 |
| Сн. Велислава Каймаканова-Ножарова |
Лилия Маравиля е родена на 18 януари във Варна. От малка е увлечена по театъра и във втори клас се записва в детската театрална школа на братя Райкови в родния си град.
През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд.
Прави десетки силни роли на сцените на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия”, Сатирата. От 1996 г. е в трупата на театър „София”. Има две номинации за „Аскеер” (г-ца Д Олбак в „Развратникът” и дойката в “Ромео и Жулиета”) и за “Икар” (Леони в “Ужасните родители”).
През 2011 г. получи “Златна роза” за ролята на Мила във филма “Love.net”. Стана широко популярна като Марго в сериала “Под прикритие”, снима се и в “Стъклен дом”. През ноември при голям успех премина премиерата й в главната роля в “Госпожа Министершата” в театър “София”.
Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г., има дъщеря Паола на 12 години.
(Във втората част Лили разказа за работата си със своя учител от НАТФИЗ Крикор Азарян, за приятелството си с “мацките на Коко”, за проблемите си заради това, че е руса красавица, и за прословутото актьорско дуенде)
-Лили, личи си, че си щастлива, че си госпожа Министершата, че си в екипа на един от най-успешните сериали “Под прикритие”, но съдбата не винаги е била благосклонна към теб, нали?
-Много съм щастлива, как иначе! Преди това имах голям период на застой – постоянно се явявах на кастинг и все не ме вземаха за филми. Това продължи доста време – 10-15 години. И в театъра ролите не бяха кой знае колко големи. Почнах вече да се отчайвам, казах си, че явно нещо не ставам за кино, явно само си мисля, че съм готина, пък не ме вземат за главни роли.
Аз съм от хората, които не търсят проблема в другите, а в себе си. На един кастинг обаче за филма “Пътят към върха” режисьорката беше жена и ме хареса. След това дойде една чудесна режисьорка, която направи сериала “Магна Аура” и ме взе за главната женска роля. Казах си, колко странно, виж как жените режисьори ме харесват и ме вземат, а мъжете - не. Защо?
-Може би, за да не ги обвинят, както навремето са нападали Коко, че са те избирали по хубост?
-Така и не разбрах защо. Но когато се явих на кастинг за “Love.net”, ролята ме привлече много силно и явно съм си изиграла добре етюда. Явих се и на втори, и на трети кастинг и си ме харесаха. Много се радвам, че ме избраха! Точно това ми беше ролята, и точно в този филм, който според мен е един от най-добрите, правени в последно време. Този жанр – романтична история, тук не беше много разпространен.
А знаеш ли, че преди да излезе филмът, на пресконференцията журналистите бяха заявили интервюта към всички актьори, а с мен никой не пожела да говори. Беше ми много обидно. Но пък след като излезе филмът, всички ме търсеха и така е по-добре – интересът към теб да дойде, след като видят работата ти.
-Оттам ли тръгна твоят втори ренесанс като актриса?
-Да. Последва “Под прикритие”. Извикаха ме на кастинг и бях сигурна, че няма да ме вземат, защото до момента никой не ме взе в друга продукция. В “Стъклен дом” се снимах в епизодичната роля на майката на Калин Врачански и там отидох само заради него. В “Под прикритие” ми предложиха ролята на жената на Попов и ме посъветваха да я приема, защото е хубава, има развитие.
Когато чух, че ще играя съпруга на Владо Пенев, приех веднага. Бях вече подписала договора за сериала и на другия ден ми излезе премиерата на “Love.net”. Хората от “Под прикритие” ме видяха във филма и много се зарадваха, че съм част от екипа. Как да не съм щастлива! Влизам в домовете на хора, които няма как да ме видят на сцена, защото никога не са били на театър например.
-Харесва ли ти този начин на привличане на публика: хората да те заобичат в някой сериал и да дойдат да те гледат и на сцена?
-Виж, аз не съм от хората, които държат да са популярни на всяка цена. Между нас казано, има много актриси, които не са толкова добри, но са по-известни от мен. И какво от това? Аз нямам тези претенции. Рядко ходя по светски партита, не се навирам на хората в очите. Предпочитам чистата оценка. Искам да ме запомнят не защото съм известна, а след като ме видят на сцената, във филм или сериал.
И досега всичко, което ми се е случвало в професията, е заради тази чиста оценка – защото някой ме е харесал в някоя предишна роля. Аз знам, че почитателите на театралното изкуство са много по-малко от зрителите на един телевизионен сериал, но предпочитам в залата да идват хората, които са ме харесали в някоя роля, а не в някое интервю или репортаж например.
 |
| Лилия и Паола |
-Спомена, че си отвратена от политиката, както много хора у нас. Но представи си, че и в живота си госпожа Министершата и времето е сегашно…
-Аз съм отвратена не от политиката толкова, колкото от хората, които тук се занимават с това, и то от определени хора. Не може да се подхожда толкова елементарно към властта. Казват, че това е мръсна работа. Сигурно. Но забравяме, че политиката е отговорност, и че е една много сериозна професия. В нея трябва да бъдат хора, които се отнасят отговорно и сериозно към работата си и имат свое виждане какво трябва да се направи. Сигурна съм, че има хора, които са родени за политици и водачи, и винаги ще бъдат водачи, без значение дали са на власт или не.
-Подкрепяше ли протестите?
-Да, на колата си отзад имам една лепенка “Оставка”. Много е важно да имаш позиция, не само да излезеш и да викаш: “У-у”, а да не знаеш какво искаш да се промени. Аз искам прости, но важни неща – хората, които се занимават с политика, да са отговорни не само към семейството си, а и към другите.
В “Госпожа Министершата” роднина идва при Живка и й казва: “Чакай сега, ти първо трябва да помислиш за родата си, после за родината, защото родата е много по-близко от родината!”. Същото се случва и у нас. Тази шуробаджанащина не може да продължава. Но вярвам, че това ще се промени с времето.
Не може да кажем за тези деца, че са тъпи, защото не четат. Те просто имат други възможности и нагласа. Това поколение няма защо да бъде обричано от едни хора, които продължават да живеят в онова време… Мислете за бъдещето на тези млади хора, защото ние нямаме вече бъдеще… Дайте им възможност на способните и талантливи млади хора да се развиват тук, да имат мотивация да останат и да градят.
-Това ли би казала на мъжа си, ако е министър, защото всички казват: “О, ако аз бях на неговото/нейното място, знаеш ли какви неща щях да направя!”…
-Мъжът ми Лука е страшно интелигентен човек. Той много се интересува от политика. Италианец е, но е живял на всички континенти. На 10 години е излязъл от Италия, защото баща му е бил директор на авиолинии “Ал Италия”.
На 10 години е излязъл от Италия, живял е в Африка, Америка, Европа. С баща му непрекъснато са пътували, били са в Етиопия, Ирак, Иран... Станал е космополит, много е отворен към света. Знае абсолютно всичко: къде какъв режим коя година е имало. Аз много му се възхищавам, защото не съм натрупала такава информация, моите интереси са в друга област.
 |
| С мъжа си Лука |
Аз чета художествена литература, това ми е страстта. Но Лука в момента, в който се случи нещо някъде по света, веднага прави цялостен анализ на ситуацията в световен мащаб. Като го слушам да коментира, си мисля колко отговорен човек е. Много пъти съм му казвала: “Лука, при тези твои възможности защо не се занимаваш с политика? Има нужда от хора като теб, които знаят във всяка ситуация какво трябва да се направи”.
Той е завършил едно от престижните йезуитски училища в Италия, които дават много стабилно образование и възпитание. Ти знаеш ли колко е различен като възпитание и държание. Освен това е с едно ей такова огромно сърце. Много се радвам, че моята дъщеря се възпитава от него.
 |
| С Паола на миналата Нова година |
-Как я възпитава Лука?
-Когато Паола беше много мъничка, беше много сладка. Всички наоколо много я обичаха и като дойдеше Коледа, стаята й беше пълна с подаръци. Ние с мъжа ми бяхме смутени от това, но не можеш да кажеш на хората да не я глезят толкова.
Когато тя беше на 3 години, на Коледа баща й каза: “Ти сега ще отваряш подаръците, но даваш ли си сметка колко щастливо дете си?”, а тя: “Си, папа” – на италиански. Той продължи: “Знаеш ли колко много деца на тоя свят нямат нито майка, нито баща, нито възможност да празнуват Коледа? Ето, ти имаш семейство и много други хора мислят за теб и те обичат, носят ти подаръци. Трябва да си много благодарна за това и никога да не го забравяш”...
 |
| Паола |
След този разговор Паола беше неузнаваема. Нали всяко малко дете като види много подаръци, взема един, хвърля го, взема друг. А тя стоя няколко часа. Много внимателно отвори всеки подарък, обърна внимание на всеки и тогава посягаше към другия.
Паола от много малка е възпитавана в милосърдие и състрадание. Трябва да научим децата да мислят по този начин. Не може да се надяваме само на училище, детето трябва да се възпитава вкъщи.
Сега Паола със свои приятелки прави гривнички, продават ги. Попитах я за какво събират пари, а тя: “Да нахраним гладните деца”. Казах й: “Не може да очакваш да нахраниш гладните деца по този начин”. Тя попита как, а аз й казах: “Като учиш. Когато получиш добро образование, ще знаеш как по-добре да помогнеш на гладните деца”.
-Чие влияние е по-силно при избора й на професия – твоето или на Лука?
-И на двамата. Паола винаги идва с мен, когато гласувам, а аз не съм пропуснала нито едни избори. Не става да кажеш, че няма да гласуваш, защото всичките са маскари. Това не го разбирам. То е наша отговорност. Който не гласува, няма право да протестира.
Паола е решила да става политик, за да помага на бедните, но и не се е отказала да става актриса. Има талант в изкуството. Много добре стои на сцена, ходи в театралната школа на Ганета Атанасова – Ганди. Сама се записа там и участва с голямо желание. Но за мен по-важното е тя да общува с деца, вместо да се мота по улиците. Ганди казва: “Аз не ги правя артисти, а ги възпитавам в отношение към изкуството”. Много съм доволна, че ги учи как да се държат с другите деца.
-Къде намери този страхотен италианец?
-Когато се запознахме, аз и приятелите ми се събирахме в две заведения – “Арт клуб” на ул. “Иван Асен II” и “Суингинг хол”. Лука ме видял в “Арт кафе”. Той се познаваше с Шошо, сина на Константин Коцев. Разпитал го за мен. След това в “Суингинг хол” той дойде при мен, заговори ме на английски, попита ме актриса ли съм. Каза, че ме гледал на интервю по телевизията.
Започнахме да се срещаме. Ухажването му не беше от оня тип некрасиви свалки, бях много впечатлена от неговия интелект и възпитание. Пък и много ме дразнеха някои момичета, които гледаха да хванат чужденец на всяка цена, за да се измъкнат от България, затова бях доста резервирана – той да не си мисли, че като е чужденец, всичко може… И така, след петгодишна връзка, преди 12 години се оженихме.
 |
| сн. Кирил Проданов и Веселин Христов |
-Той е финансов консултант, как го нави да остане тук?
-Не съм го навила, беше тук при родителите си, защото неговият баща, след като основа авиокомпанията “Ал Италия България”, 10 години работи като представител тук. Лука беше завършил следването си в Бостън и беше дошъл в София да види родителите си. Междувременно продължи да учи в Италия, а после остана тук и след като баща му си замина. Заради мен… Някои неща просто стават, без да си правим планове.
 |
| сн. Кирил Проданов и Веселин Христов |
-Във Фейсбук си публикувала латинската сентенция, че “човек се намира не където живее, а където обича”. Говориш с много любов за мъжа си след 17-годишна връзка…
-Аз много го уважавам и съм сигурна, че го обичам. Вече не мога да си представя живота си без него. Разбира се, имаме караници, дразним се, но реагираме винаги с чувство за хумор. Харесвам си го и съм една щастлива жена, защото съм намерила такъв мъж.
-Морско момиче си, от Варна…
-Да, морска сирена. Загубих родителите си, но имам брат там, Дарин Лазаров, който живя в Италия. Той е скулптор, 9 години по-голям от мен е и се е грижил за мен, докато родителите ми бяха на работа. Много дължа на него като възпитание, етикеция… Обичаше например да ме учи на латински сентенции… Много му се радвам.
Сега като си дойде във Варна от Италия, направи една много хубава скулптура в града, на път за морската гара, над една чешма – два дракона, един женски и един мъжки, които държат яйце… Страхотен символ! Казвам му: “Много се радвам, че след теб ще остане нещо”. От моето изкуство - театъра не остава нищо материално…
-Казват, че морските хора им е трудно дълго време да живеят далече от брега.
-Сигурно. Аз вече съм свикнала. Лятото много се зареждам край морето, но в началото, когато дойдох да живея в София заради ВИТИЗ, имах чувството, че се задушавам, че нямам пространство. Първия път като се прибрах във Варна, веднага отидох да погледам морето. Гледаш тази безкрайна шир и няма бариера пред очите ти…
-Учила ли си роли на морския бряг?
-Не, но новината, че аз ще играя в “Love.net”, я чух на морския бряг. Бях на плаж, тъкмо излизах във водата и звънна телефонът. Беше режисьорът Илиян Джевелеков…
 |
| Със Снежана Макавеева по време на снимките на "Под прикритие" |
-Като си толкова влюбена в професията, остава ли ти време за хоби, пишеш ли нещо?
-Писала съм есета като студентка и сега като си ги чета, много ми харесват. Но нямам много време. Виж, да гледам филми - ей това е нещо, което обожавам! Ама всякакви филми, особено умните. Много обичам британското кино, за мен то е върха като актьорска школа. Като видиш един британски актьор в холивудска продукция, веднага го разпознаваш, че е от тази школа.
Та напоследък излезе една чудна статия в “Литературен вестник” за “Госпожа Министершата”… Ама толкова хубави неща пишеше за мен! Като в хубавите британски комедии… За мен това е най-хубавият комплимент, който някога съм получавала. Това е за мен най-високата топка.
Харесвам тези качествени, умни британски филми, защото в тях всичко е загатнато, деликатно поднесено. В тях непрекъснато нещо си харесвам, някоя актриса например и си казвам: “Ох, как хубаво е направила това, искам като нея!”.
-Най-романтичното ви прекарване на Нова година с Лука?
-Спомням си как посрещнахме Милениума в Лугано, Швейцария. Бяхме в едно луксозно казино, където хай обществото танцува валсове сред перфектно подредени маси и сребърни прибори. Когато се прибирахме, улиците и площадите бяха пълни с весели хора. Беше прекрасно.
-Тази година как ще празнувате?
-От доста години сме си тук. Родителите на Лука идваха за Коледа. Преди това, като бяха живи родителите ми, също идваха от Варна и се събирахме всички у нас. За мен Коледа е празникът, на който семейството се събира. А Нова година ще споделим с приятели.
ПЪРВА ЧАСТ
ВТОРА ЧАСТ
Публикувано във в. “Преса”, 29 януари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар