Новите българи: Макс Гурвиц – един Bulgarian от Холандия

Боряна АНТИМОВА


Той е живял в Москва, Бостън, Пуерто Рико, Уисконсин, Холандия, Италия и Германия, но твърди, че най-интересният му живот е започнал, откакто се е установил в София. “Не е лесно да отговоря на стандартния въпрос “Откъде си?” – шегува се Максим Гурвиц на почти перфектен български.



Преди, като си живеех в Холандия, поне винаги отговарях, че съм холандец. Сега не върви да го казвам, защото нямам връзка вече с тази държава, освен многото приятели там. С Русия, където съм роден, връзките ми също са доста слаби. Родителите ми вече не живеят там, и аз не ходя. А и да си руснак е доста срамно понякога. Руснаците пък, с моя смесен произход, също ме смятат за чужденец.


Такъв съм, човек без страна, което е много яко, защото навсякъде се усещаш вкъщи. Сега, като пътувам извън България, казвам, че съм bulgarian. Още не съм забелязал някой да се усъмни.” (смее се).



“В литературата наричат това състояние Third Culture Phenomenon (феноменът на третата култура – бел.ред.) – обяснява Макс. – Получава се, когато си дете на родители от различни култури и изграждаш своя си, трета култура, вместо да ставаш член на една от двете родителски. Мисля, че много хора в следващите 20 до 50 години ще станат като мен, и че това е много добре.”

Максим Гурвиц се установява за постоянно в София като предприемач на стартиращи проекти. Казва, че е такъв по случайност. Завършил е право в Холандия и САЩ. Работил е в областта на законодателното право в Европейската Комисия, а също и в голямо издателство. През 2009-та в Амстердам започва заедно със свой приятел да предлага юридически услуги от вкъщи: “Идеята беше да изкарваме някое евро с неща, които така или иначе ги правим за приятели”.

Успехът идва неочаквано и правят фирма с 10 служители. Макс я напуска, когато тя става печеливша. Откакто е в България - юли 2011-а – е създал и продал сайт за онлайн пазаруване в Турция. В момента участва в разработката на проект, свързан с транслацията - предаване наживо на конференции.

Макс и Елина обичат да скитат по морския бряг

Романтичната причина Макс да се установи в София носи нежното име Елина Желева. Любовта пламва, когато двамата с българката работят заедно в агенцията за гражданска авиация на Европейската Комисия. Това се случва през 2007-ма. България влиза в ЕС и Ели е сред първите български служители в еврокомисията.

Макс пък е още стажант в агенцията и двамата се оказват сред малкото млади хора там на възраст под 30 години. Много бързо се харесват, но няколко години се виждат само от време на време. По ирония на съдбата, 5-те месеца в агенцията са единственото време, в което двамата живеят в една и съща държава. Ту тя е във Франция, ту той в Холандия или България. В момента Елина е в Кьолн, а през уикендите Макс лети при нея от София, или тя се прибира вкъщи за малко.

“Моят малък Лондон” – така Макс нарича София. През септември, когато още не живее тук, двамата с Ели се разхождат из столицата ни и виждат много хипстърски гледки. “Хипстър е нарочна еклектика, пост-модернистичен стил - обяснява Макс. - Идва от носталгията на поколението Y по 50-те, 60-те и 70-те години.



В България, заради изоставането в развитието, тези фази се случват по едно и също време. Това се нарича също Accidental Hipster, или случаен хипстър. Та тези гледки много ми напомнят Лондон, особено Brick Lane (Брик Лейн) - кварталът който се смята за хипстърската столица на света. Иначе "София, мой малък Лондон" си е цитат на Тодор Колев – артист, когото аз много обичам. Смятам, че е на световно ниво.”

Като го слуша човек, трудно е да повярва, че не е ходил на курсове по български. Казва, че е започнал да говори първо с Ели, после с роднините и приятелите й. Сега се опитва да го усъвършенства и му се налага да чете повече книги на български. Защото, като един истински bulgarian, Макс се включва и във Фондация “Аполония”, където двамата с Ели реализират съвместни проекти.

“Миналата година помагахме на екипа, като правихме една онлайн фотоизложба, и публикувахме новините на фестивала в социалните мрежи. Направихме една много яка кампания - "Какво е Аполония за теб". Идеята ни е да привлечем повече млади хора към фестивала”, разказва разпалено Макс.

Не му ли се струва, че е по-голям патриот от някои местни? “Да, забелязвам хубавото, защото погледът ми е по-обективен, като на страничен наблюдател. Проблемът на българите е, че имат много силно колониално мислене. Не вярват, че сами могат нещо да направят или да променят. България почти 800 години е била колония – ту на Османската империя, ту на руско-съветската.

Сега пък много хора се чувстват комфортно, че са "колония" на Европа. Но не трябва да е така. Промяната ще дойде след около 20 години. Спомнете си от библията, Моисей неслучайно води еврейския народ през пустинята цели 40 години, за да стигнат до Израел. Би могъл да съкрати скитането им, но не го прави, а ги превежда по заобиколни пътища, за да може за тези 40 години да пристигне с един нов народ, без робско мислене. Трябва да смениш две поколения, или 40 години. Така че на България й остават още 20”, разсъждава Макс.

С любимата Елина в Девин. Снимки: личен архив

Той обожава да пътешества с любимата си из България. Последното му голямо преживяване е в Девин: “Бяхме с Ели там на Нова Година, невероятна красота!” Смята да остане в София поне още няколко години. Има намерение столицата ни да остане базата му в Европа и след това.

Макс обича да се разхожда из “своя малък Лондон” – София

“Качеството на живот тук е много високо, не само заради ниските цени - това е временно, а заради уникалната природа и уникалната култура, която съвместява в себе си eвропейското, славянското и ориенталското. И това много ми харесва”, обяснява разпалено новият bulgarian.


Публикувано във в. "Преса", 24 март 2012 г.