неделя, 28 април 2013 г.

Дует "Шик": Какво по-хубаво от това, да кажеш "Обичам те"





Боряна АНТИМОВА

Виолета Гюлмезова е родена на 5 декември 1960 г. в Костинброд, а Красимир Гюлмезов – на 10 февруари 1961 г. в Бургас. Определят “Шик” като най-лиричния и романтичния дует и много сполучлив съюз между талантлив композитор и музикант и певица с великолепни вокални данни, школувани в силни групи като “Стил” и “Домино”. Красимир завършва музикалното училище в Бургас. Рано остава без баща и още като ученик се научава да свири на всички инструменти, които му попаднат. Един от най-големите ни съвременни композитори и аранжори има над 350 песни зад гърба си, изпети от Лили Иванова и от почти всички големи в поп музиката.

Двамата с Виолета се срещат в група “Домино”, където тя преминава от “Стил”. През 2008 г. дуетът отбеляза 20-годишнината си на сцената с голям концерт, на който гост беше Тото Кутуньо. На 2 април двойката отпразнува с голям концерт в зала “България” 25 години от сватбата си.
Дует “Шик” имат пет издадени албума. В песните им се говори за любов и всичките са много мелодични и лесно запеваеми. Някои от хитовете им вече са със заявка за евъргрийни: “Не мога без теб”, “Обич”, “Обичам те”, “Просто те обичам”, “Където няма студ”, “Като стара икона”.


-Краси, от три дни отлагаме интервюто заради твоя спешна поръчка – да композираш песен за рожден ден на един заможен мъж... Приемаш ли за нормално Красимир Гюлмезов, признат за един от най-успешните съвременни композитори, да прави такива неща?
Красимир: Да, разбира се. Това е нашата професия. Много хора си мислят, че ние работим някаква друга професия, а композираме и пеем между другото. Не знам защо се реагира така на “песен по поръчка”. В миналото всички големи музиканти, включително и Моцарт, са били придворни композитори и всяка седмица са пишели по поръчка произведения, изпълнявани в църквите. Какво значи "поръчков автор"? Има събитие и ти трябва да направиш нещо подходящо.


-Възможно ли е и вдъхновението да дойде по поръчка?
Виолета: Точно в такива моменти си проличава талантът. Дават ти срока и насоката и ти трябва да го направиш.
К.: Всеки си има определено желание - "Пее ми се бавна песен", "Пее ми се бърза песен" и ти се съобразяваш с тези неща и започваш да мислиш в тази насока. Или създаваш нова песен, или намираш нещо подходящо сред вече създадените неща.

-Признати сте, че вадите само хитове, в същото време сте много скромни, не се появявате изобщо на светски събития, не се звездеете... Но не е ли прекалена тази ваша скромност, не ви ли пречи да печелите повече?
К.: Не обичаме светските шумотевици.
В.: Такива сме, не можем да бъдем други. Никога целта ни не е била да бъдем номер едно на всяка цена. Но си знаем, че много ни харесват.
К.: Не се правим на излишно скромни или незабелязани, напротив, наясно сме, че сме оценени.
В.: Факт е, че напълнихме зала "България" на 2 април, и то в един много труден период, без правителство… Какво повече? Това ни е богатството - любовта на хората.
К.: ...И да сме здрави всички - ние и близките ни. Да можем да си плащаме сметките (Смее се). Нормални неща.

-Не поставяте кариерата на първо място?
К.: Кариерата е временно нещо, днес си на върха, утре не си. Младите хора трябва да са наясно, че това не е постоянна величина и че не можеш да се изкачиш на върха просто така, без да положиш много усилия. Една песен става хит, след два месеца излизат други неща, но ако изпятото от теб има стойност като текст и музика, може да остане и 20, и 30 години в съзнанието на хората. Когато пуснеш една песен в публичното пространство, тя вече престава да е само твоя, става обща. Смешни са ми някои като кажат: "Ще забраня на еди-кой си да пее еди-коя си песен". Ти не можеш да забраниш на хората да я помнят и пеят. Това не е като да си купиш кола и после да я върнеш, песента е нематериално богатство.



-Защо един Веселин Маринов, за който ти, Краси, си композирал много песни, и в стилово отношение сте доста близки, има повече ангажименти от вас?
В.: Гледаме децата да са добре,  вълнуват ни повече проблемите, свързани с тях, грижите около тях, стараем се да сме си вкъщи повече време. Те растат и трябва да си наоколо, да ги пазиш и закриляш, а едно турне би ни откъснало от тях.
К.: Веско направи много концерти и шапка му свалям за голямата аудитория. Човекът разбира от бизнес, няма лошо. Той почти няма аналог в България, направил е цяла машина като организация на концертите и няма почивен ден.

-На 2 април отпразнувахте с голям концерт 25-годишния си юбилей като семейство?
В.: Много съм доволна от този празник при препълнена зала. Беше абсолютно наживо и много истинско, хората пяха и плакаха с нас... Ще се излъчи по БНТ 1 по Великденските празници.

С децата Рада и Никола


-Децата ви Рада и Никола в какви насоки се развиват?
В.: Никола навърши 20, учи в Шотландия засега. Иска да е режисьор, оператор, с кино да се занимава. Много е музикален, сам си озвучава филмите, които прави, подбира си музиката. Рада учи в испанска паралелка и още не е решила какво ще следва, но съм щастлива, че тя пък иска да си учи тук, в България. Аз много тъгувам за Никола...

-Човек като погледне заглавията на хитовете ви, думата "обич" се повтаря като мантра: "Обичам те", "Обич", "Аз просто те обичам"... Това не е случайно?
В.: Харесва ни да пеем за обич, за любов, за хубавите неща. Напоследък позагубихме тези стремежи, всичко стана много меркантилно, комерсиално. Определят ни като един лиричен, романтичен дует, и защо не? Харесва ми. Какво по-хубаво от това, да кажеш "Обичам те", "Харесвам те", "Бъди до мен"? На песента "Аз просто те обичам" съм виждала сълзи в очите на хората... Значи трябва да следваме тази линия. Знаем, че по сватби пускат много нашите песни, в чест на влюбените, и това много ни радва - че хората на най-хубавия си празник избират нас.



-А обичта между двама ви стана на четвърт век... Възможно ли е да си омръзнат двама след толкова години?
К.: Е, не е като в първите години. Някои си мислят, че като имат две или три деца, само те ще ги сплотяват. Да, те са един много сериозен ангажимент, така че също "задържат нашата кола" с Вили.
В.: Децата са колелата на една кола. А иначе тръпката между нас си я има. Аз до ден днешен си обичам и уважавам Краси, радвам се много на успехите му, много ме боли, когато някой каже нещо лошо за него. Аз не мога да си представя, че до мен някога би застанал някой друг мъж. То това е обичта.

-Хайде да разкажем историята на вашата обич...
В.: Срещнахме се в група "Домино", в която пеех заедно с Ева и Гого от "Тоника", а също и с Иван, който вече не е между живите. Аз отидох при тях на мястото на Сия. Това беше през 80-а година, след разбиването на групата.
К.: Аз се включих през 1982-ра, преди това работих две години в ансамбъла на ГУСВ ("Строителни войски") заедно с Гого бяхме войици там. Явно ме е харесал и ме покани като се уволних. Изкарахме много хубави години с "Домино". А с Вили се харесахме още в началото.
В.: Шест години сме работили...
К.: Тя имаше друга връзка тогава...
В.: Но и двамата сме моногамни хора, така че първо трябваше да приключа с предишната връзка...
К.: О, беше голямо ухажване, Вили беше голяма красавица (И двамата се смеят на думата “беше”, а Вили подмята кокетно, че вече не е). Аз изчаках моя момент и... забих ножа в сърцето й (Смях).

Сватбата през 1988 г.


-Определят песните ви "Обич" и "Не мога без теб" вече като евъргрийни... Ще оставите следа.
К.: Радвам се, че го признават.
В.: Това е благодарение на Краси. Той е голям музикант. Казвам го без излишна скромност и пристрастност и аз все още съм на сцената заради това. Имах идея да се откажа да пея и да се посветя изцяло на майчинството, на семейството... Това, че все още съм на сцената, ме прави щастлива донякъде. Това остава зад гърба ти. Ние, българите, трябва да обръщаме повече внимание на доброто, а лошото да задминаваме.

-Вили, много жени се посвещават на мъжете си, изявени в някоя област...
К.: Тя се е посветила...
В.: Иска ми се той да работи и да храни семейството.
К.: Тя никога не си е позволила да каже: "Ей тая песен защо я даде на друг, можеше ние да я изпеем и да стане хит". Всяка песен си има своя съдба, може в ръцете на друг да се превърне в много по-голям хит.

Красимир Гюлмезов е сред любимите композитори и аранжори и на примата Лили Иванова


-Краси, водиш ли статистика колко песни си композирал?
К.: В "Музик аутор" се оказа, че са около 350, и това ме изненада. Само с Вили имаме около 100.

-За попфолка писал ли си?
К.:Правил съм някакви аранжименти. Но написах една песен за Емилия - "Ангел в нощта", и мой приятел ми каза наскоро, че в албума й "Най-доброто" тя фигурира. Бях изненадан, че Емилия е оценила тази песен.

-Някои ваши колеги приемат едва ли не като лична хигиена на звуковия си фон да не допускат попфолк звучене. Но ето че един от най-добрите ни композитори смята, че е "по-добре да ги култивираме"?
К.: Аз имам претенциите да съм като хамелеон в нашата професия. Казваш ми: "Искам такъв тип песен", аз сядам и я правя. Мога да работя във всякакви стилове. Имам отношение към фолклора, харесвам някои турски, гръцки, арабски, румънски, руски неща. Във всеки стил има добри професионалисти и хора, които са се хванали само заради стила, но те не правят нищо хубаво, нищо, което остава във времето.
В.: Аз съм много по-"стерилна". Чуя ли попфолк, прескачам канала. Краси го слуша професионално, като музикант, но при мен не е така. Дори не мога да го призная, защото ме дразни самият им начин на пеене. Те са толкова еднотипни - извивките им, вибратото им… Не понасям също и рапа, по същия начин ме дразни като попфолка. Защо трябва да се натоварвам и да си тровя живота с това? Има много прекрасна музика в света.

Вили (крайната вляво) и Краси (крайният вдясно) в група "Домино"


-Краси, славиш се и с това, че можеш да свириш на всичко?
К.: Свиря на почти всякакви инструменти - струнни, клавишни, малко на ударни, само на духови не бях пробвал. Бях започнал саксофон преди няколко години и ми се отдава. Нали много години правих аранжименти и оркестрации, човек трябва да има поглед върху целия оркестър.

-Тежко ли беше детството ви?
К.: Баща ми почина, когато бях в десети клас, но майка ми много ме поддържаше и успях да изклася и да намеря реализация в София. Сега имам пиано, виолончело, синтезатор и издържам семейството си с таланта си в този голям град. С Вили преди години заминахме за Скандинавия, със спечелените пари купих първия синтезатор, направих си студио.
В.: Аз също не мога да се похваля с нещо, но детството ми в Костинброд беше спокойно, при мен също баща ми почина твърде рано, когато бях десетгодишна. Майка ми никога не ме е спирала, каквото съм поискала, това съм правила, и може би тая свобода ми е помогнала да се оформя.
К.: Сега на това учим нашите деца - сами да преценяват кое е важно и кое не.

"Домино" беше страхотна музикална школа за нас"... Вили е в розово, Краси - в черно


-Какво обичате да правите извън музиката?
В.: Винаги има какво. Имаме къщичка, с много цветя, там ходим да почиваме. Но гледам да обърна внимание на децата…

-... и на големия композитор...
В.: Като се сети нещо, отива в студиото и сяда да работи. При него няма определени почивни дни. Спестявам му битовите грижи.
К.: А, мен битовите неща не ме притесняват. Много често хващам прахосмукачката. Гладя също. Но ако ми хрумне някоя тема, оставям ютията и тичам в студиото. Научен съм и сам да се грижа за себе си, когато се наложи.

-Планирате ли скоро албум?
К.: През есента предстои излизането на сборен диск с най-доброто от петте албума на дует "Шик", издадени до момента. В него смятаме да включим и няколко нови неща, мои композиции. То вярно, че обущар без обувки ходи, но този път  съм решил твърдо да отделя време да напиша песни и за дуета ни. Абе аз съм написал, избрахме с Вили 3-4 неща, по текстове на Александър Петров. С него работим вече много години, той направи два текста за новите песни.

"Домино" на сцената. Краси е на пианото, а Вили е втората от ляво на дясно


-Имате няколко хубави песни по текстове на поетесата Дочка Банева, която си отиде твърде млада?
В.: Хората плачат на песента "Аз просто те обичам". Между другото през 2003-та направихме един албум "Където няма студ", за който тя много ни помогна. Не й личеше, че е болна от тая страшна болест - рак... Тогава исках да се отказвам, а тя каза: "Не, вие трябва да сте на сцената, трябва да пеете!". Тя много харесваше песента, която Краси направи по нейни стихове - "Като стара икона". Тогава Дочето ми даде кураж и насока да продължа. Тя ми даде сили, даде ми желание, воля... Като се сетя за това, винаги плача. Дочка е жива в сърцето ми и аз безумно я обичам.

Публикувано във в. Преса, 28 април 2013 г.

вторник, 23 април 2013 г.

“Ангелът на Касиел” Иво Желев с първи сингъл и клип


Талантливият артист Иво Желев (в средата) вече е търсен и за рекламни клипове


Боряна АНТИМОВА

“Ииии най-накрая излезе дебютният сингъл и клип на Иво Желев! – възкликна неговият ментор и мениджър на всичките проекти на “Ангелитe на Касиел” – Касиел Ноа Ашер. - Само ще кажа ,че в това ненормално време... ще имаме и втори! Както и възможност за албум!Защото Иво е РАЗЛИЧЕН!”, добави амбициозната дама.

Току-що завършилият НАТФИЗ актьор Иво Желев, един от „Ангелите на Касиел”, който заедно със Силвия Станоева стана носител на награда „Икар” за дебют за спектакъла „Клер, Мадам, Соланж”, от година участва заедно с партньорката си и в акустични концерти.

Сингълът и клипът излизат година след като беше реализиран проектът TOXIC, в който двамата млади и изключително талантливи артисти Иво и Силвия изпълниха по впечатляващ начин и с неподражаема техника акустичните версии на 19 световноизвестни парчета. Публиката на актьорското тв риалити по ТВ 7 “Стар машин” в края на 2011 г. пък не може да забрави емблематичното му изпълнение на парчето Imagine на Джон Ленън.

На 14 април Иво представи парчето "Холивуд"
в Студио 5 на НДК
В края на октомври двамата току-що завършили НАТФИЗ артисти Иво и Силвия направиха страхотни роли в спектакъла „Клер, Мадам, Соланж” в Червената къща и наградата им „Икар” за дебют не беше изненада за никого. Както и номинациите за награда “Стоян Камбарев” за “за „безспорно и комплексно развития им актьорски талант, за експлозивния вътрешен импулс, за силната телесна, танцова и вокална експресия и техника, за впечатляващото им партньорство в спектакъла „Клер (Мадам) Соланж” и концертите TOXIC”.

Вдъхновител, режисьор, изпълнителен продуцент и партньор на сцената за двамата е Касиел Ноа Ашер. След края на актьорското риалити “Стар машин” тя не позволи с двамата таланти да се случи това, което обикновено се случва с участниците в тв риалитита – да очакват с години някой да се заеме с реализацията им.

С присъщата си дързост Касиел навря в очите на всички мастити театрали собствения си талант да открива таланти, да вади от тях най-доброто и да довежда нещата докрай, като не зарязва подопечните си веднага след шоуто.

Тя беше и амбициозният ментор, който в тези трудни времена продължи да дава криле на двамата си “ангели” Иво и Силви. Така че сингълът “Холивуд” определено е и нейна заслуга.

Клипът към сингъла беше представен на 14 април в „Студио 5” на НДК с вълнуващ концерт-спектакъл „Холивуд”. На него впечатляващи дуети с младия артист направиха актрисите Койна Русева, Ева Тепавичарова, Лилия Марвиля, Стефка Янорова, Силвия Станоева и Касиел Ноа Ашер. Партнираха им енигматичните музиканти Васил Пармаков (клавишни) и Мирослав Иванов (китара).

Клипът е реализиран по музика на Емилиян Гацов -ЕЛБИ, текст на Харис Дж. Бел, режисьор е Явор Веселинов.Ева Тепавичарова и Лилия Маравиля. Партнираха им енигматичните музиканти Васил Пармаков (клавишни) и Мирослав Иванов (китара).

Клипът и сингълът “Холивуд” са само началото. Никой не се съмнява, че амбиците на триото Касиел, Иво и Силви ще доведат до реализацията на нови проекти и със сигурност – до самостоятелен албум на талантливия Иво Желев.

Проектът отново е финансиран с безценната помощ на Галина Тонева и "Гала филм", фирмата, която продуцира талантливите филми "Кецове" и "Джулай" и постановката "Клер Мадам Соланж".

Още за Касиел, ангелите и проектите:

КАСИЕЛ МЕНАЖИРА АКУСТИЧНИ КОНЦЕРТИ
ПРОЕКТЪТ TOXIC
МОИТЕ КОМЕНТАРИ ЗА ЕДИН СКАНДАЛ И... TOXIC

Касиел и Иво в спектакъла "Клер, Мадам, Соланж"





неделя, 21 април 2013 г.

Миро: Един артист струва толкова, колкото е честен в изкуството си



“Преди да чуя как по телефона Джон Бон Джоуви каза “Хай, Миро”, и аз се чудех, дали не се шегуват с мен”, смее се артистът

Боряна АНТИМОВА

Мирослав Костадинов – Миро е роден на 10 март 1976 г. в Добрич. От 1994 до 1999 г. печели Гран При и награди от 11 престижни национални и международни фестивали като „Откритие” „Златен Орфей” и др. През 1999-а заедно с Галина Курдова основават проекта «КариZма», който през 2006-а, след 7 години на върха на класациите, издава албума «Еклисиаст».

През 2007-ма Миро започва самостоятелна кариера и само за няколко месеца е класиран като изпълнител номер 1 на България. След първия му самостоятелен албум «Омиотворен» през 2008-ма, предстои излизането на втория – «Месия». Носител е на около 30 награди във всички музикални категории, два пъти е треньор в най-престижния музикален формат «Гласът на България».






В началото на април Били Ферос, мениджър на Бон Джоуви, пристига в България и споделя във фейсбук профила си парчето на Миро – Power . Скоро след това претенциозният фронтмен на Аerosmith Стивън Тайлър, който никога нищо не харесва, и самият Джон Бон Джоуви също го качват на стените си с много топли думи, към тях се присъединява и Боно от U2.

Музикалните легенди препоръчват Миро, а Тайлър коментира, че има възможност скоро българинът да работи с него и с момчетата от Бон Джоуви… Не, това не е първоаприлска шега. “Преди да чуя как по телефона Джон Бон Джоуви каза “Хай, Миро”, и аз се чудех, дали не се шегуват с мен”, смее се артистът и в типично негов стил започва интервюто с любезното: “Как си в този хубав ден?”…



-Миро, какво си помисли първо, като видя отзивите на тези легенди в музиката?
-Все едно се е случило на някой друг. Хубаво е, куриозно е, но толкова.

-Трима големи в музиката са станали твои фенове във фейсбук… Това не се случва всеки ден.
-Преди дни Яна Янчева, мой агент за чужбина, и Били говореха с Джон Бон Джоуви, и Яна каза: “Миро е тук”и по лауд спийкъра (високоговорителя – бел. ред.) чух: “Хай, Миро!”…  Толкова е .. мило. Страхотен жест от негова страна е всичко, което прави. Но за всичко са „виновни“ Яна и Били:)

-Какво говорихте с агента Били Ферос?
-Каквото си говорят приятелите. Той е приятел със всички, и всички наричат Били “ангел”. Животът му е като филм.





-Били е тук в София?
-Да, на гости е на Яна Янчева. Чрез нея влязоха у нас Ал Бано, Кутуньо и Тоци, по покана на “Жокер Медиа”. А Албано е много топъл. И страхотен певец.

-Успя ли да говориш с него по време на “Гласът на България”?
-Беше ми беше достатъчно да му стисна ръката и да му се поклоня.


-Колко му е Ферос да приземи и реализира тези хвърчащи идеи? Това са американски мащаби…
-Преживял съм много неща и предпочитам да не се превъзбуждам. Ако нещо стане, ще стане, когато трябва… Предпочитам да бъде Божията воля за моя живот. Ще ти цитирам Светото писание: “И какво, ако човек спечели целия свят - а загуби душата си?”… Истината е, че Стивън Тайлър, Бон Джоуви, Боно – това е почти пълната колекция от плакати над моето легло, когато бях малък. И да си призная - Мадона...


-На твое място друг би се разтреперил от вълнение, че точно тези хора са те харесали…
-Шокирах се, вярно е.

-Новината е емоционален “шок” и за меломаните тук. Помним как през 90-те те бяха разделени на два лагера – “бонджовисти” и “майкълисти” (почитатели на Майкъл Джаксън)… Какво пречи на нашите изпълнители да имат самочувствието на американските? Какво като мащабите ни са малки?…
-Не ни пречи липсата на самочувствие. Имаме нереално високо самочувствие. Говоря и за себе си. Музиканти по целия свят работят всекидневно и тичат към успеха. А световният пазар е малък и на него оцеляват само най-трудолюбивите.

-Каква е историята на създаването на това парче – Power - и клипа към него, харесано от тримата големи музиканти?
-Ами в България никой не го хареса, но по-лошото е, че никой не го и разбра. Построено е върху 18-ия сонет на Шекспир. Когато го подготвях, слушах изпълнението на големия актьор от Кралския Шекспиров театър сър Лорънс Оливие. Архаичният шекспиров английски от 16-и век е голямо предизвикателство, затова се постарах в песента да звуча с неговата дикция. Да не забравяме - това не е днешният английски. Все едно да сравним „О, Неразумний Юроде“ от Паисиевата „История славянобългарска“ с днешния български.


Кадри от клипа към парчето Power, което харесаха и качиха във Фейсбук профилите си музикалните легенди Джон Бон Джоуви, Стивън Тайлър и Боно


-А тази военна стилистика на клипа… Може би тя подвежда хората да не обръщат внимание на текста?
-Хората не са длъжни да харесат английска поезия от 16-и век, съчетана с диско бийт и военен марш (Усмихва се). Такова обаче е било моето виждане в онзи момент, и на мен, и на хората, с които го направихме и сега ни харесва (Смях). Вярно е, че визуално видеото събужда негативни асоциации в мнозинството.

Истината може би е, че ние от Източния блок искаме бързо да забравим общото ни минало и факта, че само преди двайсетина години веехме червените знамена и викахме „Ура“ на манифестации. Това, че взривиха мавзолея в центъра на София и направиха доста грозен паркинг на негово място, може би ни скъсява паметта.


Също кадър от клипа към парчето Power, изпълнено в ярко изразена соц стилистика от близкото минало


-А на тях какво им е харесало – музиката, използването на Шекспировия текст, соц стилистиката на клипа?
-Нямам никаква идея. Яна също се изненада и ми изпрати sms, че “ако днес не умре от инфаркт, ще живее вечно”… Защото веднага след като Били е качил клипа във фейсбука си, Стивън Тейлър е реагирал. За него ми казаха, че е изключително взискателен и почти никога нищо не харесва. Били и Яна се радваха повече от мен!

-Ти си сред единиците български артисти, който сам пише музиката и текстовете и дори прави аранжиментите на парчетата си. Новият ти албум “Месия”, по твоите думи, ще е много личен и твой, това означава ли, че няма да гониш комерсиалното на всяка цена?
-Слава на Бога, с възрастта поумнях. Докато едно време за мен беше важно песента, която пусна, да звучи отвсякъде, сега си мисля, че един артист струва толкова, колкото е честен в изкуството си. Да, хубаво ми е, когато на мой концерт хората пеят заедно с мен известните ми песни, но ми е още по-хубаво, когато пеят с мен по-непопулярните.

Аз не знам каква е причината да се родя, но мога да осмисля живота си, като бъда верен на себе си и правя това, което смятам за добро. КариZма беше плод на много молитви. Ние не вярвахме в успеха на първата си песен, но аз не спирах да се моля сутрин, обед, вечер, непрекъснато. Казвах: “Господи, моля те, направи чудо, нека тая песен да стане хит”. И “Рискувам да те имам” се превърна в мегахит. Чаках момента, в който да направя християнския албум. А Каризма си бяха комерсиален продукт отвсякъде и така беше правилно, защото такива бяхме тогава.





-Комерсиален, но е факт, че много хора плачеха и продължават да го правят на вашите песни…
-Това, че са комерс, е добре - това са хубави песни. Това е част от моя път, и той ме е довел до сегашния момент.

-Два дуета белязаха музикалния фон в края на миналия и началото на 21-ви век – Дони и Момчил и КариZма… Когато един дует е бил толкова успешен, не е ли нормално да се събере отново?
-Има неща, които не се продават. Щастието е едно от тях, макар че парите помагат... Много по-важно за мен е да се чувствам добре, да съм пълноценен с хората, които обичам, и да сме здрави. Слава на Бога, имам публика, която обичам. Благодарен съм за любовта. Тя е взаимна. Дните в кариZма са моето минало, от което не се отричам, но това е затворена страница за мен. Категорично.





-Последното си видео на “Върха на планината” си заснел на приказните Карлукови карстови извори…
-Да ми се чуди някой на акъла, като толкова ме е страх от високото, защо трябваше да пея от ръба на пропаст... Кошмар!

-А защо трябваше да си го причиниш?
-По идея на режисьора. И защото карстовият скален комплекс в Карлуково е изключително красив. Това е едно от местата в България, които трябва да популяризираме. Но тези снимки ще запомня като кошмар. Стоенето на ръба на скалата беше изпитание, което не издържах... Дни наред след това го преживявах. Срам, не срам - фобия …

-През март пък засне друго интересно видео - “Сувенир”, с 6-годишния ти племенник Давид, когото обожаваш, и с писателката Людмила Филипова и актьора Иво Захариев. Интересна идея е заложена в него – за хората извън рамките… Кое те предизвика да го направиш такова?
-Такъв е текстът на песента. Идеята за хората вътре в рамките и извън тях е на режисьорката, и много хубаво си кореспондира с музиката.




Малко хора знаят, че детето, снимано в клипа на Миро "Сувенир", е 6-годишният му племенник Давид,
когото музикантът обожава



-Освен Дивна, с която спечелихте риалити формата “Пей с мен” през 2008 г., кого още покровителстваш?
-Да си помагаме един на друг е нещо, което съм научил от големи за мен хора. Ще започна от Митко Щерев, макар че не е първият. Ние с Галка го наричахме на шега чичо Митко, а той мен- чичо Миро. Та „чичо Митко“ ни канеше редовно на вечери у тях, защото знаеше, че понякога нямаме пари и за вечеря. Митко Щерев се държеше с нас като част от семейството си, и ние вечеряхме заедно с красивите му дъщери…

Той продуцира като подарък първата версия на “Рискувам да те имам”. Щерев беше пътеводната светлина на КариZма. Много добронамерени хора ме водят с мъдрост и досега. Така че това, което аз давам, е това, което ми е дадено даром, а аз съм получил много. Логично е да го предам нататък. А Дивна се развива перфектно.


Миро като треньор в тв формата "Гласът на България" заедно с Данчо Караджов, Преслава и Вики Терзийска


-Ти си единственият треньор, поканен за втора година в тв състезанието “Гласът на България”, и един от най-емоционалните. Какво ти дава контактът с участниците, един утвърден певец би могъл да ревнува от новите таланти?
-Здравко от „РИТОН“ например не ревнува от по младите (Смее се). Напротив, подкрепя ги и им помага. Щастлив е от успехите на другите. Такъв трябва да бъда и аз.

Да помагаш на талантливи хора, да се съгласиш с мечтите им и да ги познаваш, е привилегия.
В моя отбор тази година има много талант, но и в таланта има степени. Вася Попова за мен е „Гласът на България“...

Тя е артист със собствен почерк .. Една такава мъничка и усмихната, но силна... Ако усети със сърцето си нещо, ще го направи, ако не, ще намери правилния аргумент и няма да го направи. Така трябва да бъде. Бъди убедена, че това момиче ще работи и като водопроводчик, но няма да стане певица в пианобар.





-Защо не харесваш тази работа?
-Спрях да пея в пианобар, когато бях на 19.  Първият пианобар в България беше във Варна и аз работех в него. Ненавиждах момента, в който тръгвах на работа, въпреки добрия шеф и готиния персонал. Парите също бяха добри, но рутината отне удоволствието ми от музиката. Затова напуснах. Майка и татко ми казваха, че съм луд, защото за седмица аз изкарвах парите, които те изкарваха за няколко месеца. От днешната ми гледна точка обаче съм постъпил абсолютно правилно.

-Виждаме те на сцената, какво ще запомниш от бекстейджа на предаването?
-Сълзите. Този тип формати създават нереални очаквания в участниците. Да, това е бърза слава и ако са достатъчно умни, ще форсират този “турбо двигател” в ускорението към успеха си. Попитах всеки от моя отбор какво очаква от живота си и ще се постарая да  помогна, сега и впоследствие. А наградата на bTV е по-добра и от договора с "Юнивърсъл". Победителят ще учи в Бъркли. Най-хубавото нещо, което може да спечелиш в този живот, е да се научиш!





-Какво очакваш да се случи в шоуто следващата седмица?
-Вася и част отбора ми ще пеят на сцената. Това за мен е празник. Вася за мен е специална. Съжалявам, но ще съм честен докрай - за мен Вася е в графата “Арета Франклин”. Подобни гласове са единици в целия свят. Хора с този усет към музиката са ценни. Няма значение  дали ще стане „Гласът на България“ 2013, нито доколко ще бъде популярна в България или в света. Нейната съдба е да пее, независимо от мащабите на нейната популярност. И тези, които се докосваме до нейното изкуство, сме щастливци.

-Ти не криеш своята емоционалност. Повече губи или повече печели един изпълнител от това, че се оголва емоционално пред публиката?
-Едно време се опитвах да бъда някой, който не съм. Това ме направи нещастен. Сега съм щастлив, без да броя какво губя или печеля.






-Влюбен или вдъхновен – кое от двете състояния повече те характеризира в този твой период на видим подем?
-Нито едното от двете. Може и отстрани да изглежда, че съм в подем, най-важното за мен е да бъда по-добър човек. Опитвам се да използвам максимално времето си и това, което имам като възможности.

-Малко хора знаят за теб, че обожаваш класическата музика и дори беше ангажиран от Христина Ангелакова да пееш оперни арии?
-Това е друга класа. Когато пея опера, е с намигване - аз нямам нужната постановка на гласа, нито пък съм платил цената в труд, за да съм на класическата сцена. Участвал съм в няколко концерта, организирани от Маестра Ангелакова. Бях част и от Моцартовите дни миналата година. Пял съм също и арията на Ескамильо от “Кармен” и на Мефистофел от “Фауст”. Ама как съм ги изпял… Като поп певец съм ги изпял (смее се).





-В тези звездни за теб мигове за кои моменти от миналото си на беден амбициозен младеж се сещаш?
-Младостта е арогантна. Ако срещна онзи човек, който бях на двайсет години, не бих си казал нищо. Бих си зашил два шамара. Младият Миро не би разбрал този, който съм в момента.


Миро с майка си и сестра си


-Какъв беше младият Миро?
-Тогава бях просто… глупав. Мислех, че знам и мога всичко. Сега поне си давам ясна сметка, че сферата на моето незнание е огромна.

-Какво обичаш да правиш, с кого обичаш да се виждаш, когато си отидеш в Добрич?
-Мама, татко, сестра ми, племенника, приятелите от детството… Старая се да си ходя често. Нито аз ще стана по-млад, нито родителите ми. Изпускам как расте Давид, така че се старая да съм в Добрич по често.


-Кой и с какво може да те оМИРОтвори?
-Само Господ.

-През 2010-а беше определен за модна икона, а преди с Галя си правехте сами оригинални тоалети. Сега?
-Сега се обличам в дрехи на големите артисти в модата, 99 процента от гардероба ми е Армани. И не защото е марка, а защото дрехите му са произведения на изкуството.

-В артистичния ти дом ти има много книги, картини и един роял. Напоследък стана традиция артистите да се пробват и в някое друго изкуство, как е при теб?
-Рисувам, но малко над средното ниво. Цената на майсторството е висока във всяко изкуство. Янко Янков например има усет към светлината, и ми е достатъчно да погледна платната му, за да си кажа, че няма смисъл изобщо да опитвам. Рисувах, предимно защото обичах да ми мирише на маслени бои, на терпентин и да създавам нещо с ръцете си. Преди да завърша картина, се обръщам и поглеждам „Житата“ на Янков и се отказвам…

-А каква е съдбата на платната ти, като ги нарисуваш?
-"Хващат крачета" и стават постоянни гости в домовете или офисите на приятели.

-Една от големите ти страсти са книгите, ти буквално “изяждаш” всяка за отрицателно време…
-Напоследък се хващам, че много чета в Уикипедия. Живеем в изумително време, в което всичко е на един клик разстояние. Ако например хапвам банан, си хващам статия в Гугъл, проверявам от кое семейство е растението и т.н..

-Коя книга е винаги на нощното ти шкафче?
-Не се разделям със сонетите на Шекспир, нося томчето където и да пътувам.

-С писателката Людмила Филипова имате много силна интелектуална и духовна връзка, тя се е снимала в клипа ти, ти пък си на корицата й… Как се роди това приятелство?
-Има хора, които като срещнеш, все едно си ги познавал винаги. Те предизвикват инстинктивно в теб нежност и симпатия. Там няма нужда от много думи. С Людмила беше искрена симпатия от първи път, освен това много й харесвам книгите. Чел съм всичките, освен “Мастиленият лабиринт”. Любима ми е “Анатомия на илюзиите”.


Писателката Людмила Филипова се снима в клипа на Миро "Сувенир"

Английското издание на книгата на Людмила Филипова "Мастиленият лабиринт" с Миро на корицата


-Приятелите ти твърдят, че си готов да помогнеш на всеки в нужда, като избягваш да го афишираш?
-А споменаха ли че съм отмъстителен реваншист (смее се)? Човек не може да помогне на целия свят, но би могъл да опита, като започне с хората, които среща. Би трябвало взаимопомощта да е нормална в съществуването ни. Ние зависим един от друг, взаимносвързани сме. Ако мога да направя нещо, защо да не го направя. Благословен съм да живея сред много любов и ми личи.

-Обгрижваш с много любов няколко помиярчета - котетата Мирко и Грибко и кучето Розичка, но защо само животни от улицата?
-(Бурен смях). Може да са от улицата, но са моите (смее се). Те просто идват при мен и остават. Всъщност кучетата са шест, защото петте деца на Роза вече пораснаха и съвсем не влизат в графата кученца (смее се). В началото на седмицата се купува около 20 кг суха храна, за хляба да не говорим, а в четвъртък-петък вече оставаме без нищо и отново се пазарува. Много ми се иска да имам нюфаундленд, но такъв е животът (усмихва се).

Тези сладури които съм приютил, живеят с мен, защото няма къде другаде. И нося отговорност. Сутринта ставам, преди да съм направил за себе си каквото и да е, първата ми работа за деня е да нахраня „добитъка" (смях). Шест кучета, и всяко иска внимание, любов. Всяко вика “бау” и иска да се гушне в теб. Котките мяукат и искат тяхната си храна и внимание. Преди да изляза, нямам време за мен.


-Когато пътуваш, предпочиташ пасторалната селска идилия, не държиш на лукса?
-Явно съм човек от друг век. Обичам да ми е спокойно. Ню Йорк като град например не ме привлича. В Лондон обичам кварталите. Един от най-неприятните моменти в живота ми беше на “Оксфорд стрийт” – тълпища хора, като мравуняк...

-В градината си садиш и отглеждаш дръвчета… Какво ти дава това?
-Вече нямам време и за това. Миналата година засадих една прекрасна магнолия, която Розичка, разбира се, откопа и изяде. Сега си бях приготвил ела, но кученцата я унищожиха, преди да я засадя.

-Обожаваш да гледаш морето, с какво те зарежда морската шир?
-Ами, аз съм жабе. На мен ми дай басейн, вана, море, езеро и няма мърдане от там. И не смятам, че е свързано със зодията ми – Риби.

-Близките ти те хвалят, че създаваш невероятен уют, че в дома ти винаги има свещи, готвиш превъзходно, дори месиш питки…
-Меся, и готвя, защото няма на кой да го прехвърля (смее се). Правя го за себе си. Хубаво е човек да е добре нахранен и да му е вкусно. Това е част от „долче вита“. След хубаво хапване не само чувството за ситост е важно, а да ти е мирно и комфортно в душата.


-Заради кое свое занимание би зарязал всичко останало?
-Заради живота. Животът е хубав, а живеем в такъв стрес, че забравяме да живеем. Не е една причината, поради която бих оставил всичко. Приятелите ми знаят, че се заканвам - ще зарежа всичко и ще стана овчар, или рибар. Това е достоен живот, но и там се иска майсторлък (смее се).






-Ти си силно вярващ човек, До каква степен вярата определя начина, по който живееш?

-Не мога да се променя от самосебе си, но опитвам. Разчитам на Бог и в този аспект от живота си. Някои хора смятат, че християнството е патерица за слаби хора. Грешат . Когато Христос говори за на учениците си, те му казват: “Какво е това учение, трудно е дори за слушане?”. Не е лесно да обърнеш другата си буза, когато те ударят. Инстинктът ти е да отвърнеш със същото. Християните са смели хора. Ще ми се и аз да съм като тях. Това, че си роден в държава с преобладаваща религия християнство, не те прави християнин, освен по паспорт.

Християнството е начин на живот. То е всекидневно възстановяване на разрушените взаимоотношения със Създателя. Това не е мъртва религия и обреди или поредица от движения и мантри, които правиш, за да достигнеш нирвана, а съзнателен живот. Да приемеш Христос в живота си, тук и сега. Да живееш по високия морален стандарт на Бог.
 Животът на Майка Тереза е пример за християнство в действие. Тя живя и се грижи за отхвърлените, за онези болни от гетата, които те е гнус да погледнеш, камо ли да пипнеш.



-Ти цениш много празниците, наближава Великден…
-Аз вече го празнувах по католическия календар, сега ще го празнувам по православния. Не съм част от деноминация.  Наскоро в самолет пътувах с един български митрополит.

Попитах го защо са разделенията между тях и католиците, след като имаме най-важното помежду си – Христос. Митрополитът ми смигна и каза: “Миро, ние вътре в православната църква не можем да се разберем едни с други, камо ли с останалите”.


-Какво би си пожелал на себе си и за България за Великден в това време разделно на гняв, протести и предстоящи избори?
-Цяла България, всички трябваше да излезем още преди години. За мен проблемите ни идват от това, че не сме духовен народ. Затова политиците ни нямат морал за 5 стотинки.. Те не вярват в Бога и правосъдието му!

Пожелавам на себе си и на България вярващи хора във властта. Не си ли забелязала, че вярващите нации живеят добре? На американския долар пише: “На Бог се уповаваме”. Нациите, които са насочили погледа си към вярата и морала, са добре и в материален аспект.


Публикувано във в. "Преса", 21 април 2013 г.



събота, 20 април 2013 г.

Мира Дамян – аристократичната мода, която спира дъха




Шведски шик от коприна и метал, черни перли и 5000 копчета върху уникална рокля, шита в Болшой театър

Текст и снимки Владина ЦЕКОВА


Шоурум “Велмар” в аристократичната софийска къща на бул.”Васил Левски” 51 отвори вратите си на 19-и април вечерта за експозицията на уникални по рода си модни облекла, съчетани с перлите “Велмар”. Атмосферата, напълно в духа на арт изложба, а не на модно ревю, е дело на дизайнерката Мира Дамян. Новата и колекция е лимитирана, като всяка дреха в нея е уникат.

Познатите и търсени перли на “Велмар” са приказното допълнение към аристократичната, но и твърде нестандартна мода на Мира. Нейните облекла са популярни и търсени в Швеция повече от 25 години. Дизайнерката създава своята собствена модна марка години след като завършва дизайн и мода в Стокхолм. Нейни клиенти са популярни и обичани шведски личности.



Изключително интересната и екстравагантна Мира Дамян освен всичко е била съседка на Астрид Линдгрен, отказала е покана за вечеря на Павароти в Москва, работила е в ателиетата на Болшой театър. Нейните модели с радост носи съпругата на създателя и мениджъра на АББА Стикан Андерсон.

Мира Дамян с приятелката си Владина Цекова

Мира е представена в няколко магазина в Стокхолм, сред които NK Independents и K Stockholm Design, както и в международните представителства на Швеция в Кувейт и Япония. През 2000 г. Мира Дамян открива собствен магазин и шоурум в Стокхолм, а през 2008 г. и в София. Нестандартните и изложби и ревюта са отразени в международни списания като Vogue Австралия и Мегаполис. Дизайнерката е значима и високо ценена и заради персоналното си отношение към всеки клиент.

Дрехите на Мира Дамян не могат да се категоризират лесно, но за сметка на това са лесно разпознаваеми.

 „Аз правя дрехи, които могат да бъдат носени от сутринта до следващата сутрин“, обобщава дизайнерката. Комфорт, стил и индивидуалност – това са основните характеристики на модата на Мира Дамян.


Мигове от изложбата








В експозицията са представени и четири от най-известните произведения, превърнали се във визитна картичка на Мира Дамян.


Рокля с 5000… копчета
„През 1990 г. в Москва, в малките дюкяни, имаше само копчета и коприна и така се роди идеята за рокля направена от около 5000 копчета, ръчно зашити върху три слоя коприна. Изработена е в ателиетата на Болшой театър“, споделя Мира.






Коприна и метал
„Коприна и метал от 5 слоя, тъкани за мен от швейцарската фирма Schlaepfer – производител на висша мода платове. За съжаление горният цвят не ми се понрави и така дни наред ръчно го премахнах”, разказва дизайнерката. Моделът е от 1992 г.



Безсънна креативност
„Безсънна креативност“ е също комбинация от метал и коприна, остатък от гала-роклята на г-жа Гудрун Андерсон, съпруга и съдружник на основателя и мениджъра на група ABBA Стикан Андерсон”, представя Мира модела си, създаден през 1994 г.




Rock & Roll
“Моделът също е от метал и коприна. За този така скъп плат нямаше технология за шиене. Създаден е през 1992 г.”, разказва дизайнерката.



Уникатите





























Благородството на перлите