 |
| Сн. Стоян Гребенаров |
Нейните героини Нели от “Стъклен дом” и Диана от “Фамилията” са толкова органични, че хората и в живота я приемат ту като оправната амбициозна секретарка, ту като русата “кифла”, вкопчена в богат мъж. Деси обаче не е нито едно от двете.
Освен че е доктор на науките и с черен колан по карате, амбициозната и борбена дама с класа и стил лавира между снимките за сериала, ролите в театъра, киното, научната работа, почти 11-годишната си дъщеря и работата си като стилист в семейния бизнес…
Деси е от онези вдъхновяващи, позитивни, струящи ярка светлина хора, за които съм благодарна на професията си, че имам шанса да ги срещна…
Десислава Бакърджиева e родена на 4 декември в София. От 4-годишна е на сцената, пее и участва в различни формации. През 1988 г. е приета в студията на проф. Венцислав Кисьов в „Сълза и смях“.
През 2001 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев, а по-късно и магистратура по медийна информация, реклама и продуцентство в УНИБИТ, където тази година защити докторска степен. Две години се обучава и за стилист в Берлин при корифея Рене Кох.
Направила е над 20 запомнящи се роли на сцените на Народния, „Сълза и смях“, Сатиричния, „Сфумато“, “Българска армия” и др. Снимала се е в няколко филма, била е водеща на “Българският Топ 100” по БНТ, участва в “Клуб НЛО” и “Вечерното шоу на Азис”, в сериала „Тя и той“ по BTV и др.
Последните години придоби широка популярност с ролите си в сериалите “Стъклен дом” и “Фамилията” по bTV. Тази година е номинирана за “Жена на годината” в конкурса на сп. “Грация” в раздел “Телевизионна актриса”. Има дъщеря Анна Мариа на 10 години.
-Деси, както личи от последните серии на “Фамилията”, образът на Диана ще претърпи сериозно развитие. Тази жена със зъби и нокти се бори да остане в богатото семейство…
-Така е. Вече снимаме третия сезон, но не мога всичко да издам. Мога само да кажа, че нещата стават много сложни във взаимоотношенията в къщата, напрежението ескалира. Повечето герои трябва да вземат генерални решения за живота си и взаимоотношенията си с другите. Дори от трейлъра на настоящите два епизода става ясно, че нещо голямо се подготвя, че водата става все по-мътна и че хората започват да отварят кутията на Пандора, бавно и внимателно.
 |
| С Даниел Владимиров в сериала "Фамилията" |
Диана претърпява един доста сериозен обрат. Като човек й предстои решение, което й коства цялата й любов и омраза. Защото тя е от този тип хора, които обичат и мразят. Това е човек, възпитан изключително в материални ценности – едно от нещата, които много ме различават от нея. Тя на всяка цена иска да остане в тази къща, защото си мисли, че животът й ще бъде мизерен извън нея. И какво ще кажат хората, ако тя, бедната миска, е вече отритната… Няма такова нещо!
Всеки трябва да взема своите решения, да се изправя пред съдбата си, защото тя може да бъде много благонастроена. И не трябва да мисли, че този живот е само материален. Напротив, този живот е толкова духовен! И всеки ден това ни се доказва! Само невярващият си мисли, че всичко е материално.
-Диана е жертва на домашно насилие, а това е съдбата на много жени у нас… Това вероятно те вълнува?
-Вълнува ме, естествено. Много ми се иска да играя роли с послание. Често ме питат какви роли ми се играят. Ами различни. Много си обичам професията, защото е съвкупност от много професии, и най-вече - да бъдеш добър психолог, да изследваш характери.
Във всеки образ може да оставиш своята следа и своето послание, да помогнеш на някой в беда да погледне отстрани на себе си и да вземе правилното решение, за да спаси себе си, семейството, душата си. Затова ми харесва да играя Диана. Иначе много други неща не харесвам в нея.
