четвъртък, 15 март 2012 г.

Моите коментари: Плебейството като манталитет

Цар Симеон II с внука си Симеон Хасан, който вчера навърши 5 г. Сн: Булфото

Боряна АНТИМОВА


У нас нямаме запазена автентична аристокрация. Хората, които по светски събития обявяват за хайлайф, са толкова жалки недоразумения на избрано общество, че никой вече не иска да гледа и чете светските рубрики. Причините да нямаме запазено княжеско потекло и аристокрация, естествено, търсим само в петвековното турско робство. Ние всичко лошо оправдаваме с това петвековно робство.

А малкото аристократи на духа, които незнайно как все пак се открояват в тълпата, при повсеместната чалгализация на културата ни, така мачкаме приживе, че си отиват без време, едва доживели 40, 50, 60 години. Мачкаме всеки, който ни напомня, че сме плебеи. А не си даваме сметка, че всъщност не произходът, а манталитетът ни прави плебеи!

Някой обърква главите на плебса. Някой кара някого да се чувства псевдо аристократ, да не работи и да се занимава със собственото си величие, като лентяйства по цял ден, съзерцавайки пъпа си. И няма кой да каже на този плебс, че щом не чувства в себе си достатъчно умствена потенция да извади ярки идеи и да поведе народа, трябва да си седне на задника и да бачка! Иначе няма откъде да дойдат парите.

Естествено, не става дума само за забогателите парвенюта, а за тези, които изпитват вопиюща нужда да бъдат лидери, герои и звезди, без да имат качествата за това. Тези хора обикновено оплюват всяко качествено нещо, което се пръкне - книга, спектакъл, изложба, концерт... Всички депутати са маскари, всички артисти – некадърници…

“А кой е кадърният - ти?! Кой?!” Като зададеш този въпрос, кръчмарските критици обикновено се объркват и млъкват. Плебеят няма визия за това, как да промени света и мисленето на хората, той просто отрича начина, по който светлите умове се опитват да го правят!

Днес съм гневна от реакцията в нета на едно обръщение. От личния си сайт бившият премиер Симеон Сакскобургготски отново призова за смяна на чипа в общественото съзнание по отношение на насилието. Като визира домашното, детското и училищното насилие, срещу които трябва цялото общество да проявява нетърпимост и пълна съпричастност към неговите жертви. Каза го, като публикува снимка с внука си Симеон Хасан, който вчера навърши 5 години. Много хубава символика…

"В основата на детското насилие е смяната на ценностите. Издигането в култ на материалните придобивки е изместило отдавна традиционните морални стойности. Характерните за българите и пословични в миналото скромност и трудолюбие са заместени днес от пробивност, агресивност при постигане на целите и "мачкане на конкурента", пише в обръщението си царят.

Каква беше “народната” реакция в сайтовете? Пак старите латерни – за гори, имоти, ценности, без и дума да се спомене за най-голямата ни ценност, за която говори царят – децата. Дебатите за детското насилие не се състояха, дами и господа, защото трябваше да се възползваме от поредния случай да охулим бившия си управник. Сякаш само за това ги избираме управниците – да ги плюем, ненавиждаме и ако е възможно – дори да ги натикаме в затвора!

Ето, затова не ни се получават някои неща! Защото винаги всичко смесваме. Овълчени и озлобени, увлечени да омаскарим някого, затваряме очите си за това, което се случва с децата ни. Е как да сменим чипа си, като вместо за най-ценното нещо в живота ни – бъдещето на децата – се хвърляме да политиканстваме?!

"Трябва да положим усилия, за да покажем на децата си, че духовното развитие на личността е също толкова важно, ако и не и по-важно от материалното благополучие, да им покажем да бъдат толерантни към различния от тях, да им покажем, че е важен екипът и общността, да уважават чуждите мнения и идеи, свободно да изразяват своите мисли, да решават конфликтите с диалог, да се научат да не съдят другите", смята Сакскобургготски. Без коментар.

А децата ни… Ах, децата ни са прекрасни! В тях ми е надеждата... говоря за авангарда на това поколение. За това съм писала преди: "Българите от поколението но 80-те и 90-те също са доста по-различни. Изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, а те не са я забелязали. И докато техните родители говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.

Владеят поне два европейски езика и по нищо не се отличават от връстниците си на Стария континент. Приобщени са към световните ценности и каузи. Има и една нова вълна българи – хора на възраст около 30-те, учили в чужбина, с по 2-3 специализации, които се връщат тук и налагат нови стандарти. Те въвеждат нови професии и занимания, ново разбиране за лайфстайл, ценности, приоритети и каузи."

Бъдещето на децата е в ръцете на аристократите – и по произход, и по дух. На водачите. На автентичните лидери. Ако дребнавият, озлобен, политиканстващ плебс не им попречи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар