Касиел Ноа Ашер: Хвърлям заровете на съдбата като за последно

 Боряна АНТИМОВА

Касиел Ноа Ашер е родена в София. Дъщеря е на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Една от най-провокативните ни актриси се доказва с успех и като режисьор, продуцент, ментор, сценарист, писател. Има по две номинации за главна женска роля за Аскеер и Филмовата академия, наградата “Актриса на Европа” от фестивала за монодрама в Македония за спектакъла “Нищо по-хубаво”.

Напоследък се снима във филмите “Цахес” и “Зад кадър”, през 2013-а са премиерите на “Джулай“, “Цветът на хамелеона“ и “Малка хроника”. Приключва 2012-а с проекти с “Ангелите на Касиел”: акустични концерти TOXIC и спектакъла “Клер Мадам Соланж“, с представления на 17 и 21 декември в Червената къща.

Касиел твърди, че разголването под прожекторите никога не е било за нея самоцелен рекламен трик или просто демонстрация на освободена от скрупули жена. “Голото тяло е един от езиците, които използвам, за да бъда разбрана”, казва тя с вид на човек, “прегазващ” с презрение клюките. От време на време царствено подхвърля късче скандал на феновете на сензации. Прави го, без да съжалява за нищо. Обезверява я  единствено превесът на пошлостта и посредствеността на сцената и екрана.

През 2012-ра Касиел живя изгарящо: снима се в три филма, излязоха премиери на още два, създаде проект акустични концерти – TOXIC, режисира спектакъл, подготвя снимките на първия си филм като кино режисьор – “Рокля луна”, написа поредица от запомнящи се статии в сп. “Биограф”, сценарии…

-Касиел, ако предсказанието за края на света се окажеше истина, за какво би съжалявала?
- Краят на света отдавна е настъпил… но сърцето ми се пълни с неподарена любов, главата – с велики дела, душата - с неизследвани територии. И така отлагам края.

-Има ли някаква цена, която не би платила, за да си такава, каквато искаш, 365 дни годишно, 24 часа дневно?
-Обществото прекалено много се е вторачило в празния си хладилник ...В акъла му витаят само мисли, как да притъпи глада в стомаха си. Всяка сутрин се заглеждам в "ходещите кюфтета и кебапчета". Никой не търси свобода, а подобие на свобода. Хората тук открай време са се блъскали за заместители. А и свободата, както твърдят, е само усещане. Тогава каква е разликата дали си, или мислиш, че си свободен? Не бих продала усещането за свобода.

-Казвала си, че често се влюбваш. Има ли “любов единствена”, която не си преболедувала?
-Дългосрочната памет вреди на оптимизма. Хвърлям лошото зад гърба и след като любовта свърши, оставам най-добрият приятел на бившите ми любовници. Те завинаги си остават Моите Момчета.

-Предпочиташ мъжът до теб да е “с черно чувство за хумор и с големи ръце, за да се почувстваш слаба”…?
-В мъжа първо гледам ръцете, след това обувките и накрая се оставям влюбването да ме превърне в най-голямата глупачка, пръквала се на тая земя.

-Моногамна ли си?
-Аз обожавам груповия секс – стига групата да се състои от двама души (усмивка).

-Как гледа синът ти Зуи, вече тийнейджър, на твоята публична разголеност?
-Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това е важно за професията ми. И ме сближава със Зуи без проблем.

-Какво от твоите преживелици не искаш да му се случи?
-Искам да е здрав… И ако го нападне вдъхновение, да не се съпротивлява. Ако ще то да е за обир на банка или за строеж на космически кораб. Окрилен ли си от вдъхновението - победата ти е в кърпа вързана. Няма опасност да пропуснеш живота си.

Касиел в прословутата Рокля Луна, влязла в основата на първия й филм като кинорежисьор,
фотосесия на сп. Eva

-Еврейският ти род по майчина линия е с интересна история, с прабаба - придворна дама. По него написа и сценария за първия си филм като кинорежисьор - “Рокля луна”. За какво най-много си благодарна на майка си?
-Мама ме научи на две неща: да не излизам по тъмно с непознати, и че в живота… не винаги е нужно да казвам истината. Но на сцената истината е като филмов кадър 24 пъти в секунда. Така се опитах и да разкажа историята на три жени от моето семейство, оцелели по ръба на бръснача в тежки времена за тях  - нацизма, комунистическа България и в настоящето, което е не по-малко предизвикателно и страшно в дефицита на идеи, оригиналност, душа ако щете.

Разказах тази история без излишен тортаджийски сантимент и спекулации. От друга страна - за делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи. Така че каквото и да правя, гледам да го върша така, че да не се срамувам нито аз, нито моите сънародници.

Касиел със сина си Зуи на червения килим на актьорското риалити "Стар машин"

-Ти постави спектакъл със скандален сюжет. В “Клер Мадам Соланж” дама е в любовна връзка с двамата си млади слуги - мъж и жена…
-В нашето общество убийството е престъпление. Изобразяването му не е. Сексът не е престъпление. Изобразяването му е. В “Клер Мадам Соланж“ ме занимава обратната гледна точка. Как сексуалната обсесия към един недостижим обект те превръща в убиец. Как престъплението  от страст е единственият възможен път към абсолютната невинност.

Може ли един от най-кратките пътища към ореола на светец да бъде животът на безпътен човек? Какво се случва, когато върху златото плиснеш катран? Какво означава да омърсиш “цялата звездна вселена“?! Да се превърнеш от на пръв поглед “обикновен“ персонаж, или слуга, в свръх човек - господар.

С Иво Желев в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Все тежки задачи за един актьор…
-Професията на актьора го лишава от идентичност. Големите драматургии не се пишат за хорица, които просто се раждат, живеят, умират… Винаги има контрапункт, събитие, което довежда до изстъпление – героично, съдбовно, подсъдно… каквото искате. Такъв е и актьорът – той не притежава свой собствен фейс - непрестанно си сменя кожата като змия… непрестанно е в гранични състояния пред зрителя. Така му  слугува, и едновременно медиаторства.

За тези неща разказваме в обявения вече за скандален наш спектакъл… Един мой учител беше казал: “Който не живее скандално –умира!” Така че нека “Клер Мадам Соланж“ бъде скандален. Това е доказателство, че сме живи!

-Злите езици те спрягат не само като ментор, но и като любима ту на младия Иво Желев, ту на Силвия Станоева… Как отговаряш на това?
-Приела съм сексуалната любов за основна мистерия и основна реалност в живота. Колкото и да е разочароващо обаче за булевардните журналисти, Иво, Силви и Касиел един за друг са любими. Ни повече, ни по-малко от всеки един Паднал Ангел. Останалото оставям на вашето въображение.

Със Силвия Станоева в спектакъла "Клер Мадам Соланж"

-Ти единствена остана ментор на своите млади колеги след актьорското риалити “Стар машин”, като продължи да работиш с “Ангелите на Касиел”. С какво те вдъхновяват?
-Респектират ме с дързостта си да атакуват. Иво и Силви не пилеят времето си в чакане на “идеалната възможност“. Като изключителни хора, те казват “не“ на пошличкото, безпардонно халтураджийстване, с което разочароват определени кръгове от гилдията ни, но очароват публиката, дошла в залата да просвети и освети душата си. Приемат, че ще има поражения, загуби – но не им оставят “последната дума“. Разбрали са, че това са само неравности по пътя на големия актьор.

Опитвам се да заслужа ролята на ментор пред тях: да поддържам баланс между натиск и насърчение; уча ги, че ваксината срещу грешки не е в предпазливостта, а в риска. Не бъркам менторството със стремеж за популярност. Когато работиш с извънредно даровити личности, като двете ми “деца”, ти имаш мисия: да им дадеш смелост и сила да те надскочат в мечтите. Съжалявам само, че в едногодишното ни, почти денонощно съжителство допуснах малко повече агресивна, емоционална атмосфера…но какво да се прави. Така е в големите любови …

С Яна Титова (вдясно) във филма “Джулай”, чиято премиера предстои през 2013 г.

-Ако след години се заговори за стил “Театърът на Касиел”, по какво ще се отличава той от другите?
-Театърът се дели на добър и лош. Добрият театър не се стреми да стане част от определена конюктура… тогава престава да е добър. Не е покорен, не се съобразява с манипулации. Добрият театър е уникален и нов. Винаги предизвиква установеното статукво и канони. Той не е декорация, а нещо, което предизвиква промяна, катарзис в живота на зрителя. Той не е лоялен към евтината, стандартна гледна точка – предназначена за ширпотреба. Той копнее за неочакваното, забележителното, човешкото.

Тривиалното, полуфабрикатното изкуство не си струва усилията за създаването му. То е ампутирало страстта. Стремя се да правя театър на Страстта. Тази, която нарушава привидното благоприличие, демагогския морал и панаирджийския умствен ексхибиционизъм.

В моноспектакъла "Нищо по-хубаво"

-Годината беше повече от успешна за теб. Кой от всичките ти проекти най-много те въодушевява?
-Някой беше казал: “Домът е там, където са нашите сърца“… През тази година срещах и работих с хора, които създадоха за мен дом - уютен, изпълнен с аромат на обич и доверие… караха сърцето ми да бие лудо от вълнение. Продуцентите от Гала филм, които стоят зад филма “Джулай“, ме научиха да виждам и най-незначителните бурмички в огромната машина, наречена кино. Да бързам с песен на уста още по тъмно - всяка божа сутрин към снимачния терен - като за любовна среща. Те бяха и подстрекателите за авантюрата “Рокля Луна“ – първия ми киносценарий.

“Ангелите на Касиел“ се превърнаха от ученици в учители - покрай тях разбрах, че постоянството е вълшебен талисман, пред който трудностите изчезват и препятствията се изпаряват яко дим. Хората от “Биограф“ ми подариха възможност да пиша в проектите си за творци, които обичам до побъркване: Среброто, Венци Занков, Симон Варсано, Мариус – достойни личности - далече от чалга прожекторите и мазната жълтина, но ужасно важни за културния ни контекст. Приключвам 2012-а като щастлива стопанка на една голяма къща, изпълнена със сърдечни срещи.

Емоции зад кулисите на актьорското риалити "Стар машин": Касиел със сина си Зуи и водещия Иво Аръков

-Всекидневно си изправена пред труден избор - сцена, кино, писане, режисура, менажиране… И все пак, кое е на първо място?
-Проблемът е, че нашата култура е обвързана във Фаустовска сделка, в която продаваш твоята гениалност и таланти за привидна стабилност. В този смисъл всячески се опитвам да изключа битовото ниво, а именно - че трябва и да се яде. И така съм свободна да дам най-съкровеното от себе си в неща, които не мога да не случа. Всичко: кино, театър, писане… цакам заровете на съдбата като за последно.

-Твоята любима и мечтана зимна ваканция?
-Отдавна си мечтая за филм, който се снима в преспи до кръста. На минус 20 градуса. Любовен трилър. Там ще си почина.

-За какво най-много се ядосваш, че не ти стига време?
-Здрава ли съм, за това, което ми е писано, лично Господ ще ми подари време.

ОЩЕ ЗА КАСИЕЛ
ОЩЕ ЗА ПРОЕКТ TOXIC
ОЩЕ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ВРЪЗКА НА TOXIC
КОМЕНТАР ЗА АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ
ЗА ФИЛМА ДЖУЛАЙ
ЗА ПРЕМИЕРАТА В МОСКВА НА ДЖУЛАЙ
ФИЛМЪТ ДЖУЛАЙ С ПОКАНИ ЗА ТРИ ФЕСТИВАЛА
АНГЕЛИТЕ НА КАСИЕЛ ИГРАХА СЯКАШ НА ЖИВОТ И СМЪРТ
ФБ ЕТЮДИТЕ НА КАСИЕЛ
ПЪРВИ СИНГЪЛ НА АНГЕЛА НА КАСИЕЛ ИВО ЖЕЛЕВ

Публикувано във в. "Преса", 16 декември 2012 г.
Снимки: Александър Нишков и Нели Томова