петък, 24 юли 2015 г.

Най-умната жена в света оглави Княжеската академия на науките на New Atlantis

Даниела Симидчиева получава Указа от княз Владимир Баланов за назначението си на поста председател на Княжеската академия на науките на New Atlantis.

КИА New Atlantis

Дамата с най-висок коефициент на интелигентност в света, българката Даниела Симидчиева, постигнала резултат на теста на „Менса“ 192 при 200 възможни точки, застана начело на Княжеската академия на науките на държавата на красивите умове - Княжество New Atlantis. Това стана, след като на 16 юли Н.В. Владимир Баланов, княз на Княжество New Atlantis, издаде указ за назначението на г-жа Симидчиева на този пост.

Княжеската академия на науките, създадена вместо министерство на образованието и науката, е на особена почит в държавата на красивите умове New Atlantis. В нея, освен трима председатели, ще бъдат привлечени най-умните хора от цял свят.

Даниела Симидчиева не е първият член на "Менса", който става поданик и служител в Княжество New Atlantis. За вицепремиер в него е назначен с Указ на княз Баланов Христо Радков, председател на "Менса България". С предимство в държавата на красивите умове са всички членове на Mensa International и лауреатите на Нобелова награда в света.

Наричат Даниела Симидчиева "Българската Мария Кюри" и "Жената с коефициент на интелигентност, по-висок от този на Айнщайн и Стивън Хокинг", а когато през 2003 г. излиза резултатът й, светът гръмва с новината за рекорда й и журналисти от цял свят й звънят по всяко време на денонощието, за да разкажат за нея.

Даниела Симидчиева има общо 5 висши образования, две от които почти завършени: икономика на вътрешната търговия, социология (със сертификат и от Социологическия университет в Швеция), педагогика, промишлено инженерство. Следвала е и английска филология, и електротехника. Била е в управителния съвет, заместник-председател и председател на "Менса България".

Повече от 4 години Даниела Симидчиева е на позиция, която съответства на интелекта и многото й дипломи – директор на център “Професионално образование и обучение” в Българска Стопанска камара. Казва, че там най-пълноценно използва всичките си знания. Образованието винаги й е било любима сфера и истинско предизвикателство.

“За мен е по-важно, че е много творческа работа, - казва дамата. - Водим преговори и разговори с държавата и синдикатите – трипартитното сътрудничество. Участвам в тях като експерт във връзка с промените в законодателството, което е много важно, защото всички виждаме до каква съсипия доведохме двете най-крехки системи - образованието и здравеопазването. Направо ги унищожихме и сега трябва да ги градим наново, по други принципи явно. И когато участваш в такъв процес, се чувстваш по-пълноценен.”

За Даниела Симидчиева постът председател на Княжеската академия на науките на New Atlantis е истинско предизвикателство, вдъхновение и възможност да разгърне потенциала си и да участва в изграждането на един нов свят, в който царуват красивите умове, интелектът, почтеността и високият професионализъм.

В работата си г-жа Симидчиева ще си партнира с най-високопоставения български юрист, кл.-кор. проф. Александър Янков, който също беше назначен с Указ на княз Владимир Баланов като председател на Княжеската академия на науките на New Atlantis.

Кл.-кор. проф. Александър Янков – всепризнат корифей по морско право в света, има основни заслуги като консултант на княз Владимир Баланов за всички правни процедури по придобиването на остров YNJI в Тихия океан, който вече официално носи името New Atlantis. Остров, който княз Баланов завладя по всички правила на международното морско право – експедиция за завземане на територията, побиване на пилон, заснемане, нотариална заверка, съставяне и заверка на конституция, с което се полага началото на нова държава.

През 2012 г. чл.-кор. проф. Александър Янков оглави най-старата професионална организация на юристите в света, основана през 1873 г. - Световната асоциация по международно право. Това стана на 75-ата конференция на организацията, която благодарение на българина се проведе в София, като събра всички най-големи светила по международно право в света.

За трети председател на Княжеската академия на науките на Княжество New Atlantis е поканен световноизвестен учен с огромни заслуги за развитието на науките и на човечеството като цяло. Името му засега се пази в тайна.

Обръщение към красивите умове на България и света


От Владимир Баланов, княз на Княжество New Atlantis
11 юни 2015 г.
Във връзка със създаването на базата на остров YJNI на нова суверенна държава, която е конституционна монархия – княжество и носи името New Atlantis.

Уважаеми приятели,
Както знаете, преди около една година предложих на българското правителство остров YJNI да стане част от територията на България. След като не получих отговор, писах писмо и до Европейската комисия (г-н Шулц, г-н Ромпой, г-н Юнкер, г-н Тимерманс, г-жа Кристалина Георгиева), с което предложих да им предоставя острова и те да намерят фирма за експлоатацията и управлението на икономическата зона около острова, но до момента нямам отговор от тях.

Предполагам, че българското правителство и Европейската комисия не са отговорили досега, тъй като присъединяването на нови територии към дадена държава е свързано с промяна на конституцията на съответната страна. В случая в България това изисква и свикване на Велико народно събрание, което може би затруднява политиците и затова не са отговорили.

Междувременно на 17 април 2015 г. в пресата се появи информация, че един чех се е възползвал от пропуски в разпределението на териториите при разпадането на бивша Югославия и е основал, върху изоставена от новообразувалите се държави територия, нова държава на Балканите върху площ от 7 кв. км с името Либерландия.
Вследствие на това, че не получих отговор и на двете ми предложения, аз последвах примера на този чех и на 22 май 2015 г. дефакто се извърши регистрацията на нова суверенна държава, която е конституционна монархия – княжество, и носи името New Atlantis.

На първо време искам да поясня какво представлява държавата. Тя е политико-икономическо обединение на група граждани, които имат свое правителство и упражняват суверенитет върху дадена територия и прилежащите й териториални води и въздушно пространство.

За да се създаде една държава, е необходимо да има свободна територия, каквато ние имаме – остров YJNI; да има група граждани, които да извършат учредяването на тази държава, каквото ние направихме на 22 май 2015 г. с подписването на конституцията. Третото необходимо условие е да има правителство, което ние сме подготвили и четвъртото условие спрямо международните норми е признаване на държавата или правителството от друга държава и установяване на двустранни дипломатически отношения между тях.

Съгласно гореизложените международно приети норми за създаването на една държава, ние сме изпълнили всички условия, като искам да отбележа, че съгласно международното право признаването на нова държава и правителство е акт, който могат да извършат само държави и правителства. Като правило това означава готовност да се установят дипломатически отношения, каквито ние вече имаме с няколко страни.

Съгласно международното право Организацията на обединените нации е създадена да пази мира и разбирателството между народите и да гарантира международната стабилност. Тя няма съответните пълномощия, за да определи дали едно или друго образувание е държава или не, защото самата тя не е държава или правителство и затова не разполага с каквито и да е правомощия да признава една или друга държава или правителство.

Това го споменавам, защото някои смятат, че трябвало да бъдем признати от ООН, а в ООН само се членува, ако желаеш.

Основните цели за създаването на държавата са две:

1. Чрез използването на международните правни норми да се получи едно икономическо образувание от 12-милни териториални води и 200-милна изключителна икономическа зона, чийто икономически потенциал може да се ползва от всички граждани на държавата.

2. Създаване и функциониране на социалната мрежа www.IQ140.eu – мрежата на умните хора, която освен за печелене на пари от нейните участници, да се превърне в онзи феноменален социален инструмент, чрез който обществото да изхвърли във виртуалното пространство натрупаната огромна негативна енергия вследствие на световната криза, а не това да стане на бойните полета, както стана при излизането от подобни кризи чрез Първата и Втората световна война, което доведе до много жертви и разрушения.

Държавата първоначално е създадена от фамилията ни, за да се избегнат евентуални усложнения, тъй като е възможно някой от подписалите конституцията извън семейството да заяви впоследствие, че положеният подпис не е негов и не е легитимен, и да оспори създаването на държавата, като отнесе въпроса до някой международен съд, където делото да се проточи с години и това да възпрепятства стартирането на новата държава.

Приели смe формата на управление на държавата да бъде конституционна монархия, каквито са около 40 държави по света като Лихтенщайн, Монако, Андора, Великобритания, Япония тъй като смятам, че това е удачният модел за стартирането на новата държава и първоначалното й развитие.

Опасявам се, че ако бяхме решили да започнем с република, чиито жители първоначално са например 50 човека, е възможно по начина, който е добре известен на Балканите, „неизвестни” предприемачи да организират два пъти повече граждани на следващите избори и по този начин да превземат евентуалната република и така да опорочат проекта.

Както виждате от името на държавата – New Atlantis – идеята е за граждани, и най-вече тези, които ще я управляват, да бъдат привлечени най-умните хора в света, които според нас са наследници на древните атланти от потъналия континент Атлантида.

Според създателите на конституцията по право граждани на държавата са учредителите й, всички нобелови лауреати, членовете на „Менса Интернешънъл“ и хората, които са подпомагали учредяването на държавата. Освен тях, граждани на държавата могат да станат всички жители на земното кълбо, които учат и/или имат поне средно образование и не са съдени за престъпления. Забележка: предвидено е всеки от тези редови граждани, ако положи успешно теста на „Менса“, автоматически да се прехвърля в по-горната привилегирована група.

Както казах, целта на държавата е полученият икономически потенциал от превръщането на острова в държава, който според някои учени набъбва до около 100 трилиона долара, да бъде управляван от най-умните хора – граждани на държавата в интерес на всички останали граждани. В тази насока ние, създателите, заедно с наши приятели, които ни помагат, имаме определен модел, по който трябва да става това, но този модел може да бъде допълнен и доразвит с идеи от всички граждани на новата държава.

Ето нашето виждане как всеки нов жител на New Atlantis ще може да се възползва най-вече икономически от гражданството:

Първи начин: всички знаем, че в този дигитален век голяма част от населението на земята прекарва по няколко часа дневно пред компютъра. Нашата идея е да направим така, че част от това време да донесе конкретни икономически приходи на всеки гражданин. За тази цел сме създали социална мрежа, която се казва IQ140.eu.
Всеки, който стане гражданин на държавата, задължително се регистрира и в социалната мрежа, с което автоматично получава от правителството примерно около 500 княжески долара, които са електронни пари тип bitcoin, емитирани от Централната банка на княжеството.

Всеки член на „Менса Интернешънъл“ или нобелов лауреат получава 3 пъти повече от княжеската валута – около 1500 княжески долара.

Целта e тази виртуална мрежа да се развива и расте заедно с държавата и тя след време да нарасне толкова, че да достигне Facebook.

При това положение ще имаме: първо - може би втората по население държава в света, второ – от това следва и значителен интернет трафик в мрежата ни и завишени рекламни приходи. Явно е, че в зависимост от активността на участниците в мрежата ще растат и приходите.

Идеята е социалната мрежа да бъде собственост на всички участници в нея - граждани на New Atlantis, и приходите от работата на всички в IQ140.eu впоследствие ще се превърнат в дивиденти, а не както е в другите големи социални мрежи, където акционери са големи финансови институции, по-голямата част от участниците в мрежата нямат акционерно участие, съответно и пряка икономическа изгода.

Вторият начин, по който смятаме да дадем възможност на гражданите и участниците да се облагодетелстват в „социалната мрежа на умните”, е чрез предоставянето на всеки един участник на гореспоменатите 500 електронни ваучера тип bitcoin.

Идеята е чрез тях да се организира вътрешно разплащане между участниците в самата мрежа, за техни нужди. Като имаме предвид, че това е „мрежата на умните хора”, за няколко години доверието в тази разплащателна система ще нарасне значително и това ще е вторият източник на печалба за жителите на тази държава.

Като пример може да посочим bitcoin, цената на който при създаването му преди 5-6 г. беше 0.80 щатски долара и вследствие на нарасналото доверие и търсенето му като международно разплащателно средство, в един момент започна да се търгува на международните финансови пазари и цената му достигна 800 щатски долара за 1 bitcoin. В момента цената е около 250 щатски долара за 1 botcoin.

Да си представим, че с работата си всички ние – гражданите на новата държава, допринесем за утвърждаване на доверието в нашата мрежа в световен мащаб. Това ще доведе и до утвърждаване на разплащателните средства, които използваме вътре в мрежата.

Ако приемем, че нашата валута достигне дори само 50 щатски долара за 1 княжески долар, в следващите 4-5 години всеки един гражданин и участник в социалната мрежа е възможно срещу 500 княжески долара, дадени в началото, да получи еквивалент на 25 000 щатски долара. Това е хипотетично, но е възможно. Всичко зависи от труда и усилията на всички участници в мрежата, защото всеки ще е мотивиран да е акционер и да получава дивиденти.

Трети вариант за печелене е да се създаде акционерно дружество, от което всеки гражданин на New Atlantis да има право да си закупи акции – за много малка или по-голяма сума, според възможностите си. Събраната сума от тези акции ще е и първоначалният капитал, който ще бъде основата за първоначалното развитие на социалната мрежа и икономическата зона.

Това АД ще е собственик и на социалната мрежа и ще е управлявано в интерес на всички. То ще получи от държавата правото да управлява и експлоатира природните богатства в икономическата зона и териториалните води на новообразуваната държава и в зависимост от уменията на мениджърите, които ние заедно ще изберем, ще зависят и годишните дивиденти, които всеки гражданин ще получава.

Четвъртият начин, по който е възможно гражданите на New Atlantis да печелят пари, е разработен от наши икономисти, съвместно със специалисти от „Менса“. Самият метод е иновативен, но той може да се реализира само с участието на Европейския съюз, тъй като се отнася до моментната ситуация в ЕС.

Смятаме, че този метод е в състояние да помогне на самия ЕС да намери решение в превъзмогването на дефлацията и да стане мотор за рестартиране на икономиката на Стария континент.

Никой не може да отрече, че Европа в момента се намира в една изключителна ситуация. Имам предвид, че повече от 50 г. от създаването на ЕС и 16 г. от въвеждането на единната валута, ЕС е в такава екстремна ситуация и за първи път Европейската централна банка (ЕЦБ) е принудена да използва механизма на „количествените облекчения” – печатането на пари и вкарването им в обръщение, за да може да се създадат условия за рестартиране на икономиката.

На свое заседание от януари 2015 г. ЕЦБ взе решение да напечата и пусне в обръщение около 1,2 трилиона евро, които за 18 месеца да бъдат вкарани в икономиката на Европа.

Повечето от вас вероятно знаят, че против тази операция беше Германия, тъй като нейната икономика е организирана отлично и работи безупречно. Германското правителство и всички германци харчат толкова, колкото са изработили, а не както в някои източно- и южноевропейски страни – харчат повече, отколкото са изработили, и трупат дефицит.

Германия заведе дело в Европейския съд срещу това намерение на ЕЦБ да използва горепосочения метод на количествени облекчения с мотива, че това е нерегламентирана държавна помощ, която ще получат голяма част от страните от ЕС. Но Европейският съд прецени, че това не е държавна помощ и разреши на ЕЦБ за започне да печата пари и да ги вкарва в обръщение.

Това явно нанесе не само морален удар на немското правителство, но и в материално отношение се почувства с обезценяването на активите на немските компании.

Операцията по печатането на пари и вкарването им в обръщение с цел стимулиране на икономиката започна в началото на месец март 2015 г. с първия транш от 60 млрд. евро, но още в края на същия месец почти всички икономисти на ЕС установиха, че има пробив в системата – парите отиват за покриване на стари задължения към банките, за покриване на социални задължения на правителствата, за вноски по задължения към ЕС и много малка част се използват реално за рестартирането на икономиката.

Това явно притесни много ръководителите на ЕЦБ и още в края на март нейният ръководител Марио Драги, пред депутатите на италианския парламент, побърза да заяви, че те са направили каквото трябва, и че операцията по печатането на пари има само цикличен характер. За да се рестартира икономиката, ще трябва да се направят и структурни промени, които зависят от самите правителства.

С това изказване явно шефът на ЕЦБ прехвърли отговорността за изхода на операцията по печатането на пари върху премиерите на отделните правителства заради неизвършена структурна реформа.

Притесненията на ръководителите на ЕЦБ са основателни и най-вече поради това, че, за да се рестартира икономиката, ще са необходими повече от 1,2 трилиона евро. По изчисления на американски и английски икономисти, които преди това са обследвали подобни операции в САЩ и Великобритания на база на икономиките им, необходимите средства, които ще трябва да се вкарат в икономиката на ЕС, са още 4 трилиона евро.

Явно е, че за допълнителното вкарване на тези 4 трилиона евро ЕЦБ и европейските политици нямат решение. От изказването на Марио Драги, след първия частичен транш в размер на 60 млрд. евро от гласуваните 1,2 трилиона евро, се вижда, че те не са сигурни в ефекта на своето начинание, свързано с печатането и пускането в обръщение на определена парична маса, и затова са притеснени за допълнителните средства, които трябва да емитират и да вкарат в икономиката на ЕС.

И тук точно нашите икономисти и икономистите на „Менса“ предложиха вариант относно тези допълнителни 4 трилиона, които трябва ЕЦБ да вкара в обръщение, а той се състои в следното:

Новосъздадената държава New Atlantis, която е единствената в Европа без задължения и има свободен икономически потенциал от 100 трилиона долара, създава акционерно дружество с минимален капитал 3000 евро и с 30 участника – 28-те страни членки + New Atlantis + самия ЕС, които получават по 3,3% от това дружество.

New Atlantis, като най-мобилна при вземането на решенията си, е съгласна да апортира част от икономическата си зона в това новосформирано дружество.
При тази ситуация, след оценка на някои международни одитори, като например KPMG, ще се установи, че стойността на апорта е в рамките на 30 трилиона евро, като е възможно такава да бъде и оценката на притежаваните от акционерите акции. Или на практика всяка една от европейските страни ще притежава акции за около 1 трилион долара.

Съгласно решението на ЕЦБ, свързано с количествените облекчения, тя може да купува и корпоративни ценни книжа, каквито на практика се явяват и горепосочените акции.

Идеята е ЕЦБ да изкупи равномерно от всички акционери акции на стойност 4 трилиона евро – каквито са разчетите за допълнително необходимите пари, които трябва да се напечатат и вкарат в обръщение, за да тръгне икономиката на ЕС, като по този начин тя ще стане 31-вия акционер.

Нашите икономисти предлагат около 1 трилион от тези пари да остане на разположение на 30-те акционера, а с останалите 3 трилиона да бъдат създадени 2 фонда под ръководството на ЕС. Първият фонд да управлява 1,5 трилиона, които да се използват като фонда, който беше лансиран от Жан Клод Юнкер – за инфраструктурни проекти. По този начин ще се създадат нови работни места, икономиката ще се превърти, милиони работници ще получават редовно своите заплати, ще си плащат необслужените кредити, ще пазаруват в магазините и т.н.

С останалите 1,5 трилиона да бъде създаден втори фонд, който да отпечата и да раздаде на всеки един от 500-те милиона граждани на ЕС по 3000 ваучера, равняващи се на 3000 евро, които да могат да се използват от тях само за покупки на стоки и услуги, произведени в ЕС.

Акционерното дружество, собственост на New Atlantis, ще получи не 3,3% както всички останала акционери, а 4,3% от капитала на гореспоменатото дружество, и то предвид на това, че ние сме единствените, които внасяме реален капитал – „апортната вноска” и с това обезпечаваме цялата операция.

Ще предложим на ЕЦБ да изкупи този наш 1 % от акции за 180 млрд. евро. Тези средства New Atlantis смята да инвестира в изграждането на 3 научни комплекса – градчета, които да бъдат оборудвани с всички необходими институти и лаборатории за научна работа на най-високо ниво.

В тези градчета смятаме да поканим да живеят и работят най-умните хора в света, където да развиват своите идеи и да ги превърнат в реалност в полза на всички нас.

Възнамеряваме да инвестираме по 60 млрд. евро в България, гр. Свищов - традиционен университетски град и родно място на основателите на New Atlantis, Гърция – гр.Солун – традиционен университетски град, разположен край морето, и Германия – в някое от малките алпийски градчета с традиции в науката.

При това положение в Европа ще се преселят да живеят и работят най-умните хора – „сивото вещество” на света, като техните достижения в науката и практиката, освен за просперитета на гражданите на New Atlantis, ще допринесат и за развитието на ЕС, тъй като ние ще предоставим на всички европейски компании безплатен достъп до техните достижения.

Външна политика

Уважаеми приятели,
New Atlantis е страна, чиято основна цел е подпомагане и защита на икономическия просперитет на нейните граждани. Предвид на това, че те де факто са разселени по цялата територия на нашата планета, новосформираната държава – New Atlantis възнамерява да кандидатства и стане член на всички големи икономически съюзи в света, в това число и ЕС, за да може да защитава икономическите интереси на своите граждани.

Използвам случая да помоля група страни, които вече са членки на ЕС, да поемат нашето представителство пред ЕС и да ни подпомогнат със своя опит при кандидатстването ни за членове на съюза. По-специално се обръщаме към Германия, България и Гърция, защото:

а) за нас Германия е страната, която е модел на организация и икономически просперитет, към което ние ще се стремим;

б) България е страната, в която са родени и израснали създателите на новата държава. Тъй като законодателството на новата държава, съгласно конституцията, съвпада със законодателството на Република България, което от своя страна е хармонизирано с ЕС, смятаме, че това ще улесни ръководството на България да ни подпомогне в кандидатстването ни в ЕС;

в) Гърция – от уважение към гръцкото правителство, което първо прозря същността на нашия проект с остров YJNI и чрез свои адвокати предложи да ни консултира в експлоатацията на острова и териториалните води и икономическата зона около него. Ясно е, че като островна държава, в Гърция има достатъчно капацитети, които разбират от управление на териториалните води около островите.

Уважаеми приятели,
Използвам случая да поканя всички вас, които отговаряте на условията за гражданство в New Atlantis и приемате нашите идеи, да започнете да се записвате за граждани на държавата на упоменатия сайт, за да може всеки според възможностите си и начина, по който желае и може, да подпомогне изграждането и функционирането на New Atlantis.

Заявяваме, че сме отворени за всякакви нови идеи и начинания, които заедно с вас ще селектираме и най-добрите от тях ще се опитаме да внедрим в икономиката на новата държава за благото и общия интерес на всички нейни граждани.
Освен това, се обръщам и с молба към всички IT специалисти, най-вече от България, да се свържат с нас и да ни подпомогнат в изграждането и функционирането на IT системата на държавата.

Обръщам се също така и с молба за установяване на сътрудничество с хората от B Team – групата световни бизнес лидери, чиято цел е, наред с реализиране на печалба от личния си бизнес, да работят и за подобряване благосъстоянието на хората и опазване на планетата ни.

Доколкото знам, те от доста време работят по създаването на нов модел на управление на съвременната държава, изцяло опериран от софтуер, поддържан от хиляди независими компютри. По моя информация, наред с Ричард Брансън, в тази група участват и визионери като Бил Гейтс, Райт Хофман (създателят на LinkedIn), Марк Андерсън (член на Борда на директорите на Facebook) и много други, които вече са подпомогнали изработването на софтуерен модел за управление на съвременната държава и бизнес, което представлява „надстройката”.

Ние съобщаваме на гореспоменатите господа, че разполагаме с базата – юридическата платформа – новосъздадената държава New Atlantis, върху която заедно с тях, с обединени усилия може да монтираме и приложим този нов модел.

И последно се обръщам към журналистите от цял свят, които безкрайно уважавам, не само защото са потенциални граждани на нашата държава на база на благородната си професия и природно дадените им качества, но и защото знам, че те са и двигателят на обществото в трудни моменти. В ситуации като тази световна политическа криза смятам, че може да се излезе и с нестандартни решения и според мен те са няколко. Смятам, че едно от тях е и нашият проект New Atlantis, за развитието на който те могат да съдействат.

Каня журналистите да станат наши посланици по цял свят, за да може чрез тях нашите идеи да стигнат до хората от B Team, г-жа Меркел, г-н Юнкер, премиерите на България, Гърция и най-вече до всички умни хора по света.

Както вече споменах, смятам, че може да се излезе от изключително сложната ситуация, в която живеем, с колективния ум на последните. Чрез феномена на нашето време – социалните мрежи и по-специално нашата социална мрежа на умните хора – IQ140.eu, заедно да освободим клапана от натрупаната негaтивна енергия от човечеството и тя да отиде във виртуалното пространство, а не да се излее по бойните полета на планетата и да последват разрухите, на които бяхме свидетели през Първата и Втората световна война.

Владимир Баланов, княз на Княжество New Atlantis.

Като начало, регистрирайте се в социалната мрежа IQ140
Новата социална мрежа за интелектуални хора. Това е сайтът на всички знаещи и можещи. Запознайте се с такива хора и станете добри приятели...

петък, 17 юли 2015 г.

Проф. Александър Янков оглави Княжеската академия на науките на New Atlantis

Княз Владимир Баланов връчва Указа на проф. Александър Янков за назначението му на поста Председател на Княжеската академия на науките на Княжество New Atlantis



Най-високопоставеният български юрист, чл.-кор. проф. Александър Янков оглави Княжеската академия на науките на държавата на красивите умове - Княжество New Atlantis. Това стана, след като на 24 юни Н.В. Владимир Баланов, княз на Княжество New Atlantis, издаде Указ за назначението на проф. Янков на този пост.

Княз Баланов и проф. Янков при връчването на Указа.
Княжеската академия на науките, създадена вместо министерство на образованието и науката, е на особена почит в държавата на красивите умове New Atlantis. В нея, освен трима председатели, ще бъдат привлечени най-умните хора от цял свят.

В поканата, резолюирана на 22 юни от проф. Янков със „Съгласен съм“, княз Баланов пише: „Княжеската академия ще бъде сърцевината на държавата и моторът за реализация на икономическия потенциал на острова. За нейни членове ще бъдат поканени и други световноизвестни учени, които да изложат идеите си за развитието й“.

Кл.-кор. проф. Александър Янков – всепризнат корифей по морско право в света, има основни заслуги като консултант на княз Владимир Баланов за всички правни процедури, свързани с придобиването на остров YNJI в Тихия океан, който вече официално носи името New Atlantis. Остров, който княз Баланов завладява по всички правила на международното морско право – експедиция за завземане на територията, побиване на пилон, заснемане, нотариална заверка, съставяне и заверка на конституция, с което се полага началото на нова държава...
"Проф. Янков има големи заслуги за придобиването
на остров YNJI", каза княз Баланов.

През 2012 г. чл.-кор. проф. Александър Янков оглави най-старата професионална организация на юристите в света, основана през 1873 г. - Световната асоциация по международно право. Това стана на 75-ата конференция на организацията, която благодарение на българина се проведе в София, като събра всички най-големи светила по международно право в света.


България има в момента двама човека на световни позиции в съответните си области. Единият е Ирина Бокова, председател на Юнеско и кандидат за генерален секретар на ООН. Другият е проф. Александър Янков, който 25 години представлява България в ООН. Ето защо съм много въодушевен, че академик Янков прие да оглави Княжеската кадемия на науките“, каза княз Баланов.

Указът за назначението на проф. Янков.

Акад. Александър Янков е роден на 22 юни 1924 г. в Бургас. Завършва право в СУ през 1951 г. От 1951 е асистент, а от 1964 г. – старши асистент в Юридическия факултет на СУ. През 1961 г. специализира Международно право в Академията по международно право в Хага. От 1964 г. е кандидат на юридическите науки и е избран за главен асистент. От 1965 до 1973 г. е доцент по Международно право в Юридическия факултет на СУ, а от 1973 е професор в катедрата по Международно право и международни отношения в Юридическия факултет на СУ, която ръководи от 1980 до 1989 г.

През 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН и през 1988-1989 г. ръководи секцията по Международно право и международни отношения в Института за държавата и правото при БАН. През периода 1988-91 г. е заместник-председател на БАН.

От 2008 г. звезда в съзвездието Персей
носи името "Проф. Александър Янков".
През 1989-90 г. е председател на Комитета за наука и висше образование и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура. Бил е член на Президиума и председател на Съюза на научните работници в България и член на Централния съвет на Съюза на юристите в България.

В периода 1972-76 г. е посланик на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, а в периода 1976-80 г. е постоянен представител на България при ООН в Ню Йорк.

Член на Комисията по Международно право на ООН в Женева през 1977-96 г., на Постоянния Арбитражен съд в Хага от 1971 г., а от 1 октомври 1996 г. - на Международния трибунал по морско право в Хамбург.

Член е и на Американската асоциация по международно право във Вашингтон (от 1966 г.), на Асоциацията по международно право в Лондон (от 1968 г.) и на нейния изпълнителен съвет, на Френската асоциация по международно право в Париж (от 1982 г.), на Международния океанографски институт в Малта (от 1969 г.), на научния му съвет (от 1981 г.).


През 2012 г. корифеите по международно право в света
се събраха в София благодарение на проф. Янков.
Заместник-председател (от 1995 г.) на Секцията по социология на международните отношения в Международната социологическа асоциация и неин зам.-председател в периода (1972-77 г.), на Института по международно право в Брюксел (от 1979 г.) на Независимата световна комисия за океаните в Лисабон (от 1995 г.).

От 1957 г. е консултант по международноправни въпроси при МВнР. Представлява България в редица международни организации и конференции: Комитета на ООН за мирно използване на морското дъно и негов зам-председател (1968-73), Международната морска организация, като председателства Осмата асамблея през 1973-74 г. в Лондон, Третата конференция на ООН по морско право и председател на Третия й комитет на всички сесии през 1973-82 г., и ред други.

Един от основателите на Българската асоциация по международно право през 1962 г. и неин несменяем председател от 1982 г. Председател е на Националната асоциация за международни отношения от 1994 г.

Проф. Янков сред свои колеги, също високопоставени
юристи по международно право.
Чл.-кор. проф. Александър Янков е гост-професор в университетите във Вирджиния, Ню Йорк, Южна Каролина, Кеймбридж, Оксфорд, Солун, Далхузи (Канада), Европейския университет във Флоренция, Дипломатическата академия в Перу, Егейската академия по морско право на о-в Родос, Световния морски университет в Малмьо, Хагската академия по международно право и др.


Народен представител е в IX Народно събрание (1986-89) и в Седмото ВНС (1990-91), член на комисиите за изработване на Конституцията и за външна политика.


Носител е на орден „Кирил и Методий“ I ст. и орден „Народна република България“ I ст.

събота, 13 септември 2014 г.

Влади Карамазов: С мотора отивам в свят, пуснат на бързи обороти

 



В артистичните среди Влади е известен като особняк, пазещ ревниво своята емоционалност и личния си живот. Затова помолих една негова приятелка да лобира за мен. Неочаквано той прие да даде интервю за в. "Преса".
Влизам в гримьорната. До тоалетката е облегнат велосипедът, готов за разходка с приятели. Влади е облечен в червен тишърт с марката на любимите му мотори - "Дукати". Бях чувала за неговата страст по моторите, но не очаквах, че е толкова силна...
Когато Карамазов започна да говори, бях почти шокирана - толкова приказлив и откровен не го бях виждала никога.
"Да, наистина рядко давам интервюта, но когато приема, съм такъв", смее се Влади...

-Влади, най-яркият ти спомен от този сезон на риалити шоуто "Сървайвър" по bTV, което започва на 15 септември?
-Живях на два метра от океана, в голяма дървена къща, точно тип островна, и вълните постоянно бяха на главата ми - така заспивах, така се събуждах. И понеже къщата беше с процепи между дъските, всичко се чуваше адски силно и наистина два месеца си живях с вълните и океана.



-Преди това се снима в “Дървото на живота”. Риалити, сериали – как гледа на тези ангажименти един актьор, влюбен в театъра?
-Това са просто различните проявления на нашата професия. Тя е хубава заради това, че е разнообразна. И когато един актьор успява да си подбира нещата, с които се занимава, и да прави това, което му харесва, все едно дали ще е телевизионно предаване, театър, филм или нещо друго, всичко носи удовлетворение. Ако го правиш само за пари, не става. Страх ме е дали ще мога да устоя да приемам винаги нещата по сърце, а не според парите. Животът може някой път така да ме притисне, че да се принудя да правя нещо за пари… Надявам се да не ми се случва.

-Сварваме те в Народния, какво репетираш за новия сезон?
-Започнахме работа по една страхотна българска пиеса с режисьора Стоян Радев – “Солунските съзаклятници” на Георги Данаилов. Ще бъде с името “Ангели-унищожители”. Ролята ми е на учителя Иван Гарванов, един от лидерите на организацията ВМРО. Интересен образ, революционен и драматичен – изучил е ученици, които стават бунтовници и искат да правят атентат в Солун. Героят ми е разкъсан между това как да опази хем комитета, хем учениците си. Премиерата е през октомври.

-Със Захари Бахаров и Юлиан Вергов направихте продуцентска компания “Three Bears Entertainment”. Защо?
-Не сме го решавали, така стана. Тримата сме приятели вече 15 години, много сме близки, много се разбираме. В един момент решихме да си направим едно представление, после още едно – “Спанак с картофи” и “Арт”. И двете вървят с голям успех. След това си казахме, защо пък ние да не поемем инициативата за нещата, които искаме да правим, вместо да чакаме някой да ни покани за роля. И двете представления започваме да ги играем отново през октомври в Сатирата. На 8-ми и 16-и – “Спанак с картофи”, а на 18-и и 29и – “Арт”.

Вергов, Бахаров и Карамазов в "Спанак и картофи"


-Възможно ли е човек да свикне с жълтите писания, които причиняват болка?
-Ами не. Това е много грозно. Да пишат, че съм дебел, че гъзът ми е голям – окей – тия неща нито нещо ми причиняват, нито някого засягат. Дори сам си пуснах една снимка във фейсбук отпреди три години, пак ми бяха снимали задника – че съм бил като кокошка-носачка. (Смее се) Да пишат, че съм циганин със син език, че съм се бил влюбил в някакъв негър на някакъв остров… Каквото си щат! Че съм обратен, дебел и циганин, са задължителни точки от дневния ред на всеки жълт вестник. Но да напишат, че си болен от левкемия – това е направо за затвор. За близките ти има едни критични два часа, докато разберат дали е истина, не може да им се причинява такъв жесток стрес!

Като Казанова

-Смятат те за затворен човек, пазещ ревниво своята емоционалност, но наскоро една случка във фейсбук много умили хората – обяви, че търсиш любимата песен на своята 90-годишна баба…
-Ами да, половината ми детство беше с едната ми баба, другата половина с нея - баба Надежда. Само тя остана жива от бабите и дядовците ми. Малко ми е тъжно, защото тя живее само в спомените си и няма настояще, нито бъдеще. Ние пък живеем в нашето настояще. В момента брат ми изпрати за един месец племенника ми Калоян да го гледат майка ми и баща ми. И всички у нас се занимаваме с него, а баба ми винаги е оставала настрана. Като й обърнем внимание, тя иска да си говорим за нейното минало, аз пък не искам, скучно ми е. Затова понякога ми става тъжно и се опитвам да правя неща, които за нея са нещо голямо, като тази песен.
Баба Надя ми е най-голямата фенка. Тя сега не вижда никак добре, но преди години, когато станах известен, е правила жестоки панаири. Ходеше наред по реповете и питаше: “Нещо да сте виждали за Владимир Карамазов във вестниците?” и те - “Защо?”, а тя – “Ами защото той ми е внук!”. Майка ми и леля ми постоянно й правеха забележки. Ние сме шестима братовчеди от трите й деца, но тя само за мен говори. Исках да й доставя малко радост с тая песен, търсих я много и когато й я пуснах, тя беше на седмото небе!

-Участваш ли вече в любителски състезания с мотори?
-Дотам не съм стигнал, но много бих искал да участвам в непрофесионални състезания. Моторите са нещо много опасно и за да стигнеш до това ниво, минават много години в учене и свикване.



-Кое те привлича в моторите и дайвинга?
-Това, че и с едното, и с другото се пренасяш в друг свят, абсолютно различен от реалността. При дайвинга попадаш в една абсолютна тишина, спокойствие и красота. При моторите отиваш в нашия свят, но пуснат на бързи обороти.

-Наистина ли би дал всичките си пари за един мотор?
-Абсолютно! (Смее се). Много е глупаво, но е така, и знам, че всеки човек, запален по моторите, би го казал. Това е една страст, мания, болест за цял живот. Има в момента един мотор, едно “Ducati Desmosedici RR” от лимитирана серия, само 1000 бройки, но трябва да стана милионер, за да си го купя.

Публикувано във в. "Преса", 13 септември 2014 г.

Цялото интервю с галерия от негови снимки ще намерите в
 ИКАР ПРЕС

петък, 15 август 2014 г.

Фб етюди: Писмо до едно влечуго



От вчера съм разтърсена от една ужасно долна и неетична постъпка. Един на пръв поглед достоен мъж, с когото се познаваме само от фейсбук, си позволи да злослови в лични съобщения по адрес на една дама, за която писах, че много харесвам и обичам. Едва сдържах гнева си, но сега искам да му кажа нещо тук, пред всички:

Влечуги винаги се намират в живота ни. Те пълзят в краката ни и се опитват да ни спънат; промъкват се в живота ни, в най-личното ни пространство, като оставят лепкава слуз след себе си, на която се подхлъзваме, но за малко. После се изправяме и разперваме криле за полет...
Дали си птица или влечуго, решаваш сам - въпрос наистина на личен избор. Да си влечуго е по-лесно - винаги може да се спотаиш в шубрака. Но решиш ли да си птица, трябва да си наясно, че всеки може да се прецели в теб... Затова влечугите са много повече от птиците. могат само да проследят завистливо полета ни, да се промъкнат в нечий свят и да се опитат да ни наклепат, докато летим.

Но ние летим високо - там, където влечугите всъщност не могат дори и да ни докоснат.
И като Икар не ни е страх от нищо.

неделя, 27 юли 2014 г.

Параскева Джукелова: По-трудно получавам роли, отколкото награди

Сн. Светослав Караджов


Боряна АНТИМОВА


Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия.

В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”. Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). 

Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.

Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.


Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма "Джулай". И трите бяха номинирани за главна женска роля от киноакадемията, спечели Параскева


-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. Честито! По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?

-В изкуството наградите  винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.


С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на Московския кинофестивал, 2014 г.


-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.

-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.

Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.


Яна, Касиел и Параскева на плакат за "Джулай". Сн. Михаил Вучков


-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?

-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.

-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.

-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.

-Е, ти си една от красавиците в гилдията.

- Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата  е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие...


Последната й роля в киното - във филма "Съдилище"


-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират - заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.

-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.

-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?

-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.

С Койна Русева, Ева Техавичарова, София Бобчева и Симона Халачева
в "Пет жени в еднакви рокли", "Сълза и смях"
-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?

-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.

Той е маниак на  тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.


-Ваканцията още не е започнала за теб, работиш.

-Да, репетираме едно ново представление на Търговищкия театър с работно заглавие “Пеперудите са свободни”. Поканиха  ме  режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.

Играя ролята на майката на сляпо момче - жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя  на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.


С Асен Блатечки в "Кожа и небе", Врачански театър


-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?

-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е  уникален режисьор с изключително чувство за хумор, стигащо  до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.

-Какво друго правиш в момента?

-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.

Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън  родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България.

Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията  и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.

-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?

-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.

На две годинки в ролята на... мак
-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?

- За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи  в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.

-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.

-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа.

Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.


-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?

-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”.

Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!


С дъщеря си Калина


-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?

-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.

-Какво мечтаеш за нея?

-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.


С Калина


-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?

-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.

-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?

-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.


С Теменуга Первазова на репетиции на "Пеперудите са свободни", Търговищки театър


-Къде се срещнахте с Виктор?

-В кафето на НАТФИЗ. Той  беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един  късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години...

Като водеща на "Понеделник 8 1/2"
-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите българки?

-Не мога да кажа. Да, в тези градчета - Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет.

Имаме си пример за горда панагюрка-българка - Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия...

-В патриархално семейство ли си отрасла?

-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.


С Виктор на концерт на U2 в Истанбул


-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?

-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави.

А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.




-Твоите хобита?

-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки.

Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина. Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя  заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.

Публикувано във в. "Преса", 27 юли 2014 г.