Телевизионната водеща издаде книга и ще прави кастинг за младата Славка Славова
Боряна АНТИМОВА
"Театър, любов моя" е заглавието на книгата за голямата българска актриса Славка Славова, със съставител и съавтор внучката й Карина Караньотова. Издадена е от ИК "Захарий Стоянов".
За премиерата на 17 декември в камерната зала на Народния театър "Иван Вазов" дойдоха Мария Стефанова, Васил Стойчев и проф. Юлиан Вучков, Павел Васев, Мариус Куркински, Йорданка Кузманова, Жоржета Чакърова.
Изданието е наречено така на любимия на Славка Клавова едноименен спектакъл "Театър, любов моя", който актрисата, заедно с най-близката си приятелка и сценична партньорка Таня Масалитинова изпълнява години наред през 80-те.
Книгата има три части, първата съдържа статии на Славка Славова, отразяващи нейните житейски и творчески позиции, втората предлага няколко интервюта от вестници. Третата се нарича "Другите за нея" и включва впечатленията и спомените на Таня Масалитинова, Валери Петров, Мария Стефанова, Аня Пенчева, проф. Юлиян Вучков, Дони, Ивайло Караньотов, Карина Караньотова, Кеворк Кеворкян, записани от Карина Караньотова. Тя разказа за живота си с именитата си баба.
 |
| Карина като малка с баба си на Коледа |
-Карина, кой е първият спомен от баба ти?
-От времето, когато бях съвсем малка, е трудно да си спомня, защото тя не ме е вземала от детската градина. Помня ярко времето, когато бях в първи клас. Тя много държеше на закуската и от малка винаги ме нахранваше много добре сутрин. Правеше ми закуска от едно варено яйце, една препечена филия с масло, с краставичка или нещо друго отгоре.
Баба ми много държеше на образованието. Винаги ме разпитваше за домашните, какво има да довършвам вкъщи. Много беше стриктна, даже ме дразнеше с това, защото ме тормозеше. Тя ме прибираше от Орлов мост от бусчето, което ни връщаше от частното училище, в което учех. И веднага: “Имаш ли домашно?”
 |
| Карина като малка с баба си. На заден план е домашната помощничка Петранчето |
Веднъж и казах, че имам домашно по родна реч. А тя започна да рецитира стихотворението: “Родна реч омайна, сладка, що звучи навред край мен… Това ли сте учили?”. Казах: “Не бе, бабо, имам домашно в тетрадката по родна реч”. От малка ме учеше да наизустявам стихотворения по нейната система.
В училище имаше конкурс, който първи успее да научи наизуст цялата поема “Изворът на Белоногата”, ще играе Гергана. И ние с нея много учихме, спечелих и така играх Гергана.
Другите ми най-ярки спомени са от вилата на Юндола, защото там сме прекарвали най-много време заедно.
 |
| На 72 години Славка Славова сбъдна мечтата си - с експедицията на Дони стигна до 3700 м в подножието на Еверест с муле |
Баба ми обичаше растенията, но не толкова животните. Тя не искаше куче. Живеехме в нейния апартамент, а тя държеше много на чистотата. Обаче баща ми един ден донесе едно прелестно малко бяло пухено куче – Съли, сибирска лайка, пусна й го в скута и тя капитулира.
Прие го и много го обичаше, но не го пускаше в нейните стаи, дразнеше се, че й пуска бели косми по черните палта. Обаче Съли пък също знаеше, че тя не го пуска, и когато я нямаше, влизаше в нейните стаи и нарочно й събираше всички килими, за да й прави напук.
 |
| Славка Славова - "кралицата на трагедията" |
-Ти кога осъзна коя е баба ти?
-Като че ли много силно го осъзнах сега, когато подготвях книгата. Нейните колеги така ласкаво говореха да нея, така я възхваляваха и величаеха, така искрено й се възхищаваха и им беше мъчно, че я няма… Не всеки ден се среща такова нещо. И досега в ушите ми звучат думите на Мария Стефанова: “Макар понякога по-остра и рязка за другите, тя винаги е била водена от своята идеалистична цел и кауза. Тя беше чист кристал”.
Когато баба почина, аз бях в едни тийнейджърски години, в които хората те дразнят. Не си във фаза, в която ставаш приятел. С майка ми и баща ми винаги сме били приятели, но сега сме много повече, отколкото в тийнейджърските години.
Тогава всички ми се караха, в това число и баба ми. Винаги е внушавала респект и уважение, много съм я ценила в театъра, но за цялото величие на личността й осъзнах чак сега, като подготвях книгата.
 |
| Карина с брат си Ангел и баща си Ивайло Караньотов |
-Ама знаеш ли кое е най-интересното в случая? Че Юлиана и Ивайло никога не са се разделяли! Шапка свалям и на Аня, и на баща ми, защото такива отношения в България не се срещат. Подчертавам в България, защото в света са с десетки години напред в такива отношения.
Но те не са се постигнали лесно. Сега на Коледа отново ще сме заедно: майка ми, аз, Аня, баща ми, брат ми, Пипи, моят приятел и нейният. Голямата фамилия залага традиция, за втора година ще сме заедно на Коледа.
-През цялото време ли живя при баба си?
-Да, откакто съм родена до кончината й живяхме заедно в дома й на бул. “Цариградско шосе”. Точно когато почина, бяхме се подготвили да се изнасяме в новия апартамент.
 |
| Таня Масалитинова и Славка Славова в спектакъла "Кендида", 1962 г. |
Баща ми се беше изнесъл преди това, аз и майка ми се бяхме подготвили. Това й натежа и много се беше натъжила. Може по някакъв начин това да я е стресирало. Може и така да е, не знам, но тежко го преживя, като видя събрания ни багаж.
-Сега мъча да я завърша, трудно ми е, защото много съм заета с работата. Даже си мисля да се обадя на преподавателя ми по документална режисура, дали да не завърша с филм за нея. Документален филм от 30-40 минути още сега мога да направя, но искам да е игрално-документален. Искам да намеря младата Славка и младата Таня Масалитинова. Така че ще направя кастинг за актриси, които много приличат на тях двете.
-Разкажи за това.
-В книгата баба ми Славка разказва как отива при него, заедно с приятелката си Таня Масалитинова, за да спаси баща си Димитър Славов, който е бил осъден на процеса срещу Трайчо Костов. За да го спаси, тя е носила писмо на Вълко Червенков. Височайшите особи са били разделени от другите в отделна зала и тя казва: “Абе Таня, как ще успеем да се промъкнем при тях?”, а Таня й отвръща: “Ще видиш”.
Успяват да се шмугнат в другата зала, където са управниците, но ги спират и ги питат: “Вие накъде така, госпожици?” А Масалитинова се фръцнала и казала: “Е как накъде бе, по мъже”. Пускат ги, баба ми дава писмото, Вълко Червенков я приема и помага на баща й. Помогнали са й, макар много да е мразила комунистическата власт.
-Славка Славова рядко даваше интервюта и не обичаше много журналистите…
-Да, тя наричаше журналистите “пасмина”, “племе” и много ги мразеше.
-По ирония на съдбата обаче любимата й внучка е журналист… Какво ли би казала сега за кариерата ти?
 |
| Таня Масалитинова и Славка Славова |
Тя самата много съжаляваше, че не е продължила да се занимава по-активно с музика, защото това ти отваря вратите за света, за турнета. А тя беше завършила музикалната академия и театралното училище. Имаше и диплома по ботаника. Тя се водеше, че има три висши образования.
 |
| Карина в родопска носия в "Глобусът" |
-Изборът ти да следваш сега кино и телевизионна режисура повлиян ли е от баба ти, или от факта, че сега си тв водеща?
-Това стана случайно. Една моя позната ме посъветва да запиша да уча в департамента по масови комуникации в НБУ, където едва на втората година решаваш дали да е пиар или журналистика. Тогава станах водеща в “Диема” и реших да уча журналистика. После дипломният ми ръководител Ралица Филипова, която е редактор на “Бърколино” по БНТ, ми каза: “Запиши една магистратура по режисура, на куц крак ще я изкараш” и си куцукам вече пета година.
-Дали баба ти би била доволна от тая режисура?
-Аз това съм написала и в книгата: да можеше сега да ме види баба ми… Това, което тя остави, тази хлапачка и, както би ме нарекла, “едно разюздано дете, нелишено от възпитание, но лишено от всякакви задръжки”…
Винаги съм била отговорна, и като ученичка, и сега, но нямах ясни цели и в главата ми беше само да купонясвам, да излизам с приятели и гаджета, такива неща. Нормално е на тия години. Не сме били приятелки, бях още малка, а тя беше просто моята баба.
 |
| На Добринище с "Глобусът" |
-Кое я ужасяваше най-много от тийнейджърските ти номера?-Тя много мразеше дълги коси. Казваше: “Тези дълги коси ви изпиват мозъка”. Мразеше да се закъснява, да се пие, да се пуши.
-А дали би се радвала, че сега си водеща на сутрешния блок по БНТ2?
-Много се надявам, ако беше жива сега, да беше по-различно и да можеше да се гордее с мен. Не съм постигнала кой знае какво, но и не съм някаква безделница.
Работата за мен е удоволствие, много си я обичам, не я усещам като работа, а едва ли не като хоби. Всъщност обичам по-скоро репортерството. Няма успешни новинари, които да не са минали през него.
Но виж, за предаването “Глобусът”, което водех по Би Ти Ви, със сигурност щеше да се радва, защото тя обожаваше да пътува, а там предаването беше много културно направено, с много хубав текст.
Аз винаги много се стараех, защото там много се държеше на дикцията. Сега ходя на курсове допълнително не толкова за дикция, колкото за това, как да правиш акценти, да хващаш аудиторията.
-Тя сигурно много е набллягала на правилното ти говорене от дете.-Да, разбира се, но искам да се усъвършенствам.
-Внучките често приличат на бабите си. Какво си наследила от нея?
-Това, което никой не може да отрече, е артистизмът. Сутрин в предаването по времето на паузите правя голямо шоу на екипа – пеене, танцуване, шегички. Мога да имитирам добре хората, разни смешки да правя. Тя и майка ми е актриса, но много не искаха да стана актриса, защото е неблагодарна професия.
Баща ми пък, нали е спортна натура, искаше да стана лекоатлетка. Дядо ми Иван Караньотов, мъжът на баба Славка, не знам да е бил спортист. Аз обичам да спортувам за хоби, три-четири пъти в седмицата ходя на фитнес.
Тя умря циганката, дето ме хвалеше, но да си кажа. На състезанието Spide games 2013 winter на 15 декември, станах първа при жените клиенти на залата, а в общото класиране, което включва и треньорите жени, съм втора.
 |
| "Тук съм със 117.5 кг" |
-Какво друго от характера й си наследила?
-Като чувам как другите говорят за нея, мисля, че съм наследила болезненото чувството за справедливост, много силно чувство истината да възтържествува, на всяка цена. Винаги казвам каквото мисля. И баба ми е била така, както казва Таня (Масалитинова – б.а.), “право, куме, та в очи”. Което не винаги е добре, защото в нашата професия е хубаво да си малко повече дипломат. Повечето колеги са ми приятели, но винаги има някой, когото не харесваш докрай.
Старая се да съм дипломатична, но понякога, когато знам, че съм права и истината трябва да излезе на всяка цена, може да стана агресивна, да повиша тон, да избухна. Баба не беше избухлива обаче, тя беше по-контролирана, имаше по-силна дисциплина, владееше се и може би по-острите коментари, които правеше, не са били толкова спонтанни. Аз съм по-спонтанна и често пъти съжалявам за постъпките си.
-Славка Славова беше аристократ на духа. Искаш ли да бъдеш като нея?
-Тя е живяла в други времена, когато да покажеш позиция е било много по-голяма смелост. Сега вече всеки излиза, псува пред парламента, не е необичайно да изказваш мнение. Но когато тя го е правила на съвещание пред всички хора, е рискувала професията си, дори здравето и сигурността на семейството си. Но интересното е, че и комунистите са я уважавали, въпреки че открито ги е мразила.
 |
| С "Глобусът" в Сирия |
-Наричали са я “г-жа недоубитата буржоазия”…
-И въпреки това е имала по-голямо уважение, отколкото сега. Сега в зала “България” или в Народния театър видяла ли си на първите редове политици? Не. И от години е така. Аз не знам защо въобще се пазят тези места...
Най-тъжното е, че баба ми си отиде, но колко още хора като нея живеят в мизерни условия, а държавата не се е сетила една картичка да им прати за Коледа, малко уважение да покаже. Най-големите личности на България от близкото минало тънат в мизерия!
 |
| Таня Масалитинова и Славка Славова в предаването "Умно село" по БНТ |
-Тя не си отиде в мизерия, но преди е имала години на лишения, след като е била уволнена от Народния театър. Тогава е работила в Борисовата градина като градинарка. После започва да изнася рецитали из страната и оттам я ангажират в пътуващия театър “Барбуков”.
-А за какво съжаляваш, че не си наследила от баба си?
-Може би една идея повече дисциплина. Тя беше такава – желязна дисциплина, точна. Много се сърдя на хората, които закъсняват, но и аз невинаги съм точна. А тя беше перфектна в отношенията си с хората и към работата. Всяка своя роля тя знаеше наизуст дни след като я получи и се е карала на актьорите, които сричат и мънкат. За нея е било недопустимо да се репетира една роля, докато не се знае текстът перфектно.
-А ти била ли си свидетел как баба ти учи роля?
-Да, ние заедно учехме. Когато аз наизустявах нещо, тя прилагаше своята система. Караше ме да повтарям всеки ред по 10 пъти, след това всеки 2 реда по 10 пъти заедно, после всеки 3 реда по 10 пъти заедно и цялото стихотворение по 10 пъти. И няма по-малко, няма “Не искам”! Как да не го запомниш… А когато учеше роля, подчертаваше всички нейни реплики с маркера, заставаше и започваше: изговаряше бързо първото изречение 10 пъти, после второто изречение 10 пъти и т.н.
Сега ще издам една малка тайна… Когато се явих на кастинга за водеща на предаването “Глобусът” по Би Ти Ви, работата много ми харесваше, много исках да спечеля. Затова използвах системата за наизустяване на баба си и на кастинга. Раздадоха ни един текст, който трябваше да представим. Аз го наизустих много бързо, екипът беше много впечатлен.
После реших, че трябва да приложа системата си и в работата, и с майка ми учех анонсите наизуст. Сценаристите на предаването бяха толкова добри, че нямаше смисъл да импровизирам, по-добре не бих могла да го кажа, затова наизустявах всичко по системата на баба ми Славка.
-Критикуваше ли те често и как те поощряваше?
-Много обичах, когато ми кажеше по повод на някое мое есе или някакъв друг текст: “Карина, сега искам честно да ми кажеш, това ти ли го написа?”. И това беше върха на похвалата, че пиша хубаво. Радваше се на успехите ми в училище най-вече, но никога прекалени нежности като “на баба детето”.
Много ме юркаше с немския, на вилата в Юндола сме превеждали немски книги, но така и не го научих толкова добре, колкото нея. Тя е родена в Берлин, учила е и в немско училище, а вкъщи имаме немски традиции. Критикуваше ме за оценки. Веднъж получих една четворка, и това беше трагедия, при отличните оценки, които имах. Помолих я да не казва на майка ми, но тя ме изпорти.
 |
| Карина се пробва и като модел, но бързо се отказва |
-Харесваше ме с вързана коса и открито лице. За дългата коса казваше: “Тези пирги!”. Дразнеше се и от това, че аз и майка ми имахме много дрехи. Тя не беше такъв типаж. Даже имаше такава история, майка ми Юлиана Караньотова я разказваше, че двете отишли във Виена на някакво коледно матине.
Майка ми се облякла в някаква черна рокля, излиза и гледа баба ми по пуловер и вълнена пола. Казала: “Славо, къде си тръгнала в “Музикферайн” по пуловер?” А баба ми: “Нали е през деня, какво толкова да се обличам”. Но си сменила дрехите, сложила си някаква официална пола, перли и брошка. Отишли и гледат – хората на обяд в 11 часа с рокли с гол гръб, с марабута… Баба казала на мама: “Добре че ме преоблече”.
Тя нямаше отношение към дрехите. Обличаше се в класически стил. Имаше и копринени блузи, но се носеше винаги много скромно. Износваше и наши неща, предпочиташе да купи някакви неща за украса вкъщи, отколкото да дава пари за дрехи.
Има и друга история, много култова. С Таня Масалитинова били в Белград на турне. Тогава в България не е имало нищо и те като отишли, очите им щели да изпопадат – светлинки навсякъде, магазини. Тогава двете решили: “Хайде сега няма да ядем, ще пестим и последния ден всичките пари, които имаме, ще ги изхарчим, за да си накупим от тук неща”.
Последния ден те отиват, баба ми купува повече костюми, Таня – дрехи и обувки. По едно време някой поканил Таня на вечеря. Баба ми казала: “Аз няма да идвам. Свършихме парите, ти ходи”. Отива Таня, връща се хапнала и баба ми я посреща и казва: “Яде, а?” А Таня: “Супица с фиденце”. А баба ми казала: “Поне кажи “супа с фиде”!”
 |
| Карина с "Глобусът" по стъпките на баба си в Индия |
-Говориш ли си мислено с нея сега?
-Със сигурност си говорих с нея и чух как ми отговаря, когато бях в Индия. Нали мечтата й беше да види Еверест, много беше впечатлена от Индия. А аз по време на снимките на “Глобусът” имах възможност да отида там.
Като се разходих по тия невероятни места, викам: “Еее, бабо, сега те разбирам и много се радвам, че и аз стъпих тук и усещам как ти си минавала по тия места и знам, че се радваш, че и аз успях да мина”. Когато подготвях книгата, й казах да не се сърди, че вадя позабравената й личност на предните редици, и че искам тези, които я помнят, да се сетят за нея.
 |
| Славка Славова и Апостол Карамитев |
-Днес, толкова години по-късно, за какво съжаляваш, че не си направила за нея, или че не си й казала?
-Много ми беше мъчно и съжалявах, че не бях в България, когато тя почина. Бях в Малта на екскурзия от училището и ми се обадиха и ми казаха. Не можах да присъствам на погребението. Бих могла да й кажа последно “сбогом”, да й кажа колко много я обичам… Преди заминаването ми имахме някакво търкане, разправии. Беше ми се карала, защото бях тръгнала по много наклонена плоскост тогава...
Съжалявам, че не се разделих с нея както трябва. Отишла си е след представление и това е било желанието й. След спектакъла “Най-древната професия” се прибира, вкъщи й става лошо. Почина сравнително рано – на 75 години. Другата ми баба Поли Портарска, майката на майка ми, е на 88 и още е жива и здрава. Гледам да й обръщам повече внимание, защото съжалявам, че с баба Славка не бях достатъчно мила.
-Как се роди идеята за книгата?
-С баща ми решихме да издадем книгата, която тя пишеше приживе. Беше я подредила съвсем систематизирано, по глави – “Детство”, “Майка ми” и т.н. Тези неща са публикувани само в сп. “Театър”, оттам ми ги копираха, набрахме ги, добавихме няколко избрани интервюта с нея.
В моята, трета част на книгата са интервютата с нейните близки: Таня Масалитинова, Валери Петров, Мария Стефанова, Дони (с когото са били заедно на експедиция), майка ми Юлияна Караньотова, с баща ми, с Аня, с мен и с Венцеслав Кисьов, който първоначално беше редактор на книгата, но имаше здравословни проблеми и не можа да я довърши.
Включихме и проф. Юлиан Вучков също, с когото бяха близки. Много обичаха да си говорят по телефона: “Ало, ти видя ли го тоя по телевизията?” И почваха да коментират. С него си бяха “плюли в устата”.
 |
| Карина с баща си на премиерата на книгата за баба й Славка Славова |
-Когато тя си отиде, си я възприемах по детски – просто като моя баба. Сега ми липсва по-скоро, когато имам нужда да й споделя колко заобичах неща, които и тя е обичала – природата, класическата музика.
На премиерата на книгата свириха Максим и Хари Ешкенази, имаше оперна ария, която тя обича. Баба ми от малка ме е тормозила да ходим на класически концерти, по 2-3 часа, едва съм издържала, а сега ми е приятно. Сега можехме да си споделяме тази радост – любовта към природата и класическата музика…
-Освен че водя сутрешния блок на БНТ2, съм репортер в предаването “Денят започва” с Георги Любенов по БНТ, правя преките включвания, и в новините на БНТ 2. Правя и някои документални разработки.
Сега подготвям серия какво може да се прави в началото на годината в и край София през зимата. Много приятно предаване ще бъде – ски, сноуборд, кънки, коне, кучета – всичко ще има за зимата, да се види колко хубав сезон е. Искам да си завърша магистратурата и да започна да правя и филми, но за това има време. Не бързам, знам, че хубавите филми ги правят хора над 30, а аз съм далече от тази възраст.
Живея с приятеля ми, който е телевизионен продуцент. С него имаме амбиции един ден да успеем да качим високи върхове извън България. Тук вече сме покорили всички най-високи върхове по няколко пъти – Вихрен, Мальовица, Мусала. Нали баба ми предаде тази страст. Тия дни разглеждахме екипировка за Монблан и Еверест...
Няма коментари:
Публикуване на коментар