вторник, 12 юни 2012 г.

Сезонът на голямото потене





Хиперхидрозата може да ни докара невроза и депресия


Боряна АНТИМОВА


Атмосферните промени вече протичат толкова динамично, че нищо не ни изненадва. Жегата през май ни напомни, че лятото е на прага, започва сезонът на голямото потене и няма спасение. Трябва да го приемем философски. Хиперхидрозата (повишеното отделяне на пот) е досада, от която никой не е застрахован. Ужасните петна по новата блуза, внезапно овлажнелите длани, ручейчетата  пот по челото...

Ако подобни неприятности ви се случват рядко и причините за тях са очевидни (например, дошъл е данъчният на проверка във фирмата ви, или сте на труден изпит), няма причини за безпокойство. Но когато влагата се появява без причина и постоянно, трябва да се заемем сериозно с нея. Дискомфортът от хиперхидрозата може да повлече значителни психологични проблеми: невроза, депресия, та дори и социална изолация.

От какво се потим? Хиперхидрозата (обезводняването) е първична и вторична. Причина за втория вид са различни заболявания, най-често инфекциозни или ендокринни. След успешно лечение повишеното потене спира. Далеч по-притеснителна е първичната хиперхидроза, защото досега не са установени причините за появата й. Най-често се среща по дланите, ходилата и под мишниците, по-рядко - по лицето, скалпа и гърба.

От хиперхидроза еднакво страдат и двата пола, има данни също, че е наследствена. Може да се появи във всяка възраст, но е голям проблем при дамите над 50 г. в менопауза. При тях е трудно да се разграничи, дали потенето е следствие на топлите вълни, или е нещо друго.

Всъщност това е нормален физиологичен процес, един от основните за терморегулация на организма: изпарявайки се чрез кожата, влагата охлажда тялото и го предпазва от топлинни удари. Регулира се дейността на потните жлези на вегетативната нервна система – в отговор на покачването на температурата нервните клетки дават импулс на жлезите, а те чрез съкращение отделят пот.

При първичната хиперхидроза се нарушава тази регулация и стимул да потоотделяне може да стане неочакван раздразнител – стрес, вълнение и даже определен мирис или вкус. Подмокрените в най-неподходящия момент дрехи или ръце, от своя страна, са повод за нов стрес – и порочният кръг се затваря. Освен това влажната среда е отлична основа за размножаване на бактерии – оттам и неприятният мирис.

Начини за справяне


1. Пръскане и мазане. Традиционното средство са дезодорантите, потискащи отделянето на пот, чрез съдържащите се в тях алуминиеви, оловни, цинкови, железни соли, както и формалдехид и етанол. Има и вещества, потискащи размножаването на бактериите, причинители на неприятния мирис. Качественият дезодорант антиперспирант (против изпотяване) може напълно да премахне петната по дрехите.
Минуси: ефектът може да е за доста кратко време, а включените в него съставки понякога предизвикват алергия.

2. Инжекции. Някои инжектират ботокс, който парализира дребните нервни окончания и блокира работата на потните жлези. Зоната с повишено отделяне на пот се инжектира с ботокс и ефектът от процедурата е 5 до 7 месеца.
Минуси: след изтичането на този срок процедурата трябва да се повтори.

3. Операция. Методите за хирургично лечение на хиперхидрозата са в две групи. При първата се въздейства непосредствено на мястото на повишеното отделяне на пот. Най-лесният начин е отстраняване на тези участъци от кожа, които съдържат повишено количество потни жлези. Такива зони се откриват със специален тест - “теста на Минор”.
Минуси: може да ви останат груби ръбчета на мястото на операцията.

По-щадящ кожата е кюретажът – метод, сходен с липосукцията. През миниатюрен прорез с местно обезболяване се отстраняват потните жлези и се пресичат разклоненията на симпатичния нерв на подкожно ниво. Този метод е ефективен – потенето намалява до 90%, освен това се премахва специфичният мирис. Операцията се понася леко и не изисква продължителен престой в болницата.
Минуси: може да се появят синини и чувствителността на кожата да се намали.

Към втората група методи на хирургично лечение са операциите на отделните звена на вегетативната нервна система. Разрушаването на нервните центрове (симпатектомия), намиращи се в областта на гръбначния стълб и отговарящи за повишеното потоотделяне може да стане по няколко начина: открит достъп – както е при обикновената операция; ендоскопски – с малък прорез с помощта на специални инструменти; химичен – нервният възел се разрушава с лекарство, което се вкарва с помощта на дълга тънка игла.
Минуси: в хода на операцията може да се повредят кръвоносните съдове и плевралната кухина. Това се случва рядко, но съществува такъв риск.

Освен това може да се появи компенсаторна хиперхидроза – вместо подсушените участъци на кожата започват да реагират такива, които преди това не са отделяли пот. При такова усложнение е необходима втора операция. Много лекари не препоръчват подобни операции, заради разрушаването на единството на нервната система.

Бабини рецепти


1. Супена лъжица листа от градински чай се кипва в чаша вода, запарва се 20 минути и се прецежда. Пие се по 1/3 чаша 3 пъти дневно един час след хранене.

2. Три части дъбова кора и една част корени от жълта тинтява се заливат с 5 супени лъжици вряла вода, сместа се нагрява на водна баня 30 минути, запарва се 15 минути и се прецежда. Използва се за вана на краката вечер, като 3 супени лъжици се сипват в 3 л хладка вода.


Публикувано във в. "Преса", 10 юни 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар