вторник, 24 април 2012 г.

Една мис на 60: Бранимира Антонова: Свирих на Висоцки на кораб по Москва река

Красив си, когато мислите ти са изкъпани, казва единствената социалистическа Кралица на красотата



Боряна АНТИМОВА



Актрисата Бранимира Антонова е родена на 22 ноември 1952 г. в София. Известна е още като първата и единствена социалистическа „Мис България“ (1967 г.), а година по-късно и „Мис Фестивал“ на Световния младежки фестивал в София през 1968-ма. На 6 г. започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София.


Дебютът ѝ в киното е на 9 г. в “Етюд“. Почетен гражданин е на столицата, има три номинации и две титли “Жена на годината” – през 1969 и 1970 г. Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които “Процесът” (1968 г), “Танго” (1968 г), „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1971), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980). Завършва право. Има 3 брака и една дъщеря – Мария от първия ѝ съпруг - покойния Владимир Грашнов.


“Слушай, слушай това! – Бранимира ме е настанила в колата си, пуснала е диск с композиция на свой приятел – невероятен клавир с щрайх за подложка, с лявата ръка върти кормилото, като умело и плавно се промушва из тесните улички около “Оборище”, а с дясната ръкомаха, сякаш дирижира въображаем оркестър….


- А това? – дълги акорди, ръката й трепти и вибрира във въздуха, сякаш я прокарва открай докрай по клавишите на своя любим роял. - Много ми липсва вкъщи, но нямам място за него и е при близки. Имам само едно малко пиано” – ръката й, с ясни, отмерени движения – навик, отрепетиран в балетното училище – трепти във въздуха ту като Одета, ту като Одилия...


Бранимира току-що е позирала пред фотографа, почти без грим, само с черна очна линия и червило и въпреки това – с царствената осанка на жена, на която не й пука – ама наистина не й пука! - за бръчките. Скромен стилен тоалет в бяло и черно, но как й стоят само слънчевите очила с бели рамки! Докато жестикулира с красиви тренирани движения, кокетничи и флиртува с камерата на фотографа, очите й греят, тя цялата свети отвътре.


А преди това ми спомена в интервюто, че обожавала бялата коса на Райна Кабаиванска, но се побоявала, че ако престане да се боядисва като нея, нямало да й стои така царствено, както на оперната прима…


-Как изглежда в твоите очи красивата жена, Бранимира?
-Идеалът е различен за всеки и е въпрос на цялостно възприятие. Харесвам Симона Синьоре, но и Бриджит Бардо. Не е важно колко тежиш, а как изглеждаш. Една красива жена първо трябва да излъчва здраве и настроение.

-С какви чувства гледаш сега снимките от конкурсите ти за мис?
-Все едно не съм аз… Това е в някакъв друг мой живот… И винаги е било така, никога не съм се харесвала. При снимането на филма “Процесът” например бях на 14 години и половина, а играех 22-годишна, бяха ми направили кок и не можех да се възприема така. Тогава имах дълга коса и най обичах да си я разпусна мокра и така да ходя.

-Защо се прости с нея?
-Много харесвам прическата на Мари Фредриксон от “Роксет”. Бях с 1 см коса. Мислех даже да не се боядисвам, като Райна Кабаиванска. За мен тя е една от най-великите съвременнички, и е още толкова красива и пълна с живот! Но за да ти стои така бялата коса, трябва да си царствен като нея! А соанирането за мен означава чистота – изрязани нокти, епилиране. Когато си добре изкъпан, когато мислите в главата са ти изкъпани, светиш целият!


Бранимира с короната на "Мис Фестивал", 1968 г.

-Все повтаряш, че си станала мис случайно. И нямаше корони, глезотии и ключове от кола като подарък?
-Не, коронка получих на “Мис Фестивал”, която подарих на БНТ в предаването “Чай”. Това беше на Световния фестивал на младежта и студентите през 1968 г. Преди това на “Мис Слънчев бряг” ми сложиха лавров венец, а в София ми подариха само букет.

И участието ми във фестивала е случайно. Точно тогава вървяха нощни снимки на филма “Танго”, а аз се прибирам изморена и завидях на делегациите от весели младежи, които минаваха по Орлов мост.

И днес много се ядосвам, че написаха глупости в интернет – как съм имала закачка с човек в журито за “Мис Фестивал”! А всъщност гласуваше публиката в зала “Универсиада” и аз бях инкогнито, само номер 33! Да не говорим, че тогава бях дете – на 15 години, и навсякъде ходех с майка ми и сестра ми.

-В какво семейство израсна?
-Майка ми е от Югославия, случайно се е омъжила за баща ми. Идва у нас на гости при леля. Баща ми е бил механик на плетачни машини. Родена съм на ул. “Цар Симеон”. А конкурсът за мен беше като рожден ден – днес съм празнувала, утре животът продължава по старому.

Ненавиждам славата. Излишна ми е. Кажи ми един човек, на когото е донесла добро! Съхраних се – никога в живота си не съм пила и не съм пушила, но мога да кажа как употребявам славата си – като помагам на хората...

-Кога телефонът ти изведнъж замлъкна и започна да живееш като “простосмъртна”?
-На 18… Чудя се, защо никой журналист не желае да пише за това – защо всъщност не станах балерина. Страшно ме дразни. Плъзгат се само по сензациите…

-Защо всъщност приключи с балета?
-Бях предпоследна година в балетното училище. Лятото на едно турне във Враца получих преплитане на червата. Имах късмет, че беше 28 август – Голяма Богородица, така каза невероятният хирург д-р Валтер Димитров. Имах перитонит и останах жива случайно. Не трябваше да мърдам, пазех страшни диети… Година и половина бях много зле и не се знаеше дали ще оцелея.

Тогава разбрах това, което идва при хората в зряла възраст. Не, аз не пораснах, аз остарях тогава! Всички ме забравиха. Никой не звънна на вратата ми, нито на телефона. И тогава си казах – край, те не ме заслужават! Записах право и се омъжих за момче, което нямаше нищо общо с артистите – Владо Грашнов. Тогава той беше обикновено момче, първа година студент в МЕИ. Един изключително красив, щастлив и весел младеж. Той всъщност такъв си остана до края…

Брани на сватбата си с Владо Грашнов
-Три брака… Търсиш ли грешка в себе си?
-Да, винаги съм обвинявала само себе си и основната ми грешка е в избора. Просто не съм срещнала правилните хора. Аз така и си останах артистичен човек, а пък все попадах на много сериозни мъже. Голямата ми любов си остана Владо Грашнов. Той не беше грешка – бяхме много млади.

Вторият ми съпруг Венцислав Петков работеше в Интерпред. Третият ми съпруг – също Владо, но Денев, беше уникален певец, за съжаление си отиде рано, но песните, които изпя, остават... Между двама души във връзката трябва да има голяма воля, за да се нагодят характерите един към друг. Но трябва и нещо да ги свързва. Ето, обичам да си дрънкам на пианото в компания. И когато си настроен така лирично, се вбесяваш, ако някой ти каже да спреш, защото го дразни.

Страстта е през първите 2-3 години, правиш се на интересен, после лека-полека ставаш този, който си. И правиш това, което е най-важно за теб самия. Аз никога не съм имала скандали вкъщи, никога не е имало крясъци и зловещи гледки.

С Владо Грашнов например отидохме прегърнати в съда. Бяхме разведени, идва Нова година и той ми донесе подарък - един златен наполеон, и се веселихме… Хората казваха: “Луди ли сте да се разделите!”. Когато дойде време за раздяла, се усеща по кожата.

-Как живееш сега?
-Двете с майка, в нормален апартамент. Имам пианото и масата е огромна. Приятелите ми звънят от сутринта. Обичам да готвя и да ги гощавам. Може да е салата от лук с оцет и олио, но ще ги нахраня вкусно.

-Трудно ли ти е сутрин, когато се погледнеш в огледалото?
-Защо сутрин? Видът ми не ме интересува! Много по-важно е, като разговарям с някого, да го погледна в очите, и се моля да не видя тъга в тях! Тъга, която гримът и пудрата не могат да прикрият.

Бранимира по времето, когато става Мис България, есента на 1967 г.
-Не си вманиачена на тема фигура, бръчки?
-Не, не полагам никакви грижи. Излизам без грим, никога не съм употребявала крем. Подарявам козметика на приятелки. Задължително слагам червено червило и тръгвам да щрапам с плавници по света! Аз съм на 60, изглеждам точно на толкова и ми е симпатично, когато някой ме гледа в очите и казва: “Знаеш ли, изглеждаш на 40!”. А той знае ли аз как изглеждах на 40?!

