събота, 17 март 2012 г.

Българин откри Атлантида в Алжир

Андрей Димитров в Атласките планини


 Боряна АНТИМОВА

“За кое от многото ми хобита да разкажа по-напред, всичките си ги обичам. Занимавам се с много неща, но за мен пътешествието е преди всичко философия и начин на живот”, казва Андрей. 30-годишният щур пътешественик може да превърне в приключение всяко свое пътуване и да открие тръпка във всичко.

Туарег показва на Андрей как се намотава 4-метровия “шеш”
Андрей Димитров е маркетинг специалист във фирма за ресторантьорски проекти. Завършил е икономика на туризма и строително инженерство. Пътешествията са не просто в кръвта му, те са част и от проектите му. Дори последният е за ресторант с тематично меню, свързано с пътешествия. Заведението приютява и срещи и фотоизложби на пътешественици. Андрей никога не тръгва за някъде просто като турист.

Той пътува, за да практикува любимите си занимания – каякинг в спокойни води, алпинизъм, колоездене, рафтинг, дайвинг (гмуркане). Бил е и на експедиции до Анапурна, Арарат и Качкар в Турция и други високопланински върхове.

В опити да се улови залезът над пустинята
“Животът е едно пътешествие: ние преминаваме през времетo, пространството и приключенията, без да знаем към какво сме устремени, но по пътя откриваме себе си и опознаваме заобикалящите ни – е философията на Андрей. - Когато посещаваме ново място, откриваме неговите природа, култура, хора, история, обичаи, архитектура през нашия поглед и чувства. Но можем да видим и себе си през погледа на една различна култура. Затова всяко приключение прави пътешественика душевно по-богат.”

Той е имал невероятния шанс да посети десетки страни и да живее в много от тях. Прекарвал е месеци и години в Кувейт, Йордания, САЩ и Русия. Посещавал е и много други арабски страни: ОАЕ, Саудитска Арабия, Оман, Ирак, Сирия. Като дете пък попада с родителите си в средата на иракската окупация на Кувейт пред 1990-та.

Фантастичните цветове на изгрева над пустинята
Пътешествието през Алжир е една от най-силните му тръпки. Правителството на най-голямата арабска страна няма контрол над цялата територия и много места са опасни за посещение. Затова и не е отворена за свободен туризъм. “За мен най-впечатляващото беше невероятното историческо и културно наследство по земите на Алжир. Има цели римски градове, които са съвършено запазени. Липсват само дървените покриви на сградите, но цели форуми, колонади и разкошни мозайки могат да се видят така, сякаш само преди години по тях са се разхождали поданиците на грамадната империя”, разказва Андрей.

Той е особено впечатлен от находките, скрити сред пясъците на пустинята и между Атласките планини. Там е видял скални рисунки и стенописи от загадъчен изчезнал древен народ с много развита култура. “Според някои теории, митичната Атлантида всъщност се е намирала точно в пустинята Сахара, по това време залята от вода и растителност. Но успяхме да видим само бегли следи от тази култура”, обяснява Андрей.

Камилите и днес са много важна част от битието на хората в пустинята
Той и спътниците му вървят по стъпките на една от експедициите на Роже Фризон-Рош, френски пътешественик от времето, когато Алжир е френска колония. В книгата си „Сахарски бележник” той описва подробно изкачването на върхове в пустинята, посещението на мисията на Светия отшелник Фуко, откриването на „тифинари”- скални рисунки.

По пътя тече поточе в средата на пустинята и както се появява, така и изчезва сред пясъците.
Водачите използват момента да заредят запасите с ценна вода за готвене и миене


“Вървяхме по този път с високопроходими коли, които местните наричат „четириколесни камили”, придружени от военен конвой, който охранява туристите в този район”, разказва Андрей. Пътешествениците са се срещали и с хора от основните племена в тази част – бербери и туареги. Минали са през няколко примитивни селца в прегръдките на истински оазиси, които се захранват от подземни рекички и кладенци.

Изглед към пустинята с нейните причудливи скали и пясъчни дюни
“Нощувахме на палатки. Аз избрах да спя на открито – под най-невероятното звездно небе. Толкова много и ярки звезди… Сутрин ставах преди изгрева, покатервах се на най-високото близко място и наблюдавах невероятните краски на пустинята под променящата се светлина. Вечер повтарях ритуала със залеза.

Приготвянето на чая е чест, която се пада на най-възрастния водач
Самата пустиня има невероятен дух, енергия и атмосфера - обяснява разпалено пътешественикът. - Хранехме се с местна кухня – ястия, приготвени от варен ориз и зеленчуци, които могат да се носят и съхраняват дни наред, без да се развалят. И задължително при всяко ядене пиехме традиционния за всички пустинни номади ментов чай – силна запарка с много захар.”

Приготвянето на чая е чест, която се пада на най-възрастния водач. Церемонията продължава половин час и отварата от ментови листа и много захар се прелива многократно от чайник в чайник, опитва се, докато се окисли достатъчно и достигне търсения аромат, вкус и сила. Чаша от еликсира вдъхва много сила, свежест и прохлада.

От туарегите Андрей се учи как се навива на главата „шеш” (или „чеч”). Носят го всички номади. Той предпазва от жарещото слънце и финия прах от пясъка. Представлява 4-метрово парче плат от чист памук, който се боядисва с естествени бои. Тъмносиният например се оцветява с индиго, което цапа лицата, но синьото по кожата се смята сред номадите за знак за благородство.

Оазис и село насред пустинята. Снимки: личен архив
Асфалтов път отвежда пътешествениците навътре в пустинята
Следващото пътешествие на Андрей Димитров тази година ще бъде отново с „Бяла звезда” – русенския клуб за пътешественици, в който членува. Дестинацията е Азербайджан. Там смятат да се потопят в богатия културен живот и да послушат джаз в Баку. Крайната цел на Андрей и приятелите му е да изкачат най-високия им връх – Базардюзю (4466 м).

Публикувано във в. "Преса", 17 март 2012 г.

1 коментар:

  1. Много яко! Браво. И не се срамете да пишете гмуркане без превод на английски и в скоби на Български. Поздрави и успех, Коце

    ОтговорИзтриване