събота, 21 април 2012 г.

Камбоджа: Живот върху плаващо село

Ивайло пред тук-тук, из пътеките на комплекса Анкор Ват в Камбоджа

Боряна АНТИМОВА

“Обичам да наблюдавам как живеят хората, как се забавляват и общуват, как работят” – казва Ивайло за митарствата си по света. “Пътешествието за мен е начин да обогатя себе си, като наблюдавам другите.

Посетил съм 39 държави досега за последните 7 години и всеки път, когато пресека нова граница, ме обзема вълнение в големи дози и тръпка да вкуся от местната култура: навици, обичаи, кулинария, архитектура... Имам навик от всяко място да си купувам сувенир – магнитче за хладилник. Вече са над 60, има и много подарени от приятели от цял свят”, обяснява пътешественикът.

Изненадващо, местните предприемачи предлагат слона като транспорт до хълма в комплекса Анкор Ват

Ивайло Димов е само на 25 години, но вече има сериозен опит на авторитетна позиция – финансов анализатор. Завършил е финанси в УНСС и учи магистратура по бизнес администрация в IE Business School (“Институт Еспреса”) в Мадрид. Преди това е трупал опит една година в семейната фирма MVVI Consult Ltd като финансов анализатор. На същата позиция е работил година и половина и в централата на “Крафт Фуудс” за Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка във Виена.

От 4 години Ивайло членува в AIESEC - глобална студентска неправителствена организация, и ръководи офиса й за България, преди да замине за Мадрид. Организацията има представителства в 110 страни по цял свят и основно развива лидерските способности у младежите чрез работа по проекти с икономическа или социална насоченост.

Тук-тук с туристи наближава поредния храм - основен начин за разглеждане на комплекса

С колкото и сериозни проекти да е зает обаче, всяка година Ивайло отделя време и средства за своите изследователски пътешествия. С особено вълнение разказва за Азия. Решава да отдели два месеца, за да я опознае. Минава през Хонг Конг, Япония, Китай, Макао, Камбоджа, Виетнам, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Индия и ОАЕ –Дубай.

“Два месеца са абсолютно недостатъчни за толкова дестинации, но не можех да остана повече. Исках да разбера как живеят местните, какво правят всеки ден, какво ценят, как се отнасят към чужденците, дали ще ти помогнат например на улицата, ако ги попиташ нещо”, разказва Ивайло.

”Не съм виждал по-зелено от цвета на растителността в Камбоджа”


Особено го впечатлила кухнята. Опитал по нещо традиционно от всяка страна. Казва, че кокосовото мляко добавя интересен вкус на всички техни ястия. С него готвят вместо олио. Типичното ястие за региона Тайланд, Камбоджа и Виетнам например включва месо, зеленчуци (моркови, чушки, местни разновидности на боб, гъби), овкусени с лимонова трева, и с пържени ядки кашу.

От всичките азиатски страни Камбоджа му била най-интересна, понеже не знаел почти нищо за нея. “Хората са изненадващо усмихнати и добродушни след терора, през който са преминали преди 30 години, по време на режима на Червените кхмери”, казва Ивайло. Истинско предизвикателство за него било да попадне на плаващи селища. В Камбоджа и Виетнам те са нещо нормално.

Залез от комплекса Анкор Ват

По течението на реките или в езерата има много такива къщи на салове. Те се местят според пълноводието и всеки сал заедно с къщата върху него се връзва здраво за бамбукови колове, забити дълбоко в тинята. Иначе когато човек е вътре, може и да забрави, че е на сал – толкова здраво са привързани дървените домове, че все едно са на твърда земя. Жителите на плаващите къщи имат ограничен достъп до питейна вода, къпят се и се мият в реката.

“На тези плаващи къщи повечето хора имат телевизори, печки и някои дори хладилници” чуди се Ивайло. Ток се доставя чрез акумулаторни батерии и има лодки, които ги презареждат. Други лодки сноват между наколните жилища, като продават храна. Има и лодкари-гидове, които развеждат туристи или карат децата на училище. То също е на сал, но е със специални подпори и доста по-стабилно закрепено от останалите домове.

Плаващите селища - поредица от къщи на салове, закрепени за колове, 
обградени от буйна растителност на брега

При преместването на селището редът не е важен, така че е много възможно да си смениш комшиите. Къщите са доста близо, буквално са вързани една за друга или са на метър-два разстояние. Всеки стопанин си има лодка, защото това е единственият начин за придвижване по тези места. Има и лодки-таксита.

Ивайло се добира до плаващите селища на тук-тук. Това е триколка, теглена от мотопед. “Беше интересно преживяване. Аз и спътниците ми бяхме отседнали в хостел на брега на езеро, на 20 минути от град Сиам Реап. До плаващото село се придвижихме с тук-тук. Шофьорите карат много бързо, сред облаци прах и изпреварват доста рисковано. Имат някаква неясна система от бибиткания и адреналинът е висок. Това напомня доста Кайро, Индия, Шри Ланка”, разказва пътешественикът.

Търговки на лодки

Той се сприятелил с гидовете в лодката, с която го закарали на плаващото село. “Бяха баща и син, той говореше малко английски и ни разказа за себе си - че сутрин ходи на училище, следобед помага на баща си с туровете. Нямаше амбиции за големия град или чужбина. Искаше да стане тур-гид като завърши, да разказва за държавата си и да показва красотите и”, разказва пътешественикът.

Ивайло бил притеснен от хаоса по улиците. “Освен столицата Пном Пен, градовете нямат нужната инфраструктура. Нещо нормално е като се разхождаш по улиците, да се удряш в многобройни жици и кабели, които висят само на метър-два над главата ти. Което в комбинация с пороите през дъждовния сезон крие сериозна опасност за хората”, чуди се Ивайло.

Мъже си почиват в горещия ден

Той е очарован от позитивизма и усмивките на камбоджанците. “Те са много приветливи и живо се интересуват от теб – откъде си, защо посещаваш държавата им. Може да живеят бедно, но не те лъжат, не се пазарят за цената и винаги са готови да ти помогнат”, казва пътешественикът.

Ивайло (вдясно) заедно с гидовете си лодкари

Дворецът на монарха в столицата Пном Пен


Ивайло позира в една от 7-те будистки пози


Публикувано във в. "Преса", 21 април 2012 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар