четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Емил Камиларов е!



От Българската Социална Мрежа

Днес, докато се ровех да разбера колко медии са уважили едно събитие – откриването на III Международен фестивал и конкурс за млади цигулари “Проф. Емил Камиларов” (виж линковете долу), попаднах на тази прекрасна статия за “Паганини булгаро” и реших веднага да я споделя с читателите на “Икар”. Авторът не е посочен, а бих искала да го знам, за да му стисна ръката… Като видях статията, си казах: “Ура, ето един съмишленик!”.

Свидетел съм как за трета поредна година проф. Дина Шнайдерман организира събитието при неимоверни трудности, унижения и с изключително малък бюджет. При това – на една достолепна възраст и в недобро здраве… Аз съм една от безименните българи, които абсолютно безплатно помагат на именитата ни цигуларка, диригент и преподавател, тъй като съм убедена, че името на Емил Камиларов е национална ценност и трябва да остане в културната ни съкровищница.

Наскоро в интервю за в. "Преса" изключителният хореограф Мила Искренова каза: "Жадни сме за неща, които ни издигат"... Жадни сме да знаем повече за гениите като него, за българите, оставили най-ярка следа в световното културно наследство...




Ерудитът Петър Увалиев по време на своите коментари по ББС  за българските писатели нарече всепризнатия майстор на словото Йордан Йовков "Той е!". Основателно може да се твърди, че със световните си музикални постижения цигуларят Емил Камилров също може да бъде наречен "Той е!"
.
През 1961 г. в Генуа Емил Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений Николо Паганини. Тая награда се счита за най-престижното отличие за всеки цигулар.

В ръцете на Паганини цигулката звучала като цял оркестър. Композиците му в техническо отношение са толкова сложни, че трудно могат да бъдат изсвирени. Необходимо е дълго обучение, как да се докосват струните и как да се движи лъка.

Но най-важното според него е: "Да стигне до моята тайна, цигуларят трябва да има добра техника, чрез нея да успее да вникне в характера на инструмента и така да покори съзнанието на слушателите". Това Камиларов успя да покаже на конкурса и в европейските музикални среди е наричан "Булгаро Паганини".


Той е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини. Първият път по регламент като лауреат в международния конкурс в Генуа, вторият път в Упсала - Швеция, когато той и съпругата му Дина Шнайдерман издействат кметството на Генуа да разреши уникалната цигулка и нейно точно копие да бъдат предоставени на двамата големи български музиканти, които изнасят с изключителен успех шест концерта в Упсала, където около 30  години живееха.

В ръцете на Паганини цигулката звучала като цял оркестър. Композиците му в техническо отношение са толкова сложни, че трудно могат да бъдат изсвирени. Необходимо е дълго обучение, как да се докосват струните и как да се движи лъка.

Но най-важното според него е: "Да се вникне в моята тайна, ако мога да я нарека така. Цигуларят трябва да има добра техника и чрез нея да успее да вникне в характера на инструмента и така да покори съзнанието на слушателите". Това Камиларов успя да покаже на конкурса, посветен на гениалния италиански цигулар, бе наречен "Булгаро Паганини".

Емил Камиларов е роден през 1928 г. край Тулуза във влак, който пътувал за този френския град. Завършва Музикалната академия с София. Учил в Ленинградската консерватория, където защитава дисертация.

През 1960-те години със съпругата си сформират в София "Български камерен оркестър". Свирят в дует и се превръщат в абсолютни фаворити на публиката. И до днес световни радиостанции излъчват издадения от "Балкантон" на винилна плоча запис на Първия концерт на Паганини със Софийската филхармония, дирижирана от Васил Стефанов. От 1963 г. Камиларов е професор.
.
Паганини е имал трагична съдба и това е поводът да бъде наречен "Прокълнатият Паганини". Логично свързвам съдбата на Емил Камиларов със съдбата на гениалния музикант, защото, когато Емил е на върха на славата си, срещу него започва организиран политически натиск и професионални нападки.



В началото на 1980-те години Камиларов и Шнайдерман биват  принудени да напуснат България, режимът ги обявява за "невъзвращенци" и ги вкарва в "черния списък". Но примката около двамата именити музиканти започва да се затяга още в средата на 60-те години. Властта не гледа с добро око на Камиларов, защото е от богато буржоазно семейство.

След 9 септември 1944 г. къщата им в Русе е национализирана и се превръща в сграда на окръжния комитет на БКП. Осигуряват им материална сигурност, но им забраняват да участват в концерти. Световно известните музиканти не могат да понесат тая жестока за всеки творец забрана и официално се разделят с България, като изнасят своя Прощален концерт.

Установяват се в Швеция, където откриват музикална школа и продължават да концертират по света. Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала. В средата на 1990-те години семейството се завръща на българска сцена, изнася струнен концерт и води майсторски клас.

Университетът в шведския град Упсала, където проф. Емил Камиларов остави трайни следи в музикалното изкуство на северната страна и Европа

Университетът в шведския град Упсала, където проф. Емил Камиларов остави трайни следи в музикалното изкуство на северната страна и в Европа.

.
"Мен ме отстраниха от педагогическа работа. Издадоха заповед, с която аз и съпругата ми Дина Шнайдерман нямаме право да свирим в България. Стигна се дотам, че ни бяха осигурени наистина големи заплати, но с условие да не участваме в концертния живот на страната. Това за нас беше невъзможно.

Няма обяснение за това. Предполагам, че до голяма степен това беше неколегиално отношение или по-точно казано - завист. Така го усетихме, така го преживяхме. И взехме решение - изоставихме всичко, градено тук, и започнахме от нулата. Не ни създадоха пречки при напускане на България, за да се "отърват" от нас", тълкува приживе събитията, довели до емиграцията маестро Камиларов.
.
Проф. Емил Камиларов почина на 4 октомври 2007 г. в Упсала, Швеция. Според семейното споразумение погребението е скромно и без разгласа там и в България.

По тази причина Министерството на културата съобщава късно тъжната вест: "Проф. Емил Камиларов е един от най-ярките и неповторими майстори на музикалното изкуство, изключителен цигулар, без чийто ювелирен талант българската и световната култура нямаше да са същите.

Отиде си от този свят един голям българин, чието сърце остана в Родината. Житейската и творческата му съдба го свърза завинаги с Швеция, но за голямата му дарба нямаше граници и препятствия.

Наричаха го "българския Паганини". Неговите ярки и одухотворени изпълнения го нареждат сред най-вдъхновените популяризатори на класическото изкуство.

Далеч от творческата суета, проф. Емил Камиларов раздаваше своя талант без остатък. Невероятна бе дарбата му да извисява музиката и да я превръща в магия, неподвластна на времето и на съдбата".
.
До неговия последен ден, а и след смъртта му, отношенията с България остават неизяснени. Натрупани в продължение на много години обиди, оскърбления и недоразумения са причина за скъсаната връзка на големия музикант с родината. Нито една държавна институция не му присъди държавно отличие.

РЕПОРТАЖ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА КОНКУРСА
СЛОВО НА ОТКРИВАНЕТО НА КОНКУРСА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФЕСТИВАЛА И КОНКУРСА "ЕМИЛ КАМИЛАРОВ"
ИНТЕРВЮ С ДИНА ШНАЙДЕРМАН


Няма коментари:

Публикуване на коментар