсивен характер. Свикнал е да разчита на собствените си сили и възможности. Идеалист с нетрадиционно мислене, изострена чувствителност и високи амбиции.

23 Родените на този ден се отличават с младежки дух, спонтанност, възприемчивост и развито въображение. Това са хора работоспособни, приспособими, със съзидателен практицизъм, но и емоционални и склонни към състрадателност. Инициативни и уверени в себе си личности.

24 Родените на тази дата са импулсивни, склонни често да се влюбват, с артистичен темперамент. Имат силно развит инстинкт за притежание. Отличава се със скромност и чувствителност.

25 Възприемчиви личности с изобретателен, взискателен и интуитивен характер. Това са хора съзидателни и със силно развита избирателна способност. Те са находчиви, деловити, със силна воля и издържливост. Добри, честни и справедливи хора, съпричастни към чуждите проблеми.

26 Родените на тази дата са хора със силен характер, борбени, амбициозни, самопожертвувателни и артистични. Надарени са с действеност, общителност, взискателност и щедрост.

27 Това са личности със самостоятелен и амбициозен характер, с развито въображение и нестандартни идеи. Притежава управленски способности. Отличава се със спонтанност и чувствителност.

28 Родените на тази дата са отзивчиви, изпълнителни и диалогични, чувствени, емоционални и с високи имбиции. Притежават доминиращ характер, воля и мотивиращи цели и интереси. Умеят успешно да преодоляват изпитанията.

29 Това е горда, артистична, амбициозна и щедра душа. Интелигентна, с изострени сетива и амбиция, стигаща докрай в реализацията на своите планове и идеи. Борбен, смел и всеотдаен човек, ефективен в екипна съвместимост.

30 Смела, предприемчива и уверена в себе си личност. Грижи се за външния си вид, обича удобствата. Жизнен, общителен, отзивчив и лоялен в отношенията с другите човек. Атрактивен, със силно развити въображение, интуиция и категоричност в мненията.

31 Енергичен, делови, практичен, организиран и усърден човек с лидерски качества и заложби. Отличава се със съзидателност и добри идеи, със способност за бързи анализи, с компетентност и богати познания в определена област. Социално приспособим, умее да се изразява убедително.

петък, 14 декември 2012 г.

От какво се страхуват хората от различните зодии


 

Овен


Смелият Овен, който винаги има блестящи идеи, най-много се страхува от липсата на цел в живота. Представителите на тази зодия кипят от енергия и затова трябва да работят повече, за да я изразходят.
Другото нещо, което ужасява Овните, е липсата на близки хора, с които да споделят своите идеи.


Телец


Телците са целеустремени и затова винаги постигат своите цели. Представителите на тази зодия се страхуват да не изгубят вътрешния си мир, защото когато са спокойни, тогава всичко се случва от само себе си.


Близнаци


Близнаците са невероятни дърдорковци. Те не спират да говорят и за всичко имат мнение. Най-големият им страх е да не изгубят изведнъж дар словото си, защото благодарение на него се превръщат в душата на всяка компания.


Рак


Представителите на тази зодия са изключителни домошари. Раците са много внимателни с хората около себе си, особено със своите близки. Те най-много се страхуват от това да не бъдат замесени в скандали.


Лъв

Лъвовете са невероятно ревниви и винаги пазят своята територия. Те изпитват ужас от мисълта, че могат да останат без близки и приятели.


Дева


Девите са големи перфекционисти. Представителите на тази зодия искат всичко около тях да е подредено и чисто. Те се боят от много неща, но на първо място се нарежда страхът от болести.


Везни


Като че ли Везните винаги са влюбени. Любовта е нещото, което ги движи напред и им дава сили абсолютно винаги. Но те се тревожат от мисълта, че може би ще си изберат грешен партньор.


Скорпион


Скорпионите обичат да показват силата си. За съжаление това е единствената зодия, която толкова мрази враговете си. Изпитват страх от това, че могат да изгубят силата си.


Стрелец


Стрелците са едновременно нежни, но наред с това са и целеустремени. Подобно на Овена ценят свободата си и най-много се страхуват да не намерят това, което търсят.


Козирог


Представителите на тази зодия винаги се вслушват в съветите на другите. Но най-големият им недостатък е, че „плащат” данък обществено мнение. Страхуват се какво ще кажат другите и затова почти никога не се решават на важна крачка.


Водолей


Водолеите се чувстват добре, когато са сред повече хора. В противен случай изпадат в депресия и се отдават на саморазрушение. Страх ги е да не останат сами.


Риби


Те са най-големите мечтатели. Нежни и емоционални, Рибите се страхуват от това да не могат да изразят своите чувства към останалите, особено към любимия човек.


















По сп. “Зодии”

неделя, 9 декември 2012 г.

Актрисата Емилия Радева на 80: Снимах се във “Ванга”, за да издам книгата си





Интервю на Боряна АНТИМОВА за творческото горене, болката, любовта и духовното оцеляване 

Емилия Радева е родена на 23 май 1932 г. в Радомир. Завършва актьорско майсторство в Театралното училище (сега НАТФИЗ) през 1955 г. при проф. Боян Дановски, със стипендия на името на Кръстю Сарафов – заради отличен успех. Разпределена е в Пловдивския театър, а по-късно играе 33 сезона в Театъра на българската армия и на сцените на Народния театър, Сатиричния, „199“, „Възраждане”, „Сфумато”. Прави десетки запомнящи се роли: Султана в „Иконостасът”, Юрталанката в „Снаха”, Марьола в „Татул”, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена в „Дом за нашите деца”, Фани Хорн в постановката “Осъдени души”. Народен артист, лауреат на Димитровска награда и носител на орден „Стара планина” – I степен.





Изминалата година е знаменателна за актрисата Емилия Радева. През май тя отпразнува 80-годишен юбилей, а в края на октомври излезе втората и биографична книга “Коя съм…?”. “Ледената кралица на театъра” върви все така изправено и гордо, подпирайки се елегантно на бастун. Подобно на енигматичната си героиня Султана е минала през какви ли не изпитания – загуба на  съпруг, тежка депресия, болести, които обаче не са я смачкали. Тежи и единствено, че ръководството на Армията, където е отдала 33 години, не откликнало на желанието й да изиграе отново Султана. За малко, само да усети отново онази тръпка… Изпитва почти физическа болка по сцената, но не хленчи и не моли. Благодари на Ванга, че й е помогнала да плати третата си книга...

-Госпожо Радева, снимала сте се в руската продукция “Ванга”, а не се знае за това.
-Да, не съм го споменавала досега. Снимките минаха тук някак много тихо, сериалът беше 12 серии. Участвах в три епизода в първата серия. Играех свекървата на Ванга. В началото на филма Димитър Гущеров води сляпата си жена Ванга при майка си да я запознае. Снимките бяха това лято, честно казано, в началото се поколебах малко, но приех заради Ванга. Познавам се лично с нея.

С Иван Джамбазов на премиерата на книгата си “Коя съм…?”, 31 октомври 2012 г.


-Тя предсказа ли, че ще пишете книги?
-Не, ходихме при нея преди години с Невена Коканова, Бог да я прости. Бях нещо притеснена за внука ми и ми каза, че няма проблеми. За мен Ванга е изключителна, нещо извънземно. Не знам, всеки вярва по свой си начин. Тя не ми предсказа за книгата, но фактически ми помогна, защото с хонорара от филма за нея си покрих половината от разходите по издаването. Казах си, по-добре да ги изгладувам, отколкото да се моля на някого за спонсорство. Знам, че няма възвръщаемост, но реших, че книгата трябва да излезе.

-Как се снима филм с руснаци?
-Имах малко проблеми с езика, макар че навремето съм го учила. Снимките бяха в село Плана, там бяха направили натурален декор – къщата на Димитър. Прекрасно място, много добра организация, голямо уважение към нас… А аз куцуках и се трепах с бастуна, кракът много ме болеше, но станаха много хубави, драматични епизоди – как Димитър тръгва войник, води тази сляпа девойка…

С дъщерята Катерина и внука Леандър-Любо на премиерата на книгата си “Коя съм…?”,
31 октомври 2012 г.


-По телефона попитахте “Защо интервю с мен?”. Нима се чувствате забравена?
-Не, зрителите все още ме разпознават и ми се радват. Хубаво е, че повтарят някои стари филми, така и младите ме запомнят. Аз съм научена на скромност, не обичам чествания. Но в края на миналата година – септември-октомври в Театъра на армията започваше “Железния светилник” и предложих да си има титуляр, но да участвам в две-три представления. Ей така, да се кача още веднъж на тая сцена, и да направя отново моята Султана, та да ми се напълни душата! Защото за мен това е най-достойният начин да отбележиш годишнина. Но ръководството даже не счете за нужно да поговори с мен. Стана ми много обидно.

-Наистина, какъв по-добър начин за отбелязване на юбилея ви от този – с емблематичната ви Султана...
-Къде ти… Бях пенсионирана на 59 години! А сега има колеги на 70-80, които продължават да играят. Такъв бил законът… Нищо, уважавам закона. Но не ме изчакаха поне да си отбележа 60-годишнината.

Като Султана във филма “Иконостасът”, 1969 г.




-Днес имате ли все още поводи да ходите там?
-Не, след този случай вече пуснах завеса – и край. Втората ми биографична книга беше представена в кино “Одеон”, вместо в театъра. А юбилей на рождената ми дата нямаше. Дъщерята и внукът дойдоха от Франция, събрахме се близки и роднини и така, скромно и тихичко отпразнувахме 80-годишнината. Аз съм по-откровен, по-прям човек, може и да съм засегнала някого с нещо…

-Излезе трета ваша книга, как тръгна всичко?
-Като малка не съм писала, но много ми вървеше литературата. Завърших 22-ро училище в столицата и на съчинения моята класна много ме хвалеше. Казваше, че имам дар слово, и постоянно ме изкарваше да чета текстовете пред класа. После, след смъртта на мъжа ми през 2001-ва изпаднах в много тежка депресия, две години и половина.

Ужасно беше… Отказах се от живота! Не се хранех, не излизах. Имала съм какви ли не здравословни проблеми, но душевното страдание е нещо страшно! Бях останала 56 килограма, никаква храна, никакво поддържане на тоалет… Телефон да не чуя, телевизия да не видя… Средната ми сестра Здравка беше плътно до мен и много ми помагаше.

Като Фани Хорн в постановката “Осъдени души” в Театъра на армията, 1973 г.Снимки: ИК “Персей” и личен архив


-Как се преодолява това?
-Лекуваха ме специалисти, много ми помогна психологът Мадлен Алгафари. Тя ме посъветва да правя нещо с ръцете си. Аз съм голяма чистница и домакиня. В семейството ми рано останахме без майка и всичките четири деца умеехме да вършим всичко – готвене, чистене, гладене, пране. Но тогава, по време на онази голяма криза, нищо не пипах, ей така, седях и гледах в една точка.

Ходех при Мадлен на сеанси, тя ме пращаше в някакви женски дружества, но това някак не ми идваше на душата. Тогава започнах да пиша и издадох първата книга – стихосбирката “Здравей, самота” през 2007-ма, съвместно с дъщеря ми Катерина Димитрова. Тя е била 18-годишна, когато е писала стихове за самота, за любов несподелена. Озаглавих книгата “Здравей, самота”, защото разбрах колко хубава може да бъде самотата, колко е плодотворно човек от време на време да остава сам и да си дава сметка какво е направил през живота си…

Аз имам спомени от петгодишна. Мама е умряла месец, след като съм навършила 5 години, и помня нейни думи, песнички. Моят баща е бил обущар. След промените стана търговски пътник – разнасяше с куфара някакви фуражки по градовете и веднъж в седмицата се виждахме. От него научих, че и в театъра важи правилото да поработиш като чирак, после като калфа и накрая може и да станеш майстор, но само някои успяват.




-Дъщеря ви Катерина завърши ВИТИЗ, живее в Париж, възможно ли е там човек да се развива с актьорство?
-Много трудно. Тя следва две години в една школа, но беше непосилно скъпо и напусна. После работеше в техния Дисниленд, и там не беше лесно да се задържи – всяка година правеха конкурси. Работи в една много скъпа бижутерия в центъра на Париж. Сега прави фирма за напитки и хранителни продукти.

-Внукът Леандър-Любо?
-Той е французин по баща и много харесва България, идва си по два пъти годишно, но така и не научи български, макар да разбира всичко. Има обаче двойно гражданство, даже съм го кръщавала тук, сега ще му правят лична карта. На 17 е, догодина е абитуриент.

-Как се чувствате на 80?
-Имала съм винаги много силно настояще и не съм мислила за бъдещето. Мъчат ме разни болежки, но си казвам, е какво мога да очаквам вече, та аз съм на 80 години и като знам колко мои колеги и приятели си отидоха много по-млади... Ходя с бастун заради гонартрозата на коляното ми.

Във филма "Матриархат"



-Как минават дните ви?
-Кокато е хубаво времето, излизам с две-три приятелки. Възпитана съм в религиозно семейство и всяка сутрин благодаря на Бог, че се събуждам жива. Моля се денят да е хубав за близките ми. Ходя на гроба на Дънов – този навик ми остана от баща ми, като млад вдовец намираше утеха в лекциите му.

Много е потискащо да срещаш само намръщени хора по улиците. Ето, и на мен не ми е лесно, подпирам се с бастун, но хората като ме срещнат, казват: “Имаш все същата усмивка от онези години”. Човек трябва да излиза в приличен вид, да не буди съжаление.

-Въпреки всичко преживяно – или може би заради това - имате вид на жена, която е в хармония със себе си.
-Да, така е, нямам сериозни противоречия със себе си. Но има моменти, в които много ме натоварват разни неправди. Цял живот съм била различна – останеш ли без майка, си двоен сирак. Но ето, доказах, че може да станеш народен артист и лауреат на Димитровска награда, без да си членувал в БКП.

Емилия и Любо – млади, красиви и влюбени


-Запазила сте и един брак – с Любомир Димитров?
-Е, това е голямата ми любов. В книгата съм го написала, по-добре не мога да го кажа: “Намерих голямата си единствена любов като студентка първи курс в Театралното училище. Той беше втори курс. Погледите ни се срещнаха. Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта. Дълбокият тембър на гласа му ме следваше, стройната, жилава, гъвкава младежка фигура се виеше около мен. Красивите му ръце ме обгръщаха, устните му шептяха “Обичам те!”…

-Много красиво…
-Не ни беше лесно - и двамата актьори, единият снима извън София, разделяме се за известно време. Минали сме през много такива изпитания. Но желязото е здраво, защото минава през огъня. Имахме много лични проблеми, здравословни изпитания. Така ми е натежавало понякога и само съм се молила тази карма аз да я изкупя и да не се предава на близките ми. А понякога така ми се приисква да направя нещо…

-Какво?
-Някоя злина… Казвам си, пък само аз ли съм най-добрата?! Е, не мога! Така съм устроена…

-Помислих, че ви се е приисквало да посегнете на живота си…
-А, не, никога! Имало е тежки моменти, в които съм казвала: “Господи, защо живея?!”. А Господ вероятно си е казал: “Това глупаво момиче няма да му взема живота, ще се мъчи още!”.

-Сега ако ви поканят някъде в постановка или филм, ще отидете ли?
-Да, разбира се, стига да ми хареса предложението. Вярно е, боледувам за сцената, но не бих направила компромис с ролята.

Публикувано във в. "Преса", 9 декември 2012 г.







Стрелец – духовният търсач на зодиака

Стрелците са едни от най-щедрите натури. Снимки: Thinkstock


Какво още не знаем за тази зодия

Той е учител по йога, пътешественик, изследовател, стратег, визионер, философ по душа, а понякога и дървен такъв... Говори обаятелно, с удоволствие "просветлява", ерудиран е, прескача от тема на тема, завихря те в удивителен синтез от познание, щедър е, живее с размах, обича удоволствията и в никакъв случай не се отказва от хубавите храна, вино и жени. Той е просто Стрелец.

В изчистената форма на знака Стрелците са духовните търсачи на зодиака. Те се целят високо, амбициозни са, знаят, че там някъде, отвъд хоризонта ги чака нещо по-добро и не се страхуват да се втурнат да го преследват, рискувайки сигурността си. Живеят и действат така, сякаш са галеници на съдбата, сякаш ангел-хранител или самият Господ ги закриля.

И много често е така. Стрелците са оптимисти, очакват обстоятелствата да бъдат благосклонни, вярват, че светът е пълен с възможности, и съответно ги съзират и грабват.

Символът на Стрелеца е кентавърът – митично същество, наполовина човек, наполовина кон, опънал тетивата на своя лък и насочил стрелата си към небесата. В това изображение прозира двойнствената природа на Стрелците. Човекът, устремен към далечината, олицетворява стремежа им към по-висши цели, към търсене на смисъла и голямата картина. Конското тяло на кентавъра е връзката им със земята, с нейната мъдрост, материалност и сетивност.

И както са изключително вдъхновени и озарени, така са и непоправими хедонисти, влюбени в благините, които този свят предлага. И обичат от всичко по много. Стрелците са щедри не само към себе си, но и към всички наоколо. Защото знаят, че там, където е текло, пак ще тече – животът е непресъхващ рог на изобилието. Щедри са и на обещания. В повечето случаи им е трудно да изпълнят всичко, просто защото не им е по силите, но желанието им със сигурност е било искрено и огромно – поне заради него можем да не ги съдим твърде строго.
Еднообразието е най-големият враг на този зoдиакален знак

Стрелецът е знакът на експанзията, той не признава ограничения, прекрачва граници, иска да се докосне до огромното разнообразие на действителността. Затова обожава да пътува. Той е пътешественикът на зодиака, но не като турист, прескачащ от спа център на петзвезден хотел.

Макар никога да не би се отказал от лукса и удобствата на цивилизацията, у него вирее и неистовият вътрешен стремеж да се докосне до грубата действителност с нейната самобитност – светът е шарен и спасение дебне отвсякъде. Стрелецът няма да се погнуси да обиколи Третия свят, нито ще мрънка като разглезен европеец. Той е Индиана Джоунс на зодиака.

Представителите на този знак са готови да преживеят всякакви трудности, стига да знаят, че последните имат смисъл. За тях животът означава откривателство на нови територии, учене и растеж. Огненият им интелект ги прави завладяващи оратори, които привличат вниманието на аудиторията със своя ум, със свежото си чувство за хумор и красноречието си. Те чувстват, че техен дълг е да изрекат истината, такава каквато я виждат, и го вършат с огромна страст и плам. Това ги прави толкова нетактични, че слонът в стъкларски магазин е балерина пред Стрелеца, наранил чувствата на ближния. Все пак да не забравяме, че са подтикнати от най-добри намерения.

Техните самоувереност и интелектуална мощ може да ги заблудят, че са по-умни, по-мъдри, по-свети, по-напреднали и по-прави от всички останали. Изпадат в синдрома на проповедника и стават нетолерантни към инакомислещите. Понякога тръгват на кръстоносен поход в изпълнение на дълга си да "хвърлят светлина в мрака" и тогава героичната им природа се превръща във фанатична. Спасението за Стрелеца да не изпада в подобни морализаторски капани е да не се взима твърде насериозно. Той знае как да се посмее над себе си. Все пак е роден философ – може да погледне философски на всяка ситуация.

Стрелците се страхуват от няколко неща – от ограничение, скука и еднообразие. Вътрешното им гориво е вълнението и приключението. Но животът не винаги предлага калейдоскоп от забавления. Затова основна задача на Стрелеца е да намери разнообразието в себе си, в своя вътрешен духовен свят и неговите неизбродни пространства.

За да се справят със страха от обвързване, Стрелците могат да погледнат на самия акт на отдаване и единение с любим човек като на приключение, като на кръстоносен поход срещу собствените страхове, защото свободата е състояние на духа, не външно обстоятелство, а другият човек е също толкова многоизмерна вселена, каквато са и те, в която могат да се скитат и да откривателстват. Така ще избегнат опасността да бъдат повърхностни и леконравни.

Автор: Милена Вълканова за edna.bg





 

петък, 7 декември 2012 г.

Шефшауен - синьо безвремие




 Шефшауен е малък курортен град с близо 36 000 жители, разположен в североизточната част на Мароко. Той е главен град на едноименната провинция и е известен със своите сгради в нюанси на синьото. Сгушен в сърцето на планината Риф, Шефшауен е наслада за туристите, защото съчетава в себе си очарователна градска атмосфера и достъпни цени. Името на града буквално означава "поглед върху рога"  и идва от формата на върховете на планината Риф, които приличат на два рога (chaoua) на коза.

Градчето е основано от мавритански и еврейски изгнаници от Израел през 1471 година като малка крепост, която съществува и до днес. По улиците му може да се срещнат хора от всякакви националности - испанци, французи, англичани, италианци и много други. Мароканците са с най-малък дял сред населението, поради което стилът на живот в града няма почти нищо общо с този в големите марокански градове. По улиците на Шефшауен например може да се видят двойки, които вървят хванати за ръка и се целуват на публични места – нещо, недопустимо в другите градове.




Шефшауен е боядисан в синьо от еврейските бежанци, които са живели там през 1930-те години и затова носи и името Синия град. Красотата на планинските околности се допълва от контраста на ярко боядисаната Медина (стар град). Главният площад в Медината изобилства от кафенета, препълнени с местни жители и туристи.

Друга причина, поради която града е любима дестинация на много хора е лесното набавяне на наркотици. Районът около Chaouen, както го наричат още мароканците, е един от най-големите производители на марихуана в страната (две трети от ганджата се отглежда тук), а за доста от местните това е основен поминък и единствен начин да се издържат. По малките колоритни пазари тревата се продава редом с традиционните билки, подправки и зеленчуци. Затегнатият полицейски контрол обаче не позволява на напускащите града да изнесат каквото и да било количество трева извън пределите му.




Освен заради хашиша, Шефшауен е популярна туристическа точка и заради близостта си до Танжер и испанския анклав Сеута. През лятото около двеста хотела се грижат за притока на европейските туристи. По пазарите на градчето могат да се намерят стоки, като вълнени облекла и тъкани одеала, които не се срещат в Мароко. Козето сирене също е известен продукт сред туристите.

Най-подходящото време за посещение на Шефшауен е през есента и зимата. През лятото жегата е непоносима, а градусите стигат до 45.


































Снимки: Фейсбук