неделя, 26 февруари 2012 г.

Атанас Атанасов: Не влизайте в чужда кожа

Сн. Ани Петрова

Боряна АНТИМОВА


Преди да се появи в сериала “Стъклен дом”, агент Колев - Атанас Атанасов има впечатляваща актьорска, режисьорска и преподавателска кариера. Професор, доктор по театрално изкуство, с клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където преподава от 1991 г.

Роден е на 15 септември 1955 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. От 1980 г. работи последователно в драматичния театър в Сливен, в Театър “Българска армия” и в НТ "Ив.Вазов".

Гастролирал е и в спектакли на Театър 199, МГТ „Зад канала”, Младежки театър „Н.Бинев”, ДСТ “Ал. Константинов”,  “Сълза и смях”, ДТ „Н.Масалитинов”-Пловдив. От 2001 г. е на свободна практика.

Участвал е в десетки постановки, има много награди, сред които "АСКЕЕР" за водеща мъжка роля за образа на Енрик Фонт от "Шведска защита" (МГТ “Зад канала”). Като режисьор е поставял спектакли в театрите „Възраждане“, „199“, МГТ „Зад канала“, ДСТ „Ал.Константинв”, ДТ "Ст. Киров" – Сливен, ДТ Ст.Загора. Снимал се е в десетки наши и чужди филмови продукции. 


-Криза на средната възраст – има ли я при вас, господин Атанасов?
 -Не разбирам това понятие. От опит зная, че всяка възраст има своите кризисни точки. Според мен, те са преход към новата цел, която си поставяме, и своеобразен тест за персоналните ни способности. Криза съществува единствено тогава, когато недооценяваме реалността или когато ни липсва опит или въображение да се справим със себе си. Тези способности се култивират. Аз съм любопитен ученик и това ме прави спокоен за всяка възраст, която ме връхлита.

-Как мъжът над 50 г. да се чувства добре в собствената си кожа?
-Като не се насилва да влиза в друга кожа. На тази възраст мъжът вече е голямо момче и би трябвало да е достатъчно мъдър, за да знае, че нова кожа на стар гръб е признак за юношеска инфантилност. Някои мъже това напълно ги устройва. Както впрочем и някои жени, живеещи близо до такива екземпляри. Аз не съм от тази порода.

-А на вас случвало ли ви се е да излизате от собствената си кожа преди? Какъв младеж бяхте, за какво мечтаехте?
-Естествено. Кой млад човек се чувства комфортно в тясната кожа, с която юношеството го държи в плен. Всеки сам избира пътя, по който би могъл да укроти бесовете си. Твърде рано разбрах, че моят успешен път може да бъде изкуството. Сцената е единственото място, където безнаказано, без жертви и погроми човек може да си позволи да сменя кожата си. Да бъде по-различен от това, което е. Или по-точно, публично да  разреши екзистенциалните си проблеми. И това да носи не болка, а позитивни вълнения. За всички участници в театралното приключение. Такъв младеж бях, такъв съм и сега.

-Как жените в зряла възраст да живеят в мир с ЕГН-то и промененото си тяло?-Мирът е най-голямата болка за жената. А когато е над 50-те, вече се превръща в бедствие… Лишим ли я от вълнения, фантазии, мними драми или завоевания, ще и отнемем най-скъпото. Жена, която иска мир в тази своя прекрасна зряла женска възраст, заслужава единствено мъж на същата възраст, навлякъл чужда кожа.

Сн.: личен архив

-Казват, че за истинския мъж възрастта на жената не е от значение, така ли е и при вас?
-Не зная какво означава „истински мъж”. Съмнявам се, че знаят и тези, които го казват. Това въпрос на характер ли е, на физическа издръжливост ли... Зная само, че на мъжа е нужна жена. Понякога по-женствена от него, понякога по-мъжествена от него... Но това не е въпрос на възраст. Това е талантът на самката да бъде една или друга, да бъде навреме или на място, където самецът има нужда от нея. Подчертавам - не тогава, когато Тя иска, а тогава, когато Той има нужда. Оставям без коментар дали това е справедливо, почтено, цивилизовано...

-По-различна ли е любовта след 50 г.?
-Не зная. Не бих могъл да направя категорични възрастови сравнения в тази област. Перманентните влюбвания не са характерни епидермални белези на моята природа.

-Промениха ли се мечтите ви на тази възраст?
-Аз живея с надежди, не с мечти. Вероятно защото допускам, че всичко е постижимо. Това е мое верую и то винаги ми дава достатъчно сили, за да постигна желаното.

-Кое ви възмущава в живота и хората около вас?

-Същото, което ме възмущава и у мен самия в миговете на компромис, апатия и нихилизъм. Безволието да се стремя към лесно постижимото и леността, с която се ползвам от него... Суетата да надценявам персоналните си качества и задоволството от грешките на другите... Този живот, който самите ние сътворяваме според личните си критерии. Егоцентризмът, така характерен за нас, българите.

Сн.: личен архив
-Как релаксирате в свободното си време?
-Мързелувам, лентяйствам... Полагам грижи за емоционалния си комфорт. Разходка, музика, сън... Нищо необичайно, нищо натоварващо, но никога скучно.

-Водите клас в НАТФИЗ, харесва ли ви новото поколение? С какво са по-различни от нас?
-Естествено, че ми харесва. Младостта е очарователна със своята енергия, със своето невежество, непредвидимост... Невероятно чувствителни и уязвими са днешните млади. Огромно търпение и грижи са необходими, за да повярват в себе си. Но да повярват и в нас - големите. В уроците, които ги задължаваме да учат, но самите ние рядко прилагаме на практика. Длъжници сме им.

-Къде може да ви видим в момента?
 -В малък градски театър “Зад канала” играя в „Шведска защита”, „АРТ”, „Дама пика” и „Златни мостове и секвоя”. В Младежкия театър може да ме видите в постановката  „Островът на съкровищата”, а в Държавен театър – Пловдив – в „Куклен дом”.

-Как се развива образът на агент Колев в “Стъклен дом”, как вървят снимките?
-Работим повече от месец върху сериите за новия сезон на „Стъклен дом”. Убеден съм, че събитията в него ще надхвърлят очакванията на зрителите. Агент Колев търпи развитие и се надявам да не разочаровам неговите симпатизанти.

-Какво от образа на агент Колев ви харесва, приличате ли си по нещо?
-Харесва ми деликатното му присъствие. Симпатичен ми е с овладяното си човешко любопитство към съдби и събития, които са диаметрално противположни на житейските му интереси и пристрастия. Вероятно по това си и приличаме с него - винаги в час, но много рядко с агресивно вдигната ръка на отличник. Добронамерено ироничен... Загадка някаква за околните. Човек, който търпеливо чака стогодишнината на любимия си кактус...


Публикувано във в. "Преса", 26 февруари 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар