неделя, 26 февруари 2012 г.

Приказка за добрата свекърва

Джейн Фонда ще се запомни като неподражаемото "свекървище" в едноименния филм


Боряна АНТИМОВА

























































.



Има приказки за зли мащехи, но не и за добри свекърви. А може би трябва да се напише такава? Никога не е късно за това. Нелепо е жената, която довчера е била най-нежната, грижовна и любяща майка, да се превърне в отблъскващо “свекървище”. Също толкова нелепо е да мразиш жена, която обича най-свидното ти – твоя син.

Лесно е да се каже: “Ще бъда добра свекърва и няма да преча на щастието на младите”. Но често доброто намерение трае ден до пладне. Пък и е трудно изпълнимо във време, когато собственият ти живот вече не е толкова вълнуващ, със съпруга сте отчуждени, любовта е отлетяла, а в огледалото те гледа едно остаряло, намръщено и сбръчкано лице.

Вашият пораснал син ви води напълно непозната девойка вкъщи и ви казва: “Мамо, аз я обичам, обикни я и ти”. Дали ви харесва или не – тя става част от семейството и ако ви провърви… По-добре е да не се осланяте на късмета, съветват психолозите и консултантите по семейно щастие. Вие сте по-опитната, по-мъдрата от двете и картите са във ваши ръце. Щом синът ви я е обикнал, по-добре е и вие да се опитате да го сторите същото.

Първо си спомнете какви са били отношенията ви с вашата свекърва. Тук важи златното правило: “Постъпвай с другите така, както би искал да постъпят с теб”. Снаха ви е човек със свои интереси, вътрешен свят и култура, които по всяка вероятност са много различни от вашите. Тя също като вас има свое мнение по различни въпроси.

И може да сте сигурни: започнете ли твърдо да налагате своето, в девет от десет случая тя ще ви опонира с хъс. В началото е по-добре да не се вживявате в ролята на нейна майка. Тя си има своя, която й е най-скъпото на света. Но ако сте мъдра и добронамерена, с времето тя може да ви приеме като втора майка.

Опитайте още от началото отношенията ви с младото семейство да са на основата на взаимното уважение. Пробвайте един ден поне да сте “бяла и добра” и да мислите за снаха си с любов и грижа. Някои свекърви продължават да третират синовете си като “маминото детенце”. Това най-много скапва отношенията. Синът ви е създал семейство? Значи е крайно време да спрете да треперите над него. Отстъпете встрани, дайте им път.

Ако сте ги подслонили в жилището си, позволете им да заживеят свой собствен живот. Помислете, колко им е трудно на тях самите да свикнат един с друг в досадните битовизми. Може отстрани да ви се стори, че снахичката греши в нещо, но по-добре не се втурвайте веднага да й давате акъл. Поставете се на нейно място и си представете, че ви е близка приятелка, която допуска грешки.

Джейн Фонда, сн www.macleans.ca





Правилата за съжителство със снахата:
  • отнасяйте се към снаха си като към собствена дъщеря и член на семейството. Това ще й помогне да се почувства бързо сигурна и защитена. Бъдете й опора, помогнете с пример, а не с думи;
  • прегърнете я, покажете, че се радвате да я видите. Бъдете толерантна, подкрепяйте я, нали и вие сте мечтали за същото навремето;
  • често искайте мнението й по различни въпроси. Така хем ще й покажете, че я уважавате, хем по-бързо ще я опознаете;
  • излезте на кафе и покупки по женски. Гледайте я в очите, когато си говорите. Ако ви сподели проблем със сина ви, не бързайте да заемете негова страна. Бъдете неин съюзник в отстояването на женските права;
  • не натрапвайте непоискани съвети. Вместо това просто предложете вариант за решение, без да настоявате младите да постъпят точно така;
  • забравете присмеха и критиката към нея. Особено когато сте със сина си. Забранете си да злословите по неин адрес дори и с най-близките;
  • не търсете недостатъци в нея. По-добре изтъквайте достойнствата. Идеални хора няма;
  • щадете чувствата й, не показвайте, че се интересувате само от сина си и внуците. Не пропускайте да подчертавате нейната роля като съпруга и майка;
  • бъдете добър слушател. Може вашата снаха да няма с кого да сподели някои проблеми. На майка си тя не би говорила за семейните си скандали например. Но с вас може да сподели. Бъдете неутрална;
  • напомняйте на сина си какви са неговите отговорности като съпруг и баща. Настоявайте той да цени работата й вкъщи по поддържането на дома и отглеждането на децата. Нали и вие сте минали по този път;
  • не заемайте позицията на лидера и контролиращия в отношенията ви с нея. Това, че сте родили и отгледали нейния съпруг, не ви дава правото да сте по-важната в отношенията;
  • признайте й правото да се отличава от вас. Не налагайте своя модел, така само ще внесете напрежение във връзката ви;
  • не клюкарствайте. Не препредавайте дори и на близките си нещо, което тя ви е доверила.

Сн. www.celebitchy.com
Голди Хоун обожава снаха си

Русата звезда от романтичните комедии Голди Хоун обожава снаха си, актрисата Ерин Бартлет, твърдят светските хроникьори в Холивуд. Синът й Оливър Хъдсън се ожени за нея преди 6 години в Мексико и доста изненада семейството си. Но вместо да намрази жената, отнела момченцето й, Голди решила да й стане приятелка.

Двете дами често са цасичани заедно на обяд или на шопинг. Те се радват на компанията си по време на рождени дни, Коледа, Великден и всички семейни празници. Голди не отказва да се грижи и за двете деца на сина си Уайлдър Брукс и Боди Хоун. Близките й я познават като прекрасна баба, която отрупва с подаръци внучетата си.


Публикувано във в. "Преса", 26 февруари 2012 г.






И Джейн фонда е сама като “чудовището” Виола

Ако сте гледали филма “Свекървище” (Monster In Law), едва ли ще забравите Джейн Фонда в ролята на злата Виола, която прави всичко, за да отрови живота на снаха си. Докато се снима филмът през 2005 г., по-интересен от него се оказва разводът на Фонда. Известно е, че 15 години преди “Свекървище” тя не се снимаше във филми. Тогава се омъжи и разведе за Тед Търнър, боса на Си Ен Ен, надживя депресията от самотата и издаде автобиографичната книга "Моят живот досега".

Също като героинята си Виола, след три брака днес 74-годишната актриса е сама. Прави ли я това по-силна? "Научих, че най-важната връзка на човека е тази със самия него. И че не бива да я предава заради връзката с който и да било мъж. Защото връзката с мъжете обикновено завършва със сцени на ярост. А оттук нататък ще се опитам да проверя дали наистина съм се научила на онова спокойствие, което си мисля, че съм усвоила", сподели актрисата пред светското списание “Блик”.


Снимка: www.tvpredictions.com

Дженифър Анистън – по-добрата снаха?

Макар да са минали няколко години от развода на Дженифър Анистън с Брад Пит, за неговите родители тя си остава най-добрата снаха. А и тя продължава да им звъни и да им гостува. И макар новата съпруга на Брад – Анджелина да твърди, че има прекрасни отношения с родителите му, злите езици в Холивуд шушукат, че нещата не стоят точно така.

Двамата родители на Брад – Джейн и Бил - не желаели да признаят Анджелина Джоли, макар да им е родила трима внука досега и да е бременна с още двама близнаци. А Дженифър продължавала да ходи на обеди със свекърва си. “Дженифър е по-мека и по-разбрана”, обяснявала причината за хладните отношения с Анджелина свекървата Джейн.

Голямото пролетно топене

Как да горим калории, когато сме над 50 г.

Боряна АНТИМОВА

Яркото слънце напоследък напомни, че пролетта е неизбежна, а заедно с топенето на снеговете започва голямото пролетно топене на тлъстинки. Заседналият живот и все по-масовото затлъстяване ни превърна в броячни машинки – следим колко калории поглъщаме, за да не напълнеем или за да отслабнем. Потискащо е. Но досега не е открит друг по-ефикасен метод за поддържане на фигурата от ограничаването.

Когато обаче прехвърлим 50-те, откриваме, че вече не са валидни мерките, с които сме отслабвали, когато сме били на 30-40 г. С напредването на възрастта обмяната на веществата се забавя, а това означава трупане на допълнителни тлъстинки, особено около корема. Освен това количеството мазнини в тялото ни нараства на 30 на сто.

Как става това? С годините загубваме мускулна маса, която понижава скоростта на изгарянето на калориите. В крайна сметка пълнеем. За да спрем това, най-лесният начин е да намалим енергийния порцион с 200 до 500 Ккал дневно.

Или ако до момента е било нормално да приемаме около 2000 Ккал дневно, вече трябва да се ограничим до 1500 – 1800 Ккал. Но не бива да изпадаме в крайности – ако приемаме по-малко от 1100 – 1200 Ккал дневно, лишаваме тялото си от важни хранителни вещества.

Потребността от калории зависи и от пола и активността. Жената над 50 г. не е толкова активна и трябва да поема значително по-малко калории от своята 30-годишна дъщеря например. Всичко е въпрос на навик. Може да тренирате организма си да приема по-малко калорични храни. Това става бавно и с търпение.

Дори и да сте с ограничени финансови възможности, не спестявайте от храна. Просто пазарувайте по-малко като количество, но качествени храни. Намалете месото наполовина, яжте храни, богати на фибри, витамини и минерали.

Хапвайте 5-6 пъти дневно, на малки порции. По-калорийните неща ги изяждайте сутрин и на обяд. За вечеря оставете нещо леко. Слагайте в чинията си повече зеленчуци, кълнове. Махнете излишните калории от сладкиши и сладолед. Свикнете ли да се храните с по-малко калорична храна – това е половината от вашия успех.

Нужни са и редовни физически упражнения. Ако не сте спортна натура и фитнесът не ви е по вкуса, спомнете си, че с гимнастика може да изгорите калориите от парчето торта например, която сте се изкушили да хапнете. Правете упражнения минимум 30 минути дневно. Ходете пеша. Качвайте се по стълбите, а не с асансьора.


Снимка: www.123rf.com
Топ 10 на храните за отслабване

Те просто са благосклонни към организма. Активизират го за по-бързо изгаряне на мазнините, като повишават метаболизма, а също и не позволяват на мазнините да се натрупват.

1. Яйца. Омлетът сутрин ще ви помогне да постигнете желаното отслабване и след това да поддържате постигнатото.

2. Овес. Полезен е за отслабването, защото съдържа много фибри – 3-4 г на порция. Може да го ядете на закуска или да го комбинирате с други храни. 

3. Леща. Всичките й сортове са полезни, но най-бързо се приготвят червената и жълтата.
Съдържа много протеини и фибри. 

4. Ябълки. Една преди хранене регулира апетита и ядете по-малко. Освен това е много полезна за здравето като цяло. 

5. Боровинки. Те имат много фибри и са едни от най-полезните плодове за отслабване. Цели 3.6 г фибри в една порция. 

6. Нар. Има малко калории, много фибри и антиоксиданти. Може да си хапвате по много, без да навредите на фигурата си. 

7. Кисело мляко. Перфектната храна за отслабване, защото балансира чудесно протеини, мазнини и въглехидрати. 

8. Сардини. В тях има много протеини и омега-3 мастни киселини. Съдържат и много калций. 

9. Картофи. Само ако са варени или печени. Пържените поемат много мазнини и образуват вредна за стомаха коричка. 

10. Портокал. Съдържа минимум калории и максимум витамин С и други полезни вещества. Прясно изстисканият сок е по-диетичният вариант за напитка към закуската.


Публикувано във в. "Преса", 26 февруари 2012 г.

Атанас Атанасов: Не влизайте в чужда кожа

Сн. Ани Петрова

Боряна АНТИМОВА


Преди да се появи в сериала “Стъклен дом”, агент Колев - Атанас Атанасов има впечатляваща актьорска, режисьорска и преподавателска кариера. Професор, доктор по театрално изкуство, с клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където преподава от 1991 г.

Роден е на 15 септември 1955 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. От 1980 г. работи последователно в драматичния театър в Сливен, в Театър “Българска армия” и в НТ "Ив.Вазов".

Гастролирал е и в спектакли на Театър 199, МГТ „Зад канала”, Младежки театър „Н.Бинев”, ДСТ “Ал. Константинов”,  “Сълза и смях”, ДТ „Н.Масалитинов”-Пловдив. От 2001 г. е на свободна практика.

Участвал е в десетки постановки, има много награди, сред които "АСКЕЕР" за водеща мъжка роля за образа на Енрик Фонт от "Шведска защита" (МГТ “Зад канала”). Като режисьор е поставял спектакли в театрите „Възраждане“, „199“, МГТ „Зад канала“, ДСТ „Ал.Константинв”, ДТ "Ст. Киров" – Сливен, ДТ Ст.Загора. Снимал се е в десетки наши и чужди филмови продукции. 


-Криза на средната възраст – има ли я при вас, господин Атанасов?
 -Не разбирам това понятие. От опит зная, че всяка възраст има своите кризисни точки. Според мен, те са преход към новата цел, която си поставяме, и своеобразен тест за персоналните ни способности. Криза съществува единствено тогава, когато недооценяваме реалността или когато ни липсва опит или въображение да се справим със себе си. Тези способности се култивират. Аз съм любопитен ученик и това ме прави спокоен за всяка възраст, която ме връхлита.

-Как мъжът над 50 г. да се чувства добре в собствената си кожа?
-Като не се насилва да влиза в друга кожа. На тази възраст мъжът вече е голямо момче и би трябвало да е достатъчно мъдър, за да знае, че нова кожа на стар гръб е признак за юношеска инфантилност. Някои мъже това напълно ги устройва. Както впрочем и някои жени, живеещи близо до такива екземпляри. Аз не съм от тази порода.

-А на вас случвало ли ви се е да излизате от собствената си кожа преди? Какъв младеж бяхте, за какво мечтаехте?
-Естествено. Кой млад човек се чувства комфортно в тясната кожа, с която юношеството го държи в плен. Всеки сам избира пътя, по който би могъл да укроти бесовете си. Твърде рано разбрах, че моят успешен път може да бъде изкуството. Сцената е единственото място, където безнаказано, без жертви и погроми човек може да си позволи да сменя кожата си. Да бъде по-различен от това, което е. Или по-точно, публично да  разреши екзистенциалните си проблеми. И това да носи не болка, а позитивни вълнения. За всички участници в театралното приключение. Такъв младеж бях, такъв съм и сега.

-Как жените в зряла възраст да живеят в мир с ЕГН-то и промененото си тяло?-Мирът е най-голямата болка за жената. А когато е над 50-те, вече се превръща в бедствие… Лишим ли я от вълнения, фантазии, мними драми или завоевания, ще и отнемем най-скъпото. Жена, която иска мир в тази своя прекрасна зряла женска възраст, заслужава единствено мъж на същата възраст, навлякъл чужда кожа.

Сн.: личен архив

-Казват, че за истинския мъж възрастта на жената не е от значение, така ли е и при вас?
-Не зная какво означава „истински мъж”. Съмнявам се, че знаят и тези, които го казват. Това въпрос на характер ли е, на физическа издръжливост ли... Зная само, че на мъжа е нужна жена. Понякога по-женствена от него, понякога по-мъжествена от него... Но това не е въпрос на възраст. Това е талантът на самката да бъде една или друга, да бъде навреме или на място, където самецът има нужда от нея. Подчертавам - не тогава, когато Тя иска, а тогава, когато Той има нужда. Оставям без коментар дали това е справедливо, почтено, цивилизовано...

-По-различна ли е любовта след 50 г.?
-Не зная. Не бих могъл да направя категорични възрастови сравнения в тази област. Перманентните влюбвания не са характерни епидермални белези на моята природа.

-Промениха ли се мечтите ви на тази възраст?
-Аз живея с надежди, не с мечти. Вероятно защото допускам, че всичко е постижимо. Това е мое верую и то винаги ми дава достатъчно сили, за да постигна желаното.

-Кое ви възмущава в живота и хората около вас?

-Същото, което ме възмущава и у мен самия в миговете на компромис, апатия и нихилизъм. Безволието да се стремя към лесно постижимото и леността, с която се ползвам от него... Суетата да надценявам персоналните си качества и задоволството от грешките на другите... Този живот, който самите ние сътворяваме според личните си критерии. Егоцентризмът, така характерен за нас, българите.

Сн.: личен архив
-Как релаксирате в свободното си време?
-Мързелувам, лентяйствам... Полагам грижи за емоционалния си комфорт. Разходка, музика, сън... Нищо необичайно, нищо натоварващо, но никога скучно.

-Водите клас в НАТФИЗ, харесва ли ви новото поколение? С какво са по-различни от нас?
-Естествено, че ми харесва. Младостта е очарователна със своята енергия, със своето невежество, непредвидимост... Невероятно чувствителни и уязвими са днешните млади. Огромно търпение и грижи са необходими, за да повярват в себе си. Но да повярват и в нас - големите. В уроците, които ги задължаваме да учат, но самите ние рядко прилагаме на практика. Длъжници сме им.

-Къде може да ви видим в момента?
 -В малък градски театър “Зад канала” играя в „Шведска защита”, „АРТ”, „Дама пика” и „Златни мостове и секвоя”. В Младежкия театър може да ме видите в постановката  „Островът на съкровищата”, а в Държавен театър – Пловдив – в „Куклен дом”.

-Как се развива образът на агент Колев в “Стъклен дом”, как вървят снимките?
-Работим повече от месец върху сериите за новия сезон на „Стъклен дом”. Убеден съм, че събитията в него ще надхвърлят очакванията на зрителите. Агент Колев търпи развитие и се надявам да не разочаровам неговите симпатизанти.

-Какво от образа на агент Колев ви харесва, приличате ли си по нещо?
-Харесва ми деликатното му присъствие. Симпатичен ми е с овладяното си човешко любопитство към съдби и събития, които са диаметрално противположни на житейските му интереси и пристрастия. Вероятно по това си и приличаме с него - винаги в час, но много рядко с агресивно вдигната ръка на отличник. Добронамерено ироничен... Загадка някаква за околните. Човек, който търпеливо чака стогодишнината на любимия си кактус...


Публикувано във в. "Преса", 26 февруари 2012 г.

петък, 24 февруари 2012 г.

Да обичаш поет…

Сн: Деница Дабижева

Снощи бях на един необикновен празник – премиерата на новата книга на Маргарита Петкова “Подсвирквайки – към Голгота”

Боряна АНТИМОВА

Обичам я много по най-традиционния начин - като почитател – с преклонение пред поезията й. И колкото и близки да ставаме двете, колкото и да разговарям и пиша за нея като журналист, винаги ще изпитвам точно същото обожание пред Поета, който “работи единствено при Бог”…

Снощи в пиано-бара на Столична библиотека въздухът беше наситен с любов и обожание. Тъй като вече бях отбелязала премиерата й с интервю във в. "Преса", отидох просто като фен, по-рано, за да си взема автограф и да я попитам слуша ли я непокорният й болен крак…

Но бях закъсняла – дълга опашка от гости с цвете и книга в ръка… Наредих се. Купчина цветя, прегръдки, целувки… Оказа се, че цял час преди това е започнало писането на автографи, а опашката така и не оредя, докато не поканиха Марги на сцената.

В залата бяха нейните деца, журналисти, приятели и просто почитатели. Беше и Михаил Белчев – на когото Маргарита благодари, че като шеф на Столична библиотека беше предоставил пиано-бара за празника.

Дойде и композиторът Стефан Димитров, на когото любимата поетеса каза, че благодарение на него и Богдана Карадочева стиховете й са станали популярни навремето. Нейната поезия прозвуча, изпята по маниер, който най-много й отива – с китара, по бардовски. Бойко Георгиев откри купона с “Обратната страна на луната”. Толкова го обичам това стихотворение! Ще ви го напиша тук:

Обратната страна на луната
Маргарита Петкова

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.
   
“От нейната поезия неизменно произтича живот” – каза авторката на предговора към новата книга Камелия Кондова. И тъй като думите й много ми харесаха, ще ви цитирам целия предговор:

“Пиша тези думи с предчувствие за празник. Защото появата на нова книга на Маргарита Петкова си е литературен празник. И то не само за изкушените над белия лист. За безбройните почитатели – читатели, които са обикнали съвременната българска поезия заради нея. Нещо повече – покрай поезията й са обикнали живота – не защото е лесен и песенен, а защото са си припомнили характера и достойнството, с които е препоръчително да се живее.

Пиша тези думи, убедена, че стиховете й са преобърнали не една съдба – защото са преляли смелост, обич и прошка – там, където делникът подвежда и не допуска подобни понятия да те извадят от измамното равновесие на рутината.

Давам си и плаха сметка за цената, с която се плащат тези безсъници. Защото поезията е безсъние – не буквалното от полунощ до зори, а онова безсъние, което не ти позволява да проспиш болката. Болката, която се носи с ударни дози гордост – затова няма хленчене, оплакване и вайкане.

Затова с моите приятели твърде често наричаме поезията на Маргарита Петкова „шамарена” – толкова категорична и безкомпромисна може да бъде само истината и само там, където не може да бъде изкривена – в стиховете.

Разминах се с амбицията на родителите си да стана юрист – така се разминах и с това да науча гражданско-процесуалния кодекс наизуст, но Моралния (не морализаторски!) кодекс, излязъл под перото на поетесата, съм изяла с кориците. Защото не са стихове, просто приятни, които прочиташ и оставяш да прашасат в библиотеката.

 
Опираш до тях почти ежедневно, решавайки някоя сложнотия и тогава ти става ясно, че нещата са категорично простички: „Рано е за рани. Късно е за късане. Ако е разпятие – значи е възкръсване”.

Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато наймного те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.

И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията є непременно произтича живот. Най-неоспоримото доказателство, че любов и живот са синоними, съществува точно в тази книга. „От любов, е знайно, никой не умира. Впрочем, а без нея – има ли живот?”

И ти става едно безстрашно и дори едно красиво... при мисълта за смъртта. Защото по Маргаритенски към Голгота се тръгва „подсвирквайки”."

Марги със своя ангел - литературен агент Леда Аврамова
Хубаво го е казала Камелия Кондова. С поетичната си душа тя е станала и кръстница на стихосбирката на Маргарита. Казала й: "Твоите стихове просто крещят така да се казва книгата - "Подсвирквайки - към Голгота".
По някое време се случи нещо изключително – цялата зала започна да рецитира заедно с Марги стихотворението “Last”… Което никой дотогава не беше чел… Ще ви го напиша тук:

Last
От Маргарита Петкова

Не че няма къде да отидеш,
но под този пласт рехав озон
аз съм твойта последна Колхида,
ти си моят последен Язон.

Завържи ме за мачтата яко
и за мен да забравяш не смей –
аз съм твойта последна Итака,
ти – последният мой Одисей.

Не че взе да нагарча животът,
но му помня и сладкия вкус –
аз съм твойта последна Голгота,
ти си моят последен Иисус.

На ръба на вселенската бездна
райска ябълка ще ти подам –
аз съм твоята Ева – последната,
ти си моят последен Адам.

Интервю с Маргарита Петкова - ТУК

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Максим Генчев прави филм за Васил Левски


Режисьорът е вдъхновен от историята на негова прапрабаба, влюбена в Апостола

Боряна АНТИМОВА

Режисьорът актьор Максим Генчев е започнал работа по филм за Васил Левски, сподели той пред “Преса”. Вдъхновен е от история на негова прапрабаба, която наричали Лападата и била влюбена в Апостола след близка среща с него. Сценария е решил да напише сам и вече дори твори първата част от него.

“Може и да звучи като лудост, но бих се наел с тази безумна мисия”, обясни режисьорът, когото напоследък видяхме в ролята на Кирил Коцев от “Седем часа разлика”.

“Идеите на Левски са толкова силни, че и днес са актуални. Искам да представя Дякона като жив, истински, смел, деен българин, такъв, какъвто го е видяла моята прапрабаба”, каза Генчев. Той допълни, че денонощно чете всичко за него.

“Левски е сяра в раната заради родолюбието си. Управляващите никога няма да приемат адекватно. Той е забранен, така излиза. Неговото послание "чиста и свята република" е немислимо за всеки, който е във властта, за да се облажи лично от нея”, обясни Генчев.

Той възнамерява постепенно да включи сценаристи с нестандартно мислене, но без да бягат от фактите. “За да обединим по възрожденски всичкия Левски, който всеки поотделно носи в сърцето си”, каза още режисьорът.

Успоредно със сценария за филма си от няколко дни Максим Генчев пише и роман за Апостола, в който ще опише в детайли историята на своята прароднина.

“Без добър роман няма филм. Когато става дума за темите, свързани с Апостола - религия, мечти, реалност, романът е неизбежен като жанр. Темата за дяконството на Левски също не е изследвана сериозно, а там се корени истината за поведението му като революционер.

Аз бих го сравнил с Жана д’ Арк. Той носи мистицизъм. Търсил е пари за революция, бил е обсебен, записвал е всички разходи до стотинка. Защо? Кое го държало в непрекъснат духовен подем и кое го е скършвало?", са част от въпросите, които си задава авторът.
Първият филм за Левски е сниман през 1932 г., а оттогава има още няколко.

Публикувано във в. “Преса”, 23 февруари 2012 г.

ЛЕГЕНДАТА

Стара история, предавана от поколение на поколение в рода на режисьора, сценарист и актьор Максим Генчев разказва, че неговата прапрабаба срещнала Апостола на нивата и безумно се влюбила в него. Този разказ, звучащ като легенда, артистът помни от внучката й – неговата баба Льозана.

А героинята на историята наричали Лападата и била влахиня. Живяла във видинското село Делейна и била полуграмотна, но успешна лечителка. “Лападата” на румънски означава “намерена”. Такова поверие имало – когато майката дълги години не може да роди и накрая е ощастливена с рожба, оставят детето в кладенец. Да го намери някой. Наужким.

Хората вярвали, че като се отглежда една година при чужди хора, така дълго чаканото дете ще живее. Така Лападата попаднала за година в чужд дом. Баща й Нестор бил много богат чифликчия и Дяконът ходел често при него да му иска пари за пищови и за народното дело. Тогава всички от рода го наричали просто “разбойника”. Освен Нестор, другите не били много наясно кой е Васил Кунчев и за какво се бори. Нехаела за това и Лападата. Тя просто се влюбила в него.

Снимки: личен архив


Била 15-годишно девойче, когато го срещнала

Било лятото, на нивата - жега, жито, синьо небе… Житото се отворило и оттам излязъл един разбойник с коса, жълта като слънцето и очи, сини като небето... Лападата веднага го познала - това бил онзи, който взимал парите на богатите и често идвал при баща й. Подала му сирене от кърпата до нея. Той поседнал, хапнал, усмихнал й се - защото тя го гледала със страх и жал - бил ранен...

После проехтял конски тропот, той скочил и тръгнал бързо, житата се затворили след него, само отдалечаващ се полъх сочел пътя му... Конниците пристигнали, можела само с един жест да го предаде. Но не го направила – това казала на своята внучка Льозана. Тя пък го разказвала на внучето си Максим, а то я слушало със зяпнала уста.

Лападата се влюбила безумно в синеокия “разбойник”. Дори като научила, че е заловен и убит, се облякла в черно от глава до пети и се зарекла, че няма да се омъжи никога. Започнала да носи панталон и да язди коне като мъж. И го правила по времето, когато писателката Жорж Санд, скандализирала с мъжките си одежди парижкото общество, е била на около 70 години. Което е било абсолютен скандал за тогавашните нрави у нас. На всичкото отгоре

Лападата родила незаконно дете – Мария

А пък баща й бил заможен и уважаван човек, чифликчия. Омъжил я набързо и насила за местен поп, да не го срами повече с копелето, панталоните и конете... Попът обаче явно се догаждал от кого може да е детето. Защото по някое време нещо се случило и той ударил килимявката в земята с думите: “Слуга на дявола не ставам!”

Изрекъл думата “крачун”, която на влашки означава проклятие. Вероятно божият служител, внезапно озарен от прозрения, които разбили вярата му, е рипнал след килимявката и проклятието в Дунава. Оттогава родът на Максим Генчев по майчина линия носи името Крачунови. Има и клон от рода в Румъния, там са Крачунеску, тъй като попът след изреченото проклятие преплувал Дунава и се установил оттатък. Други пък потомци се заселили в Сицилия и Израел.

Лападата живяла дълго след своя “разбойник” и станала знахарка на стари години. Предала уменията си на внучката си Льозана и тя също била знахарка. “Трудна карма има този мой род, там е преплетено с падения и възходи”, казва Генчев. “Имам братовчед Крачунов, потомък на прокълнатия поп, който е един на най-добрите карикатуристи и златари в Италия. Гениален художник и мързелив женкар и лакомник”, разказва Генчев.

А един от синовете на Мария, дъщерята на Лападата, с фамилията Стоединов по баща е бил депутат от Великото народно събрание. Убит е в една кръчма - тесните социалисти му прерязали гърлото. Бил е кмет на 6 села и е направил 6 училища. Неговият син дядо Киро е бил неграмотен и много буен характар. Като правели гъмзата, се е връзвал за дърво, за да не буйства – толкова лоша му била пияницата.

Дядото на Максим Генчев пък - Михаил Крачунов бил фейлетонист и близък приятел на писателя Антон Страшимиров. Заедно ходели по мърсии (платени жени – бел. ред.) във Виена, където след Освобождението бил хайлайфът на Европа. От Михаил Крачунов са останали много стихове.

От време на време Максим Генчев е изкушаван от загадката, кой е бащата на незаконното дете на Лападата. Ами ако е бил “разбойникът? “Това е моя фантазия, разбира се. Но когато си тръгнал,

“разбойникът” пъхнал нещо под кърпата й

Всъщност затова отишъл при нея - да й остави нещо, което тя да спаси, защото бил ранен… Остава нещо недоизказано, вероятно тя е скътала за себе си част от тайната, иначе не би го жалила толкова”, размишлява Генчев.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Моите коментари: Добрата новина днес: Башар Рахал завел деца от дом на пица и кино

Боряна АНТИМОВА

Добрата новина не била новина?... А пък журналистът трябвало да е начумерен, да гледа лошо и да търси под вола теле... И колкото по-кърваво и гнусно е това, което изравя като новина, толкова по-добре... Така мислят някои, не и аз. Да, истината трябва да се търси, но когато тя е със знак плюс, тогава какво?...

Новината от сутринта, която истински ме развълнува, беше как актьорът Башар Рахал организирал свои приятели и завел деца от дом на пица и на кино. Това е актьор, снимал филми в Меката на киното - Холивуд. Снима се и като злодея в "Стъклен дом". Предполага се, че е толкова зает, че няма време да се занимава с такива неща като благотворителност. Но ето че решил и вдигнал телефона.

Попитал приятел, ще осигури ли транспорт за децата от дома до пицарията и киното. Приятелят казал "да". Помолил друг - с пицария, да приеме децата - и той казал "да". Звъннал на трети - с киносалон... Е, отговорът е бил "да", разбира се. Всички казали "да" на Башар, щото е пич. Ей така, без много туткане и без да бие барабани, се организирали и го направили.

И никой нямаше да разбере за това, ако колеги от bTV не го чули случайно... От днес обичам Башар и съм пристрастна към него. Той е моят герой на деня. Даже ме е яд, че не аз съм открила това, за да напиша за Башар. Обичам да откривам хора, които правят нещо значимо, УСПЯВАТ ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ И ВСИЧКО.

И май не само аз мисля така. ето какво ми написа моя фб приятелка по повод на моя публикация: "Нашето общество ежедневно се депресира с гадни новини, черни хроники и още по-мрачни статистики. Иска ми се да има много повече журналисти, които да подбират по-свежи теми. Така и на нашите души да им дадем шанс да поолекнат..."

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Наш лекар спасява индийци от дрогата

След лекция - д-р Димитров е посрещнат с венец от колегите си психиатри в Бангалор.



Д-р Ивайло Димитров е разработил уникална терапия, в която съчетава медитация, хомеопатия и психотерапия



Боряна АНТИМОВА


Как се чувства човек, който осъществява своя 12-годишна мечта? Това може да ни каже д-р Ивайло Димитров. Цели 12 години той прави опити да отвори своя клиника за лечение на наркозависими, в която да работи по уникален метод, създаден от самия него. И успява. Но не в България, а в Индия - град Бангалор в южния щат Керала.

Това е първото лечебно заведение в света, в което хора, пристрастени към дрогата, може да се лекуват с терапия, която е съчетание от хомеопатия, медитация и позитивна психотерапия. Там ще бъдат приети над 600 души от Индия и Индонезия, а над 60 психиатри ще се обучават в прилагането на метода.

Вълнуваща среща – със свами Шри Шри Рави Шанкар (с брадата в средата), заедно с индийски колеги


Методът


Преди 12 години д-р Димитров, който ръководи дирекцията по здравеопазване и социални дейности на община Бургас, за първи път стига до идеята, че методите на хомеопатията може да се използват за лечение на наркозависими. През практиката му са минали близо 900 души, които са се възползвали от нестандартния му, но много ефективен подход.

След като приключва курсът на терапията им, те са наблюдавани в продължение на 5 години и близо 70 на сто са останали чисти. Това е огромен процент на фона на средното ниво на успеваемост, което посочва световната статистика - от 1 до 7%.

”Щастлив съм!” – д-р Димитров на фона на своята клиника-мечта

Д-р Димитров определя лечението според пациента. Той го съобразява с вида на наркотика, който е употребявал, и с личните му характеристики. С хомеопатичните си медикаменти атакува наркотичната зависимост, като първо блокира мозъчните рецептори, които са отговорни да се чувства необходимост от дрога. Лечението оказва ефект и върху психичния статус на зависимите - помага им да се адаптират в обществото.

Допълнително предимство на метода е, че медикаментите са евтини. “Но най-важното е любовта – зависимият да почувства, че е обичан – от мен и от близките си. Затова в лечението включвам и родителите”, подчертава докторът. Това също отличава метода му от повечето познати досега - при тях болният е изолиран от своите близки.

Уникална снимка – човек в медитация от 28 дена, без да мръдне! – гр. Бангалор


                                                                                                                                                             В храма на Буда - Бангалор


Началото


“Както казват будистите, „няма нищо случайно на този свят”, коментира лекарят своя шанс да работи в далечната страна. "Преди две години бях поканен там от една фондация да разгледам няколко програми за наркозависими и да дам оценка и препоръки за развитието им. Там имах възможност да се запозная с някои от най-влиятелните хора в страната.

После ме поканиха отново - този път на остров Бали - за да им предоставя своята уникална система за лечение, която вече съм разработил. Така се стигна до идеята за създаване на клиника", спомня си д-р Димитров.

Гробът на Майка Тереза в Калкута. Снимки: личен архив

Не е ли трудно един европеец да пробие в страната, в която източните методи на лечение са най-развити? “Хомеопатия и аюрведа са основна част от холистичната медицина, която е наложена в държави като Индия. Моята терапия е част от познание, което е ново и за психиатрите там", каза д-р Димитров. Затова интересът е изключително голям, твърди той.

"Този месец ще водя петдневен обучителен семинар в град Бангалор, който ще бъде посетен от мои колеги от цялата страна. Индийците са силно впечатлени от високия процент излекувани по моя метод", обясни лекарят.


Храмът на лотоса -Бангалор


Особено отношение


Д-р Димитров е впечатлен от особеното отношение на източните хора към наркоманиите. То идва от същността на будизма, който учи да се живее само в настоящето – тук и сега. Опиумът и всички познати наркотици се отричат от обществото, защото отдалечават човека от неговата същност. Но се приема, че те са карма – нещо, което човек трябва да преодолее, за да продължи напред. А ако не се справи, с това ще изкупи носена от предишния си живот тежест.

“Буда там е навсякъде, в най-чистите духовно хора, с които живях – сподели докторът. – Научих и нещо ново – че в живота на всеки има не един, а четири вида карма. Първият е това, което носим от миналия си живот. Вторият е кармата на настоящия момент - съществува само и единствено той. Разбрах защо индийците са толкова щастливи хора – живеят за мига. Третият вид карма е скрит в нещата, които можеш да промениш в живота си. А четвъртият е това, което ще вземем в следващия си живот."

Танцуваща кобра в Калкута

Д-р Димитров е силно впечатлен от почитта им пред лекаря: “Индиецът има голямо сърце и уважава човека пред себе си. Лекарят там се носи на ръце. А когато помогнеш – имаш приятел за цял живот."



Гражданин на света


На д-р Димитров с пълно право можем да припишем библейската максима, че никой не е пророк в собственото си село. Голямата му мечта е била лечебницата да заработи не в Индия, а в родната му България. Но това се оказало невъзможно. Отказва да говори за мъките и униженията си с няколко поредни министри и правителства.

“В България е трудно да реализираш каквато и да било нова идея. Явно още не сме достигнали нужната зрялост като общество. Но един ден ще направя клиника и тук!", вярва лекарят. Казва, че е гражданин на света и ще работи навсякъде, където го поканят. Има планове да създаде центрове в цялата страна, които ще приемат зависими от дрогата и ще ги лекуват. В начинанието му помага фондация Art Of Living (Изкуството на живота). Неин създател и ръководител е Шри Шри Рави Шанкар, посланик на добра воля в ООН.


Публикувано във в. "Преса", 20 февруари 2012 г.

неделя, 19 февруари 2012 г.

50 малки удоволствия


Много често ние си мечтаем за големи неща като нова къща или кола, пътешествие на екзотично място, луксозни дрехи... В стремежа си да ги постигнем пренебрегваме малките неща. Ето 50 малки удоволствия, които ще ви накарат да се усмихнете.



1. Да си намерите пари в джоба на стари дънки.

2. Да отидете на почивка.

3. Да плувате в морето.

4. Да легнете в изпрани чаршафи.

5. Да се събудите в слънчев ден

6. Да се печете на слънце.


7. Да ви изненадат с цветя и шоколади.

8. Да получите SMS, в който да пише, че някой ви обича.

9. Да ви прегърнат.

10. Да получите благодарствена картичка.

11. Да видите възрастна двойка, която се държи за ръце.

12. Да карате кабриолет през лятото.

13. Да спечелите от лотария, тото...

14. Да резервирате почивка.

15. Да чуете случайно любимата си песен по радиото или телевизията.

16. Да намерите стоки (дрехи, храни, козметични процедури) на промоция.

17. Да се видите със стар приятел.

18. Пикник в парка.

19. Почивка по време на работа.

20. Да отидете на концерт на любима група/изпълнител.

21. Романтична среща.

22. Да чуете песен, която да ви напомни за минала случка.

23. Да гледате стари снимки.

24. Да се запознаете с нови хора.

25. Да остане сами на тихо място.

26. Да се разходите до град, село, местност в провинцията.

27. Бебешки смях.

28. Да си организирате вечер само с момичета.

29. Да се събудите в събота и да осъзнаете, че сте почивка.

30. Да ядете шоколад.

31. Да ядете торта, сладкиши...



32. Да влезете в дънките, за които сте си мислили, че никога повече няма да ви станат.

33. Да получите похвала от шефа.

34. Миризмата на прясно изпечен хляб.

35. Да правите сапунени мехурчета.

36. Да разберете, че някой ви харесва.

37. Неделен обяд със семейството.

38. Миризмата на прясно окосена трева.


39. Да си купите нова дреха, чанта, обувки.

40. Да си направите нова прическа.

41. Празниците.

42. Да видите известна личност.

43. Да ви кажат, че вашите деца се справят добре в училище.


44. Някой да ви отстъпи мястото си в градския транспорт.

45. Да намерите място за паркиране.

46. Да се събудите и да видите, че през нощта е валяло сняг и навън е снежна приказка.

47. Да пийнете една студена бира след работа.


48. Да ядете нездравословна храна от рода на бонбони, вафли, пуканки, чипс.

49. Да се целувате.

50. Да правите горещ секс.


Източник: lapatilla.com чрез iwoman.bg

Маргарита Петкова: Аз съм скандално млада в любовите си

Снимка: Деница Дабижева
Излезе от печат стихосбирката “Подсвирквайки – към Голгота”


Боряна АНТИМОВА

Тя е родена на 21 февруари 1956 г. и се шегува, че е нито Водолей, вино Риба. Любимата и енигматична българска поетеса никога не е изневерила на стила си – да бъде пряма и скандална. Автор е на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Нейни са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво".

Завършила е българска филология във Великотърновския университет.  Тя става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други.

“Подсвирквайки – към Голгота” (изд. “Персей”) е 13-ата й стихосбирка. В предговора към нея Камелия Кондова пише: “Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия. И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията й непременно произтича живот.”

Премиерата на “Подсвирквайки – към Голгота” е на 23 февруари от 18 ч. в пиано-бар Social Club - Столична библиотека.


-Маргарита, заглавното стихотворение на новата ти книга “Подсвирквайки – към Голгота” много напомня като внушение "Отговор", писано в далечната 1977 г.?
-Моят стил на писане, на себеизказ не се променя с годините. Не ставам по-малко чепата, по-малко отстояваща своите принципи в любовните или социалните отношения.

-Но ето че онова стихотворение отпреди 35 г. разбуни духовете наскоро  – някой призовал да те убият с камъни на площада?
-Историята се разигра миналата година. Бяха публикували “Отговор” в един сайт. Беше се развихрила безумна дискусия…

-И всичко – заради стихове, които звучат така: “Не се любел само с мене. Браво!/Скитал по кръчмите. Ами ще скита!/Важното е, че аз му вярвам,/щом ме погледне в очите.”
-Да, посипаха се упреци, как такива като мен отнемат мъжете на почтените жени-домакини, как аз нямам никакво достойнство, като приемам един мъж по този начин, и как просто трябва да ме убият с камъни на площада. Много беше забавно... Обади ми се сестра ми, защото аз не се разхождам по разни сайтове и форуми. Видях го след 2-3 дни и естествено не отговорих, но птичият двор беше в пълния си крясък. Имаше безумни писания... Помислих си, че дори през тоталитарната 1977-ма, когато е писано, тези неща се приемаха много по-нормално. Което е парадокс на демокрацията.

-“Скандална, скандална”… Сякаш някой те легендира с това?
-Не мисля че съм скандална, както ме определя критиката, просто пиша нещата такива, каквито са, каквито си ги мислят хората, но имам дупе да ги казвам. Нищо необикновено няма.

-Какво би написала на визитката си?
-Не знам какво става за визитка - името, книгите, мъжете, децата, внуците (смее се). Просто съм Маргарита Петкова. Петкова е бащиното ми име, защото фамилията на една жена може да се смени, но единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава баща ми. Моят екс - както светски наричам - слава Богу бившия си, т.нар. съпруг - изпадаше в умопомрачение, когато се обръщаха към него с “г-н Петков”, или пък ни търсеха като “сем. Петкови”.

-Сега си щастлива майка и баба?
-Да, три деца през четири години, внук и внучка по линия на дъщеря ми, живея си със синовете и се чувствам в съгласие със себе си. Нямам грам амбиция за постове и слава.

-Това можеш най-добре – да пишеш стихове, и го правиш леко, както дишаш?
-Не познавам така прославените творчески мъки. Все ми е тая дали ще издавам книги, работата ми приключва в момента, в който си написвам стихотворението на гърба на някоя книжка с кръстословици - такива глааадки листове, гланцирани, освен това без откъсване от производството (смее се).

-Защо под заглавното ти стихотворение “Подсвирквайки – към Голгота” си писала “предизвикано”?
-Защото е така. По повод е написано. И е предизвикателство. Всичките ми стихотворения са такива. Оказа се, че нямам грам въображение и пиша това, което в действителност ми се е случило. И така, както се е случило. Предизвика ме, както е видно, един мъж. Мъж, който сваля звездите от небето, за да има какво да си подритвам. Иначе – скука (смее се). Ако знаех кога идва така наречената муза, сигурно нямаше да си изпивам коняка със съседите и приятелите. Препратка към "Посещение Музы" на Висоцки. Тя си идва, когато си ще. Но при всички случаи е провокирана от някой муз.

-Любовта на тази възраст била, казват, като подводна река... Не се ли умори сърцето ти да обича бурно?
-Любовта на всяка възраст е еднаква. Няма да опровергавам Пушкин, я! Сърцето ми е неуморно с всичката си синусова тахикардия. И какво значи "на тази възраст"?!

-Зряла, след 50-те.
 -Аз съм още абсолютно скандално млада в любовите си. Май не поумняваме с възрастта, и на сто да станем... За някои неща помъдряването е вредно. Любовта е едно от тях. Слава Богу! Без щипката лудост какво ни остава - тиха и спокойна любовчица? Мерси!

-Има ли сега муз до теб?
-Ами щом продължавам да пиша...

-Предпочиташ да живееш отделно от любимите си, защо? За да не се карате за битовизми?
-И така може да се каже. Съвместното съжителство неизбежно трансформира любовта, успокоява я, прави я "битова". Не че е лошо да живееш с един човек до дълбоки старини, стига да намериш такъв. Но това вече е другарство, взаимопомощ, теглене на каручката... Нито една любов не съм похарчила, обричайки я на кавги за сметките и разхвърляните чорапи... Бог ме дари с достойни Мъже, за недостойните съм се женила. По този начин не съм изхабила с брак нито една от големите си любови, които наричам моите Вечни Амбъри. И си ги имам, както и те мен.

Серийно моногамна съм. Тоест, когато съм с един мъж, съм само с него. И това ми харесва. Така се внася почтеност в отношенията, а аз държа на почтеността. Не мога да ревнувам, опитвала съм се - не се получава. Щом този мъж е мой, значи е константа. Може да намери по-красива, по-умна, по-млада, по-каквато и да е друга, Маргарита Петкова е единствена. Толкоз.

-Влияе ли кризата на музата?
-Не знам как кризата може да влияе на изкуството, което носиш в себе си. Това, че живеем трудно, ни прави по-сетивни. Темите, когато са взети от живота, са съобразно твоето място в него и усещането ти за нещата.

-От Министерство на културата и издателство “Персей” казват, че с новото томче ти правят подарък за рождения ден – 21 февруари. Каква е историята?
-Тази книга беше предложена от ИК "Персей" преди година за конкурса на Министерството на културата. Те се забавиха с решенията си. И тъй като предишната ми книга "Всичко!" беше свършила доста отдавна на пазара, а хората искаха мои стихове, издадохме в началото на юни миналата година "Щастлива, лекомислена и слаба". Тя се разпространява само по интернет и на мои срещи с читатели.

В края на юли миналата година министерството субсидира предложението за "Подсвирквайки - към Голгота", като я отличи сред доста предложения. Така че трябваше да види и тя бял свят. В нея сложих най-новите си стихотворения, писани от юни до декември миналата година, както и някои от по-старите. Аз не съм от често издаващите. От 1983 до 2012г. 13 книги са поносимо достатъчни.

Пламен Тотев беше нарекъл книгата "На кредит", аз държах на "Nota bene!", а Камелия (Кондова – б.а.) ми каза: "Абе то заглавието просто само си крещи, във всичките ти стихотворения си свиркаш на път за Голгота!" И понеже това си е мой стих, кандисах. Защото всеки поема към своята си Голгота и е много важно как ще извърви собтвената си Виа Долороса. Надявам се да го направи подобаващо. Тоест почтено. С меда и жилото.

КАК СЕ РОДИ ПОЕТИЧНИЯТ ДУЕТ С ДОБРОМИР БАНЕВ


Подсвирквайки - към Голгота
от Маргарита Петкова

(предизвикано стихотворение)

Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.

Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.

След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.

Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето

направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам...
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!

Публикувано във в. "Преса", 19 феруари 2012 г.

Репортаж от  ПРЕМИЕРАТА

Синдромът на Монк

Тони Шалоп в ролята на неповторимия Ейдриън Монк. Сн:  www.imagesexplore.info

Манията за чистота е терапия, но и болест

Боряна АНТИМОВА

Нали си спомняте симпатичния детектив Ейдриън Монк от едноименния сериал? Гениален в работата си, но чудак в живота – след ръкуване чисти ръцете си с антисептични кърпички и се бои от места с много хора накуп, за да не пипне някоя болест.

Вероятно имате позната, която с усмивка заявява, че чистенето й е хоби. В чантата си носи винаги шишенце с медицински спирт, еднократни пластмасови прибори и латексови ръкавици. Тя с гордост се нарича чистофайница и смята това за свой плюс. В най-добрия случай отстрани това изглежда като смахнат навик, в най-лошия – като психично разстройство.

Има си и термин за такъв човек – чистохолик. И тъй като в повечето случаи това разстройство е компенсация на липси – емоционални и физически, се засилва особено във възрастта след 50 г., когато ни връхлита кризата. Изведнъж започваме да се чувстваме стари, ненужни и безполезни. Чрез чистенето и подреждането се опитваме да се наложим у дома или на работното място.

Това се случва най-често при жените, гледащи реклами на чудодейни почистващи средства, които всичко мият, лъскат и перат. И това – на фона на красиви домове, където всичко блести от чистота. И започва неравна битка с мръсотията…

Подреждането е и един от най-бързите начини да получим удовлетворение. Според анкета на тв канала “Discovery”, 64%  от чистохолиците са удовлетворени от резултата, а 22%  – и от самия процес на чистене. Това се предава по наследство. Ако майката през целия си живот се е разхождала с парцал в ръка, смятайки това за висше призвание на жената, дъщерята обикновено продължава “делото на живота й”.

Най-често причина за патологичното чистофайничество е микробофобията – страхът от микробите. Животът на такива хора напълно е подчинен на войната с бактериите, реални или измислени. Но заедно с болестотворните, се унищожават и полезните микроорганизми. Прекалената стерилност отслабва имунитета, защото той укрепва, когато тялото се справя с различни заболявания, причинени от микроорганизми. Освен това, миещите вещества причиняват сериозни алергии.

Психолозите причисляват микробофобията към неврозите, като реакция на психиката при травмиращо събитие. Най-често корените на неврозата са толкова дълбоки, че е нужен психотерапевт.

Зигмунд Фройд твърди, че патологичната чистоплътност е резултат от сексуална неудовлетвореност. Според съвременните психоаналитици обаче не винаги става въпрос за секс. Но при всички случаи това е повод да се замислим, че в живота ни не всичко е както трябва. Забивайки се в чистенето, всъщност се опитваме да решим вътрешните си и външни конфликти.

За някои патологичното чистофайничество е начин за утвърждаване. Ако живеете на принципа “Аз винаги съм прав”, най-лесният начин да наложите своето е чрез въвеждане на ред в дома или на работното място. Жаждата за власт ви подтиква да отсечете: “Диванът (бюрото) ще стои точно тук и никъде другаде!” и т.н.

На другия полюс са хората, на които просто им е трудно да хванат прахосмукачката. Възможно е това да е най-обикновен мързел. Някои философстват, че е невъзможно да се постигне идеален порядък. Но нежеланието да подредиш дома си може да е сигнал, че просто не го чувстваш като свой - нещо обичайно при живеещите под наем. Ако стаята на сина или дъщеря ви е бардак, това подсказва, че ги тегли да се отделят от вас.

При всички случаи пристъпите на неочакван мързел не са случайни. Ако оставяте в безпорядък определени зони в жилището или работата си, това също говори, че не приемате нещо в тях. Хаосът в работната зона означава, че се занимавате не с това, с което трябва. А безпорядъкът в спалнята сигнализира за проблеми в интимния живот.

И все пак, да си чистофайник е нещо хубаво. На всеки е приятно да живее в такъв дом. Освен това, може да има и невероятен психотерапевтичен ефект. Така може да започнем нов етап в живота си, като изметем всичко лошо и освободим място за доброто. То снема негативните емоции. Ядове в работата, скандал в автобуса – грабваме парцала и бързо забравяме за лошотиите.

Според фън шуй, добре почистеният и подреден дом привлича живителната енергия “ки” (“чи”). Освен това структурира мисленето. Премествайки мебелите, подреждаме и мислите си. По време на чистене може неочаквано да намерим решение на отдавна измъчващ ни проблем, да направим труден избор или просто да спрем да мислим за кратко, което разтоварва. Освен това, въвеждайки нов ред и чистота у дома, се усещаме, по-значими, господари сами на себе си.

“Не съм от тях”:
  • преди да ползват банкомата, чистят клавишите със салфетка, напоена със спирт, или слагат латексови ръкавици;
  • не носят дрехи от лен, памук и коприна само защото лесно се мачкат и така изглеждат немарливи;
  • страхуват се да ходят на места, където се скупчват много хора, от страх да не се заразят от някоя болест – екзотична или обикновен грип;
  • плодовете и зеленчуците първо търкат методично със сапун и сода, а после изплакват с преварена вода;
  • колекционират всевъзможни почистващи средства;
  • избягват да канят гости, заради купчините мръсни съдове и безпорядъка;
  • даже едва забележимо петънце ги изкарва от равновесие за целия ден;
  • в свободното си време не правят нищо друго, освен да чистят и подреждат;
  • боят се от физически контакт с хора – ръкостискане, целувки;
  • според тях сексът е антисанитарен начин за изразяване на чувствата;
  • смятат, че е нечовешко да си немарлив.

Сн: www.connect.in.com
Марша Крос не е перфекционист като Бри

Макар да не бърше и чисти по цял ден както екранната си героиня Бри, звездата от сериала “Отчаяни съпруги” Марша Крос споделя, че й е все по-трудно да балансира в живота си.

Актрисата, която през март ще навърши 50 г., признава, че не намира достатъчно време за 4-годишните си близначки Идън и Савана, и в същото време да се фокусира напълно върху работата си. Децата се родиха, след като Марша прибегна до ин витро на 45-годишна възраст.

Пред щатското списание Parent & Child magazine (за родители и деца – бел. ред.) актрисата сподели: ''Хората си мислят, че и в живота съм перфекционист като екранната ми героиня Бри, но всъщност е точно обратното. И аз като всяка майка непрекъснато се опитвам да разбера кое е най-доброто за децата ми и се ядосвам, когато не намеря точното решение''.

Номинираната за три награди ''Златен глобус'' актриса допълва, че след като дъщерите й тръгнат на детска градина, ще се чувства много по-спокойна.



Публикувано във в. "Преса", 19 февруари 2012 г.

Захарна наркомания

Сн: www.sunshinegreen.blog.com

Вредата от сладкото, за която не подозираме

Боряна АНТИМОВА

Обядвали сте преди два часа, а вече ви се хапва нещо сладко. Но едва ли посягате към полезни храни като сушени плодове, ядки, зелена салата или плодове. По-скоро търсите лесния начин, за да сте отново добре - парче шоколад, няколко лъжички сладолед или нещо друго сладко.

Зима е и тялото иска повече енергия, за да преодолее студа. А най-лесният начин да си я набави е чрез въглехидратите. Но не е безобидно да ви тегли към сладкото, особено във възрастта след 50 г. Свикнали сме да го свързваме с диабета, но може да ни докара и много други ядове, за които не подозираме.

Експертите по макробиотика предупреждават, че вредните бактерии в тялото ни обичат да се хранят с глюкоза. Те се размножават в геометрична прогресия и колкото са повече, толкова по-силно ни е нужно сладко.

Захарта, подобно на наркотика, предизвиква зависимост и незабелязано прониква в живота ни. С нея са пълни не само шоколадът и тортите, но и хлябът, пакетираните сокове, алкохолът, подсладените чай и кафе. Така че постепенно може да заеме една трета част от ястията и напитките ни.

Тялото ни не е приспособено да преработва толкова много сладко и резултатите са затлъстяване, кожни заболявания, нарушения във функциите на щитовидната жлеза, емоционална нестабилност, диабет и рак.

Учени от университета Йейл в САЩ са доказали, че драматичните пропадания на нивото на кръвната захар се случват след употребата на “лошите” захари (например, от сладкишите) и влияят на способността на мозъка да контролира импулсите си. При това се усилва привличането към нездравословната храна.

Захарният излишък може да предизвика симптоми, които на пръв поглед нямат нищо общо със сладкото. Например кожен обрив. И причината за него са гъбичките, които се хранят със захар.

Ако често ви мъчи вагинална кандидоза (гъбички във влагалището – бел.ред.), причината може да е същата. Честото подуване на стомаха, диарията и запекът, като симптоми на синдрома на дразнимото черво, също може да са следствие от захарен излишък.

Често ли сте раздразнителни, когато сте гладни? Вероятно настроението ви се променя веднага, след като се нахраните. Похапвате шоколад, когато чувствате спад на енергията си.

По време на стрес надбъбречната жлеза изработва хормоните адреналин и кортизол. Но ако сте под постоянен стрес, жлезата ви се уморява и продължава работата си вяло. И посягате към това, което моментално вдига настроението – сладкото. Има ефект, но той е за много кратко, а след това с нова сила ви връхлитат депресията и чувството на тревожност.

Високото ниво на кръвна захар може да доведе и до силен косопад, даже и при жените. Този страничен ефект често се среща при болни от захарен диабет. Така че ако изведнъж на гребена ви започват да се събират много повече косми от преди, изследвайте кръвната си захар.

Имате наднормено тегло и голяма част от него е натрупана на корема? Отново вината е в излишъка в сладкото. Заместителите на захарта, съдържащи се в алкохола, нискокалорийната храна, продуктите с понижено съдържание на въглехидрати, а също и продуктите, натъпкани с трансмазнини (сладолед, торти, сладкиши, бонбони) не може да се преработят напълно от хормоните на стомашно-чревния тракт. Оттук и подуването, газовете и неприятният вид на стомаха ви.

Захарният излишък предизвиква и отоци. И всичко, което сте изяли и изпили вечерта (десерти, алкохол, сладки газирани напитки, пакетирани сокове) сутринта се отразява на лицето ви.

Как се излиза от затворения кръг

Яжте пълнозърнести продукти. Зелето, молковите, лукът, тиквата и сладките картофи са източници на естествени захари. Хапвайте повече зелени зеленчуци, те помагат да контролирате захарната си наркомания. Ако не обичате спанак, яжте броколи, правете салата от киселец или листа от глухарче. Ако не можете да спрете алкохола, поне го съчетавайте с риба или постно пилешко месо.

Индийският специалист по макробиотика Шонали Сабхервол предлага следната рецепта за преодоляване на захарната наркомания. Настържете половин зелев кочан, половин тиква от типа “цигулка”, половин морков, половин глава лук. Добавете пет чаши вода и като заври, оставете на бавен огън 10 мин. Прецедете отварата и я пийте топла. Правете го един път дневно в продължение на месец. Идеалното време е между 15 и 17 ч., когато “тягата” към сладкото е особено силна.

Публикувано във в. "Преса", 19 февруари 2012 г.