четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Артисти сами пишат ролите си в танц


 Варненският проект “Ескиз в лилаво” представя нов вид театър

Боряна АНТИМОВА

Артисти сами написаха ролите си по време на танцов етюд. Това се случи в алтернативния театрален проект “Ескиз в лилаво”, представен  на нетрадиционно място – в столичния изложбен център “Експо Баня София”.  Дело е на варненската фондация за културно развитие „Сидея” и е изцяло авторски.

Екипът от млади артисти включва културолозите Светлозара Христова и Диляна Филипова, актьорите Мануела Саркисян, Рената Желязкова и Георги Панайотов, музикантите Веселина Велева и Александър Костадинов, оператора и монтажист Георги Жеков. В спектакъла те са равнопоставени съмишленици, като използват различни сценични и визуални средства – пластика, слово, музика, танц и видео.

Представлението е създадено на принципа на колаборативния театър, известен на Запад като devising и все още непознат у нас. При него водещи са движенията. Думите идват не от готов драматургичен текст, а чрез езика на тялото, в процеса на пластични експерименти. Или чрез така наречения “физикъл тиътър” (физически театър – бел.ред.), обясни пред “Преса” културологът Светлозара Христова, директор на “Сидеа” и участник в проекта.

По същия начин се композира музиката и се изгражда цялостната картина. В основата на раждането на текста и музиката стои проблем. В “Ескиз в лилаво” той е негативният начин, по който консуматорското общество възприема жената – само като тяло, без да отчита душевността й. В общия текст са преплетени автобиографични моменти – случки,
Моменти от спектакъла “Етюд в лилаво”. Снимки: Йосиф Аструков
преживявания на участниците, свързани с проблема.

В проекта жената е представена в своя необозрим и тайнствен свят, като сложна свръхсетивна система. Във всичките си проявления - облечена и гола, видима и невидима, погалена и наранена – тя се разкрива в картини, наситени с мълчание.

Сред изненадите в “лилавия” проект е и фактът, че формално в него няма нищо лилаво. Поне външно. “Лилавото е енигматичен цвят – каза Христова. – Той е в контраста между “тук” и “там”, топлото червено и студеното синьо – като символ на невидимото у жената и нейната истинска природа.”

Представлението е замислено да се играе в камерни алтернативни несценични пространства, каквото е изложбеният център “Експо Баня София”. Организаторите са го избрали заради внушението за психофизическо пречистване и катарзис.

С проекта хората от фондацията си поставят амбициозната задача да популяризират иновативни за България форми в изкуството. “Той е създаден в съответствие с водещия за “Сидея” принцип да се децентрализира културният ни живот и да се привличат и възпитават нови видове публика”, обясни Христова.


Публикувано във в. "Преса", 2 февруари 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар