неделя, 27 април 2014 г.

Радина Кърджилова: И в ролите, и в любовта се хвърлям на сто процента




Боряна АНТИМОВА


Ако човек потърси Радина по телефона и тя не вдигне, има голяма вероятност да я намери на номера на Деян Донков. Една от най-популярните светски двойки няма нужда да се кълне  “Заедно сме”, опровергавайки неспирните атаки на жълтата клюка.

Срещата е в Народния, където играе Деян. Той пък ходи на нейни репетиции в “Армията”. Радина се готви за премиерата на спектакъла “Йерма” по Федерико Гарсия Лорка. Тя идва на срещата без грим, естествена, усмихната, дружелюбна и открита, макар леко да й личи сценичната треска. Твърди, че е спокойна, защото до себе си има двама силни мъже, които я подкрепят – баща й и любимият Деян…

Радина Кърджилова е родена на 17 юни 1986 г. в София. През 2009-а завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Пламен Марков. В трупата е на театър “Българска армия”, където направи поредица от силни роли: Жулиета в “Ромео и Жулиета”, Поли в “Бандитска опера” и Йерма от едноименния спектакъл. Снима се и като Беки във филма “Тилт”. Стана много популярна с ролята си на Сиана в сериала “Стъклен дом”, и като Ива във “Фамилията” по bTV.


-Радина, как се чувстваш в “кожата” на Йерма - сложен и многопластов образ?

-Беше ми много трудно при работата над образа, макар да ме определят като drama queen (“кралицата на драмата”, както наричат актрисите с драматичен натюрел – бел.ред.). Това е най-вълнуващата ми работа до момента, най-трудната и тази, на която наистина се отдадох с цялото си сърце. Хвърлих се на сто процента.

Един от проблемите беше, че все още не съм изпитала чудото да имаш дете, липсва ми този житейски багаж. Много работихме с режисьора Диана Добрева, беше ми изключително, изключително трудно, но и изключително интересно. Диана се опита да извади от мен нещата, които дори не съм подозирала, че мога да крия в себе си – толкова много сила например.

С Веселин Анчев в "Йерма"

-Нали казват, че някои роли те карат да преоткриеш себе си?

-Да, самата пиеса, Лорка, темата на представлението някак си носеха една много голяма тежест. Сякаш имаше някакъв облак над всеки от нас, докато репетирахме. Много бяхме мрачни, притеснени. Но както каза Диана, дали ще репетираш комедия, трагедия, драма или нещо друго, всяка пиеса носи своето репетиционно настроение, духа на това, което искаш да предадеш на публиката. Имахме своите хубави и тежки моменти, но дадох много от себе си и се държах като воин.


С Веселин Анчев в "Йерма"

-Казват, заслепила си мъжките погледи на предпремиерата, излизайки на финала само по парфюм…

-О, да, какво ли не писаха – че съм се възнесла накрая гола в небето… Всеки може да си го интерпретира както си иска. Това е режисьорско решение на Диана, а аз още в самото начало на репетиционния период казах, че й се доверявам напълно. Имаше някакви варианти да съм чисто гола, полугола, по гащи (Смее се). Самата пиеса не е като кардиограма, а върви нагоре, нагоре, и развръзката е на самия финал. Там търсим акцента в това извисяване на разголената Йерма в небето.

Дали е естетически издържано да съм топлес, тоест само по гащи, или чисто гола в следващите представления, ще реши Диана. Но с подходящо осветление и декор се получава красиво послание. Голото тяло е още един от начините на изразяване на някаква идея. Аз по принцип съм против самоцелната голота, само заради атракцията. Не може да сложиш един чисто гол актьор само заради ефекта, и да не знаеш какво да го правиш. Решението на Диана е много точно, финалът е много разтърсващ и силно въздействащ.

-Деян как прие разголването ти?

-Нормално, като колега. Не забелязах ревност. Той идваше по време на репетиции, беше част от екипа и даваше много приятни и градивни съвети.

-На 28 март получи “МаксиМ” от колегите ти в “Армията” за твоята Поли в мюзикъла “Бандитска опера”. Не беше ли и това скок в най-дълбокото?

-Да, и доста голям риск, тъй като още от НАТФИЗ не съм от гласово даровитите студенти. Изпитът ми по пеене в академията беше най-големият ми кошмар, някакво жестоко притеснение. Глътнах си граматиката и не можах да изкарам един верен тон. И до ден днешен страшно много се притеснявам, когато трябва да пея.


С Веселин Анчев в "Бандитска опера"
-Вземаше ли уроци?

-Още като кандидатствах в НАТФИЗ. Леля ми е пианистка и в Бургас лятото минах през целия солфеж, но не мога да кажа, че съм много музикално грамотна. Не мога да пея добре, но имам слух, ритмична съм. Много обичам музиката, но ако сложа ръка на сърцето си, не мога да пея. Нужни са много упражнения и съм благодарна на театъра и колегите за помощта.

-Трета сложна роля – да си поредният прочит на Жулиета… Това смущаваше ли те?

-Не. Както вече казах, в такива случаи се хвърлям на сто процента. Не мисля кой какво е правил преди това. Чета много литература, гледам някакви неща, свързани с пиесата.

-Абстрахирала си се от другите Жулиети?

-Това е най-верният път към изграждането на образа.

-Какво от себе си вложи в твоята Жулиета?

-Може би тази правота, праведност. Желанието ми за свобода е много силно изградено в мен като характер и вложих това в Жулиета. Тя носи тази чистота, желанието да обича човека, който иска да обича, без да позволи на никого около нея да й попречи.

С Антоанета Добрева-Нети и Албена Колева в "Ромео и Жулиета"




-Къде още може да те гледаме?

-Играя и в “Декамерон” и “Железния светилник”, където заместих колежката си Лидия Инджова.

-Беше определена за актриса номер едно на "Армията”, пак след гласуването от колегите си. Как приемаш подобни жестове?

-Бях поласкана и много се радвах. Освен всичко, в този жест видях огромната подкрепа и прегръдка, която ми дават моите колеги. Защото аз съм най-скоро постъпилата в този театър и те ме приеха с много доверие и любов.

-Вече те определят като актриса с огромен диапазон. Сложните роли – това ли е правилният път?

-Да, но много важно е и желанието за работа. Това, че не мрънкаш, не хленчиш, не се оплакваш. Може би колегите са гласували за мен, защото съм всеотдайна в работата си и това им е направило впечатление.

-Е да, но си и една от топ красавиците на трупата.

-Красотата е до едно време. Важно е какво носиш отвътре.


Сн. pressadaily.bg


-Мина ли през етапа опиянение от славата?

-Не, опиянение не е имало. По-скоро страдам от славата.

-Това – в периода на Сиана от “Стъклен дом” ли?

-Да, точно този период беше най-кошмарният. Страх ме беше от славата.

-Защо така? Та през 2010-а беше избрана за най-обичаната българка!

-Тогава медиите ме гледаха под лупа, бяхме най-интересни и най-сладки за коментиране. Имам време до етапа опиянение от славата. Може би ще го изживея след 40-те…


-Как гледаш на участието си в сериали?

-Като на удоволствие и допълнителен доход.

-Но във “Фамилията” си в тайнствения образ на мъртво момиче… Не би ли искала сценаристите да те съживят в някой момент, за да се снимаш отново?

-Мислила съм, но няма да носи тази достоверност, която носи самият сериал. А други предложения в момента нямам. Но аз и не бързам с тези неща.

-Плаче ли ти се, че няма един нов филмов проект като “Тилт”?

-Обичам си Беки от “Тилт”, това всъщност е първата ми голяма и сериозна роля, най-важната до момента за израстването ми като актриса. Заформят се нови проекти, но когато се случат нещата, лично ще ти се обадя за ново интервю.


С баща си на премиерата на "Тилт"


-Дъщеря си на талантливия художник илюстратор Христо Кърджилов. Мислила ли си, дали би поела по друг път, ако не беше израснала в артистична среда?

-Не знам. Божа работа. Аз съм дете на художник и инженер. Горда съм, че точно тези хора са ми родители и че този е пътят, по който съм тръгнала. Не бих ги заменила с нищо друго.

-Връзката баща – дъщеря е много силна, така ли е и при вас?

-Да, с баща ми разговаряме много, коментираме новите ми проекти. Мога да кажа, че той е един горд баща, и не само с мен, но и с брат ми Димитър, който учи графичен и рекламен дизайн в Художествената академия.

-Най-ярките ти спомени от детството?

-Всеки път като си отида на “Хиподрума” при нашите, това са едни мигове, които ме връщат в детството. Лягам си, готвят ми, завиват ме с одеяло и някак ставам по-малка с 10-15 години… Бях палаво дете. Всичките си лета като малка изкарвах в Бургас, майка ми е от там. Събирахме тебешири, играехме на кър, на стражари и апаши. Мама, чичо или татко ми сваляха на улицата по една филия с хайвер, защото аз просто не се прибирах от сутрин до вечер. Чичо ми беше главен механик на кораб и всяка сутрин ставахме в 6 часа да ходим на кораба, да ядем кебапчета и кюфтета.

В тийн годините

С баща си Христо и майка си Гергана

С брат си Димитър


-Как реши да се посветиш на актьорството?

-Когато бях на 17, попаднах на един кастинг за филма “Последният бей на Балканите”, където ме избраха по абсолютна случайност. Реших да следвам в НАТФИЗ, а баща ми тогава леко се противеше. Но аз бях твърдо убедена, че искам да опитам, и ако ме приемат и се окаже, че ставам, да продължа. Познавам хора, които кандидатстват пета, шеста поредна година. Това не бих направила. Никога не съм страдала от болната амбиция непременно да стана актриса.

-И двамата с Деян сте обявени за секссимволи, много харесвани от другия пол, как се справяте с ревността?

-Мисля, че и двамата сме вече много зрели хора, не сме от вчера заедно, направихме три години много силна емоционална връзка. Как?… Като много често се усамотяваме, даже напоследък почти не излизаме, седим си вкъщи, готвим си, гледаме филми. И двамата сме много ангажирани, не си доспиваме и гледаме да се наслаждаваме повече на съня си.




-Ти все още много плачеш от жълтата преса…

-За съжаление, да. Разстройвам се понякога, преживявам го, но много силни хора седят до мен – баща ми, Деян, майка ми, брат ми. Те са абсолютно достатъчни, за да преглъщам всеки сух залък, който слагам в устата си. Случва ми се от време на време да изпия горчивата чаша, да преглътна. Но думите са много силни като израз – тези, които четеш за себе си, или начинът, по който се изговарят…

Да, думата е изключително силно нещо. Може да те изстреля нагоре в небето или рязко да те свали долу… А на хората от жълтата преса не бих им казала нищо. Бих ги подминала. Ако тръгна да водя словесни бунтове с тях, ще се принизя до нивото им.


-Няма как да прескочим един гаден въпрос, който се върти из “онези” медии: има ли частица истина в слуховете, че Деян ти посяга?

-Не, никога не ми е посягал, категорично. Вярно е, карали сме се, имали сме доста сериозни скандали, но не се е стигало до това. Нещата бяха изопачени след едно риалити, в което участвахме заедно. Идеята беше да ни притиснат до стената след един скандал, за да ни провокират. Но ние успяхме да удържим фронта и да покажем, че връзката ни е много по-силна от това, което се пише.






-Как любимият ти те вдига в периоди на депресия?

-Като ме изведе на разходка. Много обичаме с Деян, когато сме свободни, да се махаме от София. На Великден бяхме с неговото семейство във Видин, изкарахме си прекрасно. Бяхме много спокойни, хапнахме си агнешко, починахме си много добре и с пълни сили се върнахме в София. Деян стои плътно зад мен и се опитва да ме “събира”, когато съм в нервни кризи, помага ми да балансирам емоциите си.


-Пред Антон Хекимян споменахте нещо за дете...

-Не че планираме, това си е Божа работа. Готова съм за това и ако се появи някой ден, ще го посрещна с най-голямата си любов. Аз много обичам деца.


 -За какво мечтаеш?

-За повече спокойствие, за много любов. Мечтая майка ми и баща ми също да са по-спокойни. Мечтая всички да имаме повече възможности за хубава работа и хубави роли… и да не отделяме толкова голямо внимание на битовизмите в живота.

-Какво в живота около нас и в хората те вдъхновява?

-Желанието за живот. Хората, които непрестанно се оплакват, душевно ме затормозяват. Трябва да сме по-смирени, да не бъдем егоисти и песимисти, да сме благодарни за това, което ни се случва. Има толкова много по-страшни и жестоки неща в живота! Никога не знаеш какво може да ти се случи и трябва да живеем тук и сега – в това е смисълът на щастието, на това да оцениш и най-малкото и да го превърнеш в голямо.




Публикувано във в. "Преса", 27 април 2014 г.

събота, 26 април 2014 г.

Касиел Ноа Ашер стана кастинг режисьор




След като се снима в няколко филма, създаде проект “TOXIC”, режисира спектакъл, писа сценарий за филм и култови текстове, креативната дама получи шанса да “прогледне“ какво се случва зад камерата


Боряна АНТИМОВА


Скандалната актриса и режисьор Касиел Ноа Ашер не се умори да живее изгарящо, хвърляйки се с неистова любов и отдаденост в нови и нови предизвикателства. След като се снима в няколко филма, създаде проект акустични концерти “TOXIC”, режисира спектакъл, писа сценарий за филм и поредица от култови статии в сп. “Биограф”, креативната дама получи шанса да “прогледне“ какво се случва зад камерата.

“Да, бях кастинг режисьор на два филма”, призна тя за пръв път пред “Преса”. Продуцентите на "Гала филм" Галина Тонева и Кирил Кирилов й предлагат да направи кастинга на два филма. “Лазар“ е френско-хърватско-българска продукция с режисьор световноизвестният Светозар Ристовски.  “Семейни реликви“ пък е филм по уникалния сценарий на Иван Черкелов.




“Първото нещо, което трябваше да осъзная при избора на актьори беше, че това не са мои филми. Нужно е да влезеш в главата на режисьора и да следваш плътно копнежа, мечтата му за лица, които плътно да се припокриват с описаните персонажи. Такъв подход моментално изключва да “наместиш“ в главна роля някой свой приятел... или просто добър и известен артист”, споделя Касиел.

Във филма на Ристовски, чиято премиера ще е есента, след тежък и оспорван кастинг между едни от най-популярните ни актриси, главната женска роля грабна най-неизвестната между тях - Красимира Кузманова. “Тя спечели режисьора с особеното си северно излъчване, липсата на всякакъв грим, суета и перфектен македонски. В “Лазар“ с подобни качества пробиха и Александър Сано, Иво Желев, Стефан Денолюбов”, разказва дамата.




Кастингът за “Семейни реликви” се оказал доста екстремно изпитание. Изискванията На Черкелов били основните герои да са много истинни - близо до натуршчици. Касиел прави проби на над 600 души между 16 и 30 години. Освен колеги на актрисата и студенти от НАТФИЗ, се явяват манекенки, реалити “звезди“.

“Повечето от тях бяха шокирани, че пред камера им задавам лични въпроси. Един от тях беше: “Разкажи за бащината фигура в твоя живот“. И там се случи голямата изненада. Над 80 на сто от тези “пораснали деца“ или нямаха баща, или бяха преживели тежки травми, свързани с авторитарност, алкохолизъм, насилие от страна на бащите си.

Не беше нужно дори да разказват конкретни случки. Внезапните паузи, пълните им със сълзи очи, заучените, клиширани реплики за “уважение“ към родителското тяло издаваха жестоко и неумолимо всичко пред “окото“ на камерата. Тази седмица беше една от най-тежките и полезни в живота ми.

Осъзнах, че обществото ни е неадекватно и болно спрямо своите деца. Потънало в страх, тъмни тайни, лицемерие и някакво измислено моралите. И всичко това фатално далече от истинските ценности. Избрахме изключителни лица, с които би се гордял всеки един добър европейски филм.Те ще бъдат обявени при старта на снимачният период”, сподели Касиел.




Новата театрална роля на актрисата също е голямо предизвикателство. Тя ще играе Гертруда в постановката на Ставри Карамфилов “Хамлет - реквием" по Шекспир. Спектакълът се реализира чрез европейско финансиране по програма "Културна столица 2019”, кастингът е много сериозен. Според специалисти новият български Хамлет се очертава да е един от най-провокативните проекти. Режисьорът Ставри Карамфилов от 15 години живее в Ню Йорк, преподава в Нюйоркския университет и поставя на Камерната сцена на “NYTW/ 4th Street Theatre”.

“През февруари бях поканена за кастинг при Карамфилов. По време на студентството ми този човек се беше превърнал в митична фигура из театралните среди. След забрани на негови спектакли - “Едип“,“Антигона“, той си грабва багажа и заминава за Ню Йорк. Сега се завръща, след 15 години, за да разкаже своя “Хамлет“. На прослушването се явиха над 150 колеги, които се бореха за седем от основните роли.


Екипът на "Хамлет - реквием": Касиел Ноа Ашер, Антоний Аргиров (Хамлет), режисьорът Ставри Карамфилов и Димо Алексиев (Лаерт). Сн. Кирил Стоичков


Да спечелиш Гертруда е предизвикателство, което се появява наистина веднъж в живота. След първите репетиции разбрах, че нашата компания е от много крайни, неистови същества. Всеки от нас е Хамлет, завърнал се в една държавица на Гилденстерновци. Държавица, недишаща от интриги, злоупотреби с властта, агресивност, подлизурство. Натрупани и прикривани в продължение на години ненавист. Страх, достигнал невероятни мащаби. Нетърпимостта към “различния“, талантливия предизвиква вълна и размах в интригите и машинациите, които по изобретателност надхвърлят и най-тъмните ни кошмари.

Първо ще спомена името Антоний Аргиров - това според мен е първата му наистина “огромна” роля, въпреки популярността му. Актьор, притежаващ невероятна мощ, очарование, арогантност. Той “срутва” сцената още на репетиции… Представям си какъв ще е неговият Хамлет на представления. Иван Юруков - много интелигентен, екстатичен, с убийствена харизма мъж. Рая Пеева - още студентка в НАТФИЗ - вече с награди и номинации за ролите си. Димо Алексиев, със своето бритиш-бунтарско излъчване. Участват още Ивайло Драгиев, Веселин Мезеклиев, Веселин Калановски.

Надявам се Благоевградска и Софийска общини, които реализират проекта, да осъзнават каква отговорност и чест за всички ни е такъв залог като този спектакъл. Предстои и на тях, и на нас да докажем, че ако има нещо “гнило“ в България - ситуацията “Хамлет” е повече от наложителна”, пали се актрисата.


Касиел в енигватичната рокля-луна, сн. сп. Ева



Миналата година кинопроектът на Касиел по неин сценарий “Рокля луна” с продуцент “Гала филм“ спечели субсидии за развитие от европейската програма “Медия” и НФЦ. В проекта, тръгнал от култовия едноименен разказ на актрисата, се представя историята на еврейския й род по майчина линия. Интересен факт в биографията й е, че прабаба й Естер между 1929-та и 31-ва е била придворна дама на царицата.

Във филма ще бъдат представени “три жени на ръба на острието”: баба й Бела, майка й, актрисата Рут Рафаилова, и Касиел. А дали тя би подбрала актрисата, която ще “влезе в нейната кожа”? "Рано е да се мисли за това, но имам предвид конкретна жена… В момента пиша цялостния сценарий и се надявам да е готов до средата на лятото. Оказа се много трудоемка работа, отнема цялото ми внимание в момента.


Касиел с продуцентката на "Гала филм" Галина Тонева на "София филм фест", 2013 г.


В работата си върху него получавам незаменима помощ от продуцента ми Галина Тонева. Благодарна съм за нейната твърдост, безцеремонност, искреност и готовност за борба… съчетани с такт, разбиране и чувствителност. Ако у нас имаше повече продуценти като нея,част от изтъкнатите ни кинорежисьори нямаше да изпадат в продължителни и безплодни периоди на неувереност и отхвърлени заявки”, коментира дамата.

Преди два месеца тя преживя тежък удар. Един от "Ангелите на Касиел" - великолепният актьор Иво Желев емигрира завинаги във Франция. Миналата година двамата със Силвия Станоева получиха “Икар” за дебют за ролите си в режисирания от Касиел спектакъл “Клер, Мадам, Соланж” и номинация за наградата на фондация “Стоян Камбарев”. Заедно с Касиел те организираха и поредица от концерти по проекта TOXIC. Беше разбито "желязното супер креативно трио“.


С напускането на Иво Желев беше разбито "желязното креативно трио"


“Иво просто напусна държавата. Без коментар… Сега учи френски, още не е ясно какво ще прави там. Преживях тежко напускането му. Някой беше казал, че трябва да се пазиш от прекалено близко познанство с хората, защото тогава започваш да ги обичаш”, сподели дамата. В момента тя води преговори с наш известен актьор, който да замести Иво в спектакъла. “Със Силвия Станоева продължаваме с концертите "TOXIC" и “Crazy in Love“, които все повече се радват на своя вярна публика. Имам намерения да поставя със Силвия текст на Харолд Пинтър през следващия сезон”, добавя неуморимата дама.

Колкото до мъжете и любовта в живота й, Касиел е все така лаконична и тайнствена. Само леко приоткрива завесата: “В момента съм влюбена. Чернокос, средновисок мъж с Байроново излъчване. Той не е запознат с моите чувства”.


Публикувано във в. "Преса", 26 април 2014 г.

петък, 25 април 2014 г.

Ал Пачино: Не харесвам жени с цигара и бира в ръка



Искам дете от него”, казва с 40 години по-младата му приятелка Лусила Сола

Боряна АНТИМОВА

"Ще бъда мъж, докато по земята още ходят истински жени; онези жени, които не миришат на цигари и бира, с неподправен чар и доброта; жените, в които още не е умрял майчинският инстинкт", казва любимецът на няколко поколения представителки на нежния пол.

Днес 74-годишният Ал е в щастлива връзка с 34-годишната аржентинка Лусила Сола. Красивата брюнетка също е актриса и е участвала в няколко испаноезични филма. Тя среща Пачино на снимачната площадка - той я режисира в лентата Wilde Salome (“Саломе”). В лентата Ал Пачино е сценарист, режисьор и актьор. Тя представя прочита му на най-противоречивата творба на Оскар Уайлд - едноактната пиеса “Саломе”, написана на френски през 1891 г.

Във фима Лусила е с второстепенна роля, но покорява Ал. Аржентинката говори четири езика: испански, френски, английски и италиански. Заедно с дъщеричката си Камила тя живее с Ал в Лос Анджелис. Двамата обявиха официално връзката си през април 2010 г., но по-късно тръгват слухове за обтягане на отношенията им.

Но през февруари 2012 г. Лусила призна, че иска да има дете от него. Тя има 14-годишна дъщеря Камила от предишна връзка. Ал Пачино никога не се е женил. Има три деца - 22-годишна дъщеря Джули Мари от връзката му с Ян Тарант, и близнаците Антон Джеймс и Оливия Роуз (10) от актрисата Бевърли Д'Анджело. Актьорът не би искал отново да стане баща на 72 години, но приятелката му е на друго мнение.





"Ние, аржентинките, сме много майчински настроени, което може би е причината мъжете да се влюбват в нас. На моменти се замислям дали няма да е чудесно да имам още деца. Но после се разколебавам, като се сетя за безсънните нощи, смяната на памперсите и загубата на свободата, която имам сега", откровеничи Лусила пред британското издание на сп. "Hello".

Тя споделя още, че двамата с Ал Пачино не са говорили за брак и за момента имат прекрасна връзка, която им дава всичко, от което имат нужда. Тя споделя още, че разликата във възрастта не им създава много проблеми, тъй като Ал Пачино е млад по дух. "Той е на много по-млада възраст в емоционален план и всекидневието му е сходно повече с това на мъж на 40 години, отколкото на 72-годишен човек. Освен това е невероятно секси, никой не може да отрече това, нали?", пита риторично Лусила.

Пачино е известен с алергията си към звездния блясък. Преди да се запознае със сегашната си приятелка и да се установи в Лос Анджелис, години наред стои далеч от светската суматоха и живее в скромен апартамент в Ню Йорк.

Българките все още въздишат по героя му от “Усещане за жена” - галантния незрящ ветеран Франк Слейд. Мъжете пък го боготворят заради една от най-великите роли в киното – на Кръстника от едноименния епос.

Малко се знае, че когато е обявен кастингът за филма, Ал настоява за ролята на Кръстника, защото има още едно предимство пред другите. “Аз и в живота съм наследник на мафията. Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия. Затова много исках ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. И никой не вярваше в мен, освен режисьорът Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха”, споделя по-късно Ал Пачино.

Подобно на героя си от "Усещане за жена" Ал Пачино има вкус към неподправения женски чар


Роденият на 25 април 1940 г. в Ню Йорк Алфредо Джеймс Пачино се опитва да приема философски старостта. “Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта”, споделя звездата.

Последният режисьорски проект на Ал Пачино е филмът "Мешуга". Сценарият на лентата е по романа на Исак Зингер, който през 1978 г. получава Нобелова награда за литература. Драмите в "Мешуга" са своеобразно продължение на "Шоша", първата част от епоса. Ал Пачино трябва да влезе в ролята на главния герой Арел. В превод от староеврейски "мешуга" означава човек, който е изгубил ума си, така че ролята отново се очертава като предизвикателство за неостаряващия Ал.


"Холивуд ли? Не мога да живея там. Аз съм си нюйоркчанин", казва днес звездата

вторник, 8 април 2014 г.

Родопски тайни за чисти души и къщи




В артцентъра в родопското село Киселчово писателката Мона Чобан организира уикенд на тема "Как се вари домашен сапун и как се прочистват домът и душата"


"Време е за пролетно почистване! Сред родопската тишина, под пролетното слънце и огромните нощни звезди ви каним да прочистим мислите си и усвоим заедно нови умения." С този призив писателката Мона Чобан се обърна към почитателите на българщината и на традициите. На 16 май тя организира етно уикенд в артцентър в Киселчово, на който посетителите ще се учат как се вари домашен саун.

"Под вещото ръководство на Галина Ганова, преподавател в Професионална гимназия за приложни изкуства - Смолян и "уметна" ("оправна") българска жена ще се опитаме да си направим домашен сапун . Ще си припомним стари традиции за почистване с домашни и безвредни способи. Ще чуем и как предците ни са пречиствали дома от зли сили, и автентично бабино баене", разказа дамата.

"Пролетното почистване има и духовен аспект - да се освободим от лоши помисли и да напълним душата си само с добро", каза още Мона Чобан, която загърби уютния си и подреден живот в Париж, за да организира фондация за възраждането на запустялото родопско село Киселчово и артцентър за обръщане към българщината и позабравените традиции на дедите ни.


Няма по-добро средство за почистване на дома от домашно приготвения саун. В него няма химия...


А в неделя участниците ще почистят гроба на Руфинка от най-известната родопска песен "Руфинка болна легнала", който се намира в съседното село Попрелка.

От ателието, което ще се проведе в с. Киселчово на 16, 17 и 18 май, всеки ще си тръгне с калъп сапун-собствено производство, чиста душа и бистри мисли, казва организаторката.

Таксата за участие е 120 лв. на човек и включва 2 нощувки, 2 закуски, 2 обяда, 2 вечери, неограничено чай, кафе и айран, материали за ателието. Максималният брой участници е 12 човека.

На тел. 0885 22 44 01 Гергана Петрова приема заявки за участие.

събота, 5 април 2014 г.

Да зарежеш Париж заради Родопите



Писателката Мона Чобан откри артцентър в Киселчово


Боряна АНТИМОВА


Чували ли сте за Киселчово? Може и да не сте. На 30 км южно от Смолян е, близо до гръцката граница. Не е на главния път, а е закътано горе на високото. Малко селце с трийсетина къщи и 18 постоянни жители. За да стигнете до него, трябва да кривнете от шосето между селата Смилян и Могилица

Киселчово обаче не е обречено на разруха и забрава, подобно на повечето съседни села. От няколко месеца за неговото възраждане е създадена фондация от хора, “безвъзвратно влюбени в Родопите, в баирите, в хората и селото”. Мечтатели и ентусиасти, които знаят, че животът е такъв, какъвто си го направиш.

В основата на красивата идея лежи ентусиазмът на писателката Мона Чобан, която отдавна живее в Париж, но пусна корени в Киселчово преди няколко години. “Ако можем да възродим поне едно българско село, можем да повдигнем и планини", казва тя.


Когато Мона купува първата си къща,
дълго й се радва като дете


Началото вече е положено - в две от къщите, генерално ремонтирани и пригодени за гости, функционира артцентър. Планирани са тематични етно уикенди. “В този космополитен свят който не познава традициите си, все едно не познава себе си, казва Мона. Моята амбиция е по-скоро да се съберем и да си сътворим нещо заедно, наш собствен, по-чист и по-красив свят.”

През етно уикендите посетителите ще се запознават с някои български и местни традиции. Този на 16 май например е посветен на почистването – и в материален, и в духовен аспект. “Галина Ганова - учител в гимназията за приложни изкуства в Смолян ще ни покаже как се вари домашен сапун, но и как се гонят зли духове от къщата, защото това също е почистване.


Мона меси пита


Друг път всички заедно ще месим хляб, ще подквасваме сирене, ще правим свещи и плъст от вълна. По Еньовден ще се учим да разпознаваме билки, есента ще варим конфитюри. Посветили сме и уикенд на мълчанието, защото ние не знаем нито да говорим, нито да мълчим като хората. На 24 май пък с група пловдивски поети ще организираме ателие за благи думи, защото думата е нещо много важно”, казва писателката. През октомври в артцентъра се планира българо-руска десетдневка на издатели, писатели и журналисти.



Първата къща в Киселчово отвън и отвътре


В Киселчово никой посетител няма да е само наблюдател. Щом е отишъл на етно уикенд – ще участва. “Идеята е да усетиш емоцията да поизцапаш ръцете си с брашно, а после да се насладиш на неповторимия вкус на хляба, омесен и изпечен лично от теб", казва дамата.

Засега амбициите на хората от фондация “Киселчово” са да се привлекат повече съмишленици за каузата, като и други българи си купят къщи в селото и района. Но и докато е в Париж, Мона не спира да хвали своето Киселчово. “Искам да покажа Родопите и на чужденци, но това вече е въпрос на по-мащабен проект. Едно по едно…”

Така – “едно по едно”, в живота на Мона Чобан се нареждат събития, които я подтикват да зареже временно писането и да се захване с ремонти. Тя открива своето Киселчово случайно, при едно пътуване из Родопите преди няколко години, и се влюбва на мига в божествената природа наоколо.


Пред плевнята на съседната къща се открива чудна панорама към планината.
Така Мона се сдобива с втора къща


Връща се в Париж, обсебена от идеята да има дом и в Родопите. Когато мечтата й се сбъдва, тя дълго се радва като дете на своята къща – с типична родопска архитектура, но запусната. Генералният ремонт тече бавно, с много ядове. Майсторите се “командват” по скайпа от Париж, а Мона и хабер си няма как се лее плоча, как се сменя дограма…

Тази среща става повратен момент и в творчеството й. Вдъхновена от прелестта на живота в Родопите, Мона Чобан, станала известна като авторът на първите български чик-лит романи, прави рязък завой към родното, като написва “Доста”. Романът е много български и всичко в него е инспирирано от Родопите.


Край камината се разказват чудни родопски легенди...


В търсене на самота и спокойствие, героите му тръгват от Париж към малко родопско село. Вместо мечтаното уединение, се оказват въвлечени в странни и мистични приключения. Преплитат се минало и настояще, миризмата на прясно опечен хляб и кръв, непознати светове и емоции. И всеки извървява своя си път, за да стигне до изцелителната и освобождаваща прошка – към другите, към себе си.

След първата къща идва втора – също случайно. Пред съседната плевня се открива вълшебна панорама към планините наоколо. “Нямаше как да купим само плевнята и така се сдобихме с втората къща. Тя беше направо в плачевно състояние, пред разпадане, и полека-лека, за година и половина, успяхме да я вдигнем. Запазихме каменната основа, а всичко нагоре надградихме наново”, разказва Мона.


Много от красивите предмети в къщата на Мона
са изровени от парижки битаци и излъскани лично от нея


Електричеството и канализацията също се изграждат като при нова къща. Водата обаче е кристална, от извор. Интериорът няма как да е автентичен като от едно време, трябва да има всички удобства за съвременния градски човек. Обзавеждането е със стари мебели и красиви предмети, които Мона изравя от парижките битаци.

“Вече има мераклии да си купят къщи и да участват във възраждането на Киселчово”, радва се дамата. Двамата с мъжа й Димитър Иванов не искат нито Париж, нито София. “Митко е IT специалист, работата му е ужасно натоварена и е готов още сега да се пренесе в Киселчово, но няма как да оставим дъщерите си сами в Париж. Малката е още на 15. Чакаме и двете да завършат лицея и след три години се пренасяме окончателно в Родопите, категорична е дамата.


Киселчовските къщи през зиматап


Това е за мен абсолютното живеене – една невероятна тишина, чист въздух, супер спокойствие… Всъщност, едно завръщане към себе си. Имаме амбиции, като се върнем за постоянно, да си гледаме това-онова – плодове, зеленчуци, животни. Защото в Киселчово всичко, с което се храним, е домашно - сирене, мляко, масло, месо, гъби. Пием и хубава домашна ракия…” Мона вече е репетирала за Великден в Киселчово – научила се е да върти чудни пити и козунаци.


"Това е за мен абсолютното живеене..."


“Всичко това не ме отказва или отдалечава от писането, но ме освобождава от болезнената амбиция: “Ей сега тук ще седна и ще напиша един грандиозен роман”. Много по-интересно е да си устроиш един грандиозен личен живот. Страшно ми е забавно и интересно това.

Като се позавъртяха нещата покрай къщите, се намериха хора, готови абсолютно доброволно и безплатно да помагат, даже и в самото строителство. Създава се общност от хора, запалени по тази красива идея, на които им се живее по този начин, харесва им… Много е хубаво като усещане. Превръща се в лична кауза”, радва се дамата.

Може да харесате фейсбук страницата на Киселчовските къщи, където ще се публикуват датите на ЕТНО УИКЕНДИТЕ


Публикувано във в. "Преса", 5 април 2014 г.