неделя, 16 февруари 2014 г.

Иво Аръков: Оглеждам се за нови хоризонти



Боряна АНТИМОВА


Иво Аръков е роден на 27 септември 1988 г. във Варна, детството му преминава в Белослав. На 13 години заминава заради работата на баща си в Ростов на Дон, Русия.


Когато се връща, се записва в детското театрално студио "Златното ключе" във Варна. Учи солфеж, композира песни със свой текст. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.


Играе в редица театрални постановки, сред които „Козата, или коя е Силвия” на Явор Гърдев. Близо три години беше в трупата на МГТ “Зад канала”.

Има силен дебют в киното във филма „Кецове”. Модел е на агенция “Ивет моделс”, а участието му в сериала "Фамилията" го нарежда сред родните секссимволи. Сред многостранните му таланти са писането на стихове, свиренето на пиано и китара.

На маса пред ресторанта на Иво на последния етаж в столичния мол “България” седи баща му, Максим Аръков. Синът е в период на изтощителни снимки за сериала “Фамилията” и таткото се е вдигнал от Белослав, за да му помага в бизнеса.

Максим с носталгия споделя за залеза на професията си - стъклар. Специализирал е в Русия върха в занаята - гравюра върху стъкло, правил е изящни фигурки, произведения на изкуството… Но днес там, където е бил стъкларският завод в Белослав, е голо поле, а няколко поколения потомствени майстори вече са си отишли.

Пристигат “децата”. Мика Стоичкова кротко присяда до своя любим, отваря лаптопа си и “потъва” в своите си неща, като нито веднъж не се намесва в разговора. “Колега съм ви, знам правилата: това интервю е на Иво. Това е неговият свят”, казва тя. Двамата, изглежда са открили перфектната формула за здрава връзка: всеки подкрепя другия, без да го лишава от свободата да бъде себе си и да прави нещата, които му харесват.


-Иво, баща ти е притеснен за здравето ти, казва: “Много снима това момче, малко спи”…
-Снимам много, но не достатъчно, не, колкото ми се иска. Чувствам в себе си енергия за повече и смятам, че в България има много таланти, които заслужават това. Но кога ще се случи – не знам. Просто се надявам.

-Какво да очакваме от Антон Велев в новия сезон на “Фамилията”?

-Той претърпява голям крах, минава през две много емоционални кризи и започва да се превръща в нов човек, може би по-добър.
Много съм благодарен на продуцентите, които повярваха, че мога да се справя с това предизвикателство.
Изключителна рядкост е някой да рискува и да ангажира с години по-млад човек. Беше ми трудно в началото. Явно изглеждам много по-различен от Антон в действителност, защото ми се е случвало хора да ме питат: “Вие ли сте…” Отговарям – “да, същият, Тони от сериала”.


Като Антон Велев в сериала "Фамилията", заедно с актьора Даниел Владимиров

В сериала "Фамилията", петият отляво надясно



Като Антон Велев в сериала "Фамилията"


-Снима се и в сериала “Четвърта власт”, как гледаш на това – като на трамплин за известност, като на възможност за осигуряване на доходи?

-Сериалите са конвертируемият формат на киното. Не че това е лесен начин за снимане, или че не е предизвикателство от актьорска гледна точка, напротив. Само екипът знае колко труд стои зад изработването на една серия.





С Лилия Инджова като водещ на актьорското риалити "Стар Машин",
преоблечен като Джак Спароу от "Карибски пирати"


Като Маската зад кулисите на актьорското риалити "Стар Машин", с Касиел Ноа Ашер и сина й Зуи

-Беше водещ на актьорското риалити “Стар машин” по ТВ 7, оказа се, че и за това имаш талант…

-Добрата дикция и постановка на гласа - всичко дължа на моите професори от НАТФИЗ. Както казва проф. Атанасов, всички студенти имат талант, но важното е колко труд ще положиш след това, и колко силна воля, за да се изградиш.

-Сега какво би предпочел – театър, кино или сериали?

-Защо трябва да се степенуват? Всичко ми е интересно. Не се отричам от нито едно от трите. Просто сега съм в такъв период – на сериали.


Във филма "Кецове", отляво надясно:  Валери Йорданов, Васил Драганов, Иво Аръков, Иван Бърнев, Ина Николова и Филип Аврамов


В култовата постановка на Явор Гърдев "Козата, или коя е Силвия", в Народния театър


-Напуснал си трупата на театър “Зад канала”.

-Много глупости се изписаха по темата, а истината е, че искам да се развивам като актьор. Искам да огледам новите хоризонти, да се запозная с нови хора. Напуснах, защото нямаше как да се направи такава координация, че хем да играя, хем да си преследвам моите мечти и идеали.

-Но не си затворил категорично вратата към театъра?

-По никакъв начин. Ръководството на театъра не са ме изпратили на кораба на Колумб и не са ми казали “Сбогом”. Вече сме толкова глобализирани, че за 8 часа съм на другия край на света.


Иво (вдясно) като модел


-Освен всичко друго, кичат те с епитети от рода на “красив като млад бог”, все още си в каталога на модна агенция “Ивет фешън”.

-Да, не съм се отказал от ангажиментите си като модел, защото не са в противоречие с работата ми като актьор. Има нормален диалог между агенцията и мен и е от взаимен интерес да работим заедно.

-Определението секссимвол радва ли те, гали ли суетата ти, или те притеснява?

-Нито ме притеснява, нито пък му отдавам прекалено голямо значение. Приемам го като комплимент, радвам се, но не галя прекомерно егото си с него. Това е нещо, което получаваш като титла, то е същото като зрителската оценка в актьорството. Изглежда, че у нас е много модерно мъжете, които са желани и търсени, да се правят на скромни, да казват: “Ами не, аз не съм секссимвол”. Не сме свикнали да сме искрени и откровени. Някак трудно ни е все още, когато някой направи нещо хубаво и то е безспорно, да му ръкопляскаме.


-Като син на детска учителка, от малък свириш на пиано и китара, композирал си. Имаш ли време за това сега?

-Сега свиря на китара. А композициите бяха в студио, зад пулт, по съвременния начин за правене на музика. Но напоследък нямам време за това.

-Пишеш и поезия: “Изяден от несъвършенството на разума си/ ще клонирам само най-добрите си черти/ с градация и гравитация, гръмоотвод и грация/ в надмощието си да притежаваш преживяното/ десет точки за изграждането, двайсет за разрухата”… Предизвикваш фурор в социалните мрежи… Ще издаваш ли стихосбирка?

-Имах голямо желание да издам една, получих и няколко и предложения от издатели, но доста удари понесох и се отказах. Хората днес са ангажирани с други неща, фокусирани в други проблеми, встрани от това, което искам да предам като послание. Опитвал съм да пиша и проза, но поезията ми идва като по-голям синтез, като една квинтесенция на всичко преживяно.

-Какво обичаш да четеш?

-Много обичам и намирам време да чета български автори – Смирненски, Яворов, Йовков, Радичков, Дамян Дамянов. Обичам много също испанска литература, Федерико Гарсия Лорка ми е един от любимите поети. Обичам и поезията на Уилям Бътлър Йейтс, изчел съм всичко от него и дори започнах да си превеждам стиховете му.


Когато не е на снимки, Иво слага ръкавиците и готви в ресторанта си "Ел Торо"
на третия етаж на мол "България"


-От поезията – в прозата – имаш ресторант, готвиш от 14-годишен, казват, че и в това си талант...

-Готвенето предава голяма част от вътрешна ти енергия и се радвам, че намерих правилния екип. Това са хора, които имат усещане за здравословно хранене, а също и воля и качества да доказват, че да се грижиш за себе си е правило номер едно.

-“Ел торо” на испански е бик. Това е символ за теб, нали?

-Да, на пробивност, на успех. Исках да намеря за ресторанта си символ, който обединява тези важни качества на волята. Ако човек подчини себе си на волята и не позволява тялото да я контролира, това е златна формула за успех.




-Като дете в тази посока ли си представяше, че ще продължи животът ти?

-Винаги съм усещал, че нещо такова съществува в мен, но никога не съм го формулирал, нито пък съм знаел как да го изразя. Докато не попаднах на един приятел, който ходеше в “Златното ключе” и тогава просто оседлах живота си, който преди това преминаваше нагоре-надолу. Вече знаех какво искам, как да го постигна и рискувах. Винаги съм се занимавал с много неща, както сега.

-Какво най-много те дразни у сънародниците ни?

-Това, че сме доста неблагодарни, много завистливи и подхождаме към всичко с огромна корист. Това не го разбирам и казвам, че България не е това. Българинът не е това. Когато отидем някъде, аз задължително казвам, че съм българин. Аз искам да представлявам България. Това, което правя – това е България. А не онова, което BBC или някоя друга чужда медия пуска и се опитва да развали имиджа ни и да внуши, че сме страна на пияници, нехранимайковци и будали. Напротив, срещал съм се с българи - величия!

Това е, не се ценим. А другото лошо нещо е, че се опитваме да се намразим един друг. Когато една страна е разединена, е много лошо. Както пиша в стиховете си, “съединението ме разедини напосоки”. Това агресивно обединение просто ме разгражда.


-Кое те възмущава най-много?

-Това, че много мои състуденти и съвременници вече са извън България. Аз все още съм тук и се опитвам да направя нещо хубаво, но нищо хубаво не се получава, освен това, да ми петнят името… Ами не виждам смисъл и аз да оставам за дълго тук. Аз се опитвам да генерирам някаква идея, а само ми се казва: “Махни се, ти не разбираш”. Ами щом е така, ще отида да разбирам някъде другаде.

Не се дава шанс за никакъв успех и просперитет. Опиташ ли се да накажеш едно младо дърво да не никне, то ще намери път, заобиколен, но пак ще изникне. Има хора с потенциал, които наистина искат да останат, но никой не иска те да успяват, никой не иска да развие потенциала им. Това ги депресира и комплексира, отиват в чужбина и там се развиват.


-За любимата си казваш: „Мика е моят лъч светлина, който ме обогати и обнадежди… Много е трудно да намериш някого, с когото говориш на един език и двамата сте на еднаква честота”. Вече сигурен ли си, че това е голямата ти любов?

-За мен голямата любов е една единствена в живота и това е човекът, с когото искаш да остарееш. Но за да продължи любовта, трябва да се стараеш всеки ден.

-Приемате ли сватбата за следващ, близък етап в отношенията ви?

-Не, вярващ съм, но не религиозен. А подписът – пред кого е важен и за какво?



-Някои хора, незнаейки, че имаш стабилни собствени доходи, смятат, че ще разчиташ на тези на Стоичков?

-Това малко ме натъжава и е проблем на едни други хора. Всичко около мен съм го постигнал с огромен труд и се надявам да се вижда. Никога не съм настоявал хората да виждат колко много се трудя, защото винаги изглеждам свеж, отпочинал, дори и когато съм спал два или три часа.

-Някъде споменаваш, че си бил Стоичков на карти на първата среща. Респектът не беше ли по-голям?

-Не знам защо така странно се тълкуват думите ми. Разбира се, че ще имам респект към единствения българин, който прослави България навсякъде по света. Преди него някои хора не знаеха въобще, че има такава държава. Величав е!




-Но освен това е баща на любимата ти…

-Не трябва да се смесва едното с другото. Стоичков за мен е една легенда, която, за съжаление, е подиграна в България. Той няма нищо общо с това, което медиите се опитват да наложат като образ. Тъпото е, че у нас се опитват да го провокират и да го вкарат в ненужни манипулации. Но това са игри на едни други хора, игри на интереси.

-Той не те ли стресна, не каза ли ти какво би ти причинил, ако разбиеш сърцето на малкото му момиче?

-Не. Той е един широко скроен човек, не се ограничава само със своите ангажименти, много е комуникативен. Можем да играем боулинг с него, може да водим някакви супер сериозни разговори, да ходим на опера, да спортуваме заедно.

-Какво правихте с него по мъжки в Маями?

-Играхме футбол, обиколяхме из града, карахме джетове, забавлявахме се. Общо-взето, наслаждавахме се на живота заедно.


С Жан Клод ван Дам в екшън, който холивудската звезда така и не довършва


-Вярно ли е, че през април-май с Мика емигрирате окончателно в Маями?

-Бих искал да сложа край на тези коментари. Няма такова нещо като край на кариерата ми тук. Единственото ми желание и интерес е да се задълбочавам и да намирам нови хоризонти в тая кариера.

Предстои ми една сериозна крачка: среща с хора, които са оценили моите качества като актьор и ме канят в Маями. Но това ще се случи, когато най-официално приключа с ангажиментите си тук – снимките на 3 и 4 сезон на сериала “Фамилията”. По щастливо стечение на обстоятелствата, с Мика ни се отварят перспективи на едно и също място – в Маями.





-Мика развива собствена марка модни облекла, би ли зарязал нещо свое и да заминеш някъде в името на кариерата й?

-Намирам това за доста нормално и адекватно поведение. Не е нормално в една двойка хората да си казват: “Ами защо пък ще правя нещо за теб, какъв си ми ти?” Аз съм твоята любов, аз съм част от теб! Да, бих подкрепил Мика, както и тя мен, защото и двамата вярваме, че когато си набележиш някаква цел, трябва да я преследваш докрай.





Стихове от Иво Аръков


За всичките онези времена
вий бяхте пламнали по музика
по музите на френските шансони
но ний в телата ви сме очертани
там те ни проектират – тишина;

Ние бяхме плувнали замислени
едва измислени почти планувани
изражение на вашето изображение
отражение или затворената й константа
с илюзия по вътрешен дизайн;

Може би сега сме ние
поколението вслушани във музика
по-нови в старостта си с настоящи спомени
на ударните басови мелодии разделящи се положително
по полО – сферите

Изяден от несъвършенството на разума си
ще клонирам само най- добрите си черти
с градация и гравитация, гръмоотвод и грация
в надмощието си да притежаваш преживяното
десет точки за изграждането двайсет за разрухата

деца, когато вашето надбягване започне утре сутринта
не споменавайте на вашите деца, че те дечица ще сиимат…

Всички думи в тялото ми ще са като най-изящни гени
биха се ревнували една след друга
защо ли знаят тайната
щом не разчита
азбуката
разума

редували се гените – ревнували се вечните
във вятър и в игри са скрити всички мисли

тук пак ще питам за човек щом всичко разруши
гърмящата гаранция на гордостта ще го изправи ли
но никой друг не ми остана
само сиви трупове
на следващите


Публикувано във в. "Преса", 16 февруари 2014 г.


сряда, 5 февруари 2014 г.

Писателят Иво Топалов: Всеки може да бъде Икар




Боряна АНТИМОВА


Иво Топалов е човек, когото трудно може да поставиш в рамки, а и той упорито се съпротивлява срещу тях, приемайки смело всякакви предизвикателства. За краткия си живот е опитал какво ли не - бил е търговец, предприемач, организатор на събития, треньор по личностно развитие, писател... Но като че ли последното най-добре му пасва - Иво обича, владее и умее да ползва словото. Затова ще опитам да го определя с две думи, почти взаимоизключващи се: неочакван и… близък. Ето как той се представя в сайта си “Блогът, който усмихва хората”:


“Понякога опознаваме историята на другите и тя става нашата представа за тях. След това упорито започваме да ги вкарваме в тези рамки и да ги отъждествяваме с нея.

Моята история може да бъде разказана поне по два начина.

Първият: Казвам се Иво. Роден съм във Варна, но цял живот живея в София. Завършил съм английска гимназия с пълно отличие. После Културология в Софийския Университет "Св. Климент Охридски". Работил съм много години като търговец на всевъзможни неща.

Имах също собствен бизнес с няколко партньори. Справяхме се добре, работехме много. После се оттеглих. Търсех моя път.
Последните няколко години се занимавам с личностно развитие. Прочетох много книги, написах множество анотации за тях, посетих различни обучения, организирах семинари, работих с чужденци и българи. Натрупах опит. По трудния начин. Помогнах на много хора да намерят себе си. Давах лични и професионални консултации, организирах екипи, писах статии за личностно израстване. Създадох „Майстор на думите” - състезанието за презентатори. Получих много подкрепа. Също някои непредвидени атаки. Оцелях.

Вторият. Без рамки:

Аз съм Иво. Просто Иво. Ако си сменя името, професията, приятелите, навиците, колата, банковата сметка или каквото и да било друго: пак ще бъда аз. Толкова. И съм много благодарен за това!
Написах и продължавам да пиша "Блогът, който усмихва хората", както и романа "Полетът на орела". В него има и красиви илюстрации, дело на моят добър приятел, художникът Борислав Гергинов.”
(ivotopalov.com)






Иво, когато един толкова интересен човек създава толкова неочаквана и интересна книга като “Полетът на орела”, първият въпрос е кога и как житейските истини достигнаха до теб?

Няма как лесно да отговоря на този въпрос. Житейски истини идват при всички нас във всеки един момент, стига да имаме очите да ги видим или спокойствието да ги усетим. Всички познават това чувство, когато някаква тема, проблем или въпрос ни се изяснява – тогава получаваме чувството на голяма яснота, така нареченото просветление. Може да имаме такъв момент, докато си говорим с друг човек, четем книга, играем на някаква игра или дори – докато хвърляме боклука. Това, разбира се, се случва значително по-лесно, ако преди това сме упражнили ума си и сме свикнали да се самонаблюдаваме.

"... Другото, което направи впечатление на момчето, бяха хората, с които се срещаше по пивниците. Дълго време Момчето не можеше да разбере какво е различното в тях, докато един ден не го осъзна внезапно. Всички те бързаха да избягат от реалността!

Уж излизаха заедно в една компания, но отиваха на места, където е твърде шумно - до такава степен, че бе невъзможно да си говорят, освен ако не искаха да си крещят. Уж бяха заедно, но почти не можеха да общуват. Сякаш искаха да са заедно, понеже ги бе страх да останат сами, но в същото време не им бе приятно да слушат познатите изтъркани истории, както и да гледат все същите пиянски изпълнения.
И все пак, като излизаха заедно, те си създаваха илюзията за близост, а това ги караше да се чувстват в безопасност.

Колкото повече време минаваше, толкова повече Момчето се чувстваше не на място. То искаше да говори с хората, да се опита да разбере какво ги вълнува.

... Момчето отдавна не изпитваше удоволствие от бурния нощен живот.
Разговорите сякаш го успиваха и то живееше почти като насън.
А ако нещо притъпява сетивата ти, то не може да е истинско!..."
Из "Полетът на орела"






Като малък беше ли по-различно момче? Питам те заради образа на Момчето в книгата ти, което се среща с различни хора по пътя, от които черпи житейски мъдрости и истини.

Различието е една прекрасна тема. Можем да бъдем различни от себе си сега или от другите. На някакъв етап от живота си всеки един човек, без изключение, се чувства различен, особен и т.н. Въпросът е вече какво правим с това чувство. Можем да го подтиснем и пренебрегнем, да го избягваме, да го преодолеем или да заживеем с него, все едно е истина.

Във всеки случай, трябва да осъзнаваме уникалността си, като едновременно с това си даваме постоянно сметка, че сме еднакви с другите хора и човешките истини и инстинкти са универсални. Колкото до Момчето, главният герой от романа, то е събирателен и универсален, и най-вече – човешки образ.

По пътя си срещаме много мъдрост и тя се открива у почти всички. Този образ - на Момчето, успява някак си да я извлече от всички свои срещи, да я усвои и приложи почти веднага. В този смисъл, на мен много ми се иска да приличам повече на него, понеже аз имам навика понякога да си повтарям грешките или да не съм чак толкова решителен.

"Човекът изпитва чувство на неудовлетвореност, което го кара да върви нататък и да търси нещо повече. Точно както правеха търсачите на истината."
Из "Полетът на орела”






Работил си дълги години като търговец, бил си и предприемач, и организатор на събития… Това помогна ли ти по-късно в работата като лайф коуч?

Не само. Всъщност имам зад гърба си повече от десет различни професии. Да, наистина, някои от тях практикувани за съвсем кратко в рамките на някакъв пробен период. Абсолютно всичко това ми помогна и ми помага всеки ден.

Всеки опит би могъл да ни е от полза. Въпросът е дали го използваме или не. Ако умът ни затъне в съжаления за миналото, вина или някакви други негативни емоции например, тогава опитът и неговите поуки стават недостъпни за нас.

Колкото до лайф коучинга, аз го практикувам рядко и само по изрична и много настоятелна молба. Иначе предимно работя с фирми и бизнес клиенти като техен обучител и треньор, но най-предпочитаното поприще за мен си остава писането.


Автографи по време на състезанието "Майстор на думите"


По твоя инициатива се провежда състезанието за презентатори “Майстор на думите”. Каква е основната идея?

„Майстор на думите” се роди като смесица от няколко различни формата и представлява състезание за оратори, презентатори и разказвачи. Всъщност, обаче, представлява трибуна, където всеки може да изкаже своя позиция, истина или история. И трибуната не е единствено пред самите посетители на събитието, тъй като след това някои от материалите биват публикувани и в нашия видео канал. Даже, една от презентациите на наш участник се превърна в най-четения разказ в интернет, а други участници бяха поканени на интервюта в телевизии, намериха клиенти сред публиката, идеите им станах популярни и т.н.

Идеята за състезателите е да намерят своята публика, място, където да заявят позицията си или да разкажат историята си. Идеята за публиката е да се забавлява и да открие зрънцето истина за себе си. На вечер имаме пет или шест различни презентации на най-разнообразни теми.

Въпреки шума, който се вдигна, и сравнително големия успех на формата, е изключително трудно да се организира подобно събитие. От една страна заведенията сменят постоянно програмата си, а при нас се координират множество доброволци и презентатори. Освен това се опитваме да се издържаме само от вход, като по този начин останем независими от външни икономически интереси и осигурим свободна трибуна на нашите презентатори, обаче не всеки път успяваме да покрием първоначалното капиталовложение.

Все пак знам, че това е правилният път, след като някои известни организатори на събития, ползващи се с голямо медийно покритие и внимание на големи спонсори, заеха много неща от нашия формат, а други, отново известни, се обадиха, за да предупредят, че направо ще го откраднат. Това е сигурен показател за успех.





Кога самият ти осъзна силата на словото?

Винаги съм обичал да чета и да слушам приказки, но не си давах сметка колко точно е силно словото, преди да изучавам в университета теория на приказките и докато не започнах да се интересувам от психология, различни методи на обучение, НЛП и други, които разчитат основно на думите.

До каква степен словото може да промени живота ни?

Всичко зависи от това какви думи използваме, за да го опишем. Една дума може да успокои изтерзания, а друга да разклати и уязви силния. Една дума може да предизвика усмивка, а друга сълза. Добрата стратегия, след като осъзнаем тази огромна сила, е да започнем да подбираме думите в главата си, като предпочитаме такива, които ни дават сила. Избирайки съзнателно да преформулираме някоя от историите, които си разказваме във вътрешния си диалог, например, може да ни даде криле и неподозирани, дори неизчерпаеми ресурси за справяне с настоящето.




Създал си и “Блогът, който усмихва хората”. Позитивизмът (който може да те държи на педя над земята) не пречи ли на човек да вижда реално проблемите си и да върви напред?

Здравословното разстояние е сантиметър, педя е вече много и може да има негативен ефект. Реално замаскираният като реализъм песимизъм – пречи. Реализмът понякога може също да попречи. Давам веднага един пример от хиляди възможни. Искате да се научите да танцувате или да говорите пред публика. Първият път се справяте ужасно и се излагате. Тогава всички песимисти и повечето реалисти отпадат от по-нататъшната забава и надпревара, никога не успяват да изразят таланта си и никога не изваждат гения от себе си.

Докато от друга страна, леко заблуденият оптимист си казва „Не се справих, чак толкова зле. Сигурно следващият път ще се справя отлично!” и продължава да се учи и да се опитва, колкото и да греши. А това е и правилното отношение, ако искаме да имаме успех и да съхраним ума си по пътя.

Колкото до блога, приемам го като моето лично място за споделяне и откровение. На 18 февруари той навършва точно три години. Когато започнах, нямах точна идея какво искам да направя, но постепенно в него започнах да публикувам истории, които са ме вдъхновили, кратки есета и дори интервюта с интересни личности. Постепенно се изгради аудиторията му и всъщност, тъй като не съм много редовен в публикуването на материали, тя се дължи основно на препоръки от читатели, което ме радва изключително много.


Книгата “Полетът на орела” звучи като съвременна приказка, или по-скоро, като поредица от притчи. Защо избра тази форма?

Да, романът е с цялостен сюжет и всички разкази са свързани в голяма история. Причината е доста обикновена. Всички истории съдържат в себе си някаква истина, а под формата на приказка за мозъка е най-лесно да ги възприеме. Приказката понякога предизвиква емоция или чувство и комуникира по този начин директно със сърцето, което усеща кое е вярно и кое – не. На места се оказа доста трудно да се заменят всички термини от научните теории с прости думи, но съм благодарен за това предизвикателство, понеже аз самият разбрах тези истини много по-добре, отколкото преди написването на книгата.

Животът ни не е ли също приказка, по-интересна от която и да било измислена?

Зависи как гледаме на него. Обикновено сме твърде потопени в него, за да го забележим. Това се нарича идентификация и означава, че в процеса на живеене, докато се люшкаме от едно удивление към следващото, ние често губим себе си, потапяйки се до безсъзнателност в рутинните си ежедневни дейности. Можем по същия начин да бъдем заслепени от емоция или моментно чувство.

Обикновено дистанцията на времето ни помага да погледнем на живота по този начин. Недостатъкът е, че е минало твърде много време и вече сме изпуснали да го изживеем пълноценно, когато разберем, че не е бил чак толкова лош. Затова, ако решим да работим над себе си и предпочетем да не пропускаме времето си, тогава позицията на наблюдател спрямо нас самите ни дава възможност да превърнем живота си в приказка още в настоящия момент.

"Появява се едно много сладко усещане на лекота. Започва под корема и ако предизвикателството е голямо, стига чак до гърлото и го свива. Старите хора му викат „пеперуди в стомаха”. Някои се плашат от това чувство и спират всеки път, когато го усетят. Но има хора, които го търсят и дори се пристрастяват към него. Това са смелите пионери, които преследват мечтите си и рискуват да тръгнат по неутъпкани пътеки. Те знаят, че ако нещо не те плаши, значи не си струва да се захващаш с него."
Из "Полетът на орела"


Полетът е нещо прекрасно, но може ли всеки да бъде или да се почувства като орел или като Икар?

Всеки може, да, най-искрено го вярвам.

Полетът ни дава перспектива. Не случайно има изрази като „погледни го отстрани” или „смени гледната точка”. Когато се издигнем над ежедневието, над проблемите, които заслепяват ума ни или рутината, която притъпява сетивата, можем да усетим вкуса на свободата, а взорът ни да се насити от пъстротата на този прекрасен свят, от хоризонт до хоризонт. В този смисъл и орелът, и Икар могат да представляват цел и ролеви модел. Нещо, към което се стремим, забравили всички страхове.

“Хората по-щастливи ли са, след като живеят толкова дълго? Кому е необходимо да знае колко са звездите, щом светят така красиво и карат хората да мечтаят? Защо да се чуват по-далеч глашатаите, щом единственото, на което служат, е да помагат на търговците да продават по-добре стоката си и на краля, за да държи хората в подчинение? Ако знанията ви носят такава голяма сила, кой гарантира, че хората няма да злоупотребят с тях?"
Из “Полетът на орела”






Какво следва оттук нататък? Каква ще е темата на втората ти книга?

Сега посоките са две. Превод на „Полетът на орела” и тя да бъде предложена на чуждестранни издателства. Не знам накъде води този път или дори какви точно са стъпките, които следват, но съм решил да тръгна по него.

Другата посока е втора книга. Грубата работа по нея е завършена, но предстоят още много редакции и корекции. Не ми се иска да издавам много информация за нея. Бих определил жанра като биографичен трилър с елементи на личностно развитие.

Знам, че няма много подобни примери в литературата изобщо, но вярвам, че начинанието си заслужава. Отново са намесени изумителните способности на ума, има много обрати и затаяващи дъха сцени и няколко неочаквани заигравки на съдбата. Отново казвам, предстои твърде много работа по нея, за да мога да бъда по-конкретен.

"Човек не е историята си. В един момент всичко се развивива по план, после Силата решава, че сме научили достатъчно, и променя декорите. Ние си оставаме същите, но малко по-богати откъм опит и малко по-мъдри."
Из “Полетът на орела”


В това смутно време страната ни има крещяща нужда от лидери. Със своите идеи и работа като лайф коуч ти си лидер, увличаш хората след себе си. Би ли се включил по-активно в политиката?

Засега нямам подобни планове и честно казано, съмнявам се някога това да се промени.
Едно е да си обучител и думите ти да увличат хората по пътя на тяхното собствено развитие, в търсене на успех, яснота, творчество или преследване на цели, а съвсем друго – да увличаш с политическа цел.

В политиката са намесени твърде много корпоративни и наднационални интереси, а хората остават някъде на много заден план или са третирани като предмети. Или още по-лошо – като дойни или добивни животни. А в страната има достатъчно лидери или хора, които заслужават да бъдат такива. Просто фокусът на вниманието на обществото и на медиите е насочен в грешните.

"Тялото е единственото превозно средство, което имаме за цял живот. Ако не се грижим за него, се обричаме на постоянен дискомфорт и дори болести. Може би не е лоша идея да започнеш да се упражняваш заедно с мен."

"Зареждам се, когато остана насаме, медитирам или просто си мисля. Може да прочета и хубава книга. Обожавам да чета и го правя много често. Чрез книгата общуваш с различни от твоя умове, научаваш се на нови гледни точки към света и преживяваш хиляди неща, които иначе просто не биха могли да ти се случат в рамките само на един човешки живот. С други думи: „Само един живот не е достатъчен, за да изживеем всички възможни сценарии на съдбата си.”"

"...Направиш ли една малка стъпка по посока на желанието си, става ти ясно каква трябва да бъде следващата. И продължаваш така, докато механизмът се задвижи. Разбираш, че си предприел достатъчно действия, когато всичко започва да се случва от само себе си, вместо да го предизвикваш. Тогава просто трябва да имаш търпение, за да изчакаш крайния резултат. И да не се отказваш." 
Из “Полетът на орела”









За какво не ти остава време в чисто личен план – време за любимата, за хоби, нереализирани планове и мечти?

Ставам много рано, за да си осигуря време за всичко. Плановете и мечтите ми вярвам, че ще се реализират по най-добрия възможен начин, в най-добрия възможен момент. Хобито ми е моята професия, или по-точно моите занимания, така че се смятам за сравнително щастлив човек.

Разбира се, бих се радвал на повече свободно време, което да отделям на близките си или на себе си, защото това също е много важно време за мен и за връзката с мен самия. Знаете, че всеки е най-важният човек в собствения си живот и това е първата връзка, за която трябва да отделяме внимание и време и най-важният човек, който трябва да обгрижваме. Без да прекаляваме, разбира се.

Ако всеки оправи връзката със себе си, може би заедно с това ще се отърсим от множество нездравословни модели на поведение. Ще спрем да се опитваме да крадем непозволено от чуждото внимание или да жадуваме външно потвърждение за собствената си значимост. Отделяйки време и внимание на връзката със себе си, може изведнъж също да спрем да търсим доказване на нашата стойност чрез материални придобивки. В даден момент може дори да се отърсим от заслепението, че сме заобиколени от конкуренти и врагове и да прогледнем за човешкото в заобикалящите ни. И най-накрая да открием защо мъдрият човек е казал, че всяка промяна в света започва от самите нас.


За книгите и съкровищата в тях
(Откъс от книгата “Полетът на орела”)

"Намериха две стаички в близост до един Магазин за книги. Магазинчето беше западнало и запуснато, но все още работеше. Знанието се съхранява в книги точно както захарта - в буркан, и всички знаят това. Знаеше го и кралят и се беше погрижил хората да не искат знанието, което се съдържаше в книгите. В кралството се продаваха книги навсякъде и имаше много библиотеки, защото, ако забраниш нещо, само го правиш по-желано. Кралят обаче беше изключително хитър и имаше за съветници много умни и надарени хора. Те бяха измислили начин да откъснат хората от знанието, скрито в книгите. Правеха вестите на глашатаите така любопитни и организираха толкова много игри, че за хората беше много по-интересно да си прекарват времето така, вместо да се затормозяват да учат разни неща от книгите. Четенето изискваше повече усилия, отнемаше време, а беше и възможно нещата, които научиш, да не ти влязат в употреба веднага. От друга страна, ако слушаш глашатаите, си информиран. Или поне така твърдяха самите те. Когато замениш думите, хората никога не забелязват или го мислят за случайно. Затова сега всички искаха да бъдат информирани, като си мислеха, че това е същото като да знаят. Ето защо, макар че купуваха книги, след това не ги четяха. И всички бяха доволни. Кралят и търговците печелеха пари и бяха доволни, библиотеките и печатниците имаха работа, макар и доста ограничена, и затова също бяха доволни, а хората от своя страна не знаеха, че трябва да негодуват, и също бяха доволни. Дори да изпитваха известно притеснение, не разбираха причината за своето безпокойство. Оставаха само със смътното чувство, че нещо им се изплъзва. Което пък от своя страна ги караше да говорят все повече помежду си и да спекулират върху различни версии на разказаните от глашатаите истории.

Момчето обичаше книгите и докато Търсещия Просветител спеше, отиде и купи толкова, колкото можеше да носи по дългия път. То знаеше, че от книгите могат да се научат много и интересни неща, а от много отдавна, като чуеше кралските глашатаи, си запушваше ушите."


неделя, 2 февруари 2014 г.

Диляна Попова: Дивото ме привлича




Боряна АНТИМОВА


Диляна Попова е родена в Гулянци. Завършва техникум по облекло в Плевен и семестриално - моден дизайн в НБУ.

Преди 15 години става модел на агенция “Ексграунд”, работила е в над 10 държави в Европа и Азия. Била е лице на много известни марки. Снимала е реклами на “Кока Кола” в Турция и каталози на “Лореал” в Милано. 

Дефилирала е на ревютата на всички известни български дизайнери. Снимала се е в клиповете на много наши музиканти. Има авторска марка за облекло. Снима се с успех във филма “Love.net” и в сериалите “Стъклен дом” и “Революция Z”.

Стана финалист в тв риалитито “Африка: Звездите сигурно са полудели” по Би Ти Ви.  



-Диляна, призната си за една от най-красивите българки. Рядко се случва обаче хубавица да спечели и жените...

-Известна ревност винаги съществува, аз самата съм изпитвала такава понякога… Но се радвам, че има жени, които гледат на мен чисто като човек и са намерили нещо, което е близко до тях. Отдавна се разделих с желанието всички да ме харесват…

-Как крехката и нежна Диляна стана финалист в едно толкова сурово риалити за мъже?

-Пред последните години се стремях да се науча на търпение и постоянство и мисля, че “Африка” беше изпитът ми по темата. Установих, че съм станала доста търпелива, но за постоянството трябва още да поработя. Нищо не е непреодолимо, когато имаш жизнено необходимите ти неща. Съжителството с непознати хора, докато работех като модел в чужбина, ме научи да живея, без да преча на другите. А и хората, с които се опознах в “Африка”, направиха оставането ми до финала истински приятно.


-Какво ново внесе това приключение в живота ти?

-Предстоят ми там затвърди любовта ми към дивото, към животните и ме научи да ценя храната, водата, природата и всичко, което иначе разхищаваме, без много да ни вълнува. Бих тръгнала на подобно пътешествие и за по-дълъг период от време още утре. Обожавам да пътувам. Падам си по всякакви места и това е най-голямото богатство, което се опитвам да си подсигуря! Мечтая да обиколя света един ден…

-Ти беше най-емоционална в отношенията си с бушменчето Алекс… Какво ново около идеята ти да станеш негов попечител?

-Алекс никога не е будел съжаление в мен. Аз съм сигурна, че той е щастлив там с това, с което се е родил и което има сега. Но това не е причина да не искам да му дам шанса да се развива, да учи и да расте в по-здравословна среда. Още повече, когато родителите му са на същото мнение.  Има един-два варианта за попечителство и осиновяване. В момента се води кореспонденция между България и Ботсуана, защото техните закони са различни от нашите, и не мога да взема категорично решение преди да съм напълно наясно със ситуацията.





-Твърдиш, че не приемаш насериозно моделската си кариера. Приемаш ли все още ангажименти?

-Все още работя като модел, но много по-рядко. Позволявам си да подбирам ангажименти и да определям цена. Снимките винаги са ми доставяли удоволствие, но имаше периоди, в които го правех само, за да изкарам пари, и се отегчавах… Не казвам, че това не е сериозна или отговорна професия, просто е до време и трябва да си подготвен, да имаш “план В”.




-Вече имаш сериозен опит със снимките в “Стъклен дом”, “Love.net” и “Революция Z”.

-Благодарна съм, че имах шанса да работя в киното и телевизията. За мен това е логично продължение на моделската ми кариера. Харесва ми… Старая се и на другите да им хареса.

-Скоро започва третият сезон на сериала “Революция Z”. Уютно ли ти е в образа на учителката по физкултура Маринова?

-Харесвам героинята си, тя е някак си лека и рязка като характер. Нямаме много общи черти, но по-интересното е, че се уча от нея. Тя е по-категорична и пряма в комуникацията си.


Като учителката Маринова в сериала "Революция Z"


-Би ли искала да се развиваш като актриса?

-Да, но все още се пробвам, търся себе си в нея, търся дълбочина и емоционалност… Имам още много да уча. Ако тази професия ме приеме, ще дам всичко от себе си. Ако ме отхвърли, значи мястото ми просто не е там.

-Имаш ли нови предложения за филми и сериали?

-В момента съм обвързана с Би Ти Ви и “Революция Z”. Като свърши, ще видим…


Във филма "Love.net"


-Притеснява ли те клишето “или красива, или умна”? Комплексира ли те идеята, че може да те възприемат като празноглава?

-Пoнякога се дразня, иска ми се да не правя впечатление само с външната си “окраска”, но съм го приела. Има достатъчно хора, които ме познават и знаят каква е същността ми.

-А каква е тя?

-Аз съм емоционална, ранима и понякога доста наивна, имам силно развито чувство за справедливост и смятам, че това е едно от най-хубавите ми качества.


Във филма "Love.net"


-Патила ли си от доброто си сърце и от емоционалността си?

-Патила съм си по-скоро от наивитета. Лесно се доверявам и очаквам винаги коректно отношение, но то рядко е  оправдано. Явно имам още да уча как да познавам хората.

-Как преодоляваш депресиите – като се затваряш в себе си, или като се събираш с приятели?

-Преди време ми се струваше по-лесно да се затворя в себе си, но вече по-мъдро разрешавам проблема, като излизам и се виждам с хора, които ме ентусиазират да не губя ценно време.




-Как понасяш предателството на любимия или на някой приятел?

-Опитвам се не да приемам, а да разбирам предателството. Поставям се за малко на мястото на другия и търся причината, която го е накарала да постъпи така. Не винаги я намирам, естествено, но поне му намирам оправдание и по-лесно забравям…

-Страдала ли си някога в работата си от това, че си красива?

-Не бих казала, нещата са по-комплексни, а и в моята сфера на работа всички са красиви… Понякога съм подценявана, но рано или късно нещата си идват на мястото.




-Как отговаряш на нападките на ревниви жени, които виждат в теб заплаха за половинките си?

-Те не ме питат и аз не им отговарям. (Смее се) Мисля, че само хората, които не признават собствените си грешки, са склонни да обвиняват другите.

-Ти два пъти свали дрехите си за най-известните мъжки списания. Имаше ли колебания преди това?

-Не се притеснявам от този тип снимки, но и никога не съм се снимала чисто гола, или поне някои части не се виждат. Аз съм модел и това е част от професията, но трябва да има естетика. Зодия Везни съм и наистина оценявам красотата.




-Завършила си семестриално моден дизайн, имаш и своя марка. Това ли е твоят “план Б”, за който спомена в началото?

-Винаги съм искала да се занимавам със създаването на дрехи. Правя го от малка. Това ми дава свобода и начин да изразя себе си.

Доскоро го възприемах като хоби, но мисля, че е време да се превърне в нещо повече.

-Преди три години отвори бутик, какво става с него?

-По-скоро ателие, в което шиехме и продавахме дрехите.


Лятото се преместих на ново по-голямо място – шоурум, в който аз и още двама дизайнери предлагаме нещата, които правим. Много по-приятно е, когато споделяш една обща идея с приятели… Това наистина ме зарежда и вдъхновява.

-Какви точно дрехи създаваш? Кое преобладава в колекцията ти?

-Дрехите, които правя, са най-вече удобни, насочени за ежедневието, за свободното време и за повече усещане на свобода. Преобладават тишърти и спортни панталони.

-Кои са любимите ти стилове, силуети, цветове?

-Харесвам уличния стил и изчистените силуети, както и широките, раздърпани тениски. Обичам жени в мъжки панталони и сака. Придържам се към ненатрапчивите цветове и меките и фини материи, най-общо казано всичко, което те кара да се чувстваш свободен.

-Твърдиш, че не понасяш прекаления контрол на мъжете над теб. Това означава ли, че предпочиташ да си сама?

-Никой не иска да е сам и аз не правя изключение, просто не обичам да ми се налагат нечии правила. Не съм сама и давам всичко от себе си да не ограничавам и да не изисквам повече, отколкото мога да дам.


С Дичо
-Компромиси с мъжете?

-Компромисите би трябвало да са нещо взаимно, следователно те са според човека и ситуацията.

-Какъв мъж би могъл да спечели трайно сърцето ти?

-Не знам… може би този, който иска да съм щастлива и ме обича такава, каквато съм.

-С Дичо имахте много силна връзка, останахте ли приятели?

-Най-нормалното нещо за двама души, които са споделяли живота си, е да останат приятели. Когато обичаш някого, ти просто го усещаш близък, независимо дали сте свързани интимно.



Малката Диляна
-Израсла си в малкото плевенско градче Гулянци. Като дете за такова бъдеще ли мечтаеше?

-Мисля, че несъзнателно съм мечтала за това, което сега ми се случва, или поне така ми харесва да мисля. Бях в общи линии кротко дете, обичах да рисувам и не исках да ходя на детска градина, там ми беше неуютно. Предпочитах да си стоя вкъщи с мама или с баба. Ходила съм само два дена, а на първия ми учебен ден в първи клас учителките не бяха много заинтересовани от мен, защото смятаха, че не съм подготвена.

-Много от красавиците признават, че са имали комплекси като деца. Така ли беше и при теб?

-Трябва да си призная, че имах комплекси, които понякога ми пречеха, но и ме задържаха, стъпила здраво на земята. По-важното е, че вече знам коя съм и на какво съм способна.
Най-силно страдах от това, че не вярвах в себе си, не се намирах и за особено атрактивна. Но с времето се научих да се приемам такава, каквато и съм, и същевременно да работя върху нещата, които не харесвам в себе си.


С майка си и по-голямата си сестра Елиза


-Имаш ли хоби?

-Моите хобита за радост са свързани с работата. Обичам да рисувам, да пътувам, да измислям разни неща, да гледам филми, да чета и да се виждам с приятели.

-Какво става с твоята “виртуална двойничка” във Фейсбук, малката Мартина, която се беше представила за теб?

-Почти никога не влизам във Фейсбук. Този тип комуникация някак ме затормозява, там има толкова ненужна информация… Не че няма и положителните си страни, но аз лично не съм привърженик… Писах на Мартина, че няма никакъв смисъл да се представяш за някой друг, и сега сме приятелки. Тя е на 8 и е много мило дете.

-Участва в кампанията за бездомни животни “Вземи ме вкъщи”. Имаш ли си домашен любимец?

-Имам страхотно куче, померански шпиц на три години. Има интересен характер, като човече е, не обича да остава сам и често го взимам на работа със себе си, когато не може да го взима майка ми.




-Сега снимаш усилено за “Революция Z”, как би прекарала един свободен ден?

-Обичам да подреждам, готвя понякога. А понякога просто ми харесва да се търкалям на дивана и да гледам телевизия.


Публикувано във в. "Преса", 2 февруари 2014 г.