-Представям си. А на 30?
-Имах дете на 8 години, работех като хореограф по фигурно пързаляне на “Олимпийски надежди”. Вече бях омъжена за Венци Петков. Живеехме в Младост 3 в една гарсониера, която ми дадоха като крайно нуждаеща се. Слава Богу, така съм си родена – не алчна! Нищо не ми липсва. Имам много малко дрехи в гардероба си. На абсолвентския си бал например бях в бяла рокля и манто и колан от черно кадифе, купени от ЦУМ.

Наскоро мой преподавател от балетното ми каза: “Ние изобщо не знаехме с какво си се занимавала. Гордея се с теб!” Откъде да знаят? Аз станах “мис Фестивал” и след 3 седмици сложих престилката и отидох на училище. Каква звезда?! В розов пух и атлаз ли да спя? До ден днешен си измислям и си шия дрешки. Имам усет кога какво да облека. В този смисъл винаги се откроявах.

Плакат от филма "Процесът" с Бранимира Антонова

-И все пак ти си ВИП. Какво е усещането?
-Веднъж в предаването “Чай” казах: “По пътя насам реших да бъда много скромна, но нямам този шанс” и Драго Драганов ме изгледа някак особено... Как се разказва какво си преживял, с кого си се запознал, и да бъдеш скромен! Говорила съм на “ти” с Мелина Меркури, София Лорен, Марчело Мастрояни, Радж Капур…

-Не бъди скромна, разкажи.
-На Московския световен кинофестивал - 1969 г. Представях България като актриса, с роля от филма “Танго”. Свирих на Висоцки по време на разходка с кораб по Москва река, за да ни попее. Марина Влади, трите и сестри и всички на кораба пеехме заедно с него. Когато направих един голям акорд, Висоцки каза само: “Ой, мамочка!” и запя.

-Спомена за Мелина Меркури?
-На кинофестивала бяха две актриси от Сенегал и поисках да науча един техен танц. Нали идвах от балетното училище, хвърлих обувките, събух се боса и в един коридор на хотел “Русия”, на 9-я етаж за 3 часа усвоих техните там-тами.

Вечер всички отпочивахме в бара на хотел “Русия”. Облякоха ме и ме гримираха тайно кто сенегалка и никой не ме позна в началото! Трите изтанцувахме там-тама, който научихме в синхрон и ги шашнахме. Мелина Меркури стана и извика “Ех!” и ни прегърна. После танцувахме сиртаки…

А на маса скромно си пиеше цитронадата Марчело Мастрояни, защото те със София Лорен бяха там по работа – снимаха култовия филм “Слънчогледите”.

На фестивала имах два тоалета и Неда Арнерич, голяма сръбска актриса и красавица, ме попита, защо съм в едно и също облечена. И ми предложи огромния си гардероб от 70 тоалета. Само не мога да разбера, защо актрисите в България се мразят. Какво делят?!



-А никога ли не си делила с някоя я роля, я мъж?
-Е, случвало се е. В “Черните ангели” например бях избрана да играя Рачето. Отивам си на училище и чакам всеки момент да ме извикат. Даже ми бяха ушили вече престилката и баретата. Добринка Станкова ми взе ролята, защото беше омъжена за сина на генерал Гено Генов. А  той е един от преките участници в тези събития, за които пишеше Митка Гръбчева.

Щях да припадна, когато в трамвай видях асистент-режисьорката. Тя ме гледаше и мълчеше… Мисля, че това изигра голяма роля за моята кариера – от яд не кандидатствах никога ВИТИЗ.

-Добре. Но никой не може да ти отнеме познанството със София Лорен например... Как се случи това?
-Бях вече “Мис Фестивал”, снимките с Алексей Леонов, Валентина Терешкова и Едита Пиеха стояха изложени пред Военния клуб. Когато отидох на московския кинофестивал, целият “большой Советский союз” беше накрак – пристига “самая красивая девушка в мире – королева красоты Бранимира Антоновна, Болгария!”

На аерогарата беше море от журналисти и всякакви други посрещачи. В това време в съседство София Лорен слиза тържествено по стъбичката. И тълпата от нея се премести към мен да снима “самая настоящая королева красоты Бранимира Антоновна”, както написа списанието “Спутник фестиваля”.

София Лорен пристигна с новородения си син, настаниха я в друг хотел и се виждахме рядко с нея, заради детето й. На премиерата на филма ни “Танго” тя ме поздрави с пожелание да изглеждам като нея на 40. Беше вече на 40 години и току-що родила за първи път.

-Легенди се носят за приятелството ти с двете Вали – Терешкова и Гагарина?
-На море с Владо Грашнов на станцията на Министерския съвет разбрахме, че идват Валентина Терешкова с детето си и вдовицата на Гагарин с двете деца. Споменах, че познавам космонавтката и че е много готина - пие и се весели като нас. Видните синчета и снахички се направиха на глухи. Владо ми каза тихо: “Какво се изцепваш?! Айде спри се вече!” Отиваме на плаж на другия ден и се задават двете Вали с тежка охрана от дебеловрати момчета около тях...

С Иван Кондов във филма "Процесът", 1968 г.


-Дебеловратите момчета не са от вчера…
-Е как, да, около тях двете беше тежка истерия! Предупредиха ни да не се мотаем в краката им. Но на другия ден на плажа тръгнах рязко към Терешкова, а отзад ми извикаха да спра веднага. И аз се направих на глуха. Казах й: “Валя, аз съм Бранимира Антоновна, мис Фестивал”. Тя извика само: “Бранимирка!” и обясни на Гагарина коя съм.

От този момент двете дойдоха в нашата компания и през цялата си почивка бяхме заедно. Убийствено лято! Една от тях си замина тъжна, непоправимо влюбена в Иван Славков, светла му памет!

Имаха пачки с долари и не знаеха какво да ги правят. Същата вечер отидохме в МОЖ (станцията на журналистите – б.р.), където беше най-хитовата дискотека на морето. Непрекъснато въртяха парчето “Хотел Калифорния” и всички бяхме влюбени в купона! Естествено, на другия ден ни събраха скоростно багажа и ни пратиха кой откъде е – не можели да охраняват двете ВИП дами от нас. После някой се обади от София, извиниха ни се и ни върнаха.

Един ден Терешкова поиска да ги измъкнем инкогнито. Беше им писнало от охраните. С Владо ги взехме в нашия фиат, те полегнаха отзад на седалките и ги изведохме от обекта. И къде мислиш, отидохме – да си купим бански, парфюми “Нина Ричи”, кожухчета от Корекома… Такива ми ти работи…

Публикувано във в. "Преса", 24 април 2012 г.

6 коментара:

  1. Чудесно интервю, Боряна.
    Поздравления!!!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Интервюто е чудесно, но още по-чудесно е откровението, и непринудеността на Бранимира!

    ОтговорИзтриване
  3. brani.kolko si mi hubava.

    ОтговорИзтриване
  4. Бранимира, вие бяхте прекрасна и сега сте възхитителна жена !
    Така, че оставете жалките хорица да си пълзят , а пък вие летете !

    ОтговорИзтриване
  5. Познавам Бранимира от следната ситуация:) Годината май беше 1984. Събориха ни къщата в кв. Хиподрума и ни раздадоха оборотни жилища. На мен , тогава 21 годишна ми дадох асамостоятелна общинска гарсониера в кв. Младост 3, бл. 327. Отидох за да видя мястото и жилището. Там живееха Бранимира, детето и и вторият и съпруг. Много сърдечна жена, топла и приветлива:) В малката гарсониера имаше огромно бяло пиано, обясняваше ми как имали ново жилище и как ще конструират интериора за да сложат пианото там. Имахме няколко срещи, докато се освободи апартаменчето и се преместя. Незабравими зам мен срещи от младостта ми:))... после всъщност се заинтересувах коя е тази чудна жена. Майка ми ми каза всъщност..."Оооо, ама това е Бранимира Антонова" и ме запозна с това, коя е тя!:)
    Отдавна не живея и аз в онази оборотна гарсониера...но винаги си спомням з анея и добрата енергия оставена от Бранимира там!
    Желая много успех на Бранимира!

    ОтговорИзтриване
  6. Прочетох на един дъх. Колко е вълнуващо как са живяли тогова, когато не са имали от всичко по много, а колко луди и щастливи са били.. колко истински и прями.. колко ХОРА са били!

    ОтговорИзтриване