9 открития, които разбиват митове и променят представи за здравето
Боряна АНТИМОВА
Презрените нитрати можели да бъдат полезни? Трезвениците живеели по-малко? Понякога учените изглеждат комични в ревността си към откритията на другите и в стремежа си да ги опровергават и да разбиват митове. Но е факт, че науката напредва със стремителни темпове и е полезно непрекъснато да се информираме за някои открития, свързани със здравето ни.
Слънчевият хормон. Според изследване, публикувано в American Journal of Epidemiology (американско списание по епидемиология), жените, които са били на слънце не по-малко от 3 часа дневно, страдат с 50 % по-рядко от рак на гърдата и стомаха, отколкото тези, които стоят по-малко от един час дневно. Мъжете пък, които се излагат по-често на слънце, с 16% по-рядко страдат от инсулт и сърдечни пристъпи.
Нитратите може да са полезни. Тези вещества повече няма да се смятат за вредни и причиняващи злокачествени тумори. Учени от американския WakeForestUniversity (университета в Уейк Форест) са установили, че веществото нитрозамин, което попада в храносмилателния тракт при поемането на нитрати, подобрява снабдяването с кислород.
Така че предстои в бъдеще то да бъде използвано в борбата със старческото слабоумие и болестите на кръвообращението. А научна група по стандартите за храните във Великобритания е доказала, че екологично чистите продукти, отгледани без синтетични торове, не са по-полезни от обичайните.
Наздраве за… алкохола. Учени от Харвардския университет са доказали, че 15–30 г спиртни напитки дневно действат положително на дамите над 50 години. А животът на пълните трезвенички е с 30% по-лош. Жените, които си пийват умерено, страдат по-рядко от диабет, сърдечни пристъпи и инсулт. А чаша вино дневно при мъжете удължава живота им с 5 години, в сравнение с пълните въздържатели.
Сънят изморява. Професор Джим Хорн от университета Лафборо в САЩ, който работи в център за изследване на съня, е стигнал до извода, че ако системно се заставяме насила да спим по 8 часа в денонощие, както препоръчват лекарите, това може да ни докара хронична умора. Потребността от осемчасов сън е мит, уверява проф. Хорн.
В действителност спим толкова, колкото ни е нужно, също както ядем, когато сме гладни. Затова ако сте се събудили посред нощ, не се изнервяйте. По-добре почетете книга, докато отново се унесете, съветва професорът. Между другото, учените от Калифорнийския университет в Сан Диего пък доказаха, че оптималното време за сън е 5-6 часа.
Да се къпя или да не се къпя? Много хора прекалено често вземат душ, а горещата вода и силно алкалният сапун отнемат от кожата нужните й мазнини. Тя става суха и намаляват защитните й функции. До този извод са стигнали в лондонската клиника Cranley. Същото се отнася и за зъбите.
Лондонският стоматолог Фил Стемър не съветва да се изплаква устата след миене на зъбите, за да не се отмива флуорното покритие, което се нанася заедно с качествените пасти. Не е полезно също да пъхате четката в устата веднага след ядене, тъй като храната за кратко смазва по естествен начин зъбния емайл.
Депресирайте се на воля. Холандски учени от университета Дюк са установили, че хората, преодолели депресия, са по-здрави, с по-устойчива психика и живеят по-дълго. Те по-добре се адаптират към новите реалности в живота си и умеят да избягват опасностите. А в Нюйоркския университет пък са доказали, че депресията много често ни подтиква към позитивни промени.
Живот с вкус на шоколад. Сладкото изкушение, за което непрекъснато ни плашат, че докарва затлъстяване и диабет, е много полезно. Учени от университета Кеймбридж, след изследване на 100 хиляди пациенти, са изяснили: който хапва два-три пъти парче шоколад седмично, намалява с 37% риска от сърдечно-съдови заболявания и с 29% - от инсулт. Шоколадът сваля и високото кръвно налягане, но все още не е изяснено, кое вещество в него подобрява работата на мозъка и сърцето.
Операция “Витаминизация”. В онкологичния център “Фред Хъчинсън” в Сиатъл, САЩ са изследвали менюто на 162 хиляди американци и са установили, че мултивитамините не намаляват риска от образуване на злокачествени тумори и не влияят на сърдечните заболявания.
Така че според учените няма смисъл от комплексните витамини. Достатъчно е да се включваме в менюто си качествени продукти, а излишъкът от водноразтворимите витамини така или иначе се извежда с урината от тялото. Мастноразтворимите витамини пък могат да заседнат в черния дроб и да ни докарат проблеми.
Да се наливаме с вода или да не се наливаме? В British Medical Journal (британски медицински журнал) пише, че е пълна глупост да се пие задължително по 1,5–2 л вода за профилактика на бъбречните заболявания и затлъстяването. Точно обратното, прекалената употреба на течности може да предизвика бъбречни заболявания, а намаляването на солите може да доведе до мозъчен оток. Според учените, няма сигурни доказателства, че водата притъпява апетита и помага при отслабване.
Публикувано във в. "Преса", 24 юни 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар