неделя, 13 октомври 2013 г.

Калин Врачански: Горд съм, че ще играя Остап Бендер





Боряна АНТИМОВА


Ранен утринен час. Калин Врачански пристига в “Сатирата”, нахлупил ниско шапка с козирка. “Студено ми е, не се крия”, шегува се той.


В гримьорната сваля жокейката и от нея се разсипва поток от руси кичури, той ги отмята енергично, сините му очи искрят…


В отлична форма е, леко напрегнат, но и радостен от предстоящата премиера.


За неговите 32 години ролята на Остап Бендер е голямо предизвикателство, което отклонява мислите му долу, на сцената, която работниците подготвят за репетиция…



Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, израснал е в Мездра. Учи банково дело в гимназията в Роман. През 2002 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. От 2008 до 2012-а е на щат в театър „София“. Играл е и на сцените на Кърджалийския, Пернишкия театър и “199”.





Прави силни роли като Квазимодо в “Парижката Света Богородица”, Фердинанд фон Валтер в "Коварство и любов" (театър "София”) и инвалид в “Гарванът” (театър “199”). През 2012 г. получи наградата "Любимец 13 " за ролята си на Д'Артанян в "Тримата мускетари" на театър "София". Снима се в няколко филма, в сериала “Забранена любов”, от този сезон участва и в “Дървото на живота”. Ролята на Камен в сериала „Стъклен дом“ го изстрелва в орбитата на широката популярност.


"Бандата" на Остап Бендер, пътниците на "Антилопа Гну", от ляво надясно: Пламен Великов, Мартин Каров, Калин Врачански, Йорданка Стефанова, в постановката "За няколко милиона повече",
Сатиричен театър, снимки Симон Варсано

-Калине, предстои ви голямо изпитание – Остап Бендер, култов образ от роман, енигматичен за няколко поколения…
-Да, голямо изпитание е. Режисьорът Бина Харалампиева, която е на възрастта на моята майка, ми разказа, че това е книгата на Илф и Петров “Златния телец” е била сред настолните на поколението на родителите ми. Че едва ли не всички са били запознати с книгата и благодарение на нея са можели да прогледнат в обстановката тогава, да видят много незрими неща. Спектакълът е със заглавие “За няколко милиона повече” и премиерата е след броени дни - на 16 октомври в “Сатирата”.

"Бандата" на Остап Бендер, пътниците на "Антилопа Гну", от ляво надясно: Калин Врачански, Йорданка Стефанова, Мартин Каров и Пламен Великов, в постановката "За няколко милиона повече", Сатиричен театър

-Какво почувствахте, когато ви повериха тази роля?
-Не бях чел романа и се наложи бързо да го направя. Много е приятно да имаш такава задача, заедно се опитваме да пресъздадем този голям герой. Много е интересно и забавно да се работи по него, горд съм и се радвам, че имам този шанс.


Като Остап Бендер


-Не се ли опасявате, че всеки има свой прочит на Остап Бендер?
-Естествено, и вече ми е нервно и напрегнато… Няма начин. Винаги е притеснително, когато толкова много хора имат своя прочит, но ако човек започне да мисли по този начин, това означава никога да не се правят филми по книги. Например “Властелинът на пръстените” - много хора са го чели, на едни не им допада екранната версия, на други много им харесва, трети дори награждават филма…

-А какъв е вашият прочит?
-Все пак пресъздаваме романа на сцената, а не моята интерпретация. Всички се опитваме да бъдем достатъчно верни на режисьорските задачи.




Като Квазимодо
-Верни на режисьорските задачи, казвате… Миналата година режисьорът Лили Абаджиева се “пошегува” с “глезения секссимвол” от сериала “Стъклен дом”, като ви повери Квазимодо в “Парижката Света Богородица” в театър "София”…

-Когато Лили ми се обади за тази роля, ми каза, че като решила да направи постановката, си представяла единствено мен в ролята на Квазимодо. Беше ми много интересно да работя по образа, тъй като беше нещо много различно, нещо, което до момента не бях правил.

-Наистина ли не ви притесни образът на урод в силиконова маска?

-Не, изобщо, беше ми много любопитно. Още от началото исках да знам как ще изглежда Квазимодо, как ще се направи силната деформация на лицето, за да се получи наистина уродлив външен вид.

При него най-важното беше да се противопостави душевната му красота, защото в нея беше акцентът в образа. Интересно е, когато не те вълнува как ще изглеждаш, а това, което трябва да излезе отвътре, от душевността на героя. Подобна работа е по-трудна и по-любопитна за един актьор и на сцената, и на екрана.



Като Квазимодо, със Симона Пейчева като Есмералда в "Парижката Света Богородица", "Театър София"


С Теодора Духовникова в "Гарванът"
-С Теодора Духовникова направихте също два драматични и богати душевно образа в “Гарванът” в театър "199”, където пък сте мрачен романтик в инвалидна количка…

-Да, и отново под режисурата на Бина Харалампиева… Много се радвам, че започнах да работя с нея. Открих един изключителен човек и професионалист.

Работата с Теодора беше много интересна, тя е един от най-добрите ми партньори на сцената. Изключително сетивен и талантлив човек.

Процесът на работата по този текст беше много задълбочен, а нямахме много време за репетиции. Тогава вече бях зает и с “Парижката Света Богородица”, разкъсвах се между двете сцени, но бях поел ангажимента за Квазимодо. За “Гарванът” репетирахме по 2-3 часа, но успяхме да свършим много работа.



Като Фердинанд фон Валтер в "Коварство и любов" на "Театър София", в партньорство с Йоанна Темелкова

-В “Коварство и любов” в театър "София” отново сте в силно драматична роля – на Фердинанд фон Валтер…

-Когато дойде това заглавие, все още бях на щат в театъра и просто бях разпределен. Това е една от големите роли на театралната сцена и се радвам, че успях да работя и по нея.



-Какво се случи миналата есен със спектакъла на Пернишкия театър “За мишките и хората” под режисурата на Асен Блатечки, защо беше свален от сцена?


-Не знам, това е един от любимите ми спектакли и много се радвам, че работих с Асен по него.



-Така ли? Говореше се за скандал между вас, двамата актуални секссимволи…
-Не, това е поредното недоразумение в пресата. Защо спектакълът не се играе, може да каже единствено директорът на Пернишкия театър, но със сигурност не е поради нежелание на Асен, или мое, или на когото и да било.

Фронтално с Асен Блатечки в "Стъклен дом"...

Двамата много харесваме този проект и когато започнахме работата по него, беше страхотно. Аз играех Джордж.

Процесът беше изключителен, защото Асен много добре знаеше какво иска да направи с тази пиеса, всичко в главата му беше ясно. Всеки, който е работил с Асен, остава очарован.

И днес отношенията ни с Асен са супер добри! Та ние снимаме в момента заедно филм. Работното му заглавие е “Люси”.

Започнахме снимки в края на август, снимахме до средата на септември, сега спряхме, чакаме смяната на времето и вероятно в края на месеца или началото на другия ще продължим. Така че отношенията ни с Асен са повече от приятелски, ходим насам-натам заедно, играем в представления заедно…

-… пиете по едно заедно след работа?
-Не, не пием (Смее се). Бръмчим с моторите. Никога не е имало такова нещо - да си делим известност. Вярно е, че когато и той се включи в “Стъклен дом”, имаше опити да се създаде интрига… Странно е да се правят такива заключения – че трябва да има ревност между двама ни на професионално ниво…

Плакат на постановката "Тримата мускетари" в "Театър София", с Калин като Д' Артанян

-Цялата тази сценична треска, със силните драматични роли “изгони” ли тригодишната звездна суета на секссимвола Камен от “Стъклен дом”?
-(Смее се) И за мен, и за Асен, и за много други мои колеги се употребяват такива определения – “секссимвол”. Няма лошо, това е страхотно, то помага до голяма степен да се привлекат повече зрители в салоните и пред екраните. Ние обаче не сме от хората, които лежат на това, по-скоро го приемаме като един бонус към всичко, което притежаваме. Просто не се вперваме в него, а работим това, което сме искали винаги да правим – театър и кино.

С Елена Петрова в "Стъклен дом"


-Отстрани изглеждаше, сякаш се втурнахте много бързо за излезете от повърхностния образ на разглезеното от фенки момче, да покажете колко сериозен може да бъдете…
-Никога не съм се чувствал глезен от фенките, гледал съм да си върша работата, а пък ако публиката каже: “Да, този добре си прави нещата”, това е най-голямата награда за мен.

В образа на геолог в сериала "Д ървото на живота", за който много хора намират силна прилика с Васил Левски

-Влязохте и във втория сезон на сериала “Дървото на живота” по ТВ 7, където сте в ролята на мрачен и затворен геолог… Да очакваме ли силни колизии?
-Харесва ми да правя различни неща, защото те поддържат във форма. Ако човек започне да играе едно и също нещо, много бързо на него самия ще му стане безинтересно, да не говорим за аудиторията.

В ролята на вглъбен геолог в сериала "Дървото на живота"

Никой не печели от това, да заседне в един образ и с него да изкара кариерата си, колкото и дълга да е тя. Аз искам да експериментирам. А колкото до моя геолог, той в един момент ще се окаже в театъра на събитията и вече няма да е скучен. Но ще спра дотук, за да се запази изненадата за зрителите.



-Предложения за други сериали?
-Имаше, да, но повтарям, пробвам различни неща, за да се изградя като добър актьор. Не смятам, че съм постигнал това, което бих искал, а работата с всеки нов екип, партньор, режисьор на сцената или снимачната площадка те обогатява.

С Елена Петрова като водещи на "Българската Коледа", 2010 г.

-Може ли да кажете за себе си, че популярността от малкия екран ви донесе по-хубави роли?
-Определено. Когато има интерес към някого, е нормално да дойдат повече предложения и имаш възможността да избираш и експериментираш.

-Казвате, че рядко общувате с непознати. Как понасяте неизбежни спътници на популярността като загубата на анонимност?
-Никога не съм се крил, но е вярно, че не съм много общителен с непознати, просто не ми е в природата.

Много преди да стане известен, Калин се снима в комичния образ на мухльо
заедно с Андреа в реклама на мастика

-Снимахте се и във филма “Шестият ден”, където играете бандит...
-По-скоро похитител, но сериозната ми роля е в друг филм - “Вила Роза”, който ще излезе на 20 декември. Там имам централна роля и филмът е от жанр, който не е правен до момента у нас, или поне не съм гледал такъв. Това е трилър с елементи на ужаси.

Когато прочетох сценария, поисках да го направя. Не бях чел до момента толкова добре написан сценарий – на Борислав Захариев. Мартин Макариев пък е другият режисьор, освен Бина Харалампиева, от който съм изключително впечатлен.

Той е на моите години, не е учил в България и вижданията му за кино са коренно различни от това, с което съм се сблъсквал тук. Начинът му на работа е страхотен. Възхищавам се на неговата организираност, на визията за изграждане на кадрите, на работата с актьорите, която е много важна.

В новия филм "Вила Роза" Калин е в още по-горещи сцени с Елена Петрова, отколкото в "Стъклен дом"

-Чу се, че във “Вила Роза” имате горещи сцени отново с Елена Петрова… Неминуемо пак ще ви питат, само приятели ли сте с нея…
-Кажете, питайте, няма проблем (Смее се) Това е поредният мит – че с Елена сме нещо повече от приятели. Радвам се, че отново снимам с нея. Хубаво е, когато познаваш партньора си и знаеш какво може да очакваш от него.

-Със Симеон Лютаков участвате и във филма “Още нещо за любовта”.
-Той беше сниман много отдавна, още през 2009 г., но сега излиза. Това беше всъщност първата ми голяма роля в киното.



-В цялата тази въртележка от роли, ангажименти къде остава любовта?
-Винаги има любов. Без нея няма как да стане… На тази тема никога не съм обичал да говоря. Това си остава у мен.

-Живеете толкова близо до Сатирата, че човек би си задал въпроса, защо не се прехвърлите на тази сцена?
-Правя достатъчно други неща. Няма лошо да се “заселиш” в един театър, но не и да оставаш дълго време там, защото срещата с нови колеги винаги обогатява. До миналата година бях на щат в театър “София”, но реших, че е време да премина на свободна практика.

Имам много предложения, които искам да осъществя, и не желая да спъвам работата на театъра. Абсурдно е колегите да се съобразяват с моето свободно време, не е редно така.



-Вкъщи бързо ли излизате от роли?
-Не съм от актьорите, които, като влязат в спектакъл и после по два часа не могат да излязат от ролята, не, напротив, спектакълът свършва, изкъпвам се, преобличам се и съм окей.

-Има ли дни, свободни от всякакви ангажименти, и какво обичате да правите тогава?

-Да, случват се и такива дни. Тогава се опитвам да си доспя, макар че не съм от хората, които могат да остават до късно в леглото.

После се виждам с приятели. Изчаквам ги да си свършат работата и отиваме някъде да се забавляваме. Много е хубаво да разпуснеш малко, да свалиш напрежението…

Но ето сега, като наближи една премиера, ставам много изнервен и неприятен за околните.

Тия дни не се срещам много с приятелите си, защото ме занимават едни други мисли вече…

Преди премиера винаги ти се иска да имаш още малко време, още малко, за да доизпипаш нещата…


-Изневерили сте, казват, на вашия неизменен мотор и на рокерството, някакъв джип се  появил?
-Няма такова нещо. Не мога да кажа, че съм типичният рокер, просто обичам да си карам мотора, много ми е удобно с него. Харесва ми, когато излизаме извън града с приятели.

-Как поддържате перфектната си фигура, още ли тренирате таекуондо?
-Спортувам разни неща, но гледам като цяло да се поддържам. Не е от излишна суета. Обичам, когато съм на сцената или на снимки, да съм сигурен, че тялото ми ще направи това, което искам.





Публикувано във в. "Преса", 13 октомври 2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар