неделя, 20 май 2012 г.

Мисия: Приказка за ангела

„Така изглеждах през 2005 г., малко преди да започна да се
подувам и да разбера за диагнозата си”



В семейството ми е традиция да се помага на хората с диагноза рак, казва онкоболната Ани Бонева


Боряна АНТИМОВА


Познават ме като Ани Бонева. Скромността е едно от най-добрите ми качества, а стеснителността ми не може да се измери с нито една от математическите формули, с които работят в Министерството на финансите. Но в повечето случаи скромността я оставям за по-слабите, а стеснителността я изключвам от списъка.


От дете кариерата ми започна в киното. Камерите ме заснемаха в ролите на разглезена малка лигла в розово, лигава малка пикла в бяло, детето на богаташа в международна продукция, гаднярката на блока в детска продукция... Бях русичко, леко мургаво, зеленооко хлапе, което се вживяваше в образа и се забавляваше... Семейството ми беше от бунтари.


Майка ми беше танцувала във фолклорен ансамбъл с огромни интереси и познания по българска история и култура, а баща ми беше преквалифициран по партийна линия, недооценен по въпросите на историческото и културното богатство на София. У дома със сестра ми сме израснали, заобиколени от история, география, много култура, музика..."





Ани през 2001 г. в Чикаго, по време на специализация
по журналистика


Така започва животът на Ангелина Бонева - „една от най-талантливите, енергични и витални жени, които съм срещала“, както я определя нейна позната, болна от рак. Ангелче в бяло, ангелче в розово, мамина глезла, на татко принцесата… До момента, в който смразяваща диагноза не преобръща на 180 градуса бурния й живот…


През 2005-а започват постоянни неразположения - отпадналост, подуване, нередовен цикъл, силно изпотяване, безсъние, постоянна жажда, липса на апетит... По това време с мъжа на живота й провеждат стимулация за зачеване на дете, но Ани се чувства още по-зле. През 2006-а вече видимо се променя - ангелското лице започва да пълнее от задържане на вода, краката и ръцете й отичат прекомерно, изпитва непоносима болка.

Започва голямото лутане по клиники, специалисти и диагнози. Междувременно по тялото й се появяват рани, които не зарастват. Зъболекарят й препоръчва изследвания при ендокринолог. Диагнозата е смразяваща: рак на щитовидната жлеза с метастази в шийната област. „Казаха ми да се подготвя психически за операцията и че ще пия хормони и ще се боря за живота си, докато съм жива“, спомня си Ани.

Тя се възстановява бързо след операцията и веднага след това започва битката за адекватно лечение и диагностика. Вече е психически подготвена за ходенето по мъките, защото през 2001 г. губи майка си от рак на млечната жлеза. Следват купища изследвания. „Всичко знам по дати, по часове... Но не ги изживявам тежко. Единствено стресово за мен е убождането - припадам веднага. Затова ме боцкат легнала и ми дават вода после…“

След смъртта на Теодора Захариева - първата онкоболна, осъдила държавата за отказан достъп до лечение и борец за правата на онкоболните - около Ани се скупчиха осиротелите хора с проблеми в лечението и осигуряването на лекарства. „Ангелът спасител Ангелина“ - така я наричат онкоболните.




Работна сесия за корица на сп. “Егоист"

Повечето даже забравят, че и тя има своите болежки. „Ани е такова слънчице, човек забравя, че и тя е с рак. Чувала съм я да окуражава безработна: „Горе главата, ще изгрее слънце и на твоята улица!“, разказва една от нейните „онкоболни за отглеждане“. „Маме“ - така й казват дори и по-възрастните от нея посестрими по съдба и тя го е приела като своя мисия.

Ангелина Бонева е втората дама, осъдила държавата за отказан достъп до лечение. Печели две дела срещу здравното министерство. Първото е за бездействие на министъра на здравеопазването, за това, че е нанесъл неимуществени вреди, тъй като са забавени диагностиката и лечението й.

За своето бездействие държавата в лицето на здравния министър се задължава да плати 100 000 лв. Другото дело създава прецедент: съдът изисква от министерството гаранция за лечение на онкологично заболяване, а от министъра - да изгради механизъм и контрол за навременна доставка на радиоактивен йод за диагностика и лечение за всички болни с рак на щитовидната жлеза.

Делата продължиха 3 години и 8 месеца, като за този период бяха спирани, прекратявани, възобновявани; искаха отвод на съдии, експертизи на доказателства, разпитваха се вещи лица; имаше тройна експертиза... Но винаги влизах в съда с екипа от Центъра за защита правата в здравеопазването с гордо вдигната глава, усмихната и с „Добър ден“ към адвокати, съдии и прокурор“, смее се Ани. През цялото време на нейната борба, навсякъде - по болници и в съда, до нея е съпругът й.




Ангелина като водеща на тв предаването
“Нощен магазин”, 2001 г.

Как този съвременен ангел на милосърдието преодолява собствените си кризи? „Радвам се на живота! Почти е невъзможно да ме откриеш по телефона - много говоря. Изпивам си хапчетата рано сутрин, после кафето, усмивката е на лицето - и денят започва. Обграждам се с ценни хора. Наблягам на приятните емоции и на простите неща. Чета книги. Кризите са за много кратко време и с помощта на хумора и себеиронията отминават. Дори не помня кога за последно съм се карала за нещо. Най-тежко ми е, когато си отиде приятел…“

Казва, че желанието да помага на хора с тежки диагнози като нея се предава по семейна линия. Прабабата, на която е кръстена, го е правила. „Баба Ангелина е била учителка и знахарка - лекувала с билки, учила децата на четмо и писмо, а възрастните - на добро, на дълг, справедливост, хигиена, култура... Имам оставени от нея рецепти за лечение, които помагат. Доказано! Аз лично ги използвам.

Планирам скоро да ги издам в полезна книга за всеки дом. Майка ми също помагаше на хората. Въпреки рака на гърдата. Защото вярваше в силата на духа... Сега пък аз. Помагаш и не получаваш нищо материално насреща. Просто го правиш. И няма „Не мога!“, обяснява разпалено дамата. От години тя е активист в Центъра за защита правата в здравеопазването, който оказва изцяло юридическа подкрепа както на пациенти, така и на лекари.




Ани между двамата (лекуващи) лекари на живота си – ендокринолога д-р Красимир Визев (вляво) и хирурга д-р Иван Пунчев


Блестящото й CV вече е като романтичен спомен. Ани е дипломиран културолог и журналист, продуцент, режисьор, сценарист и организатор на събития. Един от първите кукувци и сценаристи на тв предаванията „Огледала“, „Господари на ефира“ и много други. Издател е на медицинска литература и собственик на агенция „Пачето перо“ за PR, предпечат, дизайн, организация на събития, сценарна обработка, изработване на уебсайтове, реклама, лого и др. Допреди две години информационната й агенция Sport & LiFe Magazine издаваше безплатно списание за български постижения в спорта и науката.



Сега, като ме попита за Менса, видях, че ми е изтекло членството“, смее се Ани. Не помни колко последно е бил нейният коефициент за интелигентност (IQ). „Беше ми адски скучно последния път, когато се опитах да решавам тест. Сега виждам, че интересите ми са специализирани, че не се разпилявам и вече е трудно да ми се грабне вниманието така лесно.“

Променя ли се интелектът, когато човек ходи редовно на химио- и лъчетерапия? „Не, става по-чувствителен, по-затворен, по-тъжен, по-раним, по-избухлив. Остарявам“, въздиша 34-годишната, преждевременно помъдряла, дама. И продължава: „Болестта има едно друго предимство - веднага премахва от живота ти страхливците и паразитите. Показва ти колко е ценен животът и нямаш избор, просто трябва да се промениш и към себе си, и към другите.“


Публикувано във в. "Преса", 20 май 2012 г.



 

2 коментара: