четвъртък, 31 май 2012 г.

АВТОБИОГРАФИЯ




Pодена съм на 30 ноември 1958 г. Завършила съм Руска езикова гимназия в Плевен през 1976 г. и Институт за начални учители също в Плевен през 1978 г. През 1985 г. завърших руска филология в Софийски университет, с втора специалност българска филология. Имам и двугодишна специализация в Института по руски език “А. С. Пушкин” в Москва.

Няколко години работих като учителка – в 45 ОУ, 141 СОУ с преподаване на руски език и 151 експериментално СОУ. Имам втори клас квалификация като педагог. Омъжена съм, имам двама сина на 32 и 31 години. Винаги съм искала да работя като журналист, но преди промените това беше доста трудно, ако не си партиен член.

Журналист съм от 1990 г., когато заедно с група ученици от профил “Масови комуникации” в 151 СОУ създадохме седмичния вестник “Икар”. По-късно започнах работа при Румен Балабанов като редактор във в. “Кой си ти”. Използвайки опита си от в. “Кой си ти”, поех като редактор (и.д. гл. ред.) вестник “Време Super S”, който беше с доста неопределен таргет и нисък тираж – 12 000.

Предложих на издателите (изд. “Време”) да го преобразуваме основно като издание за аудиторията от 12 до 19 г. и само за 2 години тиражът му се вдигна до 45 000, като през 1994 – 1996 г. беше най-тиражният вестник в тази ниша. От негови рубрики излязоха две списания.

Първият български fanzine (списание за фенове) със заглавие I Love и емисия I Love TAKE THAT се правеше само с тийнейджъри, които обучавах в движение, и се продаваше в много висок за времето и групата си тираж за списание – 12 000. Просто беше уловен пулсът на малките ни читатели.

Имахме един легендарен шеф с огромно сърце, който реализираше всички тийн мечти с широк замах, талант и професионализъм - Людмил Мирков... Няма вече нито такива списания, нито такива сърцати издатели...

"Нешлифован диамант" - така ме наричаше Людмил. Той ме научи на всичко ценно, което трябва да знае един журналист от печатните медии, но най-важното - вдъхна ми кураж и ми осигури най-здравия възможен гръб, за да реализирам всички свои планове.

Помня веднъж в ресторанта на Съюза на журналистите на "Граф Игнатиев" Людмил ме представи на един от първите главни редактори на в. "Труд", име легенда - Дамян Обрешков. Каза му: "Бай Дамяне, това е новата Валерия Велева".

Тогава Валя вече беше нашумяла с рубриката си интервюта с известни личности "По пантофи". Каква ирония на съдбата! За мой късмет тя сега ми е шеф в "Преса", където правя интервюта с популярни личности... За мен е чест, че точно тя ми е шеф. Изключителен професионалист и прекрасен човек!

По същото време направихме и второ специализирано списание “Лексикон 5 +”. То също беше с много висок тираж. И трите издания – седмичник и две месечни списания ръководех и редактирах сама, като екипът ми беше само от млади неопитни тийнейджъри на по 17-19 години.

Напуснах Издателска къща “Време” поради несъгласие с политиката й – в един момент решиха да превърнат успешния вестник в списание (заради по-качествения печат и евентуално по-големи възможности да реклама). Допуснаха груба грешка, като пренесоха абсолютно същите рубрики от вестника в списанието. Така на практика “убиха” успешния вестник и създадоха по-скъпо издание, което не можеше да се ползва от същата аудитория.

Беше пролетта на 1997 г., един ден минавах край редакцията на в. “Труд” на “Дондуков” и реших да вляза при главния редактор на “Нощен труд” – Пламен Каменов. Исках да кандидатствам там, защото беше значително по-трудно да излизаш след обед, след централните вестници, и да предлагаш алтернативни новини. Реших, че това е голямо предизвикателство, влязох при Каменов, представих му се и започнах да му говоря каква е моята представа за “Нощен труд”.

Казах, че като уникално, единствено издание за другата половина от живота на човека – нощта, той трябва да бъде коренно различен като рубрики и подход към новините и въобще към стила. Че нощем не се случват само катастрофи, убийства и купони, и че може да се пише не само за кръв и секс, но и за много други интересни неща и да се правят атрактивни репортажи и интервюта. Пламен Каменов ми каза да напиша идеите си и да му ги занеса.

Написах 10 страници с идеи за нови рубрики и разработки и ги занесох. Когато отидох отново при него, той ми връчи моите страници и каза: “Вземи, ще работиш по тази програма. По твоята концепция”. Беше 29-и, каза ми, че веднага, от 1-ви, започвам работа като редактор. На оперативката ме представи на екипа, каза, че ще работя по своя собствена програма и помоли колегите да не ми пречат.

Това беше голяма грешка и имаше точно обратния ефект – екипът веднага настръхна срещу мен. Поработих няколко месеца при неимоверни проблеми – непрекъснато ми сваляха репортажи, интервюта и т.н. Беше невъзможно да работя по програмата си, срещах страхотен отпор от колегите.

Каменов като разбра, ме караше всеки ден да нося разпечатки на свалените ми от вечерта текстове, после звънеше на дежурните редактори и им се караше. И така не се получаваше, колегите реагираха ревниво и продължиха да правят спънки – откъде накъде някаква си Боряна ще работи по собствена програма!

Тогава една издателка на порно вестник – Нина Петрова, ме покани на разговор. Сподели, че я е срам да я наричат “госпожа Чукова”, че не желае повече да я свързват с порно изданието и че иска да направим един успешен младежки вестник като “Време Super S”. Каза: “Знам, че успехът на “Време Super S” е твоя заслуга, всички знаят, че ти им вдигаше тиражите. Затова реших, че ако изобщо направя такъв вестник, ще е с теб”.

Тогава успешният “Време Super S” вече беше прекроен на списание и съответно съсипан, нишата беше свободна и аз реших да напусна екипа на “Труд”, където търпях само унижения, и да отида да направя един жизнерадостен вестник.

Колеги радиожурналисти  ми гостуват в редакцията на в."Нощен труд", 
1997. В средата е Жоро Игнатов, сега главен редактор на няколко
тв предавания. Аз съм вдясно на снимката, 48 кила с парцалите...
Попитах издателката само колко страници смята да го пуска, каква цветност и това беше. Сама го направих. Събрах си екип от репортери и дизайнери. Първия брой издателката го видя чак на рампата, четеше и му се радваше. Нарекохме го “Тийнейджър LOVE” и на третия месец вече беше с 28 000 тираж!

Нина Петрова вече беше усвоила ноу-хауто и реши да изгони главния си редактор! Не беше трудно – след един ожесточен служебен спор на другия ден багажът ми беше събран от секретарката, тоест – бях изгонена. Да я съдя за авторско право по онова време беше абсурдно.

Между другото, вестникът живя много дълго след моето напускане, 14 години, защото беше набрал силна инерция, имаше много здрава концепция за основа и беше построен върху нещата, които наистина обичат тийнейджърите. А те винаги са били най-трудният таргет. Днес вестникът е спрян временно, но не закрит.

Тръгнах да търся издател за моя младежки вестник – “Икар”. Тогава срещнах мой познат, който ми се оплака, че от 3 години не може да направи пчеларско списание за новия, втори пчеларски съюз, който беше регистрирал. Договорихме се аз да му направя списанието и да го ръководя, а той да се включи в издаването и на моя вестник “Икар”.

Връчи ми само съдебната регистрация на съюза, остави ми и пари за разходи и замина за месец в чужбина. Когато се върна, списание “Пчелар” имаше всички нужни документи, нает офис, екип, концепция и бяха направени дизайнерски проби за корицата и страниците. Беше подготвен и договор за дистрибуцията му. Беше ангажиран и най-добрият специалист по пчелите за главен консултант.

На втория месец вече беше излязъл първият брой и когато бизнесменът го взе в ръцете си, се разплака. Каза, че професорите и доцентите по болести по пчелите от 3 години правели опити да направят списание – и нищо. Буквално за два-три месеца издателство “Пчелар” се разви, водех разговори с автори и подготвяхме за печат книги по апитерапия (лечение с пчелни продукти).

По-късно обаче партньорът ми “забрави” за уговорката ни да се включи в издаването на “Икар”, и това стана причина да се разделим. Нямах достатъчно средства да поема планираните загуби от първите няколко месеца на моя вестник “Икар”, не намерих друг съдружник и го спрях в самото начало.

Някой ми каза, че “Вестник за жената” увеличава обема си, да попитам за работа. Вместо да говоря колко съм добра, занесох на главния редактор – Лияна Кирилова – двете последни издания, които бях правила – сп. “Пчелар” и в. “Икар”. Тя ги разгледа, беше много учудена, изсипа куп похвали за текстовете и заглавията и ми предложи от раз поста зам. главен редактор.

Кооператорите, които издаваха вестника, не позволиха външен човек да е на такъв висок пост и една година работих като отговорен редактор, после бях назначена като зам.-главен. Там работих 4 години. Напуснах заради издателската политика на Лияна Кирилова. Тя отказваше да осъвремени дизайна на изданието, да промени някои от рубриките. Заплатите оставаха ниски, имаше недопустима уравниловка – по социалистически.

Вълнуващ момент от кариерата ми: след интервю със "страшилището на ЩАЗИ" Маркус Волф в курорта "Русалка". Там се бяха събрали около 20 колеги на Волф, а аз ги спечелих с това, че като възпитаничка на руска гимназия знаех текстовете на абсолютно всички революционни песни, освен това притежавам абсолютен слух :) някъде през 2001 - 2002 г.


След напускането спечелих конкурса за главен редактор на предаването “На кафе” в Нова телевизия, но в първия ми работен ден дойде друга дама. Тогава програмният директор – Олга Лозанова, ми предложи позицията отговорен редактор, приех. Но след 20 дни промениха формата и свалиха рубриката ми. Тогава разработих рекламата и пиар концепцията на нов център за красота. Напуснах, защото собствениците ми плащаха много нередовно.

Работих известно време като шеф на отдел “Култура” в сп. “Лидер”, което обаче скоро закриха, поради лош мениджмънт. Тогава с някои колеги, между които и двамата Бойковци - Пангелов и Станкушев, и Иво Инджов, се хвърлихме да търсим друг издател и да вдигнем отново списанието, но не успяхме.

Междувременно с една изкуствоведка разработихме интернет портал за българско изобразително изкуство “Арката”, където продавахме платна и скулптури на наши художници онлайн. Разработихме и първия онлайн аукцион за български произведения на изкуството. Сключихме и договор със Съюза на българските художници. Оказа се обаче, че порталът е финансиран задкулисно от група съмнителни бизнесмени, които искаха да сложат ръка върху някои имоти на СБХ. Скоро след това беше свален от мрежата.

Междувременно част от екипа на сп. “Лидер” бяхме поканени да разработим нова здравна медийна група Health Media с петте възможни медийни форми – интернет портал, вестник, списание, радио и тв предаване. По-късно към нас се присъединиха Бойко Станкушев, Иво Инджов и бившият шеф на програма Хоризонт на БНР Петър Галев.

Аз участвах в създаването на вестника и трябваше да разработя сама портала – www.health.bg, тъй като никой в екипа нямаше опит с онлайн медии. Започнах от нищото - с новини, статии и т.н. - всичко на тема здраве, здравеопазване, социални дейности и екология. Отделно порталът включваше списание с по-трайни теми и интернет варианти на вестника, списанието, тв и радио предаването.

В началото го правех сама, после назначиха още един редактор и репортер. Осигурих и кореспонденции от страната. Бях на позицията отговорен редактор, бяха ми казали, че главен редактор няма да има. Но когато порталът беше подреден и и напълно разработен, доведоха отнякъде дама, която назначиха за главен редактор – на вече готовия ми и реализиран проект. И за мен беше въпрос на чест да подам веднага оставка.

Беше есента на 2008 г., видях, че в “Монитор” търсят редактори за вътрешен отдел. Разговарях с отговорния редактор Ива Николова и тя ми предложи да поема отдел “Кореспонденти”. Всъщност отдел нямаше, трябваше да се създаде. Имаше само няколко човека, “свободни валенции”, които преписваха новини от агенциите и не пращаха нищо качествено.

Никой не искаше да работи с тях, защото беше трудно. Бях част от красивата нова концепция, която тръгна през септември 2008 г., когато “Монитор” увеличи обема си  и промени рубриките си. Идеята беше значително да се засили регионалната информация и “Монитор” не само на думи, но и на практика да бъде национално издание, а не просто вестник за новините по жълтите павета.

С кореспондентите никой не беше работил и беше наистина много трудно – трябваше да се започне от промяна в манталитета и провинциалното мислене. Работата беше възрожденска. Трябваше да ги надъхам, да им повтарям често, че те са институцията “Монитор” в съответния град и регион, че са нужни, че работата им е много важна за екипа и много отговорна.

Постепенно пробвах нови репортери и след година страната беше покрита с мрежа от 20 кореспондента на три нива на заетост – на постоянен договор, на твърд хонорар и на хонорар за публикувани информации. Отговарях за всичко – договори, отпуски, командировъчни, техника, хонорари и т.н.

Адски трудно беше да се администрират и координират, защото по един човек от град захранваше с новини и репортажи двата всекидневника – “Монитор” и “Телеграф”, а понякога изпълняваше поръчки и за “Политика”. И за разлика от другите всекидневници, където в отдел “Кореспонденти” работеха 3-4 човека, аз бях сама. Казаха ми да почакам за помощник, докато се качи тиражът.

Шегувах се, че бюрото ми е като пулт за управление на полети – 3 телефона, 2 имейла и скайп. До обяд пристигаха около 70 имейла, половината от които бяха новини в развитие, като при сериозен инцидент се ангажираха кореспонденти от два града едновременно. Изискваше се невероятна концентрация, защото, освен всичко друго, трябваше всеки ден да подготвям като редактор 2 или 3 страници с новини.

Отделно всеки ден трябваше да подам за “Общество” по 2 репортажа от страната и почти всеки ден – по един редакционен коментар от някой кореспондент. Отделно – обзорни сборни информации за икономическия отдел по разни потребителски и сезонни теми и проблеми. Много често темата на броя беше подкрепена от кореспонденции от страната.

Обикновено всеки ден поне 2 от челата в новините бяха от страната, а по мои груби изчисления 30% от информацията, с която се захранваха новините, идваше от отдел “Кореспонденти”. От “свободни валенции” кореспондентите се бяха превърнали в здрав екип от журналисти, на които всички разчитаха по празниците, когато нищо не се случваше, да захранват двата всекидневника с чела, репортажи и новини.

Допълнителни проблеми създаваше фактът, че бях на щат към “Монитор”, между двата вестника имаше братска конкуренция, а от “Телеграф” всеки ден мърмореха, че обсебвам кореспондентите, като непрекъснато ги пращам по задачи за “Монитор” и нямат време за “Телеграф”.

Успявах някак да лавирам между двата екипа до края на юли 2009 г., когато дойде Делян Пеевски и реши, че няма да има отдел “Кореспонденти”, ще вземат регионални новини от агенциите. Съкратиха около 25% от екипа, в това число и мен, всички бяха много изплашени за местата си и нямаше кой да ме защити да остана като редови редактор.

Изкарах тежка зима, с колеги пробвахме да правим един здравен сайт, но не ни платиха и се отказахме. По препоръка на моя кореспондентка от “Монитор” (Вилдан Байрямова, сега е в “Труд”) започнах работа в Информационна агенция БГНЕС, отдел “Вътрешна информация” като редактор. В началото главният редактор – Зелма Алмалех, не спираше да сипе суперлативи, чак ми беше неудобно.

Покривах и всякакви събития – съд, прокуратура, МВР, МС, министерства, културни събития, та дори и икономически новини. Всичко, каквото е нужно. Зелма ме пращаше къде ли не, защото знаеше, че може да разчита на мен. Сутрин правехме резюмета от всички важни разговори в сутрешните блокове и трябваше 10 минути след излъчването да сме ги качили. Конкурирахме се с Фокус. Беше изключително динамично и страхотна школа по новинарство. Само за седмица вече бях постигнала скоростта на колегите редактори там.

В някакъв момент обаче Зелма Алмалех ми вдигна страхотен скандал, защото попитах, аз като редактор ли съм назначена, или като репортер. Пращаха ме по на 3 до 5 събития дневно, така губех тренинг в качването на новини като редактор, а останалите редактори не поемаха нито едно събитие. Попитах, другите редактори да не са свещени крави, че не ги пращат на нито едно събитие, а аз покривам по 3-4-5. И тогава се случи нещо, което и досега не мога да си обясня – Зелма Алмалех ми прекрати договора.

Отново тежка зима – имаше възможност  да работя само в жълти издания, нещо, което категорично отказвах да правя. Като уважаващ себе си журналист, предпочитах временно да започна каквато и да е друга работа, не по специалността, само не и в жълто издание. Тогава ме покани главният редактор на токшоуто “Споделено с Камелия” по ТВ7 Жоро Игнатов.

Навремето аз го бях открила за телевизията и той не беше забравил това. Не споменах по-горе, че когато бях във “Вестник за жената”, няколко месеца работих за Миглена Ангелова в “Искрено и лично”. Предаването беше в началото си, тогава тя искаше коренно да промени схемата.

Казах й, че щом bTV иска от нея “Искрено и лично” да бъде кошчето за душевни отпадъци на телевизията, нека бъде това, но да е качествено кошче. Предложих й не да нарежда по няколко специалисти до себе си на сцената, които да редят някакви скучни съвети, а да сложи там да седне само Проблемът, който да изплаче. А долу на първия ред да са специалистите, които да помогнат на Проблема.

Така и стана, Миглена беше доволна и ми каза да намеря още един “шантав и креативен” човек като мен. Жоро тогава беше радиоводещ в малко радио – 99. После от ръководството на телевизията поискаха да минем на директно излъчване, вече беше невъзможно да работя на двете места – във “Вестник за жената” и в “Искрено и лично”.

И аз, понеже съм си вестникар, предпочетох да съм зам.-главен редактор на “Вестник за жената”. По-късно помогнах на Миглена и да направи вестника си “Искрено и лично”. Посъветвах я да не пуска големи тиражи, че ще я подхлъзнат с продажбите и брака, но тя не ме послуша и няколко месеца след това спря вестника.

В “Споделено с Камелия” се оказа, че един средноинтелигентен водещ като нея може със стабилна слушалка в ухото да прави много раздвижени и интересни предавания. Токшоуто разчиташе на интересни теми и на интересни, а не популярни гости, и в това му беше силата. Беше въодушевяващо, защото имаше динамика.

В деня, в който разбрах, че гонят Камелия и че новата водеща Вихра води нов редактор, тоест – няма да работя повече за “Споделено…”, ми се даде шанс в “Преса”. Още като видях първия брой на 3 януари, бях категорична, че искам да работя за него. Не беше приятно да си седя и да работя от вкъщи, но реших, че ще чакам колкото е необходимо, но ще работя за “Преса”.

В тази моя импровизирана автобиография вероятно трябва да включа и факта, че бях член на Задругата на майсторите и на Творческия фонд на СБХ с уникални облекла. Имах авторска марка “Антима” и правех пуловери с тъкани пана отпред, продаваха се много скъпо в магазините на СБХ в София и по морските курорти.

Но след промените, когато навлязоха много модни марки, пазарът за уникати се стесни. Пък и предпочитам играта на словото пред играта на цветове, релефи и композиции. Занимавала съм се и с театрална режисура, на читалищно ниво, съосновател съм на най-младото столично читалище – “Хармония”, в базата на бившето АОНСУ.

Каквото и да съм работила обаче, винаги съм била вестникар до мозъка на костите. Шегувам се, че ако усвоя една програма за страниране, ще мога да затворя цикъла писане – дизайн – печат. Тоест, сама да си списвам и издавам вестник. Имам и особен пиетет и усет към фотографията. Много държа на подбора на снимки, на единството на текст и визия дори и при най-обикновена дописка.

Мога да направя калкулация на производствени разходи на един брой, знам как се печатат вестници, как се правят коли на книги и списания. Знам и как се прави финансов план на издание, с планирани загуби и всички бюджетни пера и т.н. Но предпочитам това, в което съм най-силна – съдържателната архитектура и режисурата на статии, рубрики и страници. Защото за мен редакторът в новините е и продуцент, и режисьор.

Като Стрелец, съм работохолик, амбициозна и вдъхновена, правя всичко с много любов и ми се удава да мотивирам хората и да ги увличам след себе си. Приятно ми е да работя с млади хора, те ме вдъхновяват. Всички екипи, които съм създавала досега, са били успешни и продължават да функционират добре и след моето напускане.

Като основни свои достойнства в работата си определям креативността, организираността и умението да координирам много хора и теми едновременно, а също и лоялността към изданието. Освен това лесно ми се удава да съм толерантна и сговорчива, тъй като не ми е трудно да приема различната позиция у другите.

Колкото до новините, мисля, че съм силна в структурирането и заглавията, имам усет за акцента. Не одобрявам някои залитания на медии, при които за централните новини от парламента и правителството например се избират послушни, скучни и прекалено праволинейни репортери, със задушаваща, сковаващо силна автоцензура. Многото съкращения в гилдията напоследък направиха репортерите още по-несигурни и сковани.

И дори и да притежават достатъчно силни собствени източници, това не е гаранция за успех. Ако усетът им за новината е притъпен от постоянна тревога за мястото и прехраната, ако не притежават собствени креативни инструменти за извличане на свой акцент и на собствена новина, те се превръщат в диктофони, лишени от инициатива и индивидуалност. Резултатът е скучни заглавия и още по-скучни новини. И никаква собствена новина.


Какво се случи във Фейсбук след тази публикация


Много сполучлив колаж на моя фейсбук приятелка. Лицето поне си е моето собствено :) Креативната дама е уловила най-важното у мен - авантюристичния ми бохемски дух...
С тези дрехи бих искала да кръстосвам любимото Мароко...



УНИКАЛНО! ПОЛУЧИХ МНОГО АТРАКТИВНО И ИНТЕРЕСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАБОТА! Нали всички HR специалисти ни съветват да не се “разголваме” прекалено във фейсбук, че така има опасност да се изложим пред евентуален бъдещ работодател. Аз обаче реших да тръгна срещу течението и направих точно обратното – пльоснах цялата си подробна автобиография в блога. А бунтари като мен са, меко казано, надолюбвани от шефовете…

Нооо… освен че получих примамлива оферта за работа от човек, който я е чел, моята най-обикновена АВТОБИОГРАФИЯ се качи на ЧЕТВЪРТО МЯСТО В ТОП 10 на най-четените текстове в блога ми “ИКАР”! Ето за какво си заслужава да работиш…

Буца заседна в гърлото ми, след като прочетох последното писмо от Рада Петрова: "Боряна, зави ми се свят! Невероятна борба, невероятна енергия и сила за 1000 човека! И откъде се взема всичко това, господи! Тази творческа автобиография е емблематична и характеризира не само теб!

Тя говори многогласно за българското общество, за нравите, за истинската психология на съвременния българин - за този от едната и онзи от "другата" страна. Говори за творците, които имат дарба и за тези, които са се овластили.

Това, което си описала като професионален път, като емоция, като мечти и реализация, е страхотно! То е едно силно послание за хората, които остават в България. Ако могат така - като теб, ще оцелеят. Ако не могат - не знам. Лошо им се пише. Вече гледам на теб по друг начин, признавам си! Не знам дали да ти се радвам, дали да те поздравявам, дали да те оплаквам. Ще мисля...”

Друго писмо – от Лилия Койчева, направо ме разплака: “Боряна, с особен интерес и удоволствие чета това, което излиза изпод журналистическото ти перо. Възхищение буди у мен автобиографията ти, от която узнавам за упоритостта да следваш мечтите си, смелостта да ги осъществяваш и търпението да ги постигаш.

Адмирации и за качествата ти на професионалист, умело и вероятно не на каква да е цена съчетала с ролята на майка, достоен пример за борбеност, достойнство, себеуважение и морал. Като имам предвид колко слугинаж има в гилдията ви, истинско чудо е,че си оцеляла и си се наложила като име в професията,без да правиш компромиси със съвест и принципи.

Поклон пред куража ти да вървиш срещу вятъра и да отстояваш себе си! Да бъдеш бунтар в днешно време не е лесно, но не и невъзможно. Такива като теб ни дават надежда, че макар и много бавно, нещата у нас започват да се случват. Брилянтна си! Продължавай да ни радваш.”

С подобна надежда е заредено и писмото на Ирена Ганчева: “Вие сте необикновена жена и аз много Ви се възхищавам! Радвам се, че Ви намерих, наистина има надежда в този свят, въпреки пошлостта и мизерията! Така отчаянието от безсилието, което ни е обзело, леко започва да се отдръпва.... Благодаря Ви!”

И Росица Кирилова написа нещо много сериозно: “Ти си боец! Просто не се променяй...  Да, знам колко е изморително да си нонстоп боец. Понякога дори съм се питала дали си заслужава, дали да не обърна посоката и да свърна по някой асфалтиран и добре осветен път, с красиво изписани пътни знаци: "Наведете глава, за да оцелеете", "Правете се, че не чувате, не виждате и не знаете", "Научете се да казвате "шееефеее" сладко и продължително - спасява ви кариерата".... (можеш да допълниш знаците).

Заради неумението (или нежеланието) да предам себе си, ме предаваха много близки хора - не съм можела да "еволюирам" - сякаш основното правило при "еволюирането" е да съблечеш достойнството си и да го захвърлиш като ненужна дреха...

В такива моменти един приятел ми каза: "Ти си като вълк-единак, сега си в хралупата и ближеш рани, като оздравееш - сама ще излезеш..." Така се научих да оцелявам. Сега знам, че е важно животът ти да не се изгуби, да не се омърляви и да не се питаш един ден кой си... Когато прочетох автобиографията ти - те познах - отделих те като зърно от плявата... Затова - не се променяй...”

Lilia Paskova направо ме разби: “Боряна, току-що прочетох автобиографията ти. Сигурно няма да кажа нищо по-различно от изказаните преди мене мнения... Кое ми направи много силно впечатление? На първо място неизтощимия позитивизъм и стремеж към постигане на мечтата!

Защо това е най-важното според мен?! Защото позитивизмът и стремежът към постигане на успеха не са качества, те са характеристиката, матрицата, според която се формират характера на човек и качествата като такива. С тях човек се ражда, те не се придобиват, това го притежават само родените да бъдат иноватори, откриватели, победители!

Не на последно място ме впечатли способността ти да прощаваш. Човек не би могъл да постигне нищо на този свят, ако не се е научил да прощава! Желая ти полет на мечтите, дързост в делата и намеренията, сили и креативност да ги постигнеш и здраве!”

Още един мил колаж от моя фейсбук приятелка - трогателен коледен подарък...


Valia Bradshow от САЩ също ме разплака: “Възхищавам ти се всеки път, когато чета твоя публикация....Питам се какво ли трябва да се случи, за да си станеш сама господар на себе си...с целия този талант, ентусиазъм, енергия...Пожелавам ти го от все сърце!”

Много проникновен беше постът на Даниела Гаджева: "Как да предположи човек, че ще дойде ден, в който не само ще се зачета в нечия автобиография толкова съсредоточено, без да имам служебен или друг интерес, но ще я изчета на един дъх. Поздравления и благодарност, че ни направихте част от вашата история, която неумолимо подтиква човешката психика да зарови глава в собственото си минало, мечти, надежди и безвъзвратно загубени моменти, в които сме били на крачка да ги направим реалност".

Героинята на един мой очерк пък - Владина Цекова, беше разбиващо категорична: "Ами който разбира, търси добри и грамотни журналисти... Избор!!! Всичко е въпрос на избор!! Съжалявам издания, които залагат на неграмотни и некадърни журналисти..Губи единствено читателят. Така че, Борянка, който иска да има четено издание, смислени и добри материали, ще назначи на работа грамотни и дъбри журналисти като теб. Дай, Боже!"

А Регина Александрова ме надъха един ден още от сутринта: "Успехи, бунтарке! Точно такива като теб движат света!" Между другото, точно такива оценки - на хора, които високо ценя - ме вдигат и движат напред в тежки моменти...

В някакъв момент получих интересно предложение да направя група свързани информационни сайтове. Офертата беше отново от човек, чел тази автобиография. Това е най-сериозното предложение, родило се вследствие на моя експеримент - да предизвикам реакции, като "се разголя" с публикеване на професионалната ми биография.

Споделих идеята си във Фейсбук и най-интересната оценка и поощрение да реализирам проекта дойде от Lidiya Tomova, която написа: "....не знам твоята история, нито как си натрупала своята опитност, но чета нещата в блога ти и откривам следното: в теб има една рядка многопластовост, която притежава широтата както да развеселява, така и да занемява - вземи нещата, които сподели тук само тази сутрин - с част от тях много се смях, с друга, буца ми заседна на гърлото и пръстите ми отказаха да пробягат през клавиатурата.

Смятам, че притежаваш една особена, добре изразена автентичност, която завладява, една неподправена ексцентричност, която придава ниво на нещата, които носиш. Проявяваш широта и склонност да се ангажираш с широк спектър от неща - все едно, че съвместяваш творческите търсения на няколко човека - в този смисъл и аз бих те ангажирала за подобен проект - това, което си, те прави много точно попадение.

Имаш размах и визия. Бих ти казала само - има моменти когато под твоята язвителност прозира един разочарован идеалист - прояви щедрост и непременно го обуздай - трансформирай тази енергия в творческа." И тъй като Лидия е права във всичко, смятам да я послушам.

В студената зимна вечер на 8 януари, от далечна топла Коста Рика истински ме стопли постът на Ваня Апостолова: "Изчетох всичко на един дъх. Завладяващ разказ за пътя на един човек, който се бори да бъде себе си. И както винаги, когато чета публикации от блога ти, се усмихнах.  Второто ми сутрешно кафе изстина..."

Едно от най-красивите писма дойде в горещия летен ден на 7 юни 2013, от една непозната млада дама - Станка Славова, за която нищо друго не знам, тъй като дори не ми е приятел в профила: "Здравейте! Преди година Ви открих някак в интернет пространството. Дори не си спомням как. Но не е важно. Важното е, че сте истински вдъхновител с реалните си истории, с истински хора, с положителния си светоглед и усещане. Всеки може да пише за грозното (има го в изобилие), но да се съзре зрънцето красота в човека, да се акцентира върху стойностното, е истинско изкуство. Поздравявам Ви за това. Искрено ценя труда Ви и Ви благодаря за всеки миг отделено време, за да имам удоволствието да чета вашите материали.
Бъдете жива и здрава и творете, защото го можете.
С поздрав: Станка Славова"...

“Колко мило, – благодарих й аз от сърце, - подобни писма ме вдигат в минути на тежка депресия и обезверяване”. “В тази наша мила Родина, - откликна тя, - хората с правилна ценностна система и достатъчно здрав разум, има и от какво да се депресират , и от какво да се обезверят. Искрена съм в думите си към Вас и са напълно безкористни.Но не позволявайте пошлостта да Ви заличи. Бъдете като лотоса, който взема само чистото дори и в блатото. На мен сте ми нужна, потребна. Дерзайте.”

Marina-Livia Ivanova от Нюкясъл, Великобритания, написа нещо много ценно за мен: “Боряна, ти променяш човешкото виждане и мисленето на много хора! Чрез твоите публикации всички можем да се превърнем в човеци и да работим за подкрепата на човешкият дух! Благодаря ти!”.
Отвърнах й, че за съжаление у нас някои смятат, че така наречената non political журналистика е от по-нисък клас.
Тя ми написа: “Няма такова нещо! Просто хората трябва да се научат (а виждам, че има напредък ) да четат и да не подминават истинските неща! Адмирации, трудно е да прогледне човекът, но виждам, че много се излекуваха от слепотата и безчовечието! Заложила си на правилното, истинското! Чета те и те поздравявам и съм сигурна, че много хора са променили поне частица от светогледа си благодарение на публикациите ти! А това кой какво казва да го игнорираме! Знаеш, че злобата и неразбирането у "хората" са пословични! Успех и ти благодаря , че те има!”
Малко по-късно Марина реши да ме доразплаче, като публикува на фб страницата си последния ми очерк с думите: “Boryana Antimova, едно име, градено с годините! Това име, тази жена прави нещо, за което ние малко позабравихме, а именно да ни представя едни малки на глед, но всъщност истински и реални добрини! Един журналист, заложил на добрината у хората, вдъхновяващи личности и бягаща от жълтите глупости и политически размисли! Можете винаги да прегледате блога й и да научите много за човешкото и човещината! Може вие да сте следващият и вдъхновител ! Чета и се уча на добрина!”
В един горещ юлски ден Елица Горанова ме изненада с откровението: “Здравейте, Боряна! Аз съм Елица Горанова - читател на вестник Преса и дългогодишен ''последовател'' на вашата кариера. Искам да изразя огромното си уважение и огромна почит към Вас. Вие сте една от моите любими журналисти- дори имам любим ваш материал- този за Добромир Банев. Описахте го толкова реалистично, толкова истински...Наистина - моите огромни адмирации!”


А МОЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ "РАСТЕ И ХУБАВЕЕ" :))) "без минало няма бъдеще"... Кой го беше казал това? Опитвам се да си спомня автора на това клише, докато проследявам как върви въпросният експеримент. Който още не е разбрал, публикувах в блога си моята автобиография. в знак на протест.

Това е полусух-получовешки текст, нещо като разширено CV, в който на нормален език, а не като таблица, разказах къде съм работила досега. Бяха ме помолили от едно издателство да го напиша така, "по човешки", и преди малко повече от месец го качих като четиво в блога си.

Защо го направих ли? Спомних си как на едно място размахваха пред очите ми въпросната биография и казваха колко е забележителна и необикновена, и как аз съм една “възрожденска личност”… докато ми съобщаваха, че няма да работя там… каква ирония…

Нали казват, че никой (от работодателите) не четял нашите сивита, че на никого не му пукало кой си бил преди това и за какво си се борил. Да, ама не (по Бочаров) - до момента отчитам над 2000 уникални посещения на скромната ми автобиография. Писмата не съм ги броила, но всичките са много мили и с искрено възхищение и подкрепа.

Един ми каза, че това си било направо основа за книга, друг - че от гледна точка на пиара не било полезно за мен толкова да се разголвам. някои ми направиха дори и нумерологичен хороскоп :). Откриха ме хора, чели като тийнейджъри изданията, които списвах.

В коментарите под автобиографията ми в блога ми писа една бивша репортерка. тогава, в онази младежка редакция, при мен, беше първото й докосване до вестник, а сега е уважаван и ценен театровед :) Всички, които минаха през школата на Боби, сега са НЯКОИ НЯКЪДЕ...

Не съжалявам, че публикувах този текст. нещо много хубаво и много ценно се е случвало там, където е горял моят дух, и за това си заслужава да разкажа :) безценно :)

Изобщо, публикацията заживя свой собствен, доста интензивен и интересен живот. та ми хрумна луда идея. Ами след като никой не чете CV-то ни (в масовия случай), да носим при интервю за работа "повест за нашия живот". Нещо като "повест за истинския човек", която изучавахме едно време в училище...

Та защо да не разкажем тази, истинската си история? През какво сме минали, за какво сме се борили… без да ни пука, какво ще кажат евентуалните ни работодатели, когато прочетат текста... а?




понеделник, 21 май 2012 г.

Орехи за женственост, лешници за мъжка мощ



Заменете едно хранене с ядки и салата


Боряна АНТИМОВА


Свикнали сме да приемаме ядките като добро мезе за чаша уиски. Но те не са само това. Дребни на вид, те съдържат такава концентрация на полезни вещества, че спокойно може да замените едно хранене с 50 г ядки и салата. Хората са ги използвали за храна от най-древни времена, защото са установили колко са полезни. Ядките са тройно по-богати на важни за тялото вещества от който и да било плод. В тях има много повече калий, калций, магнезий, фосфор, желязо. Те помагат на тялото да изхвърли вредните шлаки и намаляват риска от сърдечно-съдови проблеми.


Лекарите препоръчват ядките на хора, решили да минат на вегетариански режим. Но трябва да се знае, че те все пак не са лека храна и с тях не бива да се прекалява. Шепа от тях е достатъчна за деня. Те засищат трайно и са много по-добър вариант за похапване, когато изпитваме вълчи глад, от кифли, банички и сладки неща. Освен това поддържат физическата работоспособност и умствената активност.

Орехите са изключително ценна храна за дамите, ако искат да запазят своята женственост и след 50-те, установиха учени от университета Скрантън в щата Пенсилвания, САЩ. Орехът е уникален с това, че съдържа много белтък, хранителни влакна, куп различни витамини, минерали и антиоксиданти.

Много отдавна орехът, както и всички останали ядки, е признат за едни от най-съвършените и балансирани хранителни продукти. Така че ако си хапвате редовно по шепха ядки, може неколкократно да понижите риска от сърдечно-съдови нарушения и захарен диабет от втори тип. При това, по своите полезни свойства орехите превъзхождат бадемите, фъстъците, кашуто, лешниците и шам-фъстъците.

Орехите съдържат повечето витамини, поддържащи женската привлекателност. В шепа от тях има двойно повече антиоксиданти, в сравнение с другите ядки, които блокират действието на свободните радикали. Те свалят стреса и подмладяват. В тях има 15 пъти повече витамин Е, отколкото в която и да било друга храна. И тъй като ги ядем повече сурови, а не печени, всички хранителни вещества в тях се запазват.

Бадеми. Полезни при „лош“ холестерол, хипертония, отоци, очни болести, язви и изгаряния. Счукани бадеми със захар помагат при кашлица, астматични пристъпи и плеврит. Препоръчват ги при някои женски заболявания и проблеми с горните дихателни пътища и бъбреците.

Лешници. Много полезни при хронична умора, диабет, високо кръвно, увеличена простатна жлеза, варикоза на вените. Препоръчва се и при затлъстяване. Смесени с мед помагат за профилактика на сърдечно-съдови заболявания. Лешници и стафиди са ефективни при анемии.

Шам фъстъци. Може да намалят сърцебиенето, помагат за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, много са ценни за мозъка и черния дроб.

Фъстъци. Влияят положително на нервната тъкан, сърцето, черния дроб, жлъчката, за обновяването на клетките, намаляват вредния холестерол. Фъстъците подобряват паметта, повишават потенцията и либидото при мъжете.

Кашу. Много ефективно при псориазис, анемии, нарушена обмяна. Укрепва имунната система и нормализира работата на сърцето, намалява вредния холестерол в кръвта.

Кедрови ядки. Някои бъркат дървото кедър със сибирска ела. Истинските кедри растат в Ливан. В ядките им има десетократно повече витамини и два пъти повече минерали, отколкото във всички останали. Съдържат и ценни аминокиселини, при това - много повече, отколкото в млякото и месото. Дневната норма е 20 до 40 г. За разлика от другите ядки, са лесно смилаеми, защото не съдържат целулоза.




Как да ги избираме

  • Ядките в обвивка винаги са за предпочитане пред белените.
  • Ако ви трябват мляни, по-добре си купете цели и си ги натрошете сами, защото бързо се овлажяват и плесенясват.
  • Установено е, че плесенясалите и вгорчени ядки могат да ви докарат онкологични заболявания заради съдържащите се в тях афлатоксини.
  • Орехите по-добре да са наши, български, или френски. Най-добрите кедрови ядки са от Сибир, Далечния изток, Италия и Пакистан. Добри фастъци се отглеждат в Китай. Най-качественият шам-фъстък е от Иран.

Публикувано във в. "Преса", 20 май 2012 г.


неделя, 20 май 2012 г.

В какво се превръщат бунтарките

Сн. Robin Alfian


Превъплъщенията на една жена на средна възраст


Боряна АНТИМОВА


Момичетата и момчетата на по 20-30 години и представа нямат колко диви бяха техните мамчета, преди да ги родят, а и след това. Някои подражаваха на „децата на цветята“ - хипитата, на сексуалната революция и бейби бума. Ходеха в панталони на цветя и с дълги разпуснати коси, за да може свободата да се провира между кичурите, когато карат колело или яхат тайно мотора на баща си.

Куфееха на The Beatles и Deep Purple, пиеха много, пушеха много и бягаха от къщи в знак на протест срещу родителския хомот... Днес те са на 50-60 години и за децата си изглеждат вероятно скучни и демоде. Какво се случи с онези диви и красиви момичета? В какво се превърнаха бунтарките?

В конкурсната програма на тазгодишния кинофестивал в Кан е включен документален филм, разказващ за странно явление. Заможни скучаещи дами на по 50-60 години предприемат пътешествия из екзотични южни страни с една единствена цел - да потърсят ласки при млади афроамериканци.

Защото те - гъвкавите като газели тъмнокожи мъже, имат съвсем друго отношение към възрастта на жената и нямат нищо против бели „мамчета“ да им подаряват разни красиви неща, които не са и сънували. Толкова ли объркани са днешните европейки, че си купуват любов по този начин, роптаят посетителите на кинофестивала.

И толкова голям проблем ли е, ако дама на 50-60 г. остане без партньор в секса? Да, жената е най-красива, когато се оглежда в две влюбени мъжки очи. Но дали проблемът самота не е нещо, което сама си е причинила? С възрастта претенциите към мъжете нарастват неимоверно заедно с комплексите, че остарява.

А повечето мъже на тази възраст – 50 - 60 години, искат преди всичко разбиране и загриженост. И със сигурност не броят бръчките по лицето на своята дама, нито пък оглеждат с критичен поглед наедрялата й фигура.

Една жена без възраст - как да постигнем това? Какъвто модел следвате в поведението си - съзнателно или не, така ви и възприемат околните. Ако сте вечно намръщена и мърмореща, с израсли бели кичури и безформени дрехи, вероятно ще ви казват „лелка“ зад гърба. Ако се обличате елегантно и се държите достолепно, ще бъдете „дама“.

Възрастта е само някакви цифри от ЕГН-то“, беше казал журналистът Сашо Диков. Духът на дивата бунтарка вероятно все още се спотайва някъде във вас. При някои дами той излиза, при други - не. Много важно е да има кой да го отключи. Някои са щастливо влюбени на 50, други решават, че със секса е приключено на 60.

Едни са щастливи да работят това, което харесват, други пропадат от криза в криза, без да могат да решат какво точно искат да правят. Някои стават майки, други така и нямат този късмет. Всички тези неща се отразяват на външния вид. Пред такива поражения естетичната хирургия е безсилна, защото са болести на духа, казват специалистите по въпросите на стареенето.


На 74 години сексът е прекрасен, казва Джейн Фонда, която и тази
година събра очите и на мъжете, и на жените в Кан
В това ли искахте да се превърнете, момичета?


Богинята. Тя задължително трябва да получи поне един комплимент дневно за красотата си и за това, че „годините са минали край нея, без да я докоснат“. Иначе не се чувства добре. Богинята е била красива жена, която другите са обожествявали, и иска на всяка цена това да продължи, докато е жива.

Ако цял живот са ви боготворили, опитайте се да приемете философски факта, че мъжете вече не се обръщат след вас по улицата и не ви подсвиркват от колите. И какво, ако е така? Казват, че някои дами влизали в ресторант или на парти по начин, при който всички да ги забележат. Бъдете тази бляскава жена.

Мамчето. Не е трудно да се сети човек, че става въпрос за жена, която се появява в двойка с млад мъж, който може да й бъде син. Такава картинка често може да се види по курортите. Древна мъдрост гласи, че „Каквото поиска жената, това иска и Бог“.

Някои млади мъже се чувстват уютно в компанията на зрели жени, които знаят какво искат и са осигурени финансово. Ако сте от този тип жени, не позволявайте да ви ползват като мамче - да поемате изцяло грижата за издръжката на младия и здрав мъж.

Лелката. Вафлените пеньоарчета отдавна излязоха от употреба, но все още има жени, които ги разхождат из къщи. Ролките и боята за коса трябва да се слагат във време, когато сте сами. Храната е нещо много важно, но и висенето цял ден пред печката едва ли е най-добрият вариант да се погрижите за домочадието.

Понякога мъжът ви и порасналите ви деца имат нужда просто да бъдете до тях, да си говорите или да отпътувате нанякъде за почивните дни. Ако откажете да направите това, защото имате да тупате килими, трябва сериозно да се замислите какво се е случило с вас. Дали енергичното момиче, амбицирано да стане добра домакиня, не се е превърнало в слугиня, за която няма други ценности освен тенджерите и парцалите.


Джейн Фонда, guardian.co.uk
Джейн Фонда сложи в джоба си и девойките в Кан

И тази година звездата Джейн Фонда разходи великолапната си изваяна фигура в обтегната розова рокля на Версаче по червения килим в Кан с вид, който сякаш говореше: "Не ми пука какво мислите за мен и възрастта ми!".

Бунтарката, която на млади години се бореше за мир и против войната във Виетнам, не изглежда много да се е променила на 74, но затова пък изглежда великолепно. Казват, че вторият й съпруг Роже Вадим малко е поукротил опърничавата Джейн.

В последните години звездата стана известна с видео уроците си по фитнес. Джейн не крие, че е имала и пластични операции, но допълва, че човек е красив само когато е постигнал вътрешната си хармония.


Публикувано във в. "Преса", 20 май 2012 г.

16-годишен с проект за нов бизнес

Организаторът Крис  Георгиев


"No talk, just action" - под това мото мина в столицата вторият StartupWeekendSofia


Боряна АНТИМОВА




Шестнадесетгодишният Здравко Антонов от Благоевград е най-младият участник на провелия се през двата почивни дни в Деспарк/OpenBilding в столицата StartupWeekend Sofia. Това е интензивен 54-часов форум, на който програмисти, дизайнери и маркетинг специалисти се събират да споделят идеи, да формират екип, да изградят продукти и да започнат нов бизнес.

Пример за това е Георги Митев, участник в първия Startup Weekand, където среща партньор за идеята си. Тя се превръща в интелигентен анализатор за мобилни сметки - Fonii.com, над който работи и до днес. Сега Георги е сред организаторите на събитието и помага на останалите предприемачи с опит и напътствия.

„Здравко Антонов разработва сайт, който да подпомага търговци са пласират залежали стоки, като минимизират загубите си“, каза пред „Преса“ Крис Георгиев, уеб предприемач и основен организатор на събитието.

Мобилна апликация, която ще ни улеснява при избора на подарък за близките ни, сайт за учене на чужди езици и услуга, улесняваща туристи при избора им на ски ваканция в България са част от идеите, над които българи и чужденци работиха заедно и в синхрон.

StartUpWeekend в екшън




Мотото на събитието е "No talk, just action" и под този банер в офиса на Деспарк два дни младите предприемачи се трудиха над идеите си. Десетки ментори - доказани специалисти в областта си напътстваха екипите по пътя им към финалните презентации на продуктите им пред жури от инвеститори, а най-добрият отбор печели пряк път към акселератора на идеи - Eleven.bg.

Предпиремачи от университета в Бъркли, Калифорния, които са и съветници на президента Росен Плевнелиев по проекта с технологичен парк "София тек", също бяха на разположение на участниците и ги подготвяха за финалните презентации в неделя в 17 часа, когато екипите имаха по 5 минути, за да представят прогреса си и да покажат как идеята им ще направи света ни по-добър.

Младите предприемачи бяха изхранвани с вкусните гозби на Chichi's, които готвачи приготвяха на място с щедрата финансова подкрепа на спонсорите на събитието: ICN.bg, Telerik & VmWare.

Преди да замине за САЩ, президентът Плевнелиев се свърза с участниците в мрежата Google+ и заяви желанието си да им помага при следващото събитие. Посланикът на САЩ, Негово превъзходителство Джеймс Уорлик също обеща подкрепа за организирането на следващи събития, както и за съвместна работа за подобряване на предприемаческия климат и екосистема в България.


Публикувано (в съкращения) във в. "Преса", 20 май 2012 г.

Мисия: Приказка за ангела

„Така изглеждах през 2005 г., малко преди да започна да се
подувам и да разбера за диагнозата си”



В семейството ми е традиция да се помага на хората с диагноза рак, казва онкоболната Ани Бонева


Боряна АНТИМОВА


Познават ме като Ани Бонева. Скромността е едно от най-добрите ми качества, а стеснителността ми не може да се измери с нито една от математическите формули, с които работят в Министерството на финансите. Но в повечето случаи скромността я оставям за по-слабите, а стеснителността я изключвам от списъка.


От дете кариерата ми започна в киното. Камерите ме заснемаха в ролите на разглезена малка лигла в розово, лигава малка пикла в бяло, детето на богаташа в международна продукция, гаднярката на блока в детска продукция... Бях русичко, леко мургаво, зеленооко хлапе, което се вживяваше в образа и се забавляваше... Семейството ми беше от бунтари.


Майка ми беше танцувала във фолклорен ансамбъл с огромни интереси и познания по българска история и култура, а баща ми беше преквалифициран по партийна линия, недооценен по въпросите на историческото и културното богатство на София. У дома със сестра ми сме израснали, заобиколени от история, география, много култура, музика..."





Ани през 2001 г. в Чикаго, по време на специализация
по журналистика


Така започва животът на Ангелина Бонева - „една от най-талантливите, енергични и витални жени, които съм срещала“, както я определя нейна позната, болна от рак. Ангелче в бяло, ангелче в розово, мамина глезла, на татко принцесата… До момента, в който смразяваща диагноза не преобръща на 180 градуса бурния й живот…


През 2005-а започват постоянни неразположения - отпадналост, подуване, нередовен цикъл, силно изпотяване, безсъние, постоянна жажда, липса на апетит... По това време с мъжа на живота й провеждат стимулация за зачеване на дете, но Ани се чувства още по-зле. През 2006-а вече видимо се променя - ангелското лице започва да пълнее от задържане на вода, краката и ръцете й отичат прекомерно, изпитва непоносима болка.

Започва голямото лутане по клиники, специалисти и диагнози. Междувременно по тялото й се появяват рани, които не зарастват. Зъболекарят й препоръчва изследвания при ендокринолог. Диагнозата е смразяваща: рак на щитовидната жлеза с метастази в шийната област. „Казаха ми да се подготвя психически за операцията и че ще пия хормони и ще се боря за живота си, докато съм жива“, спомня си Ани.

Тя се възстановява бързо след операцията и веднага след това започва битката за адекватно лечение и диагностика. Вече е психически подготвена за ходенето по мъките, защото през 2001 г. губи майка си от рак на млечната жлеза. Следват купища изследвания. „Всичко знам по дати, по часове... Но не ги изживявам тежко. Единствено стресово за мен е убождането - припадам веднага. Затова ме боцкат легнала и ми дават вода после…“

След смъртта на Теодора Захариева - първата онкоболна, осъдила държавата за отказан достъп до лечение и борец за правата на онкоболните - около Ани се скупчиха осиротелите хора с проблеми в лечението и осигуряването на лекарства. „Ангелът спасител Ангелина“ - така я наричат онкоболните.




Работна сесия за корица на сп. “Егоист"

Повечето даже забравят, че и тя има своите болежки. „Ани е такова слънчице, човек забравя, че и тя е с рак. Чувала съм я да окуражава безработна: „Горе главата, ще изгрее слънце и на твоята улица!“, разказва една от нейните „онкоболни за отглеждане“. „Маме“ - така й казват дори и по-възрастните от нея посестрими по съдба и тя го е приела като своя мисия.

Ангелина Бонева е втората дама, осъдила държавата за отказан достъп до лечение. Печели две дела срещу здравното министерство. Първото е за бездействие на министъра на здравеопазването, за това, че е нанесъл неимуществени вреди, тъй като са забавени диагностиката и лечението й.

За своето бездействие държавата в лицето на здравния министър се задължава да плати 100 000 лв. Другото дело създава прецедент: съдът изисква от министерството гаранция за лечение на онкологично заболяване, а от министъра - да изгради механизъм и контрол за навременна доставка на радиоактивен йод за диагностика и лечение за всички болни с рак на щитовидната жлеза.

Делата продължиха 3 години и 8 месеца, като за този период бяха спирани, прекратявани, възобновявани; искаха отвод на съдии, експертизи на доказателства, разпитваха се вещи лица; имаше тройна експертиза... Но винаги влизах в съда с екипа от Центъра за защита правата в здравеопазването с гордо вдигната глава, усмихната и с „Добър ден“ към адвокати, съдии и прокурор“, смее се Ани. През цялото време на нейната борба, навсякъде - по болници и в съда, до нея е съпругът й.




Ангелина като водеща на тв предаването
“Нощен магазин”, 2001 г.

Как този съвременен ангел на милосърдието преодолява собствените си кризи? „Радвам се на живота! Почти е невъзможно да ме откриеш по телефона - много говоря. Изпивам си хапчетата рано сутрин, после кафето, усмивката е на лицето - и денят започва. Обграждам се с ценни хора. Наблягам на приятните емоции и на простите неща. Чета книги. Кризите са за много кратко време и с помощта на хумора и себеиронията отминават. Дори не помня кога за последно съм се карала за нещо. Най-тежко ми е, когато си отиде приятел…“

Казва, че желанието да помага на хора с тежки диагнози като нея се предава по семейна линия. Прабабата, на която е кръстена, го е правила. „Баба Ангелина е била учителка и знахарка - лекувала с билки, учила децата на четмо и писмо, а възрастните - на добро, на дълг, справедливост, хигиена, култура... Имам оставени от нея рецепти за лечение, които помагат. Доказано! Аз лично ги използвам.

Планирам скоро да ги издам в полезна книга за всеки дом. Майка ми също помагаше на хората. Въпреки рака на гърдата. Защото вярваше в силата на духа... Сега пък аз. Помагаш и не получаваш нищо материално насреща. Просто го правиш. И няма „Не мога!“, обяснява разпалено дамата. От години тя е активист в Центъра за защита правата в здравеопазването, който оказва изцяло юридическа подкрепа както на пациенти, така и на лекари.




Ани между двамата (лекуващи) лекари на живота си – ендокринолога д-р Красимир Визев (вляво) и хирурга д-р Иван Пунчев


Блестящото й CV вече е като романтичен спомен. Ани е дипломиран културолог и журналист, продуцент, режисьор, сценарист и организатор на събития. Един от първите кукувци и сценаристи на тв предаванията „Огледала“, „Господари на ефира“ и много други. Издател е на медицинска литература и собственик на агенция „Пачето перо“ за PR, предпечат, дизайн, организация на събития, сценарна обработка, изработване на уебсайтове, реклама, лого и др. Допреди две години информационната й агенция Sport & LiFe Magazine издаваше безплатно списание за български постижения в спорта и науката.



Сега, като ме попита за Менса, видях, че ми е изтекло членството“, смее се Ани. Не помни колко последно е бил нейният коефициент за интелигентност (IQ). „Беше ми адски скучно последния път, когато се опитах да решавам тест. Сега виждам, че интересите ми са специализирани, че не се разпилявам и вече е трудно да ми се грабне вниманието така лесно.“

Променя ли се интелектът, когато човек ходи редовно на химио- и лъчетерапия? „Не, става по-чувствителен, по-затворен, по-тъжен, по-раним, по-избухлив. Остарявам“, въздиша 34-годишната, преждевременно помъдряла, дама. И продължава: „Болестта има едно друго предимство - веднага премахва от живота ти страхливците и паразитите. Показва ти колко е ценен животът и нямаш избор, просто трябва да се промениш и към себе си, и към другите.“


Публикувано във в. "Преса", 20 май 2012 г.



 

петък, 18 май 2012 г.

Кърито подобрява паметта, канелата сваля кръвното

Подправките като лекарство




Боряна АНТИМОВА



Свикнали сме да приемаме подправките само като средство за подобряване на вкуса. Но голяма част от тях са и билки, които може да лекуват. Те съдържат витамини и минерални вещества. Някои от тях са със силно противовъзпалително действие, повишават имунитета и са прекрасни антиоксиданти. Някои диетолози построяват цели системи за здравословно хранене, основани на приложението на подправки. В средните векове например в Европа подправките дълго време са се продавали в аптеките, но използването им като лечебно средство винаги се е смятало за изкуство, граничещо с вещерството и щаманството.


Анасон. Една от най-древните подправки. Настойка от него се препоръчва за отхрачване при бронхит. Има и дезинфекциращо действие. Стимулира моториката и секрецията на стомашно-чревния тракт. Полезен е при кърмачките, тъй като увеличава лактацията. Анасонът е пълен с витамини, използва се и за сваляне на температурата, при камъни в жлъчката и спазми. Неслучайно гърците се шегуват, че тяхната традиционна напитка - узото, е лекарство.


Босилек. Едно от най-добрите средства за подобряване на храносмилането. Противовъзпалително и спазмолитично средство, сваля температурата. Използва се при простуда, грип, хрема. Настойка от билката може да се пие като леко успокоително при безсъние и нервно напрежение.



Карамфил. Помага при възстановяване на силите след нервна или физическа преумора, подобрява паметта. Убива болестотворните бактерии. Настойката помага при зъбобол, дезинфекцира устната кухина. Помага при инфекции на дихателните пътища, стомаха и черния дроб. Успокоява възпалени очи.

Риган. Повишава апетита, подобрява дейността на червата, стимулира отделянето на стомашен сок и помага на жлъчката. Ползва се при остри и хронични бронхити. Изследвания показват, че един грам риган по антиоксидантните си свойства се равнява на 27 грама от други билки.

Кардамон. Тази подправка е в състояние активно да се пребори с цял куп болестотворни бактерии. Фитотерапевтите, които се занимават с лечебните свойства на растенията, смятат, че кардамонът може да намали кръвотечението по време на климакса. Освен това има успокояващо действие, намалява стреса и тревожността. Подобрява общото състояние на организма, помага при депресия и повишава настроението, влияе на нервната система. Полезен е за любителите на кафето - подобрява вкуса му и неутрализира вредното действие на кофеина.




Къри. Това е смес от подправки, в основата на която се използва корен от куркума. Укрепва имунитета и прочиства организма. Полезно е за мозъка и ако се ползва редовно, предотвратява някои болести като алцхаймер.

Канела. В традиционната китайска медицина тази подправка се смята за едно от петдесетте основни лечебни растения. Ползата от нея е потвърдена от скорошни изследвания. Доказано е, че четвърт чаена лъжичка канела помага да се усвои по-добре захарта и понижава нивото на кръвната захар, особено при диабетиците. Намалява и „вредния“ холестерол, а също и кръвното налягане. Канелата има и антибактериален и противогъбичен ефект и може да унищожава бактериите, предизвикващи кариес и лош дъх. Ароматът на канела подобрява настроението.

Куркума. Като основен компонент на кърито куркумата е известна с лечебните си свойства в Индия още от древността. Смята се, че пречиства организма, а топло мляко с куркума е великолепно козметично средство - ако си намажем лицето с него, кожата се опъва и придобива великолепен свеж цвят. Известна рецепта за подмладяване сред поклонниците на йога е „златното мляко“. Рецептата е половин чаена лъжичка куркума да се кипне в половин чаша вода, оставя се да престои пет минути и се добавя чаена лъжичка мед. Разбърква се и се добавя още толкова горещо или студено мляко, колкото е водата. Пие се сутрин или вечер преди сън.

Публикувано във в. "Преса", 13 май 2012 г.


Джукелова си отряза косата за филм

Касиел, Параскева и Яна по време на снимките на Камен бряг

Заедно с Касиел Ноа Ашер и Яна Титова тя отива на Московския кинофестивал

Боряна АНТИМОВА

Филмът „JULY“ влезе в конкурсната програма на 34-ия Международен филмов фестивал в Москва, където ще бъде показан за първи път. Това е пореден успех за младото българско кино и за продуцентите от „Гала филм“, които за 17-те години от създаването си са произвели повече от 25 филма, последният от които „Кецове“.

„Надяваме се този път журито да е по-благосклонно към „JULY“, каза пред „Преса“ продуцентката Галина Тонева. Известно е, че на предишния московски фестивал звездата Джералдин Чаплин, която беше и в журито, толкова хареса "Кецове", че дори тръгна с платнените обувки по улиците, в знак на съпричастност с екипа на филма. Но въпреки това кино фаворитът се размина с големите награди.

„Сценарият е от 2005 г., но решихме този път да правим всичко бавно и по правилата, като кандидатствахме за финансиране“, каза Тонева. Проектът спечели помощ за развитие от програма „Медиа“ на Европейската комисия, избран сред повече от 190 проекта от цяла Европа. На конкурсна сесия през 2009 г. ИА Национален Филмов център отпусна държавна субсидия за производство, а БНТ го одобри за предварителна откупка.

Някои сравняват „JULY“ с култовия американски филм „Телма и Луиз“, само дето мацките са три, а не две. Той е от типа “роуд мууви”, при който хора тръгват на път и им се случват разни приключения. Три млади бунтарки от поколението, загубило надеждите и младостта си в годините на „прехода“, се събират заедно по пътя си за морския бряг. Красивите заливи ги сближават и преоткриват за тях надеждата, смелостта мечтите и добротата. Едно приключение, в края на което те ще открият отново себе си…

Снимките бяха на изключително трудни терени по Северното Черноморие - Камен бряг, Тюленово, Крапец“, разказа пред „Преса“ актрисата Касиел Ноа Ашер, която е в една от главните роли – на Дана. „Целият екип начело с режисьора се катерехме като истински планински козички по скали, над пропасти. Има епизоди, заснети в подводна пещера - изключително красиви пейзажи, в които понякога имаш чувството, че не е стъпвал човешки крак“, сподели Касиел.




Нейната героиня Дана е емигрантка, която след 15 години живот на Запад се завръща в България, за да започне начисто. Тук среща своя приятелка (Параскева Джукелова), с която са се разделили след любовен триъгълник (с Филип Аврамов). Пътуването на двете към морето се оказва доста изненадващо и драматично както за техните отношения, така и в сблъсъците им със сегашната действителност у нас. Филмът може да се нарече романтичен трилър.

Изключително интересна и провокативна беше работата ми с Параскева Джукелова. Тя е актьор, който прецизно, до най-малката подробност търси героя си, като силует, жестове... За кастинга Паци се раздели с прекрасната си дълга руса коса, и от красива жена се превърна в една смляна от живота женица.

Любопитното е, че нейната героиня има проблеми с алкохола, а самата Паци почти не пие. Същото се случи и с цигарите - моята партньорка от непушач се превърна в страстен такъв, защото ролята изискваше това. За 30 снимачни дни ние почти болезнено и на ръба на скандала се преоткривахме като приятели и колеги. Точно така, както се случва и в историята.

Много ценно за мен е доверието, което създадохме една към друга на снимачната площадка. Параскева е много всеотдаен и верен партньор на терен. В един момент действахме като един човек, една душа. За мен това е незабравима и много щастлива среща в кариерата ми.

Тъй като локациите наистина бяха много крайни и тежки, един ден в обедната почивка един от асистент-операторите щеше да се удави в мъртвото вълнение около Камен бряг. Слава Богу, близо до него се оказа фотографът Симон Варсано, който е страхотен плувец и го спаси.


Снимки: Симон Варсано

Същия следобед Симон отишъл да бере смокини за екипа и пепелянка, скрита между клоните на дървото, го ухапа по ръката... Много трудно в Каварна и околностите се намери противоотрова... А в този ден снимахме крайните взаимотношения в историята. Това за мен е почти библейска случка и много въздействащо рефлектира върху работата ни.

Третата героиня се играе от Яна Титова, която малко след снимачния период замина за Лондон, където вече има личен филмов мениджър и се явява на кастинги при едни от най-добрите английски режисьори“, разказа Касиел.

Тя допълни, че още при първата й среща с режисьора и сценарист Кирил Станков и след кратък кастинг пред камера е била избрана за главната роля. "Очарована съм от продуцентите ни от "Гала филм"! Те присъстваха на терен от началото до края на периода и с грижата, професионализма, любовта им към киното помогнаха много на дебютанта режисьор и на всички нас, актьорите."

Младият Кирил Станков е завършил режисура в Тел Авив и се е завърнал в България, за да направи първия си игрален филм. Оператор е Рали Ралчев, известен със снимките си за“Тилт”, “Зад кадър”, “Разследване”и “Писмо до Америка”. В „JULY“ дебют като филмова музика прави блус легендата Васко Кръпката. Художник е Росица Бакева (“Мисия Лондон”, “Изток-Запад”).

В главните роли са известни и обичани български актьори – Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова, Филип Аврамов, Стефан А. Щерев, Ицхак Финци, както и изгряващите звезди Яна Титова („Стъпки в пясъка”, “Лов на дребни хищници”,“Кецове”) и Ованес Торосян („Източни пиеси”, „Тилт”).

ФИЛМЪТ "ДЖУЛАЙ" С ПОКАНИ ОЩЕ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА В РУСКАТА СТОЛИЦА
Още за Касиел и другите й филми и занимания - ТУК


Публикувано във в. "Преса", 18 май 2012 г.



вторник, 15 май 2012 г.

Да се влюбиш в Лолита

Доминик Суейн и Джеръми Айрънс в култовия филм "Лолита"

Патилата на един наивник на средна възраст



Боряна АНТИМОВА

Един наивник на средна възраст - Хумберт Хумберт - се влюбва в 12-годишно момиче. Това се случва в романа на Владимир Набоков „Лолита“ и когато той излиза в Париж през 1955 г., предизвиква огромен скандал: какво е това, ако не педофилия?! У нас в някои райони роми се женят за деца на по 12-15 години и това в общността им се смята за нормално, а съдебната власт затваря очи за този акт, който по нашето законодателство си е престъпление.

Вече започнахме да наричаме Лолити и всички пълнолетни девойки на по 18 и повече години, в които се влюбват господа над 50-те. Психолозите свързват това явление с кризата на средната възраст, която при някои мъже продължава до 50-60 г.

Да се влюбиш в дете... За някои мъже над 50-те връзката с два пъти по-млада жена е начин да докажат на другите и на себе си колко са потентни все още. „Детето“ привлича един наивник на средна възраст с прасковената си кожа и косата с аромат на сено, със звънкия смях и очарователното си безгрижие. Харесва му да прави любов с нея. Но какво се случва след това? Както се казва в един анекдот, „искам гадже, с което да има за какво да си говоря между сеансите“.

Изследвания на американски психолози показват, че към такъв брак с много по-възрастен мъж се стремят преди всичко млади жени с нисък коефициент на интелигентност (IQ). Явно те подсъзнателно чувстват, че едва ли ще могат сами да проправят собствена пътека и да получат от живота това, за което мечтаят. И за тази цел им е нужен силен, успешен и заможен покровител.

След възрастта 45-50 г. при много мъже се появява „паниката на последната третина от живота“, обясняват андролозите. В опит да се спаси от нея мъжът бяга от обкръжението на хора на неговата възраст и от старостта. Отношенията с младата жена му се струват единственото спасение. Той иска да докаже - най-вече на себе си, че с него всичко е наред.

Не е тайна, че от определена възраст нататък при него намалява потенцията. А всеки мъж се бои от момента, в който ще се усети немощен и повяхнал. Но не желае да сподели с никого опасенията си. Да не говорим пък за мъжкото му приятелско обкръжение, където конкуренцията е огромна и той трябва да изглежда силен, мъжествен и корав.

За да заглуши своите страхове, той решава да свърже живота си с млада привлекателна женаТя му вдъхва увереност, придава нов смисъл на живота му, открива пред него широки хоризонти.

Първоначалната еуфория преминава и той все по-често се улавя, че вместо да се мъкне по разни барове и шумни места, предпочита да си поседи вкъщи пред телевизора или просто да дремне на дивана. Тя иска да го влачи на моден курорт, а той мечтае за спокоен отдих на палатка в някое диво кътче на Родопите. И постепенно нейната свръхактивност започва да го дразни до такава степен, че се стреми да остане сам. Не върви и тя да ходи сама по купони - там има разни привлекателни мъже.

Доминик Суейн като Лолита в едноименния филм






Плюсовете:

  • младото гадже повишава либидото и потенцията, тя е силен еротичен стимул;
  • расте авторитетът и престижът му сред мъжете на неговата възраст, а това може да му донесе много бонуси в работата и в личния живот;
  • вдъхновява го. С нея до себе си той има чувството, че може да повдигне планини, чувства се още по-силен, умен и авторитетен. Жената връстница няма как да му даде същите усещания;
  • подмладява го. В очите му се появява блясък, променя се осанката, изправя гръб, походката му става стегната и енергична
  • започва да спортува, да се храни здравословно, да се облича модерно и младежки; сменя колата, телефона, лаптопа и други любими джаджи. От солиден и достолепен чичко се превръща в изискан мъж в разцвета на силите си.

Минусите:

  • синдромът на прегарянето. Състоянието на свръхвъзбуда трае 2-3 години, после го връхлита физическата умора;
  • сексуалният апетит при нея расте с годините, а той все по-често гледа да разрежда контактите;
  • все повече се задълбочава разликата в интересите;
  • постепенно го обземат ревност и паника, че тя ще го зареже и ще отиде при някой млад, силен и потентен бог;
  • при него започват болежките и често мрънка, все нещо го боли. А това й е непонятно и досадно
  • приятелите им са различни и все по-често се виждат с тях поотделно.

Някои го предпочитат зрял:

  • заради стабилността. Мъжът в зряла възраст вече се е реализирал като личност. Има жилище, кола, спестявания и може да й осигури по-добър живот;
  • заради статуса. От вятърничава девойка младата жена се превръща в уважавана дама.
  • заради бащинската грижа - ако й е липсвала в детството, я компенсира чрез любимия.



На 57 години„танцуващият с вълци“Кевин

Костнър е все така желан от жените. ETA
Кевин Костнър си взе жена с 21 години по-млада от него


Избраният от сп. „Пийпъл“ за един от 50-те най-красиви мъже в света Кевин Костнър се ожени за девойка с 21 години по-млада от него. След четиригодишна връзка през 2003 г. звездата се сгоди за приятелката си Кристин Баумгартнер. Двамата сключиха брак през 2004 г.

Днес 57-годишният актьор и режисьор е щастлив с Кристин. „Истинските герои са мъже, които падат и се провалят, но накрая печелят, защото остават верни на своите идеали и вярвания. Щастлив съм от нещата, които   съм направил - невинаги от резултатите, а от решенията, който съм взел сам. И мисля, че това е най-важният път на движение през живота,казва звездата от „Танцуващият с вълци“.




Публикувано във в. "Преса", 13 май 2012 г.