Градчето е основано от мавритански и еврейски изгнаници от Израел през 1471 година като малка крепост, която съществува и до днес. По улиците му може да се срещнат хора от всякакви националности - испанци, французи, англичани, италианци и много други. Мароканците са с най-малък дял сред населението, поради което стилът на живот в града няма почти нищо общо с този в големите марокански градове. По улиците на Шефшауен например може да се видят двойки, които вървят хванати за ръка и се целуват на публични места – нещо, недопустимо в другите градове.
Шефшауен е боядисан в синьо от еврейските бежанци, които са живели там през 1930-те години и затова носи и името Синия град. Красотата на планинските околности се допълва от контраста на ярко боядисаната Медина (стар град). Главният площад в Медината изобилства от кафенета, препълнени с местни жители и туристи.
Друга причина, поради която града е любима дестинация на много хора е лесното набавяне на наркотици. Районът около Chaouen, както го наричат още мароканците, е един от най-големите производители на марихуана в страната (две трети от ганджата се отглежда тук), а за доста от местните това е основен поминък и единствен начин да се издържат. По малките колоритни пазари тревата се продава редом с традиционните билки, подправки и зеленчуци. Затегнатият полицейски контрол обаче не позволява на напускащите града да изнесат каквото и да било количество трева извън пределите му.
Освен заради хашиша, Шефшауен е популярна туристическа точка и заради близостта си до Танжер и испанския анклав Сеута. През лятото около двеста хотела се грижат за притока на европейските туристи. По пазарите на градчето могат да се намерят стоки, като вълнени облекла и тъкани одеала, които не се срещат в Мароко. Козето сирене също е известен продукт сред туристите.
Най-подходящото време за посещение на Шефшауен е през есента и зимата. През лятото жегата е непоносима, а градусите стигат до 45.
Снимки: Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар