Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.
На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.
Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.
През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.
-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.
-Дай за нещо друго да говорим…
-Защо не за това? Може да заразиш някого с добрината си навръх Коледа…
-Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. В дома в Пазарджик се държаха много лошо с децата, миришеше на урина и аз направих скандал. Имаше някаква антилогика – хем децата страдат, хем знаеш, че това, което даваш, няма да отиде при тях.
-Отстрани изглежда лесно да направиш добро, ако имаш добри приятели.
-За тези деца не е толкова важно какво има в хладилника им, а да излязат от дома, да се забавляват. Но не е чак толкова лесно да ги изведеш, искат се специални разрешителни, голяма бумащина е, пък и трябва да се осигурят автобуси. Тази година пак ще го направим, като излезе вторият “Корпус…”.
-Това предаване ме зарежда позитивно – срещата с различни хора, със страхотната публика. Пък и на слушалката в ухото ми е Ники Николов, когото много харесвам. Преди дни беше много смешен.
След края на всяко предаване винаги ми казва “Супер беше, обаче…” и казва нещо. Един ден обаче беше забравил какво иска да ми каже и в 9 часа сутринта ми праща есемес. Рекох си, някаква бележка по предаването, но ми стана много смешно.
Представих си как той цяла нощ е мислил какво има да ми каже, и сутринта се е сетил. А той: “Забелязах, че накрая ти падна гласът. Да си купиш “Биогая” или някакви други таблетки за смучене”… Това се казва перфекционизъм. Приятно ми е да работя с такива хора, защото постигат добри резултати.
-Получило се е живо и динамично предаване, ти влизаш в различни роли… Докъде и доколко импровизираш?
-Имам начален и финален анонс, от там нататък всичко се помни. Има различни персонажи, разработени от мен, които трябва да разигравам, но трябва да помня какво говоря във всяка роля. Ники Николов, разбира се, ми подава реплики в слушалката.
Имаме си общ хумор, че правя лапсуси и понякога се шегува в слушалката: “Лапси, ти си”. Тези минискечове с импровизация са си чисто актьорска работа. Много мразя като ми кажат: “Ами импровизирай нещо”. Ако не ми е смешно, какво да импровизирам?
-Преди това водеше “Големите загадки” по Би Ти Ви и “Съблечи си късмета”.
-“Големите загадки” беше интересно предаване, но силата му не идваше от мен, а от интересните теми. Харесваше ми много, но когато отидох в ТВ 7 да правя “Съблечи си късмета”, отпадна възможността да го водя заради голямата конкуренция на медиите, което за мен е някакъв пълен абсурд. Но така пък дойде “Следващият, моля”, което е в моя натюрел, така да се каже.
-Така се случи. Ако не беше Ники Николов, нямаше да правя това предаване. Мозъкът на един проект трябва да се допълва с някого. Не да усещаш, че като сив кардинал и човекът в сянка теглиш цял хомот на 250 човека публика, 30 гости и 12 персонажа, които трябва да разиграваш, а да намериш някой, който да ти повярва.
Когато Ники отиде в Италия и гледа наживо оригинала, след това ми се обади развълнуван и един час говорихме как водещият не чете, как няма аутокю и ми каза: “Ще го правим по същия начин”. Казах: “Чакай, чакай, как си представяш аз да се хвърля в тая дълбока вода”. Но той настоя да опитаме.
Разбира се, имали сме търкания, всеки си държи на своето, но за доброто на предаването единият кляка в споровете. В началото Ники беше недоверчив, понеже е свикнал да бъде като кукловод, да контролира всички и всичко. Постепенно почна да ми се доверява на вкуса за определени неща, например като твърди, че нещо е смешно, а аз му казвам, че не е. Някой път аз съм прав, друг път той.
Почваме вече да се усещаме. Случвало се е като реша да провокирам някой интересен гост, Ники да ми подаде същия въпрос, който ми е в главата… Оказа се, че мислим по един и същи начин.
-Трудно ли беше добра душа като теб да изгради образа на злодея Шаки в сериала “Стъклен дом”?
-Има такава максима на Шекспир, че най-просташките образи в пиесите му се играят от най-интелигентните актьори. Същото е и с най-отрицателните герои – те се играят от добри хора. Аз съм добър човек, като такъв се приемам… Ето, вчера убих двама човека, но днес съм добър, убих само едно куче (Смее се) Майтап.
 |
| Като Шаки в "Стъклен дом" |
-Шаки беше любимец обаче, защо ли?
-Хората обичат различното, нещо, с което може емоционално да са обвързани, без значение дали е позитивно или негативно. Всъщност най-трудно се играе добър човек, защото е предвидим и не е интересун. Колкото и странно да звучи, понякога ти е интересно да наблюдаваш луд човек на улицата, интересни са ти различните хора, различните случки.
Стопроцентово има мутри като Шаки в нашия бизнес и те са интересни на хората. В жълтите вестници много четат истории за тази или онази мутра, за да могат по някакъв начин да се алиенират от него и да кажат: “Ето, виждате ли какви лоши хора има, обаче аз не съм такъв”.
 |
| С Христо Шопов в сериала "Дървото на живота" |
-Защо се извини във Фейсбук за Христо в сериала “Дървото на живота”?
-Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата “Св. Неделя”, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.
Тези комунисти тогава организират най-големия терористичен атентат в Европа. Убиват много генерали, подполковници. В случая моят герой без да иска убива своя брат Йордан (Христо Шопов), който няколко пъти го спасява.
 |
| На снимки на филма "The Name Of The King" |
-Някъде беше споменал, че много ти харесва да се снимаш в исторически филми.
-Да, всички актьори обичат да играят в исторически роли. Много по-приятно е да се качиш на кон, да си в някаква друга епоха. Това те вкърва в някакъв друг свят. Както е казал Робърт де Ниро, “актьорството е за хора, които пред камерата могат да си позволят да правят неща, които не смеят да направят в живота”.
-Филмът “Корпусът за бързо реагиране”, в който ти си копродуцент, и актьор – това ли е най-голямата ти тръпка за момента?
-“Корпусът…” е шампанското в този момент, защото идва в правилното време, на правилното място. Първият филм беше много успешен, сега предстои премиера на втория на 17 януари. Моят герой Кутрум е елегантен ромски Джеймс Бонд.
Говори 3 езика, завършил е Сорбоната, има изложби в Лувъра, троен агент, работи за различни правителства. Женен е за Рашка, живее си в циганската махала, в същото време обаче пътува в Англия, Франция, а в Швейцария не го пускат поради ромския му произход.
Във втората част героят ми е много обран, много различен от първата част. Високо интелигентен и образован е, вече владее 6 чужди езика и е гениален фалшификатор. Гледах филма за първи път като завършен продукт и ме изкефи, че Кутрум знае какво прави и как да го постигне. Премиерата на филма е на 17 януари.
-А сега от циганската махала да прелетим в Лос Анджелис. Снимал си се със звезди като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл… Някои ти се чудят защо се заседя по-трайно тук?
-Откровено казано, всичко тръгна от един проект “Код червено”. Това е американски хорър, екшън, зомби филм, чиято премиера тук е на 21 февруари. Поех го от Константин Боров като продуцент и заедно го довършихме. Преди това бях продуцент на “Корпуса…”, така че професията взе да ми става интересна.
След “Код червено” тръгна продуцирането на втория “Корпус…”, защото нямаше пари за него. Впрегнах се да събера пари и събрах. Междувременно започнах снимки в “Стъклен дом”, после в “Дървото на живота”… Колелото така се завъртя, че започнах да влизам от проект в проект и все докато довършвам едно, вече съм започнал успоредно и друго…
 |
| Във военен екшън... поразителна прилика с Робърт де Ниро... |
Сигурно за много хора е непонятно, изглежда странно, но другата откровена истина е, че оставам тук, защото в Америка нямам толкова ангажименти. Това, че съм снимал с всички тези актьори, имам 60 филма, от които в Холивуд около 15, нищо още не значи. Там 2 месеца ходиш на кастинги и на третия месец снимаш нещо. Тоест 2 месеца чакам и не е сигурно, че третия ще се случи нещо.
Истина е, че в този трети месец плащат за предишните два, но тази несигуност като усещане и самочувствие започва да ти влияе. Аз не съм за постоянно тук, пак летя непрекъснато до Лос Анжелис, за Коледа съм там. Ако имам там хубаво предложение, ще снимам. Но пак повтарям, никой не може да откаже на Ники Николов. Той умее да те убеди.
-Ами освен да си го вземеш и него в Лос Анжелис…
-Ще си го взема. Той знае какво прави. Изглежда много изискващ, но следи всичко до перфекционизъм и работи по американски тертип. Категорично. Ето интересен детайл. Гледахме рейтингите на предаването “Следващият, моля” и той казва: “Ние в малки села не правим толкова висок рейтинг. Трябва ни герой, който да задоволи този вкус”.
И веднага вкарахме футболист, който е нов типаж, говори леко на диалект, тарикатче, селски бек, футболист от “Лудогорец”. Само истински професионалист като Ники може да забележи тези детайли и да каже какво трябва да се промени.
Много хора минават през просото. Поемат един проект в дадена телевизия и си правят неща, без да ги интересува рейтингът, докато Ники копае упорито. Вярвам, че откакто сме всеки ден, ще имаме още по-висок рейтинг.
-Някъде имаше коментари, дали си склонен в Холивуд в името на парите да играеш “пето борче”?
-Няма как да е в името на парите, защото, когато играеш “пето борче”, не вземаш пари.
СЛЕДВА
ВТОРА ЧАСТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар