Камен Влахов: Все още се гледам спокойно в огледалото

Боряна АНТИМОВА

Камен Влахов е роден на 11 април 1956 г. в Кубрат. Магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". Преди промените се занимава с външна търговия, 2 години е единственият безпартиен съветник на Пенчо Кубадински. Един от първите членове на КТ "Подкрепа", където е шеф на правната дирекция и председател на централната ревизионна комисия. Заедно с Иван Куртев и Иван Пушкаров възстановява БСДП и създава СДС "Лозенец" през 1990 г. Бил е съветник на синдикалния шеф Константин Тренчев и на бившия столичен кмет Александър Янчулев. Основател и първи зам.-председател на Българската евродесница. Депутат в 39-ото НС от листата на НДСВ. Съосновател е на регистрираната преди дни фондация “Вси български светии”.


-Господин Влахов, у нас “фондация” стана мръсна дума. С какво “Вси български светии” ще е по-различна от другите?
-У нас думата стана символ на нечистоплътност след аферата „Сапио”. Навсякъде по света фондациите се използват и за пране на пари, но повечето работят за постигане на идеалните си цели. Все пак, дейността на нашата е обвързана с религията. Бихме искали да окажем помощ и съдействие на Българската православна църква. Стига, разбира се, и тя да е отворена за това.

-А тя отворена ли е? Получихте ли благословията на патриарх Максим?
- Смятам, да. Имаме угорка с отец Ангел, протосингел на Софийска епархия и предстоятел на църквата Света София, дейността на фондацията да бъде под егидата на храма. Сега, след освещаването, предстои да уведомим Негово светейшество и да помолим официално с писмо за аудиенция и за благословията му. И мисля, че ще я получим, тъй като сме направили неофициални предварителни сондажи.

-Какви ще са приоритетите ви?
-Катехизация на религиозно непросветените българи. Тоест, да обясним на християните защо са християни, и да ги запознаем с моралните им задължения. Ще подпомагаме духовно и финансово хосписи, домове за сираци и стари хора. Основно ще осигуряваме подкрепа за икономическата и социална дейност на храмове, манастири и православни християнски общности на българи в чужбина. Ще работим и за по-добро реинтегриране на хората, лишени от свобода. И нещо особено важно – за диалог и толерантност между религиозните общности.

-Малко се знае за патроните ви – всите български светии.
-Защото Светата църква не е свързана с региони, държави или отделни общества. Тя е съборна, в нея няма разлики между етноси, цвят на кожата, език и пол. Но местните светии, като част от един народ, отправят по-горещи и пламенни молитви към Отеца за добруването на сънародниците си. Затова и при всяка света литургия се призовава тяхното застъпничество, като се започне от Св. Патриарх Евтимий и се стигне до Св. Йоан Рилски и Св. Климент Охридски.

-Как да влязат повече деца в храмовете?
-Разработваме проект за изучаване на религия в училищата, който ще предложим на образователното министерство за широко обществено обсъждане. Тук не става дума за спора религия или вероучение. Вярата не се учи, тя се формира от най-ранна възраст и най-вече в семейна среда. Училището може да помогне тя да се осмисли. А също и да изгради най-общи познания за другите изповедания и децата да видят до каква степен те са сходни.

Както е казал Махатма Ганди, Бог няма религия. Той е един. Ние само го наричаме с различни имена, обръщаме се към Него по различен начин и на различни езици. Ако децата разберат това, ще има повече религиозна толерантност и уважение към другомислещите. Стига вече с религиозно противопоставяне. Нека не забравяме, че най страшните престъпления са извършвани в името на вярата.

-Малко или много са ни храмовете? Кое ще е приоритет за вас – изграждането на нови или реставрацията на старите?
-Има нужда от още храмове, особено в регионите с преобладаващо мюсюлманско население. Не за да противопоставяме  вярващите, а да имат християните свой храм, в който да поддържат искрата на вярата. За съжаление кризата в църквата ни се отразява и тук.

Липсата на свещеници прави трудно осъществими такива проекти, но може да се построят поне параклиси, които да бъдат обслужвани от съответните енорийски свещеници поне веднъж седмично. Особено активни ще сме в реставрацията на съществуващите храмове. Много от тях се нуждаят от ремонт и възстановяване, а средства липсват. Например стенописите на “Св.Александър Невски” са в плачевно състояние.

"Приятелството ни с Вежди остана непокътнато във времето, независимо кой от двамата какви постове е заемал. Постовете са нещо временно, а приятелството - вечно"

-Някои заможни българи даряват средства за храмове с надеждата, че така ще изпросят от Бог индулгенция за греховете си.

-Напразно. В православието опрощение на греховете се получава само след пост, изповед и приемане на Свето причастие. Сам Христос казва едната ръка да не знае какво прави другата. Независимо от подбудите обаче, всяко дарение за подпомагане на духовните средища на вярата е добре дошло.


-Не е ли парадоксално, че православието, поне според нас, е по-хуманно от католицизма, а техните свещеници са в много по-близки отношения с паството си от нашите?
-Всяко изповедание е хуманно по същността си. Затова не може да твърдим, че православието е по-хуманно от католицизма. В някои аспекти православната църква е по-либерална, за разлика от католическата. Например по въпроса за безбрачието на свещениците. Католическата църква държи твърдо на целибата, тоест на безбрачието на техните свещеници, докато в православието е обратното.

Същото е и с т.нар. анати - задължителните годишни вноски, които отиват при папата. Тук такова нещо няма. Само православната църква проявява висше снизхождение към вярващите на Възкресение, като на възкресната литургия поканва всички да се включат в радостта от чудото и да приемат Свето причастие без пост и изповед. Нещо немислимо за католическата църква.

От другата страна пък стои институтът на индулгенциите. На всяко свое обръщение урби ет орби папата дава индулгенция на всички, които присъстват, независимо дали на площада или чрез медиите. Съществена разлика има и в организацията на двете най-големи християнски църкви.

Католическата е строго йерархична и единонална - папата е глава на всички католици. Докато праваславните църкви са поместни и автокефални. Тук самостоятелноста е голяма.  Вселенският патриарх е символ - пръв между равни, но  на прастика е глава на гръцката православна църква.

С водосвет, извършен от протосингела на Софийската епархия Ангел Ангелов навръх празника Вси български светии - 17 юни, фондацията със същото име даде старт на дейността си. Сред учредителите й е бившият депутат Камен Влахов (в черно). В храма "Света София" дойде и асоциираният член на фондацията ген.-лейт. Христо Бояджиев (в бяла униформа), който е шеф на алианс "Командоси". Сн. Георги Димитров, в. "ПРЕСА"

-Трябва ли двете църкви да вървят в посока сближаване?
-Разликите между тях са основно догматични по определени въпроси, но като цяло те са братски християнски общества с еднакви цели. Затова е по-добре да се съсредоточим върху общото, а не върху това, което ни разделя и ни е разделяло по време на великата схизма от 1054 до 1967 г. Защото за 913 години разделение християнството е понесло неизброими щети, отразили се по пагубен начин както на вярата, така и на цели народи и държави.

Що се отнася до връзките на свещениците с паството, тук нашата църква определено е в дълг. Но и това си има своето историческо обяснение. Проблемът е, че православната църква не е минала през реформация, която да доведе до катарзис и ново осмисляне на задълженията й, и укрепване на връзката между клира и вярващите.

Това дава основната сила на църквата. Католиците са го преживели, осмислили и разбрали. Затова влиянието и е толкова голямо. Друг е въпросът, че не са преживели периоди на гонения, както православната църква през периода на османското владичество и комунистическия режим.

-Как може да се променят нещата?
-Клирът трябва да се отвори към миряните, защото те са църквата. Нужно е обаче осмисляне и преодоляване на рутината, която за съжаление е обзела нашата църква. И нови млади, образовани и желаещи това свещеници.

-Защо сред духовенството са единици хора като отец Иван от Нови хан, създал приют за бездомници? Защо нашите църковни настоятелства не организират достатъчно кухни с топла храна за бездомници например?
-И за това се изисква дух, размах, себеотрицание и най-вече истинска вяра. Да си осъзнал призванието на свещеника и да следваш пътя на това призвание. Много е трудно в нашите условия, като имаме предвид как преживяват огромната част от миряните, а и самите свещеници. Но не е само отец Иван, има и други, макар не толкова известни. Въпросът е не отделен свещеник, а църквата, като институция да се заеме с тази дейност. Но и тук опираме до промяна в мисленето на висшия клир.

-След толкова години в синдикатите и политиката, как да разбираме това ваше потапяне в религията?
-Тя винаги ме е интересувала, но само и единствено в академичен план. Истината е във вярата. А обяснението е в сърцето на вярващия. Иначе книжници и фарисеи, колкото искате. В този смисъл съм абсолютно нерелигиозен човек и едновременно с това съм дълбоко вярващ. Вярата винаги е съществувала и ме е крепяла. Просто с течение на времето човек я осмисля и вижда себе си от различни ъгли именно чрез нея. Така ставаме ако не по-мъдри, то поне по-добри.

-Бяхте сред енигматичните депутати с пълен мандат в 39-ото народно събрание. Как ви изглежда отстрани сегашният състав?
-Такъв, какъвто сме го избрали всички. Съставът на парламента за съжаление се определя от негласуващите, които са по-голямата част от избирателите. Така че нека си направим труда да гласуваме. Сега виждаме какво е - една парламентарна група, която мисли с една глава. И тази глава не е в парламента. По конституция е подчинена на парламента, но де факто го управлява само доколкото ГЕРБ има най-голямо присъствие там. И принципът е проба - грешка и отново същото.

-Адекватна ли е опозицията в тази ситуация на “човека-партия”?
-Тя имитира дейност, тъй като няма сили и възможност, и организация. Просто всички опозиционни сили се занимават с вътрешните си проблеми.  Да сте видели една запомняща се фигура от управляващите? Колко имена ще назовете? Безличие, сивота и страх - от вожда. Водещите опозиционни лица също градят повече собствен имидж на непримирими бойци за правда, което ще им донесе дивиденти за следващите избори.

-Като ревностен защитник на парламентаризма, не отчитате ли с тъга, че с всеки следващ състав нивото пада?
-Парламентаризъм и състав на парламента са различни неща. Народното събрание е вечно, членовете му - временни. Нали не мислите, че в България няма 240 свестни хора? Но докато съществува сегашният порочен партизански стил на избори, няма как да ги изберем. Свестните са отвратени. Значи трябва да принудим партиите да променят стила си. Нали в тях членуват хора като нас, не само управляваща върхушка.

-Съдбата ви като политик е симптоматична. Бяхте сред най-интересните събеседници в 39-ия парламент, имахте смели идеи за нови политически формации, а после не участвахте в следващата изборна листа.

-Интересен събеседник? Надявам се да съм бил. Някои от идеите ми се осъществиха. Но в рамките на 39-я парламент никога не съм замислял нова формация. Лоялността за мен е форма на чест. Лоялността към политическата сила, към която принадлежа и с която съм влязъл в парламента, както и към избирателите ми не ми позволяват такива действия.

По-скоро се изправих срещу определени лица от парламентарната група, на които бе даден голям кредит на доверие, а те го използваха за всичко друго, но не и за консолидиране на НДСВ, на парламентарната група. Вие видяхте какво се получи и къде отидоха тези хора – в „НИЕ”, „НОВОТО ВРЕМЕ”. Унищожиха каквото можаха и лишиха движението от втори мандат. И къде са сега? А може би действаха по поръчка? Това аз наричам липса на чест.

-Кои са тези хора? Бъдете по-конкретни, моля.
-Пламен Панайотов, Владимир Дончев, Величко Клингов, Емил Кошлуков. Всъщност забравил съм ги повечето. А вие спомняте ли си тези лица? Какво остана след тях, освен разруха в НДСВ, движението, което ги създаде? То тях, а не те него.

-На 22 юни се навършват 10 години от инцидента, който, според някои, разби кариерата ви – скандалът с “Паркинги и гаражи”.
-Държа да подчертая, не този случай беше причина да не участвувам отново в изборите. Там бях прав, макар че подходих по-емоционално, отколкото ми беше позволено като депутат. Тук ще отворя скоба: какво се случи с двамата директори на “Паркинги и гаражи”? Случайно ли загинаха? Дали всичко е чисто там? Не вярвам. На когото съм сметнал за нужно, съм се извинил още тогава публично.

А не ви ли хрумва, че неучастието ми в следващите избори може да се дължи на отвращение от лицемерието на някои хора, с които съм смятал, че съм в приятелски отношения и съм мислил, че може заедно да променим нещата, както вярвахме през 2001-ва? Или си мислите, че искам да съм в парламента на всяка цена? Все още се гледам спокойно в огледалото.

-Да, но едно предаване месеци наред ви иронизираше, набедиха ви за алкохолик, а вие просто махнахте с ръка, дори не направихте опит да се защитите…
-Всеки може да набеди другиго за всичко. Зловоние се пръска лесно. По-трудно е да направиш добро. Не смятам, че трябва да се оправдавам, така ще излезе, че може би има нещо вярно в твърденията им. Убий неравностойния на теб с мълчание. От какво да се защитавам? Който ме познава, знае за какво иде реч. Който не,  би могъл да се заинтересува. Ако не, то тогава има ли значение дали ще се защитавам, или ще мълча. Така се чувствам по-хигиенично.

-Как си обяснявате друг парадокс – че НДСВ, при управлението на което имахме най-висок ръст на БВП – 6%, сега не е парламентарно представено?
-Безспорно успешното ни управление се дължеше на премиера и икономическия екип на НДСВ. Ако си спомняте, прекратихме партийните боричкания, ликвидирахме двуполюсния модел, битуващ от 1990 г., създадохме условия за бизнеса, особено за малкия и среден такъв. И всичко това бе унищожено от личните амбиции на няколко лица, за които споменах преди.

Грешката на премиера бе, че им се предовери, даде им изключително широки правомощия, а те ги използваха, за да обслужат личното си тщеславие и амбиция. Така предадоха и него, и идеите, с които НДСВ спечели избирателите. А те не прощават. И винаги имат право.

-Смятате ли, че НДСВ би имало друга съдба, ако още през 2001 г. се бяхте разбрали с Иван Костов за дясноцентристка коалиция? Той ли е основният виновник за големия компромис на НДСВ – безпринципен съюз с левите?
-Определено НДСВ би се развило по по-различен начин, но такава коалиция беше невъзможна. Претенциите на сините бяха прекомерни, те искаха центриското ни либерално движение да промени идейната си база и да отиде твърде вдясно. Колкото до съюза с левите, такъв в 39-я парламент нямаше.

Той дойде по-късно с мисъл за националноотговорно правителство на широка основа. Но тя се оказа не толкова широка и може би това беше грешката на НДСВ, която още се плаща. Не винаги добрите намерения водят до добри резултати. Пътят към ада е постлан именно с такива намерения.

-Морално ли беше Меглена Кунева да се отделя от партията, която я издигна?
-Тя е прекрасен човек и колега. Винаги е имала собствено мнение и в рамките на НДСВ, и като министър, и по-късно, като еврокомисар. Като лоялен човек тя първо дискутира проекта си в рамките на партията.

Не ми е известно някой да е бил против, освен няколко хардлайнери, но те не са определящи. Меглена издига проекта НДСВ на ново ниво, съобразено с настоящата ситуация. Според мен сдружението й “България на гражданите” е продължение на проекта НДСВ под нова форма, детето, което се отделя от родителя си и тръгва по свой път.

-На 6-я конгрес на НДСВ на 17 юни за лидер беше преизбрана Христина Христова. Вярвате ли, че партията ще може да се вдигне, след като патронът й Симеон Сакскобургготски се оттегли от политиката?
-Познавам добре Христина Христова и въпреки критиките на Владо Каролев, тя е най-добрият избор. Досега тя беше в отбрана и успя да опази НДСВ в най-тежките моменти. Сега се надявам да тръгне в атака. Партията е жива и даже в Европарламента се чува думата и. А уравновесеността и спокойствието на Христина ще отекнат по-гръмко от някои крясъци.

Тъй че слуховете за смъртта на НДСВ са силно преувеличени. А колкото до царя, вие смятате ли, че един цар може да е вън от политиката? Той се ражда с нея, в нея, а понякога и поради нея. Това, че не участвува активно в живота на НДСВ, не означава, че е встрани. Във всеки момент би могъл да бъде потърсен за мнение и съвет. И това ще е толкова ценно, колкото и ако беше лидер на движението.

"Години наред ме гледаха в ръцете - дали държа чаша с алкохол, сякаш това беше най-важното, а не ме чуваха какво говоря по важни обществено-политически теми... О, суета на суетите, кой въведе това жълто недораумение, тази анти-журналистика - да се пише само за скандалите?!"

-Не ви ли се струва, че въпреки непрекъснатото роене на нови формации, в политическия ни живот има остър дефицит на идеи и стойностни платформи, за които хората да отидат по-масово да гласуват?
-Да, основният проблем е дефицит на идейни платформи с визия за общественото развитие от краткосрочен до 10-20-годишен план. Изглежда старите формации са изчерпани. Затова и движението на Меглена Кунева печели привърженици. Там има нови моменти, акцентиращи не само върху обществото, но и върху отделния човек. Но не забравяйте, че и ГОРД има идеи, а и Слави Бинев е мислещ човек.

-Какво мислите за протестите на еколозите  и подкрепяте ли ветото на президента върху Закона за горите?
-Това движение е вид екологичен тероризъм. Ако слушаме тези хора, ще трябва да живеем на пещерно ниво и да се храним с треви. Според тях май е по-добре хората да ги няма, за да не нарушават равновесието на планетата. Да не говорим за другите важни аспекти – за икономиката, за спортуването, свързано със здравето на хората. Така че съжалявам, че президентът се огъна. Не, не подкрепям ветото. Управляващите отново са неуправляеми. Те май сами не разбраха какво се случва. Но идват избори и те действат по схемата “пробваме температурата и после бягаме, за да не се опарим”. Смешно и жалко.

-Като трайно изкушен от парламентаризма, бихте ли се върнали в политиката и на каква цена?
-Да, но не на всяка цена. Зависи от кого идва предложението и какви са идеите.

-Ако синовете ви Сибин и Владислав пожелаят да се включат в политиката, какво бихте ги посъветвали?
-Те са големи хора и могат да вземат обмислени решения. Ако се изкушат от политиката и поискат съветите ми, ще ги подкрепя. Те са мои синове и са част от мен. Каквото и да решат, ще съм до тях.