неделя, 6 октомври 2013 г.

Александра Сърчаджиева: Силна съм с Иван, бди като орел над мен




Боряна АНТИМОВА

Алекс взема на един дъх стъпалата към гримьорната си на най-горния етаж на Армията. “Свикнала съм, не ползвам асансьора, имам клаустрофобия”, казва тя. Като момиченце е в пъстрата си мини рокля, свежа и дружелюбна, сякаш не е била на снимки на “Вип Брадър”, не е целунала преди това двегодишната си дъщеричка София и не й предстои представление след 3 часа. Говори бързо и с увлечение за работата си и не спира да хвали своя Иван Ласкин…


Дъщерята на големите български актьори - покойната Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев е родена на 20 май 1983 г. в София.

Започва като водеща в „Мело ТВ Мания“ по БНТ.

През 2006 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков.

От 2006 г. е на щат в театър „Българска армия“. Прави поредица от силни роли в постановки като „Ножица-трепач“, „Чайка“, “Железният светилник” и много други.

Снима се в няколко филма, като за „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля.

Последните години се утвърди като успешна тв водеща на “Фермер търси жена”, “Денсинг старс” и “Вип брадър”.

Има дъщеря София, родена на 5 декември 2010-а.


-Александра, новият сезон започна доста устремно за теб, с премиера на 25 септември?
-Да, в Сатиричния театър – “Всички в леглото”, заедно с Краси Ранков, Нона Йотова и Явор Борисов, с режисьор Краси Ранков. Не мога веднага да се юрна да правя нещо ново, защото видях страшен зор, като се върнах лятото от морето. Репетирам до 16 часа, веднага ме взема кола и ме кара в Нови хан за “Вип брадър”… Лудница. Сега ще си почина две седмици, после имам едно предложение за Пловдивския театър, което много ми харесва, но няма още да издавам какво…

С Явор Борисов във "Всички в леглото", постановка на Сатиричния театър, премиера на 25 септември 2013 г.


-Във “Всички в леглото” си в доста провокативна роля…
-Да, на момиче, което е имало много разочарования в любовта и си мисли, че никога няма да срещне подходящия човек. Всички, с които е била, са едни и същи - на сутринта стават, не си спомнят името й и казват: “Айде, чао, че бързам за работа”, което често се случва в живота.

Накрая тя среща едно различно момче, което приема доста освободения начин на живот, който тя води заедно с родителите си. Тримата нямат проблем да говорят за секс и по теми табу. С майка й си имат някои ритуалчета, чрез които проверяват дали момчето може да издържи на цялата им лудост. Накрая тя открива, че хората са различни; че ако наистина казват това, което мислят и са открити и откровени, ще живеят много по-щастливо. И аз така мисля.

С Ники Кънчев като водеща на "ВИП брадър"

-Как успя и премиера да спретнеш в сезона на “Вип Брадър”?
-Не питай… Всички бяхме на зор, защото репетирахме до края на сезона, после два месеца ваканция и сега за една седмица трябваше да вдигнем цялото представление. Но е много хубаво, много цветно, красиво, смешно, приятно. Има и танци, направи ги Маргарита Будинова, и сценични боеве… Пък и като работиш с приятели – Краси Ранков е в ролята на баща ми, Нона Йотова – на майка ми, е лесно.

Като Нина Заречная в "Чайка", театър "Българска армия"
-По-добре ли се чувстваш в комедията, отколкото в драмата?
-Имам възможност да играя и в двата жанра, слава Богу, и в двата ми е добре. Дойдох в Армията в комедия - “Ножица-трепач”, в което трябваше да вляза екстремно, само за 3 дена. “Кръщене” също е комедийно представление.

Имала съм шанса да работя с най-добрите български режисьори, като Асен Шопов, с който правихме “Железния светилник”, драма, страхотно представление, бях Катерина.

С Крикор Азарян изиграх една от най-хубавите си роли – Нина Заречная в “Чайка”.

Дори руснаците ме наградиха заедно с Никита Михалков за принос към руската култура. Ама това не съм го казвала никога!… Не звучи ли малко самохвално?… Във “Вампир” съм играла в “Сълза и смях”, много хубаво представление, но спрях, когато забременях.

Като Катерина в "Железният светилник", театър "Българска армия"
-Ти си една от красавиците на Армията, на щат от 2006 г., прие ли го като голяма чест?
-Аз не можах в началото да разбера какво точно ми се случва, защото, както вече споменах, трябваше много бързо да навляза в “Ножица-трепач”, едно от най-касовите ни представления, и да замина на турне. След това ме взеха в “Без контрол” с режисьор Николай Ламбрев, там имах малки роли. После играх Нина в “По-големия син”, после дойде “Чайка”, после правихме с Красимир Спасов, голям български режисьор, “Игра на любовта и случая”. Направихме “Одисей” с Теди Москов, въобще не съм спирала…

-Бутнаха те директно в дълбокото, още студентка…
-Да, бях в трети курс на НАТФИЗ, когато дойдох да играя тук. В четвърти курс, след участието ми в “Без контрол” са ме гласували на съвет дали да ме вземат за постоянно.

С Явор Бахаров като Катерина в "Железния светилник"
-Това се случи точно след загубата на майка ти и тогава имаше и неприятни коментари – че са те приели набързо в нейна памет.
-Аз вече бях показала какво мога и оставих другите да преценят дали заслужавам това място или не. Какво да кажа… Вървя си по моя път.
-Май не си подвластна на синдрома “дете на известни родители”?
-О, това цял живот, неизбежно, непрекъснато ще се коментира. След като майка ми почина, едва ли вече могат да говорят, че някой някъде ме е набутал.

-Със сина на Катето Евро – Александър Кадиев, който също гостува в рубриката на в. "Преса","Звездопад", имате страшно много съвпадения: и двамата сте по на 30, зодия Телец, деца на обичани актьори, загубили по един родител; и двамата обаче сте се еманципирали от родителите и се борите по мъжки, като правите силни роли в театъра и сте успешни тв водещи…
-Аз си вървя достойно по моя път и с ръка на сърцето мога да кажа, че на никого не съм разчитала в живота си.

Майка ми повтаряше, че родителите са до едно време и ако се научиш цял живот някой да те бута и да ти помага, един ден, когато те си отидат, ти ставаш просто негоден за живота. Наистина е така. Родителите ти може да са известни, големи хора, но те са постигнали своето и са доказали техните имена. А ти си никой!

Алекс с майка си, незабравимата Пепа Николова
Трябва сам да извървиш пътя си и да докажеш можеш или не можеш. Така е и на Запад, но за съжаление цялата ни държава е много объркана - властва шуробаджанащина и затова хората така коментират за нас, децата на известните.

В цял свят, ако ти си шеф на една голяма компания, милионер и т.н., и дойде ред твоят син да заеме поста ти, той ще тръгне от чистач, през портиер, през всичките стъпала по-нагоре и едва ако се докаже, че може, ще застане но твоето място. Ако не – вземаш си мениджъри, които могат да ти ръководят фирмата.

Като водеща на "Фермер търси жена"

-Когато ти излезе отново на екран с “Фермер търси жена”, се появиха много коментари от сорта: “Тя е родена за водещ, защо се слагат все “кухи” красавици със слушалки в ушите”…
-За съжаление професията водещ малко се обезсмисля напоследък с това, че се снимат манекенки, фолкпевици. Но не е достатъчно само да си красив. “Мело ТВ Мания” за мен беше голяма школа. Никак не е лесно пет години да водиш предаване наживо, когато аутокютата не бяха много на мода. Имахме едно аутокю, което беше за една рубрика, а всичко друго сме си го водили с учене на текст и импровизации.

Като водеща на "Денсинг старс" заедно с Краси Ранков

-Кой пръв видя в теб бъдещата успешна тв водеща?
-За “Мело ТВ Мания” се явих на кастинг. Бях на 17 години и се обадиха на майка ми да я попитат дали може да ме поканят. На кастинга режисьорите много са ме харесали. Когато предаването приключи, бях в трети курс на НАТФИЗ и после 6 години не съм се занимавала с телевизия. Не че не съм имала предложения, но не са ми харесвали.

След това ми се обадиха продуцентите от “Паприка” за кастинг за “Фермер търси жена”. Аз отидох на среща с тях и им отказах. Много ми хареса идеята на предаването, но когато разбрах, че трябва да се пътува, казах, че не мога да замина, защото съм с бебе на 5 месеца и кърмех.

Прибрах се вкъщи, казах на Иван, а той: “Защо? На теб в момента това ти е нужно. Родила си, имаш нужда да излезеш от тоя цикъл – смяна на памперси, кърмене”. Казах, че не мога да се справя, а той: “Не, напротив, ще се справиш”. Викам, как ще стане, да съм някаква водеща, която казва някакви текстове, задава някакви въпроси и едновременно кърми ли?"

Във вихъра на "Денсинг старс"

Иван предложи да оставя детето на него. Казах: “Как да стане, това е цял месец, ти не можеш да го кърмиш!”. Нали бях родила София с намерението да бъда пълноценна майка, да си гледам детето и да кърмя, а не да ходя да се мятам напред-назад по сцени и телевизии. Тогава той каза: “Не, мойто момиче, ще видиш, че това ще ти се отрази много добре. Ще пътуваш с детето, аз ще идвам, когато имам нямам представления”.

С Ники Кънчев като водеща на "ВИП брадър"

-Първия ден сигурно е имало големи емоции на терен?
-Първият ден, като отидох на снимки, много се отчаях. Попаднах на едно поле, на 40 градуса температура в 11 сутринта, с едно бебе, което реве, и едни крави, и някакъв човек, с когото трябва да говоря… А детето плаче, аз не знам къде съм, къде да го сложа на сянка… Но това беше само първия ден, докато влязох в час. Много се радвам, че водих това предаване.

След това ми се обадиха продуцентите от “Олд скул” Надя Тодорова, Нико Тупарев и Радо Тушев. Видели ме във “Фермер търси жена” и казаха, че точно това търсят за “Вип Брадър” – човек с естествено поведение, който да не се прави на някой. С тях вече бяхме снимали сериала “Женени с деца”.


В новия сезон на “Вип Брадър” имаха идея епизодите им всяка вечер, които до момента са били само видео, да бъдат с водещ, който да представя всичките новини наживо. Много хора се мислят, че е на запис, а то си е наживо от 20 часа. Идеята много ми хареса. След това ме поканиха и за “Денсинг старс” заедно с Краси Ранков и сега отново – за новия сезон на “Вип Брадър”.



-Какво отговаряш на хората, които не одобряват подобен тип шоута?
-Казвам им, че го правя с удоволствие, защото ми харесва да бъда водещ, който представя новините и това, което се случва в къщата. Когато правиш нещо с кеф, си личи. Камерата не може да излъже. Отказах други предложения за водещ, защото не ми харесваха предаванията.

Не смятам, че на всяка цена трябва да си на екран. Затова съм си позволила 6 години да не съм на екран. Не може на всяка цена да играеш във всички театри, да се снимаш във всички сериали. Има такива колеги, за които имаш чувството, че ако отвориш хладилника, ще излязат и оттам. Просто човек трябва да има някаква хигиена.



-Май не страдаш от прекалени амбиции?
-Не съм от амбициозните хора. Не се оплаквам, правя това, което искам, играя непрекъснато, водя предаване, супер. Но ти казах, нищо не е на всяка цена. Нищо. Най-важни са хората до теб…

-Спомена, че Иван много те е подкрепил при вземането на решението.
-Да, аз много разчитам на него. Много неща щях да загубя, ако не беше той.

С Иван Ласкин - заедно на сцената, заедно в живота

-Видял е в перспектива, че това ще бъде трамплин в кариерата ти?
-Да, той много усеща тия неща. Каза ми: “Това нещо ще ми помогне, ще видиш. Това е точно за теб, за твоята чувствителност”. Много съм му благодарна, защото и представления щях да пропусна заради него.

Когато ми предложиха да играя във “Вампир” в “Сълза и смях”, с Мария Каварджикова, за мен беше огромна чест, че съм се срещнала с тази актриса на сцената, аз пак се двоумях дали да приема, защото беше копродукция с Хасковския театър. Казах, ами хубаво, ще играя два-три пъти в месеца в “Сълзата”, след което три пъти месечно трябва да пътувам. Преди това играех “Боряна” и “Пигмалион” в един частен театър “Перпетуум мобиле”, две представления, с които много пътувах из цялата държава и вече ми беше втръснало.



Но Иван ми каза: “Напротив, първо, във “Вампир” имаш шанс да играеш с Мария Каварджикова, второ, ролята е за теб отвсякъде, трето, сега ти е времето да пътуваш. Един ден като имаш дете, ще е много по-сложно”. Ще се чудиш на кого да оставиш детето – баба, дядо, гримьорки, фризьор, и мисълта ти все ще е на друго място”.

-Не се ли дразниш, когато те критикува?
-Защо да се дразня, като казва истината и като знам, че го прави за мое добро. Аз винаги като репетирам в представление, в което не сме заедно, го викам да ме гледа и да ми каже как ме вижда. Имам му голямо доверие, пък и той е изключително талантлив човек. Заедно сме в Армията, даже играем и в “Железния светилник”, и в “Чайка”, където играе Тригорин, любовта на моята героиня Нина Заречная…



-Повече плюсове или повече минуси за връзката има в това, че сте заедно в работата?
-Плюсовете са повече. Аз знам какво е да работиш с човек, на когото имаш пълно доверие. А когато съм с него на сцената, каквото и да се случи, знам, че той винаги ще се опита да ми помогне.

-Кариерите на двама ви се развиват с различни криви, в момента като че ли твоята е в апогей…
-Ами, в апогей, дават ме по телевизията… Тия неща са временни.

В сцена от филма "Шивачки" с Виолета Марковска и Елен Колева

-И няма ревност на професионална основа?
-Състезание няма, напротив, той е човекът, който ми дава сила. Аз съм много колеблива. Непрекъснато, когато нещо ми се предложи, първо си казвам: “А, това не е за мене. Не знам дали ще се справя”. И ако не беше той, много неща щях да пропусна. Имам неговия силен гръб. Като орел е над мен.

-След 7 години връзка любовта е все така жива…
-Ние не сме се и разделяли. Най-дългата ни раздяла беше, когато той беше в “Вип Брадър”. Иначе преди това сме се разделяли най-много за 5 дена, когато Иван снимаше в Лом филма на Станимир Трифонов “Стъклената река”. Имах представление тогава, иначе си седях редовно при него.

С Виолета Марковска и Елен Колева на представянето на филма "Шивачки"

-Гледаше ли всеки ден “Вип Брадър”, когато той беше в къщата, друго е да си зрител?
-Да, всеки ден, както той сега гледа всяко мое предаване, и се притеснявах за него. Той мина през много трудни моменти там, които никой не разбра. Докато беше в къщата, почина един негов много близък приятел. Но се държа изключително достойно. Те бяха много силна компания, до ден днешен непрекъснато поддържа връзка с Фънки и Юлиян (Константинов – б.р.).

-Тази толкова силна духовна връзка с Иван сякаш ти е като компенсация свише за огромната загуба на майка ти…
-Ами да, той застана плътно до мен тогава, още беше само приятел.

С дъщеря си София

-Промени ли нещо в теб майчинството, като светоусещане и отношение към работата?
-Ами да, когато си родиш дете, разбираш, че всичко е толкова безсмислено и толкова преходно, и си късаш нервите за някакви глупости, които всъщност нямат абсолютно никакъв смисъл. Детенцето е най-важното нещо. Всичко минава и се забравя, и нищо не остава след теб, освен детето ти.

-Излязоха информации, че чакаш второ дете, потвърждаваш ли?
-Да, пишеше разни глупости… Не, не съм бременна. Разбира се, бих искала да имам един ден още едно детенце… Господ си знае работата…

-Двамата с Иван бяхте заявили също много категорично, че ще емигрирате, защо?
-О, напоследък излизат някакви интервюта, които не сме давали. Казах, че не ми харесва ситуацията, която се случва в тази държава, и че ще направя всичко възможно София да не живее тук.

Ако дойде момент, в който тотално ще ми писне, не ми пречи да взема два куфара и да ходя някъде в чужбина да мия чинии. Откакто съм се родила, непрекъснато слушам, че нещата за мен щели да се оправят, и непрекъснато хората са по улиците, няма какво да ядат и е криза! А вече съм на 30. Така че не искам да уча София, че нещата ще се оправят за нея…

-Казваш, ще миеш чинии, но твои колеги плащат висока цена за емигрирането си – болезнената липса на сцената, киното…
-По-добре да съм някъде и да знам за какво работя, отколкото да стоя на “Раковски” и да съм актриса. И какво от това, като детето ми не е добре?… Малка държава с малки хора и малки разбирания!

У нас няма такова уважение към хората, занимаващи се с изкуство. Навсякъде ги боготворят, а тук си храна за жълти вестници, които пишат непрекъснато дали си бременна, дали се развеждаш, дали си се напила или катастрофирала. Не може една държава да няма изкуство, култура, образование, медицина. Значи това не е държава!

С Чочо Попйорданов, с когото двамата с Ласкин бяха приятели

-Тия дни ни напусна още едно голямо име – Рангел Вълчанов. При такива големи загуби журналистите със съвест съжаляват, че не са писали достатъчно за хората като него, а какво си чувствате вие, колегите му?
-Тъга, че много хора си отиват недооценени. Награждават ги посмъртно, кажат няколко хубави думи, излязат 2-3 хубави статии и дотам. Какъв е смисълът? След тях остават един куфар със снимки и спомените в главите на децата им… Колко хора на изкуството са си отишли недооценени и неразбрани или плюти приживе?

-Властта не обича будителите…
-… защото казват това, което мислят, защото са неудобни.

На церемония по връчването на "Аскеер"... Засега има само номинация...
-Майка ти, светла й памет, се самоопределяше като “джаста-праста” – казваше си каквото мисли. Смяташ ли, че си я наследила?
-Цял живот съм била такава. И мъжът до мен сега е такъв и като казва каквото мисли, става неудобен. Подкрепям го винаги, защото не искам да живея в лъжа цял живот и някой да ме мачка. Докато не кажеш “ох”, никой няма да разбере, че ти е стъпил на мазола.

-Преодолява ли се някога такава загуба?
-Не, никога. А това, че времето лекува… Не знам… Някъде вътрешно в себе си потискаш някакви емоции, но те си седят вътре в теб заедно с болката… Разбира се, завърта те ежедневието и когато имаш дете и семейство, това помага, но вътре в душичката ти стои една празнина…

-Разговаряш ли все още мислено с нея преди големи изпитания?
-Непрекъснато… Непрекъснато…

-За какво съжаляваш, че не си успяла да й кажеш?
-Всичко съм й казала. Ние никога не сме имали тайни. Съжалявам, че я няма, че не мога да я прегърна.

Публикувано във в. "Преса", 6 октомври 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар