неделя, 8 декември 2013 г.

Деси Бакърджиева: Аз съм грозното пате – II част





Боряна АНТИМОВА

Нейните героини Нели от “Стъклен дом” и Диана от “Фамилията” са толкова органични, че хората и в живота я приемат ту като оправната амбициозна секретарка, ту като русата “кифла”, вкопчена в богат мъж. Деси обаче не е нито едно от двете.

Освен че е доктор на науките и с черен колан по карате, амбициозната и борбена дама с класа и стил лавира между снимките за сериала, ролите в театъра, киното, научната работа, почти 11-годишната си дъщеря и работата си като стилист в семейния бизнес…

Деси е от онези вдъхновяващи, позитивни, струящи ярка светлина хора, за които съм благодарна на професията си, че имам шанса да ги срещна…

Десислава Бакърджиева e родена на 4 декември в София. От 4-годишна е на сцената, пее и участва в различни формации. През 1988 г. е приета в студията на проф. Венцислав Кисьов в „Сълза и смях“.

През 2001 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев, а по-късно и магистратура по медийна информация, реклама и продуцентство в УНИБИТ, където тази година защити докторска степен. Две години се обучава и за стилист в Берлин при корифея Рене Кох.






Направила е над 20 запомнящи се роли на сцените на Народния, „Сълза и смях“, Сатиричния, „Сфумато“, “Българска армия” и др. Снимала се е в няколко филма, била е водеща на “Българският Топ 100” по БНТ, участва в “Клуб НЛО” и “Вечерното шоу на Азис”, в сериала „Тя и той“ по BTV и др.

Последните години придоби широка популярност с ролите си в сериалите “Стъклен дом” и “Фамилията” по bTV. Тази година е номинирана за “Жена на годината” в конкурса на сп. “Грация” в раздел “Телевизионна актриса”. Има дъщеря Анна Мариа на 10 години.


С Димитър Рачков в постановката "Вражалец" на театър "Българска армия"
първата част на интервюто Деси разказа за работата си по образите на Диана и Нели от сериалите “Фамилията” и “Стъклен дом”, и за рубриката си във “Вечерното шоу на Азис”) 


-Деси, къде играеш сега?

-В “Скакалци” в Сатирата, която излезе съвсем наскоро. Играя с моите колеги Любо Нейков, Христо Гърбов, Стоянка... Моята голяма сбъдната мечта - да съм със Стоянка Мутафова на сцената! И с Христо!… Боже, това беше толкова хубаво, като ме поканиха… Христина Апостолова, Ненчо Илчев, Васко Драганов, Шайбата, Август Попов, Албена… Плеяда от страхотни колеги – добри партньори и таланти! Ей такова хубаво нещо да ми се случи – пожелавам го на всеки!

В “Скакалци” играя слугинчето – доста интересен образ. Марийчето е слугинче в къщата на фабриканта (Христо Гърбов), и покрай нея се случват доста интересни неща. Фабрикантът трябва да извърши една държавна поръчка за едни траверси и пристигат трима ревизори. Първият е Величков (Васко Драганов), вторият Яначков (Любо Нейков), и третият е Лисичков (Август Попов).


С Димитър Рачков и Асен Блатечки в постановката "Вражалец" в театър "Българска армия"


-И слугинчето ти, подобно на Нели в “Стъклен дом”, играе някаква ключова роля в интригата?

-Ролята е много ключова, наистина, защото заради нея става такава каша… Единият ревизор започва да я сваля, тя обаче се дърпа, защото си има любим… Този Ст. Л. Костов е гений! Аз съм толкова щастлива, че играя във втора негова пиеса, след “Вражалец”! Постарали сме се в пиесата да има повече класика – и от визуална, и от игрова  гледна точка, въпреки че текстът е толкова актуален!

-С много любов говориш за твоето слугинче…

-Е... няма значение кого играя! Има най-различни хора по този свят, не може да ги омаловажаваш. За мен във всеки човек има изначално добро и много красота! Въпросът е той дали ще иска да го развие и да го покаже.


... и отново "Вражалец" с Димитър Рачков и Любо Нейков


-Продължавате да играете и “Вражалец” в Армията…

-Да, все още, осем години. Много смешно представление с изключителни, звездни актьори – Любо Нейков, Митко Рачков, Асен Блатечки.

-Играеш ли още в “Престъпления на сърцето”, където си една от трите красавици, заедно с Яна Маринова и Елен Колева?

-Е, те другите са красиви, аз съм грозното пате (Смее се). Пиесата излезе в Пернишкия театър, играхме я в няколко града, надяваме се от януари да е по-често. В провинциалните театри е трудно с финансите. Иначе театърът е прекрасен, аз съм възхитена! Те са толкова точни, толкова готин екип, но не всичко зависи от тях. А на представленията е пълно, хората искат да гледат театър!





Много е важно да избираш подходящата пиеса с подходящия режисьор и актьори, но най-хубавото е, че хората се върнаха към истинското, живото изкуство. Преди две години говорих с един възрастен човек, който каза, че театърът умира… Няма такова нещо! Докато има живи хора, ще има и живо изкуство!

-Българинът има нужда от театър…

-Има, защото сме народ с вековна история, за която могат да ни завиждат всички нации! Какво виждам – половината от младежта сега не си уважава държавата и историята… Защо?! Където и да отидеш по света, забелязваш българина, разпознаваш го! Той има аура, има присъствие!


-Какво ти предстои на сцена?

-След Нова година предстои една пиеса на Ингмар Бергман… Дано да стане… Много е трудно, доста сме ангажирани… В Пазарджишкия театър мисля, че я бяха представили под заглавието “И да смиташ боклука под килима”, нашето работно заглавие засега е “Кактус”.

-Какво ти се играе?

-Всичко ми се играе. (Смее се) Но едно по едно. Искам да имам време да си изпипам всяка роля, а не да се хвърлям едновременно на 120 неща. В театрите съм на свободна практика, имам договор за сериала и искам да съчетавам добре и двете неща така, че едното да не пречи на другото. Затова от няколко години съм взела решението да не съм на щат, в което няма нищо лошо. Предпочитам да съм коректна към работодателите си.







-Доста смело решение за жена, която сама си отглежда детето…

-Е, не съм сама. Имам мама, татко, сестра. Но колкото до парите, разчитам на собствените доходи. Работя и в семейната фирма, а когато човек работи, не се страхува, че ще остане без доходи.

-Някои твои фенове съжаляват, че не си вече с оня фамозен морковено-оранжев цвят на секретарката Нели… Да не си подписала договор да си руса?

-Да, докато съм Диана, ще съм руса. Имаше много смешно обаждане от офиса на “Камера”: “Ало, Деси, утре си на кастинг”. Питам какъв кастинг, а те – “За “Фамилията”. И трябва да си руса, мойто момиче”. (Смее се) Типичната миска…

-Та твоята руса главица никак не кореспондира с докторската ти степен…

-(Бурен смях) Много ми отива да съм тъпа блондинка, нали?… Аз съм от семейство на интелигентни и преуспели хора. Около мен всички са икономисти – баща ми, майка ми, сестра ми, леля ми. Дядо ми, Бог да го прости, е завършил в Германия две висши образования. Другият ми дядо също е с висше образование, военен, полковник.

-Каква беше темата на докторантурата ти?

-“Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформация и взаимодействия”.


-Да го обясним на по-човешки език…

-(Бурен смях) Завърших магистратура в Университета по библиотекознание и информационни технологии – УНИБИТ. Това е бившият библиотекарски факултет на Софийския университет. Когато започнах да следвам там, магистратурата ми беше “Медийна информация, реклама и продуцентство”.

Има същата специалност в НАТФИЗ, но избрах УНИБИТ заради преподавателския състав и заради това, че имах невероятната чест да бъда поканена от проф. Стоян Денчев. Освен това те имат конвенция с “Харвард” и имах перспектива да си продължа и там образованието.

Казах си, защо пък не. И от година на година ми ставаше все по-интересно и любопитно. Даже на защитата на магистратурата ми се скараха: “Ти защо спираш да пишеш?”. Казах, че нямам време, имам професия, която искам да си практикувам. Казаха ми: “Ама как може такова нещо! Виж какви интересни неща си написала!”

-На какви теми е писала д-р Бакърджиева?

-За филмовата индустрия в България, за дигитализацията на националния филмов архив, за технологиите в киното през последните 20 години, за различните школи. Писала съм за нови български филми, имам няколко публикации в научни издания.






-Май много малко хора знаят, че си и доктор на науките…

-Защо трябва да знаят?! Доктор съм по теория на научната информация и темата за докторантурата ми беше много интересна, три години я писах. По това време се научих да спя по 4-5 часа. Много е трудно, много кафе пия. Чела съм и лекции, но кажи ми кога?…

Ето, днес ми е единственият свободен ден, но след интервюто отивам в телевизията, след това трябва да взема детето от училище и да го заведа на занималня. Имам да пиша, от доста време влача специализацията си в НАТФИЗ. Вече съм на финала, най-накрая написах реферата. Научен ръководител ми е проф. Божидар Манов и е свързана с киното.

-Специализация и в НАТФИЗ?! Изумена съм…

-(Бурен смях) Ами ето, харесва ми, на мен това ми е интересно. Животът ми е свързан с учене. В НАТФИЗ имам бакалавърска степен по актьорско майсторство, магистърската ми е от УНИБИТ… Проф. Стоян Денчев е страхотен човек! Аз съм толкова впечатлена от него! Мисля, че той е един успешен пример за това, че всички трябва да бъдем добри хора и да мислим за другите. Той мисли за студентите.


Знаеш ли колко е хубав университетът? Бях на конференция по случай Деня на будителите, която той организира. Беше с международно участие, с много студенти, деца на по 18-19 години, ама такива научни доклади изкараха! Скриха ми шапката!


Темата беше “Устойчиво развитие на всички направления на медиата”, аз също изнесох един научен доклад – “Устойчиво развитие и конвергенция на медиите”. Най-общо казано това означава трансформация на медиите. Тип конвергенция е например, когато една нова медиа намира своето ново приложение, например когато вестниците започват да се издават онлайн.

-Много подходящ гост си за днешния студентски празник…

-Някои хора ми се подиграват, че продължавам да уча. Мисля, че човек трябва да учи през целия си живот. Не може постоянно да си мислиш, че си най-великият. Винаги има какво ново да научиш, а в такива университети като НАТФИЗ и УНИБИТ можеш съвсем спокойно да получиш тази информация наготово. Ето, затова човек трябва да следва, а не да се бъхти и на 20-ата година да разбере, че например текстът, за да го научиш наизуст, трябва да си го партнираш с другарчето, защото така е по-лесно.




-Какво би казала на студентите на днешния им празник?

-Да учат, да са успешни, да са щастливи и да знаят, че има смисъл в това, което правят.

-А какво ще кажеш на “ранобудните студенти"?

-Аз с политика не се занимавам, но мога да кажа на студентите, че трябва да се борят за истината. Тя е най-силното оръжие. А също и доброто. И да не забравяме, че сме една велика нация, и че ако сме задружни и малко по-уверени в себе си, може да се справим с всяка трудност. Историята го доказва. Не са ни смачкали толкова векове, останахме живи, продължаваме напред!




-Да не те обвинят и теб като синоптика Емо Чолаков, че оптимизмът ти граничи с наивитет…

-Да, някои ме обвиняват, че съм прекален оптимист. Не, напротив, аз съм здраво стъпила на краката си. Виждам едни прекрасни млади хора, които са завършили в България. Не говоря за тези, които отиват да учат в чужбина. И аз можех да остана да живея и работя в Германия. Половината ми рода живее там, имам си апартамент в Берлин, който мога да използвам, няма проблем. Но не искам!


Мога да отида там да свърша някаква работа, да се почувствам добре и да се върна. Защото тук е моят дом. Тук е моята родина. Какво виждаш в чужбина? Отиваш, отваря ти вратата пиколото българин, сервира ти сервитьорът българин, управител на хотел – българин…

Отиваме да слугуваме! Интелигентни, красиви, готини млади хора отиват да слугуват! Защо?! Това ли заслужаваме – да сме роби на някой друг?! Ще изкарат повече пари… Те и тук могат да изкарат повече пари, с тая разлика, че там, в чужбина, се научават да работят…

-Хора, които се връщат, казват, че са го направили, защото тук има много повече работа.

-Да, за хора, които не ги мързи, тук има работа, но понеже е много трудно, някои се отказват. Да, наистина е много трудно да работиш в България. Но и на Запад не е лесно. Навсякъде е трудно! Ако ти изначално тръгнеш с мисълта, че тук е много трудно и няма работа, и че няма да успееш… може и да не успееш.

Положителното мислене помага да вземаш правилните решения. То отключва в теб една добра енергия. Позитивизмът е полезен в определени случаи. Когато човек мисли отрицателно, зацикля и по-трудно взема решения, по-трудно намира правилния изход.

(Следва)

Публикувано във в. "Преса", 8 декември 2013 г.

ПЪРВА ЧАСТ
ТРЕТА ЧАСТ

Няма коментари:

Публикуване на коментар