петък, 15 август 2014 г.

Фб етюди: Писмо до едно влечуго



От вчера съм разтърсена от една ужасно долна и неетична постъпка. Един на пръв поглед достоен мъж, с когото се познаваме само от фейсбук, си позволи да злослови в лични съобщения по адрес на една дама, за която писах, че много харесвам и обичам. Едва сдържах гнева си, но сега искам да му кажа нещо тук, пред всички:

Влечуги винаги се намират в живота ни. Те пълзят в краката ни и се опитват да ни спънат; промъкват се в живота ни, в най-личното ни пространство, като оставят лепкава слуз след себе си, на която се подхлъзваме, но за малко. После се изправяме и разперваме криле за полет...
Дали си птица или влечуго, решаваш сам - въпрос наистина на личен избор. Да си влечуго е по-лесно - винаги може да се спотаиш в шубрака. Но решиш ли да си птица, трябва да си наясно, че всеки може да се прецели в теб... Затова влечугите са много повече от птиците. могат само да проследят завистливо полета ни, да се промъкнат в нечий свят и да се опитат да ни наклепат, докато летим.

Но ние летим високо - там, където влечугите всъщност не могат дори и да ни докоснат.
И като Икар не ни е страх от нищо.