Башар Рахал: Аз съм българин с финикийски нрав - II част

Боряна АНТИМОВА


Башар Рахал е роден е на 20 октомври 1974 г. в Дубай в семейството на Мунзер Рахал - ливанец и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България.

На 12 години започва да играе в телевизионни скечове, 2 години по-късно е в трупата на театър “Сълза и смях”. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов.

Снимал се е в над 60 филма, включително и много холивудски продукции, заедно със знаменитости като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл. Снима се и в едни от най-успешните български ленти - "Стъклен дом", "Дървото на живота", "Корпус за бързо реагиране", на който е и продуцент.




През 2012 г. е тв водещ в научно-популярната поредица на bTV "Големите загадки", а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 "Съблечи си късмета". От есента води гейм шоуто "Следващият, моля" по ТВ 7. Женен е за Калина Рахал, продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис, имат две дъщери – Клоуи на 11 г. и Индия на 4 г.



(В първата част Башар разказа как е водил деца от дом на пица и кино, за предаването, което води - “Следващият, моля”, за ролята му на Шаки в “Стъклен дом”, за голямата му тръпка - филма, който продуцира “Корпус за бързо реагиране” и какво го задържа тук, след като има дом и семейство в Лос Анджелис)

-Башар, обичаш да цитираш де Ниро, който казва: “Снимам се за кеф. Чакането в караваната струва пари”.

-Ами да, нека да не се лъжем, аз за Холивуд съм мистър Никой. Държа да напишеш това. Много по-интересно ще е да кажа за новините: “О, супер съм, знаеш ли какви роли ме чакат в Холивуд”…

Имам агенти и мениджъри, когато отида в Лос Анджелис, пак се явявам на кастинги. Но човек си тежи на мястото. Хората тук ме познават. Там, където си тежиш на мястото, струваш повече. Освен това едно е да правиш роля на английски, друго – на български.

-Едно саморазголващо признание… Може да го изтълкуват погрешно?

-Няма значение. Аз гледам да се развивам в професията. Това е нещо, което ме зарежда. Професията е едно от нещата, което ни кара да живеем добре и да сме щастливи. Искаме първо всички около нас да са здрави и оттам нататък имаш две важни неща в живота – децата и професията.

-След като си видял “две и двеста” в киноиндустрията, как се прави филм за 50 млн. долара и за 50 хил. лева?

-Може филм за 50 милиона долара да е абсолютен провал и такъв за 50 хиляди лева – абсолютен успех. Много е важно да се събереш с отбор юнаци, с които мислите еднакво. Тогава парите нямат чак такова голямо значение.

Мога да кажа категорично, че в сравнение с филма “Код червено”, който беше сниман за 2 млн. долара, “Корпус за бързо реагиране” с бюджет 200 хиляди лева, се снимаше с 10 пъти по-голямо желание и хъс. Вярно, че е комедия и че ни беше много забавно, но отборът там беше много по-добър. Докато в “Код червено” много хора бяха дошли просто да изкарат един пари и да свършат колкото могат работата… И това е жалкото.

-Сред 60-те филма, които си снимал, преобладават екшъни и трилъри.

-То с моето лице в какво друго да ме снимат… (Смее се)

-Винаги ли си ползвал дубльор?

-О, да, трудно е да поддържаш физиката си в такава форма. Ето, един Асен Блатечки е с отлична физика и много му се радвам, но аз нямам това желание да развивам физиката си.

-Радваш се на Блатечки? Непрекъснато някой се старае да създаде интрига между вас, кой е по-мъжкар…

-Това са глупости. С Асен бяхме в един клас в НАТФИЗ и досега сме си страхотни приятели, чуваме се. Завършихме при проф. Стефан Данаилов и бяхме много силен клас – Иван Бърнев, Стефания Колева, Ненчо Илчев, Даниел Владимиров, който сега е във “Фамилията”.

-Къде остана театърът в плановете ти?

-Няма време за театър, но и категорично не ми е мъчно. Киното и телевизията винаги са били голямата ми страст. Като малък, след като със семейството ми се върнахме от Дубай тук, се включих в детско-юношеската школа на Бончо Урумов в “Сълза и смях” и ми харесваше. Но за театъра трябва да имаш време. Трябва да можеш да отделиш 2-3 месеца за репетиции всеки ден, и определен брой вечери месечно за представления.

С Калина и Клоуи

-Твоята прекрасна съпруга Калина направи шеметна кариера в Лос Анджелис – продуцент на много успешен сутрешен блок, с 4 награди “Еми”… При двама толкова заети хора и един голям океан между вас, как се гледат две деца?

-Калина е майка лъвица. Тя в момента е “на пангара” с децата, а аз тук си вея байряка и си разигравам коня… Но това си е част от изпитанието да си женен за актьор.

-Как се поддържа тръпката, любовта на такова голямо разстояние?

-Тя винаги минава през пречупената призма на любовта към децата. А пък и не искам да говоря за това. Не ми се обяснява през какви мъки и тегоби минаваме с този живот между София и Лос Анджлис...

Башар приспива Индия...

-Носи ти се славата на нежен баща. Даже писаха, че по едно време си гледал малката, Индия, като бебе в София?

-Глупости, никога не съм я гледал в София. Клоуи вече е на 10, Индия на почти 5, идват тук за месец и половина лятото. Иначе са родени в Лос Анджелис, там си живеят и учат.

-Какво обичаш да правиш с тях?

-Клоуи обичам да я дразня и да я хапя. Това са ни игрите. Всъщност характерчето в семейството е малката Инди, тя е чепатата. Калина казва: “Откакто те няма 2 месеца и половина, Индия толкова се е разлигавила, че идваш – и ти я мятам да се разправяш с нея”.

-Различават ли се заниманията ви в Лос Анджелис и тук?

-Разбира се, в Лос Анджелис забавите с децата са различни. Там развлеченията на възрастните са подчинени на желанията на децата. Като отидем на кино, ще гледаме детски филм, а не някой хорър за възрастни, който на мен ми се гледа. Там се съобразяват със следобедния сън на децата, с техните разходки, с нещата, които биха ги заредили позитивно.

С Индия

Но там има и прекалено много центрове, където може да се забавляваш – Юнивърсъл студио, Дисни ленд. Понякога тръгваме да разгледаме някое малко градче по посока Сан Франциско. Винаги има нещо, което не си видял още, а би искал. А в България няма място, където не съм бил, всичко съм обиколил. Когато имам време, винаги гледам да щипна за 2-3 дена извън София.

-Интересно детство си имал – до 6-годишен в Дубай, после тук.

-Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата
можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони.

Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита. И без нашите да се притесняват, защото са чули, че нечие дете е отвлечено. Сега не можем да пуснем децата си за 15 минути до магазина пеша.

-Имал ли си други шантави момчешки мечти?

-Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…

-Какво прави Карла?

-Играе си в Народния театър, гледа си детето.





-Риболовът ли е любимото ти хоби?

-Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал с колело, няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.

-Снима се за кампанията за бездомни животни “Прибери ме вкъщи” с едно кученце Инка. Твоя ли е?

-Не, просто кампанията ми хареса и пожелах да участвам. Имах едно куче, което се спомина, и сега нямам.

С кучето Инка във фотосесия за кампанията "Прибери ме вкъщи"

-Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?

-Да, баща ми е от голям християнски род, 2500 човека са. В Ливан до 1970 г. близо 70 процента са били християни, сега са 40 процента. В ливанските ни паспорти пише, че сме католици, но това не е вярно, ние сме православни християни.

Това е семо роля...

Дядо ми по бащина линия е от много силен християнски род в Ливан, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпростряли между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км и там примесът е голям.

Аз съм кръщаван в църквата “Света Неделя” още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян, а сестра ми Карла, понеже решили, че името й е католическо, я кръстили Мария. Даже от V до VII клас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.

С Клоуи и Индия на протестите лятото

-Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?

-Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои са в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се на тяхното мнение повече от всякакви други.

Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата, и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там. Така че нека нашите управници проверяват внимателно кой влиза в тази държава, дали е наистина страдащ от войната.

Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.

-Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…

-Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: “Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло.

Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Той е много светски човек, пътува много, има добри контакти. Виждаме какво стана по останалите арабски държави, които си смениха режимите – шериат, и нищо добро. Пълен провал навсякъде.

С Диана Любенова в Истамбул по време на снимките на
"Корпус за бързо реагиране"

А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град-светиня Маалула, единственият град в света, в който се говори на западен арамейски - езика на Исус Христос, взривиха най-старата църква там. Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват църкви, колят, бесят и измъчват християни!

А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия, и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия. Едните дават пари на управниците, другите – на бунтовниците, а страда цяла Сирия.

Башар като дете с баща си Мунзер и сестра си Карла

-Какво нещо е неинформираността… Някои хора казват, какъв българин е Башар Рахал, той е арабин…

-Аз повече няма да се поддавам на тези инсинуации. Много е странно да седиш и да убеждаваш някого кой си. Всеки човек има достойнството да каже каква религия изповядва.

-Ще те попитам по детски наивно: какъв се чувстваш - ливанец, американец или българин?

-Аз наистина нося финикийския темперамент, защото ливанците не са араби, а финикийци. От Америка съм взел стремежа да бъда малко повече политически коректен. А от България… Всичко останало е България.

-Как празнувате Коледа в твоето семейство?

-Както всички българи. На Бъдни вечер се готвят постни манджи и аз съм готвачът. Вечерта правя капама, която оставям на слаб огън за цялата нощ и си лягам. На сутринта още в 11.30 – 12 идват приятели, сяда се на трапезата с червено вино и така до вечерта.

Снимаме реакциите на децата с подаръците, това е много приятно. Калина никога не си идва по това време, защото работи между Коледа и Нова година. Може да си вземе единствено месец отпуск през лятото, което е много голяма почивка за Америка. Затова на Коледа винаги аз съм там.

Публикувано във в. "Преса" на 22 декември 2013 г.