неделя, 19 февруари 2012 г.

Маргарита Петкова: Аз съм скандално млада в любовите си

Снимка: Деница Дабижева
Излезе от печат стихосбирката “Подсвирквайки – към Голгота”


Боряна АНТИМОВА

Тя е родена на 21 февруари 1956 г. и се шегува, че е нито Водолей, вино Риба. Любимата и енигматична българска поетеса никога не е изневерила на стила си – да бъде пряма и скандална. Автор е на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Нейни са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво".

Завършила е българска филология във Великотърновския университет.  Тя става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други.

“Подсвирквайки – към Голгота” (изд. “Персей”) е 13-ата й стихосбирка. В предговора към нея Камелия Кондова пише: “Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия. И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията й непременно произтича живот.”

Премиерата на “Подсвирквайки – към Голгота” е на 23 февруари от 18 ч. в пиано-бар Social Club - Столична библиотека.


-Маргарита, заглавното стихотворение на новата ти книга “Подсвирквайки – към Голгота” много напомня като внушение "Отговор", писано в далечната 1977 г.?
-Моят стил на писане, на себеизказ не се променя с годините. Не ставам по-малко чепата, по-малко отстояваща своите принципи в любовните или социалните отношения.

-Но ето че онова стихотворение отпреди 35 г. разбуни духовете наскоро  – някой призовал да те убият с камъни на площада?
-Историята се разигра миналата година. Бяха публикували “Отговор” в един сайт. Беше се развихрила безумна дискусия…

-И всичко – заради стихове, които звучат така: “Не се любел само с мене. Браво!/Скитал по кръчмите. Ами ще скита!/Важното е, че аз му вярвам,/щом ме погледне в очите.”
-Да, посипаха се упреци, как такива като мен отнемат мъжете на почтените жени-домакини, как аз нямам никакво достойнство, като приемам един мъж по този начин, и как просто трябва да ме убият с камъни на площада. Много беше забавно... Обади ми се сестра ми, защото аз не се разхождам по разни сайтове и форуми. Видях го след 2-3 дни и естествено не отговорих, но птичият двор беше в пълния си крясък. Имаше безумни писания... Помислих си, че дори през тоталитарната 1977-ма, когато е писано, тези неща се приемаха много по-нормално. Което е парадокс на демокрацията.

-“Скандална, скандална”… Сякаш някой те легендира с това?
-Не мисля че съм скандална, както ме определя критиката, просто пиша нещата такива, каквито са, каквито си ги мислят хората, но имам дупе да ги казвам. Нищо необикновено няма.

-Какво би написала на визитката си?
-Не знам какво става за визитка - името, книгите, мъжете, децата, внуците (смее се). Просто съм Маргарита Петкова. Петкова е бащиното ми име, защото фамилията на една жена може да се смени, но единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава баща ми. Моят екс - както светски наричам - слава Богу бившия си, т.нар. съпруг - изпадаше в умопомрачение, когато се обръщаха към него с “г-н Петков”, или пък ни търсеха като “сем. Петкови”.

-Сега си щастлива майка и баба?
-Да, три деца през четири години, внук и внучка по линия на дъщеря ми, живея си със синовете и се чувствам в съгласие със себе си. Нямам грам амбиция за постове и слава.

-Това можеш най-добре – да пишеш стихове, и го правиш леко, както дишаш?
-Не познавам така прославените творчески мъки. Все ми е тая дали ще издавам книги, работата ми приключва в момента, в който си написвам стихотворението на гърба на някоя книжка с кръстословици - такива глааадки листове, гланцирани, освен това без откъсване от производството (смее се).

-Защо под заглавното ти стихотворение “Подсвирквайки – към Голгота” си писала “предизвикано”?
-Защото е така. По повод е написано. И е предизвикателство. Всичките ми стихотворения са такива. Оказа се, че нямам грам въображение и пиша това, което в действителност ми се е случило. И така, както се е случило. Предизвика ме, както е видно, един мъж. Мъж, който сваля звездите от небето, за да има какво да си подритвам. Иначе – скука (смее се). Ако знаех кога идва така наречената муза, сигурно нямаше да си изпивам коняка със съседите и приятелите. Препратка към "Посещение Музы" на Висоцки. Тя си идва, когато си ще. Но при всички случаи е провокирана от някой муз.

-Любовта на тази възраст била, казват, като подводна река... Не се ли умори сърцето ти да обича бурно?
-Любовта на всяка възраст е еднаква. Няма да опровергавам Пушкин, я! Сърцето ми е неуморно с всичката си синусова тахикардия. И какво значи "на тази възраст"?!

-Зряла, след 50-те.
 -Аз съм още абсолютно скандално млада в любовите си. Май не поумняваме с възрастта, и на сто да станем... За някои неща помъдряването е вредно. Любовта е едно от тях. Слава Богу! Без щипката лудост какво ни остава - тиха и спокойна любовчица? Мерси!

-Има ли сега муз до теб?
-Ами щом продължавам да пиша...

-Предпочиташ да живееш отделно от любимите си, защо? За да не се карате за битовизми?
-И така може да се каже. Съвместното съжителство неизбежно трансформира любовта, успокоява я, прави я "битова". Не че е лошо да живееш с един човек до дълбоки старини, стига да намериш такъв. Но това вече е другарство, взаимопомощ, теглене на каручката... Нито една любов не съм похарчила, обричайки я на кавги за сметките и разхвърляните чорапи... Бог ме дари с достойни Мъже, за недостойните съм се женила. По този начин не съм изхабила с брак нито една от големите си любови, които наричам моите Вечни Амбъри. И си ги имам, както и те мен.

Серийно моногамна съм. Тоест, когато съм с един мъж, съм само с него. И това ми харесва. Така се внася почтеност в отношенията, а аз държа на почтеността. Не мога да ревнувам, опитвала съм се - не се получава. Щом този мъж е мой, значи е константа. Може да намери по-красива, по-умна, по-млада, по-каквато и да е друга, Маргарита Петкова е единствена. Толкоз.

-Влияе ли кризата на музата?
-Не знам как кризата може да влияе на изкуството, което носиш в себе си. Това, че живеем трудно, ни прави по-сетивни. Темите, когато са взети от живота, са съобразно твоето място в него и усещането ти за нещата.

-От Министерство на културата и издателство “Персей” казват, че с новото томче ти правят подарък за рождения ден – 21 февруари. Каква е историята?
-Тази книга беше предложена от ИК "Персей" преди година за конкурса на Министерството на културата. Те се забавиха с решенията си. И тъй като предишната ми книга "Всичко!" беше свършила доста отдавна на пазара, а хората искаха мои стихове, издадохме в началото на юни миналата година "Щастлива, лекомислена и слаба". Тя се разпространява само по интернет и на мои срещи с читатели.

В края на юли миналата година министерството субсидира предложението за "Подсвирквайки - към Голгота", като я отличи сред доста предложения. Така че трябваше да види и тя бял свят. В нея сложих най-новите си стихотворения, писани от юни до декември миналата година, както и някои от по-старите. Аз не съм от често издаващите. От 1983 до 2012г. 13 книги са поносимо достатъчни.

Пламен Тотев беше нарекъл книгата "На кредит", аз държах на "Nota bene!", а Камелия (Кондова – б.а.) ми каза: "Абе то заглавието просто само си крещи, във всичките ти стихотворения си свиркаш на път за Голгота!" И понеже това си е мой стих, кандисах. Защото всеки поема към своята си Голгота и е много важно как ще извърви собтвената си Виа Долороса. Надявам се да го направи подобаващо. Тоест почтено. С меда и жилото.

КАК СЕ РОДИ ПОЕТИЧНИЯТ ДУЕТ С ДОБРОМИР БАНЕВ


Подсвирквайки - към Голгота
от Маргарита Петкова

(предизвикано стихотворение)

Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.

Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.

След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.

Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето

направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам...
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!

Публикувано във в. "Преса", 19 феруари 2012 г.

Репортаж от  ПРЕМИЕРАТА

1 коментар:

  1. Винаги съм изпитвал щастие, ако срещна хора, за които истината и отстояването на собствена позиция, са превърнати във философия на съществуване!

    ОтговорИзтриване