неделя, 24 ноември 2013 г.

Емил Чолаков: Една усмивка винаги сгрява сърцето

Сн. pressadaily.bg




Боряна АНТИМОВА


Емил Чолаков е роден в Гоце Делчев на 12 май 1975 г. в семейството на Тома Чолаков, учител по биология, и Диляна Чолакова - медицинска сестра.

През 1998 г. завършва физическия факултет на СУ "Климент Охридски" със специалност "Метеорология и Геофизика".

Работи като гимназиален учител по физика в родния си град. През 2003 г. идва в София, за да заеме току-що отворило се докторско място в университета. 

Скоро след това разбира, че в bTV търсят експерти в неговата сфера. Предлагат му да води и метеорологичната прогноза по bTV.

През декември 2010 г. двамата с фолкпевицата Бони печелят благотворителния конкурс "Великолепната шесторка" по bTV. Живее с приятелката си Красимира, с която имат дъщеря Ема на 7 години.


-Емо, ти си най-популярният синоптик у нас, как успя да станеш любимец на зрителите от баба до бебe?

-От баба до бебе… Добре звучи, но е нормално едни да ме харесват, други не. Нека не идеализираме нещата чак толкова. Не съм по-любим от колегите ми, всички са много симпатични и големи професионалисти.






-Е да, но превърна прогнозната емисия “Времето” в една от най-гледаните, без да си красавица с перфектни мерки, каквато тенденция има в тв ефира.

-Надявам се да е така. Но хората винаги са се интересували от времето. Спомням си, че като малък залепвах пред телевизора, когато се появяха Любка Кумчева или Минчо Празников. Още тогава следях на черно-белия екран какво се случва с времето, беше ми интересно.




-Понякога натежава ли ти всенародната любов, това, че те спират по улиците?

-Не, защо да ми тежи. Щастлив съм и спокоен, че всички ме срещат с усмивка. Спират ме непрекъснато по улицата, но дори и само да ти се усмихнат и да те поздравят с добро чувство, ти е достатъчно.

В такива моменти си мисля, че май наистина съм успял да накарам хората да се усмихват – това, което непрекъснато се опитвам да правя в работата си. (В това време пред кафето на bTV минава жена и го поздравява, а той грейва) Ето, виж, много е готино така. Иначе страня от суетата, това винаги пречи.




-Във Фейсбук къде нашега, къде насериозно са те издигнали в ранг жив класик, цитират те, обсъждат те, а в “Уикицитат” има 20 страници с твои каламбури.

-За мен класиците са Любка Кумчева и Минчо Празников. А колкото до моите шеги в ефир, достатъчно са ни намръщените физиономии навсякъде, една усмивка винаги сгрява сърцето.

-Казвали ли са ти някога, че си извънземно заради позитивизма ти, който според някои граничи с наивитет?

-Да, срещал съм го някъде написано, но беше казано по-скоро с добри чувства.


Подобни шегички често грейват в профила му във Фейсбук

-Засягат ли те подобни закачки?

-Не, защото съм наясно, че никой и нищо не може да се приеме еднозначно. Няма как да се харесвам на всички. Ако това се случи, значи има нещо много гнило и нездраво.

-Други пък спорят, дали всички шеги в прогнозата ти са импровизация.

-Всичко е добре отрепетирана импровизация. Но постоянно нещо ми хрумва. Ние сме така потопени във времето, че няма отърване. То е неделима част от нас.

-Имаш ли си тефтерче до леглото да записваш хрумките, които ти идват нощем?

-Не, и понякога губя интересни идеи и ме е яд, че не съм ги записал веднага. Но постоянно нещо ми се ражда в главата, нормално, не можеш да излезеш от времето.


Емо (в средата) в "Шоуто на Слави"


-Как точно се създава една такава прогноза?

-Естествено, вземам актуалната прогноза, като я пречупвам през моя си шантав начин. Сам си пиша текста за аутокюто с моята емоция, с моите думи. В няколкото емисии през деня пак импровизирам, гледам да вмъквам по нещо ново, да не са едни и същи.

-Не са ли те съветвали да пробваш да пишеш поезия, проза?

-Не съм пробвал, но моят колега Боби Лазаров ме посъветва да пиша книги, нещо научно-популярно, забавно. Но ако един ден ми дойде музата да пиша, със сигурност ще е нещо за времето.





-Ти прие с усмивка “Златния скункс” на “Господари на ефира”…

-Да, заради гафа - пуснаха запис на прогнозата отпреди доста време и се получи комично – говорех едно, а се виждаше друго. Приех го с чувство за хумор.

-Случвало ли ти се е някой да ти се кара, че не си познал, както едно време правеха с Минчо Празников?

-Грешки стават, но колкото и да се оправдаваш, в тая професия няма как да не подведеш някого, макар и рядко, както е при нас, слава Богу. Не ми се е случвало да ми се карат, а да ме майтапят. Особено приятелите и хората от обкръжението ми в квартала се шегуват: “Пак не познахте, какво става сега, какъв е тоя дъжд?” и това е нарицателно за професията.


С Бони във "Великолепната шесторка"


-Ноември мина под знака на циганското лято, пък разни хора се опитват да ни плашат с люта зима…

-Да, такива прогнози заляха интернет и разни медии, дори с конкретни дати. Жалкото е, че цитират БАН, а колегите нямат никакъв пръст в тая прогноза. Да цитираш доказали се професионалисти е много тъжно и жалко и не би се случило в нито една нормална държава. Те сочат някаква конкретна дата, на която щяло да се събори небето, да ни затрупа 5 метра сняг и температурите да падат до минус 30 градуса. И това – за след 10 дни, а на всеки уважаващ себе си професионалист му е ясно, че не може да се даде такава прогноза.

Повтарям непрекъснато на хората, че сравнително точна прогноза може да се даде за седмица. В рамките на 7 дни може да кажем какви ще са температурите, плюс-минус 1-2 градуса, а също и каква е вероятността да вали. Така че ако някой ти говори отсега за тежка зима, просто не му вярвай.


С Бони на сцената


-Ти беше един от най-емоционалните и артистични участници във второто издание на шоуто “Великолепната шесторка”, и победи заедно с певицата Бони. Не ти ли предложиха роля в сериал?

-Бих се пробвал с удоволствие в сериал, но засега нямам такива предложения.

-Беше ли възпитаван строго като малък?

-Не-не, нашите са душици, особено баща ми. Той е толкова благ човек, че няма накъде повече. Е, имал съм си вечерните часове и възпитанието, не съм бил някакъв разпуснат младеж без контрол, но никога вкъщи не е имало диктат.


Във "Великолепната шесторка"


-Кога заобича физиката?

-От самото начало ми стана любим предмет. Отдаваше ми се и ми беше интересно, затова следвах физика.

-Беше ли любим учител, когато преподаваше в Гоце Делчев?

-Да, колкото и нескромно да звучи… Фактът, че си поддържам още близки отношения с някои бивши ученици, че си пишем и се виждаме, е достатъчно красноречив.


Емо на 18 и с коса, 1993 г.


-Запали ли някого да следва по твоята специалност?

-Не, пък и не съм се опитвал много, защото да учиш физика в днешно време в България е обречена кауза… Съжалявам, че го казвам, и то с огромна болка, но хората, които завършват това, даже вече не се и опитват да ги задържат тук. Хората, които имат таланта и ги влече тази наука, масово отиват в чужбина, и това е най-разумното нещо, което могат да направят в момента, за съжаление.

-Твоята история е като на Пепеляшка, в мъжки вариант: учител по физика от малко градче идва в София за докторантура и стига до водещ в bTV.

-Още не съм я завършил тая докторантура и много ме е срам… Все не ми остава време, но е в процес на завършване.

-Каква е темата на изследването ти?

-Най-просто казано - разпространението на замърсители в атмосферата. Изследваме какво се случва с тях, след като бъдат избълвани над нас. Избрах тази тема, защото е много актуална, нещо много еко, интересно и полезно.

-Как попадна в bTV?

-Случайно, при мен все така става, както вече споменах, не ги мисля много нещата занапред. Просто имаше възможност да работя в метеорологичния отдел на bTV, без никаква идея, че някога ще представям времето.

-Мислил ли си за кариера в чужбина?

-Никога не ми е минавало през акъла да се махна оттук, колкото и тежко да е положението в момента - да го докараме дотам, че да даваме съвети и на собствените си деца да се махат оттук… Не мога да си представя живота без социалната среда тук. Аз съм човек, който не може да вирее сам.

Не мога да си представя да си оставя например приятелите от детинство, с които продължаваме да се виждаме. И седмица няма да оцелея без близките ми хора. Не си представям живота само от работа – вкъщи и да няма с кого да се видиш, да си споделиш нещо, да се посмееш, да се позабавляваш.


На фотосесия за благотворителен албумис


-А някога искал ли си да работиш нещо друго?

-Бих продължил с удоволствие да работя като учител, много ми беше приятно. Но както вече споменах, не кроя планове. Ако перефразирам Джон Ленън, колкото повече правим планове за бъдещето, толкова повече пропускаме днес.

-Имал си странни хобита в миналото, като бродиране на гоблени…

-Отдавна не се занимавам с това. Сега дъщеря ми е основното ми хоби. Ако катеренето по планините може да се нарече хоби, това е, което обичам. Обожавам пътуването, а също и да плувам. Обичам много да ходя, от телевизията се прибирам пеша вкъщи. Обичам също четенето на книги. Не мога и без музика.


Емо на екскурзия в Лондон


-Кръстили са те на Емил Димитров, но ти май си оставаш верен фен на “Металика”?

-Много обичам и харесвам Емил Димитров, като всеки българин, но иначе съм си заклет рокаджия, слушам хеви-метъл - “Металика” и “Айрън Мейдън”.

-Какво четеш?

-Имам си любими автори и книги, те са ми топ за целия живот, като Дъглас Адамс с “Пътеводител на галактическия стопаджия” и всички неща, които е написал. На едно ниво с него слагам “Мечо Пух”. Иначе обичам много фентъзи. През лятото за два месеца изчетох петте книги от поредицата “Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин, които са по 1000 страници едната, ама така ми се усладиха…


Емо с половинката си Краси


-За твоята половинка Краси пишеше нещо много смешно – че си й “стъпил на врата” и като лют македонец държиш ти да ги господарят вкъщи…

-Тия неща сега ги научавам… Имаш ли идея откъде може да дойде това в главата на някого? Те хората го четат без да се замислят и си казват: “Ахаа, див македонец”.

-Има ли нещо вярно в това, че вкъщи не си толкова мил и усмихнат, а намръщен и раздразнителен?

-Не съм намръщен, естествено. Не е възможно човек да слага две противоположни маски и да не му проличи. Трябва да си някакъв гениален актьор, за да се преобразяваш така. Мисля, че и вкъщи, и пред камерата съм много себе си.


Емо и Ема

-Пазиш ли Краси от публичността?

-По-скоро тя сама се пази. Аз съм обичащ свободата човек и не бих наложил на някого свое решение.

-Затова ли решихте да живеете на свободни начала?

-Не, ние живеем от 13 години вече заедно и никога не сме имали и идея да подписваме.




-Помагаш ли на първокласничката Ема?

-О, страшна еуфория е с нея! Пишем главни и малки букви, упражняваме се с цифрите. Ема с часове разказва какво са правили в училище, ама всичко, от игрите на двора до това, какво са рисували и писали… Направо изгаря от желание да научи, да попие всичко… Много се надявам и за в бъдеще да се запази у нея този ентусиазъм и еуфория по отношение на училището. С Ема винаги има какво да се прави – да си играем, да четем нещо.

-Как ти понася ранното ставане?

-Ти познаваш ли някой, който е свикнал да става в 5 часа? (В това време поредната минувачка казва на Емо, че й е приятно дори да чуе лоша прогноза, казана от него). Но виж, ето заради тези хора си заслужава ранното ставане. Пък и е много приятно да даваш хубав старт на един уморен и недоспал човек, притеснен, че не знае какво го чака през деня. Представяш ли си, става сънен и намръщен, а ти го караш да се усмихне. Е, някои коментират: “Тоя Емо пак е прекалил с кафето”, а други просто ще се усмихнат.





-Като един хубав контрапункт на омразата, противопоставянето и разделението по улиците…

-Ама не може всичко да е толкова черно и безнадеждно, все някой отнякъде трябва да дава някаква надежда, някаква светлинка в тунела, макар и мъничка. Представяш ли си какво ще стане, ако всички се лутнем в тая посока и загубим светличкото, свежото, хубавото около нас, което не е изчезнало?

Птичките, тревичките… Винаги може да намериш нещо, което да те усмихне. Пък и ти да усмихнеш някого с една добра дума или жест… Защо на хората им е толкова трудно да го правят?


С Бони и Ани Салич


-Според някои специалисти обаче прекаленият позитивизъм бил вреден, откъсвал те от реалността…

-Къде го видя тоя позитивизъм? Нито една крайност не е полезна, но като сме изпаднали в такава дупка, все някой трябва и малко да прекали с позитивизма. Аз не живея в друг свят, виждам какво става. Ако хората не виждат смисъл и перспектива, защо ще скачат по площадите, защо изобщо се прави каквото и да е?

Не мисля, че съм изпаднал в някакъв краен оптимизъм. Просто насочвам хората към хубавите неща, защото тях сякаш е по-трудно да забележиш, отколкото лошите. Знаеш, и в метеорологията е така: след най-голямата буря и след най-проливния дъжд изгрява слънце.






-За какво мечтаеш?

-За нищо по-специално. Нали казват, че човек е толкова голям, колкото се големи мечтите му, но какво по-голямо от това, ти и хората около теб да сте живи и здрави.

Другата ми мечта е да имам още едно дете, все едно дали ще е момиче или момче. Няма по-смислено и истинско нещо в тоя живот. Всичко друго е суета. Вкарваме се в някакви филми, впускаме се в някакви планове и трагедии, вземаме се прекалено насериозно и не ни остава време да обърнем внимание на най-ценното, което имаме до себе си – децата.


Публикувано във в. "Преса", 24 ноември 2013 г.


неделя, 17 ноември 2013 г.

Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20 – III част




Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято.

Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… 

Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”



Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев. По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.

Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.


С Камен Донев в "Хиндемит"

През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.



