неделя, 25 март 2012 г.

Мая Бабурска: В театъра няма състезание





Актрисата се омъжи за пръв път на 50 г. за младежката си любов


Боряна АНТИМОВА


Мая Бабурска е родена на 19 май 1957 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1979 г. До 1985 г. е актриса в Пазарджишкия театър, а от тогава до сега е в трупата на Младежки театър "Николай Бинев". Участвала е в много детски представления, а също и в спектакли за възрастни. Порасналите деца я помнят от тв поредицата “Измислици-премислици”. Гласът й е познат и от радиопиеси по БНР.

Красавицата с големите ясни очи и днес изглежда великолепно на 54 години. Запазила е формата и огъня от младостта и продължава с несекваща енергия да пее и танцува в постановките. Преди 4 г. актрисата се омъжи да пръв път в благородната си възраст за своята голяма младежка любов – проф. Димитър Гинев, любим преподавател по “История на културологичния дискурс” в СУ.


-Госпожо Бабурска, усетихте ли кризата на средната възраст? Как понасяте промените в тялото си?
-Възрастта?! Или по-точно кризата на средната възраст? Имам късмета да не се вълнувам от това. Просто не я забелязвам. Разбира се, виждам в огледалото следите на времето, но това няма значение. Важното е, че тялото и духът ми все още не ме предават, че съм здрава и мога да работя това, което обичам.

Е, с времето ролите намаляват, но са по-сложни, богати и интересни за игра. Пък и аз винаги съм предпочитала Гертруда пред Офелия в "Хамлет". Май театърът е това, заради което не усещам тежестта на годините, защото, както казва любимият ми Фреди Меркюри, "В изкуството няма възраст".

-Как се чувствате в новата си роля в премиерата на “Пустинен кръг”, където и танцувате?
-При всяка нова роля се чувствам изплашена и амбицирана, така е и сега. Работим упорито и се надяваме, че с усилие, вдъхновение и малко помощ от звездите - без това в театъра не може - ще стигнем до успех. Все още не е сигурно дали ще танцувам, ако хореографът Мила Искренова остане доволна от справянето ми с поставения танц - добре, ако не - пада. Самодейността ми е противна.

-Близка ли ви е героинята?
-Тя се казва Мария и е изключителна жена. Не прилича на мен, а на моята баба, която също се казваше Мария и също беше изключителна жена. Както разбирате, участието ми в тази пиеса е лично мотивирано. Ще посветя тази роля на баба Мария и дано изпълнението ми е достойно за нейната памет.

-В мюзикъла “Стъпка напред” играете степ и пеете, това не е ли много сложно?
-Няма по-страшно от това да пееш на живо, ако не си професионален певец. Благодарна съм на музикалната педагожка Весела Делчева, която ми  вдигна гласа с 3 тона и половина. Професионалистите знаят, че това е на границата на невъзможното.

Благодарна съм и на режисьора Андрей Аврамов за помощта. Заповядайте и на "Любов и пари" - последната ми роля. Горещо препоръчвам спектакъла, защото е модерна, брилянтно написана пиеса, със стабилна режисура и силни изпълнения на актьори от различни поколения.

Мая Бабурска в постановката на Младежкия театър “Любов и пари”
 

-Липсва ли ви нещо от предишния ви живот – филми, телевизионни предавания, спектакли?
-Не. В годините на буйната ми младост бях глупаво амбициозна и суетна. Все исках да ме харесват, хвалят, признават.Театърът беше състезание и аз трябваше да съм първа и нищо друго. После се оказа, че ако изобщо има състезание, то е не по бързина, а по издържливост. Сега театърът е моят дом, професията - любимо хоби, репетициите - най-щастливи мигове, поредната роля - още един шанс да ставам все по-добра актриса.

Няма първи места, медали и покорени върхове. Има само път към съвършенство в професията, което е непостижимо, но възможностите са безкрайни. Има желание зрителите да не съжаляват, че са били два часа с теб, че са дали пари да те гледат - криза е! - а заедно да си доставите радост. И ако може, да им дадеш надежда и утеха в тежките времена.

-Преди няколко години се омъжихте за пръв път на 50 г. за голямата си любов от младостта проф. Димитър Гинев. Трудно ли е да се вземе подобно решение?
-Ще кажа само, че колкото и банално да звучи, любовта във всичките и форми и проявления е единственото смислено нещо. Тя движи света. Без нея е мрачно, неуютно и пусто, като пустиня. Нали това е и темата на премиерния ни спектакъл – “Пустинен кръг”. И колкото и човек да си мисли, че е опитен, помъдрял и "възпитал чувствата си" - по Флобер - животът намира начин да му поднесе изненада. И когато тя е приятна, това е обнадеждаващо, нали?

Димитър Кабаков. Снимки: личен архив

Пренаписват пиеса заради нея

Драматургът Димитър Кабаков е пренаписал пиесата “Пустинен кръг” заради Мая Бабурска. В пиесата ролята е за баба, но заради актрисата тя придобива по-различно звучене. Това потвърди пред “Преса” авторът, който сам режисира пиесата си. Той допълни, че промяната не е плод на някакъв каприз на актрисата, а се е наложила естествено.

В продължение на близо година текстът е бил усъвършенстван заедно с двама млади актъори - Иво Аръков и Благовеста Митева, и една по-възрастна любима негова актриса, която заради здравословни проблеми не може да продължи. “Разговаряхме с Мая Бабурска, тя беше привлечена от идеята да участва в един по-необичаен спектакъл, с елементи на физически и танцов театър.

Стигна се до там, че тя сама предложи нейната героиня да има своя танцов момент. А хореографът на спектакъла – Мила Искренова я подкрепи. Самият образ на героинята й придоби при работата с нея доста по-различни черти от първоначалния замисъл, което всички смятаме, че е за добро”, обясни Кабаков.

“Пиесата “Пустинен кръг” се роди като своеобразно продължение на един друг текст - "Амарантос", видял бял свят на сцената на театър "Сълза и смях" - 2008 г., постановка на Възкресия Вихърова”, разказа авторът. “Темата е за това, какво причиняваме сами на децата си, лишавайки ги от близост и любов.” Авторът допълни, че именно тук за първи път на театрална сцена ще видим истински въртящ се дервиш, който извършва своя ритуал под звуците на живо изпълнение на тръстикова флейта ней.

Премиерата е на 30 март от 19 часа в камерната зала на Младежкия театър. Сценографията и костюмите са на Невяна Кавалджиева, хореографията - на Мила Искренова. Участват и актьорите Иво Аръков и Благовеста Митева.


Публикувано във в. "Преса", 25 март 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар