България в сърцето: Ани в огледалния свят

Боряна АНТИМОВА


“Каква жена!” – с тези думи – на френски и на български – днес мъжете продължават да се обръщат след Ани. На 56 години българката с корен от град Бяла, Русенско и актуален адрес Париж продължава да вижда възхищение и в мъжките, и в женските очи.

“Защо там да е огледален свят?”, пита ме Ани Миланова. Защото ние, българките, откакто се помним, все се оглеждаме в тия пусти французойки, все се сравняваме с тях – дали сме толкова тънки или толкова елегантни. А тя, пухкавата рубенсова Ани се движи с такава царственост по улиците, че събира очите на парижани. “И не само на парижани”, смее се дамата. А после уточнява, че всъщност София е нейният огледален свят.

“Когато съм в България, се взирам непрекъснато в очите на другите, искам да разбера какво мислят за мен. Не мога да си позволя да изляза дори до хлебарницата по домашни одежди. А в Париж и по пижама да се измъкна - не бих се притеснявала”, смее се Ани.

Трябва ли една дама да отиде чак в Париж, за да свери часовника си и с този на чужденците да разбере, колко струва всъщност? “Ммм… май да, замисля се българката, - през друга призма те наблюдават. Да, струва си да се огледаш в очите на чужденците, но… за да видиш себе си”, обяснява развълнувано тя.

“За жалост, в България с подобно поведение и стил на обличане ми се струва, че ще бъда линчувана и ще ми се лепне етикет, който не понасям. А в Париж съм освободена, без да ми се налага да се съобразявам постоянно с това, че съм вече една жена на 56”, казва Ани. И се смее, че в София я приемат за модерно облечена парижанка, а всъщност повечето от ефектните си тоалети купува от тук.

“Моят стайлинг, както напоследък е модерно да се казва, е доста по-различен от този на французойките. Те са далеч по-семпли. Много дами се обличат завидно добре. Харесвам стила им, но ми се струва, че класически костюми няма да ми отиват. Имам ги, но си стоят закачени в гардероба. Стилът ми е а ла Ани”, смее се дамата. Но признава, че обличането не й е любимото занимание напоследък.

“Между другото, в този тоалет миналата година бях на концерта на CINDERELLA”

Отделя много време на внучката Рая, която е била първокласничка и само от година е в Париж. Учат и пишат заедно, води я на училище, заедно пътуват до България. Модерната баба с радост показва на видео как взема интервю “наужким” от момиченцето, а то се превъплъщава ту в ролята на принцеса, ту на холивудска звезда.

Париж е сбъднатата мечта на малката Ани. “Мой роднина емигрира в далечната 1966-а, бях 10-годишна тогава и май единствената, която му пишеше писма. По онова време на тези хора се гледаше с лошо око, наричаха ги „родоизменници“. Всяко писмо се четеше и не всички пристигаха… Знаеш какви години бяха” въздиша Ани.

“Първата картичка с изглед от Париж все още си я пазя ревниво. Това беше най-хубавото нещо, което съм получавала някога... Тя ухаеше!”

И така, години наред, Ани вдишва аромата на Париж през картичката, до 1990-а, когато вече всички могат да пътуват в чужбина. Тогава дамата получава покана от своя чичо. “Понеже беше доста млад, му виках бате Мирьо - Правдомир Папасчиков, от Бяла, Русенско”, смее се дамата.

“За вълнението си преди заминаването ми за пръв път на Запад няма да разказвам… То беше цял роман, невероятна емоция. Тръгнахме с влак през бивша Югославия, после през Италия. Във Венеция имахме три часа престой, но беше достатъчно, за да видя, че има и друг свят, различен от нашия”, още се вълнува Ани.

Тя заминава със съпруга си Варадин, с който и до ден днешен са заедно в Париж – вече 35 години. Първо отиват за два месеца на гости, да се огледат и преценят, дали ще се “прихванат” там.

Ани е завършила  рехабилитация, но не е работила по професията си, тъй като е гледала двете си дъщери Аделина и Силвия, родени през 1977-ма и 1979-а. Мъжът й е работил в “Товарни таксита”. “Дали в Париж съм започнала да живея, както ми харесва? Аз винаги съм живяла добре!

Имаше известни препятствия, които се преодоляват във времето. Когато се върнахме след двумесечния престой, решихме, че е добре да заминем вече с децата, но не беше лесно - къде да живеем? Квартирите в Париж са били винаги голям проблем. После намиране на училище за децата, езикът, който никой от нас не знаеше… И работа, с която да се храним…

И тук е мястото да кажа, че много от тогавашните стари емигранти, както ги наричахме, ни помагаха за всичко! Не е вярно, че не те подкрепят! Лош човек ли си в България, навсякъде си оставаш такъв и не чакай някой да ти помогне”, обяснява разпалено Ани.

“Париж, колкото и красив град да е, не е много гостоприемен... Но се чувствам прекрасно тук, малката ми дъщеря - семейна и с дъщеричка, е при нас със семейството си. Тя работи, зетят е при съпруга ми, а внучката Рая оставят на мен”, обяснява младата баба. Другата дъщеря е в София, внукът й – 14-годишният Кристиан - е там.

Как се запазва един брак след 35 години, 20 от които - в Париж? “Имам най-прекрасния човек до себе си! Такова съкровище не може никъде да се срещне! Та кой би ме търпял толкова години?… Защо казвам “търпял” ли? Защото аз, жената, майката и бабата, все още съм върла рокаджийка, и няма сила, която да ме спре да ходя на рок концерти!

Скоро пак бях на Мetallica, сега в София ще ходим с другата ми дъщеря и внука на Guns N'Roses... А той, Варадин, миличкият, работи като пчеличка и никога не ми е забранил нищо в този живот, има ми доверие за всичко”, вълнува се Ани.

Баба Ани с внуците Рая (на 7 г.) и Кристиан (на 14 г.) 

Как зарежда “батериите” на душата си? Как съумява да запази душевно равновесие напук на годините, които трупат неумолимо следи по тялото и душата й? “Семейството, приятелите, с които се срещаме всекидневно в Париж - повечето българи, работата, децата…

“Зареждам батерии” и като ходя на концерти в България. Там не пропускам и театър”, разказва Ани. “И нещо много важно – обичам се! Правя всичко, за да изглеждам добре, обичам една жена да има излъчване”, казва дамата.

Кое е предизвикало културен шок у нея в Париж? “Шокират ме всеки път – в хубавия смисъл - виещите се опашки пред техните концертни зали. А също и фактът, че французинът чете навсякъде и най-вече в градския транспорт. Това не го срещам у нас, колкото и да се носят легенди, че българите сме високообразовани”, казва Ани.

“Двадесет години е трудно да се разкажат в едно интервю”, спира изведнъж уморено дамата и обяснява, че днес съпругът й има строителна фирма, а тя се занимава с административните неща - скучна и еднообразна работа.

“Затова пък съм си вкъщи и мога във всеки момент да тръгна накъдето си поискам, в това число и към България”, обяснява Ани Миланова причината, поради която не страда от носталгия по родината. После ме поздравява с класическо парче: “Нали не мислиш, че дивата рокаджийка слуша само рок?”

Ето, така се ходи на концерт на GUN'S... Нямаше как да не добавя тази снимка, защото в нея е цялата Ани

Публикувано във в. "Преса", 24 юни 2012 г.