С Камен Донев в "Хиндемит"


(Във втората част Ернестина разказа за мечтите си за драматични роли, за тежките моменти от живота им с Андрей в Италия, за тримата важни мъже, с които я среща съдбата и за проблемите след февруарските протести, когато Слабаков беше обвинен, че иска да яхне протеста, а тя го защити)




-Ернестина, тежко ли е да запазиш своята индивидуалност покрай такъв “мъжкар, роден за лидер”, както наричаш Андрей?

-Не знам, на мен ми е лесно, на него не. (Смее се) Вкъщи аз съм царят, тук не се обсъждат никакви неща. Тук е диктатура и не допускам никакви варианти. Андрей е супер готин, но с него почти винаги сме на диаметрално противоположни мнения по всички въпроси, с изключение на 10-те или 20-те важни наистина.

-А кои са тези важни неща, които ви събират?

-Изкуството, начинът, по който се работи. В литературата също харесваме едни и същи неща… Това са и начинът, по който да се оцелява; начинът, по който да се живее пълноценно; начинът, по който да възпитаваме нашето дете; средата, която трябва да създадем за нея и за идващите след нея.

По политически въпроси, относно патриотизма и начина, по който възприемаш родината си, родителите си, всичко това, което значи България за теб, сме на едно и също мнение… За сметка на това, дали да се готви пиле или мусака, стават бой, въстания, революции. (Смее се) Аз искам пиле, а той свинско. Ако аз закусвам овесени ядки, той яде бекон с яйца… Тотално сме различни!


-Като в природния закон “единство и борба на противоположностите”…

-Да, животът с Андрей е непрекъснато ходене по въже и непрекъсната борба за оцеляване… Защо според теб тия хризантеми са в голямата саксия? Защото се скарахме къде да ги посадим и накрая ги сложих в саксията.

-Не те ли признава за стопанка на градината?

-Не, не и не! Повечето неща, които виждаш в градината, все пак са мои реализирани идеи, обаче ми струва страшна борба! Но да ти кажа, не съжалявам, това ме държи будна.


Във филма "Вагнер", режисиран от Андрей
-Андрей два пъти те режисира – във филмите “Вагнер” и “Хиндемит”, за който взе “Златна роза”. А какво е да те режисира мъжът ти?

-А, там няма никакъв проблем. Вкъщи са големите боеве. Както казах, ние много си приличаме като светоусещане, изградили сме един и същи вкус към работата, изкуството, киното и т.н. Така че по време на снимки той с мен почти не говори. На мен ми се крещи, когато трябва да се крещи на други хора всъщност. Той не ме и режисира. Той само ме поглежда и аз знам какво да правя, защото мислим еднакво.

-В една симпатична реклама на матраци ти казваш, че “търпиш това чудо вече четвърт век”. Любовта достатъчна ли е, за да останат двама заедно?

-Да, заедно сме 26 години, без да броим периода като гаджета. Любовта е на първо място и естествено общите интереси във важните неща… Много е трудно да се бориш за чувствата на такъв мъж, и то толкова дълго време. Даже понякога съм горда от себе си, да ти кажа. Но това си е работа…





-…укротяване на опърничавия?

-Ако питаш него, ще ти каже същото за мен. Но това си е работа, защото той първо е със страхотни претенции към човека до него. Хич не си мисли, че би се задоволил с всякого и с всичко. Освен това не харесва специални дисциплини, той обича многобоя. (Смее се) Не може да си само красива или само умна, трябва да е всичко накуп.

Благодарна съм му за много неща, защото, в интерес на истината, невинаги съм била на висотата на изискванията му. Особено когато бях болна. Аз продължавам да се боря с една много гадна болест – тиреотоксикоза, за която четири години не можаха да ме диагностицират.

В "Хиндемит" под режисурата на Андрей

-В такава взривоопасна връзка как се оправяте с ревността? Имаше някакви слухове за твоя изневяра…

-Да, пишеше, че съм му изневерила с негов приятел, но кой – не знаем. Къде – не знаем. Андрей бил съсипан и излязъл на балкона да пуши. Къде видя балкон? Освен това Андрей има страшна аерофобия, дори да имаше балкон, не би излязъл на него.

Ние сме се разбрали желязно с него още в самото начало и дълги години тренирахме тази постановка на нещата. Аз съм му казала, че той може да ми вярва на сто процента, че ако се появи нещо, което ми е интересно на хоризонта, той пръв ще узнае. Разбрали сме се, че ти трябва да дадеш шанс на другия да се пребори, ако иска, за връзката и за себе си.

Много мразя такива постановки: “Абе аз много я обичам, ама няма да се разведа с жена си”, или “Аз много го обичам, но той ще ми подарява тайно кожени палта, пък аз ще си ги държа в багажника на колата”… Това ми се струва дребнаво, мръсно и долно.

Никой не е вързан за другия завинаги. Дано да си останем вързани, разбира се, но допускам, че може да се появят някакви жени, които да му бъдат интересни, както и при мен може да се появят някакви интересни мъже. Ако обаче тези чувства станат по-сериозни, ти трябва да дадеш шанс на другия да се пребори. Да кажеш: “Харесвам този, защото така и така…” и да играеш честно и почтено играта.

Ненавиждам безкрайно дългите връзки, при които някакви хора се крият по мазета, тавани, по приятели и на шестата година разбираш, че си бил лъган… Това е унизително. Аз обичам Андрей и дори да харесам някой друг човек в бъдеще – което е много хипотетично – никога няма да си позволя да го унижавам! Това е за мен ключът. И вярвам, че той също не би ме унижил.

-Как мислиш, кой израз по-често се употребява – “жената на Андрей Слабаков” или “мъжа на Ернестина Шинова”?

-Не знам. Веднъж не ме разпознаха на една спирка на пазара в “Младост”. Невинаги съм пипната и си личи коя съм… Сега не мога да си разхождам кучето на високи токчета, нали разбираш… Неглиже съм понякога. Та тогава чух на спирката две възрастни жени да се карат и едната викаше: “О, Андрей е много красив мъж, страшно готин, виж как говори каквото иска и каквото мисли и е много прав”, а другата каза: “Не, аз харесвам повече Ернестина, той много вика”. (Смее се)

-В тази борба за надмощие кой израз предпочиташ да използват хората?

-Не, аз разбрах, че ние сме едно, че сме някакъв ин-ян и това е някаква цялостна фигура. Дали ще харесат Андрей или мен, за мен все е добре. Не си броим кой колко автографа е дал. Някои харесват повече мен, други – повече него, но това е другото лице на една и съща монета.

Усетих особено осезателно това, че сме едно цяло, когато бях тежко болна – това бяха 4-5 години от живота ми, които са зачеркнати, човече, зачеркнати! Тогава можех само и единствено да бъда майка на Йоанна. Дори не вярвах, че ще мога някога да се върна към професията си.

Тогава получих безусловна подкрепа от Андрей даже сега си мисля, че съм оцеляла благодарение на него, защото това ти съсипва психиката. Дори съм изненадана от него, той направи невъзможни неща! И заради това също никога не бих си позволила да го унижа.


През 2008 г. ексцентричният Андрей раздаде наградите на Съюза на филмовите дейци по червени чорапи.
Сн. "Новинар"

Във връзката може да спориш, да се бориш за идеите си, да ги отстояваш докрай, може и цветята напук да посадиш в саксия… Но никога не бива да унижаваш човека, когото си обичал, дори и да не го обичаш в момента! Хората са хора, някой срещне някого, па се влюби… Аз мога да разбера любовта, но не мога да разбера мишкуването, дребнавостта, лъжата и унижението! Понеже една изневяра е свързана именно с това, аз не си я позволявам.

В крайна сметка, аз съм на мнение, че любовта от пръв поглед не съществува. Може да ти повлияе нечий сексапил, но да се влюбиш в някого и да загърбиш нещо, което сте направили заедно… Как така от пръв поглед ще стане? Представи си, че този човек, който те е привлякъл, е прочел една книга през живота си - “Виновен ли е Мечо” като дете и повече нищо. Е как да се влюбя в такъв човек?

-Знаеш ли, дотук ти отговори защо Андрей продължава да твърди, че си неговата единствена любима…

-Въпрос на светоглед. В интерес на истината, той мисли по същия начин. Тук сме “в една люлка”.


Йоанна и Ернестина

-Решението на дъщеря ти Йоанна да стане лекар свързано ли е с твоите здравословни проблеми?

-Не, тя беше твърде малка тогава, за да го оцени по този начин. На мен самата винаги ми е било много интересно. Между другото, кандидатствах успоредно и в Медицинска академия и ако не бях влязла във ВИТИЗ толкова категорично, може би щях да стана лекар. Вкъщи се е говорело за това.

Йоанна ме е питала и аз съм й обяснявала, както е нормално между майка и дъщеря, за физиология, любов, секс. Имам много по-разширени познания в тия области, и то точно защото мен самата ме е интересувало. Йоанна го реши още в VII клас, като кандидатства с биология в Природо-математическата гимназия, пък и това й вървеше.


Йоанна
-Какво би искала да й остане от теб като наследство в духовен план?

-Йоанна е съвсем различен човек. Би могла да наследи от мен жизнеността, която притежавам, по-дълбокото разбиране за живота, близостта до природата, до простите неща. Според мен това са гениалните, трудните неща в живота – тия, най-простичките: с кого да живееш, как да го избереш, как да си построиш леговището, как да отгледаш вътре малките… Тук стъпвам много сериозно на твърда почва и това мога да й оставя наистина и с удоволствие.

Иначе съм страшно разпилян и неорганизиран човек. Е, вярно, упорита съм като куче за някои важни неща и не предлагам на никого да излиза срещу мен, ако съм решила наистина нещо да правя. Дори и при очевидни грешки трябва да си ги направя. И да ти кажа, не съжалявам. Аз за да се формирам като човек, като личност, като това, което съм, съм имала нужда да стъпя и на грешките си. А те хич не са били малко. Но не съжалявам за тях.

-Какво още ти се иска да правиш, а не ти достига време?

-О, много неща… Искаш ли да бъда съвсем, съвсем откровена ей сега, в този момент, и да ти кажа какво ми се прави? Искам да се кача горе в бялото си топло легълце, да се завия и да спя цял ден! Вместо това ще отида на репетиция, преди това ще пооправя нещо из къщата, като се върна, ще седна да си уча текста и довечера, след като изгледам новините и изям нещо набързо, без даже да забелязвам какво, чак тогава ще стигна до леглото.


-А когато се наспиш до насита, какво би направила?

-Много неща. Бих се качила в планината, бих си оправила тук градината. Имам да садя лалетата за пролетта. Това е работа, която ми е приятна. Обичам много да ровя в градината, това ми е хоби.

-Пише ли ти се нещо?

-Много ми се пише, имам хиляди идеи и Андрей непрекъснато ме пита защо не го правя. Баща ми също ме “кове”, смятат, че мога. Обаче аз съм актриса, като знам, че мога да го кажа и изиграя за 2 минути, да седна да го пиша за 4 ми се струва вече много бавно. Някои се контролират, налагат си и се организират по-добре, но аз съм пълен изрод в това отношение. Много възможности съм профукала.

Можех да бъда един доста добър нападател в баскетбола, тренирала съм кънки на лед, имах много добър отскок, и 400 м гладко бягане… Аз правя нещо, докато разбера, че мога да го правя добре, и сравнително прилично, и след това го зарязвам и почвам нещо друго, което не мога да правя. На 40 години се качих за пръв път на ски…
Кажи, какво да завещая на наследниците си?…

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ПЪРВА ЧАСТ:
ВТОРА ЧАСТ:

Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20 – II част



Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято. Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”


Като Деворина Селянска в "Мисия Лондон"


Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев. По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.

Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.

През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.

първата част Ернестина разказа за участието си в благотворителни каузи, как се чувства на 50, за ролите си във филма “Мисия Лондон”, шоуто “Комиците” и сериала “Столичани в повече” по bTV)


Ернестина като Бриджит Бардо, експеримент на сп. "Ева"
-Ернестина, цялата суета около малкия екран лишава ли те от някои желани роли на сцената?

-Театърът винаги ми е липсвал и неслучайно си започвам някакви театрални проекти. Обичам го, защото това е много истинско общуване, наживо и никога не бих се лишила от него. Но може би някои по-сериозни режисьори смятат, че като си толкова познат на публиката, си изконсумиран.

А и желанието на всеки режисьор да търси и открие своя актьор, да го направи, да го създаде малко като Галатея… Аз го разбирам това и такива неща по-скоро са ми пречили. Може би това, че съм омъжена за режисьор, или че, дето се казва на наш професионален език, лицето ми е изконсумирано, хората ме разпознават.

Бих могла да изиграя Медея, и ще го направя с голямо удоволствие, аз съм по принцип драматична актриса, но ме търсят повече за комедийни неща… Все едно, аз ще си направя моята драматична роля някой ден, ще видите всички и тогава ще си кажете: “Ей, как сме я изтървали!” (Смее се)

-Някои актриси казват: “Така и ще си умра с отворени очи, че не можах да изиграя еди-коя си”. Коя е твоята роля-мечта?

-Имам много любими роли. Аз съм ненаситна, като всеки актьор. На роли, на цветя, на парфюми никога няма да кажа: “Стоп, стига!”

С Антон Радичев в "Работно време", постановка на Народния театър

-Къде може да те гледаме?

-В едно представление на Камен Донев – “Работно време” в Народния театър, много успешно, и сега новото, което готвим. Имам малко проблем откъм време, защото, освен участието ми в “Комиците”, съм майка и домакиня, и много други неща ми лежат на главата.

Йоанна ще кандидатства, има нужда от повече комфорт и спокойствие вкъщи и това си е работа на майката да го осигури. От такива ангажименти не съм си позволявала никога да бягам. Те са на първо място, кариерата – на второ. При мен е така.


Чавдар Шинов, сн. сп. "Тема"
-Освен шанса да участваш в трите рейтингови проекта, животът те срещна с трима силни мъже – баща ти Чавдар Шинов, свекъра Петър Слабаков и съпруга Андрей. Трудно ли е да съхраниш индивидуалността си в такова силно и властно обкръжение?

-Знаеш ли, като съм се родила, баща ми много е искал да има момче и аз съм възпитавана малко по-различно. Общо взето, не съм класически образ на кифла. Научена съм да мисля като мъж. Не че ми липсва женственост или стремеж към красота – “тая вазичка тук, онова килимче там”, в никакъв случай, но в житейските неща мисля по-скоро като мъж, отколкото като жена.

Тая компания от трима силни мъже ми е била много полезна и на много неща ме е научила, в почти всяка житейска област. И тримата са много яки мъжкари. Баща ми ми даде една огромна библиотека, хвана ме за ръка и ме поведе през нея. Водили сме много готини разговори, бил е много близо до мен във всякакви важни моменти, когато се формираш като личност.

-Какво прави той сега? Освен писател и сценарист, хората дълги години го свързваха със сатирата му във вестниците “Стършел” и “Пардон”?

-Той издаде книга, говорим си често с него, спорим. Той ми се кара, че пуша, а аз му казвам, че ще стана абсолютно перфектна, ако откажа цигарите, тъй като не пия, нямам други пороци. Много съм му благодарна, на майка ми също. Тя пък се грижеше да уравновесява женската половина в мен.


Петър Слабаков


-Първата ти среща с Петър Слабаков?

-Бях толкова притеснена и така исках да му се харесам, а и той очевидно ме хареса на пръв поглед. Тръгнахме да се разхождаме из прочутата българска твърдина село Бериево. Срещнахме някакъв овчар и аз, понеже знаех, че Слабака е много еко и че много обича природата и по-простия начин на живот, и понеже исках веднага да му се харесам, казах: “Ето, това е овца”.

Оказа се обаче, че съм посочила единствения пръч в стадото. Овчарят прихна да се смее, а Слабака така се засрами, че ме взе за ръка и обиколихме цялото село, а той показваше: “Това е коза, това е пръч, това е овца”… Прати ме няколко пъти да набера лук за салата, аз се върнах с чесън вместо с лук… Но това му беше симпатично.

Винаги ме е толерирал, въпреки че имахме страхотни спорове. Ние обичахме с него да спорим и даже го виждах как като идвам, той се приготвя на някаква тема, аз веднага откликвах, докато се получи хубав, сериозен спор. После играехме на покер с бобови зърна и той винаги ме оставяше да печеля. Беше много готин човек и много голям актьор. Една ходеща енциклопедия.

Между другото, и свекърва ми Кина Дашева е така, много интелигентна, изключително дълбока актриса. Играеше в театър “София” и според мен заслужаваше по-добра съдба като актриса. Не знам по каква причина – конюнктура ли, или нещо друго, времената тогава са били много различни. Пък и Слабака никога не е бил от хората, които са си мълчали, така че предполагам, тя е носила негативи от неговото смело поведение.





-В едно телевизионно интервю разплака хората, като разказа как в един от най-трудните ви периоди с Андрей в Италия сте имали пари само за един кроасан, а той ти дал по-голямото парче…

-О, имали сме много тежки моменти… В Италия беше ужасно, леле, като се сетя… Аз специализирах там и почнах да работя като манекенка в началото, после и като актриса, но докато си стъпим на краката, имахме абсолютно символични стипендии и те бяха от италианска страна. Италия даваше половината от стипендията, но България не даде другата половина. Това нещо го разбрах след години.

Те ни караха да си плащаме всички режийни, наеми и ние оставахме почти без нищо. Бяхме в къщата на Борис Христов и когато ни изхвърлиха оттам, останахме с Андрей буквално на улицата, на “Виа Венето”, с всичките си багажи. Помня, тогава валеше дъжд и имах чувството, че краката ми са 45-и номер, толкова бях уморена, каталясала.

26 години от брака им, а те продължават да ходят ръка за ръка като влюбени
Двамата с всичките си багажи, почти без никаква храна, бяхме приютени от Емилио, директора на училището “Лингуа италиана пер страниери”. Вече бях започнала да участвам в ревюта и се връщах супер скапана, защото приемах всички участия. Но тогава нямаше къде да живеем и чакахме Емилио да си свърши работата със секретарката си, за да пренощуваме на дивана в секретариата на школата.

-Но не се върнахте в България?

-Не, защото вече работех и беше въпрос на време да започнат да ми плащат. Те не знаеха на какво дередже съм, а и аз не смеех да кажа. Мелницата беше жестока. Спомням си, веднъж Андрей вдигна някаква температура пак в тази същата школа, на него често му се случва. Тогава изведнъж заби 40 градуса и се побърках. Дадохме си последните пари за някакви лекарства.

Единственото, което ядохме тази седмица, беше пица с лук. Ходех на гарата и купувах най-евтината възможна. А знаеш ли какво представлява? Едно парче блат, върху него препечен лук и напръскано със зехтин… Това е.

От друга страна, като се сетя, че прабаба ми Яна е отгледала седем деца сам-сама по време на войните… Човек трябва да минава през такива трудности. Въобще не ме е било срам, нито съм се плашила. Винаги съм знаела, че мога и пак ще се оправя, някак ще се издържи… Де да знам, ще готвя ориз и киселец, не е в това проблема, нито нашият, нито на България.

Проблемът е друг. Проблемът е в хората, в бъдещето, което избират. Защо стъпват накриво, защо все вярваме на някакви повърхностни неща?… Не мога да си обясня. Много обичам България.

И Италия обичам, разбира се, тя ми е някаква втора родина и никога няма да се откажа от нея. Тя ми даде подслон тогава, когато наистина имах нужда, но много, горещо желая едно прекрасно бъдеще за страната си и за хората, защото са много готини, много добри. Не мога да си обясня защо никога не сме общност, защо не успяват българите да създадат своя общност дори в чужбина! Такива някакви сме, сбъркани, не знам защо.





-Ти застана зад мъжа си, когато при февруарските протести го обвиниха в нечисти помисли, той се оттегли обиден, а ти излезе в медиите да го защитиш.

-Аз първо не можех да направя друго, защото Андрей ми е съпруг и е човекът, когото обичам. Той беше страшно наранен от тия простотии. Обвинението даже не беше от хората, а от симпатизанти на различни партийни централи. Изведнъж телевизия СКАТ съобщи, че Андрей искал да яхне протеста, а как точно се яха протест, бих искала да знам?

На въпросния протест полицаи с палка удариха едно момче по главата и то остана 6 минути в безсъзнание в ръцете на Андрей. Какво трябва да направи човек, за да не стане лице на протеста в тази ситуация? Да хвърли момчето и да се скрие в храстите ли?

Общественото мнение беше толкова гнусно използвано и манипулирано, че и до ден днешен не мога да си го обясня. Освен това започнаха да валят всякакви обвинения: че е от БСП, други твърдяха, че е от ГЕРБ и иска да яхне протеста, за да не падне Бойко… Само дето не казаха, че е от ДПС!





-Как си обясняваш, защо се случи това?

-Той искаше да обедини исканията на всичките протестиращи, понеже оглавява асоциация “НАС – свободен избор” за хората, които искат пушенето да се върне по заведенията. Покрай тази дейност имаше достъп до много заведения, нали всички собственици, които си бяха направили отделни зали и вентилации, искат да се разреши пушенето на закрито в специалните за това места.

Тогава ресторант “Континентал плаза” предостави своите помещения на асоциацията. Нито са яли вътре “фазан ала костаца”, нито са пили бордо и божоле. Изведнъж обаче разни телевизии излязоха с репортажи и коментари “бедните протестират, а те искат да ги събират в “Континентал плаза”! Боже, та там се бяха събрали 68 неправителствени организации да решат какво искат от правителството и по масите нямаше даже минерална вода!


-Ти какво говореше на Андрей в най-тежкия му период?

-Аз знаех какво ще стане, защото хората са различни и не са толкова лесно манипулируеми. Те разбират какво се случва. Да не мислиш, че ако Андрей реши да яха някакъв протест, именно телевизия СКАТ ще го спре?

Просто Слабаков има щастието да изглежда като революционер от онова време, да бъде мъжкар, да има някаква позиция в обществото благодарение само на своите качества, а не завоювана чрез партийни централи, чрез някакви метани и наклони към една или друга политическа формация.


Тези политически формации не могат да ни вършат работа. Те не могат да ни бъдат полезни. Аз и тогава го казах в ефир: като ме обвиняват, че съм куче на ГЕРБ, с какво ще ми помогне това? Че в “Комиците” ще ми пишат по-хубави скечове ли?

Не съм ясновидка, но имам много ясни сигнали понякога от отвъдното. Те са си въпрос на преценка на ситуацията в момента. Знаех, че ще стане така.


-Какво ти подсказваше тогава интуицията?

-Знаех, че Андрей има много хора срещу себе си, защото самата му външност и личност предполагат да бъде водач и лидер. Скоро бяхме в Свищов с него по работа и някакъв негов фен го спря на улицата и вика: “Слабаков, много те харесвам, бе, кандидатирай се за нещо, бе, да има за кого да гласувам! За нещо, за каквото и да е!”.

Това ми беше ясно. Знам, че в тази игра личност със своеобразна каризма има своето място и това плаши много други играчи, и че ще надигне стена срещу себе си. Затова му казах: “Недей!”. Отвратително беше… Ама разни хора, които си поздравявал по улиците, от типа на Найо Тицин изведнъж пишеха: “Протестът е подменен”. Защо бе, Найо, защо е подменен? Какво съм направила? С какво съм го подменила? С това, че събрах едни хора да кажат какво искат ли?

Срещата в “Континентал плаза” не беше с нищо по-различно от кръглите маси в Бургас, в Сливен. Андрей още като ги събра, каза: “Ние няма да говорим, няма да предлагаме, ние само сме ви събрали”. И някакви изроди с по три присъди пишат, че щели да ме изнасилват, че щели да посегнат на дъщеря ми… Помия, кал, гадост… А Андрей седи изумен и се чуди с какво го е предизвикал, с това, че някакъв човек му е паднал в ръцете ли?…

(Следва)

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ПЪРВА ЧАСТ:
ТРЕТА ЧАСТ: