Поколението Y: ТimeHeroes: Времето ни е подходящо за герои

Екипът на TimeHeroes, от ляво на дясно: Момчил Рогелов, Яна Бюрер – Тавание, Павел Кунчев и Алек Андреев

"Герои, обобщаваме. Този уикенд можете: 1) да се включите във възстановяването на пострадалите от наводненията села; 2) да помогнете в пролетното почистване на приюта за кучета в Богров; 3) да ремонтирате две болнични стаи във Варна, за да спомогнете за удължаването на живота на пациентите с муковисцидоза. Go, go, go!” 

Така изглежда един петъчен призив на страницата www.TimeHeroes.org. Това е благотворителна организация, която свързва чрез сайт “хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа”, е лайтмотивът на TimeHeroes.

За проекта работят абсолютно безплатно четирима млади хора: Яна Бюрер-Тавание, Алек Андреев, Павел Кунчев и Момчил Рогелов. Всеки, който чувства силен прилив на желание да направи нещо добро за другите, може да си избере инициатива или кауза, или да предложи своя. А те са много и всички заслужават внимание.

“Чети и играй с децата от дома в Берковица” например е част от инициативата "Подарете книга" – събират се книги, които се носят в домовете за деца. “Подкрепи София 2019” организира хора, които искат да помогнат при организацията и провеждането на събития и културни мероприятия, свързани с кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г.

“Подпиши се срещу лимита при финансиране на лечението на деца” е петиция срещу решението на Министерски съвет средствата за лечение на тежкоболни деца да бъдат ограничени до 180 000 лв., в резултат на което вече има няколко починали деца.

“Помогни за солидарността между поколенията”, “Ремонтирай две болнични стаи за децата с муковисцидоза”, “Работи с децата от център “Свети Мина”  и “Помогни на бежанци и мигранти с вещи и дрехи” не се нуждаят от много разяснения. Вълнуващи са и каузите “Помогни за издирването на безследно изчезнали хора”, “Помогни за промяната на наркополитиката”, “Дай подписа си в защита на Витоша” и “Затвори домовете за възрастни с увреждания”.

Creative Commons Share Alike

Алек Андреев: На последно място сме по доброволчество в ЕС

Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли покрай компютрите и дигиталните устройства, те всекидневно ни напомнят, че светът е станал различен. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Роденият през 1985 г. Алек Андреев е завършил икономика в университета Съфолк в Бостън, САЩ. Работи като старши анализатор във финансовия фонд Dacharan Advisory AG. Води лекции по програмиране в СУ. Съосновател е на две доброволчески организации - конференцията TEDxBG и сайта TimeHeroes.org.

-Алек, не е ли прекалено идеалистично да се занимаваш с два проекта извън работата, за които не ти се плаща – TEDxBG и TimeHeroes?
-Работата ми е много интересна. А това е основната ми мотивация. Да правя добро за другите също е важно. Докато мога да си позволя свободно време от работата, ще го правя.

-Увеличават ли се младите българи, желаещи да се включат в такива инициативи?
-Да, все повече приятели се занимават с благотворителност. Дори хора, за които никога не съм очаквал. Стават учители, правят организации за студентите в чужбина, за подобряване на градската среда, и т.н. И всичките го съвместяват с работата си, тъй че не трябва да правят големи жертви. Донякъде това са хората, които се връщат след като са живели в чужбина и искат да пренесат някои от плюсовете от другите държави тук.

-Как се роди идеята за TimeHeroes?
-Въртеше ми се около година, след което се запознах с Яна Бюрер-Тавание.

-Същата Яна, определена като една от 50-те жени, които ще променят света?
-Да, и съм сигурен, че тя може. Оказа се, че Яна е мислила същото, дори по-отдавна от мен. Решихме, че е съдба и от случайната среща се хвърлихме в проекта. Скоро след това се включиха Павел Кунчев и Момчил Рогелов. Всички сме на равни начала.

-В сайта TimeHeroes.org се публикуват идеи за доброволчески акции и хората се включват. Всеки ли може да публикува своя идея?
-Предимно чужди идеи са. Нашата основна цел е да популяризираме чрез сайта максимален брой доброволчески акции, да побутнем някои хора да създават още, а ние да ги свържем с доброволците. Ние сме платформата или брокерът, не крайната точка. България е на последно място по доброволчество в ЕС и се надяваме като направим процеса по-лесен, това да се промени.

А популяризирането е много лесно - като направиш нещо поне малко готино в тази област, всички ти се радват и мълвата тръгва. Идеален пример за това са Free Sofia Tour, които правят нещо много просто, но така, че медиите често го отразяват и са популярни. Те развеждат безплатно чужденци из София, запознават ги със забележителностите на английски език. Правят го толкова интересно, че и кореняк софиянец ще се забавлява на туровете им.

-Коя от всичките акции е най-близко до теб самия?
-Много ми хареса идеята на двама блогъри - Боян Юруков и Йордан Радунчев да организират протест срещу ACTA с даряване на кръв. Една от най-интелигентните форми на протест, които съм виждал.

-Осъществиха ли я? Защото често в социалните мрежи за акция се записват стотици и хиляди, а после на площада излизат единици?
-Трудно беше да се отчете, защото всеки можеше да отиде в произволен пункт на БЧК и да дари кръв. Но се борим с проблема инертност, като събираме обратна връзка от организаторите на събития кой е отишъл.

Скоро в сайта ни до името на всеки потребител ще се публикува броят каузи, които наистина е подкрепил. И ще получава точки за реално участие в каузата. Още доуточняваме как да стане това в сайта, но идеята е да не се получава повече така, 1000 да се записват за акция, а да отиват десетина.

Алек Андреев и Яна Бюрер – Тавание

-Инертни ли сме като народ? И може ли вашето поколение да промени тази особеност на балканския ни манталитет?
-Винаги ще има една инертна и една активна прослойка, така е във всяко общество. Ние се борим да променим малко процента в полза на инициативните и активните хора. Един час доброволчески труд може да те накара да се замислиш за много неща и ефектът да трае много след този час. Да се промени малко съзнанието на хората спрямо другите около тях.

-Съорганизатор си и на TEDxBG?
-Да, TEDxBG е конференция, на която всеки януари събираме хора с идеи как да се промени България. Идеи, които си заслужава да се разпространят. Даваме им сцената за по 18 минути. После публикуваме записите на сайта http://tedxbg.org. Този януари беше третото издание.

-Остава ли ти свободно време за други любими занимания?
-Да, обичам да си разхождам кучето, да тичам, пътувам много...

-Какво точно прави един анализатор?
-Работя в инвестиционен фонд. Създаваме компютърни модели за предсказване на движенията на борсата.

-Колко интересно! Като финансист, как би отговорил на дежурния въпрос - излизаме ли от кризата?
-Моят поглед върху финансите е буквално за 10 минути напред. Но мисля, че е повече въпрос на сантимент, отколкото на сухи цифри. Тоест, ако се държим като в криза и не поемаме рискове, ще си стоим в кризата. Но това са си само мои размишления.

-Отстрани ти и твоето поколение изглеждате, сякаш кризата е минала покрай вас, а вие не сте я забелязали... Докато родителите ви говорят за безработица, вие обсъждате нови проекти... Такива ли са твоите наблюдения "отвътре"?
-Може би точно кризата е една от причините да се отделя повече време за благотворителност. Да, хората стават по-меритократични, тоест, защитават идеята да се съди за другите по делата им, не по имущественото или социалното им положение. И по-малко се интересуват каква кола караш или колко пари получаваш. Което е страхотно. Но все пак всеки от нас живее в някакъв балон от неговото обкръжение. Надявам се и извън моя балон да е така.

Публикувано във в. "Преса", 12 май 2012 г.

Поколението Y: Движението TEDxBG

Тимът на TEDxBG (от ляво на дясно): Николай Бачийски, Теодора Зарева и Алек Андреев на последната конференция на движението, 15 януари 2012 г. Снимка: Владимир Петков

 18 минути, които ще променят България

Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли покрай компютрите и дигиталните устройства, те всекидневно ни напомнят, че светът е станал различен. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.

Вече 25 години  TED (съкратено от Technology Entertainment Design - бел.ред.) е движение в световен мащаб, което дава възможност на световноизвестни учени, дизайнери и културни иноватори да споделят идеите си със света за 18 минути. Сред презентаторите на TED са били Бил Гейтс, Ал Гор, Джеймс Камерън, Боно и дузина нобелови лауреати. В духа на разпространяването на стойностни идеи, е създадена програмата TEDx за местни, самоинициирани събития, сходни с тези на движението.

От три години България е част от тази кауза, със свое самостоятелно крило – TEDxBG. То работи по лиценза на TED, но подкрепя изключително местни инициативи, които ще променят България. Чрез проекта се дава гласност на някои от най-прогресивните идеи и мислители в страната.

Създава се платформа за обществена дискусия и се разкриват нови насоки на мислене, съществени за социалния, културен и икономически прогрес на България. И макар че конференциите се провеждат веднъж годишно, през януари, работата по проекта не спира. Целогодишно на сайта на българското движение http://tedxbg.org се публикуват и обсъждат идеи и проекти.

TEDхBG се случва благодарение на ентусиазма и усилията на трима приятели, които иначе се занимават с различни неща - Теодора Зарева, Николай Бачийски и Алек Андреев. Те вече могат да се похвалят с организацията на три поредни конференции. Първата се е състояла на 9-ти януари, 2010-а, с 350 посетители, а темите са варирали от каране на колело във въздуха, до био-горива и бъдещето на информационното общество.

Второто издание на 8-и януари 2011-а в Rainbow Plaza е с два пъти повече посетители - 650. Третото се състоя на 15 януари 2012 г. А темите бяха наистина вдъхновяващи: рационални причини да останеш в България, екопроект за парк на релси, разказ за “ничиите” деца на Яна Бюрер – Тавание, младата българка, влязла в класацията на 50-те най-влиятелни жени, които ще променят света…

Лекцията на Мартин Мартинов за неговата технология за намиране на нови приложения на съществуващи лекарства e eдна от най-значимите в световен мащаб, представяни на конференцията.

Идеите на движението са вдъхновили и един наш университет. На 24 март отново ще се проведе конференцията ТEDxNBU 2012: Презареждане. Това е мултиплициран модел на националното движение, с идеите и участието на студенти, преподаватели и гост лектори от Нов Български университет.

Утре, 12 май ще се проведе TEDxSOFIA, където в 18 минути млади и амбициозни хора ще представят идеи, които ще променят столицата.

Група симпатични млади хора от сдружението “Фрий София Тур” пък набират доброволци, които да провеждат безплатни пешеходни обиколки на чужденци из София… Идеи колкото щеш. И желаещи за доброволци също, колкото и странно да звучи това в алиенирания ни меркантилен свят, разтърсен от кризата.

И тримата организатори се трудят за каузата безвъзмездно. Това е напълно доброволен проект – даже по лиценз нямат право да печелят пари.

Николай Бачийски: У нас се шири бесен песимизъм

Той е на 27 години. Завършил е информатика в СУ. Работи за Automattic, американска компания със 100 служители навсякъде по света, но с нито един офис. Основният им проект е WordPress.com – платформа за публикуване на съдържание с повече от 30 милиона абонати, между които известни медийни компании като CNN, CBS, Time Inc.

-Николай, защо се захвана с организацията на TEDxBG?
-Първо, защото в България се шири бесен песимизъм. И  единственият начин да се борим с него е да покажем, че всичко може да стане; че стига човек да иска, може да направи всичко, въпреки ситуацията и всички неуредици. Важно е да сме позитивно настроени и да вярваме в това, което правим, а не да мрънкаме и да се оплакваме. А в TEDxBG всички са живи примери и олицетворение на активните и оптимистични хора, които живеят в България.

-Кое подхранва и поддържа твоя оптимизъм?
-От малък са ме научили да не се оплаквам, а ако нещо не ми харесва, или да свикна с него, или да се опитам да го променя. Освен това срещите с лектори за конференцията са много зареждащи. Говорим си с невероятни хора, които се крият измежду нас. А и вече не е проблем да живееш в България и да намираш съмишленици по целия свят – чрез интернет.

-Твоите съмишленици Теодора Зарева и Алек Андреев с какво се зинимават извън проекта?
-Теди е завършила режисура, но сега е учителка в www.zaednovchas.bg. Това е неправителствена организация, чиято мисия е да осигури достъп на всяко дете до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество. Алек е програмист като мен, занимава се с финанси, но участва и в други non-profit  (благотворителни – бел.ред.) проекти като Time Heroes. Това е благотворителна организация, която свързва чрез сайт хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа.

-Ти си от хората, които не признават офис и работно време…
-Дигиталното номадство е супер. Работя вкъщи от 4 години и половина и точно в този период от живота ми свободата е безкрайно ценна. Свободата да пътувам, докато съм млад и нямам деца. Свободата да излизам вечер и да спя да обяд на следващия ден. Основното ми предизвикателство е да се фокусирам, ако не съм в познатият ми уют на домашния офис.

-Като виждаш шефовете си рядко, това не демобилизира ли?
-Говорим си често, но по интернет. Това, че се виждаме рядко, има едно предимство – използваме времето си заедно много по-ефективно – да се опознаем, да ни е весело, да говорим за важните неща. Като се видим, не говорим само за работа. Всеки разказва са собствената си държава. А и тъй като не се виждаме всеки ден, като се срещнем, имаме цял тон неща, за които да си говорим.

Николай на конференция на платформата WordPress – София, 2011 г. Снимки: Маргарит Ралев

-Работиш за международна компания със служители от целия свят, колко страни посети така, за “оперативки”?
-Доста - САЩ, Канада, Китай, Англия, Румъния, Унгария, Швеция, Гърция, Ирландия…

-Какво точно работиш за WordPress?
 -Това е платформа, която ти позволява да си направиш сайт. Освен това е софтуер с отворен код – разработва се от един тон хора по целия свят, които го правят за удоволствие и всичко е напълно безплатно. Аз работя за Automattic – фирмата, основана от основателя на проекта WordPress, и съм програмист. Нашата фирма прави WordPress.com – място, където можеш да се регистрираш и веднага да започнеш да публикуваш. И това е комерсиален продукт. За разлика от софтуера на WordPress.org, който е безплатен, но трябва да си го инсталираш и да си го поддържаш сам.

-Заплащането позволява ли ти да живееш добре?
-Не се оплаквам.

-Казваш, учили са те да не мрънкаш. В какво семейство израсна?
-Най-обикновени хора – майка ми е учителка, а баща ми – инженер.

-Как гледат родителите ти на такъв тип ангажираност?
-Преди говореха: “Сине, намери си по-нормална работа”, но отдавна свикнаха с това.

-Твоите мечти и очаквания за бъдещето?
-За мечтите не ми се говори, за мен са си. А колкото до положението у нас, запознавам се с все повече хора, които мислят и правят различни хубави неща. Може би живея в някакъв балон от оптимистично настроени хора като мен, но виждам, че ще се оправим.

Публикувано във в. "Преса", 9 май 2012 г.