неделя, 29 септември 2013 г.

Георги Христов: Все същата луда глава съм




Боряна АНТИМОВА

Всяко интервю на един от най-големите гласове на българската поп сцена се превръща в събитие, тъй като той много рядко излиза в медиите.

Според приятелите му това не е поза, и в личния си живот певецът не обича да говори за себе си. Повече от 30 години Георги Христов държи високо летвата на своя перфекционизъм и безкомпромисност, стил и престиж.

Роден е на 28 януари 1964 г. в София. Завършва НМА “Панчо Владигеров”, специалност “Поп и джаз”. Певец, композитор, поет, продуцент и издател. Автор е на по-голямата част от песните в репертоара си, който включва от балади, диско, латино, мелъди рок, през фолклор до предкласика.

Има 13 албума, повечето най-продавани за годината. Четирикратно е удостояван с най-високото отличие – Гран При на международни форуми и два пъти – с наградата “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България (1996 г. и 2008 г.) за изключителни творчески постижения.

Печелил е всички престижни музикални конкурси у нас, стотици зрителски и слушателски класации. Многократно е обявяван за певец на годината. Снимани са четири филма за него. Пял е на три континента, а концертите му винаги са при препълнени зали. Всяка година представя с огромен успех нови спектакли в зала 1 на НДК. През 2012-а отбеляза 30-годишен юбилей със спектакъла си "30 златни" в Зала 1 на НДК.


Георги Христов ънплъгт - една от запазените марки на изпълнителя

- Господин Христов, напоследък все по-рядко сте в медиите. Оставате ли верен на принципите си - всичко да е изпипано до последен детайл, включително и изявите ви в пресата?
-Не се стремя да бъда част от гъстия, мъглив пейзаж на медийната гора, а и нямам такава необходимост. Един артист с име трябва да подбира много внимателно моментите и подходящите медии, в които да се появява, и да го прави само когато има какво да сподели с публиката, а не да досажда безсмислено с присъствието си, защото такива образци имаме много.

- Дали заради вашия перфекционизъм, създавате у някои хора представата, че сте "дръпнат", "високомерен", "особняк". Тази привидна надменност какво е - защитна маска против злото, или стремеж да останете на пиедестала на звездата, запазвайки мистичния ореол?
-Никога не съм бил надменен. Много си изпатих и продължавам да си патя от своята откровеност и честност. Затова съм избрал да стоя настрана от медийната суматоха. А какво си мислят хората, които не ме познават – не ме интересува. Не мога да бъда приятел с всеки!

На Коледен концерт в зала "България., декември 2012 г. Една от големите мечти на Георги Христов е била да пее с орган, и тя се сбъдва през 2010 г., и втори път - през 2012 г.

- Такъв перфекционист ли сте и в живота си, извън музиката?
-Да, такъв съм и в личния си живот, заради което често съм недолюбван. Много би ми било лесно да я карам „джаста-праста”. Но, за съжаление, не мога. Не съм такъв характер.

- Над какво работите напоследък?
-Концентрирал съм се върху няколко свои проекта. Щастлив съм, че албумът ми „Златни балади” – „Още те обичам”, който издадох през миналата година, се радва на огромен успех. Предстои негов ретираж. Подготвям и новия си албум. Според мен, той ще събере изключителни песни, които селектирам дълго време и които се надявам да се харесат на моите почитатели.

Албумът ще се появи на пазара през следваща година. Планирам да го представя с концерт в зала „Арена Армеец”. Но подобен проект е страшно скъпо удоволствие и без спонсори трудно би могло да се осъществи. А много бих искал...

В дует с Нели Рангелова - любима партньорка на сцената

- Защо приехте да бъдете част от журито на „Музикална академия”, която стартира в ефира на ТВ7 наскоро?
-Защото това е първият оригинален български музикален формат и в него ще се изпълнява много българска музика. Особено ми е приятно, че ще имам възможност да работя с Иван и Андрей, които са утвърдени телевизионни продуценти, както и че до мен ще стоят такива професионалисти като Люси Дяковска, като моят състудент Димитър Ковачев-Фънки и моят приятел и колега Здравко от дует "Ритон”.

В детската градина
- Имате опит в журирането на различни конкурси... Строг ли ще бъдете в оценките?
-Строг, но справедлив! Освен, че съм изнасял рецитал на престижния международен фестивал „Славянский базар” във Витебск, два пъти съм бил и в журито на конкурсната програма, много пъти в журито на различни конкурси за млади изпълнители.


Различното в този случай е, че участниците са разделени в три групи – на изпълнителите от златното време, на съвременните звезди и на неизвестни, но талантливи певци.


С популярните изпълнители ще се запозная отново през следващите три месеца. След приключването на предаването всичко ще продължи постарому.


Просто ще бъда 200 процента обективен, защото не желая да ощетявам и наранявам когото и да било от участниците. Никого няма да надценя, но и никого няма да подценя.

На "Златния Орфей", 1992 г.

- През 90-те често изразявахте възмущението си от различни човешки прояви. Станахте ли по-търпелив и сдържан с годините?
-Не бих казал. Все още трудно преброявам до десет. Но съм от хората, които бързо избухват и бързо се овладяват. Имам това достойнство да мога да се извиня, когато съм сбъркал. Безгрешни хора няма! Не мога да се примиря с лъжата, лицемерието и пошлостта във всеки един аспект на живота, а още по-малко в професионален план, като например с новата професия „известни, защото са известни”.

- На последния конкурс за Евровизия разкритикувахте в отворено писмо неуспешния според вас избор на състезателна песен. Все още ли сте непримирим към пошлото и некачественото в музиката и към чалгата като музика и начин на живот?

-Да, такъв съм и, ако не съм, няма да бъда себе си. А чалгата се превърна в начин на живот, но аз не съм неин потребител!

-В подем или в застой е българската популярна музика през последните години?

-В абсолютен подем. Има много нови имена, много добри млади певци.
Щастлив съм, че всяка година успявам да предложа на своите почитатели поне по два нови сингъла, които се превръщат в хитове за тях. Това съумяват да направят и други мои колеги от различните поколения.


Друг е въпросът, че вече години наред радиостанциите и телевизиите у нас проявяват геноцид спрямо българските изпълнители. Когато моят ПР им предоставя поредния ми хит-сингъл, повечето заявяват, че не пускат българска музика.

Е, питам – на чия територия работят тези медии, за каква публика и чии пари харчат? Когато си пусна радиото в колата в Италия, звучи италианска музика, в Гърция - гръцка, в Турция – турска... Единствено в България не можеш да разбереш къде се намираш – в Америка ли, в Англия ли, в Италия ли, във Франция ли, в Испания?...

-И все пак има медии, които държат на българското.
-За радост отскоро функционират две нови музикални телевизии - BG Music Channel и BOX TV, които излъчват изключително българска поп и рок музика и това им прави чест. Щастлив съм, че имам ползотворно сътрудничество и с двете. Но моето мнение е, че трябва и в България, както в други уважаващи себе си европейски държави, да има закон, който да определя задължителен минимален процент българска музика в ефира на радиостанциите и телевизиите. И колкото по-рано това стане факт, толкова по-добре, защото медийният геноцид спрямо българските изпълнители вреди на развитието на бранша.

Разбира се, лично мен той не може да ме уплаши, нито да ми попречи, тъй като вече съществуват социални мрежи и платформи в Интернет, които са бързо и лесно достъпни за публиката. Аз съм първият български музикант с официален канал в YouTube, той съществува от 11 февруари 2010-а и чрез него песните ми достигат до моите почитатели по целия свят.



- Като безспорна звезда и утвърден певец, бихте ли се захванали с продуциране на млади таланти и преподаване?
-Бих, с най-голямо удоволствие, когато открия човека, когато открия таланта и когато му дойде времето.

- "На попрището жизнено в средата" чувствате ли се по-улегнал, промени ли се нещо във вас?
-Може би с годините съм станал по-безкомпромисен първо към себе си, а после и към останалите. По-улегнал в никакъв случай. Продължавам да бъда същата луда глава и не виждам защо да се променям! Ще се повторя с цитат от моя авторска песен: „Какъвто съм – такъв съм, живея си живота, на никого на преча, но не ми пречете!”...


- Притесняват ли ви външните белези на приближаващата старост?
-Не, не ме притесняват изобщо. Не се страхувам от годините, защото за мен е по-важен духът и той е този, който те кара да се чувстваш млад или стар...  „...за любовта годините са нищо...”.

- Причината да останете необвързан ваш личен избор ли е, или просто не срещнахте Жената с главна буква?
-Откъде знаете, че не съм бил и не съм обвързан?! Пак ще се повторя, това е моят личен живот и смятам да остане такъв, за разлика от всичко друго, което е на показ. Напротив, обвързан съм дълбоко и силно със своята любов!

- Казват, че всички големи певци са искали да бъдат такива още в детската градина. Какво си спомняте за първата ви сценична изява на сцената на бар "Москва", когато сте 6-годишен?
-Не мога да говоря от името на другите. Лично аз винаги съм искал да стана певец и съм се стремял да бъда най-добрият в моята професия. Този спомен в мен е избледнял, живея в настоящето, а не с миналото.

- Все още ли се доверявате на малко на брой приятели, както в песента си "Нямам нужда от много приятели -/ стигат ми двама-трима,/ ала само такива, които в сърцата си/ рани от моите болки да имат"?
-Да, и не смятам да променям това. Щастлив съм, че имам своите малко, но верни приятели и те са ми достатъчни. С тях се чувствам спокойно и комфортно! А ако питате за песента, тя има интересна история. Получих текста в един букет на мой концерт в Казанлък преди години. Харесах го, написах музиката, вече бяхме реализирали записа, но не знаех името на автора, той не го беше написал.

При едно мое телевизионно интервю попитах – ако някой знае кой е авторът на текста, нека да каже и така разбрах, че е Рашко Стойков. Едва тогава си позволих да издам песента в свой албум и до днес тя е един от най-големите ми хитове.

С ансамбъл "Филип Кутев", концерт-спектакъл в Зала 1 на НДК, 2006 г.

- Колко време ви е нужно, за да преодолеете едно предателство?
-За предателството няма срок! Понякога горчивината и болката остават за цял живот. Но аз съм силен характер и винаги продължавам напред. Игнорирам го подсъзнателно, но никога не го забравям!

- Вярващ човек сте, лесно ли давате прошка и какво не бихте простили?
-Вярващ човек съм, но не прощавам лесно. Бих простил неволни грешки, но когато са направени умишлено с цел да ми навредят или да ме наранят, няма как да ги простя и не ги прощавам.

С балет "Веда джуниър", концерт-спектакъл в Зала 1 на НДК, 2007 г.

- Познали сте вкуса на славата, но какво ви отне тя в личен план?
-Не бих казал, че ми е отнела нещо съществено. Напротив, дава ми много хубави мигове с моите почитатели. Може би ми е взела единствено анонимността.

- Могат ли да съжителстват мирно в живота ви славата и любовта към жената, не са ли непримирими съперници?
-Жените, които са били и са с мен, не могат да съжителстват мирно с моята слава и ревнуват от нея. А това винаги им е изигравало лоша шега. Аз съм от хората, които и любовта бих дал за свободата. Не обичам да бъда доминиран, задушаван и притискан дори от любовта, защото съм свободен дух.



- Продължавате да живеете в уютния ви дом във Волуяк. Какво обичате да правите у вас, кои малки неща от живота ви радват?
-Нищо човешко не ми е чуждо. Водя нормален, обикновен живот. Може би малко по-затворен. У дома релаксирам, занимавам се с градината си, обичам да посрещам гости и да приготвям вкусни вечери за приятелите си... В никакъв случай не живея скучно и самотно, както твърдят някои медии.

- Имали ли сте моменти, в които да чувствате, че се задушавате, и да пожелаете неистово да емигрирате?
-Не, нямал съм! Когато чашата прелее, се затварям в своята крепост, преодолявам сам моментното състояние и продължавам напред!

Публикувано във в. "Преса", 29 септември 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар