неделя, 30 юни 2013 г.

Орлин Горанов: Светът е за амазонките

Сн. "Търси се"



Боряна АНТИМОВА

Той е рицар от Ордена на тамплиерите, но и в живота се държи точно като рицар, а общуването с него е като духовно просветление. Макар да се товари с куп неща, Орлин Горанов остава винаги топъл и сърдечен, спокоен и сдържан, деликатен, любезен и състрадателен. Заради силната харизма и благородното излъчване го наричат аристократа на българския поп.

На 55 си остава един от секссимволите на няколко поколения българки. Парадоксалното е, че е любимец не само на жените, и че от три десетилетия поддържа безупречен имидж. “Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш”, е неговото кредо. “Последните години ние само плюем по някого, само съдим. Но никой не си задава въпроса, аз къде съм в цялата история…”





Орлин Горанов е роден на 8 август 1957 г. в Берковица. Като малък пее в хор „Бодра смяна“, а после и в ансамбъла на ГУСВ. През 80-те и става особено популярен с дуета си с Кристина Димитрова. Изпълнителят на емблематичния хит “Светът е за двама" е носител на “Златният Орфей” и на много други престижни награди.

Има присъдена титла академик от Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). През 1990 г. завършва оперно пеене и до днес участва в оперни постановки. През 2010 г. се снима във филма “Мисия Лондон” в ролята на Президента. Участва и в две театрални постановки – “Апокалипсис кога” (Сливен) и “Операцията” (Сатиричен театър). През 2009 г. става член на Ордена на рицарите-тамплиери.





-Орлине, как успя да опазиш чисто името си толкова години?
-В тоя свят на амазонки… Малко останаха мъжете (Смях). В световен мащаб е така. Виж колко много дами са на топ позиции, като се започне от президенти, премиер-министри, банкери. Така че съдбата на нормалния мъж става все по-тежка (Смее се).

-Това явление не е ли като скачени съдове – колкото по-слаби стават мъжете, толкова по-силни – жените, защото нямат друг избор?
-Може да се погледне и от тая страна. За мен е нормална човешка еволюция.

С Кристина Димитрова - неизменно любим дует от началото на 80-те

-Спомена, че репетираш?
-О, аз работя върху няколко проекта. С екипа на Кюстендилския театър направихме “Апокалипсис, кога?”. Сценаристи са трима млади гении от сценарния екип на Слави. Написана е за интелигентни хора и третира важните за целия свят проблеми, свързани с апокалипсиса. Последния проект, по който сега работим, е в Сатиричния театър – “Операцията”, една уникална черна комедия, по пиесата на Иво Сиромахов. Става страхотен купон на репетициите. Това е още един начин човек да каже нещо на хората.

-Естрада, опера, а сега и театър… Защо го правиш?
-Честно да ти кажа, не изпитвам някакво угризение (Смее се)… Та аз над 20 години работя в оперен театър, и дали ще говоря, или ще пея на сцената, няма голяма разлика… Направих един опит за летене…

С Кристина Димитрова и Агент Тенев, автор на текстовете на повечето от песните на дуета

-За теб не се е чула лоша дума, хората много те обичат.
-Може би защото съм се старал винаги да бъда искрен в това, което чувствам и което на мен доставя удоволствие. Един актьор няма как да лъже много на сцената, защото тя е една голяма лупа – всичко се вижда и усеща. Така че трябва да се раздаваш, както казват спортистите, “на сто процента” (Смее се). Всеки спектакъл остава във времето като един изживян и неповторим момент.

-Ти си и желан дуетен партньор. Освен с Кристина Димитрова, пееш и с Тони Димитрова, и с Мариана Попова. Напоследък с нея направи емблематично парче – “Чуй ме”, записахте и други неща… Какво подготвяш в момента?
-С Кристина направихме едно лятно парче, което и така се казва – “Лято”, включено е в състезателната програма на хестивала “Бургас и морето”. Имаме го и в английско заглавие, което е “Хелоу”, но без гуд бай” (Смее се), да може и туристите да разбират. Освен това с Митко Гидишки – един прекрасен музикант и композитор, правим парчета на испански за офталмологичната клиника “Визион”, която е с испанско участие.

С Мариана Попова в клипа към култовото парче "Чуй ме", сн. Краси Танев


-Не мрънкаш, че нямаш ангажименти в кризата, а се впускаш смело в нови проекти?
-Оплакването не е креативно. Аз съм от старата школа и знам, че ако човек сам не си помогне, няма кой да го направи. Трябва да излезем от рамките на нашата народопсихология, крайно време е да спрем да чакаме неволята да ни оправи нещата.

Трябва да си запретнем ръкавките и сами да си окопаем градинката, да си оправим оградката и да заживеем като едни нормални хора. Защото не зачитаме изобщо най-скъпото нещо в тоя живот – времето… Но при нас върви 24 години преход… докога? И лошото е, че все търсим причините в другите, а никой не си задава елементарния въпрос, като се погледне в огледалото, “аджеба, аз лично какво направих”.

Сн. Краси Танев


-Но не личи да си в паника за бъдещето на България?
-Паника за какво? А какво да кажат германците и чехите, като ги заля водата тази година и останаха без къщи и без ток? Но никой не мрънка, хората се хванаха за ръце и си помогнаха.

-Значи борба и много работа?
-Ама разбира се! Трябваше да стигнем дъното, за да се огледаме и да се запитаме, а сега накъде. Няма начин. Иначе какво да правя в кризата – вкъщи да се заключа, да седя, да плача? Ама, казват, носиш три дини под една мишница! Не, аз нося една по-голяма диня! Аз ходя и в операта, и в театъра, и с Кристина, и с Мариана, и с Тони Димитрова…

Сн. Краси Танев
Участвам в много проекти и нещата се случват. Много от колегите може би не са свикнали на тая динамика и ги е страх да излязат на пазара. Няма нищо по-хубаво от това човек да пробва различни неща. В крайна сметка всеки ден ни е подарен.

Аз не знам още колко време ще имам да работя тази работа, колко ще ме слуша славейчето (гласа – бел.ред.), но опитвам. Но това ме крепи. Това ме държи жив. Аз съм един от противниците на пенсионирането от гледна точка на това, че ако си активен в живота си, би могъл да бъдеш полезен, докато дишаш. Когато спра да пея, ще мога да преподавам.

-Ти си и рицар-тамплиер… Не всеки може да се посвети на това, нали?
-Да, така е, човек трябва да даде. Човек трябва да живее така, че да остави нещо след себе си. Иначе се превръщаме в едни машини за фекалии, просто е обидно да се живее така… Личната ми кауза винаги е била хората да се обичат. А нашата скромна цел в ордена е икуменическото право - обединението на всички религии, защото Бог е един, но с различни имена.

Човек трябва да вярва в себе си и в нещо малко по-съвършено от нас - в любовта, както е вярвал Христос. Вярващите гледат по съвсем друг начин на живота си, на нещата около себе си. Те имат очи за хубавите неща, а те са около нас! Както казва Конфуций, ако успееш да постигнеш някакъв паритет между бялото и черното, между доброто и лошото, значи си постигнал пълната хармония.



-Снима се като комичен президент във филма “Мисия Лондон”… И екранът те влече както сцената?
-Това ми е втори филм. Преди 24 години направих един опит за летене с Анри Кулев в “Бащата на яйцето”. Там понеже пеех някои песни от саундтрака, той ми предложи и да се снимам, играех една каменна статуя. Последните години доста активно се снимам и в телевизионни предавания. Миналата година участвах само в една серия на “Столичани в повече”.

Чакам да ми се обади Робърт де Ниро, да правим нещо заедно (Тук той имитира сполучливо де Ниро). Да, знам, че някои намират у мен прилика с него, има нещо такова, приличаме си по дясната вежда (Смее се). В “Мисия Лондон” се забавлявах много, лошото е, че след това доста често чувах репликата: “Кога ще се кандидатираш за президент?”. Не смятам, че България има нужда точно от такъв президент – под чехъл…




-Е, кога ще се кандидатираш за президент или депутат?
-Канили са ме само в партията на остров Тамбукту (Смее се). Мисля, че изкуството има много повече лостове, изказни средства за въздействие върху хората. Още повече, че в моята професия сам си определям мандата.

-Започваш и да преподаваш наесен?
-Да, имам покана от Югозападния университет в Благоевград да отворя клас. Няма да го титуловам по “поп и джаз”, а изобщо по пеене. Но ако не се съберат достатъчно силни гласове на прослушването, ще пишем тази година за нулева.

-Ти всъщност вече си академик от Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). Кое е по-ценно – да имаш академична титла от БАНИ, или да пълниш Зала 1 на НДК?
-Нито едното от двете. Като изляза на сцената, изобщо не ме интересува дали пея пред 5000 или 15 000 души. За мен е важно тези хора да се почувстват малко по-специални, малко по-особени и накрая да си тръгнат… чисти.

-Далече си от грандоманията май?
-Кому е нужно? Звездната болест е зверски тежък вирус. Добре, какво съм направил за тия 30 години? Взех “Златния Орфей” – окей, имам и други награди, вкъщи е пълно със статуетки и всякакви грамоти. Но за мен всяко участие е на олимпийския принцип – заради самото участие.

"Даже мен да ме няма на белия свят, потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят, потърси ме..."


-Сега може ли да те видим в някой оперен спектакъл?
-Аз съм свободен артист – където ме поканят, но съм на щатна работа в представителния ансамбъл на Националната гвардейска част, заедно с Марги Хранова, Сунай Чалъков и други колеги. Не е това, което беше преди, защото армията не е същата и не ходим да повдигаме с песни бойния дух. Сега сме на големите празници. Пеем различни неща, всеки си изпълнява личния репертоар, имаме и патриотични песни.

С Кристина Димитрова - вдъхновени и искрени
Има чудесен квартет “Армейска песен”, в който се запяват и някои стари войнишки песни, които знаят всички, минали през казармата. Имаме и много хубави песни за България. Защо у нас така се изкривиха нещата, не мога да разбера – ако някой изпее нещо за родината, го определят като поръчков певец… А виж как е в САЩ – всяка тяхна песен на празник е патриотична.

-Ти си остана секс символ за много жени, а в същото време за теб не се е чуло нищо компрометиращо…
-Аууу… Мисля, че няма нищо срамно в това, човек да остане верен на съпругата си, да си я обича…  Ето, и при Стинг е така.

-Как се поддържа такова здраво семейство?
-Първо, трябва да си приятел с човека, с когото живееш и да не се опитвате да се доказвате един на друг, а да се приемате такива, каквито сте, и да гледате в една посока. Аз сигурно имам много трески за дялане…

-Съпругата ти не е артист. Как се справяхте с ревността през годините?
-Ревността за мен е чувство на безпомощност. Нямаш право да имаш чувство за собственост към когото и да било. Какво значи да ревнуваш?

С Къци Лафазанов и Силвия Лулчева в сериала "Столичани в повече"


-А пееш, че “светът е за двама”…
-В това парче има съвсем друга поанта – че никой човек не е самотен остров, всеки има нужда от някого до себе си.

-Как така, та това е една от най-обичаните любовни песни…
-Да, но в нея няма ограничение само за любовта между мъж и жена. Там се пее “даже мен да ме няма на белия свят /потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят/ потърси ме…” Авторът Димитър Точев не казва дали това е любовта към любимата, към детето или към някой друг. Всичко е много относително в нашия живот. Затова човек трябва да има очи да вижда хубавите неща, да не ги пропуска.

С Мариана Попова в клипа към парчето Lejos, сн. Краси Танев




-Имаш едно дете - Жаклин…
-Толкова донесе щъркелът (Смее се). Тя е на 25 години. Още от малка е много самостоятелно дете. Отиде да учи гимназия във Виена и се справи детето чудесно, завърши си, взе си дипломата, влезе да следва във Виенския университет. Но след първата година реши да отскочи до Щатите при своя приятелка, хареса й много и в момента е в Тексас.

Учи в колеж, ивент мениджмънт. Това е много хубава специалност – може да организираш всичко - от сватби до конгреси. Жаклин отдавна е космополит и въобще не я притеснява къде ще живее в бъдеще и дали да се върне тук или не. Затова съм най-щастлив, че успяхме да й дадем най-важното - свобода на избора.


Със съпругата си и дъщеря си Жаклин


-Роден си в Берковица. Какъв е споменът ти от този град?
-Да, но само съм роден там, лятото – мама отишла да види баба и аз, като сме минали покрай панаира, съм казал: “Ей сега ще изляза!” (Смее се). Но всяка ваканция ходех на Берковица. Беше разкошно местенце, зимата и лятото е чудесно там, чакам с нетърпение да започне строежът на един огромен хотелски проект на Ком, защото там е една много благодатна за скиори част от Стара планина. Долу под пистите има и минерална вода, така че това би развило района драстично.

-Къде тук, в София,  премина детството ти?
-Играехме на “Арсеналска”, тогава още имаше един склад на “Топливо”, имаше пожарна на мястото на мола “Сити център”. Басейнът “Спартак” беше игрище и там тренираше отбор “Спартак”, който след години се сля с “Левски”. Беше весело. На 2-3 часа минаваше по една кола и си играехме направо на улицата. Беше пълно с тополи...

-Кой те откри за музиката?
-Майка ми казваше, че много съм обичал да пускам плочите на Робертино Лорети и да крещя с него. Някъде във втори-трети клас решихме група деца да отидем на конкурс в хор “Бодра смяна”. Приеха ме и започнахме да пътуваме насам-натам по лагери, турнета. Бях до 7-ми клас в хора, докато започнах да се окосмявам и да ми мутира гласът. После продължих и в хора на гимназията.

-Леко си отслабнал. От много тичане?
-Старая се земното привличане да не ми влияе толкова. Поддържам си същите килограми и същата форма.

-Как ще почиваш през лятото?
-В свободното си време обичам да се виждам с хора – гледам да обръщам повече внимание на приятелите и семейството. Ходя от време на време да ритаме топчица със стари колеги, футболче. Всяко лято ходя на морето да половя малко рибка, да покарам яхтичка – ей такива нормални неща.



Публикувано във в. "Преса", 30 юни 2013 г.

неделя, 23 юни 2013 г.

Гинка Лазарова - Джия: Не съм суетна, не робувам на марки

Сн. Васил Германов


Боряна АНТИМОВА

Гинка Лазарова – Джия е родена на 21 юни 1985 г. в Благоевград. Откриват я за света на модата на 14, но става модел едва на 18 години, тъй като по настояване на баща си трябва първо да завърши френската гимназия в родния си град. Днес Джия работи с модни агенции в Лондон, Милано и Париж и е сред най-високо ценените модели на Острова.

Снимала се е за световни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella, L’Oreal. Живее в Лондон. Като лице на луксозната марка очила Gokwan за Specsavers и ликът й “се разхождаше” по трамваи, автобуси и метрото из цял Лондон. Наскоро беше определена за най-секси българка за 2013-а от сп. “Максим”, корица е на юнския му брой. Завършва Масови комуникации в Нов български университет.

Джия иззад слънчеви очила ви гледа навсякъде по улиците на Лондон


По телевизията кокетна французойка раздава въздушни целувки сред море от цветя в реклама на омекотител. “Французойката” е Джия. Ако пък се разхождате из Лондон, навсякъде по улиците ви “следи” тя – в слънчеви очила… На срещата обаче пристига скромно момиче почти без грим и в стилна розова рокля.

Гинка е спокойна, сдържана и като истински професионалист веднага заговаря за обществения имидж на професията модел. “Много наши момичета са супер успешни в чужбина, но за тях тук не се пише и никой не се интересува”, коментира Гинка. “Хората нямат реална представа за професията модел. Пък и няма нищо пикантно, което да извадят от живота ни, не сме някакви скандални личности, нямаме известни гаджета…”


Сн. Васил Германов

-Джия, на Острова по-различно ли е отношението към моделите, отколкото тук?
-Там също има жълта преса и може да видиш Кейт Мос навсякъде, но в Лондон се пише за нея, а тук – за Николета Лозанова. Големият проблем идва от това, че в Лондон критерий да топ модел е дама, която цял живот работи това, докато тук - момиче, която изобщо не може да се нарече модел. Тук човек остава с впечатлението, че професионални модели са тези, които се снимат за мъжки списания например.

Сн. Васил Германов
-Но ти също го направи наскоро, корица си на “Максим”, обявена си за най-секси българката на 2013-а?
-Да, но не започнах с това кариерата си, нали? Преди години не бих го направила, но сега вече имам 9 години работа като модел и дори да съм се снимала за някое мъжко списание, никой няма да ме запомни с това. Сега на моето участие гледат различно, защото вече съм Моделката, а не просто момиче, жадно за бърза слава.

-Ценят ли се повече във вашия бизнес момичета като теб – умни, интелигентни?
-Доста често клиенти са ми казвали, че ангажират не най-красивото момиче, а такова, което ги е грабнало с нещо. В нашата работа характерът е много важен, защото започваш в невръстна възраст сред зверска конкуренция, и то чужбина, без родителите и трябва да си много силен, за да успееш. При мен в началото беше трудничко с ръста, висока съм 172 см. Но и това се преодолява, като те харесат веднъж.

Сн. Васил Германов
-Тук те въртят по 20 пъти на ден в образа на палава французойка в реклама на омекотител “Семана”…
-Много си я харесвам. Снимана е тук, с български екип, от Жоро Манев. Замисълът беше да представят една кокетка и трябваше да е много френско, много сладко.

-В Лондон ликът ти “пътува” из целия градски транспорт, не е ли потискащо отвсякъде да те “дебне” една друга Джия?
-Не, защото не ме разпознават. Моделството е доста анонимна професия. Като минава автобус, не се заглеждаш в момичето от рекламата. Ето, и рекламата на омекотителя се върти тук по 20 пъти на ден, но никой досега не го е забелязал, освен теб.

-Почти без грим си?
-Да, сложих си само спирала и малко коректор под очите. Докато човек е млад и хубав, е по-добре да е естествен. Почти винаги ходя така, пък и не умея да се гримирам.

-Гледала ли си разтърсващия филм “Джия”, с Анджелина Джоли в ролята на Джия Каранджи – първия голям топ модел през 80-те?
-Да, разбира се. Името Джия ми измисли моят букер от “Ivet Fashion” – Стоян Динев - Дидо, за клиентите в чужбина. Предполагам, че има връзка с филма, защото Дидо харесва Анджелина Джоли.

-Джия Каранджи е първата, за която официално е обявено, че е починала от СПИН… Приличаш ли по нещо на нея?
-Не. Тя е страхотна жена, но има доста фатален край, надявам се никога да не ме спохождат такива неща. Но аз съм и много по-различна от онази Джия, при мен няма алкохол, цигари, наркотици...

"В дома ми в Лондон обичам да готвя спагети на приятели"
-Вечният въпрос: гладуваш ли?
-Аз специално изобщо не внимавам какво ям, даже ми се карат напоследък. Гледам да се вкарвам в някакви рамки, но като цяло не спазвам никакви диети. В момента съм 50 кг, при ръст 172 е много добре.

-За какво мечтаеше “македонското девойче” като малка,  носеше ли дрехите на майка си?
-Минавах през различни фази в мечтите си. Много обичах да обличам дрехите на майка ми. Тя носеше много шармантни шапки. Имаше трикрило огледало на тоалетката си и на него закачаше шапки и перли. Тогава имаше химически червила, зелени, а като ги сложиш на устните, стават червени. Веднъж си бях нарисувала цялото лице. Ей такива дивотии правех (Смее се). Майка ми и сега е много красива… Но не мога да кажа, че тя е повлияла в избора ми на професия. Да, обличах роклите й, но не съм била чак толкова суетна.

-Някои модели споделят как като деца са били аутсайдери – пълни, пъпчиви… Ти имаше ли комплекс?
-Не, бях висока 170 см и по-слаба от другите, и децата ми се смееха за това, като нямаше за какво друго да се хванат… Но като цяло в училище съм била лидер, а не от тия, мълчаливите, които ги мачкаха.

С приятели модели (Джия е третата отляво надясно)

С приятелки на кафе (Джия е крайната вдясно)


-С какво се занимават родителите ти?
-Имат частен бизнес… Избягвам да говоря за тях, така сме решили.

-А как започна всичко?
-Когато бях на 14-15, се запознах с букера ми Дидо, но трябваше да завърша училище – френската гимназия в Благоевград и чак тогава започнах да се занимавам с моделство. Но през цялото време с него поддържахме връзка, бяхме много добри приятели.

Сн. Васил Германов
-Какво точно работят моделите?
-(Смях) Най-често ходят на кастинги, които приличат на прослушванията при актьорите. Показваш си бука, те ти разглеждат снимките, говорим си някакви общи неща. И тук е много важно да умееш да ги закачиш да си говорите за нещо интересно, за да те запомнят…

-Някои хора си мислят, че спите до обяд…
- Не, разбира се (Смее се). Понякога кастингите са след 11, друг път започват от 8 ч. По принцип ставам към 7, а работният ми ден продължава до 6-7 вечерта. Голямо тичане е понякога. Пътувам с метро, абтобуси, трамваи, каквото има. Обличаш си удобни дрехи и тръгваш.

-Запазила си твоята агенция-майка “Ivet Fashion”. Не е ли по-добре да е западна?
-Не, няма смисъл, защото “Ivet Fashion” е много професионална, а контактите, които имат навън, дори някои агенции в чужбина нямат. Разбира се, имам агенция в Лондон и на други места, но всички договори минават през агенцията-майка. От нея се грижат за моята сигурност и всичко около мен да бъде наред, и мога за всичко да разчитам на тях.

Джия в "Максим", сн. Васил Германов
-Друг дежурен въпрос: наистина ли не познаваш модели, които предлагат и секс услуги?
-Това са някакви слухове, които както ти, така и аз съм чувала. Нямам приятели, които да се интересуват от такива услуги, нито пък приятелки, които да ги извършват, като не съм видяла подобно нещо, какво да кажа? Между другото, виж колко много модни агенции са регистрирани у нас, а колко малко от тях са известни с дейността си тук и в чужбина. Аз знам за 2-3, максимум 4, които наистина нещо снимат и правят. А другите?… Разбира се, всеки може да прави каквото си иска, но така се заклеймява целият моделски бизнес…

-Доставя ли ти удоволствие да носиш някои дрехи?
-Някои мои колеги повече се кефят на дрехите, докато аз никога не съм се вълнувала като луда от мода, не съм следвала тенденции. Имам си някакъв собствен стил, но съм виждала хора, които сякаш живеят с това – да се докоснат до дреха на любим дизайнер…

-Като във филма “Дяволът носи Прада”…
-Не, определено не съм от тях (Смее се) Имам в гардероба си маркови неща, но повечето съм ги купила просто защото са ми харесали. В Лондон големите магазини имат много по-добри селекции, затова съм свикнала оттам да пазарувам.

Сн. Васил Германов за "Максим"


-Някой консултира ли те за личния гардероб? Важно ли е какво носи един модел във всекидневието си?
-Не, но на кастинга трябва да си малко по-обран, да не си с дълга пола, за да видят краката ти. Ходим по прилепнали дънки и тениска, за да добият представа за силуета ти.

-Говори се и за големи крайности в правилата за поведение – вечерен час, забрана за алкохол?
-Имало е такива неща. Преди години от една агенция в Милано ни определиха вечерен час до 10 и идваха да ни проверяват дали сме по леглата в 10.30. Обикновено от агенцията осигуряват апартамент за моделите си, като наемът не е нисък, а напротив. Това е другият бизнес на агенциите и винаги слагат висок наем, който веднага удържат от хонорарите на моделите (Смее се). Пък и като отидеш за 3-4 седмици, няма да тръгнеш да си търсиш квартира.

-Ти си за постоянно в Лондон, къде живееш там?
-В къщичка с двор в Северен Лондон, осигурена от агенцията ми там. Транспортът е супер, което е много важно за там.

-Сама?
-Не, с гаджето ми, българин, който също работи в Лондон. Живеем си заедно от няколко месеца, така че не съм самичка в големия град. Куче си нямаме, защото е трудно, като пътуваш, ще се измъчи, милото.

-А тук как поделяш времето си между София и Благоевград?
-Имам апартамент под наем на Петте кюшета, ходя си и при родителите в Благоевград, миналия уикенд бях там. Сега бях за по-дълго тук – за месец и половина, защото завършвам следването си по масови комуникации в Нов български университет.

-Би ли работила като журналист, когато приключиш с моделството?
-Аз съм с профил пиар, но никога не бих се занимавала с това. Уча го, защото ми е полезно за работата. Пък и не мисля, че бих могла да го правя така добре.

-А каква е тази романтична идея за собствена пекарна?
-Това си ми е мечта. Идеята е да не е просто една фурна, а местенце и за много други неща, и работилница, и какво ли не още… Имам много идейки, но си ги пазя в тайна, да не ми ги откраднат (Смее се). Хубаво е да има такива малки места и хората да си изпълняват мечтички някакви

-В София или в Лондон?
-Искам да е в София, но не знам дали ще е възможно. Не знам дали тази пекарна ще се случи някога, защото в България е трудно да се прави такъв малък бизнес. Като гледам моите приятели как изнемогват и колко ядове имат постоянно, и как се опитват да правят нещо…

Един приятел в момента прави сладкарница… Ами сблъска се с хиляда изисквания и навсякъде искат рушвети. Докато в Лондон решиш ли да правиш бизнес, държавата ти помага, а не ти пречи. Не знам тук колко биха ми издържали нервите. Но пък един ден като имам дете, е добре да си го гледам тук…

-Следиш ли протестите? Едно от основните искания е именно за държава, която да те подкрепя, а не да ти пречи?
-Интересувам се дотолкова, доколкото да знам какво се случва, вълнувам се, но не можах да изляза на протестите, защото не бях в София. Но усещането ми е, че това са протести на хората, а не на някакви партии или организации.


В модели на дизайнера Амар Давед за "Херши"


-Много от моделите ги ангажират във филми, сериали. Ти би ли пробвала?
-Никога не съм имала амбиции да ставам актриса, не съм си го мечтала, нито го планирам. Не става ей така – от модел - актриса. Много уважавам актьорската професия и смятам, че трябва да се практикува от професионалисти. Един актьор, който те вдъхновява, може да те накара да изпиташ хиляди емоции. Не бих допуснала да бъда посредствена актриса. Ал Пачино за мен е най-великият актьор, а от българските - Камен Донев.


-Сега си на 27 години, до колко смяташ да работиш като модел?
-Докато изглеждам добре, вероятно още 2-3 години. По-добре е да се откажеш сам, а не професията да те откаже.


Публикувано във в. "Преса", 23 юни 2013 г.


неделя, 16 юни 2013 г.

Деси Добрева: Животът е прекрасен



Боряна АНТИМОВА

Девет години след напускането й на “Шоуто на Слави” Деси Добрева вече е майка на едногодишна дъщеря и музикант със собствена кариера, но си остава същото слънчево момиче – амбициозно и нахъсано, позитивно и дружелюбно. Обича това, което прави и твърди, че има достатъчно енергия, за да захранва работохолизма си и нескончаемия си апетит за нови занимания. Не влезе в парламента, но това не я обезвери, защото е борбено момиче…

Десислава Добрева е родена на 29 март 1981 г. във Варна. Завършва музикалното училище във Варна, джаз и поп пеене и педагогика в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Става популярна като вокалистка в “Шоуто на Слави” и е част от турнетата на “Ку-ку бенд”, на които пее пред 40-хилядна публика. През 2004 г. напуска шоуто и заминава за САЩ, където учи в Музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Определена е за поп певица за 2008 г. от Фен ТВ и един от 12-те финалисти на българския финал на Евровизия с песента „Strong“ („Силен“). За известно време е водеща на телевизионния блок "Полет на нощта" по БНТ. Има един издаден албум.




-Деси, отново си на колела, бързаш да се прибереш във Варна при малката си дъщеря. Така ли протича животът ти - между София и морската столица?
-Да, между София и Варна, между Щатите и България, в момента – между работата и грижите за детето ми… Харесва ми да посещавам различни места и да се занимавам с различни неща. Последните две години живея повече във Варна, но се радвам много, че имам възможност да пътувам в страната и навън. Това ми дава различни сцени, емоции, опит и спомени. Стоенето на едно място ми омръзва, затова непрекъснато правя нещо. Усещам, че имам енергията и амбицията, а също и знанието и опита да се занимавам. В последно време навлязох изцяло в предишния си ритъм на работа и пътувам с удоволствие. Изморяват ме единствено много дългите преходи.

-Деси и умора? Създаваш впечатление на неуморим човек… Кое те държи винаги такава борбена?
-Такъв ми е характерът. Винаги съм била позитивно настроена. Много рядко се е случвало да се отдам на някой проблем. Тогава успявам някак да погледна отстрани на нещата и да си кажа, че всъщност проблемът изобщо не е чак толкова голям. Винаги има разрешение. Преди 5-6 години започнах да се занимавам с алтернативни методи срещу стрес, умора, за позитивен и здравословен начин на живот.

-С какво точно се занимаваш?
-С нестандартни неща като медитация, йога. Чета много философски книги и се срещам с много енергични, позитивно настроени хора и в последните години наистина чувствам промяна в себе си към добро. По-малко се тревожа сега, особено за дребни неща. Така запазвам и себе си, и детето си.

-Този автотренинг резултат от йогата ли е?
-Не само. И преди съм си го мислила, затова и започнах да се занимавам с йога. Като по-малка бях някак по-практична, целеустремена. В годините между 20 и 30 натрупвах опит, намерих си мястото. Но на моменти позволявах на някой проблем да влезе в мен, Аз по принцип съм притеснителен човек, макар да не ми личи. И сега наистина много, много, много рядко се ядосвам (Смее се).

-Ти си слънчев човек, така изглеждаш, наистина ли не си имала моменти на обезкуражаване?
-Да, имала съм тежки периоди, но съм продължавала напред. Животът е прекрасен и трябва да се продължи. Времето лекува всичко.

На снимки за последния клип I Believe in You and Me


-Какво беше детството ти, морско момиче?
-Родена съм във Варна, там завърших музикалното училище. Имах прекрасно детство, заобиколена бях с много обич, израснах в чудесно семейство с много хубави принципи, етика и възпитание. Родителите ми не са музиканти, инженери са, и двамата с по две висши образования, но всички вкъщи са много музикални и са се занимавали непрофесионално с музика.

Въобще имах късмета да попадна в много хубава среда, и в музикалното училище бях сред много добри деца. При нас нямаше такива проблеми като алкохол, наркотици, разюздани партита, порнографии и т.н. Ние бяхме толкова отдадени на изкуството!


Сн. Биляна Гецова



Сн. Биляна Гецова
-Само на родителите ли се доверяваш за отглеждането на Алина?
- Тя вече е на година и 9 месеца. Когато не мога да я взема с мен, я оставям на тях и те са страхотна гледачница. Може би един ден ще се установя да по-постоянно в София, но в момента живея повече във Варна заради дъщеря ми.

-Как започна всичко при Слави?
-Тогава бях в сесия, първа година студентка по Джаз и поп пеене в музикалната академия. След като постъпих в шоуто, втората година записах успоредно още една специалност – музикална педагогика. Но тогава, преди прослушването, ми предстояха изпити за втората специалност и трябваше да завърша първата година.

Майка ми се обади, случайно чула, че обявяват конкурс за вокалистки в “Шоуто на Слави” и каза, че ме е записала, да отида да се явя. В интерес на истината, не приех добре тази идея, защото нямах никакво време, много се притеснявах за изпитите и през цялото време учех. Отидох буквално между другото.

С Алекс Раева на парти на тв предаването "България търси талант", 2010 г.

-Знаеш, че около “певиците на Слави”, както ви наричат хората, винаги са се носили легенди… Наистина ли причината за твоето напускане беше в желанието за индивидуална кариера, или имаше и още нещо?
-Да, аз им казах още в началото, че искам да уча в чужбина и че бих искала солова кариера, дори си говорехме със Слави да направим по-нататък солови албуми на мен и Александра или на двете заедно. Но моят албум така и не се случи, а аз вече жадувах за солистична кариера. Тригодишният ми договор с шоуто изтичаше през юни 2004-та и реших да не го подновявам.

През цялото време, докато работех там, освен че следвах по двете специалности, търсех варианти за учене в чужбина. В началото, когато сестра ми беше в Германия, още преди “Шоуто на Слави”, бях ходила при нея, за да проверя там какви са академиите. Бях си харесала една, щях да подавам документи, но тогава се явих на прослушването при Слави. След това сестра ми се премести в Лондон и аз започнах да проверявам варианти за учене там.

На концерт в Сан Франциско, сн. Станислава Георгиева

-Но завърши колежа “Бъркли” в Бостън, САЩ?
-Един от най-близките ми приятели отиде там. В продължение на две години той ми се обаждаше всяка седмица и ми казваше какво учи в университета, и че аз задължително трябва да отида там. ИТака че той е причината да завърша Berklee College of Music (Музикален колеж “Бъркли”). Той ми помогна с документи, с информация за стипендии и с него живяхме една година. Помогна ми и с езика, да навляза по предметите.

-В “Шоуто на Слави” ти се открои с твоите прочувствени фолклорни интерпретации на “Ах, къде е мойто либе”, “Назад, назад, моме Калино”… Там, в “Бъркли” намери ли почитатели на твоя фолклор?
-Да, определено. Нашият чист, автентичен фолклор им е интересен, но не биха го запели. На масовия американец нашата музика е по-добре да се поднесе по малко по-модерен, по-познат на него начин и когато правя моите обработки, ги модернизирам с джаз, поп и рок елементи.

-Как се бореше с живота там, в САЩ?
-Започнах да работя още като се записах да уча. Там във всеки университет се предлага работа за студенти, били те чужденци или местни. Винаги съм работила и учила едновременно, понякога ми е било доста трудно. Дори лятото след първите два семестъра там – а аз там вземах по два семестъра за един – ми трябваха още около 6000 долара, за да си платя следващата такса.

Върнах се в България да търся пари и с мисълта, че може и да не успея да продължа. Но за голям мой късмет една дама – Калояна Димитрова от Варна откликна безрезервно, без да ме познава, свърза ме с няколко фирми и ми събраха сумата. След това в “Бъркли” кандидатствах за цяла стипендия и я получих. Завърших с пълно отличие и с пълна стипендия.

-А какво работеше в началото, за да се издържаш?
-Имах зелена карта и нямах проблеми с работата. В началото продавах бижута на един базар, много характерен за Бостън, всички чужденци го посещават. След това по-сериозната ми работа беше в Ню Йорк, където отидох след завършването на “Бъркли”. Там работих с недвижими имоти в Манхатън. Тази работа пък много ми помогна да усвоя американския начин на живот. Езиковата бариера абсолютно отпадна за мен, говорех преспокойно с всякакви клиенти, защото някои от тях имат много силен и трудно разбираем акцент.

Във вихъра на емоциите - на концерт в САЩ
Когато отидох в Ню Йорк, знаех само две спирки на метрото. Когато започнах да работя с недвижими имоти, научих Манхатън наизуст, знам всяка сграда къде е, кой я е строил, колко струва, какви са наемите и т.н. Запознах се и с много хубави хора, някои се свързваха с мен заради впечатляващата ми биография на музикант и имахме общи интереси и теми за разговор.

-Защо се върна?
-Общо живях там 3 години и половина. Върнах се първо, за да запиша един албум, който излезе в края на 2008 г., но много ме гонеше носталгията и останах.

-На 6 юни ти представи клипа си I Believe In You And Me. Какъв ще бъде вторият ти албум, който подготвяш сега?
-Изцяло български, обработки на народни песни. А сингълът на английски евентуално ще прибавим като бонус. Освен това в рамките на около месец се очаква да излезе съвместният албум, който записахме с представителния гвардейски духов оркестър и с БНР.

Това са пиеси за духов оркестър, обработки на диригента капитан Ради Радев, няколко фолклорни песни и няколко популярни, като “Нашата мила страна” на Ани Павлова. Получи се страхотно! Целият албум звучи много бодро, оптимистично, а самите обработки са доста различни от всичко, правено досега.

За прочувственото изпълнение на "Едерлези" Деси получи Гран при на фестивала  Golden Pomegranate
в Анталия, Турция

-В какви отношения си с попфолка?
-Не го приемам, тъй като там се правят предимно кавъри, използват се нецензурни текстове, подтикващи към наркотици, пушене, алкохол, разврат, порнография, силикон и т.н., което според мен изобщо не е най-важното в живота. Аз не одобрявам този начин на живот.

Имам алергия към цигарите, стоя надалече от цигарения дим и много рядко ходя по заведения. Радвам се, че приеха този закон за забрана на пушенето, защото сега, като ходя да пея, ми е по-добре. Два пъти съм ходила в “Пирогов” заради такива участия на задимено място. Колкото до силикона, не бих си сложила. Човек трябва да се уважава и да харесва себе си такъв, какъвто е.

С Любо Киров -любим дует, сн. Янко Димитров, сн. Янко Димитров

-На последните парламентарни избори ти беше водач на листа от партията “Нова алтернатива” във Варна, а през 2009-а се кандидатира за евродепутат. Кой те запали за политиката?
-Когато искаме да променим нещо, трябва да дадем всичко от себе си. Само с оплакване и плюене не става. Хората във Варна ме познават като обществено ангажиран човек, присъединявам се към много благотворителни каузи, без да съм поискала един лев за каквото и да е. Искам да има бъдеще за мен и за моето дете тук, в България. Смятам, че политиката е едно от позволените и възможните средства, чрез които човек да промени манталитета на хората и средата, в която живее.

На 6 юни партийният шеф на Деси в "Нова алтернатива" - Николай Цонев
я поздреви по случай излизането на сингъла й, сн. Янко Димитров
-А защо избра точно “Нова алтернатива” на бившия военен министър Николай Цонев?
-Хареса ми платформата, идеите, начинът, по който тези хора разговарят с мен. Членовете на тази партия, са същите като мен – млади, инициативни, енергични, представители на дребния и на средния бизнес, имат виждане за развитие на страната.

-На следващите избори би ли се включила отново?
-Да, защо не? Това, че не влязохме в парламента, не ме обезкуражи, напротив, човек трябва да се запаси с повече енергия, да направи анализ на грешките си и да се бори. Не се отказвам лесно, човек трябва да е борбен. Искам да се боря за една по-добре уревдена страна за мен и детето ми.


Като водеща в "Полет над нощта" с гост Христо Ангеличин, сн. Янко Димитров

-Поработи и като водеща в “Полет над нощта”, как се чувстваше там?
-Бях 4 месеца през 2005-а, преди да замина за Щатите, а след завръщането ми през 2010-а работих една година. Чудесно се разбирахме с Хачо Бояджиев и много съжалявам, че БНТ не подновиха предаването. Ние написахме искане с екипа, но отказаха.


През август 2006 г. Деси се омъжи за голямата си ученическа
любов Мартин, сн. Булфото
-Лятото, когато цялата страна се стреми към морето, ти къде би отишла на почивка?
-Лятото ще работя усилено върху албума и още един проект, който все още пазя в тайна. Като морски човек нямам навика и манталитета да ходя на почивка, но това лято твърдо сме решили, може би за пръв път, да отидем с приятели някъде извън Варна, разбира се, а може и извън България.



-Любимите ти занимания, за които не знаем?
-Още от малка много обичам да подреждам. Започвам да се вманиачавам до най-дребни детайли. Например подреждам гардероба си по цветове. Занимавам се два часа, след това ми втръсва и връщам всичко обратно.



-В тази нескончаема криза, оптимистка ли си за България?
-Определено. Нещата няма да се получат бързо, но ще станат с желание и много труд, от младите, енергични хора, които имат желание да променят нещата около себе си.




Публикувано във в. "Преса", 16 юни 2013 г.