неделя, 7 април 2013 г.

Камелия Воче: Правя всичко така, сякаш е последният ден от живота ми



 Боряна АНТИМОВА

Звучи някак неестествено Камелия Воче – винаги бляскава и в перфектна форма, да е отпаднала и подсмърчаща от силна настинка. Легенди се носят за перфекционизма, с който върши всичко, от музиката и пеенето, през кулинарията до дизайна. Естетът Камелия дори облицова с чиста коприна в тъмно червено първата си кулинарна книга – “В кухнята с Камелия Воче”. За втория том пък е подготвила тъмносиня коприна. Не е надменна, по-скоро с достойнство, самоуверена, добронамерена и позитивна. Отстрани животът и изглежда като приказка, но зад блясъка стоят сътресения, които биха съборили всяка жена. Но не и Камелия Воче.




Родена е на 9 юни 1965 г. в София като Камелия Кръстева. Завършва „Естрадно пеене“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Звездата й изгрява след поредица престижни участия и награди на престижни фестивали – “Златният Орфей” 1988 г. (трето място), Сочи и Дрезден. Работи с Динамит Брас Бенд и биг бенда на БНР с ръководител Вили Казасян. Пее и в Скандинавия, Токио, Дубай и Германия, след което продължава успешната си кариера в Италия, където остава 20 години. Там създава прекрасен дом и семейство, но след тежък развод се прибира в София с двете си деца. Името “Воче” (“Гласът”) получава от Евгени Минчев, който я представя така на един концерт.

-Камелия, как така реши да подвържеш с чиста коприна първата си книга “В кухнята с Камелия Воче”?
-Да, наистина е чиста коприна в тъмно червено и е много скъпа, купена е от Бергамо, Италия, там се нарича “сета лукс”. Със същата тъмночервена коприна подвързват книгите на Ватикана, а пък луксозните каталози за бижута на “Булгари” – в бяло.

Да, истинско бижу се получи, и цената на българското издание е много ниска при тази луксозна подвързия и хартия, но така поисках – да е изискано. Новото е, че я издават на английски език за Южна Америка и на немски за Германия. Поласкана от поръчката, се задвижих да я издам и на италиански. Предстои излизането на втората ми книга.

-И тя ли ще е обвита в коприна?
-Да, но ще е в тъмно синьо. В нея ще има уникални рецепти. Ровила съм се в различни енциклопедии и съм подбрала любопитни неща – какво са готвили някои велики хора от целия свят като Пучини, Данте, Росини, Верди, Моцарт… Разказала съм и защо всички в Холивуд са фенове на италианската кухня като най-качествената, заради избора на продуктите. Например Дани де Вито има цяла плантация с лимони, от които се прави прочутият ликьор Лимончело.

Сигурна съм, че съдържанието и ще е много любопитно не само за любители на кулинарията. Всички ястия приготвих сама и безумно се забавлявахме по време на снимки. Предстои конкурсът за най-добра рецепта на италианската фирма ''Dе Cecco'' - мои спонсори за първата корица.

С Мон Дьо в студиото на "Седмо авеню"

-Заедно с Мон Дьо беше водеща на магазинното шоу “Седмо авеню” по ТВ 7. Липсва ли ти “центрофугата” на телевизията?
-Определено много ми липсва докосването с телевизионните зрители… Живото предаване има една невероятна магия, която ти дава усещането, че се срещаш и говориш с хората...

-Готвиш ли нов албум?
-Работя над новите си песни с Александър Бръзицов, но нов албум не готвя. Довършвам обещания, със симфоничен оркестър, на два езика – български и английски. Не бързам, но трепетът ме удовлетворява максимално... Точно като в любовта - да се държиш и да правиш всичко така, сякаш е последният ден от живота ти! (Усмихва се).



-Детството ти е белязано с болка - отгледана си от баба си, майка ти е в чужбина, събираш се с нея, когато си на 27 години… Разкажи за живота си тогава?
-О, не бих казала, че детството ми е било нещастно, а по-скоро необичайно... Аз от много малка се страхувах някой да не ме съжалява и затова винаги показвах ''завидни мускули''. Давах си вид, сякаш имам по две майки и двама бащи до себе си... Но за това имаха принос и баба ми, и майка ми... Баба ми ме гледаше като принцеса...

