събота, 30 юни 2012 г.

Анна Мария Гюзелева: Посветих се на Никола, но не се обезличих






Боряна АНТИМОВА




Анна Мария Петрова-Гюзелева е българска актриса, журналист, хореограф, кино и тв продуцент. Родена е в Лом. Завършила е хореография в Музикална академия, София и театър в НБУ. Тв журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, и на италианските RАИ, TВ La 7 и Mediaset. Снимала се е в над 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ. Играла е на няколко театрални сцени у нас. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. В последните 15 години е кино и телевизионен продуцент в Италия и България. Член е на италианския Национален орден на журналистите и на СБЖ, на журито на Италианската Филмова Академия – за наградите “Давид на Донателло” за киноизкуство, на Българската Академия за наука и изкуство (БАНИ).




Закачлив женски смях и бърборене нахлуват в следобедния покой на вилата на Гюзелеви в Бояна. Хладно е в юнската жега и ухае на бор от високите дървета, обгърнали тихата бяла къща. Артистичното студио е проектирано специално за великия бас от известния архитект Богдан Томалевски, обяснява Анна Мария. През открехнатия френски прозорец се лее оперна музика, а в хола – изненада! – седи самият Никола Гюзелев, по копринен халат и поотслабнал, но все така артистичен и достолепен.


“Водя гостенка, Кольо. Ще си говори с мен, за изкуство” – уточнява Анна Мария. “Щом разбирате от изкуство”, иронизира ни той в типичния си стил. Сякаш чувам мефистофелския му гръмовен смях в култовата му ария от “Фауст”. После учтиво и с лекота отхвърля идеята за интервю “някой ден”. “Каквото съм имал да казвам, съм го изпял”, казва великият бас, поръчва си кафе и отново потъва в своята музика.



Анна Мария по време на фестивала “Плаца Италия”, София, юни 2012 г. 

-Анна Мария, напоследък се изгуби, добре че беше италианският фестивал “Плаца Италия”, за да те видим.
-Да, той стана традиция, провежда се всяка година по това време. На 2 юни ние честваме Деня на Ботев, а в Италия е Празникът на републиката. Бях поканена да представя втората си книга с поезия, която излезе на италиански. Посветена е на 150-годишнината от обединението на моята втора родина – Италия, които се навършиха миналата година.

До няколко месеца ще излезе и на български. Заглавието - “Цветя и бодли на Виа Егнатия” е от името на втория римски път, свързващ Халкидическия полуостров с Константинопол през морето. Харесах името, тъй като често минавам по този маршрут. Повечето ми проекти сега са свързани с Италия.


Анна Мария Гюзелева с втората си книга със стихове на италиански
“Цветя и бодли на Виа Егнатия”, 2012 г.
 

Напоследък организирам или снимки на филми, или поетично-музикални тържества в Рим, с изпълнители и автори от България и Италия. През ноември беше третото биенале “Изкуство и приятелство” там. Продължавам да се снимам като актриса, но имам проекти като продуцент – кино и телевизионни. В момента и в Италия е много тежко да се правят филми.

-Красива, умна, успяла и съпруга на световноизвестен оперен ас… Някои дребни душици не могат да ти простят това.
-От малка съм се сблъскала със завистта у нас и съм свикнала да се защитавам. Но няма общовалидна формула за предпазване от нея. Дребнавост, комплексираност и завист са трите ни големи проблема като нация. Завистта идва от комплекса. Не знам дали за него са виновни само робските периоди, или не сме успели още да се издигнем над тези неща.

-А ти, когато за пръв път отиде в Италия, не носеше ли същия товар от комплекси?
-И тогава на никого не съм завидила! А комплексът се преодолява, като докажеш на какво си способен. Когато видиш оценката и блясъка в очите на хората, си казваш: “Абе аз нещо правя!”. Не обичам да се бия в гърдите и да казвам коя съм. Нека хората го признаят. И Никола е същият. Но това не помага особено. Тези, които се изтъкват, живеят по-добре.



В ролята на Неда от “Пътят към София, 1978 г.

