“Поколението Y” - Слав Иванов: Да работиш за Фейсбук, е забавно

Слав на презентацията си на Startup Conference Plovdiv 2012

Обикни себе си, за да обикнеш света, казва 25-годишният IT специалист

Боряна АНТИМОВА

Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли покрай компютрите и дигиталните устройства, те всекидневно ни напомнят, че светът е станал различен. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.Слав е само на 25 години, а вече е съдружник в компания за Фейсбук маркетинг. Междувременно е успял да завърши информатика и технологично предприемачество. Работи и за втора, международна компания - Post Planner. В нея, заедно с американски и френски партньори подготвя инструменти за администриране на Фейсбук страници. Труди се успешно, без да се е виждал наживо със съдружниците си. Трудно може да бъде затворен в офис. Най-често работи в заведения или вкъщи. Но не отрича, че е нужно хората да се виждат от време на време, за да се чувстват по-свързани.

-Слав, какво е усещането да си от другата страна на Фейсбук – там, където нещата се раждат?
-Доста е интересно и забавно, подобно е на пъзел - така да нагласиш нещата, че да е интересно на хората. Този бутон тук, картинка там, това да не отвлича вниманието, онова да привлича очите.

-Какво точно правиш там?
-Компаниите, в които съм съдружник, правят допълнения към основните функции на социалната мрежа. Например, наскоро направихме интересна игра за най-големия швейцарски телекомуникационен оператор - показват ти се клипчета от различни филми, и се задават въпроси към клипа, които гледаш. Имаше и награди. Хората доста го харесаха, оцениха възможността да сравняват знанията си с другите.

Другата компания прави инструмент за хора, които се занимават с маркетинг във Фейсбук. Това са тези, които поддръжат страници на големи марки или имат малък бизнес. Помагаме им да достигнат до възможно най-голям брой хора, от тези, които са "харесали" страницата. Всъщност фейсбук показва това, което си споделил, на малка част от хората, с които си свързан като "приятел".

-Мрежата – това ли е най-доброто място за рекламата в бъдеще?
-Дори и фейсбук да залезе, хората ще имат нужда от социален контакт онлайн, простиращ се извън техния тесен социален кръг. А рекламодателите винаги следват хората. Където има хора, има и реклама. Затова не се притеснявам, че ще останем без работа.

-Да, но купища спам се изсипват във Фейсбук пощата. Това какво показва - липса на пари или на култура за правене на реклама?
-По-скоро липса на култура. И аз често получавам лични съобщения, адресирани до десетки хора. Когато някой отговори, всички в този "разговор" получават това и е наистина много дразнещо. Лично аз напускам тези разговори веднага. Разбираемо е да информираш приятелите си за нещо, което те вълнува, но това може да бъде направено и без ги изнервяш.

-Преди месец изнесоха акциите на Фейсбук на борсата. Би ли си купил от тях?
-Те все още не се предлагат свободно на борсата. А дали ще си купя, зависи от цената. Очаквам в началото рязък скок на цената на акция, следван от малък спад. Разбира се, всичко това, което се прави в момента с оповестяването на продажбата, е спекулация. Защото още не е обявена първоначалната цена за акция.

Слав със своята съмишленичка Неда Борисова на семинар

"Към Същността" – с книгата по себепознаване на Менис Юсри

 

-Ако имаше властта на Марк Зукърбърг, какво би променил в социалната мрежа?
-Има един виц: "Фейсбук е като празен хладилник. Може да знаеш, че вътре няма нищо, и все пак отваряш да провериш". Та това, което бих променил в социалната мрежа, не би било най-доброто за компанията (смее се). Доста хора са се забили там и по цял ден "цъкат" безцелно. Това води до умора и дискомфорт в дългосрочен план.

Нещо като fast food (бърза храна – бел.ред.) - в момента ти носи удовлетворение, но отвътре се чувстваш гадно, че си подложил тялото си на това. Същото усещане е и във Фейсбук - проверяваш през 5 минути и ти е добре, когато някой ти хареса публикацията. Дълбоко в себе си обаче знаеш, че може да правиш далеч по-смислени неща.

-Какво влиза в твоя списък от смислени неща?
-Много обичам да работя над себе си. Любимата ми максима е “Обикни себе си, за да обикнеш света". Духовните и енергийни занимания напоследък са все по-важна част от живота ми: медитации, психологически семинари, отскоро се занимавам с рейки*.

-Рейки? Как това се "връзва" с точния свят на IT технологиите?
-Ако човек живее само в материалния свят, животът му става безсмислен низ от ядене, секс, спане и изкарване на пари. Ако човек е отдаден само на духовното обаче, махалото се завърта в другата посока - бяга от материалното, от тялото, което му е дадено с причина. За мен истината е в баланса.

-Кое преобладава у теб, по твоя преценка - емоционалното или рационалното?
-Мисля, че съм балансиран. И все пак понякога съм емоционален, по-рядко рационален.

-Ти си от динамичните млади хора, които отказват да работят в офис. Какво най-много те въодушевява при този начин на работа?

-Свободата определено. Чувството, че може да се вдигнеш и да заминеш за морето, Цюрих или Индия във всеки един момент, е прекрасно. Разбира се, преди да се печеш на плажа, трябва да си си свършил работата. Но никой не те задължава да я вършиш от 9 до 17 ч., от понеделник до петък. Не чакаш уикенда с нетърпение, и понеделник сутрин не ти се иска да убиеш будилника.

Слав с приятеля си и съдружник Крис Георгиев на конференцията Technology Innovation Summit: Eastern Europe 2011, съорганизирана от българския инвестиционен фонд NEVEQ. Снимки: личен архив

-По-практични ли сте от поколението на вашите родители?
-Нямам такива наблюдения. Нашите родители са израснали при социализма - на мен това ми се струва като студено време без емоция. Сега имаме достъп до толкова преживявания и информация, колкото може да поеме човек.

*Рейки е форма на японска алтернативна медицина. От йероглифите Рей („вселена“, „дух“, „душа“) и Ки/Чи („енергия“, „живот“). Или “Универсална жизнена енергия“.

Публикувано във в. "Преса", 14 март 2012 г.