четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Поколението Y: Дигиталните номади* не признават офис


Изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали

Боряна АНТИМОВА

Дигиталните номади са винаги онлайн и не признават офис и работно време. Това са най-динамичните хора. Те отхвърлят като нерентабилен труда на едно място и по график от 9 до 17 ч., не харесват затворените пространства. Предпочитат да не се ангажират с твърди договори, а да работят като фрий лансъри (на свободна практика – бел. ред.).

Пътуват много, работят в самолети, по летища, в метрото, в парка, в кафето. Където и да се намират по света, могат просто да седнат близо до местата с безжичен интернет достъп, да се изолират от шума със слушалки, в които звучи любимата им музика, и да работят. В таблетите вече има приложение със списък на местата в света, където има безжична интернет връзка.

Според тези млади хора, в бъдеще няма да имаме нужда от офиси и ще комуникираме чрез лични устройства. Тенденцията печели все повече привърженици и сред младите образовани българи. Основният им проблем е, че не всички шефове у нас са съгласни служителите им да работят извън офиса. Лъжеразбрана представа за контрол – е коментарът на динамичните хора.

Дигиталните номади са в авангарда на Y поколението. Така социолозите наричат хората, родени през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Това са децата, израсли покрай компютрите и дигиталните устройства и непрекъснато ни напомнят, че светът е станал различен. Техният поглед към света е друг. Y поколението си има своя, различна представа за история, природа, учене, общуване, работа.

Българите от това поколение също са доста по-различни. Изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато техните родители говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Владеят поне два европейски езика и по нищо не се отличават от връстниците си на Стария континент. Приобщени са към световните ценности и каузи.

Има и една нова вълна българи – хора на възраст около 30-те, учили в чужбина, с по 2-3 специализации, които се връщат тук и налагат нови стандарти. Те въвеждат нови професии и занимания, ново разбиране за лайфстайл, ценности, приоритети и каузи.

Вече няма толкова голяма опасност мозъците ни сред високотехнологичните специалисти да изтичат на Запад. Защото не е проблем нашите млади компютърни гении да живеят тук и да работят дистанционно за целия свят.

Крис Георгиев: Да си мобилен е просто удобство

Той има 10-годишна виза за САЩ, но е избрал да живее в София. За момента казва, че обича живота си в столицата, приятелите, срещите с интересни хора в хубавите ароматни кафенета и, разбира се, работата си. Крис е уеб предприемач. На 35 години вече е с впечатляваща кариера. Съдружник е в няколко малки компании.

Завършил е специалността електрически машини и апарати, прави втора магистратура по технологично предприемачество. Преди 6 години заедно със свой приятел основава уеб студио и трупа опит в правенето на уеб сайтове, онлайн маркетинг и репутация.

Любимата му работа е разработката на технология за визуално търсене, като един от успешните проекти е сайт за продажба на сток фотография. Освен всичко друго прави и Facebook приложения, като клиенти са му големи международни компании.

Крис е с две ръце за идеята за работа извън офиса. За него това е по-скоро удобство, отколкото модерна прищявка. “Да си мобилен и да можеш да работиш от всяко място е страхотно предимство на времето, в което живеем”, смята Крис.

Идеологията му е, че човек не бива да се застоява на едно място, да гради крепости, а трябва да изследва света, да разширява кръгозора си, да опознава различни култури, да обогатява себе си. И ако работата му не му позволява това да се случва, просто я сменя с такава, която му помага. “Това е моят избор”, лаконичен е уеб предприемачът, който ходи облечен като тийнейдър, в тишърт с надписи и прическа с гребен – запазената му марка.


Крис Георгиев. Снимки: Диана Русева
-Крис, имаш 10-годишна американска виза, но все още си тук. Докога?-Иска ми се да вярвам, че благодарение на интернет мога да правя това, което ми харесва, от всякъде. Досега България за мен бе задоволително място за творчески изяви и работа. Напоследък обаче чувствам, че някои неща биха се случили по-бързо и по-лесно, ако съм базиран някъде в Европа или САЩ.

-Кое е най-голямото предимство на работата извън офис?-Възможността да избираш работното си време и обстановката. Ако искаш да пийнеш кафе и да поработиш, има страшно много възможности. Срещите с клиенти и колеги можеш да правиш всеки път на различно място. Тази организация ми позволява да се вдъхновявам и да се запознавам с интересни хора, които в последствие стават клиенти или приятели. Работата от вкъщи или от някое кафе може да спести много време, което губим за да придвижване в натоварения трафик сутрин. Можеш да си вдигнеш краката на масата вкъщи, без да дразниш никого, и да си свършиш работата удобно, завит с меко одеало.

- Това сигурно позволява да пътуваш често?- Да, без да спирам да работя. Миналата година бях за месец и половина в САЩ и за още толкова в Ирландия. Част от времето беше за релаксация, разглеждане на забележителности, нови запознанства. Но от всяко място можеш да си свършиш работата. Трябва ми само интернет връзка и всичко е възможно.

- Това ли е организацията на работа на бъдещето?- Определено. Все повече хора ще са мобилни и няма да са заковани за бюрото в работно време. Тази тенденция вече е много силно изразена в Западна Европа и САЩ. Има офиси, в които служителите нямат собствени бюра, а сядат където им е удобно и където е свободно. Частичната работа от вкъщи спестява и много разходи на корпорациите и тепърва ще видим и в България това да се случва.

-Доста нетрадиционно звучи всичко това от устата на един шеф… Как мотивираш колегите си?-Просто има крайни срокове и работата трябва да се свърши. Когато не е необходимо да си в екип, можеш да вършиш своето в която част на денонощието ти е по-удобно. Е, понякога се налага да се събираме и да съгласуваме неща, да работим до късно и повече от 8 часа. Работата ни позволява да сме гъвкави и да се съобразяваме с предпочитанията на хората. Аз например съм по-ефективен сутрин, някои мои колеги - късно вечер. Така всеки намира удобното за него време, за да свърши максимално добре възложената му задача. Свободата да си поспиш сутрин или да отскочиш до банката, когато е отворено, е добър мотиватор също.

-Как си представяш “офиса” на бъдещето и вашия бизнес след 20-30 години?-Малцина са тези, които ще работят в офис и ще носят скучни костюми, вратовръзка и риза. Вероятно след 20-30 години няма да ни трябват и много устройства, за да вършим работата си. Офисът ще е там, където си. Ще сме постоянно свързани един с друг, няма да има нужда да носим телефони, защото всичко ще е интегрирано, може би в дрехите ни или чрез някакво универсално устройство, което може всичко.

- Твоите любими проекти напоследък?-Най-любим ми е www.stockpodium.com. Това е банка за сток фотография, която позволява да търсиш и купиш снимки с уредени авторски права, с много високо фотографско качество. Търсите концептуална снимка за статия в блога си или за брошура. Харесали сте си такава някъде в интернет, но не знаете кой е авторът и не може да я използвате свободно в комерсиален проект. Тук СтокПодиум идва на помощ. Просто качвате снимката в полето за търсене в нашия сайт и ние връщаме снимки, които са подобни на избраната от вас. Бързо и ефективно е.

-За какво мечтаеш – в личен план и в работата?-В личен план - да обиколя света. Пътуването е в сърцето ми, страхотно много ме вдъхновява. Професионално, много ми се иска да видя български проект да се наложи международно – дали ще е онлайн инструмент, който всеки с достъп до интерент ще ползва, или услуга от типа на Skype. Надявам се технологията и проектите на Imagga да са един от тези успехи.

-По-практично ли е вашето поколение от това на вашите родители?-Не знам дали е по-практично, но със сигурност е по-амбициозно. Но ми се струва, че и младите не мечтаят с размах. Някак си е по-сигурно да работиш в офис за някого, отколкото да започнеш собствен бизнес. Страхът от провал също ги парализира доста хора и спира да осъществят иначе добрите си идеи. Не искам нашето поколение да е практично. Искам да е предприемчиво. Защото предприемачеството е двигател на промяната и просперитета на всяка нация.

*Номад – Член на скитническо племе; чергарин, скитник.

Публикувано във в. "Преса", 2 февруари 2012 г.

3 коментара:

  1. Много интересно интервю, браво

    ОтговорИзтриване
  2. ти си интересният, крис :) един от ной-интересните ми събеседници :)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна статия. Поздравления!

    ОтговорИзтриване