Двете сме толкова далечни като характери, толкова понякога ми иде да я обидя, да я набия, да й кажа: “Защо си толкова проста, как може такова нещо – така да реагираш!” И се ядосвам… Но аз си обичам всичките герои, независимо дали са лоши, дали постъпват глупаво. Всеки човек прави грешки, аз също не съм безгрешна, но трябва да ги оправдаваме. Колкото повече оправдаваш своя герой, толкова повече успяваш да напипаш същината му и да я изтеглиш като памук…
-Аз първо не си търся мъж. Когато го срещна, времето ще покаже дали той е човекът. Иначе имам приятели до себе си, на които много държа. Малко са професиите като нашата.
Казвам ти го в смисъл, че е необходимо разбиране, толерантност, доверие.
Ангажирана съм във всичките тези дни, разграфени по часове, и това може да накара хората около мен да си тръгнат от живота ми.
Много пъти съм разочарована и много пъти са ме предавали, но това не е толкова важно.
Приела съм като някаква даденост, че в момента нямам сериозен мъж до себе си, никой не стои зад гърба ми, освен моето семейство.
Ако любовта ми предстои, тя ще ме срещне, или няма да ме срещне, а може да съм я срещнала, но е необходимо време за просветлението.
-Та какво би казала на героинята си Диана по въпроса?
-Може би трябва да я набия, за да й дойде акълът, както прави мъжът й Виктор, но не, не, не е това начинът, а с говорене. Истинската комуникация е, когато човек е искрен от цялото си същество и е достоверен. Думите много се изтъркаха и вече нямат същия смисъл. Някой ти казва например: “Аз много те обичам”, а зад гърба ти прави хиляди други зловещи неща. Това, което ни определя като хора, не са думите, а делата ни.
-Е, има и други с дълги крака. Много ми е смешно това. Сигурно на някого това прави впечатление, не и на мен.
-Искала ли си някога да участваш в такъв конкурс?
-Не. Тези конкурси са за красиви жени, а аз не съм красива. Какво ми е красивото? Аз съм нормална жена, чиято професия е публична.
-Вярно ли е, че са ти се чудили приятелите защо приемаш второстепенната роля на Нели в “Стъклен дом”?
-Да. Даже чух репликата: “А, момиченцето с табличката”… Казах: Виж какво, за мене няма малки роли, има лошо и добре изиграни.
-… и ти вля толкова живот в тази Нели, че я направи любим образ…
-Аз познавам такива жени, толкова е мило… Дори секретарката на истинския мол, където снимахме, до ден днешен като ме види и казва: “Е, колко е хубаво така, да седнеш, да си свършиш работата, а после да си играеш”. Тоест, да можеш да вършиш всички останали неща в офиса, които не са свързани със счетоводство, разпределение на графици, описване на документация.
-Значи преглътна егото, че не е централна роля…
-Никога не съм смятала, че това е важно. Важното е чрез ролята да си създадеш един истински човек, да го пресъздадеш, да го разбереш, да го обикнеш… Образът е като жив организъм, който става част от теб и ти даваш от себе си, за да се случат нещата.
-Дали след ролята на “кифлата” Диана и кокетката Нели няма да се заложи тенденция да те викат само за такива роли?
-Не знам. Аз съм много щастлива, че Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков пак ме поканиха. Те са за мен нещо невероятно! Викаме им “Светата Троица”, защото са изключително талантливи, готини, много добре си пасват като характери и създават най-добрите екипи за работа в България. Благодарна съм им, че са ми гласували за пореден път доверие! Може би нямам достатъчно вяра във възможностите си…
 |
| Като секретарката Нели в сериала "Стъклен дом" |
-Не даваш вид на човек, който се съмнява във възможностите си…
-Защооо? Ти колко пъти си комуникирала в живота с мен? Аз нямам нищо общо с образите, които играя. Много е интересно, като ме свързват с тях. Първо всички ме сравняваха с Нели, после с Диана…
-Обичам си работата, да, това е истината! Колкото до това, дали съм уверена в себе си, може да ти споделя, че когато поема един ангажимент, се старая да си го свърша докрай, а когато не мога с нещо да се справя, предпочитам да не поемам този ангажимент.
-На Запад и в Щатите все повече се налага тенденцията, че бъдещето е на дисциплинирания актьор, а не както беше в миналия век, цял екип да чака звездата с часове за снимки или репетиции.
-Това е задължително! За мен това е възпитание, което и проф. Енчо Халачев, и проф. Венцеслав Кисьов са ни дали. Понякога са го казвали и нравоучително, но това да си хигиеничен актьор, да си възпитан и точен, е безценно.
-Какво влагаш в определението “хигиеничен актьор”?
-Да не закъсняваш, да си коректен, да не си скандалджия, да не си прекалено претенциозен… Гледай си твойте неща! Бъди доволен на това, което са ти дали като роля! Работи със сърце!… Има неща, които са ти неприятни, недостижими, нетипични. Опитай се да преодолееш това! Човек трябва да съумява да застава над тези неща.
Никой не е казал, че е лесно да си актьор, това са непрекъснати жертви. Няма невъзможни неща, но има такива, които се случват поради нежелание или съдбовност. Нехигиенично, недопустимо е да отидеш на репетиция пиян или дрогиран. Ти отиваш не само да правиш изкуство, но и да свършиш една работа, за която толкова хора са ти гласували доверие и зависят от теб…
-Преди време ти имаше една много симпатична рубрика за смешни новини в “Шоуто на Азис”… Трудно ли ти беше да решиш да участваш в шоу, водено от такава противоречива личност?
-Познавам Азис доста преди шоуто му, беше клиент на майка ми, която чрез фирмата си е представител на марката Kryolan над 25 години. Всички знаят, че неговата специфична визия е създадена с точно професионални гримове. Покрай грима го опознах и много го харесвам като човек. Той е много колоритна личност, много е наясно със себе си и с това, което иска да постигне в живота.
Приех да водя рубриката поради няколко обстоятелства. Едното беше, че ми възлагаха роля, която е изключително нетипична за мен – на една новинарка, която с такава безумна ирония, понякога дори сарказъм, казва едни смешни новини и по принцип иронизира себе си. Например: “Добър вечер, уважаеми зрители, аз съм Десислава Бакърджиева, известна съм с това, че всяка сутрин изпускам четката за зъби”.
 |
| С Азис по времето, когато води рубриката за смешни новини във вечерното му шоу |
Всъщност тези препратчици бяха по повод на това, че точно в този период в България се излюпиха всякакви псевдоидоли. Искаше ми се да кажа на интелигентните хора, които са наистина много в България, да вярват в себе си и да продължават да дерзаят в това, което са започнали. Да не си мислят, че лесният път е по-стойностен.
Някои хора си мислят: “Е, защо сега трябва да уча в някаква академия! Утре ще ме вземат на някой кастинг, с тоя-оня ще се запозная, ще пия кафе, това-онова, и ето – ставам известен”. За мен това не е стойностно. Някои хора наистина имат много голям късмет, но тези неща не зависят от нас.
 |
| С Яна Маринова, с която си партнират и в двата сериала - "Стъклен дом" и "Фамилията", сн. "Грация" |
Късметът си е нещо отгоре, написано, предначертано. Това не означава, че не трябва да работиш за този късмет и да защитаваш името си. Българинът е много критичен, той изначално е много умен, интелигентен, той е с история, с много широко полезрение. Макар не винаги успява да постигне максималното, той много добре знае какво е всъщност най-доброто. Той не е прост зрител, напротив.
-Водех “Българският Топ 100” по БНТ. Участвала съм в “Клуб НЛО” като студентка. Даже още не бях студентка, когато Бубето Пунчева (Боряна Пунчева – бел.ред.) ме ангажира… Страхотна жена! Тя ме викна на един кастинг още когато бях в десети клас бях. Като ме видя, каза: “Много ми харесваш! Ще те взема!” Правихме някакви скечове, пяхме песнички, танцувахме. После, като ме приеха във ВИТИЗ, продължих да участвам в техни скечове… Как ме връщаш в някакви стари мили неща…
-Всичко е някакво натрупване, качествено, а не количествено…
-Човек не трябва да е лаком за роли, а да държи на качествените неща, за да може, като се обърне назад и види какво е вършил, да се чувства щастлив.
(Следва)
ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО
ТРЕТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО
Няма коментари:
Публикуване на коментар