Опознай страховете си, за да ги овладееш

9-те най-разпространени суеверия

Боряна АНТИМОВА

Опитвали ли сте се някога да преброите, колко често суеверията са обърквали живота ви? Всичко започва от детството, когато черните котки ни изглеждат като призрачни чудовища, постоянно пресичащи пътя ни. Вече пораснали, не празнуваме 40-годишнината си.

Не бива да се връщаме по средата на пътя, да си подаваме предмети през прага, да си подаряваме часовници и какво ли още не. За да престане човек да се бои от суеверията, трябва просто да ги опознае.

Не прави нищо в петък, 13-и. Страховете от фатализма на деня са възникнали от доста свободната трактовка на Стария завет. Разпространено вярване е, че на този ден Каин е убил своя брат Авел. С времето тази легенда е разкрасена до такава степен, че самата цифра 13 става фатална и вещае беди и нещастия.

Например, в тайната вечеря на Иисус също са присъствали 13 участника, а предателството на Юда за пръв вът се споменава в 13-ата глава от Евангелието. През вековете този фатализъм при някои хора придобива небивали мащаби.

Франклин Рузвелт например никога не пътешествал на 13-о число, в някои болници няма стая с номер 13, а в някои високи хотели няма 13-и етаж. Някои вярват също, че в семейство с 13 деца едното обезателно става престъпник.

Не подавай нищо през прага. Познавате ли хора, които никога не се здрависват и не си подават нищо през прага? Суеверието води началото си в древността, когато прахът на покойните предци се е пазел заровен под прага на дома и ако правиш нещо, тревожиш духовете им, а това е крайно опасно.

Именно затова някои се боят да седят на прага, който досега се смята за граница между двата свята – безопасния дом и враждебния свят. Или още по-страшно – света на живите и този на мъртвите.

Не се връщай от средата на пътя. Това суеверие също е свързано с прага и неговата функция като граница между двата свята. Без да стигне до целта си, човек се връща вкъщи с отслабен тонус и именно на прага-граница може да го очаква какво ли не – от оскърбени от излишното безпокойство духове на предците, до същностите, мечтаещи да се промъкнат в нашия свят. За да неутрализира неудачите, е достатъчно да погледне в огледалото, което е способно да удвоява силите и енергията.

Не подарявай часовник. Дори и в нашия просветен век такъв подарък е нежелателен. Поверието идва от Китай, където се смята, че ако ти подарят часовник, това е покана за погребение. При нас поверието е, че се отмерва срокът на приятелството с човека, на когото сте го подарили.

Освен това, стрелките се причисляват към острите предмети. Режещи и бодящи предмети не е препоръчително да се подаряват, за да няма караници и взаимни обиди.

За да се избегне разрушителното действие на часовника, трябва, когато го подаряваме, да поискаме за него стотинка – така все едно не сте го подарили, а сте го продали.

Не празнувай 40-годишнината. Това е единственият юбилей, който не е прието да се отбелязва. В основата на традицията лежи представата за връзката на числото със смъртта. Предполага се, че е свързано със срока за тленност на тялото.

През XVII век се е смятало, че срокът да се определи дали мощите на един „човек са тленни или нетленни, e 40 дни. Във всички религии това число е свързано със смъртта и се приема за фатално. А който празнува 40-годишнина, не проявява нужното уважение нито към мъртвите, нито към самата смърт и така си навлича болести, неудачи и гибел.

Не яж от ножа. Някои набождат парчета зеленчуци или плодове с него вместо с вилица. Казват, че така човек става зъл. Кухненският нож има древна и богата история. Той е едно от първите и най-важни оръдия за набавяне на храна, затова винаги е имал сакрално значение.

Освен това се е приемал не само като оръдие на труда, но и като средство за защита, както от реалните опасности, така и от всякакви нечисти сили. Такъв важен магически предмет е изисквал особено отношение и се е използвал само за провеждане на особени ритуали. Да ядете от него е означавало да гневите духовете, които правят човека зъл и агресивен.

Не вземай нищо на кръстопът. Неслучайно, когато премиерът Бойко Борисов обяви, че е срещнал бившия здравен министър Анна-Мария Борисова на кръстопът, много хора го предупредиха да не я назначава. Казаха, че човек едно камъче не взема от кръстопът, а той – цял министър си взе.

Кръстопътят винаги се е смятал за място мистично, където в прекия смисъл се пресичат два свята – нашият и невидимият. На кръстовището се провеждат много ритуали, които невинаги са насочени към доброто и справедливостта. Много хора, преминавайки през него, казват, че усещат там непонятно безпокойство. Твърде вероятно е да влиза в действие силата на самовнушението, а може би е нещо друго...

Смята се, че ако „прехвърлим“ болест или нещастие на някаква вещ и я изхвърлим на кръстопът, ще я грабнат нечистите сили. Така че за да не си навлече човек чуждите неприятности, не трябва нищо да се взема на такова място. Колкото по-скъпа е намерената там вещ, толкова по-голяма е бедата или болестта, прехвърлена на нея.

Не ходи с една обувка. От дълбока древност се е смятало, че ако човек ходи с един чепик, рано ще остане сирак. В Библията е казано: „Всяка твар си има половинка“. Обувките винаги са символизирали единението и двойката. Ако ги разделите, вие разделяте този, който ви е дал живот – вашите родители. Ако те се разведат, е половин беда. По-лошо е, когато двойката се раздели поради смъртта на единия.

Не изнасяй боклука след залез слънце. Някои се шегуват, че това е измислено от мъжете. Казват, че така ще си навлечете клюки по ваш адрес. Други пък смятат, че по този начин изнасяте от къщи парите. И отново идва обяснението за добрите и лошите духове. За да дойдат добрите в дома ви (за да защитят домочадието от лошите), трябва да се подготвите за тяхната височайша визита и да изнесете от дома целия боклук.

Публикувано във в. "Преса", 6 май 2012 г.