четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Калоян Паргов: Амбицията ми е да съм фаворит на избирателите, а не на този или онзи лидер



Интервю на Боряна АНТИМОВА с новоизбрания лидер на столичните социалисти Калоян ПАРГОВ, специално за "Поглед инфо"


Калоян Драгомиров Паргов е роден на 13  юли 1977 г. в Пловдив, живее в София. Завършил е Втора английска гимназия. Дипломира се като бакалавър по международни отношения в УНСС, с магистратура по европейска интеграция. Докторант е в сферата на европейските въпроси. През 2010 г. завършва и училището за политика, специалност "Политически мениджмънт".

За развитието си като кадър на БСП казва, че е минал през всички стъпала на партийната йерархия, от момче за всичко до зам.-председател на БСП-София, но "без да ползва асансьора". Бил е председател на основна партийна организация, зам.-председател и председател на район “Връбница”, член на Градския и Националния съвет на БСП, член на Националния предизборен щаб и зам.-председател на БСП-София по организационната и кадрова политика. От 26 октомври е избран за председател на БСП-София.

Съветник е втори мандат в Столичния общински съвет. В първия мандат е бил в Комисията по образование и култура, сега е зам.-председател на Комисията по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и член на Постоянната комисия по финанси и бюджет.




-Господин Паргов, от 26-и сте лидер на столичните социалисти, след като преборихте на балотажа депутата Николай Малинов с 99 на 84 гласа, и след отвода на фигури като Румен Овчаров и Георги Кадиев. Честито! Как си обяснявате този успех?

-Считам, че той се дължи на доверието, което ми гласуваха и е оценка на свършеното досега от мен като заместник-председател на Градската партийна организация в София. Приемам, че това е подкрепа и за платформата, която представих, оценка на качествата и на работата ми.

-Николай Малинов поздрави ли ви?

-Да, поздравихме се. 

-Смятате ли да го поканите да работи с вас?

-Той има своето място в Градската партийна организация и е напълно нормално да го поканя.

-А дали Малинов ще приеме?

-Надявам се.

-Обявиха ви като фаворитът на Сергей Станишев. Кой всъщност издигна кандидатурата ви?

-Разбирам от вас, че съм фаворит на Станишев. Кандидатурата ми я издигнаха хората отдолу, от районите, което е важно за мен. Не съм “парашутист”, минал съм през всички позиции и стъпала на йерархията в партията – от най-ниското до това.

-След като разбрахте за издигането на кандидатурата ви, с кого обсъдихте идеята да приемете този отговорен пост?

-Първо с моето семейство, без него не вземам важни решения, които биха се отразили и на тях. Имам пълната подкрепа на близките си, което е важно за мен.

-Как смятате да се преборите с групата на Георги Първанов и другите официални и неофициални крила и фракции в партията?

-Не мисля да се боря с никоя група. От многобройните срещи, които имах, преди и след избора и това, което хората споделиха с мен, определям като една от основните си задачи да продължа  изграждането на мостове. Бих искал работата ми да е съзидателна и градивна, за да бъде левицата силна и водеща.

-Със “столичния партиен динозавър” Овчаров все още ли сте “в сложни отношения”? Хората около него ви определят като “послушен” и “по-малкото зло”. Тия дни една от най-коментираните теми беше как смятате да се преборите с него в случай, че бъде ваша вътрешна опозиция?

- Отношенията ми с Овчаров не са сложни, за мен той е един уважаван лидер, който 12 години е бил начело на тази организация и считам, че има какво да се научи от него като управленски опит. Тук е мястото да споделя, че при отвода си той напомни, че една от неговите основни политики на поста беше развитието на млади кадри, тяхното отглеждане и насочване в различни писти и в общината, и в парламента, и в изпълнителната власт – едно доста мъдро решение, което рано или късно дава своите плодове.

Днес в София има немалко млади негови кадри на водещи позиции в изпълнителната, законодателна и местна власт.
Не бих казал, че съм послушен. Винаги заемам принципна позиция. 

-Как бихте отговорили на коментара на Румен Овчаров при избора ви, че политиката е, цитирам, “маратон, а не спринт за кратки разстояния”, и че трябва да сте готови за “дълги години “ритане по кокалчетата”?

-Това на нас, младите, ни е известно, Овчаров и преди ни го е споделял. Казвал ни е, че нещата не трябва да се случват бързо, а когато му дойде времето, с търпение, и че второто важно нещо е отборът, екипът. БСП не е лидерска партия, а партия на колективното решение и в това се състои нейната сила. Ако забравим тези неща, ще загубим доверието на избирателите. 

-От много време се коментира за разединение в редиците на столичната организация, която по правило “захранва” партията с една трета от кадрите изобщо. Какво трябва да се промени?

-Както вече казах, трябва да продължим изграждането на мостовете и връзките между различните поколения, както вътре в партията, така и с избирателите и гражданските организации. Това е основната ми задача.

-Да градите мостове, казвате… А компромиси – докъде и доколко?

-Казват, че политиката е опция от възможности, така че компромисът е понякога нужният инструмент, с който да постигнеш определени резултати. Разбира се, имам свой предел на компромисите. 

-На конференцията Овчаров каза още, че “пълзящ популизъм обхваща изцяло парламентарната ви група” и посочи за пример гласуването на мораториума за земята, както и отмяната на пълната забрана за пушене. Популистки ли са според вас тези две решения?

-Решението за мораториума отново засили публичния дебат за продажбата на земя на чужденци, но темата трябва да бъде по-ясно артикулирана и в Народното събрание включително. Решението е свързано с договорните ни отношения като страна-членка на ЕС, като трябва да се вземат предвид и икономическите ефекти.

Ако тези неща бяха предварително изговорени, щеше да стане ясно, че все пак като страна член на ЕС се ползваме със защити, свързани със собствеността, така че опасенията на определени партии са безпочвени. Трябва да се използват възможностите и на местното законодателство.

Колкото до законопроекта за отпадане на пълната забрана за тютюнопушене, аз съм в групата на пушачите и смятам, че този закон, който задава такива ограничения, е дискриминационен. По-скоро той трябва да се преформулира така, че да даде възможност на всеки да има свободата да избира, без да пречи на другите.

Може би междинният вариант, през който минахме, преди да се въведе пълната забрана, с отделни зони за пушачи и непушачи, е най-справедливият и от гледна точка на икономическата целесъобразност, и за премахване на дискриминацията. Освен това отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене е едно от предизборните обещания на БСП, които трябва да се спазят.

-Хората забравят тези неща, защото са свикнали партиите да не изпълняват предизборните си обещания…

-Това сигурно го помнят, защото всеки ден немалка част от тях търпят лишения вследствие на това крайно и дискриминационно спрямо пушачите решение.

-Бяхте избран в напрегната обстановка на протести и контрапротести, на окупация на Софийския университет… Какво бихте казали на студентите, които нощуват там?

-Уважавам правото на всеки да изразява своето мнение и да протестира, но университетите не са място за политическа дейност. Струва ми се, че някой се опитва да ни върне към 1997-ма, когато студентите бяха използвани в преврата.

Може би това е отчаян опит да се даде нова форма и посока на протеста с искане за оставка на правителството. Не се поставят реални проблеми на студентите, които могат да бъдат решени в диалог с изпълнителната и законодателната власт. Тук се иска единствено оставка.

-“Почвата в момента е хлъзгава за всички”, споменахте преди интервюто. Протестите продължават, оптимист ли сте за бъдещето на тази управляваща коалиция?

-Има определени неща, които правителството свърши и неща, които трябва да свърши и ако не успее, тогава наистина ще има проблеми. Първото голямо предизвикателство е бюджет 2014 – това, което се предлага на хората и което ще подпомогне да се отпуши икономиката, да се създадат предпоставки за растеж; да се обърне специално внимание на социалната политика и образованието, което заявихме като наш приоритет.

Втората важна задача на правителството е споразумението с ЕК, което ще даде посоката за развитие на страната до 2020-а. Знаете, че 15 милиарда трябва да бъдат разпределени и от 2014-а да започне тяхното усвояване, нещо също много важно, особено в момент на криза, при това намалено потребление и липса на външни и вътрешни инвестиции.

-След последните парламентарни избори, на които останахте втори, се чуха гласове, че партията се е отдалечила от избирателите си.

-Не мисля. Резултатите в София бяха най-добри в сравнение с всички останали райони в страната, подобрихме ги спрямо изборите през 2005-а, имахме малко над 163 хиляди гласа. Петнадесет народни представители е най-голямата бройка, която София е излъчила в Народното събрание, за сравнение – през 90-те години бяха 12.

-Това говорят цифрите, но не отчитате ли отчуждение между управляващи и техните избиратели?

-В платформата си, която изложих на градската конференция, споменах, че за съжаление добрите резултати на последните избори се дължат на едно и също ядро, което се стопява и все още не успяваме да се отворим най-пълно към гражданския сектор, към хората. Имаме възможност да спечелим местните избори в София, което е голямата ни цел през 2015 г.

-Като плюс или минус за партията определяте включването на богати хора и олигарси в нея. Нали БСП се самоопределя като най-социалната, защитаваща най-бедните и онеправданите?

- Живеем във време на пазарна икономика и това предполага свобода на действието и инициативата, така че не се изключва и хора с ляво мислене да работят, да печелят, стига техният бизнес да е в рамките на закона. Това са хора почтени, с авторитет, и най-важното - с ляво, социално мислене.

Не смятам, че трябва да разделяме хората по имуществен признак, това е дискриминационно. БСП не е партия само на бедните, а на интелектуалците, на прогресивните хора. БСП е партия, която обединява всички социални групи. Сплотява ги не имущественият статус, а сходните леви идеи и ценности. 

-Поппитах ви за олигарсите, защото като основен мотив за протестите си хората изтъкват категоричната си непоносимост към включване на олигархични кръгове в управлението, в това число и такива в БСП.

-Тук става дума за нещо по-дълбоко – един олигархичен кръг се бори срещу друг олигархичен кръг и в това е бедата на всички тези протести. Те са подчинени на определени интереси срещу други интереси. Затова още преди месец тези протести се делегитимираха от самата партия ГЕРБ със своето присъствие. Всички знаем за кръга около президента, който стои зад тези протести, и който също излезе на светло. 

Имитацията на гражданско общество и недоволство трябва незабавно да се преустанови в този вид, в който се опитва да спасява обществото, защото виждаме, че тези протести не са масови, а са концентрирани в София, но не и в останалата част на България.

-Да, но както казват, нека всеки си измете първо собствената градинка. Какво ще кажете за наличието на олигархични кръгове в рамките на вашата партия?

-Според мен тези обвинения са пресилени и са в сферата на спекулациите. По този начин опонентите се опитват да ни градят и негативен имидж в обществото. Обвиненията са свързани с различни митове и легенди за вината на социалистическата партия и за вините, които ни вменяват през последните 20 години.

Осъзнали сме своята отговорност, подходът ни винаги е конструктивен, затова сме със 122-годишна история, а препятствията съхраняват нашата партия. Мисля, че в името на лявата идея и ценностите тя ще пребъде. 

-Общински съветник сте втори мандат от групата на БСП. Кои бяха личните ви “борби” в столичната община?

-Проблемът с детските градини, културната инфраструктура, преодоляването на дисбалансите в образованието в столицата. Тъй като отговарям за по-крайните квартали на София, забелязвам там големи инфраструктурни проблеми. На фона на големите инвестиции в центъра – метро, естакади, крайните квартали са в доста лошо състояние. 

Там са нужни много инвестиции за вътрешнокварталните улици, за поддържането на зелените площи, за решаването на големия проблем с бездомните кучета, с който столична община или някой в нея не иска да се справи, тъй като носи определени приходи и ще спра дотук…

-Кои свои лични победи класирате като най-ценни?

-Натискът върху управляващите в София доведе до една агресивна инвестиционна програма за строителство на детски градини. Това го считаме като заслуга не само на столичните управляващи, но и като наш принос, на групата на БСП в общината, тъй като сме го поставяли на вниманието на обществото.

Когато управляващите работят под натиск, си вършат по-добре работата, така че това е и нашата роля като опозиция. Друг голям проблем, който поставих, беше свързан с един дом за деца. Спомняте си спин скандала миналата година, в дома “Асен Златаров” в кв. „Надежда”.

Проблемите в социалната сфера и специално свързаните с домовете за деца в неравностойно положение са големи и те са не само по отношение на услугите, които предоставят тези домове, а и на атмосферата в тях. Спин скандалът изостри вниманието на обществото, то стана по-чувствително към тази проблематика и благодарение на вас, журналистите, стана ясно, че има доста пропуски в системата, и не само държавата, а и Столична община носи отговорност за това.

Наскоро също имаше неприятен случай, за който съм сезирал съответните органи. Приемам това като една от моите лични каузи и малки победи, въпреки че беше силно преекспонирано в медиите като опит за личната ми дискредитация.

-В какви отношения сте със столичния кмет Йорданка Фандъкова?

-Колегиални, все пак работим в рамките на местната власт, тя като кмет, аз като общински съветник. Разбира се, има поле за диалог, но и не си спестяваме критиките по отношение на нейната работа, пропуските и проблемите, които не е решила. Това, че имаме нормални колегиални отношения не пречи да бъдем по-остри понякога, особено на сесиите на Общинския съвет.

-Като опозиционна група в столичния парламент, ще дадете ли достатъчно поводи на г-жа Фандъкова да се бои от вас?

-Аз не желая опонентите да се страхуват от мен, по-скоро – да изпитват респект и уважение към принципите и професионализма ми. 

- Хората са чувствителни към съсредоточаването на голяма власт в един човек… Очаква се след избирането ви за лидер на столичните социалисти да се оттеглите от групата на общинските съветници от БСП... 

-Уставът на партията не забранява да се съвместяват постът на общински съветник с ръководна партийна длъжност. Приемам двата поста като отговорност и доверие, а не като съсредоточаване на власт. Считам, че има какво да дам и в Общинския съвет, пък и този ангажимент ще подпомогне работата ми и като председател на партията в София. Така че не се оттеглям като съветник.

-Какви приоритети набелязвате в новата си работа?

-На първо място, както обявих на конференцията, ще започна срещи с партийните ръководства във всеки район, с участието и на съветниците, и на депутатите. Важно е да се състави пълна картина на проблемите по райони от гледна точка на партията, партийните организации и на гражданите.

Проблемите ще бъдат поставени на вниманието на общинските съветници за решаване в местното самоуправление. За тези, които изискват национално решение, ще бъдат потърсени и изпълнителната, и законодателната власт. Вторият ми приоритет е кадровата политика и ешелонирането.

Разбира се, градската организация не е самостоятелна в рамките на партията. Ще пледираме за изграждане на една цялостна кадрова политика, свързана с откриването и развитието на кадрите в различни посоки. Това е много важно за развитието на партията.

-Кои са според вас най-належащите проблеми на столичния град?

-Преди зимата това е проблемът с “Топлофикация” и сметките на хората. Това е не само столичен, но и национален проблем, предвид ценообразуването. На второ място е инфраструктурата, в тази сфера има големи проекти. Третият метродиаметър е в ход като проектиране, както и останалите лъчове на метрото.

Считам обаче, че това не е достатъчно, защото все още не са решени дребните проблеми на хората, това, което е най-близко до тях – чистотата, подредеността, вътрешният ред, сигурността на гражданите.

Налице е засилен криминогенен фактор от битово естество, като кражби, посегателство върху лично имущество. Дупките по малките квартални улички, градинките, детските площадки са все дребни проблеми, които убягват на управляващите, защото си мислят, че с големите проекти, с рязането на ленти ще могат да изтрият вината си, която носят пред хората.

-Откога членувате в БСП?

-С тази партия съм свързан по наследство, моят баща е бил член на БКП. Моите роднини са симпатизирали на тази идея и това ме прави част от нея. След като навърших пълнолетие, активно участвах в район “Връбница”, където и членувам. Участвах по време на изборни кампании, а от 2005 г. активно започнах да се занимавам с политика, когато бях избран за заместник-председател на район “Връбница”.

-Яне Янев твърди, че сте членували за кратко в младежката структура на тогавашния му десен НС-БЗНС, но заради членството на родителите ви в БКП сте напуснали. Бихте ли изяснили това?

-Вече го казах и ще го повторя само още веднъж. Не искам повече да коментирам спекулациите, които се появиха около избора ми за председател, вероятно от моите опоненти. Никога и по никакъв начин не съм членувал в друга партия, освен в БСП.

-За себе си казвате, че сте "момчето от Толева махала", “Връбница", какво стои зад това определение?

-В район “Връбница” има една секция, която се намира в Толева махала, на границата с Божурище. Тя е доста отдалечена и дълги години там бях представител в секционни комисии. Винаги там съм правил избори, затова моите съпартийци ме наричаха “момчето от Толева махала”, макар никога да не съм живял там.

-Казвате още, че сте стигнал до зам.-председател по организационната и кадровата политика на БСП-София, "без да ползвате асансьора"?

-В моя партиен път съм минал през всичките равнища – от най-ниското стъпало до това, което заех на 26 октомври. От момче за всичко в партията през председател на основна партийна организация, заместник-председател, после председател на район “Връбница”, член на Градския съвет, после на Националния съвет, член на Националния предизборен щаб и заместник-председател на Градския съвет до 26-и…

-Някои ваши съпартийци обаче ви наричат "кариерист", как бихте им отговорили?

-За една организация е полезно да събира хора с амбиции, които да я развиват. Когато в тази организация има определени правила, не се стига до груби отклонения и кариеризмът е полезен. Важно е обаче тези правила постоянно да се подобряват, да бъдат в крак с времето и да отговарят на реалностите.

В момента се наблюдава голяма борба за постове. Дойдат ли избори за парламент, всички се кандидатират за депутати, после съответно за съветници, за кмет, за председател, което е вредно. Но когато има ешелониране, за което споменах, всеки знае в каква посока се развива и за какво се бори.

-CV-то ви е респектиращо: международни отношения в УНСС, магистратура "Европейска интеграция", докторант в сферата на европейските въпроси, политически мениджмънт… Да ви се чуди човек, защо избрахте партийното строителство…

- Образованието ми  има политически характер и то има приложение в различни сфери – във външнополитическия живот, в неправителствени организации, в политиката като експерт.

Тук ще направя за пръв път едно лично признание… През 2005-а никога не съм предполагал, че ще се занимавам толкова дълбоко и сериозно с политика и правене на политика от тази позиция. Винаги съм си мислил, че ще участвам в политиката като експерт, който носи знания. С тогавашния председател на район “Връбница” три месеца водихме разговор колко активен трябва да бъда в политиката и накрая взех за себе си това решение, оценявайки всичките плюсове и минуси, които носи то като кариера.

Още тогава, през 2005-а имах ясната представа, че това не става за ден-два, че това е един маратон с “ритане по кокалчетата”, както се изразява господин Овчаров. Това е част от партийния живот и когато е в рамките на нормалното, е приемливо. В крайна сметка, след много разговори и размисли, приех тази отговорност да съм активен партиен член, без значение на какви позиции.

Тук е мястото да отбележа, появиха се доста спекулации преди избора ми, че ще бъда председател за няколко месеца, защото ще се кандидатирам за депутат в Европейския парламент. Искам категорично да разсея тези спекулативни твърдения. До този момент съм доказал, че когато поема даден ангажимент, съм отговорен докрай. Няма да се кандидатирам за евродепутат.

-Имали сте покана и за Народното събрание, но сте устояли на изкушението, казвате. Пак по същата причина ли?

-През 2012-а приех номинацията да стана председател на партията във “Връбница”, месец по-късно бях избран като заместник-председател на БСП-София по организационните въпроси. Това предполагаше определени отговорности и шест месеца по-късно щеше да е несериозно да се кандидатирам за народен представител, а година по-късно да се боря за областен управител например…

-… за което също настоятелно са ви убеждавали…

-Не бяха чак толкова настоятелни, но отхвърлих категорично подобни предложения, защото моят ангажимент е ясен и той е ориентиран към Партията. Което, разбира се, е доста странно на фона на възможностите да бъдеш популярен, да си депутат или на някаква друга висока позиция в изпълнителната власт.

-БСП-София едва ли помни друг председател с толкова много дипломи и квалификации, модерен млад човек. Това означава ли, че ще промените методите, начините за организация?

-Всеки от председателите на тази организация има свой сериозен опит и образование. Някои от предшествениците ми вече не са между живите, лека им пръст. И господин Овчаров, пък и хората преди него са били със солидно университетско образование и опит, както политически, така и в професията си.

Разбира се, изборът на млад човек начело на една организация е сигнал, че се изпълнява ангажимента за нейното обновяване, което също е сред моите приоритети. Застаряването в социалистическата партия е един от големите й проблеми и той е свързан първо с откриването и развитието на подходящи кадри, които да поемат щафетата от по-опитните си другари.

-На 36 години, млад, енергичен, харизматичен, с много почитателки сред нежната половина на електората ви… Преди десетина години един друг мъж от позицията на любимец на жените създаде партия, спечели избори и оглави правителство… Доколко смятате за важни тези качества?

-Цялостното представяне на един политик е важно за това, как го възприемат избирателите и обществото. Хората определено действат ирационално и това е доказано и от социолози, и от политолози. Те действат на принципа “харесва ми – не ми харесва”, “одобрявам – не одобрявам”. Личната харизма и обаяние са важни за политика, но недостатъчни. Трябва и експертност, и много други качества, за да може той да се наложи като водещ политик.

-Като какъв човек се определяте – по-скоро затворен, или по-скоро открит и контактен?

-Партийната работа предполага отвореност, откритост и отдаденост. На новата ми позиция тези качества трябва да са още по-ясно изразени, защото трябва да дадем ясен сигнал на хората за отваряне на Партията към по-широки кръгове и социални групи, които да привлечем и активизираме във вътрешнопартийната работа в София.

-Представете си, че сега сте на интервю за работа пред бъдещия ви работодател – хората, които са гласували за БСП в столицата. Кои свои качества ще изтъкнете като най-важни за настоящата ви работа?

-Прямост, откритост, коректност, знания. На конференцията на 26-и завърших представянето си с три неща: последователност, категоричност, действия. Това е характерно за мен, правил съм го досега и ще продължавам да го правя.

-А какво обичате да правите извън политиката, в свободното си време?

-Да се разхождам и да спортувам. Така поддържам форма. Плуване, фитнес, футбол, велосипед… Физическата активност е важна за мен, защото ме държи в кондиция. Не съм пристрастен към нещо, хобито ми е работата.

Публикувано в "Поглед инфо" на 29 октомври и Информационна агенция "КРОСС" на 30 октомври 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар