понеделник, 26 май 2014 г.

Фб етюди: Заслужаваме си я цялата тая менажерия!

26 май 2014 г.
Влизам днес в най-близкото химическо чистене. Поздравявам вежливо. Яка тетка глади нещо, без да ме поздрави. Питам я дали ще ми приеме полата солей за химическо чистене и гладене. Солей са онези поли с плисенца, тръгващи от талията и разширяващи се към подгъва като слънчеви лъчи. Много си я обичам, затова съм готова да дам адски много пари, колкото обикновено искат, за да ми я почистят и изгладят.

Тетката, продължавайки да глади, започва да се тюхка: “Уф, не знам, с тия гадни абитуриенти без душа останах, всичко ме боли”. А-ха да кипна за думата “гадни” пред абитуриенти – какво са й виновни децата! – обаче се правя на възпитана и пак питам иронично: “Та като свършат “гадните” абитуриенти, ще приемете ли полата?”. Тетката обаче продължава да каканиже: “Ох, вратът ме боли, ръката изтръпнала, не я чувствам”.

Чакай, бе, мисля си, мен пита ли ме някой как изкарвам тези страшно-много-пари-за-чистене-на-солей? Не ме пита. “Значи няма да ми приемете солея?”, казвам аз и тръгвам бързо да излизам от “химическата тоалетна”, защото вече ми вони на гадно.

Никой не ме спира…

Еми няма да се оправим, ако я караме така! Заслужаваме си цялата тая менажерия и зарзаватчийница от политици с прякори на животни и зеленчуци, които ще ни представляват в люлката на цивилизования свят!

вторник, 20 май 2014 г.

Фб етюди: Защо аз да се обяснявам, бе?!


Тия дни големият Стефан Данаилов даде страхотен урок на всички жълти мижитурки, като благодари за начина, по който беше отразена смъртта на съпругата му Мария. Урок за онези влечуги, които бълват потоци помия, спотаени зад измислени имена, като по този начин създават проблеми не само на популярните личности, но и на нас, които полагаме понякога неимоверни усилия, за да склоним някого да говори; да подготвим, проведем и отразим коректно едно интервю!

Ето, вчера бях на интервю с актриса, с която не се познаваме отпреди. Когато тя ме попита какво представлява вестник “Преса” и нали няма да говорим за жълти неща, и ме погледна с нескрито съмнение, спрях интервюто и й обясних кои сме и за какво се "борим". Те артистите не са длъжни да познават пресата и разбират дали един вестник е жълт едва когато ги разплаче с измишльотини и гнусотии за личния им живот.

Но влизайки в този обяснителен режим, цялата ми креативност и готина нагласа да направя интересно интервю се изпари...

Защо аз да се обяснявам, бе?! Отишла съм там навреме, подготвена, с написани въпроси, а трябва да се обяснявам, сякаш съм виновна, че някой плаче от простотиите, писани за него! Обяснявах се, защото някой преди мен беше осрал пътя!...

Мръсни жълти лайняни копелета, не мога да бъда възпитана, извинете, когато някой преди мен осира пътя!

Познавам няколко такива жълти драскачи, обясняват ми се, че така си изкарвали хляба... но и в живота до един са влечуги, мижитурки и подмолни копелета!

неделя, 18 май 2014 г.

Албена Михова: Открай време съм си шантавела




Боряна АНТИМОВА


Албена Михова е родена във Варна в семейство на актьори.

Едва 13-годишна губи майка си, а след още две години и баща си и се налага сама да се справя в живота.

Като ученичка Албена се изявява на различни сцени, а на 16 вече пее в заведения, за да може да се прехранва. Тя има богат репертоар от рок, кънтри и джаз песни. 

Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, в класа на проф. Николина Георгиева.

Още като студентка е избрана за част от екипа на "Хъшове", където работи четири години, а после играе в "Шоуто на Слави" две години.

От 7 години е част от екипа на комедийните предавания "Бай брадър", "Пълна лудница", “Ол Инклузив” и в „Като две капки вода”. Тази година участва в “Денсинг старс”.

Като част от трупата на МГТ “Зад канала” играе с успех в мюзикъла “Ритъм енд блус” и в постановката “Скъперникът”.

През 2010 г. дуетът й с мюзик айдъла Тома Здравков в предаването “Великолепната шесторка” постави началото на една голяма любов, двамата са заедно и до днес. Има син Мартин на 15 г.






-Албена, тази година беше един от най-колоритните участници в шоуто “Денсинг старс”. Какво ново внесе в живота ти участието ти в него?

-Нищо не промени. Аз открай време съм си шантавела. Много обичам да се занимавам с какво ли не и танцуването е част от нещата, които съм искала да правя. Сега за пръв път ми се случи и това ме допълва емоционално. Но без малко да ми докара инфаркт. Сега съм добре. Нямахме много време да се подготвим, за да сме перфектни, и да свалим достатъчно килограми, за да сме още по-перфектни (Смее се).

-Повечето участници казват, че са го направили заради предизвикателството, така ли беше и при теб?

-Аз знам, че мога, усещам го. Ритмична съм, музикална съм, обичам да танцувам, но исках да го направя на голяма сцена. Пък и от екипа на “Денсинг старс” още миналата година ме каниха и като гост, и като участник, но аз тогава участвах в “Като две капки вода” и щеше да ми дойде малко в повече.

То не може с много дини под една мишница. Така че всичко си е дошло навреме, минало е навреме и си е период, в който ти си доказваш някакви неща, учиш се на нещо. Но е много работа. Къртовски труд. Сега, като погледна отстрани, виждам, че това е бил излишен къртовски труд…

-В шоуто “Като две капки вода” пък пя доста професионално.

-Аз съм си певица. Не съм учила пеене, но съм пяла много по заведения. Пък и в специалността куклено майсторство в НАТФИЗ всички са пеещи. Изпитанието на тези риалити шоута е единствено в сцената, публиката и оценките. Дали ще можеш да преодолееш и преглътнеш някои неприятни за теб неща. Защото невинаги можеш да си на първо място.

Аз никога не съм се притеснявала за нищо. Грам не съм се притеснила още на първия танц. Даже се смеех много и партньорът ми Петьо ми каза: “Ти си ненормална, аз се притеснявам, а тя се хили!”. Викам, ами не се притеснявам, защото знам какво да танцувам. Като сгреша – сгреша, какво от това, аз съм аматьор.

Интересното на това шоу е да видиш как един аматьор се развива по време на шоуто, и да оцениш развитието му. Аз с олимийски шампиони няма как да се състезавам. И по-добре, че си излязох, аз имам репетиции за премиера в моя театър “Зад канала” – в “Човекоядката”.


Тежки репетиции в "Денсинг старс"...


-Преди това пък покори зрителите с многобройните си превъплъщения във “Великолепната шесторка”.

-Да, то мина чудесно. Но тези формати – това ми е професия. Вярно е, вълнувам се от всяко участие, но не се притеснявам. Различни неща са. Второ, аз участвам в “Пълна лудница” и “Ол инклузив”. Това не е нещо ново за мен да застана пред екрана, тръгнала съм още от Слави. Бях от първия актьорски екип, който той си избра, след като се разделиха с “Каналето” и започна собственото си шоу.


С Рачков в "Пълна лудница"



-Липсва ли ти “Пълна лудница”?

-Да, много се надявам да тръгне от септември с нашите си вече познати актьори. Липсва ми работата по скечовете с нешия си екип. Не е спряно, просто е отложено за есента, заради новите предавания, които екипът на Маги Халваджиян започна.  “Лудницата” се харесва, защото актьорите представят много характерни образи. И в него, и в “Ол инклузив” правим скечове, което си ми е професията.

От 7 години съм в екипа на Маги Халваджиян и се радвам, защото много хора идват и си отиват от това предаване, но някои оставаме. Още от първите съм, почнахме от “Бай Брадър”, после направихме отделно предаване, което беше чудесно за актьорския състав.


Като Лейди Гага в "Като две капки вода"


-Значи не ти липсват чисто сатиричните образи?

-Напротив, там е работата, че много ми липсват сатиричните образи, но тези на театралната сцена. Но съм много ангажирана с телевизията, ако и с това се захвана, ще ми стане много.

-Как се чувства една актриса, с определено сатиричен натюрел в театър, който не е с такъв профил?

-Нашият театър не е сатиричен, но Сатиричният театър е най-драматичен в момента (Смее се). Абсурдни неща... А в “Зад канала” има много комедийни спектакли, дори и този, по който работим в момента – “Човекоядката”, но още е рано да се говори за него. Премиерата ще е септември-октомври. Сглобихме го, направихме го. Пиесата е от 1976-а, но е поставяна на други места и е много актуална. Не е строго сюжетна, а абстрактна. В този театър непрекъснато се прави нещо, няма паузи.


Зад кулисите с Мария Сапунджиева


Като Фрозин в "Скъперникът"
-В “Скъперникът” играеш интригантката Фрозин.

-Да, Фрозин сватосва едните, после другите, вре се между хората и им урежда сватби. Добре се чувствам в тоя образ, не ме затрудни грам. Беше нещо, което умея.

-Иначе в живота как се отнасяш към такъв тип жени?

-Е, не обичам да съм от тях, много ясно. Не обичам да съм посредник по никакъв начин. Хората като имат нещо да си кажат, да го направят на четири очи.

-Какво още ти се играе?

-Всичко. Каквото ми предложат.

-Вие, актьорите от "Куклено майсторство" се славите с това, че можете всичко.

-Да, всичко, но не и за драматичен театър. Нека повече актьори да са силни в много неща, така трябва.

-Къде още може да те гледа човек на сцена?

-Играя из цяла България, пътувам със спектакли. С двата мюзикъла – “RNB 1” и “RNB 2” пътуваме из страната и в чужбина, много се харесват. Румен Цонев събра много актьори на едно място, хем е смешно, хем е музикално и се танцува. Мен животът ми е работата ми, разбираш ли? Всеки актьор играе из градовете. Но това ме уморява, много работа... И филми озвучавам…


В мюзикъла "Ритъм енд блус"


-И това ли правиш?!

-Всеки втори, да не кажа всеки първи актьор озвучава филми сутрин, вечер, когато може. Е, има някои много силно драматични актьори, ама те са с “голямо добрутро”, те не ходят. Ние ходим навсякъде, щото ни е интересно, щото сме по-млади може би… Участвам във всякакви неща – филми, сериали, анимация в Cartoon Network и “Александра аудио”.

Озвучавала съм много хубави филми за големия екран. Участвах в анимациите “Облачно с кюфтета” и “Барток Великолепни”, “Хотел Трансилвания”… Много са. Но не гледам на това само като работа, обичам го. Аз ти казах, обичам много неща – да пея, да играя, да озвучавам…




-При толкова много ангажименти, имаш ли си органайзър?

-Не, помня всичко, само датите на спектаклите си пиша.

-Вероятно си наясно колко те обичат хората. Как се отнасяш към “всекидневната слава” – когато непознати те спират на улицата?

-Да, усеща се тази любов… Хубаво е, приятно е. Много хора влизат и в театъра заради мен, не само, защото от телевизията ме познават. Аз си обичам театъра и предпочитам да се прочуя и с ролите си на сцената, не само с телевизионни изяви.

-Но е хубаво, че с тази екранна популярност привличате повече зрители в театъра, не мислиш ли?

-Да, и за всеки театър е добре да има за лица известни и обичани актьори. Това е част от визитната му картичка.


И вампирка е била в "Пълна лудница"...
-Призната си за един от най-силните импровизатори. Бързо ли влизаш в образ?

-Да. Но на кого не му се е случвало да не му се получи импровизацията? Аз импровизирам много, даже прекалено на моменти, бих казала, но невинаги ми се получава да разсмея хората. Нормално е, зависи от настройката, с която тръгваш към сцената, какво се случва там и дали другите колеги нещо не са в настроение…

Има някакъв общ тонус на всяко представление, който се отразява на всички. Понякога тонусът е хубав, пиесата е по-жива, по-смешна, по-интересна и свършва по-бързо. Друг път всички са малко лежерни и пиесата върви по-бавно и става по-дълга. Но това зависи и от публиката. Ако тя не ти подава нищо, почваш да се чудиш: “Абе защо тая публика не реагира? Не ни слуша, дали пък не ни харесва?”. И гледаш да намериш някакъв гъдел, за да я раздвижиш. Това са актьорски номера, които всеки прави.


-Питах преди и Рачков, често ли ви се случва в скечовете ти да допълваш сценаристите?

-Да, ние сме от тези актьори, които даже понякога променяме и случката. А една сценка няма ли добра ситуация, направо няма как да го изиграеш. Когато пък имитираме конкретна личност, се базираме на наблюденията си.

-Като правиш толкова характерни образи на средностатистически българи, наблюдаваш ли често хората по улиците?

-Аз винаги го правя. Вървя и ги наблюдавам. Запомням, “залепям” си разни неща (сочи главата си). Слагаш си ги в “джобчето”, после ги използваш.

-Ти самата пишеш ли?

-Да, но скоро не съм го правила. Пиша разни абсурдни неща. Разказчета… Но не съм изпадала много отдавна в муза. От многото работа ще да е.

-Даваш вид на позитивен човек. Такава ли си?

-Да, такава съм, позитивна и борбена. Такава съм и с приятели, и с колеги, може да ги питаш. Освен ако някой не ме издразни много силно на сцената, но това се случва рядко. Не изпадам в депресии, освен ако времето не е лошо, както беше напоследък. Аз съм Овен с асцендент Стрелец.

-Момиче от Варна, липсва ли ти морето?

-Не, аз си ходя често.




В "Пълна лудница"
-Първото ти излизане на сцената?

-На 5 години. Спомням си, че като бях на 16, правехме рецитали.

-Създаваш впечатление на доста свободолюбив човек, даже своенравен.

-Аз съм задължена да съм своенравна, защото много неща постигнах съвсем самичка, да ти кажа. И сама вземам решения от много по-малка, отколкото можеш да си представиш. Някак си е нормално човек да има мнение и готово решение в главата си, да има изграден характер. Аз си чертая план за седмицата.



-Загубила си майка си на 13 години… Това ли те направи толкова самостоятелна?

-Оставила съм това в миналото. Не ми се говори. Попита ме дали ми липсва родния град… Другите хора си ходят на гости при родителите, а аз какво - пътувам до Варна, за да се видя с приятели, и се прибирам. Детство… Аз много неща съм забравила. Едно време при комунизма имахме много хубаво детство. Сега сме добре, както се казва в една пиеса, “имаме храна, телевизор и български кът”.


Със сина си Марти


-Разкажи за сина си.

-Марти е на 15, учи в училище. Какво да кажа за него? Супер младеж, учи се добре, обича и театъра, пее малко. Не знам какъв ще стане, какъвто реши, да си стане. Всеки ден си имаме някакви проблеми, които с него си разрешаваме – дали ще са любовни, дали училищни. Марти е добро дете. Притеснява ме единствено, че много обича компютрите и прекалено дълго е в интернет.

-Остава ли ти време да почиваш?

-По празниците успях да отделя малко време да си полежа. Има един манастир, на който ходим, и там си почивам наистина, но го пазя в тайна, за да не ми се струпат всички там. Когато си в почивка, е трудно постоянно да се усмихваш на хората.


Селфи с Тома

-Минала ли си през етапа опиянение от славата?

-Не, защото винаги съм имала моменти, в които съм много често на екрана, и после малко почивка. Височини и спадове. Имала съм много върховни моменти, но най-върховните са, когато изляза на сцената и видя много хора долу в залата. Има ли хора да ти пляскат и пляскат ли ти - това е за мен славата. Ама разни там награди – икари, аскеери… Толкова ми е смешна тая суета…


Дуетът й с мюзик айдълаТома Здравков във "Великолепната шесторка" сложи началото на една голяма любов. Заедно са и до днес


Никога не съм правила нещо с мисълта, че може да взема награда. И знаеш ли, личи си, когато един актьор се напряга на сцената, за да го номинират. Аз награди не съм вземала и вероятно няма да взема. Аз се забавлявам с нещата, които правя, разбираш ли? Моята единствена награда и слава са аплаузите в залата.

Публикувано във в. "Преса", 18 май 2014 г.

събота, 17 май 2014 г.

Силвия Станоева и Иво Желев отново оплетени в love story



"Ангелите на Касиел" са в провокативен дует във филма “Контражур”, чиято премиера е на 21 май

Боряна АНТИМОВА

Нашумелите млади актьори Силвия Станоева и Иво Желев са звездите в новия филм “Контражур”, чиято премиера е на 21 май от 19.30 часа в Дома на киното. Филмът е поредната провокация на супер успешния актьорски тандем. През 2013-а двамата “Ангели на Касиел” получиха "Икар" за дебют и номинация “Стоян Камбарев” за полет в изкуството за спектакъла "Клер Мадам Соланж", режисиран от Касиел Ноа Ашер. Там те бяха в ролите на много противоречиви любовници.

Лентата "Контражур" е късометражна, 30-минутна, от типа short, и е заснета с много ентусиазъм от изцяло млад и талантлив екип. Режисьори са Калоян Патерков и Вал Тодоров. Двамата заедно с оператора на филма Мишо Боевски са и продуценти.

Филмът разказва историята на млад фотограф, който обича приятелката си, стария аналогов фотоапарат и филмите на Дейвид Линч и Уон Кар Уай. Той вманиачено настоява, че черно-белите снимки, които прави и сам проявява, разкриват по-дълбоки пластове на реалността. Да го наречем "Ти".

Силвия и Иво в "Контражур"


Улиците на града, поезията на протестите, актовата фотография, огледалата и сексът се превръщат в канава за изповед и екзистенциално съмнение... Но защо "Ти" се изповядва на човека зад бара? Да го наречем "Аз". И наистина ли е лудо влюбен в приятелката си, както твърди? Дали сериите му от черно-бели снимки правдиво отразяват реалността? Или са изкусна конструкция на измамен монтаж?

Екипът от ентусиасти и съмишленици се събира, след като единият от режисьорите – Вал Тодоров снима Иво Желев в нашумелия филм “България – тази вечна ерес”, който мина с голям успех по кината. “Вал беше гледал две наши представления с Иво и ни покани да се снимаме, като сметна, че сме достатъчно провокативни за двете роли – на главния герой фотограф и неговата приятелка”, каза Силвия.

“Снимахме го миналото лято, като случихме времето на протестите. Аз играя Ина, приятелката на един доста обсесивен тип, 25-годишен фотограф. Той вижда света през неговата доста странна призма. Странен е и начинът, по който възприема любовта, изкуството, живота в града. Не е лесно да си приятелка на човек, който изпитва непоносимост към града.

Но моята Ина също е едно много противоречиво момиче и не става ясно дали тя е невинна жертва, или по-скоро е провокатор на това, което се случва. Начинът, по който е замислена и заснета, я прави много мистериозна, магнетична. Тя е и фатална жена, но има и нещо много детско. Ина като че ли е движена по-скоро от някакви предчувствия, отколкото да създава провокации.

Кадър от "Контражур"

Ролята е много интересна, за мен самата Ина беше голяма загадка почти докъм средата на процеса на подготовка за филма. Едва по време на снимки вече започнах да разбирам в каква посока трябва да я изграждам. Беше наистина голямо предизвикателство”, сподели Силвия.

Тя добави, че екипът е минал през доста тежки моменти, тъй като филмът е заснет изцяло с лични средства, а не всички са меценати. “Трябваше да снимаме една сцена в антикварен магазин, всичко беше договорено и когато отидохме целия екип, се оказа, че трябва да платим наем, който не можехме да си позволим. Но в крайна сметка нещата се получиха доста добре”, коментира дамата.

Преди три месеца Иво Желев емигрира във Франция. Беше разбито “желязното креативно трио” Силвия – Иво – Касиел. “Просто напусна държавата”, коментира по този повод режисьорът и ментор на двамата млади таланти Касиел Ноа Ашер.

“Иво няма да бъде на премиерата, но ние изгледахме филма заедно на предварителната прожекция. Ще ми бъде странно без него... Много дълго сме работили, през много неща минахме. Нямам новини за него от Франция. Знам, че щеше да учи френски и постепенно да започне да се занимава с кино. Той знае за премиерата, но не сме си писали”, сподели Силвия.
Във филма се снимат и ветеранът Пламен Манасиев, както и нашумелият Иво Аръков.


С емигрирането на Иво Желев беше разбито "желязното креативно трио" Иво Желев, Касиел Ноа Ашер и Силвия Станоева от култовия спектакъл "Клер, Мадам, Соланж". Сега се подбира нов актьор за ролята на Иво


Силвия продължава с голям успех концертите си по проекта Crazy in love, на 22 май от 20 часа ще пее в Червената къща. “Ще комбинираме концерта с прожекцията на три кратки късометражни филма с режисьор Иван Юруков и ще бъде доста интересно събитие”, казва тя.

Талантливата актриса има предложение за интересна роля в Народния театър, но беше лаконична: “Няма да издавам подробности, защото не е уточнено дали лятото ще се репетира, или есента. Но отново е много голям режисьор и известно име като Касиел Ноа Ашер”.


събота, 10 май 2014 г.

Родопски тайни за чисти души и къщи



Точно след седмица в малкото село Киселчово, насред родопските баири ще започне първото ателие в Киселчовските къщи.

„Време не остана и ужасно се вълнувам – споделя Мона Чобан, организатор на ателието. – Когато нещо е за пръв път, няма как да няма вълнение. А аз за пръв път ще варя сапун, ще се уча как човек чисти и себе си и заобикалящото го без химически препарати.“

 Под вещото ръководство на Галина  Ганова, преподавател в Професионална гимназия за приложни изкуства - Смолян и уметна българска жена ще се прави домашен сапун. По стара бабина рецепта. А накрая всеки ще си тръгне с поне един калъп. Участниците ще си припомнят или ще научат начини за почистване на дома, за гонене на зли духове. "А може би всеки ще си тръгне и емоционално по-чист", казва Мона.


Няма по-добро средство за почистване на дома
от ръчно приготвения сапун
А в неделя участниците ще почистят гроба на Руфинка от най-известната родопска песен „Руфинка болна легнала“, който се намира в съседното село Попрелка.


Ателието ще се проведе в с. Киселчово на 16,17 и 18 май.

Таксата за участие е 120 лв. на човек и включва 2 нощувки, 2 закуски, 2 обяда, 2 вечери, неограничено чай,кафе и айран, баклава и материали за ателието.

Заявки за участие – 0885 22 44 01 Гергана Петрова или мейл – kiselchovo@abv.bg

Люси Дяковска: От малка нося в себе си голяма емоция към музиката




Боряна АНТИМОВА

За немците тя е просто звездата Люси, без значение, че е българка и макар да мрази думата звезда. 

Създателката на една от най-успешните момичешки групи в света No Angels, с над 5 милиона продажби сега прекарва повече време в България, но работата й е основно в Германия.

Там тя е канена на концерти и в тв предавания и се радва на същата любов, внимание и уважение, както преди 10 години.

Работата си Люси не нарича бизнес, защото прави само неща, които обича, и е безвъзвратно влюбена в музиката.

Само признава, че с годините малко е поукротила “дивака в себе си”.

Последната й страст от два месеца е кафе в центъра на София, което тя сама ремонтира и обзаведе, защото това също й доставя удоволствие.

-Люси, намираме те в твоето кафе, как се чувстваш в новото си амплоа?

-Двата месеца не са достатъчен срок, за да се чувства човек сигурен и улегнал в това, което прави. Идвам тук почти всеки ден за по няколко часа, много е приятно. Имам много хубав екип, обичам да си говоря с тях, да правим някакви нови неща, да се развиваме заедно. За мен това също е креативна работа.




-Вложи ли определен смисъл в името “Religion” ("религия")?

-Да, за мен това занимание е ново, но за моя съдружник Йордан Дъбов кафето наистина е религия, той от 7-8 години се занимава ежедневно и ежечасно с кафе - пече, дегустира, живее с него. А за постоянните ни посетители кафето също ще се превърне в религия. Скоро ще започнем да работим и вечер като бар.

-Започна и да пееш тук в края на април.

-Да, беше уникално изживяване. Уцелихме недъждовен ден, отворихме витрината и хората излизаха навън. Останахме дълго след полунощ. За мен беше много интересно като преживяване. Хората бяха много близко, беше много емоционално. Свиреше Бисер Иванов, бил е китарист и от състава на Лили Иванова. Ще пея отново на 17 май, ще потретя и през юни. Капацитетът е малък, правя го, защото ми е интересно да се развивам на такъв вид сцена. Голямата сцена ми е ясна...

-Остава ли ти време за музика?

-В България не правя нищо друго, но пътувам няколко пъти месечно до Германия и работата ми там е в много посоки: участвам в телевизионни предавания, спортни състезания, правя концерти с няколко банди. През лятото ще бъда лице на немските пощи - Deutsche post за първите маратони, които те организират в 8 града през юни. Насочени са към жените от различни възрасти и целта е те да се мотивират да направят нещо повече за себе си. Харесва ми тази идея.

-Немци да изберат една българка за лице?

-Те си ме възприемат като тяхната Люси. Там етикет за националност не се слага и това не би повлияла на някого в избора. Най-често ме мислят за холандка заради акцента ми и като им кажа, че съм българка, са много учудени.

-Продължаваш ли да композираш?

-Да, и всички неща сама си правя вкъщи като основа, после ги разработваме допълнително. Пиша немски песни, като текстът също е мой. Обожавам немския език, много е цветен като поезия и като възможности за изразяване.


No Angels


-Поддържаш ли контакт с момичетата от No Angels, бихте ли се събрали някога отново?

-Разделихме се през 2003-а, след 3 години работа по 320 дена в годината. След общо 960 дена теглихме една много ясна и категорична черта. Бяхме убедени, че нямаме силата да продължим така. Но много малко хора могат да го разберат – как така се отказваш от толкова успешна кариера…

-Били сте като една машина, с над 5 милиона продажби…

-Да, и щяхме да продадем още много, ако бяхме продължили с това темпо, и с една много сериозна група от хора, които ежедневно работят за теб… но нито един сред тях, който да осъзнава от какво имаш нужда, за да продължиш, запазвайки здравето си. В тези години музикалната индустрия в света беше много по-мащабна, имаше много повече фестивали и тв предавания, и много по-големи концерти. След това навлязоха много силно интернет платформите с даунлоуд и много неща пропаднаха или се промениха.


No Angels

-Но ето, след разпадането на TAKE THAT излезе един много успешен Роби Уилямс, а от No Angels – една страхотна Люси…

-Да, в момента аз съм най-актуалната от цялата група в Германия и работя най-интензивно. Тежи ми единствено, че не излизам със самостоятелна музика. Но не съжалявам за нищо. С годините съм все по-наясно какви са възможностите ми. А за да излезеш на сцената, трябва да си много наясно до каква степен можеш “да се наведеш от прозореца, без да паднеш”, както казват немците.

Нямам причини да съм недоволна, там имам поне два концерта месечно. Е, всеки изпълнител иска, ако може, да е всекидневно на сцената. Но и нямам причини да се оплаквам и съм доволна за успеха, който имахме, и за емоциите, които много малко изпълнители в света са изпитали – многохилядна публика, на всеки концерт - стотици хора пред хотела, чакащи да излезеш само за да те зърнат.

С Георги Христов като жури в "Музикална академия"


-Достатъчни ли са два концерта месечно, за да те държат “вътре” в музиката?

-Не мисля, че нещо може да попречи да си “вътре”, ако музиката за теб е чувство и ценност, а не просто нещо, което работиш.

-Била си жури и в Popstars в Австрия и Германия.

-Да, по случай 10-годишнината от моето участие във формата. Представиха ме като бившия участник, постигнал най-много за тези 10 години и сформирал най-успешната поп група No Angels. Popstars е майката на кастинг шоутата в световен мащаб и малко изпълнители в света имат честта да бъдат поканени да журират там.


На годишното Шоу на шампионите Race Of Champions през 2011 г. Люси победи бившия селекционер на националния отбор по футбол Лотар Матеус зад волана на Volkswagen up!, модифициран за състезания


-Малко хора знаят за страстта ти към автомобилите и за състезанията ти.

-Да, организира ги от 2004 г. един от най-известните тв водещи в Германия, Щефан Рааб. Това са спортни състезания, в които популярни хора се включват в един много голям вечерен лайф. Аз съм в ядрото поулярни хора, които участват всяка година. Участвам в Stop car cross challenge - американски вид състезания с коли, които се изработват специално за трите категории на състезанието.

Регламентът е различен – караш за време, или за да изблъскаш съперниците, или в родео. Това се случва в Гелзенкирхен, в арената на “Шалке”, пред 50 000 души. Уникално е. Така че всяка година втория уикенд на октомври ходя там. Имам и първи, и трети награди.

-А състезавала ли се с “нормални” коли?

-Да, веднъж бях гост пилот за “Фолксваген”. Правих и тест драйв за “Сеат”, но потроших колата и си казах, че този сезон ще прескоча. Обичам да се състезавам, но всеки си има граница на страха, до която си позволява да рискува.


-Есента си беше ремонтирала сама дома, правиш мебели. Все още ли те влече това?

-Да, в кафето съм правила всичко с изключение на фаянса. Не че не можеше да го направи друг, но като типичен Овен смятам, че мога да направя нещо по-добре от другите (смее се). Това невинаги е добра черта.

-Кои “овенски” черти си харесваш и кои – не?

-Със сигурност нося силата и увереността, характерни за тази зодия. Това е добре за работата. Доста голям инат съм, а това не винаги е от полза.

-Какво още обичаш да правиш извън музиката?

-Да си говоря с непознати, докато разхождам кучето по улицата. Много възрастни хора ми симпатизират. Приятно ми е да общувам с тях, защото са запазили в много голяма степен чувството за уважение, за интерес дори към ближния – нещо, което днес липсва.

-След Германия, с какво ти е трудно да свикваш отново тук?

-С игнорирането. Не понасям баджанащината, а също и некоректността във всяко отношение.

-Чест ти прави, че смело изразяваш позицията си по отношение на секса и любовта, а тук нонстоп се спори дали сме толерантни.

-Не сме толерантни. Но като жена, която харесва жените, държа дебело да подчертая, че моята сексуална ориентация никога не е била причина за негативно отношение към мен. Но толерантността далеч не се изразява само в приемането на различната сексуална ориентация или цвета на кожата. Толерантността е някой просто да ти направи път на улицата; някой шофьор да спре на пешеходната пътека; някой да ти отвори вратата…

-Като дете на оперен певец и пианистка, сигурно от малка си на сцената?

-Да, от 6-годишна. Голяма рядкост е някой да е израснал с такава любов към операта. Това е тежка институция за едно дете, изключително скучно е да седиш и да не разбираш за какво става дума. Аз обаче от малка не можех да отлепя очите и ушите си от театъра, от репетициите. Баща ми беше солист в Плевенската опера, а майка ми беше пианист и корепетитор на солистите, и по цял ден бях там, до края на репетициите. Не знам защо. Никой не ме е натискал, нито пък се е налагало да стоя там, просто го исках.


Баща и дъщеря Люси и Любомир Дяковски за пръв път в дует на сцена, 30 октомври 2013 г. Те се включиха в благотворителния бал на фондация "Св. Иван Рилски" за набиране на средства за безплатни гръдни протези на онкоболни жени



-На колко години седна зад пианото?

-На 6, но много бързо приключих – след година и половина. Нашите ме оставиха да си карам колелото, да се катеря по дърветата, да стрелям с фунийки, да водим войни с децата между дворовете… И съм много благодарна, че не ме натискаха, защото, ако музиката ми беше станала задължение, може би щях да загубя емоцията, която и сега нося в себе си. И любовта. Защото музиката за мен никога не е била професия, а основна част от живота ми, нещо, каквото са носът и ръцете ми.

По едно време бях решила да уча оперно пеене, но баща ми беше доволен, че се отказах, защото не искаше да тръгвам по неговия тежък път. Най-много съм им благодарна, че ме оставиха да си чупя главата, да се прибирам с разкървавени колене, да излизам до късно по нощите. Даваха ми определена свобода, свързана с обещания, които трябваше да спазвам. А така изградих дисциплината, която ми беше много нужна, когато заминах за Германия. Дисциплината да се оправям сама, да съм отговорна за себе си и за това, което правя.


Лексикон

Любимо питие: лате

Цвете: бяла кала

Любим аксесоар: часовникът, с който не се разделям - BAUME & MERCIER. Всъщност е подарък от мен за баща ми, но му беше много тежък и го взех аз. Не се разделям с него изобщо и не го свалям.

Домашен любимец: куче от рядката порода Кавалер Кинг Чарлс Шпаньол на име Мели. Кафето е вторият й дом.

Любимо място в България: Плевен, домът на баба ми Мария Вълева и фонтаните в центъра.

Публикувано във в. "Преса", 10 май 2014 г.

събота, 3 май 2014 г.

Поети на един дъх



Излезе втора част на книгата “Абсурдни времена”, родена в уникален онлайн диалог между Маргарита Петкова и Добромир Банев


Боряна АНТИМОВА


Те се свързват във фейсбук през февруари 2013-а. И двамата знаят един за друг: тя – една от най-обичаните съвременни поетеси, той – млад поет. Добромир Банев праща на Маргарита Петкова в имейл отговор в стихове на нейна творба, която много харесва. “Кралица Марго” – в типично неин стил – поема хвърлената ръкавица, като му отвръща също в стихове. И се започва… той пише стихотворение, праща го по имейла, тя му отговаря…

Следват дни на трескаво писане. Като в задъхана игра на пинг-понг двамата си разменят стихове. Зарязват приятели, контакти, сбирки. Живеят денонощно, потопени в своя живот-поезия. Даже се карат досущ като двойка: той й пише, че си е налял чаша уиски, защото го е вбесила; тя му пише, че троши чаши, докато ги мие, защото я е ядосал.

“Вечерите ми бяха изпълнени с метафори, вино и цигарен дим”, спомня си той. “В стиховете се бихме, вдигахме си скандали, обяснявахме се, мълчахме посреднощ, преплувахме океани и бяхме на хиляди места. Накрая установихме, че си имаме отделна Вселена със собствен Млечен път… Любовта няма теми, а състояния. Ние минахме през всичките”, споделя тя.

Всичко се ражда буквално пред очите на феновете им във фейсбук – някой от двамата написва нещо, а в коментарите си подхвърлят закачки… “Що за любов е това? Истинска ли е, или само в стиховете?” – недоумява, объркана, публиката.

Стихосбирката е готова за отрицателно време - 116 стихотворения за 13 дни, това си е направо за Гинес, коментират феновете им. 13 дни, като изобщо не са се виждали наживо… Запознават се, след като издателят Лъчезар Минчев прегръща горещо идеята да издаде веднага книгата и трябва да ги снимат за интервю.


Първата им фотосесия. Сн. Валентин Иванов - Soul catcher


Първата им среща е необикновена, както всичко преди това. Той й подарява часовник, който в момента на подаването зазвънява в опаковката. “Аз отворих вратата, казах: “Значи това си ти, Маргарита Петкова?” и се целунахме по бузите. Заговорихме се, все едно не сме се виждали само пет минути”, спомня си той. “Продължихме разговора оттам, откъдето го бяхме оставили "отворен" в чата половин час, преди да се видим”, допълва тя.

Ръкописът вече е в издателството, а двамата “просто не могат да спрат“, признават те пред “Преса”. Докато книгата се готви за печат, вече са преполовили втората.

Премиерата на първия том на “Абсурдни времена” излиза на 18 юни 2013-а. А междувременно истерията в нета продължава, двамата не спират да се провокират в постове и коментари, феновете продължават да се питат, що за любов е това.

Работата по втория том продължава в същия дух. “Не сме променяли нито начина, нито ритъма на писане, приехме го като работа. Това, че книгата е написана в интерактивна среда, само допълва нейната уникалност. Нямаме информация някъде по света да е издадена книга с подобен поетичен диалог. Докато си разменяхме стихотворения, смеехме се на съобщенията, които си пускахме през чата, вдигахме си тостове, аз пушех цигари, а тя – неотменната си електронна цигара”, казва той.

“Продължението се състоеше в невъзможността да спрем да си забиваме думички - не бих го нарекла пинг-понг, а по-скоро майсторски тенис. Ас-овете бяха под формата на аз-ове”, пояснява тя.


Първото им литературно четене заедно при запознанството в книжарница "Елеон Концепт"


Какво се променя в “живия живот”? “Започнахме да се чуваме непрекъснато по телефона, а в личен план поставихме началото на едно голямо приятелство. „Намерихме си еша”, както се казва. Сега не общуваме само по работа. Споделяме си абсолютно всичко. Това е едно щастливо приятелство. И ще си остане такова, сигурен съм”, твърди той.

“Работата е константна величина, а човешките взаимоотношения са променливи. Аз се радвам, че в лицето на Добромир намерих един прекрасен приятел, с когото се разбираме от половин дума, на когото мога да разчитам и да си споделяме житейски и творчески преживелици”, уверява тя.

Колкото до скандалите и любовта, двамата внасят нужното пояснение. “В живота никога не сме се карали за каквото и да е. Разбираме се с една дума, а когато сме някъде заедно – с един поглед. Ние сме си „еднакви по лудост”. В книгата си вдигаме скандали, ревнуваме се, правим любов, но това всъщност са нашите лирически герои. Нямаме какво да делим или да си доказваме. Ние не сме просто творчески тандем, а екип”, казва той.

“Караниците, сдобряванията, страстите и перипетиите любовни сме ги написали, те са книга, а не битие. Спорим за филми - аз не съм фен на Леонардо Ди Каприо и отказвам да го гледам във "Великият Гетсби"! Пренебрегвам и "Син жасмин". Предпочитам "Синият ангел". Говорим си много и на чисто професионални творчески теми. Ходим на театър, обядваме или вечеряме заедно - все такива нормални приятелски и съавторски нещица. Тези, от живота”, усмихва се тя.

Корицата на втората книга "Абсурдни времена 2"
Междувременно първият том на “Абсурдни времена” претърпява шест тиража. Започват да ги канят на литературни четения. Навсякъде срещите преминават с много разговори с читателите, лични откровения и възторзи, канят ги в домовете си.

“Не съм броил колко града сме посетили за десет месеца. Обикаляме цялата страна и се срещнахме със стотици хора. Навсякъде ни посрещат с широко отворени обятия и това чувство е възторжено. Хората се припознават в нашите стихове - значи добре си вършим работата. Имаме много забавни случки.

В Тутракан почти ни бяха оженили. По покана на местната община четохме „Абсурдни времена” в обредния дом. Бяхме застанали пред националния флаг с герба, зад нас светлини, които променяха цветовете си… Беше толкова тържествено и хубаво, че заместник-кметицата предложи да ни ожени. Сред толкова много цветя, хора и светкавици от фотоапарати направо се почувствахме като младоженци. Мило е”, разказва Добромир.

“Срещите се "получават", не ни се тръгва и не ни пускат. От Ямбол до Тутракан и Главиница, от Гоце Делчев до Шумен, това си е кръстосване на България, откъдето и да го погледнеш. Много срещи ни предстоят, поели сме ангажименти чак до есента”, споделя Маргарита и допълва:

“Държа дебело да подчертая - ходим само там, където ни поканят. На запитвания в социалната мрежа "Ама няма ли да дойдете във Варна?" или "Кога най-после и в Ловеч?" няма как да отговорим, тъй като не обикаляме като менизингери или странстващи актьори - не е възпитано да се натрисаш където и да било.

За такива срещи е необходима организация. Няма как да седнем на пейка в някоя градска градинка, така не се прави. Имаме огромно желание да удовлетворим исканията на хората, но при условие, че институциите им се ангажират с покана. За което е необходимо приоритетен поглед към изкуството и културната дейност, нали?”.

А премиерата на втория им том “Абсурдни времена 2” на 30 април в книжарница “Хеликон - България” в столицата беше вълнуваща както цялата им история – с много екзалтирани фенове и опашки за автографи.

Заглавна снимка: Ивелина Чолакова

Публикувано във в. "Преса", 3 май 2014 г.