-Има ли нещо в миналото ти, което би искала да скриеш?
-Чак да скрия – не. Но попаднах в дупка през 1995 г., когато загубих мама, а на следващата година - татко. И двамата много духовни личности, медици по образование. Татко беше зоо инженер, а мама фармацевт. Дядо ми по майчина линия имаше необикновен живец. Беше директор на пощата в Лом и театрал, създал трупа...

-Малко се знае за живота ти преди Гюзелев.
-Както написах при представянето на втората си стихосбирка, “родена съм на Дунав – в Лом и съм израсла в полите на Балкана – във Враца. После София, после Парма, после Рим... От вечната общност между тази велика река и тази мощна планина - до несломимото единство на изкуствата, любовта към които ме съпътства цял един живот и съзижда съдбата ми - танц, музика, кино, театър, поезия, за да ме отпраща по широкия свят да величая страната си, тази малка, смела и древна България - моята майчина люлка!”


В ролята на Неда от “Пътят към София, 1978 г.


Но говорехме за завист. Бях обкръжена от нея много преди да изляза в Италия, от малка. Явих се на конкурсен изпит за балета на операта, бях приета и ми откраднаха паспорта! За да ми създадат проблеми! А колкото до миналото ми, от 7-8-годишна играя балет, на 10 бях приета в Държавното хореографско училище с конкурс.

Завърших го, после следвах балетна педагогика и хореография, специализирах при гениалния балетмайстор Морис Бежар в Лозана. Междувременно на 15 започнах да се снимам във филми, на 18 ми беше сериозният дебют с ролята на Неда в “Пътят към София”. Имало е години, в които съм правила само балетни спектакли. Имах и малко дете, семейство и постоянно пътуващ съпруг със световна кариера…


Уникална снимка: Гюзелеви, току-що оженени, в Тулон, Франция, 1984 г. 
-Някога чувствала ли си се в сянката му?
-Никога. Да, аз го поставих на пиедестал и досега е така. Той е велик артист и с него сравнение няма. Но бях негов мениджър, посредник между агентите му. Менажирах и изявите на някои от първите му ученици. Когато беше директор на Българската академия в Рим и излязоха два випуска студенти, на тях също помагах. Обаче в един момент казах: “Момчета, и аз съм артист, трябва да помисля малко и за себе си!” (смее се).

-Някои жени, посвещавайки се на великите си съпрузи, напълно се обезличават. Може би това не могат да ти простят?
-Да, така е! Винаги съм била около него като орлица, квачка. Менажирах, продуцирах и издаването на книгите за него. Адриана израсна по сцените и снимачните площадки. Но сега, като се замисля, сигурно това не могат да ми простят някои хора – че не се обезличих покрай Никола.



В култовия сериал “La Piovra” (“Октопод”), 1994 г.

-Вееше буйната си грива насам-натам…
-Лъвската грива (смее се). И двамата с Никола сме зодия Лъв. И аз много държах винаги да подчертавам ролята му в изкуството. Но имах нужда и от мое вътрешно изразяване. Пиша стихове от 1978-ма и това ми е като отдушник. Но съм чувала да казват за мен: “Хем иска да се ползва от славата на световноизвестната фамилия, хем говори за еманципация!”. Аз не искам еманципация. Аз си имам своето изкуство, вървя по своя път, и в същото време винаги съм била до Никола и съм го подкрепяла – психически и физически.

-Живееш динамично, какво е усещането на две места да ти е “вкъщи”?
-Цял живот сме били така, даже в един период живеехме на три места, и навсякъде ми е “вкъщи”. Понякога си казвам: “О, господи, къде оставих еди-акво си”. Но се е случвало двамата с Никола да сме на различни места и той да ме попита по телефона: “Анче, къде си сложила еди-какво си?”.

А аз от другата страна му казвам: “Иди при този шкаф, отвори това чекмедже”. И той ми се чуди (смях). Тази моя организираност и дисциплина дължа на балета. Свиря на пиано от 14-годишна. Навремето моят учител казваше, че съм много талантлива и че ще ме приемат с пиано в Консерваторита. Свирех Лист, Бетовен, Менделсон. Но пътят ми беше тръгнал към балета и киното.


В ролята на дона Филиана във филма “I Dimenticati” (“Забравените”), 1998 г.




-Балерина, хореограф, актриса, поет, журналист, продуцент… Кое пише първо на визитката ти?
-Актриса. Но намалих снимките си, защото продуцирането страшно ми изсмуква времето. Но от 1989-1990 г. се занимавам и с телевизионна журналистика. В Италия работих доста време, а тук около 9 години бях кореспондент на предаването “Добро утро” по БНТ. Бяхме страхотен екип с милия Александър Авджиев, който ни напусна рано. В рубриката си “Крупен план” правих интервюта с Бернардо Бертолучи, Пипо Балдо, Дзукеро, ДжАни Моранди, Вирна Лизи…

-Това въодушевление ли те държи винаги свежа и сякаш не докосната от годините?
-Може би. А също и това, че не желая зло никому. Таиш ли злоба в сърцето си, това състарява и погрознява. На пръв поглед всичко ми е наред. Но знаеш ли колко пъти ми е било неимоверно тежко, и се събуждам, сякаш са ми потънали гемиите. Обаче сама се вдигам, като с кран! И си казвам: “Не, трябва да вървиш напред!”. Подмладяват и идеите за нещо ново. В нашия бранш има много парашутисти. Но ако нямаш вътрешния заряд, познанията и таланта, рано или късно се проваляш.

-И това го казва човек, чиято кариера според някои е градена на здравия гръб на Гюзелев…
-О, да, усещам този гръб като психологическа стабилност, като сигурност в семейството. Но противно на общоприетите представи, името му не ми отваря вратите. Сама трябва да се боря.

Адриана и Анна Мария по време на фестивала “Плаца Италия”, София, юни 2012 г. 

-Адриана наследила ли е някого от вас?
-Тя вече е на 26 години и опита от всичките неща, които сме правили. И не беше зле, тя има глас и е музикална, баща й държеше да я разпее. Имаше планове за ар-ен-би. Снимала се е и във филми с мен, изкара театрални курсове, много я харесаха. Но тя се разочарова от нашия сектор и аз съм напълно съгласна с нея. Ади перфектно владее няколко езика. Казах й: “Ако искаш да ставаш актриса, иди в Париж, в Лондон или в Ню Йорк. Но не в Италия или България”. Защото у нас и в Италия се опошлява името на артиста.


-Кои са нещата, които ви държат заедно с Никола толкова години?
-Такава връзка – 27-годишен брак - се поддържа с взаимно зачитане и уважение. И двамата сме силни характери. Отстрани на някого може да се стори, че нещо не е наред, защото си подвикваме, иронизираме се. Но това е нашият свят. Аз не му се обиждам. Преди обичахме много да пътуваме, но напоследък той има здравословни проблеми и насила го карам да излиза.

Обичаме да гледаме заедно музикални предавания. Сега има свой клас с оперни певци и се стреми да ме приобщи към процеса, пита ме непрекъснато какво мисля. Потребно му е да разбере, дали е постигнал ефект с преподавателския си метод. Приятно му е, че организирам концерти на неговите студенти.


Семейството след удостояването на Никола Гюзелев с титлата
“Доктор хонорис кауза” на БАН, 2009 г.
 


-Подкрепяш ли решението му да не се връща повече на сцената?
-Да, той вече не приема ангажименти, макар че гласът му е в много добро състояние. Сега е на вълна преподаване и иска да научи колкото може повече хора как да пеят правилно и добре, да имат по-дълга кариера, а не да свърши гласът им след 5 години. Смята, че ще е най-полезен с мъжките гласове.

Последното му сценично участие беше през 2009 г. по време на Коледния концерт с учениците му. Накрая изпяха заедно арията на клеветата от “Севилския бръснар”, той започна и те довършиха. Някои негови колеги продължават да пеят на неговата възраст – той скоро ще навърши 76 години - и стават жалки на сцената. Никола иска хората да го запомнят в силата му.



Публикувано във в. "Преса", 30 юни 2012 г.

1 коментар:

  1. Благодаря ви за тази прекрасна изчерпателна информация.

    ОтговорИзтриване