Родителски кооперативи заменят яслите

Венецианското парти на “Плейцентър Приятели” през февруари 2011 г. 

Бащи и майки сами решават проблема за дефицитните детски градини



Боряна АНТИМОВА


Голямата обсада на детски градини започна - за коя ли поредна година. В столицата, във Варна и Пловдив, а и в други големи градове вече е традиция майки, татковци, баби и дядовци да дежурят на смени денонощно, за да получат номерче за прием на детето им. Интернет записването изнервя не по-малко – системата често блокира и отказва да приеме данните на децата.

Изнервящи изглеждат и перспективите. В средата на февруари министър Сергей Игнатов припомни, че според т. нар. Лисабонската стратегия скоро ще сме длъжни да обхванем дори и 4-годишните деца в образователната система. Държавата ни вече е подготвена предучилищното обучение да започва от 5-годишна възраст, осигурени са 7,5 млн. лв. в бюджета, уточни той.

“Как обаче ще бъде осигурена база за прием на 4-годишните, при положение, че днес толкова деца остават неприети в ясли и градини?”, коментират потърпевши родители.

Решение на близо 100 години

От няколко години предприемчиви майки и татковци успешно решават проблема с отглеждането на децата си, останали извън приемните листи на детските заведения. Те си правят родителски кооперативи, в които се обхващат деца от бебета до 12-годишна възраст.

На територията на столицата вече действат около 10 такива групи, обединени в сдружение “Плейцентър Приятели”. Правят се опити и в други градове, като Варна и Пловдив, засега – неуспешни.

В света тази практика съществува отдавна, като началото поставят група американски университетски съпруги през 1916 г. Инициативата се разпространява в много страни по света. В Нова Зеландия например през 40-те години на 20 век се развива огромна мрежа от кооперативи, наречени плейцентрове.

Във Великобритания през 60-те години стартират групите за игра. Международната организация, която се занимава с кооперирането между кооперативите, се нарича Parent Cooperative Preschools International. Те определят кооператива като „семейство от семейства“.

Изработване на кукерски маски в “Плейцентър Приятели”, януари 2011

Как се прави

Първите стъпки са събиране на група желаещи, намиране на помещение и необходимите средства за старт, а също и избор на учителка. Прави се учебна програма и бизнес план. В зависимост от желанието на родителите, има различни начини за организация – полудневни, целодневни, с една или две учителки.

Някои се редуват - по двама родители на смяна. Канят външен учител само по музика и по йога, където се изискват специалисти. Другите занятия водят сами, като ползват книжки за детската градина "Ръка за ръка". Вземат идеи и от сайтове за занимания. Ако родителите са с различни професии, това помага - всеки има какво да сподели с децата. Ако някой е с документ за чужд език, учи децата.

Други кооперативи пък организират целодневни занимания с 1 или 2 учителки на смени и по един родител за помощник. А има и опити за кооператив без родителски дежурства, като майките и татковците участват само във взимането на решенията, определянето на политики и организирането на дейността.

Базата обикновено е апартамент на първи или втори етаж. Някои кооперативи успяват да намерят къща с двор, макар че е трудно и разходите са по-високи. Храненето зависи от възрастта на децата. Ако са бебета до 3 г., им организират детска кухня. При по-големи деца някои родители сами готвят или носят готова храна от вкъщи.

Предимствата

От гледна точка на семейството хубавото е, че има възможност братчета и сестричета да са заедно в групите. Те хем растат заедно, хем имат контакт със свои връстници. Другото голямо предимство е броят на децата в групите – 10-12. От гледна точка на обществото, това е шанс за добър старт в развитието на много деца. А родителите тръгват на работа, без да са зависими от липсата на места в детските градини. Намаляват се капиталовите разходи за строеж на големи заведения, а децата се отглеждат в близка до семейната среда.

Родителите, сдружени в кооператив, с право поставят един проблем – че се говори за деинституционализиране на децата, лишени от родителска грижа, а в същото време се институционализират децата с родители и  е откъсват от семействата им за 8-10 часа на ден.

Първите опити

“Идеята за родителски кооператив се зароди сред група майки още през есента на 2006-а година”, спомня си Емилия Славова, председател на сдружение “Плейцентър “Приятели” и създател на първия родителски кооператив. Първата група за игра – “Плейгрупа Приятели” започва работа по новозеландски модел през май 2007 г.

Въпреки огромния ентусиазъм и упоритост, търсенето на помещение и още съмишленици продължава чак до лятото на 2009 г. Тогава родителите наемат апартамент в ж.к. Белите брези. Те сами изграждат и детска площадка в близост. Паралелно проучват чуждестранния опит, преминават през серия от обучения, пишат статии, за да споделят наученото и преживяното. Учат се в движение.

Емилия Славова:
Идеята ни трябва да влезе в законова рамка

-Госпожо Славова, как стигнахте до идеята да се занимавате с родителските кооперативи?
-Университетски преподавател съм по английски език. Бях в дълъг отпуск по майчинство и използвах времето, за да участвам в създаването на място, където да мога спокойно да оставя детето си, когато се върна на работа.

-Как се регистрира подобно сдружение?
-„Плейцентър Приятели“ освен кооператив е и гражданско сдружение. Целта ни е да популяризираме кооперативите у нас. Тази дейност едва сега започва и все още не е законово уредена. Но тъй като отглеждаме собствените си деца и си делим разходите, а не предлагаме услуга срещу заплащане, проблемът с правната форма засега е на заден план. Направихме постъпки за вписването на кооперативите в новия проектозакон за предучилищно и училищно образование, но засега без особен успех.

-Какви трудности срещнахте при организирането? Имаше ли проблеми с институциите?
-Всички държавни институции, с които сме общували досега - Столична община, Министерство на образованието и науката са били благосклонни към нас. Оказа се трудно обаче да се вкарат кооперативите в законова рамка. Но при острия недостиг на места в детските ясли и градини е редно да погледнат по-сериозно на нас.

Трябва да се изработи гъвкава правна рамка, която да улеснява създаването на родителски кооперативи. А също и да се осигури частично финансиране на принципа “Парите следват детето”, който ще бъде въведен сега за частните градини.  Разходите по поддръжка на един кооператив не са малки и това би облекчило и насърчило много хора. Разчитаме и на частни спонсори, на работодатели, които да ни предоставят помещения или финансова помощ, както и на доброволен труд.

В кооператив “Слънчовци” отглеждат бебета от 1 до 3 г. 

В “Слънчовци” отглеждат бебета

Родителският кооператив “Слънчовци” е един от най-новите и огранизаторите му черпят опит от първите – Сдружение “Плейцентър “Приятели”. Работи от 7.30 до 19 часа. “Слънчовци е една слънчева алтернатива на детската ясла, обединяваща семейства с дечица на възраст между 1 и 3 годинки - обясни пред “Преса” председателката Ива Костадинова.

Като родители избрахме да направим кооператив, защото сме сигурни, че когато човек силно вярва в мечтите си, те се сбъдват.” Амбициите на родителите от кооператива са да създадат добра програма за ранно обучение на бебетата в най-различни неща – езици, музика, танци, спорт, театър, рисуване.


Публикувано във в. "Преса", 7 април 2012 г.