неделя, 29 декември 2013 г.

Лилия Маравиля: Домът е там, където е любовта






Сн. Велислава Каймаканова-Ножарова
Боряна АНТИМОВА


Лилия Маравиля е родена на 18 януари във Варна. От малка е увлечена по театъра и във втори клас се записва в детската театрална школа на братя Райкови в родния си град.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд.

Прави десетки силни роли на сцените на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия”, Сатирата. От 1996 г. е в трупата на театър „София”. Има две номинации за „Аскеер” (г-ца Д Олбак в „Развратникът” и дойката в “Ромео и Жулиета”) и за “Икар” (Леони в “Ужасните родители”).



сн. Кирил Проданов и Веселин Христов



През 2011 г. получи “Златна роза” за ролята на Мила във филма “Love.net”. Стана широко популярна като Марго в сериала “Под прикритие”, снима се и в “Стъклен дом”. През ноември при голям успех премина премиерата й в главната роля в “Госпожа Министершата” в театър “София”.

Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г., има дъщеря Паола на 12 години.






-Лили, успешна ли беше годината за теб?

-Много съм доволна от изминалата година, защото се отдадох на театъра. Имах едно много хубаво предложение – ролята на госпожа Министершата. Много се радвам, че се получи и жъна успехи с нея. На публиката много й хареса моята интерпретация и спектакълът като цяло. Салоните са пълни и съм много щастлива. За нас, актьорите, това е най-голямата награда.

-Много нетрадиционен прочит на пиесата на Бранислав Нушич, пък и на ролята ти.

-Да, тя е много различна от моя натюрел, но много й се радвах. Както казва режисьорът Недялко Делчев, опитахме се да не правим скечово представление, но едновременно с това – да се изтръгнем и от битовото, и от духовното. Да, моята Живка е по-различна, много се забавлявам с нея.


сн. Кирил Проданов и Веселин Христов
Досега винаги са ме вкарвали в клишето на хубава, мила, чувствителна, деликатна жена. Госпожа Министершата е една много силна жена, която от мизерията изведнъж много бързо се издига в обществото. Мъжа й го канят министър и за нея започва един нов живот. (Смее се) Аз много мислих за тая жена Живка. Тя всъщност е моторът в къщата, и когато имат пари, и когато нямат, тя е главнокомандващият. Има много такива жени, които са силни вкъщи и командорят.

За нейно съжаление обаче мъжът й е доста по-почтен и не може да пробие. От самото начало пиесата започва с това: “Ех, бе моят, бе той не става за нищо! Другите се бутат в разни комисии, заседания, ама моят не умее! Ей на, виж, другите покрай партията къщи вдигнаха, моят разтури!”

Но когато внезапно идва новината, че правителството е паднало и мъжа й го викат в двореца да му предложат министерско място, изведнъж тая жена се развихря. Веднага се прекръства от Живка на Живана Попович. Както си говорихме с режисьора, изведнъж на тази жена много й се прииска да живее, да опита от това, от онова. И е амбициозна, иска да научи и това, и онова. Хвърля се в живот, в танци… Дай на простака власт и му гледай сеира.


сн. Кирил Проданов и Веселин Христов
Тя не може да се промени, защото си е една простакеса. Този тип хора са безкомпромисни във взаимоотношенията си, те нямат никакво уважение към други личности и това го наблюдаваме откак свят светува. И днес има много такива хора, особено тези, които изведнъж заемат някаква висока позиция и не са подготвени житейски за това. Пък и интелектуално не са на това ниво. Тези хора озверяват, те се срастват с поста си и нищо човешко не остава в тях.

-С какво най-много те привлича този образ?

-Най-интересното за мен е, че Живка много бързо се преобразява от женицата с проблемите и мизерията в една госпожа с всякакви възможности – само вдига телефона и животът на хората се променя. Но и претърпява много бързо фиаско, защото заради нея мъжът й си подава оставката, а тя много бързо от пиедестала слиза на земята.

Обратът е много интересен не само за мен, но и за публиката. Зрителите направо са шокирани. Всичко се случва много бързо пред очите им, а след краха Живка се обръща към публиката: “Какво ме гледате? Вие сте същите!”. Когато някой те посочи и ти каже това, започваш да се замисляш. Забавно ми е всичко в спектакъла, защото преминава със страхотно темпо, има много забързан вътрешен ритъм, с много хубави обрати. Така трябва да се прави комедия.


сн. Кирил Проданов и Веселин Христов
Харесва ми и защото е една типична балканска битова комедия. Недялко Делчев е от този тип по-деликатни режисьори. Той я представи по-интелигентно, по-различно като послание. Към това трябва да прибавим и великолепната мултимедия на Димитър Сарджев, който е направил страхотни неща. Много фина и интелигентна работа. Декорът е абсолютно изчистен, няма столове, няма маси…

-И вие, актьорите, трябва да “напълните” сцената с присъствие…

-Това беше доста трудно в началото, защото на празна сцена много трудно се играе. От друга страна пък е най-голямото удоволствие за актьора, защото това е едно актьорско представление. Екипът е от млади симпатични колеги и като отидем на представление, още докато ни гримират и обличат, всички вече играят…

А няма нищо по-хубаво в театъра от това – да отиваш с такова желание да играеш, да излезеш, да усетиш публиката и тя да те подеме… Много е хубаво! Пожелавам на всички мои колеги да имат такъв късмет да попаднат на роля, която им харесва, и да играят с такова удоволствие като мен.

-Ти се дистанцираш от Живка-Живана, но си личи, че ти е симпотична. С какво?

-Много е странно, защото аз никак не харесвам такива агресивни хора. Аз съм по-чувствителна и деликатна и такъв тип агресия като на Живка много ме притеснява, дори ме отвращава. Особено в политиката. Като видя такива хора, искрено се възмущавам и имам чувството, че това лично ме наранява. Такава безпардонност много ме дразни.

Но пък от друга страна аз исках Живка да е такава – драстично агресивна, безпардонна, простачка. Но хора, които са гледали, казват: “Тя е безпардонна, простакеса, но въпреки всичко има нещо симпатично в нея”. Може би симпатичността идва от това, че тя е любопитна, иска да се развива, да се усъвършенства.


сн. Кирил Проданов и Веселин Христов


Един приятел ми каза нещо много интересно. Той ме е гледал и като дойката в “Ромео и Жулиета”, където също имах комедийна роля и може би за пръв път ме видяха в такава светлина. След като гледа “Министершата”, ми каза: “Много странно… Дойката ми беше симпатична, докато тази ми е гадничка”. Казах: “Много се радвам, защото явно съм успяла”. Хората уж не я харесват, но по някакъв начин тази амбиция и простотията й е симпатична. (Смее се)


-На плаката на спектакъла Живана е с балетна пачка и вълнени чорапи. Това е някакъв символ, нали?

-Балетът е едно от нейните стъпала към изкачването. В някакъв момент тя решава, че трябва да отиде в балетната зала и да се научи да танцува. Ушиха ми професионална балетна пачка и това стана много емблематично и много комично, едно намигване – че може всичко, но тя ще си остане простачката с вълнените чорапи.

-От януари върви четвърти сезон на сериала “Под прикритие”, какво ще става със семейство Попови, като се разделихте?

-Много ме е яд, че са решили да ни разделят с “мъжа ми” Владо Пенев. Мъчно ми е, защото с него снимах с такова удоволствие!


С Владо Пенев като семейство Попови в сериала "Под прикритие"


-Във Фейсбук имаш цял албум “семейство Попови”…

-Да, трябваше да направим семейни снимки за сериала и един цял ден премина във фотосесия с Владо. Той е прекрасен, с него няма как снимките да не са с настроение. Много го обичам като човек и му се възхищавам, защото е прекрасен актьор. Удоволствие е да се работи с такъв човек, още повече, че той е изключително забавен човек. По време на снимките сме се смели през цялото време.

Много се обичаме с него и със Снежана Макавеева, която играе нашата дъщеря в сериала. Тримата имаме сходно чувство за хумор и  много се забавлявахме. И извън снимките се обичаме като семейство. Много леко се работи с Владо и на него му е приятно да снима с мен. Сега ми е мъчно, че са ни разделили, защото това са едни от най-хубавите ми преживявания като актриса.


С Владо Пенев като семейство попови в сериала "Под прикритие"


Знаеш ли, снимали сме много драматични епизоди, и докато минаваме през грим и коса, си повтаряме текста, пародираме и се забавляваме. Но в момента, в който сме пред камерата и кажат “Екшън”, и двамата вече сме на сто процента концентрирани и стават много вълнуващи сцени, в които и двамата плачем. Разбрах, че Владо играл прекрасно в “Скъперникът”, ще отида да го гледам, че ми липсва, а Попови трябва да се подкрепят (Смее се)


Във филма "Слънчево"


-Известно е, че някои театрални примадони и преди и сега не са обичали репортерите. Ти, след като игра журналистката Дима във филма “Слънчево”, промени ли отношението си към професията журналист?

-Аз съм научена на едно нещо от родителите си и от брат ми, който е с 10 години по-голям от мен – че трябва да уважаваме труда на всеки човек. Няма причина да не уважавам журналистите. Дразнила съм се, когато за мен се пишат неверни неща, но тези, които си измислят – това журналисти ли са?! Чувствах се добре в ролята на Дима, уважавах я. Това да си по горещите точки в света е такава отговорност, да можеш бързо да реагираш при инциденти – това изисква бърза мисъл, комбинативност.




-Във филма “Love.net” представи история, която все по-често се среща и в живота – една жена решава да си създаде фалшив профил, за да съблазни отново мъжа си, който има афера в мрежата…

-Много харесвам героинята си Мила, начина й на мислене. Тя е една изключително модерна и смела жена. В подобна ситуация, когато разбереш, че мъжът ти има любовна връзка в нета, една женка как реагира? Вдига скандал на мъжа си или намира съперницата си, нарича я кучка и я обижда. Не го разбирам това.

Сигурно е тежко да се преживее подобна измяна, но трябва да запазиш достойнството си, не може да реагираш по този начин. Замисляла съм се как аз бих реагирала, ако аз изпадна в подобна ситуация. Сигурно ще съм много гневна, но никога няма да унижа нито себе си, нито любимия си.


С Христо Шопов във филма "Love.net"


Кажи ми сега, тази жена, с която изневерява мъжът ми, какво ми е виновна? Да ми се е клела на мен във вярност? Защо трябва да оправдавам мъжа си, пък тя да е кучката, а не обратно? Какво значи “да ми откраднат мъжа”? Това е тъпо. Той ме е предал. Затова много ми хареса Мила – тя запази собственото си достойнство и това на мъжа си. Много ми хареса финала.

-Какво точно от финала?

-Той отиде при един хакер, за да разбере коя е Моника, в която се влюби в нета. Когато разбра, че всъщност се е влюбил в жена си за втори път, той отиде и я помоли да му прости, като много ми харесват финалните му реплики: “Моля те, нека Моника остане”… Много жени забравят това, заради което мъжете им са се влюбили в тях. Животът след брака не е само бит, деца и ходене на работа.




-Явно много горещо си прегърнала тази роля, защото взе и “Златна роза” за нея.

-Когато поема дадена роля, аз трябва много добре да знам какво играя. Искам да знам как мисли този човек, за да го пресъздам добре. Не е толкова важно как ходи и как изглежда, важно е как мисли. Оттам нататък всичко друго се подрежда. Актьорите рядко се харесват в ролите си, но на мен много ми харесва как отиграх последната сцена – когато Мила отваря имейла си и чете писмото от мъжа си: “Аз разбрах, че си ти”.

Колкото и нескромно да е, много ми харесва как съм го изиграла… Усетила съм го, преживяла съм го, минало е през мен… Гледам го като зрител и се вълнувам също като зрител, все едно не съм аз там… Много съм благодарна на режисьора, че ми е дал тази възможност да изградя образа по този начин.



С Владо Пенев като сем. Попови в сериала "Под прикритие"

-Сега, след еуфорията на Министершата, има ли някакъв нов проект, който да те грабне така?

-Да, има един проект, живот и здраве, дано да стане… Един сериал, в който ролята е просто убиец! Стискай палци проектът да тръгне!

(СЛЕДВА)

ВТОРА ЧАСТ
ТРЕТА ЧАСТ

Публикувано във в. “Преса”, 29 януари 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар