четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Калоян Паргов: Амбицията ми е да съм фаворит на избирателите, а не на този или онзи лидер



Интервю на Боряна АНТИМОВА с новоизбрания лидер на столичните социалисти Калоян ПАРГОВ, специално за "Поглед инфо"


Калоян Драгомиров Паргов е роден на 13  юли 1977 г. в Пловдив, живее в София. Завършил е Втора английска гимназия. Дипломира се като бакалавър по международни отношения в УНСС, с магистратура по европейска интеграция. Докторант е в сферата на европейските въпроси. През 2010 г. завършва и училището за политика, специалност "Политически мениджмънт".

За развитието си като кадър на БСП казва, че е минал през всички стъпала на партийната йерархия, от момче за всичко до зам.-председател на БСП-София, но "без да ползва асансьора". Бил е председател на основна партийна организация, зам.-председател и председател на район “Връбница”, член на Градския и Националния съвет на БСП, член на Националния предизборен щаб и зам.-председател на БСП-София по организационната и кадрова политика. От 26 октомври е избран за председател на БСП-София.

Съветник е втори мандат в Столичния общински съвет. В първия мандат е бил в Комисията по образование и култура, сега е зам.-председател на Комисията по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и член на Постоянната комисия по финанси и бюджет.




-Господин Паргов, от 26-и сте лидер на столичните социалисти, след като преборихте на балотажа депутата Николай Малинов с 99 на 84 гласа, и след отвода на фигури като Румен Овчаров и Георги Кадиев. Честито! Как си обяснявате този успех?

-Считам, че той се дължи на доверието, което ми гласуваха и е оценка на свършеното досега от мен като заместник-председател на Градската партийна организация в София. Приемам, че това е подкрепа и за платформата, която представих, оценка на качествата и на работата ми.

-Николай Малинов поздрави ли ви?

-Да, поздравихме се. 

-Смятате ли да го поканите да работи с вас?

-Той има своето място в Градската партийна организация и е напълно нормално да го поканя.

-А дали Малинов ще приеме?

-Надявам се.

-Обявиха ви като фаворитът на Сергей Станишев. Кой всъщност издигна кандидатурата ви?

-Разбирам от вас, че съм фаворит на Станишев. Кандидатурата ми я издигнаха хората отдолу, от районите, което е важно за мен. Не съм “парашутист”, минал съм през всички позиции и стъпала на йерархията в партията – от най-ниското до това.

-След като разбрахте за издигането на кандидатурата ви, с кого обсъдихте идеята да приемете този отговорен пост?

-Първо с моето семейство, без него не вземам важни решения, които биха се отразили и на тях. Имам пълната подкрепа на близките си, което е важно за мен.

-Как смятате да се преборите с групата на Георги Първанов и другите официални и неофициални крила и фракции в партията?

-Не мисля да се боря с никоя група. От многобройните срещи, които имах, преди и след избора и това, което хората споделиха с мен, определям като една от основните си задачи да продължа  изграждането на мостове. Бих искал работата ми да е съзидателна и градивна, за да бъде левицата силна и водеща.

-Със “столичния партиен динозавър” Овчаров все още ли сте “в сложни отношения”? Хората около него ви определят като “послушен” и “по-малкото зло”. Тия дни една от най-коментираните теми беше как смятате да се преборите с него в случай, че бъде ваша вътрешна опозиция?

- Отношенията ми с Овчаров не са сложни, за мен той е един уважаван лидер, който 12 години е бил начело на тази организация и считам, че има какво да се научи от него като управленски опит. Тук е мястото да споделя, че при отвода си той напомни, че една от неговите основни политики на поста беше развитието на млади кадри, тяхното отглеждане и насочване в различни писти и в общината, и в парламента, и в изпълнителната власт – едно доста мъдро решение, което рано или късно дава своите плодове.

Днес в София има немалко млади негови кадри на водещи позиции в изпълнителната, законодателна и местна власт.
Не бих казал, че съм послушен. Винаги заемам принципна позиция. 

-Как бихте отговорили на коментара на Румен Овчаров при избора ви, че политиката е, цитирам, “маратон, а не спринт за кратки разстояния”, и че трябва да сте готови за “дълги години “ритане по кокалчетата”?

-Това на нас, младите, ни е известно, Овчаров и преди ни го е споделял. Казвал ни е, че нещата не трябва да се случват бързо, а когато му дойде времето, с търпение, и че второто важно нещо е отборът, екипът. БСП не е лидерска партия, а партия на колективното решение и в това се състои нейната сила. Ако забравим тези неща, ще загубим доверието на избирателите. 

-От много време се коментира за разединение в редиците на столичната организация, която по правило “захранва” партията с една трета от кадрите изобщо. Какво трябва да се промени?

-Както вече казах, трябва да продължим изграждането на мостовете и връзките между различните поколения, както вътре в партията, така и с избирателите и гражданските организации. Това е основната ми задача.

-Да градите мостове, казвате… А компромиси – докъде и доколко?

-Казват, че политиката е опция от възможности, така че компромисът е понякога нужният инструмент, с който да постигнеш определени резултати. Разбира се, имам свой предел на компромисите. 

-На конференцията Овчаров каза още, че “пълзящ популизъм обхваща изцяло парламентарната ви група” и посочи за пример гласуването на мораториума за земята, както и отмяната на пълната забрана за пушене. Популистки ли са според вас тези две решения?

-Решението за мораториума отново засили публичния дебат за продажбата на земя на чужденци, но темата трябва да бъде по-ясно артикулирана и в Народното събрание включително. Решението е свързано с договорните ни отношения като страна-членка на ЕС, като трябва да се вземат предвид и икономическите ефекти.

Ако тези неща бяха предварително изговорени, щеше да стане ясно, че все пак като страна член на ЕС се ползваме със защити, свързани със собствеността, така че опасенията на определени партии са безпочвени. Трябва да се използват възможностите и на местното законодателство.

Колкото до законопроекта за отпадане на пълната забрана за тютюнопушене, аз съм в групата на пушачите и смятам, че този закон, който задава такива ограничения, е дискриминационен. По-скоро той трябва да се преформулира така, че да даде възможност на всеки да има свободата да избира, без да пречи на другите.

Може би междинният вариант, през който минахме, преди да се въведе пълната забрана, с отделни зони за пушачи и непушачи, е най-справедливият и от гледна точка на икономическата целесъобразност, и за премахване на дискриминацията. Освен това отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене е едно от предизборните обещания на БСП, които трябва да се спазят.

-Хората забравят тези неща, защото са свикнали партиите да не изпълняват предизборните си обещания…

-Това сигурно го помнят, защото всеки ден немалка част от тях търпят лишения вследствие на това крайно и дискриминационно спрямо пушачите решение.

-Бяхте избран в напрегната обстановка на протести и контрапротести, на окупация на Софийския университет… Какво бихте казали на студентите, които нощуват там?

-Уважавам правото на всеки да изразява своето мнение и да протестира, но университетите не са място за политическа дейност. Струва ми се, че някой се опитва да ни върне към 1997-ма, когато студентите бяха използвани в преврата.

Може би това е отчаян опит да се даде нова форма и посока на протеста с искане за оставка на правителството. Не се поставят реални проблеми на студентите, които могат да бъдат решени в диалог с изпълнителната и законодателната власт. Тук се иска единствено оставка.

-“Почвата в момента е хлъзгава за всички”, споменахте преди интервюто. Протестите продължават, оптимист ли сте за бъдещето на тази управляваща коалиция?

-Има определени неща, които правителството свърши и неща, които трябва да свърши и ако не успее, тогава наистина ще има проблеми. Първото голямо предизвикателство е бюджет 2014 – това, което се предлага на хората и което ще подпомогне да се отпуши икономиката, да се създадат предпоставки за растеж; да се обърне специално внимание на социалната политика и образованието, което заявихме като наш приоритет.

Втората важна задача на правителството е споразумението с ЕК, което ще даде посоката за развитие на страната до 2020-а. Знаете, че 15 милиарда трябва да бъдат разпределени и от 2014-а да започне тяхното усвояване, нещо също много важно, особено в момент на криза, при това намалено потребление и липса на външни и вътрешни инвестиции.

-След последните парламентарни избори, на които останахте втори, се чуха гласове, че партията се е отдалечила от избирателите си.

-Не мисля. Резултатите в София бяха най-добри в сравнение с всички останали райони в страната, подобрихме ги спрямо изборите през 2005-а, имахме малко над 163 хиляди гласа. Петнадесет народни представители е най-голямата бройка, която София е излъчила в Народното събрание, за сравнение – през 90-те години бяха 12.

-Това говорят цифрите, но не отчитате ли отчуждение между управляващи и техните избиратели?

-В платформата си, която изложих на градската конференция, споменах, че за съжаление добрите резултати на последните избори се дължат на едно и също ядро, което се стопява и все още не успяваме да се отворим най-пълно към гражданския сектор, към хората. Имаме възможност да спечелим местните избори в София, което е голямата ни цел през 2015 г.

-Като плюс или минус за партията определяте включването на богати хора и олигарси в нея. Нали БСП се самоопределя като най-социалната, защитаваща най-бедните и онеправданите?

- Живеем във време на пазарна икономика и това предполага свобода на действието и инициативата, така че не се изключва и хора с ляво мислене да работят, да печелят, стига техният бизнес да е в рамките на закона. Това са хора почтени, с авторитет, и най-важното - с ляво, социално мислене.

Не смятам, че трябва да разделяме хората по имуществен признак, това е дискриминационно. БСП не е партия само на бедните, а на интелектуалците, на прогресивните хора. БСП е партия, която обединява всички социални групи. Сплотява ги не имущественият статус, а сходните леви идеи и ценности. 

-Поппитах ви за олигарсите, защото като основен мотив за протестите си хората изтъкват категоричната си непоносимост към включване на олигархични кръгове в управлението, в това число и такива в БСП.

-Тук става дума за нещо по-дълбоко – един олигархичен кръг се бори срещу друг олигархичен кръг и в това е бедата на всички тези протести. Те са подчинени на определени интереси срещу други интереси. Затова още преди месец тези протести се делегитимираха от самата партия ГЕРБ със своето присъствие. Всички знаем за кръга около президента, който стои зад тези протести, и който също излезе на светло. 

Имитацията на гражданско общество и недоволство трябва незабавно да се преустанови в този вид, в който се опитва да спасява обществото, защото виждаме, че тези протести не са масови, а са концентрирани в София, но не и в останалата част на България.

-Да, но както казват, нека всеки си измете първо собствената градинка. Какво ще кажете за наличието на олигархични кръгове в рамките на вашата партия?

-Според мен тези обвинения са пресилени и са в сферата на спекулациите. По този начин опонентите се опитват да ни градят и негативен имидж в обществото. Обвиненията са свързани с различни митове и легенди за вината на социалистическата партия и за вините, които ни вменяват през последните 20 години.

Осъзнали сме своята отговорност, подходът ни винаги е конструктивен, затова сме със 122-годишна история, а препятствията съхраняват нашата партия. Мисля, че в името на лявата идея и ценностите тя ще пребъде. 

-Общински съветник сте втори мандат от групата на БСП. Кои бяха личните ви “борби” в столичната община?

-Проблемът с детските градини, културната инфраструктура, преодоляването на дисбалансите в образованието в столицата. Тъй като отговарям за по-крайните квартали на София, забелязвам там големи инфраструктурни проблеми. На фона на големите инвестиции в центъра – метро, естакади, крайните квартали са в доста лошо състояние. 

Там са нужни много инвестиции за вътрешнокварталните улици, за поддържането на зелените площи, за решаването на големия проблем с бездомните кучета, с който столична община или някой в нея не иска да се справи, тъй като носи определени приходи и ще спра дотук…

-Кои свои лични победи класирате като най-ценни?

-Натискът върху управляващите в София доведе до една агресивна инвестиционна програма за строителство на детски градини. Това го считаме като заслуга не само на столичните управляващи, но и като наш принос, на групата на БСП в общината, тъй като сме го поставяли на вниманието на обществото.

Когато управляващите работят под натиск, си вършат по-добре работата, така че това е и нашата роля като опозиция. Друг голям проблем, който поставих, беше свързан с един дом за деца. Спомняте си спин скандала миналата година, в дома “Асен Златаров” в кв. „Надежда”.

Проблемите в социалната сфера и специално свързаните с домовете за деца в неравностойно положение са големи и те са не само по отношение на услугите, които предоставят тези домове, а и на атмосферата в тях. Спин скандалът изостри вниманието на обществото, то стана по-чувствително към тази проблематика и благодарение на вас, журналистите, стана ясно, че има доста пропуски в системата, и не само държавата, а и Столична община носи отговорност за това.

Наскоро също имаше неприятен случай, за който съм сезирал съответните органи. Приемам това като една от моите лични каузи и малки победи, въпреки че беше силно преекспонирано в медиите като опит за личната ми дискредитация.

-В какви отношения сте със столичния кмет Йорданка Фандъкова?

-Колегиални, все пак работим в рамките на местната власт, тя като кмет, аз като общински съветник. Разбира се, има поле за диалог, но и не си спестяваме критиките по отношение на нейната работа, пропуските и проблемите, които не е решила. Това, че имаме нормални колегиални отношения не пречи да бъдем по-остри понякога, особено на сесиите на Общинския съвет.

-Като опозиционна група в столичния парламент, ще дадете ли достатъчно поводи на г-жа Фандъкова да се бои от вас?

-Аз не желая опонентите да се страхуват от мен, по-скоро – да изпитват респект и уважение към принципите и професионализма ми. 

- Хората са чувствителни към съсредоточаването на голяма власт в един човек… Очаква се след избирането ви за лидер на столичните социалисти да се оттеглите от групата на общинските съветници от БСП... 

-Уставът на партията не забранява да се съвместяват постът на общински съветник с ръководна партийна длъжност. Приемам двата поста като отговорност и доверие, а не като съсредоточаване на власт. Считам, че има какво да дам и в Общинския съвет, пък и този ангажимент ще подпомогне работата ми и като председател на партията в София. Така че не се оттеглям като съветник.

-Какви приоритети набелязвате в новата си работа?

-На първо място, както обявих на конференцията, ще започна срещи с партийните ръководства във всеки район, с участието и на съветниците, и на депутатите. Важно е да се състави пълна картина на проблемите по райони от гледна точка на партията, партийните организации и на гражданите.

Проблемите ще бъдат поставени на вниманието на общинските съветници за решаване в местното самоуправление. За тези, които изискват национално решение, ще бъдат потърсени и изпълнителната, и законодателната власт. Вторият ми приоритет е кадровата политика и ешелонирането.

Разбира се, градската организация не е самостоятелна в рамките на партията. Ще пледираме за изграждане на една цялостна кадрова политика, свързана с откриването и развитието на кадрите в различни посоки. Това е много важно за развитието на партията.

-Кои са според вас най-належащите проблеми на столичния град?

-Преди зимата това е проблемът с “Топлофикация” и сметките на хората. Това е не само столичен, но и национален проблем, предвид ценообразуването. На второ място е инфраструктурата, в тази сфера има големи проекти. Третият метродиаметър е в ход като проектиране, както и останалите лъчове на метрото.

Считам обаче, че това не е достатъчно, защото все още не са решени дребните проблеми на хората, това, което е най-близко до тях – чистотата, подредеността, вътрешният ред, сигурността на гражданите.

Налице е засилен криминогенен фактор от битово естество, като кражби, посегателство върху лично имущество. Дупките по малките квартални улички, градинките, детските площадки са все дребни проблеми, които убягват на управляващите, защото си мислят, че с големите проекти, с рязането на ленти ще могат да изтрият вината си, която носят пред хората.

-Откога членувате в БСП?

-С тази партия съм свързан по наследство, моят баща е бил член на БКП. Моите роднини са симпатизирали на тази идея и това ме прави част от нея. След като навърших пълнолетие, активно участвах в район “Връбница”, където и членувам. Участвах по време на изборни кампании, а от 2005 г. активно започнах да се занимавам с политика, когато бях избран за заместник-председател на район “Връбница”.

-Яне Янев твърди, че сте членували за кратко в младежката структура на тогавашния му десен НС-БЗНС, но заради членството на родителите ви в БКП сте напуснали. Бихте ли изяснили това?

-Вече го казах и ще го повторя само още веднъж. Не искам повече да коментирам спекулациите, които се появиха около избора ми за председател, вероятно от моите опоненти. Никога и по никакъв начин не съм членувал в друга партия, освен в БСП.

-За себе си казвате, че сте "момчето от Толева махала", “Връбница", какво стои зад това определение?

-В район “Връбница” има една секция, която се намира в Толева махала, на границата с Божурище. Тя е доста отдалечена и дълги години там бях представител в секционни комисии. Винаги там съм правил избори, затова моите съпартийци ме наричаха “момчето от Толева махала”, макар никога да не съм живял там.

-Казвате още, че сте стигнал до зам.-председател по организационната и кадровата политика на БСП-София, "без да ползвате асансьора"?

-В моя партиен път съм минал през всичките равнища – от най-ниското стъпало до това, което заех на 26 октомври. От момче за всичко в партията през председател на основна партийна организация, заместник-председател, после председател на район “Връбница”, член на Градския съвет, после на Националния съвет, член на Националния предизборен щаб и заместник-председател на Градския съвет до 26-и…

-Някои ваши съпартийци обаче ви наричат "кариерист", как бихте им отговорили?

-За една организация е полезно да събира хора с амбиции, които да я развиват. Когато в тази организация има определени правила, не се стига до груби отклонения и кариеризмът е полезен. Важно е обаче тези правила постоянно да се подобряват, да бъдат в крак с времето и да отговарят на реалностите.

В момента се наблюдава голяма борба за постове. Дойдат ли избори за парламент, всички се кандидатират за депутати, после съответно за съветници, за кмет, за председател, което е вредно. Но когато има ешелониране, за което споменах, всеки знае в каква посока се развива и за какво се бори.

-CV-то ви е респектиращо: международни отношения в УНСС, магистратура "Европейска интеграция", докторант в сферата на европейските въпроси, политически мениджмънт… Да ви се чуди човек, защо избрахте партийното строителство…

- Образованието ми  има политически характер и то има приложение в различни сфери – във външнополитическия живот, в неправителствени организации, в политиката като експерт.

Тук ще направя за пръв път едно лично признание… През 2005-а никога не съм предполагал, че ще се занимавам толкова дълбоко и сериозно с политика и правене на политика от тази позиция. Винаги съм си мислил, че ще участвам в политиката като експерт, който носи знания. С тогавашния председател на район “Връбница” три месеца водихме разговор колко активен трябва да бъда в политиката и накрая взех за себе си това решение, оценявайки всичките плюсове и минуси, които носи то като кариера.

Още тогава, през 2005-а имах ясната представа, че това не става за ден-два, че това е един маратон с “ритане по кокалчетата”, както се изразява господин Овчаров. Това е част от партийния живот и когато е в рамките на нормалното, е приемливо. В крайна сметка, след много разговори и размисли, приех тази отговорност да съм активен партиен член, без значение на какви позиции.

Тук е мястото да отбележа, появиха се доста спекулации преди избора ми, че ще бъда председател за няколко месеца, защото ще се кандидатирам за депутат в Европейския парламент. Искам категорично да разсея тези спекулативни твърдения. До този момент съм доказал, че когато поема даден ангажимент, съм отговорен докрай. Няма да се кандидатирам за евродепутат.

-Имали сте покана и за Народното събрание, но сте устояли на изкушението, казвате. Пак по същата причина ли?

-През 2012-а приех номинацията да стана председател на партията във “Връбница”, месец по-късно бях избран като заместник-председател на БСП-София по организационните въпроси. Това предполагаше определени отговорности и шест месеца по-късно щеше да е несериозно да се кандидатирам за народен представител, а година по-късно да се боря за областен управител например…

-… за което също настоятелно са ви убеждавали…

-Не бяха чак толкова настоятелни, но отхвърлих категорично подобни предложения, защото моят ангажимент е ясен и той е ориентиран към Партията. Което, разбира се, е доста странно на фона на възможностите да бъдеш популярен, да си депутат или на някаква друга висока позиция в изпълнителната власт.

-БСП-София едва ли помни друг председател с толкова много дипломи и квалификации, модерен млад човек. Това означава ли, че ще промените методите, начините за организация?

-Всеки от председателите на тази организация има свой сериозен опит и образование. Някои от предшествениците ми вече не са между живите, лека им пръст. И господин Овчаров, пък и хората преди него са били със солидно университетско образование и опит, както политически, така и в професията си.

Разбира се, изборът на млад човек начело на една организация е сигнал, че се изпълнява ангажимента за нейното обновяване, което също е сред моите приоритети. Застаряването в социалистическата партия е един от големите й проблеми и той е свързан първо с откриването и развитието на подходящи кадри, които да поемат щафетата от по-опитните си другари.

-На 36 години, млад, енергичен, харизматичен, с много почитателки сред нежната половина на електората ви… Преди десетина години един друг мъж от позицията на любимец на жените създаде партия, спечели избори и оглави правителство… Доколко смятате за важни тези качества?

-Цялостното представяне на един политик е важно за това, как го възприемат избирателите и обществото. Хората определено действат ирационално и това е доказано и от социолози, и от политолози. Те действат на принципа “харесва ми – не ми харесва”, “одобрявам – не одобрявам”. Личната харизма и обаяние са важни за политика, но недостатъчни. Трябва и експертност, и много други качества, за да може той да се наложи като водещ политик.

-Като какъв човек се определяте – по-скоро затворен, или по-скоро открит и контактен?

-Партийната работа предполага отвореност, откритост и отдаденост. На новата ми позиция тези качества трябва да са още по-ясно изразени, защото трябва да дадем ясен сигнал на хората за отваряне на Партията към по-широки кръгове и социални групи, които да привлечем и активизираме във вътрешнопартийната работа в София.

-Представете си, че сега сте на интервю за работа пред бъдещия ви работодател – хората, които са гласували за БСП в столицата. Кои свои качества ще изтъкнете като най-важни за настоящата ви работа?

-Прямост, откритост, коректност, знания. На конференцията на 26-и завърших представянето си с три неща: последователност, категоричност, действия. Това е характерно за мен, правил съм го досега и ще продължавам да го правя.

-А какво обичате да правите извън политиката, в свободното си време?

-Да се разхождам и да спортувам. Така поддържам форма. Плуване, фитнес, футбол, велосипед… Физическата активност е важна за мен, защото ме държи в кондиция. Не съм пристрастен към нещо, хобито ми е работата.

Публикувано в "Поглед инфо" на 29 октомври и Информационна агенция "КРОСС" на 30 октомври 2013 г.

Лекари събраха 30 хиляди за зъбни протези и силиконови импланти за онкоболни




Баща и дъщеря Любомир и Люси Дяковски пяха за пръв път заедно за благородната кауза


На 30 октомври в хотел „Хилтън” се състоя Есенният благотворителен бал, организиран от Фондация „Св. Иван Рилски – Плевен”. Целта му беше набиране на средства за безплатни зъбни протези за възрастни и социално слаби хора и за осигуряване на силиконови импланти на жени с карцином на гърдата. Каузата на Фондацията подкрепиха със свои изпълнения Силвия Кацарова, баща и дъщеря – Любомир и Люси Дяковски, които за първи път в България пяха в дует, както и народната певица Гуна Иванова.

Силвия Кацарова изпя някои от емблематичните си песни

Благотворителното събитие уважиха над 200 гости, сред които бяха: Дарин Ангелов, председател на Общински съвет – Плевен, Цецка Цачева, родом от Плевен, Виолина Маринова заедно с дъщеря си, председателят на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания – Евгения Адърска, Андрей Слабаков и Ернестина Шинова, Мая Косева, проф. Любомир Стойков, дизайнерите София Борисова и Росица Рангелова със съпруга си, Меги Савова с новите носителки на титлата Мисис България, Цвети Разложка, Капка Амзина, Паолина Петракиева, Йордана Димитрова, Милена Шаркова, Катя Роуз, Мадлена Иванова, Зара.

Цецка Цачева, също плевенчанка, в компанията на трите основни "виновници" за събитието и учредителки на фондацията, от ляво на дясно: Мария Кръстева, д-р Елиза Георгиева и Петя Василева

Събитието уважиха също и много лекари, уважавани представители на бизнеса, представители на сдружението на частните болници и на Асоциацията на денталните мениджъри и дилъри.

По време на Бала се проведе благотворителен търг с предмети на изкуството, дарени на Фондацията. Най-оспорвани бяха наддаванията за иконите на Красимир Савов, рисувани върху 400-годишно дърво от пода на Рилския манастир.

„Седемстрелна Богородица” спечели Паолина Петракиева  за 1600 лв. За иконата на „Св. Иван Рилски” наддава до последно г-жа Виолина Маринова и я спечели за 2100 лв. А най-скъпо от иконите се продаде „Богородица с младенеца” за 2600 лв. от Катя Роуз.

Капка Амзина и дъщеря й Паолина Петракиева наддаваха една срещу друга
за иконата "Седемстрелна Богородица"
Катя Роуз се пребори за най-скъпо продаденият предмет
в търга - иконата "Богородица с младенеца"



Пластиката „Благотворение” на скулптора и живописец Венцислав Василев спечели Татяна Тюркян Думан за 1500 лв. Тя е изработена специално за учредяването на годишните награди на Фондация „Св. Иван Рилски – Плевен”.

Д-р. Елиза Георгиева, управител и един от учредителите на Фондацията обяви по време на вечерта, че наградите ще бъдат връчени за първи път през февруари 2014 г.

Самата пластика представлява фигура на жена, чиято коса прелива в издигнато сърце. Тя е символ на красивата женственост и сила на дамите, преминали операция от рак на гърдата.


Литографията „Жена с Огледало” на проф. Греди Асса спечелиха за 1200 лв. двойката Димитър Иванов и Денислава Ангелова.

Д-р Грета Йорданова спечели акварела на Митко Янков за 550 лв. На търг се разигра и торта на сладкарници „Неделя”, която спечели Паолина Петракиева.

Двойката Димитър Иванов и Денислава Ангелова с литографията "Жена с огледало" на проф. Греди Асса

Общата събрана сума за вечерта е 29 516 лв. Тя включва дарителските куверти на гостите на стойност 100 лв., сумата от продадените предмети в търга, дарителската томбола, както и отделни дарения. Г-жа Детелина Смилкова, вицепрезидент на ВУЗФ  дари от името на „Бизнес Лейди Клуб” сумата от 4595 лв, а г-жа Веселка К. Димитрова, управител на „Полимедикс”, дари четири силиконови импланта от фирма „Арион” с 48-годишна история. Д-р Арион е един от първите създатели на новото поколение импланти.

Люси Дяковска, която спечели ваучер за изследване на млечните жлези, сподели, че ще го подари на по-нуждаеща се жена. Тя беше много горда като плевенчанка, че в основата на благородното начинание стоят нейните земляци д-р Йордан и д-р Елиза Георгиеви (на снимката)

На финала на вечерта Люси Дяковска спечели от последната предметна награда в дарителската томбола – ваучер на стойност 500 лв. за изследване на млечните жлези на ядрено магнитен резонанс, предоставен от „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен”. Плевенчанката Гери Малкоданска се погрижи всички гости да се включат в томболата, много от тях с повече от един билет. Водещите на благотворителния бал бяха чаровната Гери Дончева също от Плевен и радиоводещият Михаил Дюзев.

Татяна Тюркян Думан с пластиката "Благовещение" на Венцислав Василев
От началото на 2012 г. до момента Фондация „Св. Иван Рилски” е реализирала три благотворителни инициативи в гр. Плевен.

Резултатът е, че със събраните средства са поставени 266 зъбни протези на социално слаби хора от пет села на област Плевен и са финансирани общо пет операции на жени с карцином на гърдата.

“Стремежът ни е още много хора да получат стоматологична помощ, както и да се даде шанс на жените с карцином на гърдата да се чувстват пълноценни в личен и професионален план.

Настоящото благотворително събитие реализираме в София, с цел да разгърнем възможностите си да помагаме.”, споделя д-р Елиза Георгиева, учредител и управител на Фондация „Св. Иван Рилски”.

Със сърцатото си изпълнение на обичани народни песни Гуна Иванова вдигна всички на хоро

Перфектната организация на събитието беше дело на Консултантска къща “От игла до конец” в лицето на проф. Любомир Стойков.
Източник: “От игла до конец”
Фото: ©  “Хайлайф”/ © „От игла до конец”


Призът




"Пластиката „Благотворение” на скулптора и живописец Венцислав Василев символизира крехката, изящна женственост, запазила своята красота, топлота и сила, въпреки преживяното.

Жената, която знае, че естествената красота е неделима част от доброто, а духовната красота не е нищо повече от озаряващата ни отвътре любов.

И тази любов е в състояние да спаси нашия крехък свят.

За нея няма граници, националности, възрасти или вероизповедания", каза д-р Елиза Георгиева.


"Не случайно в издигнатите над главата й ръце има сърце. Като че ли с това ни показва нещо много необходимо за съществуването ни като хора - да извадим милосърдието и човечността си! Да се помъчим да уловим тихата музика на сърцата си... Да я подарим на другите!", каза още "сърцето" на фондацията д-р Георгиева.


Моите “пет минути непрофесионализъм”


Текстът по-горе не е от мен, написан е перфектно от колегите от Консултантска къща “От игла до конец”.

А сега нещо лично от мен. По стечение на обстоятелствата (и не на последно място – защото съм от Плевен) бях първият журналист, който разбра за фондацията още преди нейното учредяване, повярва на момичетата и писа за тях във в. “Преса”. После още и още…

Даже ме попитаха дали не съм техен пиар, а аз казах: “Та има ли нещо по-хубаво за един журналист от това, да повярва на една благородна кауза и с цялото си сърце да се присъедини към нея?”.

Бях горда, че мои земляци, упорити и борбени момичета направиха това, което години наред светила в медицината не успяха – да осигурят самочувствие на жени, загубили гърдите си и на старци, простили се със зъбите си… Двама лекари – д-р Елиза и д-р Йордан Георгиеви осъществиха благородните си мечти, следващи по най-достойния начин Хипократовата си клетва.

Д-р Елиза Георгиева и Виолина Маринова

Казват, че не било професионално журналистът да плаче. Аз обаче го направих.

Плаках съвсем по женски, когато разбрах, че тези силни и упорити момичета ще осигуряват силиконови импланти за жени, загубили гърдите си след онкологична операция; плаках за моите баби и дядовци, които загубих, като разбрах, че д-р Елиза и съмишлениците й ще осигуряват безплатни зъбни протези на стари хора, които не могат да си ги позволят; плаках, като си представих колко много беззъби старци у нас не могат да се хранят нормално, защото нямат средства да си направят протези.

Веселка Димитрова (в бяло), управител на "Полимедикс", направо дари четири чифта силиконови импланти от фирма "Арион" с 48-годишна история в производството на тези атрибути на женското самочувствие. На снимката г-жа Димитрова е в компанията на Мария Кръстева, Петя Василева, водещата Гери Дончева и д-р Елиза Георгиева

Плаках, а после реших да помогна с каквото мога за разгласата на добрите дела. Добрите новини не били новини, те не продават, казват цинично някои. Да, това звучи цинично днес, в навечерието на Деня на будителите. Нищо, казах си, аз ще правя и добри новини, за да събуждам позаспалото добро у хората.

Плаках и снощи, на бала, съвсем по женски и сантиментално, когато видях как десетки красиви, заможни и добре облечени дами загърбиха суетата, забравиха да поправят скъпите си тоалети и грим и също просълзени наддаваха за икони, купуваха по десет билета за благотворителната томбола, пускаха дискретно пари в касичката, за да има повече за доброто дело.

Накрая всички заедно се хванаха на едно много емоционално българско хоро.

Почувствах се част от една красива общност, от едно ново, добро общество… Знам, вярвам – на следващия бал те ще доведат своите приятели. Няма нищо по-ценно от това!


ОЧЕРК ЗА Д-Р ЕЛИЗА
ОЩЕ ЗА ФОНДАЦИЯТА
КАК БЕДНИ СТАРИ ХОРА ПОЛУЧИХА ЗЪБНИ ПРОТЕЗИ
ОЩЕ ЗА НАЧАЛОТО

неделя, 27 октомври 2013 г.

Мариан Бачев: Ако трябва, ще играя и слон (II част)



Боряна АНТИМОВА

Мариан Бачев е като дете, попаднало в “Лунапарк” – иска всичко да опита, а там, където е натрупал опит, с готовност го споделя с по-младите си колеги. Извън сцената и екрана е сладкодумник, говори с увлечение за работата си…

Роден е на 8 юли 1976 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Бил е на щат в театрите в Габрово и Шумен. От 2000 до 2005 г. е в трупата на театър „София“, където играе в над 10 главни роли, включително и в мюзикли като “Коса” (като Клод Буковски) и “Любовни булеварди”, но напуска недоволен от управлението на театъра.


Остава на свободна практика близо 2 години, в които усилено озвучава филми.

През май 2007 г. завършва с пълно отличие магистърска програма „Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ и е награден от ректора на Академията.

Играе на сцените на Народния, Сатиричния, Младежкия театър, в “Сълза и смях” и Старозагорската опера, както и в театрите в Пловдив, Кюстендил, Перник, Смолян, Търговище, Шумен, Габрово, Театрална Формация “Мелпомена”.

Озвучавал е в много сериали и анимация, където най-запомнящ е с гласа на готвача Лингуини в „Рататуй“.

Има две награди за главна мъжка роля от Фестивала в Шумен „Нова българска драма“ и една за талантлив млад актьор на Фондация „Иван Димов“, четири номинации за “Аскеер” и една за “Златен кукерикон”.
Обвързан е с актрисата Милена Видер и има една дъщеря - Александрина на 6 години.


ПЪРВАТА ЧАСТ на интервюто Мариан Бачев разказва за предстоящата си премиера в “Сатирата”, за работата по “Досадникът” и за тежкия период в живота си, когато напуска театър “София", остава без работа и озвучава филми)


- Мариане, вярно ли е, че водите безплатен курс по правоговор във Фейсбук?

- Да, то във фейсбук всичко е безплатно… Запалих се за това покрай дублажите. Много се радвам, че млади колеги от различни медии – от БНТ, bTV ме питат по телефона къде се слага ударението на някоя дума. Толкова мръсен е станал ефирът, че вече ще започнем да си загубваме българския език. Дори и на дъщеря ми, която е на 6 и децата в тази възраст трудно произнасят чисто “л”, ѝ прави впечатление как някой е “казау” вместо “казал”.

Тези мои малки победи от това, че съм запалил някого да се вслуша, че е редно да се говори правилен български език, ме карат да се чувствам щастлив, въпреки цялата “съкровищница” от диалектни и правоговорни несъвършенства, която ни залива. Пиша статуси: “Колеги, безплатният правоговорен курс продължава. Не се казва “дЕкан”, а “декАн”; не се казва “прОтив”, а протИв”…

В "Здравейте, аз съм вашта леля" на Старозагорската опера

- Вашата “посестрима” Мария Сапунджиева каза: “разпростряла съм се из цяла България, играя в почти всички театри”. И при вас май е така. Освен това държите рекорд - 13 роли в един спектакъл?

- Да, това се случи преди много години в Театър „София“ в представлението “Балтиморски валс” на Пола Вогъл, на режисьора Борис Панкин, за което бях номиниран за “Аскеер”. В момента играя в няколко спектакъла. Освен в “Операцията”, “Досадникът” и “Апокалипсис кога?”, играя в Пловдивския театър в спектакъла “Тишина, моля”. В Старозагорската опера участвам в “Здравейте, аз съм вашта леля”, мюзикъл на Ники Априлов по Оскар Фелцман.


В гримьорната на Старозагорската опера по време на постановката "Здравейте, аз съм вашта леля, с помощник режисьорката Пепи Александрова

- Това непрекъснато излизане-влизане от роля в роля държи ли ви по-организиран?

- Да, защото телевизията отнема много голяма част от енергията ми. Макар скечът да е кратък, времето ми за подготовка също е кратко и изисква много концентрация и стабилна психика. Защото ние около 14.30 ч. разбираме дали ще има скеч вечерта заради актуалността – четат се вестници, структурира се сценарият. След 16.30 ч. вече е написан сценарият.

Междувременно съм взел дъщеря си от училище и съм я завел в работата на майка ѝ. През деня си уча текстовете за театъра. От друга страна, много време се губи за поддържането на роли в спектакли, които не се играят редовно. Всичко това те кара да си винаги във форма, не трябва да се разболяваш и разсейваш. Не мога да си позволя да не съм на най-високо ниво, публиката го очаква.

Като Дони в "Шоуто на Слави"

- Това не докарва ли невроза?

- Не, разбира се! И слава Богу! Докарва единствено недоспиване. Вечер се прибирам към 22.00 ч., докато прочета някаква приказка за лека нощ, докато се видим с жена ми, става 12, лягаме и в 7 без 10 ставаме, защото до 8 трябва да закарам дъщеря си на училище. После ходя на репетиции в театъра, обядвам, следобедна репетиция… Но този вид енергия се акумулира, понеже съм мотивиран да си свърша добре работата. Няма нищо по-ценно от аплодисментите в края на вечерта, които показват дали съм си свършил добре работата или не.

Заплащането в театъра не е особено високо, но не можем да предявяваме претенции за висока заплата, когато цялата държава е в криза. И като кажат някои: “Е, ама той бил звезда”… Няма такова нещо. Тези, които “работят звезди”, се броят на пръстите на едната ми ръка. Всички останали сме професионалисти, които трябва да се съобразим с общата социална нагласа. Не може билетите ти да са на висока цена, за да можеш да покриеш разходите си. Нашата социална функция е да пречистим хората, защото времето е трудно и трябва да сме социално отговорни.



- Приятно е да видиш човек, който обича работата си и поради това не му тежи напрегнатата програма, нали?

- Между 5 и 8 на сто само от хората всъщност работят това, което обичат. Аз съм щастлив не само, че работя това, което ми харесва, но и че мога да издържам семейството си от него.

- Участвате и в мюзикли, кога разбрахте, че можете да пеете?

- Аз винаги съм пеел, ако не добре, то природно вярно. Когато бях в 3 курс на НАТФИЗ, режисьорът Борис Панкин започна работа в Младежкия театър на мюзикъла “Хладнокръвно в Уестсайд”.

Като лелята в "Здравейте, аз съм вашта леля" на Старозагорската опера

…Той май ви открива за сцената?

-Даде ми възможност, а това е много важно. Станиславски е казал, че няма големи и малки роли, а големи и малки актьори. Странна е неговата теория, като се има предвид, че е играл само главни роли. Не малките роли ще те направят голям артист, а големите, потъването в дълбокото. Борис Панкин ми даде възможност с малка роля, после с по-голяма, с още по-голяма.

След това започнах да работя в професионалния театър и с режисьори като Пламен Марков, Бойко Богданов, Младен Киселов, Иржи Менцел, Крикор Азараян, с които съм правил все големи роли. С Гриша Островски, лека му пръст, получих номинация за наградата “Иван Димов”.

След това започнах с вокалните роли - дойдоха “Любовни булеварди” в театър “София” с пеене на живо. В американския мюзикъл “Коса” играех главната роля, на Клод Хупър Буковски. Голям успех имахме тогава, Зала 1 на НДК успяхме да напълним. След това дойде „Ах, този джаз!“ и „Да бъдеш Боб Фоси“ в Народния театър и „Оркестър без име“ и “Площад синева” в Пловдивския театър. На всички гореизброени мюзикълни спектакли режисьор е Борис Панкин.



- В “Шоуто на Слави" също пеете често.

- Там задължително трябва да си в добра форма, защото пееш на живо с “Ку-ку бенд” - изключителни музиканти. Понякога дори нямаш възможност да репетираш с тях. Имал съм случаи, когато с Евгени Димитров се чуваме само по телефона, той ми казва в коя тоналност, аз минавам в 8 без 10 при него и на предаване се е случвало да пея наживо, без да се чуя с бенда въобще. Което е огромен стрес. Маестрото ми казва “На 16-и такт влизаш” и ти си броиш…

- Кандидатирахте се за директор на “Сатирата”… Много хора се чудеха, за какво му беше на един толкова успял, реализиран актьор администраторски пост?

- Първо, имам образование за това, магистърската степен в НАТФИЗ ми е мениджмънт в сценичните изкуства. Това е първият випуск, който направи академията, с преподаватели от УНСС, които да четат лекции по икономика на културата, бизнес, финанси и т.н.



-Но това не означава ли да се простите с част от ролите, които обичате?

-Не е точно така. Първо, човек не трябва да бъде егоист. Ако се върнем пак към професията на хирурга, може да си оперираш спокойно и да си трупаш професионално щастие. Друго е обаче да изучиш няколко лекари, да поведеш цял екип, да отидете в една болница и да вдъхнеш надежда. Защо го направих? Първо, защото ме помолиха колеги от “Сатирата”. Обичам този театър, с неговата специфика, и мога чрез уменията си и любовта си да поведа колегите в една добра посока, така че те да са щастливи от работата си и от парите, които ще получат.

Тук не са събрани любители, на които театърът е хоби. И до момента съм убеден, че с популярността си мога да привлека допълнителни средства от алтернативни източници за финансиране. Вече толкова години не съм щатен служител, че заплатата на директор не може да ме мотивира, слава Богу, имам възможността да си изкарвам парите от друго място.

-Поздравихте ли проф. Здравко Митков, когото избраха за директор на “Сатирата”?

-Да, обадих му се в първия работен ден и му пожелах успех, защото така е етично. Пожелах му да направи така, че хората в театъра да са щастливи и да не търсят възможност за прехраната на семейството си другаде, защото сега е важен този приоритет.

Мариан Бачев и Краси Радков като Зинаида Златанова и Искра Фидосова

- Когато шаржирате някого безмилостно в “Шоуто на Слави”, мислил ли сте за оригинала, когото имитирате, не ви ли е било жал за него – че може да му причините страдания?

- Чак пък безмилостно… Разбира се, че си мисля. Но нашата работа е актьорска. Ако се върнем на хирурга, който върви като червена нишка през целия ни разговор, няма значение дали ти е симпатичен един пациент или не, трябва да го оперираш по най-добрия начин – дал си хипократова клетва. Да си професионалист, без да се водиш от личните си чувства.

В шоуто актьорската ни задача е да създадем остър сатиричен образ заради нещо, което човекът е направил; какъв публичен облик е изградил той в обществото. Ние преекспонираме този образ, за да се надсмеем, за да се излекува като недъг това, което се е получило. Аз лично нямам проблем с хората, които имитирам. Никой не ми се е обадил да каже: “Как не те е срам”, или “Забранявам ти”, напротив. Дори веднъж месечно големият Георги Русев, лека му пръст, чийто първообраз съм правил като Седларов-син, се виждахме на кафе.

Като Яне Янев в "Шоуто на Слави"


- Яне Янев, известен като обидчив човек, не ви ли се обади?
- Не е, макар че сигурно е имал възможност да го направи. Би трябвало той много повече да се е обидил на себе си от това, което сам си е причинил в политически аспект. С Дони и Коцето Калки например сме в прекрасни отношения, също и с “Лозан Гогов” (Георги Лозанов – бел. ред.). А пък Андреа с дините ако се беше обидила толкова, колкото пишеше в някои вестници, нямаше да направи дует с Борис Солтарийски… Сега правим обобщен образ на попфолк съсловието - Димитричка.

- Заради кралица Елизабет нямаше ли опасност от дипломатически скандал?

- Не, и тя не ми се е обаждала (Смее се). Британците също са с чувство за хумор, правят страхотни шоута и standup комедии. Пък и това е художествен образ, не чиста имитация.

Като кралица Елизабет в "Шоуто на Слави"

- Сценаристите замислят някакъв образ, а на вас ви е нужно време, за да наблюдавате човека. Колко време минава от замисъла до изпълнението ви?

- Понякога съм имал по-малко от два часа. Ако не съм го гледал много, влизам в интернет и му хващам основните черти. Някои неща ги укрупняваш, за да излезе акцентът. Винаги е по-смешно, когато мъж играе жена. Ако жена играе жена, която трябва да е по-брутална или по-ярка, стои цинично, докато в устата на мъж, който се прави на жена, винаги е по-смешно и някак по-възприемчиво. Давам ви за пример вицепрезидента Маргарита Попова или Леля Зойка…


Като Димитричка в "Шоуто на Слави"

- Традиция е още от античните театри мъж да играе жена, в същото време нашенци коментират “да спрете с тия фусти”…

- Е, това е да се намират на работа – нормално е. За мен това е професионална работа - женските образи нито ги предпочитам, нито ги ненавиждам. Във всекидневието си не ходя на токчета, с копринени чорапи и маникюр Ако трябва, ще играя и човека-слон, нали, слагат ми хобота и излизам. И няма да мрънкам, че съм потиснат, че ще играя слон, и да се чудя къде ще ми сложат хобота.

Няма капризи с гримьорите, защото понякога и на тях им е трудно да измислят нещата. За тях е важно да бъдем убедителни външно, аз пък трябва да намеря характерологията на героя, защото нашата работа е да забавляваме зрителите.

Като Карл Лагерфелд в "Шоуто на Слави"

- Какво би ви накарало да се простите с шоуто?

- Нямам представа, тъй като това не стои на дневен ред. Може би ако усетя, че съм се изчерпал и че хората не ме харесват и колегите нямат нужда повече от мен…

-Наричат ви “многоликият Мариан”. Извинете, ако ви дразни сравнението, но извиквате асоциация с Джон Кери.

- Това за мен е комплимент, благодаря за точната оценка. Всяко сравнение с всеки, който е постигнал нещо в професията си, е много добра оценка. Човек още от малък се сравнява с някого, харесва някого. Във всеки от нас е залегнал хомо луденсът.



-Като дете сте бил в театралната школа на Ники Априлов, той ли пръв видя във вас бъдещия талант?

-Бях в IV клас, когато се записах в школата в Пионерския дворец, който тогава беше в Семинарията. Преди това бях минал през какво ли не - джудо, на курс по дърворезба. На изпитите при Ники кандидатстваха 200 деца, накрая оставаха 24 и бях много щастлив, че ме избраха. Сам си извоювах своето място в детската студия.

Правеха се детски спектакли, играеха се роли. Някои спектакли се играеха и извън двореца, като “Пчеличката Мая” и “Патиланци”. Днес, 30 години по-късно, в “Здравейте, аз съм вашата леля” си партнираме заедно на сцената… Но не съм мечтал единствено за сцената. Като малък исках да стана боклукчия, да вдигам и пускам ръчката на платформата…

Двете слънца в живота му - Александрина и Милена


-Дъщеря ви Александрина гледа ли ви?

-За шоуто е късно, пък и тя е наясно, че то не е за деца, но е идвала да гледа постановки. Била е няколко пъти на предаване, но извън студиото когато майка ѝ е била по-късно на работа, защото ние сами си гледаме детето.

-Какво бихте искали да оставите в нея като възпитание?

- Да расте добър и умен човек. И най-вече – да е здрава. Али е много отговорна, със собствено чувство за справедливост и обича да спазва правилата. Когато пътуваме с колата, веднага отбелязва, че не бива да се спира на място за инвалиди, обикаляме няколко пъти една и съща улица, преди да я оставя на училище. Говори много правилно за възрастта си.

Казва например: “Защо Маринчо се качва с асансьора, а ние се качваше пеша?” Учителката обяснила, че Маринчо има проблеми със сърцето и не трябва да се изморява, а Али след училище му предложила да му свали чантата… Много приятно ми става, че така. Бих искал да си избере професия, която да не е субективна, като актьорската. Постиженията ѝ в професионален план да са обективни, за да живее един по-сигурен и спокоен живот.

С Милена в първия им и засега единствен общ филм "Филип" на БНТ. Тя е в главната роля на разследващ тв журналист, а той - като нейният оператор

-Имаше ли романтика при запознанството ви с жена ви Милена?

-Запознахме се на сцената. Тя беше актриса от Държавния пътуващ театър, аз - пътуващ актьор в Шуменския театър. Там започна всичко, в постановката “Синята стая”, пак на Борис Панкин, впрочем, той ни събра.

-Влюбване от пръв поглед ли беше?

-Не, бавно беше. Тя имаше друга връзка по това време, която беше пред изчерпване, аз усетих това, възползвах се. Милена имаше много обожатели. Имаше един такъв, който преди репетиция в Шуменския театър ѝ бе оставил 99 червени рози, а аз беден актьор… Всъщност нашата любов може би затова и до ден днешен е толкова голяма и стабилна, защото не беше изгаряща, изпепеляваща. Това беше онзи хубав огън, който се разгаря постепенно.

Аз съм й благодарен за много неща. До голяма степен заради мен тя се отказа от работата си на действаща актриса, защото вечер не може и двамата да сме заети, заради малката. Животът продължава и това дете трябва да расте в пълноценно семейство. Сега Милена преподава театър на деца в едно училище и в една детска градина, работи през деня. Театралната им работилница се казва “Графините череши”.

Мариан, Александрина и Милена


-Ако ви се случи ден, свободен от репетиции, постановки, къде бихте избягали?

-Със семейството задължително, някъде на път, на тишина и чист въздух с някакви дейности, които да ни забавляват. Достатъчно е да сме си само тримата.

Публикувано във в. "Преса", 27 октомври 2013 г.

Мариан Бачев: Ако трябва, ще играя и слон



Боряна АНТИМОВА


Мариан Бачев е като дете, попаднало в “Лунапарк” – иска всичко да опита, а там, където е натрупал опит, с готовност го споделя с по-младите си колеги. Извън сцената и екрана е сладкодумник, говори с увлечение за работата си…

Роден е на 8 юли 1976 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Бил е на щат в театрите в Габрово и Шумен. От 2000 до 2005 г. е в трупата на театър „София“, където играе в над 10 главни роли, включително и в мюзикли като “Коса” (като Клод Буковски) и “Любовни булеварди”, но напуска недоволен от управлението на театъра.


Остава на свободна практика близо 2 години, в които усилено озвучава филми. През май 2007 г. завършва с пълно отличие магистърска програма „Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ и е награден от ректора на Академията.

Играе на сцените на Народния, Сатиричния, Младежкия театър, в “Сълза и смях” и Старозагорската опера, както и в театрите в Пловдив, Кюстендил, Перник, Смолян, Търговище, Шумен, Габрово, Театрална Формация “Мелпомена”.Озвучавал е в много сериали и анимация, където най-запомнящ е с гласа на готвача Лингуини в „Рататуй“.


Има две награди за главна мъжка роля от Фестивала в Шумен „Нова българска драма“ и една за талантлив млад актьор на Фондация „Иван Димов“, четири номинации за “Аскеер” и една за “Златен кукерикон”.

От октомври 2007 е актьор в „Шоуто на Слави“ по bTV.
Обвързан е с актрисата Милена Видер и има една дъщеря - Александрина на 6 години.

- Мариане, заварваме ви да репетирате усилено за премиерата на 17 ноември на спектакъла “Операцията” в “Сатирата”. Разкажете за него.

- Това е един сатиричен текст за театър, написан от Иво Сиромахов. Той е работил и като театрален режисьор, освен като сценарист в “Шоуто на Слави”. Текстът е писан с много добро чувство, много остро и е сатиричен, в стила е на Монти Пайтън и черната комедия. Разказва какво се случва на един човечец по време на една операция – нещо, което може да сполети всеки българин. Действието се развива в една българска болница.

Пиесата е един особен, остър поглед към случващото се тук и сега в България. Сигурен съм, че няма българин, който да не се е допрял до това, да ползва лекарска помощ, да се е срещал както с изключително добри, така и с изключително цинични лекари, както, впрочем, се случва навсякъде. Финалът е много разтърсващ и пречистващ и това е много важно за спектакъла.

- Коя роля ви отредиха – на хирурга или на неговата жертва?

- На хирурга. Орлин Горанов е анестезиологът, Тони Минасян е асистентът, Жанет Иванова е медицинска сестра, а Добрина Гецова е чиновникът, който идва от Министерството на здравеопазването по време на операцията, за да подпише около 270 документа…





- Като подход това сякаш напомня за скечовете, които правите в “Шоуто на Слави”.

- В скечовете се представят много злободневни, конкретни неща, адресирани са към конкретни събития. В пиесата не е точно така. В нея със средствата на сатирата, по-глобално е погледнато върху част от нашето общество – здравната система. Система, в която всички сме пациенти. Система, която също боледува. Разказва се какво се случва в една българска болница и на какво са подложени едни специалисти, които вероятно някога са били много добри.





Така е впрочем и с артистите. Ако един актьор дълго време остане в извънстоличен театър, където няма с кого да се съревновава – защото професионалистите израстват чрез конкуренцията – и когато го притисне битът, който според мен е страшен бич за добрия професионалист, той се алкохолизира, деградира. Много малко от тези хора успяват да се запазят, тъй като професията и на лекаря, и на актьора не е хоби. С нея трябва да изхранваш семейството си.
С Цветелина Грахич в "Шоуто на Слави"


Играеш Мария Антоанета да речем, а нямаш пари не хляб, не пасти, а геврек да си купиш, а същевременно трябва вечерта да излезеш като кралица с короната, с дрехите, да внушаваш респект, хората да ти ръкопляскат и да се чувстват пречистени емоционално... А ти нямаш средствата да си платиш тока и да се нахраниш като хората… Това е много страшно.

Като коментатор в "Шоуто на Слави"
- Повечето ваши колеги обаче са достойни хора и твърдят, че са в театъра, защото го обичат.

- Това е безспорно качество на колегите и аз дълбоко ги ценя за тази им всеотдайност. Някои казват, че артистът трябва да е винаги в криза, за да ражда изкуство. Аз не мисля така. Не виждам как човек може да работи добре, ако се чувства зле. Представете си – много се ядосвам на това - някой като каже, че артистите си позволяват да излизат пияни, а друг каже: “Е, ама той е артист, дайте да гледаме по-широко на нещата”. А искате ли да ви оперира сърцето някой леко подпийнал лекар, ей така, за настроение?! Не искате, нали? Но има и такива случаи.

Има обаче и други случаи на страхотни лекари, които са уникални, които дават от съня си, от времето си, за да спасят човешки живот. Наскоро гледах една лекарка, която на свои доброволни начала ходи до бежанските лагери и помага на сирийците. Казва, че е дала над 200 лева от собствените си пари, за да им купи най-елементарни неща. Ако видите какво става в Сирия, дори и само на снимки, косите ви ще настръхнат! А тук ние ги държим в някаква мизерия… Това е огледало на цялата ни мизерна ситуация.

- Доколко е важно един артист да бъде опънат като струна за тези проблеми?

- Не може да не бъде. Ти използваш сетивността си, нервната си система, емоционалността си, и ако си “опериран” от тази емоционалност, как ще я пресъздадеш на сцената? От сутринта се сблъскваш с всичко. Ето, аз водя си детето на предучилищна, после идвам в театъра. Пътувам с градския транспорт, защото няма къде да се паркира и защото имам право само на два часа в синя зона, а аз ще прекарам целия ден тук. Пътувам в тролея, а там знаете колко малко са усмихнатите и спокойни хора…

- Как това рефлектира върху работата ви?

- Действа ми хем обезсърчаващо и в същото време мотивиращо. Трябва с добре свършената работа да пречистя тези хора, преди да се приберат вкъщи и да си легнат, с изразните средства на моята професия – театъра, на сатирата, така че поне за няколко часа да са заредени за следващия ден.

- Какво ново ви дава ролята на хирурга в поредицата от комедийни и сатирични образи – продължение на това, което правите, или нещо ново?

- Всяка роля е нещо ново. С колегите, с някои от които се срещам за първи, с други за втори път обменяме енергия, която е силно зареждаща и провокираща. Професията ми дава възможност да си избирам хората, с които да работя. В повечето случаи приемам, защото все повече се срещам с млади и различни хора. Театърът е лабораторията за актьора – мястото, където да изгражда образи.

При шоуто в телевизията се изисква друг рефлекс, там трябва в един скеч в рамките на 4-5 минути да се извади есенцията на нещата. На сцената имаш възможност за час и 20 минути да направиш пълнокръвен образ в развитие със спецификата на жанра. Това е много ценно и затова харесвам работата в театъра, пък и живият контакт с публиката е много важен.

С Орлин Горанов и Диана Любенова в "Апокалипсис кога"


- Споменахте, че имате възможност да избирате партньори. С певеца Орлин Горанов сте заедно във втори спектакъл, след “Апокалипсис кога?”…

- Да, работихме заедно в “Апокалипсис кога“ – пиеса, написана специално за Общински драматичен театър – Кюстендил. Тя е създадена от трима от младите сценаристи в Шоуто – Мирослав Милков, Йордан Колев, Тодор Карагяуров. Радваме се на завиден интерес и правим гастроли из цяла България. Изключително ми е приятно да работя с Орлин – виждат го като артист в необичайна светлина. Лесно се работи с него, а и хората го харесват.

- Продължавате и с “Досадникът” в “Сатирата”, също много смешна комедия.

- Да, той също се играе на сцената на “Сатирата”, но е спектакъл на Пернишкия театър и Театрална Формация “Мелпомена”. Режисьор е Богдан Петканин, партнираме си с Александър Кадиев. За ролята си там бях номиниран за наградите “Златен Кукерикон”, за постижения в комедийното и сатирично изкуство, които бяха учредени в Сатиричния театър по инициатива на предишния директор Калин Сърменов. Бяха номинирани и Камен Донев и Герасим Георгиев – Геро. Герасим взе наградата за “Господин Балкански”.

С Александър Кадиев в "Досадникът"


- Александър Кадиев каза, че с много възторг е приел тази роля.

- Да, разбирам го – с такъв партньор, като мен! (смее се) Когато започнахме да работим с него, имах чувството, че цял живот сме работили заедно, а се запознахме едва на първата репетиция. Само след 40 минути започнахме да се разбираме от половин дума и ми беше много приятно, защото той е много талантливо момче – нова генерация, нова енергия.

- И за вас така казват, че сте желан партньор на сцената, имате ли свое обяснение защо?

- Малко е особено да говоря за себе си. Надявам се причината да е съвкупността от качествата, които притежавам и като професионалист, на първо място, и като човек – не на последно място. Големият Леон Даниел казва, че театър се прави от добра компания. Във времето, когато останах без щатната си работа в Театър „София“ и се оказах на свободния пазар, започнах много повече да ценя времето на колегите си, и да бъда по-толерантен. И очаквам това и от другите. Щастлив съм, че имам тази насрещност.

Сълзата на клоуна...
- Защо не се разбрахте с директора Доротея Тончева, при толкова много главни роли, не сте бил ощетен?

- Разбира се, че не съм бил ощетен и фактите го доказват. Аз излязох в един пиков момент от театър “София” като щатен актьор, когато за 5 години бях направил 10 главни роли и след множество театрални отличия. Едно трябва да е ясно – Доротея Тончева е прекрасна актриса и много я харесвам, но като директор не приемах политиката ѝ. Но това е минало, да не се връщаме назад.

Тези проблеми изостриха чувството ми на справедливост и лоялност към професията. Тогава аз останах без работа. Потърсих работа в другите столични театри, но не се получи, тъй като другите директори не искаха да влизат в конфликт с нея, вземайки ме на работа. Стигна се до там, че се записах в бюрото по труда и 4 месеца бях без работа.

Беше 2005-а, вече бях на ръба дори да се откажа от професията изобщо. Тогава жена ми Милена Видер, която също е актриса, и брат ми, който имаше строителна фирма, ми казаха: “Въобще не трябва се отказваш, не трябва!”

Лека полека започнах да се занимавам с дублаж, беше трудно, специфична професия е, трябва човек да има търпение, за да учи по-млад и неопитен актьор. Защото когато сбъркаш, седем човека трябва да те изчакат. Но аз попаднах на хубави екипи и започнах лека-полека да озвучавам, понеже пък имам специфичен висок мъжки глас, който е много подходящ за озвучаване на анимация.

С Патрик Суейзи в Москва

- От този период май най-запомнящ е гласът ви в ролята на готвача Лингуини в “Рататуй”?

- Да, любим филм. Тогава се отвориха и два телевизионни канала, които трябваше да се заредят с много анимация и започнах изведнъж да имам много работа. Печелех повече, отколкото когато бях на щатна работа в театър “София”. Тогава се появи и дъщеря ми Александрина.

Няколко месеца по-късно започнах работа и в “Шоуто на Слави”, което стана пак съвсем случайно. Даже колегите се смееха, че тази ми работа са ми я намерили от Бюрото по труда. Но онзи критичен момент ме научи да бъда много търпелив към млади хора и към такива, които имат желание да се научат и трябва да им се даде шанс. Работил съм над 2 години и като режисьор на дублажа, където бях предимно с опитни актьори, но задължително вземах 2-3 млади гласа, на които отделях специално време, защото знам, че иначе няма как и къде да се научат.

"Велик кадър с Ангел Георгиев - Ачо два месеца преди да ни напусне..."


- Имате вид на човек, “опериран” от професионална  ревност и завист, кой да бъде най-най на сцената и екрана, така ли е?

- Старая се, да. По принцип не сме особено толерантни и това, според мен, е дошло от дългите години липса на справедливост във всяко отношение. Всички социални процеси, които текат в момента, са свързани с липсата на справедливост. И тъй като към мен невинаги са се отнасяли справедливо, съм търпелив към другите.

В “Шоуто на Слави” имах късмета да попадна в един високо професионален екип, където хората са много напред с материала и с много по-голям опит. Слави и колегите ми дадоха кредит на доверие, от който аз се възползвах максимално. На 2 октомври  2007 беше първата ми поява. Вече започнах седма година в шоуто. Това допълнително ми дава самочувствие и отговорност.

Вече с удоволствие предавам опита си на по-млади колеги – стига да го искат, разбира се. Какво, ако го задържа? Къде ще го отнеса след 30 години? Както каза една баба в едно Родопско село, “Трябва да сме добри, щот’ ше се умира”. Старая се да се отнасям с хората с любов и доброта, другото е безсмислено. Станал съм по-толерантен на пътя, не че преди не съм бил, но съм свиркал на някой, пресичащ неправилно.

Публикувано във в. "Преса", 27 октомври 2013 г.

ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ Мариан разказва за работата си в "Шоуто на Слави", за жената на живота си Милена и дъщеря си Александрина...