А майка ми, макар и далече, беше до мен с присъствието си – писма, колети, пари... Бях едно презадоволено дете и доста глезена, защото Мама Надя ми даваше тези ласки “за две майки и двама бащи”, за които споменах. Баба ми беше невероятна жена, всичко най-добро в едно! Обичам я и винаги е до мен. Даваше ми самочувствие... Майка ми го доукрасяваше... Баща ми беше страхотен фен на Рей Чарлз... Музиката, моята най-добра приятелка, ми е подавала ръка да се изправям в най-трудните моменти.

"Моите съкровища Даси и Самуил... Радвам се, че толкова се обичат и подкрепят"

-Успя ли да компенсираш със собствените си деца това, което все пак подсъзнателно ти е липсвало в детството?
-Децата ми, най-хубавото нещо на света... Аз се чувствам много горда с тях, най-вече защото са изключителни и двамата. Много им се радвам, като виждам силната им привързаност. Много се обичат и закрилят… Да, чувствам се удоволетворена от резултатите. Мисля, че съм добър родител. Деси завърши право в Рим, вече е една уверена и успешна 30-годишна дама. В момента е на ръководен пост в голяма международна компания, отговаря за 143-ма човека.

Самуил завърши Първи английски лицей и работи при сестра си. Той е много силен в информатиката, компютрите са голямата му страст и очаквам да продължи образованието си в тази област. И двете ми деца получиха възможно най-доброто възпитание в Селезианското училище в Рим. То е католическо и е признато за едно от най-добрите в Италия. Деси винаги е била по-прилежната от двамата. При Самуил се получи голям стрес в първите му пет години като ученик, защото учи в Оксфордското училище в Рим, при прекалено твърд и стряскащ режим. После го прехвърлих в Селезианското училище. И двете ми деца са прекрасни, говорят по четири езика. Имала съм много тежки моменти, но сега съм доволна от резултата – прекрасни са.

Автографи на премиерата на книгата "В кухнята с Камелия Воче"
-Ти се раздели с втория си италиански съпруг, след като разбра с ужас, че е опитал да посегне сексуално на дъщеря ти от първия брак… Поздравления за това, че събра куража да говориш открито за тази болка…
-Проблемът на вторият ми развод няма нищо общо с изневяра. Аз се прибрах през 2007-ма в България и никога до 2011 г. не се е коментирал моят втори развод... Но просто трябваше да отговоря на некомпетентна и доста грозна статия, която описваше лъжливи събития... И то събрани от човек, който няма деца, не е родител и никога няма да бъде такъв... за да спечели 50 лева, беше подал скандална и невярна информация...

Имах 11-годишен перфектен семеен живот с бащата на сина ми. От тази история днес виждам само силата, с която сме излезли с децата! Аз съм много безкомпромисна и крайна при такива неща, понякога и малко нещо може да ме пречупи, отрязвам веднъж завинаги.

-Споменавала си, че преди това животът ти с този човек е бил като приказка?
-Да, цялата тази история ме нарани дотолкова, че за определен период от време бях загубила вкуса към живота. Такова нещо ти отрязва всички пътища, цялата ти мотивация… Даже си казвах, де да беше просто изневяра с някоя жена, но не и това… Та той толкова се радваше на успехите на Деси, на златните й медали от училище! През всичките 11 години до този момент бракът ни беше просто мечта! Мъжът ми беше скромен и грижовен човек, не знаеше какво е алкохол, хазарт.

Неговият бизнес беше книговезки и покрай него и аз се научих да подвързвам книги. Работеше много и проявяваше страхотна грижа към нас, не правеше разлика, че Деси му е доведена дъщеря. Заради тази грижа го избрах навремето. Когато се оженихме, бяхме бедни и всичко сами сме изградили отначало двамата, ръка за ръка. Но и когато не сме имали достатъчно пари, той не спестяваше дребните жестове на внимание, например, да ми донесе цветя, набрани от градината. Караше ме с колата навсякъде, където пътувах да пея… Заради този брак-приказка, ударът беше двойно по-голям!

"Едно от най-незабравимите ми преживявания - пях в тази вила във Флоранция -“Villa Corsina di Mezzomonte”

-Сигурно не ти е било лесно да напуснеш Рим след 20 години живот там?
-О, да, и сега продължавам да страдам за Рим, липсва ми до болка. Това е любимият ми град и всичките 20 години съм си завирала носа по всички местенца... Даже усещам, че си търся често повод да ходя там… Имам къща в Рим, която поддържам, там подвързах и книгата си. В Рим живеех в един от най-прекрасните квартали “Кастели Романи” (“Дворците на Рим”), или “римската Бояна”, както си я наричаме ние, българите. Целият квартал е много чист, подреден, много зелен, с красиви къщи и съседи – интелигентни и възпитани хора.

-Завършила си естрадния факултет. Какъв беше твоят път от детството до сцената?
-Ооо, страхотни моменти... На 6 години за кратко ходех на детска градина (около 4, 5 месеца), там имаше едно момиченце Мариета, което изправяха отпред да пее песни на Лили Иванова. Всички учителки я ласкаеха, а аз се дразнех, че не зная нито една естрадна песен, и за отрицателно време и  ''изядох'' репертоара (Смее се). Тогава се записах на китара и солфеж в читалище “Аура” при другаря Хайтов. И така на 11 години пеех песни на ''Middle of the road'', хит тогава беше ''Влакът на живота''...

На един празник на “Строителни войски” поисках разрешение да я изпея (Усмихва се). На този концерт пианистът във войнишка униформа каза: ''Дайте да разкараме това досадно хлапе оттук, нека изпее една песен и да се маха (Смях). Този войник беше Валди от “Щурците”. След няколко месеца ме викнаха отново да пея с тях и Валди ми каза: “Ако искаш да станеш певица, трябва да учиш музика”. На 12 тръгнах на уроци при госпожа Кънева и Цветана Възвъзова. Много съм получила от тях...

Една от големите атракции на шоуто "Денсинг старс"
през 2008 г. - румбата на Камелия с Наско Сираков
-Един левскарски въпрос: защо така нелепо свърши голямата любов с “радостта на народа” Божидар Искренов? Необратимо ли е?
-Няма нелепи завършеци... Отношенията ни са приключили окончателно. Предпочитам да не говоря изобщо за това, а когато го споменавам, да е само с добро.

-За много българки  ти си представата за Жената с главно “Ж”. Как по-леко да се преглътне една изневяра?
-Не прощавам изневярата, не обичам двойствените връзки. Но когато някой реши да го направи, мисля, че другият е оставил пространство за това. Изневерява се, когато нещо ти липсва. Не говоря само за интимност. Може да са правилните думи при събуждане, може да е начинът, по който присъстваш във всекидневието на другия...

-Да се чуди човек, защо такава качествена жена сякаш няма късмет в любовта… Дали пък на мъжете не им идва малко в повече и се плашат от дами като теб – красиви, умни, секси, силни, успели?
-Не знам кой твърди, че съм нещастна в любовта, но аз по принцип се чувствам много щастлив човек, макар че животът ме е подложил на какви ли не изпитания. Мисля също, че съм получила от живота и любовта много повече, отколкото заслужавам.

-Има ли сега мъж до теб?
-Да, имам мъж до себе си, щастлива съм!

С децата в Италия
-След връщането ти от Италия ти много бързо навлезе в светския живот на столицата. Какво стои зад този твой блясък, което хората не виждат?
-След участието ми в тв предаването “Черешката на тортата” хората вече ме виждат като една от тях. Усещат ме, че съм естествена и истинска, и това много ме радва, защото аз съм такава. Много обичам да имам гости. Харесва ми да си стоя вкъщи, намирам си сто неща, които обичам да правя...

-Как при толкова занимания с кулинария поддържаш перфектна фигура?
-Не съм по диетите определено, дори прекалявам доста с хапването. Имам добър метаболизъм, но и не се спирам, доста се движа. Тичам на стадиона, ходя и на фитнес.

-Робуваш ли прекалено на външния си вид, има дами, които дори до кварталния супермаркет не излизат без грим?
-Не робувам на външния вид, но почти не излизам без грим. Дори когато съм вкъщи, съм гримирана. На това се научих в Италия. Там и всички много се грижат за външния си вид, задължително ходят на прическа, дори и да са със скромни възможности. Бях много впечатлена например в какъв вид идваха на работа жените, които чистеха у нас – като за вечерно парти, с перфектен маникюр и прически.

С приятелите и съперниците си в шоуто "Черешката на тортата": Камен Воденичаров, шеф Манчев, Евгения Калканджиева, Катерина Евро и Дичо


-За коя твоя страст се знае малко?
-Това, което мога да правя нон стоп, ако имам повече време, е да слушам Пучини и да карам ски!

-Как си представяш живота си и себе си след десет години? Май няма да се дадеш лесно на остаряването?
-Не се страхувам от възрастта. Дори не съм привърженик на естетичната хирургия. Човек има различни моменти - расте, развива се и бръчките са перфектната картина на това негово развитие.

Импресия - Камелия Воче в римския си дом








Публикувано във в. "Преса", 7 април 2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар