петък, 11 май 2012 г.

Поколението Y: Движението TEDxBG

Тимът на TEDxBG (от ляво на дясно): Николай Бачийски, Теодора Зарева и Алек Андреев на последната конференция на движението, 15 януари 2012 г. Снимка: Владимир Петков

 18 минути, които ще променят България

Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли покрай компютрите и дигиталните устройства, те всекидневно ни напомнят, че светът е станал различен. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.

Вече 25 години  TED (съкратено от Technology Entertainment Design - бел.ред.) е движение в световен мащаб, което дава възможност на световноизвестни учени, дизайнери и културни иноватори да споделят идеите си със света за 18 минути. Сред презентаторите на TED са били Бил Гейтс, Ал Гор, Джеймс Камерън, Боно и дузина нобелови лауреати. В духа на разпространяването на стойностни идеи, е създадена програмата TEDx за местни, самоинициирани събития, сходни с тези на движението.

От три години България е част от тази кауза, със свое самостоятелно крило – TEDxBG. То работи по лиценза на TED, но подкрепя изключително местни инициативи, които ще променят България. Чрез проекта се дава гласност на някои от най-прогресивните идеи и мислители в страната.

Създава се платформа за обществена дискусия и се разкриват нови насоки на мислене, съществени за социалния, културен и икономически прогрес на България. И макар че конференциите се провеждат веднъж годишно, през януари, работата по проекта не спира. Целогодишно на сайта на българското движение http://tedxbg.org се публикуват и обсъждат идеи и проекти.

TEDхBG се случва благодарение на ентусиазма и усилията на трима приятели, които иначе се занимават с различни неща - Теодора Зарева, Николай Бачийски и Алек Андреев. Те вече могат да се похвалят с организацията на три поредни конференции. Първата се е състояла на 9-ти януари, 2010-а, с 350 посетители, а темите са варирали от каране на колело във въздуха, до био-горива и бъдещето на информационното общество.

Второто издание на 8-и януари 2011-а в Rainbow Plaza е с два пъти повече посетители - 650. Третото се състоя на 15 януари 2012 г. А темите бяха наистина вдъхновяващи: рационални причини да останеш в България, екопроект за парк на релси, разказ за “ничиите” деца на Яна Бюрер – Тавание, младата българка, влязла в класацията на 50-те най-влиятелни жени, които ще променят света…

Лекцията на Мартин Мартинов за неговата технология за намиране на нови приложения на съществуващи лекарства e eдна от най-значимите в световен мащаб, представяни на конференцията.

Идеите на движението са вдъхновили и един наш университет. На 24 март отново ще се проведе конференцията ТEDxNBU 2012: Презареждане. Това е мултиплициран модел на националното движение, с идеите и участието на студенти, преподаватели и гост лектори от Нов Български университет.


Утре, 12 май ще се проведе TEDxSOFIA, където в 18 минути млади и амбициозни хора ще представят идеи, които ще променят столицата.


Група симпатични млади хора от сдружението “Фрий София Тур” пък набират доброволци, които да провеждат безплатни пешеходни обиколки на чужденци из София… Идеи колкото щеш. И желаещи за доброволци също, колкото и странно да звучи това в алиенирания ни меркантилен свят, разтърсен от кризата.

И тримата организатори се трудят за каузата безвъзмездно. Това е напълно доброволен проект – даже по лиценз нямат право да печелят пари.





Николай Бачийски: У нас се шири бесен песимизъм

Той е на 27 години. Завършил е информатика в СУ. Работи за Automattic, американска компания със 100 служители навсякъде по света, но с нито един офис. Основният им проект е WordPress.com – платформа за публикуване на съдържание с повече от 30 милиона абонати, между които известни медийни компании като CNN, CBS, Time Inc.

-Николай, защо се захвана с организацията на TEDxBG?
-Първо, защото в България се шири бесен песимизъм. И  единственият начин да се борим с него е да покажем, че всичко може да стане; че стига човек да иска, може да направи всичко, въпреки ситуацията и всички неуредици. Важно е да сме позитивно настроени и да вярваме в това, което правим, а не да мрънкаме и да се оплакваме. А в TEDxBG всички са живи примери и олицетворение на активните и оптимистични хора, които живеят в България.

-Кое подхранва и поддържа твоя оптимизъм?
-От малък са ме научили да не се оплаквам, а ако нещо не ми харесва, или да свикна с него, или да се опитам да го променя. Освен това срещите с лектори за конференцията са много зареждащи. Говорим си с невероятни хора, които се крият измежду нас. А и вече не е проблем да живееш в България и да намираш съмишленици по целия свят – чрез интернет.

-Твоите съмишленици Теодора Зарева и Алек Андреев с какво се зинимават извън проекта?
-Теди е завършила режисура, но сега е учителка в www.zaednovchas.bg. Това е неправителствена организация, чиято мисия е да осигури достъп на всяко дете до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество. Алек е програмист като мен, занимава се с финанси, но участва и в други non-profit  (благотворителни – бел.ред.) проекти като Time Heroes. Това е благотворителна организация, която свързва чрез сайт хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа.

-Ти си от хората, които не признават офис и работно време…
-Дигиталното номадство е супер. Работя вкъщи от 4 години и половина и точно в този период от живота ми свободата е безкрайно ценна. Свободата да пътувам, докато съм млад и нямам деца. Свободата да излизам вечер и да спя да обяд на следващия ден. Основното ми предизвикателство е да се фокусирам, ако не съм в познатият ми уют на домашния офис.

-Като виждаш шефовете си рядко, това не демобилизира ли?
-Говорим си често, но по интернет. Това, че се виждаме рядко, има едно предимство – използваме времето си заедно много по-ефективно – да се опознаем, да ни е весело, да говорим за важните неща. Като се видим, не говорим само за работа. Всеки разказва са собствената си държава. А и тъй като не се виждаме всеки ден, като се срещнем, имаме цял тон неща, за които да си говорим.

Николай на конференция на платформата WordPress – София, 2011 г. Снимки: Маргарит Ралев

-Работиш за международна компания със служители от целия свят, колко страни посети така, за “оперативки”?
-Доста - САЩ, Канада, Китай, Англия, Румъния, Унгария, Швеция, Гърция, Ирландия…

-Какво точно работиш за WordPress?
 -Това е платформа, която ти позволява да си направиш сайт. Освен това е софтуер с отворен код – разработва се от един тон хора по целия свят, които го правят за удоволствие и всичко е напълно безплатно. Аз работя за Automattic – фирмата, основана от основателя на проекта WordPress, и съм програмист. Нашата фирма прави WordPress.com – място, където можеш да се регистрираш и веднага да започнеш да публикуваш. И това е комерсиален продукт. За разлика от софтуера на WordPress.org, който е безплатен, но трябва да си го инсталираш и да си го поддържаш сам.

-Заплащането позволява ли ти да живееш добре?
-Не се оплаквам.

-Казваш, учили са те да не мрънкаш. В какво семейство израсна?
-Най-обикновени хора – майка ми е учителка, а баща ми – инженер.

-Как гледат родителите ти на такъв тип ангажираност?
-Преди говореха: “Сине, намери си по-нормална работа”, но отдавна свикнаха с това.

-Твоите мечти и очаквания за бъдещето?
-За мечтите не ми се говори, за мен са си. А колкото до положението у нас, запознавам се с все повече хора, които мислят и правят различни хубави неща. Може би живея в някакъв балон от оптимистично настроени хора като мен, но виждам, че ще се оправим.

Публикувано във в. "Преса", 9 май 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар